Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

От една страна казваме, че сме готови за Конгреса, а от друга възможно е, мислим, че не сме готови.

И това е правилното състояние. За това разказва Тора, такова е предверието на прехода и изхода.

Не просто гладко и предсказуемо – изходът от Египет се е осъществявал набързо, в бяг към Крайното море. Човек не разбира механизма на случващото се и в крайна сметка за него това е като чудо.

Стоейки в подножието на Синайската планина, казваме: «Ще направим и ще чуем!», сякаш някой предварително знае точно какво да се прави.

Нужно е принципно съгласие: готови сме да се стараем със всички сили, доколкото е възможно от низшия свят да разберем нуждата на висшия свят. Това старание открива вратите пред нас.

Разумът тук е безсилен. Колкото и да мъдърстваме, опитвайки се да узнаем и да разберем, по-вярно и ясно да реагираме на ситуацията – няма да помогне.

Просто ни трябва вътрешна устременост да станем като един и с това да се уподобим на Твореца – общото свойство отдаване и любов. Само със сърцето си можем да разберем, че това е всъщност спасението ни.

Надявам се, че се намираме на прага на духовен пробив, такъв, какъвто не е имало в историята на човечеството. Ще се постараем – и ще успеем!

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: От времето, когато започнах да изучавам науката кабала и отидох в група, чувствам, че у мен расте желанието за секс и други земни наслаждения. Как трябва да работя над това?

Отговор: Написано е: „Всеки, който е по-голям от своя другар, притежава по-голям егоизъм”. В продължение на цялата наша история ние се развиваме егоистично, нашето его през цялото време расте.

В резултат, достигаме до такова състояние, че вече напълно използваме целия огромен егоизъм, който е присъщ на този свят.

Затова хората усещат отчаяние, потапят се в депресия, в наркотици, шири се терор и други беди. Ние вече не знаем какво да правим със своя живот.

Сега ние сме длъжни да си пробием път по-далече, с още по-голям егоизъм, за да достигнем духовния свят, Твореца.

Затова хората, идвайки в науката кабала, мислят, че сега ще бъдат като ”ангели с крила”, като че ли само ”крилата” не им стигат, нали никакви наслаждения от този свят вече не ги напълват.

Но когато човек започва да се учи, изведнъж в него се разкриват желания за храна, за секс, за пътешествия и за други удоволствия от нашия свят.

Защо? Егоизмът расте и нищо не можеш да направиш. И това не зависи от възрастта. Човек може да е на 80 или 90 години – без значение, той започва да усеща желания като млад.

Аз не искам да рекламирам това, иначе ще се превърнем в група на преклонна възраст.

Но на практика – няма спасение. В човек, изучаващ науката кабала, трябва да нарастват всички желания.

И доколкото основа на всички наслаждения е сексуалното наслаждение, чийто корен е съединяването на светлината и на желанието/ кли, сливането на мъжката и женската част на творението, затова преди всичко човек усеща растеж на сексуалните желания до такива мащаби, каквито не е имало преди.

По-рано е бил спокоен човек, всичките му желания са били уравновесявани. Но сега те се проявяват в такава прекомерна форма, че започват да му пречат да живее …

Всичко това е вярно и е известно, че със започването на занятията по науката кабала всички наши желания и наклонности започват да се обновяват.

Какво да се прави с това? Говорейки истината, както е известно от науката кабала, ни е забранено да се съпротивляваме на своите желания.

Не отивай против ”злото начало” направо, като че ли се готвиш да воюваш с него като герой. Ти не можеш нищо да направиш!

Само се потопи с глава в учебни занимания, в група, колкото се може повече се съедини с тях, за да може висшата светлина да ти въздейства по-силно.

Само по такъв начин ти ще можеш да преминеш това – с всички възможни пречки наоколо. И няма избор – всичко това е предназначено да пречисти намерението, мислите, за да търсиш във всички тези пречки точката на връзката с групата – нали в нея е цялата ти свобода на избор.

Затова на теб ти се дават такива състояния, за да се укрепиш още по-силно в своя избор – даже на основата на всички тези желания към парите, към секса, към семейството и към други наслаждения на този свят. На основата на това – укрепи се в групата, реализирай своя единствен избор.

Нямаш избор да воюваш със своите желания. Не прави глупости, не отивай срещу тях, наистина там не действаш напълно ти. Това не е твоята работа! На теб ти дават външни условия, за да реализираш върху тяхната основа още повече своята свобода на избор.

Това е необходимо да се разбере във всички ситуации от нашия живот. Дръж се като всички в нашия свят: дом, семейство, работа, отпуск, здраве – всичко обичайно. А цялото свое внимание насочи към единствената свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята”, 05.11.2010

[26030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Когато се ”вариш” заедно с групата в един сок, започваш да усещаш ненавист към другарите.

Как да приложа ”духовен” разум именно към тази специфична точка, за да се издигна над ненавистта? Какво конкретно трябва да направя?

