Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите приятели заминават на конгрес в Днепропетровск. И, ако не броим мен самия, остават само двама “новаци”. Имам предвид мъжете.

Колко човека трябва да се съберат, за да могат да достигнат това интересно състояние, относно което сте толкова оптимистичен?  – 2

Дали количеството е от значение за нас? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да останем  във връзка с центъра.

Лабораторна работа. След предварително обсъждане с приятелите, се спряхме на следната идея, която допада на всички: ние искаме чрез концентрация на мислите си върху едно и също (предварително договаряйки се върху какво), и едновременно, да постигнем някакво външно физическо събитие, несвързано по никакъв начин с нас. Тоест – чудо.

Целта на чудото е да се убедим в това, че действително мислим за едно и също, при това едновременно, и, естествено, да придадем сила на нашия съюз. Вашите съвети? Може би има вече готови ходове? Какъв външен ефект би трябвало да изберем, за да не се пресича прекалено явно с желанието за получаване?

Строго указание: съберете се заедно, следвайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и духом и телом (или сякаш без тяло), а главното е – с мислите си.

Само тогава вие ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О“М. Другите упражнения – медитация, т.е. психология, тренинги на нивото на нашия свят, няма накъде по-високо да ви изведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как на конгреса да преодолеем психологическите бариери, отделящи ни от обединението?

Отговор: Конгресът това не е вече просто малка или голяма група, а обединение, сплотено от общата сила. Може да се побеждава с количество, а може и с качество. След определено критично ниво определяща става масата.

Колкото и да са слаби хората, малко разбиращи, не особено съгласни един с друг, ако те се обединят, върху човека започва да действа масата. Той чувства силата, изхождаща от количеството, което преминава в качество на влияние върху него.

Намирайки се сред 7000 човека, въодушевени от целта, аз съм свързан с тях, доколкото ние се намираме заедно в общата система на душите. Затова, и независимо от моето желание, те ми оказват въздействие.

Обединението на голямо количество хора на конгреса създава напрежение, което започва да действа само по себе си. Включвайки се в това обединение, човек се намира във властта на обществото и затова не му се налага да работи върху снизяването си спрямо обкръжението.

Той просто се обединява с всички в едно желание. И дори ако на него самият това желание не му е съвсем ясно и разбираемо, но общата цел го съединява с другите хора и покрива разногласията, стълкновенията и неразбирането.

Така работи количеството, поглъщайки всички проблеми чрез обединението. А вече в зависимост от силата на обединението ние чувстваме висшата светлина. Тя е заключена във връзките между нас – там ние трябва да я разкрием.

Обединеното кли съществува на всички нива с всички светлини, напълващи желанията, като готова стълба. Затова всичко зависи от това включен ли съм аз в тази степен или не.

Ако аз съм готов да се обединя със силата в определена степен, то се включвам в нея, все едно преминавам през врата, и чувствам духовния свят: общото обединение, напълващата всичко светлина, Твореца.

В степента на собственото си осъзнаване аз виждам света от край до край – светът на Безкрайността на първото от 125-те стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какви практически начини съществуват за усилване на нашата вътрешна работа?

Отговор: За нас е необходимо да усещаме повече своята принадлежност към общата световна група. Тя има повече сили и възможности да ни издигне от частната група към общото желание. Ние трябва да разкрием в нашето единство първото свойство –отдаване.

Надявам се на този Конгрес това да се случи и неговите контури да се очертаят вътре в нас. А след това нашата задача е да се стараем да държим връзка с това свойство, тоест да се обединяваме все повече при постоянния ръст/ разкриване на егоизма във всеки.

Какви действия ни помагат за това? От всички кабалистични източници и беседи с Рабаш, аз виждам само едно средство: да се молим за всичко това по време на учебните занимания. През целия ден преди урока аз трябва да си изяснявам за какво си струва да моля.

С каквото и да съм се занимавал, където и да съм работил – на учебните занятия съм задължен да дойда с въпрос, с проблем, знаейки за какво да моля сега.

