Въпрос: Творец се нарича Боре, което означава „ела и виж“. Какво иска Той ние да видим ?

Отговор: Навремето и аз така питах Рабаш: “Какво вижда човек, постигащ духовния свят?“

И той ми отговори, че ако съберат заедно в едно огромно наслаждение всички наслаждения, които човечеството е получило през цялата своя история – това ще бъде само „тънко светене“, т.е. малка искра в сравнение с наслаждението, намиращо се на първа духовна степен.

Представете си, че се наслаждавате както цялото човечество във всички поколения! Ето, такова е наслаждението, което ние дори не ще успеем да удържим!

Затова, когато достигаме духовния свят, нашето желание придобива намерение за отдаване и ние вече сме способни да удържаме намерение, което е в милиарди пъти по-силно от наслаждението в този свят.

От къде се вземат тези наслаждения? За да предам своите усещания, аз не съм намерил по-добра дума от „хармония“ или „равновесие“, „съединение на противоположните свойства и процеси“. Това ни дава усещане за съвършенство, за най-голямо наслаждение.

Казано е, че „няма по-голяма радост от разрешаване на съмненията“ – именно това и усещаме. Всички неща, които в нашия свят се смятат за противоположни, в духовното започват да се съединяват и изпълват едно друго, защото едното не може да съществува без другото, както тъмнината без светлина.

Така, посредством екран, желанието за наслаждение и светлината започват да се допълват едно друго и да работят заедно.

Казано е: „ще засвети тъмнината сякаш е светлина“. И пред входа в духовния свят ние чувстваме огромна тъмнина, която неочаквано започва да свети сякаш е светлина. И това е първото малко усещане за среща с него.

Но постепенно ние виждаме как всички проблеми и страдания, грешки и прегрешения, изведнъж започват да ни носят удовлетворение и разбиране на тяхната нужда и целесъобразност.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 17.11.2010

[29112]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако хората не разбират, откъде и защо идват нещастията – защо Творецът ги изпраща?

Отговор: Съществува такъв период на развитие – когато можем да  напредваме само чрез страданията. В резултат, те ще се натрупат и като следствие от тях, ще започнем нещо да разбираме. Когато страданието е вече толкова голямо, че е невозможно да се издържи – тогава започва да работи разумът.

А дотогава, разумът не работи – аз само се мятам от една страна на друга, воден от своето желание. Когато страданията се натрупат от 1-во ниво, „бхина алеф“ до 2-ро, „бхина бет“ – Бина (разбиране, мисъл), тук вече започвам да мисля: откъде са тези страдания и защо? А дотогава, просто бягам от тях, като животно, което не пита за нищо: ударят го и то бяга.

Сякаш, около мен се върти досадна муха или комар – аз го гоня, а той след секунда отново лети – отново и отново. Може да се връща хиляди пъти, тъй като няма разум. Той се намира на такова ниво на съзнание, че разбира само едно: тук може да намери капка кръв, която за него е сладка като мед – и той лети!

И нищо не може да се направи с него, тъй като има само една действаща сила – той страда от глад и ще получи от мен наслаждение. Ето така се развиваме и ние – точно като комарите, правейки безкрайни опити и циркулирайки между наслаждение и наказание, стремейки се към едното и бягайки от другото – докато не се препълни чашата ни.

Тогава се издигаме на друго ниво на осъзнаване и започваме да мислим: от какво е това и защо. Започваме да развиваме науката, философията, психологията, медицината, успокоителните, наркотиците, религиите – само, за да компенсираме своите страдания. Но след това виждаме, че и това вече не помага – ние пак си оставаме празни.

Тогава остават само наркотиците, за да се изключим от реалността – или кабала, за да се доберем до истината.

Невозможно е да се пропусне нито един етап от пътя, защото ще липсва в крайното поправено състояние. В семейството на Баал аСулам имало един много тежко болен човек, който много страдал. И Баал аСулам казал, че ние не разбираме, доколко дори такова физическо страдание е от полза  за неговата душа.

Само разкриването на целта на творението, може да ни спаси от обвинения към Твореца – макар че, във всички случаи, какъв е смисълът да обвиняваме  природата.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 08.12.2010

[29171]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В даден момент, човек може да усеща едно нещо. А как е възможно да изпитваме разочарование и радост едновременно?

Отговор: В нас са заложни две противоположности: нашето егоистично желание и алтруистичната искра, точката в сърцето.

Ако започнем правилно да увеличаваме искрата, тя ни привлича към отдаването, към Твореца, а желанието ни тегли към „животинския свят” – то просто иска да се напълни.

Ако ги поставя едно срещу друго, ако съм готов моето желание да потърпи заради издигането на точката в сърцето, тогава работата ми вече е разгърната в две различни направления.

Колкото повече се съкращава желанието ми за наслаждения, толкова по-високо над него, към отдаването се издига точката в сърцето. Върху тяхното противостояние, аз изграждам своето кли.

Трябва да отдавам всички сили на точката в сърцето, за да я посея в групата и там тя да израсне. А с материалното желание – каквото ще да става. Не му обръщам голямо внимание, ограничавам се с насъщните неща.