Отговор: Вие искате да намерите решение на въпроса на това ниво, на което се намирате и не разбирате, че проблемът се разкрива, за да ви пренесе на друго място.

Ти искаш ли да решиш проблема или да се избавиш от него? Длъжен си сам да преминеш на другото място, докато там ти отново не разкриеш ненавистта и отхвърлянето и оттам също ще ти дойде да напуснеш.

В крайна сметка, за да се избавим от ненавистта, трябва всеки път да поправяме връзката между нас.

Понякога това може да се направи с помощта на трапеза, съвместно действие, някакво изкуствено изменение, понякога – с помощта на учебни занятия, а може би това ще направи времето. Но най-надеждното средство – това е молитвата.

Когато се намираш в състояние на вдъхновение, усещаш ненавистта и едновременно разбираш, че трябва да се издигнеш над нея, опитай да напишеш молитва! И нека всеки ден всички я четат в групата, като действие по обединението – това работи.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо започваме духовна работа в Тора и заповедите с егоистично намерение ло-лишма?

Отговор: Нашият материал е злото начало. За него е казано: «Създадох злото начало и създадох Тора за подправка». Излиза, че на злото начало е нанесена някаква подправка, едва ли не като крем.

Тора носи обкръжаващата светлина (ор макиф), която «облицова» нашия материал и го възвръща към Източника. С други думи, Тора – това е светлината, поправяща намерението и преориентираща го от «собствена полза» на «благо за ближния».

«Злото начало» е желание, обърнато към злото, т.е. към лична изгода. Идва светлината и го превръща в «добро начало» – в желание, устремено към доброто, към полза за другите.

 

И излиза, че Тора е «подправка». В края на краищата тя добавя «най-дребното» – подправя желанието с правилно намерение. По-рано ти си го използвал за зло, а сега за благо.

Е, а заповедите – това са действия, посредством които ти реализираш целта, за да може цялото твое желание да бъде подобно на Твореца.

В тебе се развива верига от действия, следващи на малки порции една след друга. Ти ги осъществяваш, за да могат в крайна сметка всички твои желания да бъдат устремени към отдаване. По този начин ти осъществяваш «заповедите», т.е. повелите на Твореца – поправяне в себе си.

 От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment/Ask Question→

 

В крайна сметка ние рисуваме пред себе си картината на реалността от съприкосновението на светлината с желанието – така, както в нашия свят светлината прожектира на екрана филм.

Но за разлика от киното, висшата светлина рисува картина не на екрана извън нас, а на екрана вътре в нас – и възниква в нас картината на реалността – на нашия материал «желанието да се насладим».

Затова виждаме «пред себе си» (така ни се струва това, което се усеща вътре в нас) живия свят, живите създания, а не изкуствено изображение на плоскостта.

Представи си, че сега рисуваш малко куче, което бяга пред теб. Ти го създаваш, това не е рисунка, а създание, състоящо се от плът и кръв, кости, с разум и чувства – защото то е в твоя материал / желание.

Всъщност ние само това и правим. Тъй като няма нищо друго, освен желанието и светлината.

А ако желанието ти макар и малко се пробуди, повдигне се и достигне минимална степен на отдаване, то заедно със светлината вече създава други рисунки – други създания.

Ти сам виждаш, сякаш отстрани, как различните ти желания се изменят при среща със светлината, създават различни форми на живот.

Представяш ли си в каква реалност се намираш?! – Пред тебе се сменят светове, заедно с всичко, което съдържат – и всичко това създаваш ти.

Разбира се ти напълно осъзнаваш, че и по-рано си се намирал в създаваният от теб материал, в света.

И възниква въпросът: тези форми аз ли ги създавам, аз ли ги сътворявам наново или те са си били тук и само ми се разкриват в такъв вид, според степента на нарастване на желанието ми и подема по стъпалата на стълбата?

Тъй като на всяка степен аз срещам нови форми, нов свят. Този нов свят, който аз откривам, аз ли съм го направил или той е бил тук и аз само го разкривам?

– Отговор: Аз само го разкривам. Но за мен, аз действително го създавам, тъй като за мен той живее вътре в моите желания.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[26052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

1. Малхут и 9-те първи сфирот

9-те първи сфирот – това са свойствата на Твореца, а малхут – това е желанието за наслаждение, отнасящо се към творението. Тогава са сметка на какво изобщо малхут може да получи светлина? Единствено благодарение на това, че всички тези 9 сфирот се включват в нея.

Малхут поглъща 9-те сфирот и се превръща в 10-та сфира. С други думи, творението – малхут, става такова, като Твореца. Всичките 9 сфирот – Неговите свойства, влизат в малхут. Това става по пътя на взаимното включване.

 

2. Бина и Малхут

Ние учим, че цялата наша работа се извършва между малхут и бина. Малхут се повдига в бина и се включва в нея. А след това бина се спуска в малхут и се включва в нея.

