Въпрос: В днешните времена има семейства, които не приемат хомосексуалността на децата си. Децата са отхвърлени от семейството.

След терористичният акт в „Бар Ноар” в Тел-Авив, родителите на едно от децата дори не са отишли да го видят.

Вие нееднократно подчертавате, че трябва да се отнасяме с децата в съответствие с потребностите им. Как родителите трябва да възприемат хомосексуалната ориентация?

Отговор: Аз не мога да давам указания на родителите как да се отнасят към децата си, но мисля, че над всичко трябва да царства любовта и разбирането!

Нито обществото, нито средствата за масова комуникация не провеждат разяснителна работа, независимо от това, че именно в кръговете на средствата за масова комуникация има много разбиращи този проблем.

[26116]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Аз няма да отида на Конгреса, но имам чувството, че вече съм там. Как да запазя това усещане?

Отговор: Бъдете заедно с нас. Преди Конгреса ние организираме репортажи от мястото на събитието, ще покажем, как се готвим за посрещането на участниците и как участват в работата другарите от целия свят.

А освен това, постарайте се в своята група, в своят център да подготвите всичко необходимо, за да бъдете с нас.

По възможност се освободете от работа, пригответе трапеза и т.н., така че всичко да съвпада с прякото предаване.

И изпращайте писма. Ние повече няма да се видим до първата лекция на Конгреса, така че изпращайте своите въпроси на моя и-мейл., и аз ще се постарая да отговоря на всички през блога. Пишете, аз съм на линия!

От урока по писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Известно е, че никакви наши усилия и викове сами по себе си няма да помогнат. Те са подобни на виковете на бебето – трябва да има някой, който да ги чуе – майката, Бина или Творецът.

Викът може да бъде чут само, ако е правилен, т.е. отправен към истинска цел, към единение, към получаване на силата на отдаването. Затова, ние трябва да се съединим заедно, за да създадем помежду си именно желанието за отдаване и едва тогава, вече заедно да викаме към Твореца.

Това е причината, поради която четем заедно книгата „Зоар”, желаейки да се съединим един с друг, дори да е само чрез Интернет, телевизията и всякакви други средства за връзка.

И не е важно, че все още нашето съединение е егоистично, защото всеки от нас е движен от желанието за себе си (ло лишма). Готови сме да се съединим, но всички искаме да спечелим от това. Такава е нашата природа и няма смисъл да се самозалъгваме.

Ние сме егоисти и всеки разбира, че се съединява с другия, за да получи от него някаква изгода, иначе никой от нас не би могъл да извърши и най-малкото действие – не би имал енергия да се съедини с другите.

Но това физическо съединение, събирането на едно място или виртуално по едно и също време, в една идея, е единственото позволено ни действие. Защото засега, ние можем да осъществяваме само физически действия – така се наричат действията, извършвани в нашия егоизъм.

Но освен това действие, за нас е необходимо в нашето егоистично съединение да подейства висшата светлина, връщаща към източника, обкръжаващата светлина (О”М)

Тя се нарича обкръжаваща (макиф), защото свети отдалече, от нашето следващо състояние – от поправените желания/келим, в желанията „лишма” – с намерение за отдаване.

Но ако много се постараем да се устремим към нея, тогава можем да привлечем върху себе си нейното въздействие, защото се намираме в света на физическите закони на природата (Твореца). С четенето на книгата „Зоар”, ние привличаме тази светлина върху себе си, защото „се включваме” несъзнателно към нашето следващо стъпало.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11. 2010

[26168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите другари пристигат на конгрес в Днепропетровск. И без да броим мен, двама, които са нови остават. Говоря само за мъжете.

Колко души трябва да се съберат, за да се постигне онова интересно състояние, по отношение на което вие сте толкова оптимистични? – 2

За нас има ли значение количеството? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да се намираме във връзка с центъра.

Лабораторно упражнение. Според предварително обсъждане с другарите, на всички им харесва следната идея: ние искаме по пътя на концентрацията на мисълта върху едно и също нещо и едновременно, (предварително договаряйки се върху какво…) да постигнем всяко външно физическо събитие, което по никакъв начин не е свързано с нас, т.е. чудо.

Целта на чудото е да се убедим, че наистина мислим за едно и също нещо едновременно и разбира се да добавим сила на нашия съюз. Какви са вашите съвети? Може би вече има готови ходове? Какъв външен ефект трябва да изберем, за да не се пресича той прекалено явно с желанието за получаване?