Така че, ние безусловно трябва да се „разкъсваме” на две – за да може, между тези две части, накрая да възникне екран (масах). И тогава ще стигнем до истинските духовни действия.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: От една страна, духовната система се подчинява на абсолютни закони, а от друга – съществува частно управление. Как се съчетава това?

Отговор: Общото и частното управление са разделени само в нашето възприятие. В действителност, това не е така. Нашите реакции, личният път на всеки – всичко е заложно в системата и вече е предрешено.

Но в нашите очи, тези действия се разкриват постепенно и изискват от нас усилия за намирането на свободен избор.

Всичко е така, защото засега не можем да разкрием тези две противоположности. Първоначално, те се разкрили на Авраам: Творецът му казал, че неговото семе ще се нарече Ицхак и заповядал Ицхак да бъде положен на жертвеника. Тези неща са далеч едно от друго, както денят и нощта, но за Твореца тук няма разлика – светлината и тъмнината са единни.

Той е извел точката на желанието от светлината, създавайки тъмнина, но само по отношение на творенията, за да се почувстват сътворени, намиращи се извън Трореца. В действителност, желанието за наслаждение, което ние усещаме обособено, просто не съществува.

Общото и частното управление се различават в нашите очи, така както и принципите: „Ако не аз на себе си, то кой на мен?” и „Няма никой, освен Него”.

Всичко това се проявява пред нас като игра, като управление, за да може издигайки се по стъпалата на своето желание, всеки път да намираме техния контраст, да разкриваме противостоянието на дясната и лявата линия, и да ги реализираме в средната линия.

До самия край на поправянето, ние ще изпитваме дисбаланса на тези сблъскващи се противоположности.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.12.2010

[29143]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

От книгата на Баал а-Сулам „Бейт Шаар а-Каванот“ (Основи на намерението): Доколкото в Зеир Анпин съществуват само светлините Нефеш-Руах-Нешама, с това се изясняват неговите келим: моха-ацамот-гидим (мозък, кости, жили), а кли „басар“ (месо) и „ор“ (кожа) – остават неизяснени.

И затова кли „басар” също се отнася към клипа, към „кожата”, в която доброто и злото са смесени.

Получава се, че към тези келим: „месо” и „кожа”, се прибавят трите нечисти клипот, явяващи се завършено зло, и правят всичко нечисто, като едно цяло.

А когато З”А достига светлината Хая, в него се осъществява съюзът на обрязването – изяснява се кли „басар” и се отделят трите нечисти клипот.

Отначало се извършва зивуг (съединение) на ниво зародиш (ибур). След това зивуг в малко състояние (катнут). След това зивуг в голямо състояние (гадлут), в който се извършва АХА”П, а в него частите „басар” (месо) и „ор” (кожа).

Тук се извършва поправяне, което се нарича „мила” (обрязване), „прия” (обръщане на кожата) и „атифат дама” (отстраняване на кръвта), тоест отделяне на желанието за отдаване от получаването.

„Обрязването”, отсечена „кожа” – това е отделяне на желанието/клипа „Ураганен вятър” (Руах сеара), главния корен от всички три нечисти/его клипот.

„Прия” (обръщане на кожата) – е отделяне на желанието/клипа „Голям облак” (Анан гадол). А „Атифат дама” (отстраняване на кръвта) – това е отделяне на желанието/клипа „Всепоглъщащ огън” (Еш митлакахат).

Така се отделят всички келим/желания, които изобщо не трябва да се използват, толкова са егоистични и тежки те. И след това се съблича/разкрива частта „басар” (месо), която е била скрита от „кожата”, и част от кожата, оставаща на кли „басар”.

И тогава се разкрива клипат Нога, която е останала неизяснена – в нея и съществува нашата свобода на волята.

В това място на духовното пространство ние през цялото време водим война за границата между нечистотата/клипа и светостта, всеки път опитвайки се да добавим още нещо към нашата духовна работа.

По-високо от тази граница е светостта, а по-ниско – нечистотата, а ние през цялото време търсим има ли още какво да добавим, за да разширим границата на светостта.

И на практика такова изясняване се извършва във всичките 10 сфирот на З”А и всички те трябва да бъдат подложени на обрязване, но доколкото главните клипот се захващат за самия край на парцуфа, т.е. за сфира есод – поправянето се извършва върху есод и се разпространява върху всички останали сфирот.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 08.12.2010

[29162]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: По какъв признак мога да разбера, че съм успял да пробудя другарите в групата? Може би те ще усетят повече радост?

Отговор: Просто така да се радват могат само малките деца. А възрастният човек не се радва без причина, – той може да изпитва радост само от това, че е изпълнил задачата си, да постигне целта, сливането с Твореца.

Ако отвориш книгата „Псалмите“ на цар Давид, ще видиш, че той не престава да се обръща към Твореца: или плаче и Го моли за помощ, или Го благославя. Това са две противоположни състояния и човек е длъжен да се намира и в двете.

От една страна той крещи и плаче, умолявайки Твореца, а от друга страна се радва, че има в себе си нуждата да се обръща към Твореца, изисква от Него, Той да му даде такава възможност.