Всеки е длъжен да отиде на урок с въпрос, устремен към целта. Нека всеки да има свой въпрос, по своему формулиран – преминал ли е през личното състояние, не е важно. Важното е да се дойде с въпроси, с искане.

Всички тези въпроси се включват в Малхут на света Ацилут. Тя издига МАН към Зеир Анпин, той – към Бина. Това ни е нужно: желание, пробуждане, страст, вик, докато той не достигне вратите на сълзите.

За подготовката на молбата ни са дадени всички дневни часове преди урока, а самата молба възниква по време на урока.

И не е важно какъв материал ние преминаваме, четем или задаваме въпроси – учебните часове посвещавам на молбата: как да получа това, че в продължение на деня да формирам своето неизбежно желание, което съм задължен сега да реализирам.

Причината за всички задръжки е недостатъчната подготовка, недостатъка на настояща молба по време на урока, когато се намираме заедно, със светлината вътре, с общото кли.

И затова сега, когато се събираме да се обединим на Конгреса, е много важно да влезем в него с истинско желание, общо за всички. В различни стилове и варианти ни е нужно да проявим общата същност: ние искаме да разкрием Висшата сила.

Каква сила се явява висша по отношение на нас? Ние представляваме желанието да получа, а висшата сила – това е желането да отдава. Егото сме ние и искаме да разкрием в себе си, че то се е възцарило в нас, напълнило ни е. Това е и разкриването на Твореца в творенията

Нека желанията ни да са малки, но ако те се обединят, тяхната обща мощ стига за разкриване на Твореца. Ние сме готови точно за това.

А след това в нас остава решимо – впечатление от разкриването, което позволява всеки ден в своята домашна група да се устремяваме към това състояние, да го привличаме, да го укрепваме и усилваме, изграждайки на неговата основа нови стъпала.

От урока по статията „Скриване и разкриване на Твореца”, 05.11.2010

[26132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Какво е това край на поправянето, към което ние се стремим? Това е особено, неизменно състояние, създадено изначално от Твореца.

Ние и сега се намираме в това състояние, повече нищо не е създадено – само света на Безкрайността.

Но за да почувстваме, да осъзнаем себе си в това състояние, Творецът е подготвил за нас изход от него в усещането за „този свят” и последващо връщане.

Пътят надолу се нарича слизане на световете в хода, на който става разбиването на келим и образуването на 125-те степени. Всичко това е подготовка, осъществявана за нас отгоре надолу. А след това ние се връщаме у дома.

В света на Безкрайността изначално всеки от нас е точка (като капка от семе). И в този свят също всеки от нас е точка. Само със слизането отгоре надолу точката сама е станала егоистична (егоистичния стремеж към Твореца, смисъла на живота) и е „обраснала” с егоизъм (желанията към този свят).

Ние се връщаме в Малхут – света на Безкрайността чрез пет свята: АБЕА и АК. В хода на подема растем в своето желание „за Твореца”, за свойството „отдаване” и намираме самостоятелност. И в резултат всеки става Безкрайност (по величие и по качество).

И тогава, за разлика от това, което е било по-рано, Безкрайността на всеки се напълва със светлината НАРАНХАЙ, вместо бившата светлина нефеш.

 

 

В този свят в човека има духовно решимо, подобно на капка от семе, в което е заложена пълната информация за тялото и всички процеси за неговото развитие. Така и в точката решимо е заложена цялата информация за неговия духовен път и как се представя в неговото възприятие светът на Безкрайността.

Всичко е предопределено, но все пак, реализирайки своето решимо, подтиквайки го за развитие, аз получавам усещане за независимост.

Сега аз съм осъзнато същество, чувствам, решавам. В мен се появява свое духовно Аз, развиващо се от решимо, така както в нашия свят от капката семе се формира възрастният, самостоятелен човек.

Ние имаме една точка и тя трябва да се развива до безкрайния обем. Всеки трябва да стане подобен на Твореца. При това всеки се издига в своя свят на Безкрайността, а след това всички безкрайности се обединяват.

От какво зависи този процес, четете в постинг: „За да сте подготвени за мен!”.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Излезе моята нова книга на руски език „Точка в сърцето” (подаръчно издание).