Строга препоръка: съберете се заедно, наблюдавайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и с душата и с тялото (все едно сте без тялото), а най-главното – с мислите.

Само тогава ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О”М. Други упражнения – медитация, т.е. психология, тренинг в плоскостта на нашия свят, никъде по-нависоко няма да ви отведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

От статията на Баал аСулам „Последното поколение”: „Ако всички народи на света се съгласят, тогава ще изчезнат войните по света, защото всеки човек изобщо няма да се грижи за собствената си полза, а за ползата на ближния.

Това е учение за уподобяване по свойства – учението на Машиаха… За това е казано: „И ще превърнат те мечовете си на палешници””.

„Машиах” (Месията) – това е най-голямата светлина „Йехида”, която идва и е способна да поправи всички. Когато в нас се появи силно желание да постигнем окончателното поправяне (Гмар Тикун), тази светлина ще се прояви с всичка сила и ще поправи всички желания.

Но дори неголемите светлини, които днес получаваме, които създават връзката между нас и ни обединяват, като ни позволяват да организираме такъв голям конгрес – всичко това е помощ свише, а не наше собствено постижение.

Всичко, което виждам пред себе си: другарите и целия този свят – това е образът на стоящият пред мен Творец, който ми се представя по този начин.

Затова, тази сила, която се нарича Машиах вече идва към нас и привлича цялото човечество от нейното последно стъпало, от последното състояние – към края на поправянето..

Но засега, това се нарича „родилни мъки на Машиаха”, разкриване на силите на Машиаха в света – най-първите състояния от целия процес на „раждане”.

Или по добрия път, или по лошия – чрез големи страдания и войни, или за сметка на собственото осъзнаване и желание да се поправим, но при всички случаи поправянето трябва да завърши до 6000 години, измервани според времето на този свят.

Този срок се определя от шестата сфира на Зеир Анпин (ВА”К) и се дели на три периода по 2 хилядолетия всеки, което изразява влиянието на З”А върху трите свята БЕ”А (Брия, Йецира, Асия). И затова в течение на това време, ние сме длъжни да постигнем поправянето.

Но от нашето време и нататък, ние навлизаме в епохата на Машиаха и по тази причина се разкрива науката Кабала. Затова днес, не дочаквайки края на срока, ние можем да поправим всички.

Както е било при изхода от Египет, който е станал след 210 години изгнание, вместо след определените 400 години, така и сега не е задължително да чакаме, кога по календара ще минат 6000 години. Можем да ускорим времето в духовното, да привлечем крайното състояние и да го реализираме точно сега.

Това означава, че „Исра-ел”, тоест човекът, стремящ се „право към Твореца”, „ускорява” времето, придвижва го напред. Затова, тук и сега, ние можем да постигнем времето на освобождението и идването на Машиаха – всичко зависи от нас!

От този момент, когато вече е завършила необходимата подготовка, информационните гени („решимот”) на последния период са започнали да излизат и се е разкрило средството за тяхното използване – науката Кабала и книгата Зоар – от сега нататък, всичко се намира в нашите ръце.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Получих писмо:

Здравейте скъпи приятели!

Бих искал да изкажа благодарността ни за пътя, водещ към сливането с Твореца, който разкрихте пред нас и за всички усилия, които полагате.

За съжаление, този път няма да успея да пристигна физически и бих искал да изразя своята любов и подкрепа към цялата тази  потресаваща група, чиято работа е свещена.

Осем другари от Лос Анжелис ще вземат физичеко участие в Конгреса, а ние, останалите, ще бъдем виртуално включени през цялото време.

Обичаме ви чрез поръчителство

Моше, Бней Барух – Лос-Анджелис

[26126]

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Има ли разлика в работата по обединението с другарите в групата и в работата със съпругата, свързана с разкриването на Твореца между нас?

Отгвор: Има разлика. Ако двама души могат да се обединят така, че в тяхната връзка да се проявява Творецът, макар и засега това да става само във въображението, тогава те по-бързо ще стигнат до постигането на духовното.

Творецът присъства винаги, но въпросът е дали отчитаме това или не. Ако ние, чрез връзката помежду си, сме способни да почувстваме Твореца, тогава Той се разкрива. А ако Неговото разкриване може да попречи на развитието ни и да ни обърка, то Той е скрит, но винаги управлява „зад кулисите”.