Неговото тяло, неговото его страдат, но душата му усеща радостта от това, че благодарение на тези състояния тя се удостоява с духовното възвишаване и връзката с Твореца.

Затова книгата „Псалми“ – това е най-святата книга, защото и в лошите и в добрите състояния цар Давид усеща сливането с Твореца.

А как е възможно сливане в лошите състояния? Нали ако е сливане то човек би трябвало да изпитва радост! Тогава за какво ще плаче? – защото говори за своето непоправено желание, а сливането с Твореца става в неговото намерение.

И ето това е, което ние все още не сме способни да разберем и съответно да се държим според него. При нас всичко е както при малките деца: някаква неприятност, и – вече сме в пълно униние, или обратното: така се радваме на доброто, че забравяме за всичко. Не можем да се намираме едновременно в тези две състояния и това е лошото.

Това означава, че човек е неспособен да се владее, сам със себе си не успява да се свърже и да разбере какво става в самия него: от една страна преживява неприятните състояния, а от друга усеща постоянната връзка с Твореца, от която и той получава тези неприятности, объркване, проблеми.

Но в групата, където съществува връзка между другарите такова нещо не може да има, защото един се намира в подем, друг в падение, трети – спи, и т.н., и човекът възприема всички тези състояния заедно, включва ги в себе си всичките.

Тук няма силни и слаби. На всеки спрямо собствените му свойства свише му пращат проблеми, капани и трудности.

Такива състояния на всекиго се случват, – въпроса е само в какво темпо те се сменят едно с друго.

Дадена ни е възможност “да излетим“ 1000 пъти по-бързо, отколкото сега. Което значи, че ние ще успеем да постигнем духовното не след хиляди години, а още сега!

От урока по писмо на Рабаш, 03.12.2010

[29121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Единственото нещо, което може да помогне на света срещу всички бедствия и проблеми е силна връзката, сътрудничеството, участието и вниманието един към друг. Тази част светът може да изпълни.

А хората по света, които се отнасят към „Исра-ел” („направо към Твореца”) трябва да добавят към това своето намерение. Нашата работа е върху намерението.

Присъединявайки своите намерения, ние ще предизвикаме всички тези действия, всичките общи желания до нивото на отдаване, обратно към Твореца.

И тогава ще балансираме всички тези природни сили, които се спускат върху нас сега. Всъщност, тези сили са добри: всички бедствия, пожари и урагани са по – силна светлина, която се спуска към нас, но ние не можем правилно да я получим и затова тя води към катастрофи. Ако светлината Хохма (мъдрост) не е получена вътре в светлината Хасадим (милосърдие), то тя се превръща в четири наказания. Светлината Хохма без да е облечена в светлината Хасадим се нарича меч (кинжал, нож).

Творецът през цялото време ни разкрива все по-голяма  и по – голяма светлина. Той разкрива Себе си по специална формула – Той не може, и не иска да спре. Той не ще влезе в нашето положение, тъй като Той вече има завършена програма от началото до края на творението.

Първото (началното) и третото (крайното) състояние вече са съединени заедно и затова програмата работи – светлината се отделя все повече и повече във всеки един момент. И в зависимост от това, ако не започнем да работим през цялото време на по-голямо подобие с Него, тогава бедствията ще продължат.

Те ще се случват на всички нива. Първо, те ще започнат на неживото ниво; това са ударите, които виждаме сега. Това е като първото Египетско наказание, „кръв”. А след това ще дойдат всички останали наказания: „жаби”, „въшки” и т.н. Да се надяваме, че няма да стигнем до последното, най-лошото наказание – „смърт на първородните”.

Целият свят трябва да се свърже и да си помагат един на друг, прекратявайки всички вражди и детски препирни. Всички тези, които имат „точка в сърцето” и се наричат „Исраел” трябва да добавят към това свой екран и отразена светлина, т.е. намерението за отдаване.

И тогава всеки един ще се обедини и ще достигне до подобие в природата, разкривайки Твореца за всички! Всеки един, в зависимост от своето нивото и степен на участие, ще разкрие духовния свят.

От урока по статията „Свобода на волята”, 03.12.2010

[28601]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо духовния път ми се струва като отстъпление, отдалечаване от светлината?

Отговор: Така е. Докато човек не придобие изцяло потребност за разкриване, на него  многократно ще му се наложи да установява колко е отдалечен от светлината.

Струва ни се, че това е отстъпление, но трябва да се разбира следното: аз ще вляза в духовния свят само тогава, когато желанието ми се сформира изцяло, когато ще съм готов на всичко в името на това, когато нашия свят престане да ме интересува, когато реша да загърбя всичко. Повече няма да искам нищо за себе си, нито един отзвук.

Затова човек трябва да вижда, доколко напредва в желанието си, стремейки се към него все по-силно, и доколко все още не е достоен за това, – две противоположности, слети в едно.

Така че, проверявай себе си: дали вървиш по правилния път? Не бягаш ли от конфликта на две противоположни усещания? По този начин трябва да вървим напред.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29137]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→