Книгата, съставена на основа на най-добрите материали в този блог – е прекрасен подарък за самите вас, вашите близки, приятели и познати, които вие желаете да запознаете с науката кабала.

 

[26171]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Доколкото цялата наука Кабала разказва за тайната на разкритието на Твореца, то от само себе си се разбира, че няма друга наука, равна ѝ, по важност и резултат.

И намерението на мъдреците на Кабала се заключава в това, да създадат система за постижението, която би била пригодна за занятия с нея.

Те са правили това тайно, но е било известно, че това скритие трябва да продължи само определено време, както е казано в Зоар: „И ще се открие мъдростта на Кабала в края на дните”.

Баал а-Сулам. Науката Кабала и нейната същност.

[26118]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Отдаде ни се да организираме такъв голям конгрес – доказва ли това, че напредваме по пътя на светлината (Тора), а не по пътя на страданията?

Отговор: Разбира се! Защото ето – на нас ни се позволява да разкрием науката Кабала в такъв широк кръг и в такова място, където се намира възможно най-голямата съпротивителна сила (клипа) – в Израел, в мястото на разрушаването на Храма, на духовното разбиване.

Останалият свят не се съпротивлява така силно на кабала, защото той не знае много за тази наука.

Но точно в Израел съществува такова противопоставяне, самият той някога е бил на духовно ниво с намерение за отдаване и любов към ближния, но после от това ниво е паднал в безпричинна ненавист, в нечистите сили „клипа”, в егоистично намерение.

Затова именно тук, на територията на Израел – мястото на разкриване силата на злото и на най-голямата нечистота. И на тяхното поправяне.

А и още по-лошо – в Йерусалим, на мястото на разрушение на Храма. А най-лошото място – това е „светая светих”, най-святото място в Храма, превърнало се в място на най-големите нечистотии.

Затова, факта, че ни се отдава да проведем такъв голям и широко известен конгрес в Израел, рекламиран по телевизията, в пресата и по рекламни пана по улиците, който е привлякъл към участие хиляди хора, говори за това, че свише нас ни използват като средство за разкритие на Твореца от творенията!

И Творецът, чрез нас, изпълнява тези действия за постигане на поправянето, на което видимо е дошло времето! Аз виждам в това само направляващата ръка на Твореца – ние сами нямаше да успеем да се издигнем.

Но, разбира се, напред не ни чака само гладък път. Пътят към Розата (вж, Зоар. Предисловие към Зоар. Статията „Роза”), малхут, е осеян с тръни.

Така че, ще ни се наложи още да се борим за поправянето на малхут, за да постигнем неговото изправено състояние – Розите. И ние ще разкрием още и съпротивление на нашия стремеж към обединяване на целия свят и към стремежа „Възлюби ближния, както себе си”…!

От урока по статията "Последното поколение", 07.11.2010

[26188]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е светлината, за която говорят кабалистите?

Отговор: Има особена сила в нашата реалност, която се нарича „светлина”. Това е скрита сила и ти не можеш да я усетиш. Но ако се занимаваш с науката кабала, ще можеш да пробудиш тази светлина и тя ще започне да ти въздейства.

Какво означава „да се занимавам с науката кабала”? Живели са хора, които вече са постигнали Твореца, достигнали са подобие на свойствата с Него и са описали всевъзможните състояния, които те са разкрили в своето отношение към Висшата сила във Висшия свят.

Разбира се, четейки техните книги, ти няма да разбереш нищо в тях , защото не се намираш в този свят и нищо не знаеш от него. Ти слушаш само това, което можеш да си представиш от своя свят, въпреки че става дума за духовния свят, на когото абсолютно не приличаме.

Но ако по време на четенето на текстовете, в които кабалистите описват Висшия свят, ти желаеш да си в него, да влезеш в него с всичко, което има в теб, тогава със своите стремежи ти пробуждаш в себе си особена сила от Висшия свят. Тази сила се нарича светлина.

Ти можеш да я пробудиш, тъй като в теб има искра от този висш свят, заложена в теб с раждането. И тогава светлината, идваща от висшия свят, свети върху нея.