Затова, зад желанията, мислите и действията на всеки човек стои Творецът, защото „Няма никой, освен Него”. Но тъй като не мога да работя пряко с него, аз нямам способността да се съпротивлявам и веднага се предавам, анулирам свободата и самостоятелността си – тогава Той е скрит. Тогава, аз виждам само човека, спрямо когото мога да се държа свободно.

Но ако съумеем целенасочено, зад всеки да виждаме Твореца, тогава, използвайки желанието си с правилното намерение, много бързо ще разкрием истинската реалност.

В работата с другарите възникват различни сметки и проблеми, а със съпругата тя е възможна. Ако мъжът и жената решат да видят зад взаимоотношенията си Твореца, както е казано: „мъжът и жената и Творецът между тях”, то тяхната връзка става целенасочена и висока. И тъй като тя включва в себе си множество форми и възможности, то те бързо напредват.

Отсъствието на Твореца между мъжа и жената, който винаги се намира между тях е коренът на всички проблеми в съпружеските отношения.

От предаването „Седмична глава”, 29.10.2010

[26067]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Има две паралелни системи на връзка между нас:

1. егоистичната, която ние сега усещаме (на рисунката е жълтата плоскост, която е по-близо към нас),

2. по-вътрешната, поправена (скриващата се зад първата – следващата, зелената плоскост). Това е нашият следващ етап. В тази система, която вече съществува, но е скрита от нас, ние пребиваваме в намерението „лишма” и в нея се намира светлината – вътрешната светлина (О”П).



Ако се съединим със следващото състояние доколкото можем, желаем да го постигнем, ние ще привлечем оттам върху себе си влиянието на светлината, която ни действа отдалеч – обкръжаващата светлина (О”М).

Как да постигнем връзка между тези две стъпала – сегашното и бъдещото, за да може оттам да ни свети обкръжаващата светлина? Между тях има разлика – от „ло лишма” до „лишма”, и е необходимо светлината О”М да извърши в мен това изменение.

Как да направя това? Като чета книгата „Зоар”. Затова кабалистите са ни написали книги. Ако се стремим да постигнем тази висша система, най-вътрешната, поправена, тясно свързана – ние четем за нея.

И не е важно, че нищо не разбираме. В това се проявява разликата между стъпалата (състоянията, световете).

Как мога да разбера висшия свят, ако не се намирам там и в сравнение с него, аз изобщо не съществувам? Разбира се, аз не съм способен да го усетя и съответно да го разбера. Но чета за него.

Кабалистите са написали на понятен за мен език нещо за другия, за висшия свят. А аз гледам тези букви и нищо не разбирам…

Но виждам, как детето с усилие се опитва да разбере този свят. И в своите усилия, в желанието си да позная висшия свят, аз извиквам от там обкръжаващата светлина О”М. В това е смисълът на четенето на книгата „Зоар”.

На нашите уроци днес, с нас стоят другарите ни, представители на повече от 50 страни. Нека всеки гледа тези непознати букви и да желае да постигне духовното, да слуша думите на „Зоар”, дори да не ги разбира.

Със своето желание да познае, да живее в това (защото става дума за душата в нейното по-висше състояние), със усилията и стремежите си, човек привлича върху себе си светлината, връщаща към източника, – обкръжаващата светлина О”М.

Тоест, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва да се съединим и да пожелаем да усетим (а не да разберем) написаното в „Зоар”. Тогава книгата ще разкрие в нас екран и на него ние ще видим всичко, ставащо във висшия свят.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11.2010

[26163]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако другарите от различни страни се обединят по интернет, ще генерират ли те същата сила, както при физическото участие на Конгреса?

Отговор: Несъмнено. Става дума за много важни за нас сили. Ние още не осъзнаваме, че в духовното силата идва не от количеството, а от качеството.

Представителите на толкова страни и народи образуват цялата палитра (Вавилон). Те са различни и това различие и съединение над него е и достигането на нашето изправяне!

Различието е предизвикано от разбиването на душата Адам, потопът на Ной, Вавилонската кула – разделението, над което сега се обединяваме.

Всеки представлява част от общото цяло, различна от другите, и, слепвайки тези части, ние, чрез светлината, изправяме разбиването – работата на Твореца „Аз създадох злото”.

Ето защо за нас е толкова важно виртуалното участие на всички наши другари. Нека в никакъв случай не ни оставят и през цялото време да бъдат с нас на конгреса.

Няма значение колко човека са се събрали заедно: двеста хиляди, двама или един от всички краища на земята. В духовното се отчита не външното количество, а неповторимостта на всеки!

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→