Благодарение на това взаимно проникване между бина и малхут у нас се появява възможността да изправим себе си. Защото малхут, сама по себе си, – това е егоистичното желание за наслаждение, а бина е желанието за отдаване. И по този начин тяхното взаимно включване една в друга донасят на творението свойствата на Твореца.

Доколкото ние се издигаме в бина, желаейки да станем подобни на Твореца, дотолкова Творецът може да се спусне до нас и да внедри свойствата Си в нас.

 

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[26059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как по-бързо да се обърна към Твореца с молитва и при това да не Го съдя?

Отговор: За Твореца не е важно съдиш ли Го или не. За Твореца не е така важно благославяш ли Го или Го проклинаш, по-важното за Него е да не си Го забравил.

Ти не забравяш какъв е Творецът, че Той е добър и твори добро, че Той е причината за всички събития в твоя живот.

А ако ти не би получил сега, това е за по-добро – но не просто за по-добро: това те издига до целта. Дори ако усещанията са лоши, ти получаваш и разбираш с точност това, което е необходимо, за да се устремиш от тази точка към целта.

Как да се устремя към целта? По пътя на включване в група. Как да се свържа с група? Чрез всевъзможни действия. Какво ще излезе от това? Аз ще получа от групата много по-силни желания.

И ето тук аз ще почувствам, че нищо не струвам и че не ще мога да се издигна. Силното желание, получено от групата, ще породи като че ли противоположна реакция.

Как може да стане това? Да вземем за пример боен отряд от двадесет човека. Тук всеки получава поддръжка от всеки и с двадесеткратно умножени сили командата излиза на задание.

Но съвсем не е така в група на кабалисти. Вместо така да умножим своите сили със силите на другарите и да се хвърлим в атака, аз се чувствам двадесет пъти по-слаб, а целта става двадесет пъти по-важна в моите очи.

Ние мислим, че ще станем по-силни, включвайки се в група. А на практика, ние отслабваме, но заедно с това се проникваме от другарите, от важността на целта.

Сега аз гледам на целта като очарован, но… абсолютно не виждам възможност да я достигна. Именно така – противоположно на това, което става в нашия свят.

Групата трябва да ме поддържа, показвайки, че това е желано състояние. Към това трябва да достигнем, а Творецът ”няма да ни повали ” и ”няма да ни хвърли по гръб”, като ни остави ”бездиханни на бойното поле”.

По своето време разузнавачите, изпратени в земята на Исраел, са попадали именно в такъв капан. Всички прегрешения на народа на Исраел, тоест ”отиващи към Твореца”, са описани в Тора – само защото хората не могат правилно, тоест целенасочено да оценят/ да осъзнаят възникващите в тях впечатления за себе си, за групата, за Твореца, за пътя и за целта.

Въпреки упадъка на силите, целта е висока и важна в нашите очи. Сега е и времето, именно благодарение на упадъка на силите да закрещим: ”Къде е светлината?! Ти обеща!” Творецът обича, когато ние искаме. Това се нарича: ”Победиха Ме синовете Мои”. Тогава ние и ще получим сили.

По такъв начин, наред със слабостта и с важността на целта, групата трябва да предава на всеки увереност в това, че ние все пак ще постигнем своето.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25873]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Кой знае по-добре от мен, че аз не заслужавам да бъда пратеник на Твореца, да разказвам за разкриването на такива тайни, да не говорим вече и за това, че би трябвало да ги разбирам до самия им корен. Защо Творецът е направил това с мен?

Само защото, поколението е достойно на това, тъй като това е последното поколение, стоящо на прага на пълното избавление и заслужаващо първите звуци на рога на Машиаха, същността на което е – в разкриването на скритото.

Баал а-Сулам. Шофарът на Машиаха.

Радостен съм, че живея в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. И ако ме попитате от къде знам, че вече е разрешено, аз ще ви отговоря: тъй като ми е дадено разрешение да разкрия това, което до настоящия момент не е било разкрито на нито един мъдрец, как да работя публично с целия свят, и да обяснявам характера на всяка дума…

И това е, което Творецът ми подари в пълна степен. Както е известно на кабалистите, това не зависи от гениалността на мъдреца, а от състоянието на поколението, и затова заслугата ми за разкриването на Кабала, е определена от моето поколение.

Баал а-Сулам. Науката Кабала и нейната същност.

[26081]

Filed under: Баал Сулам, Кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ние взехме решение, че на предстоящия конгрес отиваме ва-банк. Къде се намира тази „банка”? И още по-важно – къде е ключът за нея?

Отговор: „Банката” се намира „на небето”. Но можем да я достигнем. Това е свойството Бина, отдаването. А ключът от нея – това е обединението между нас.

В нашето обединение, ние ще открием истинско съкровище, не сейф, а свойство, с помощта на което се открива съкровищницата на световете!

Ние ще го разкрием при положение, че се съединим един с друг. При обединението между нас всичко ще се разкрие на часа!

Това е чудо, което съществува в духовното, – светлината започва да свети в мига, в който достигнем до първата степен на подобие с нея.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→