Затова ако желаеш да възбудиш светлината, за да въздейства на тази искра, чети кабалистични текстове, мисли само за това и повече нищо не е нужно!

Не си длъжен да знаеш какво е написано в книгите, да имаш остър ум, блестящи способности или особен успех. Ти можеш да бъдеш най-обикновен човек. Необходимо е само желание, за да дойде сила от света, за който разказват кабалистите, и през цялото време да въздейства на твоята искра. Тогава искрата постепенно ще расте и изведнъж ти ще започнеш да усещаш за какво пишат те.

Именно това ни е необходимо по време на изучаването на книгата Зоар. Но силата на тази светлина идва към човека, ако той се стреми да е в този висш свят, тоест се стреми да бъде отдаващ.

Но откъде да знам какво означава да си отдаващ? Кабалистите казват: ако четеш Книгата Зоар в група и си представяш, че си съединен с другите в единен организъм, без никаква разлика между вас и имате едно желание, едно намерение, един стремеж към единна сила, която свети върху вас, тогава същата тази една, неразделна сила ще подейства на вашето единно желание и вие действително ще разкриете тази висша сила, която ви издига и ви въздейства. Това се нарича ”разкриване Твореца на творенията”.

Затова четем книгата Зоар в група с намерение да се съединим заедно в нашите желания да разкрием светлината, за да ни подейства, да ни поправи и да се прояви в нас.

От урока по книгата Зоар, 08.10.2010

[26089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Творецът не може да ни сътвори съвършени, подобни на себе си. Само ние, със собствените си усилия, сме длъжни да стимулираме своето поетапно развитие, чак до Неговата степен.

Очакванията на Твореца са постоянни – той непрекъснато чака от нас опити да се уподобим Нему, както детето в нашия свят иска да стане възрастен.

Цялото творение е устремено към финалното състояние, цялото творение е подготовка за него. Всичко, през което преминаваме, е призвано да ни подготви за разкритието.

Какво ще разкрием? Мястото, в което винаги се намираме заедно със светлината, което е скрито от нас, от нашите неизправени свойства. Ние като че ли разсейваме мъглата в мястото, на което и сега се намираме.

Ние никъде не сме излизали от него, и Творецът от него никъде не е изчезвал, ние просто сме загубили възможността да Го усещаме. Той е изчезнал от нашите усещания, „стопил се е във въздуха”…

А сега ние сами се подготвяме за това да Го усещаме – постепенно усвоявайки в себе си свойството отдаване и по този начин извиквайки появата на Неговия образ „от мъглата”.

Нашето спускане надолу, от Безкрайността, в нашия свят, и връщането обратно в нея – това е подготовката за края на изправянето (гмар тикун) на нашите органи на чувствата, за да усетим Твореца.

 

От подготовката зависи всичко. Да вземем, например, изявата на филхармоничен оркестър.

Неподготвеният слушател просто не разбира къде е попаднал. Той се е надявал на нещо интересно, донесъл си е пакет с чипс и бутилка кока-кола – но вместо очакваното представление е получил… „симфония си бемол”.

А до него седи изкушен ценител, който с вълнение и възторг изживява всяка нота. Единият изпитва гама от незабравими чувства, а на другият му пречи да заспи единствено собственото му раздразнение. Всичко зависи от подготовката. Подготвеният се наслаждава, неподготвеният страда.

Ако ние изпитваме лошо усещане, слушайки за присъединяването към абсолютното добро, то е единствено защото не сме се подготвили достатъчно.

И затова сега, преди Конгреса, ние сме длъжни да се грижим единствено за подготовката. А подготовката това е обединение. Слепвайки частите на общото кли, ние ще усетим в него резултатите от усилията си.

Все едно Творецът ни дава ласкав отзив – и ние трябва много сериозно да се отнесем към него. Цялата основа ние строим в себе си, а от Негова страна няма да последват изменения – защото Безкрайността е неизменна. И така, ще съумеем ли да усетим онова, което вече съществува?

В крайна сметка ние трябва да отворим сърцето си, т.е. правилното желание, устремено към взаимно отдаване. Да се надяваме, че в близките дни ще достигнем това.

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→