Висшето управление е много сложно. Наистина нашите състояния (решимот, желания) постоянно се променят.

Но ние не усещаме, че всичко се изменя – мени се не отвън, а вътре в нас. Ние не осъзнаваме това и само усещаме постоянно променящият се свят, неговото различно отношение към нас.

Разбира се, всичко това ни организира Творецът, чрез всевъзможните облекла на този свят. Но ние свързваме това променливо отношение или с другите хора, или с Твореца, а понякога – със себе си, но това вече зависи от нивото на човека.

Ако човек свързва тази изменчивост само с Твореца – това вече е начало на поправянето, както е казано: ”Няма никой освен Него, Добрият и Творящият добро”.

Във всеки случай има общи светлини, които въздействат във вид на околни светлини, и има частни светлини, които също възбуждат келим/желания, подбуждайки ги да се развиват.

Ако ние не се издигаме сами, то към нас идват светлини във вид на жестоки сили на превъзмогване (гвурот), издигащи ни с твърди методи. Но необходимо е да разберем, че ние самите повикваме такова въздействие на светлината.

Светлините идват в неизменен вид, те винаги са насочени към нас за благо, за да ни приведат към подобие на свойствата с Твореца. Нали те действат от нашето изходно крайно съвършено състояние в света на Безкрайността.

Но кли/желанието, което се развива в нас под въздействието на тази светлина, преминава различни етапи на развитие. И затова усещаме, че има бавно, стъпаловидно развитие и има бързо, едномоментно, в съгласие със светлината или срещу нея, сякаш е добро и лошо.

От урок по статията ”Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 09.12.2010

[29260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

За да достигна светлината, аз трябва много силно да го поискам. А тъй като съм егоист, то това искане трябва да е строго – на границата с ненавистта.

Аз буквално няма да понеса тази светлина, не я желая, обвинявам я за всичко ставащо! Но нали и действително всичко идва от нея.

И тогава, като чувствам своята пълна противоположност на светлината, разбирам, че именно тя ме е направила обратен на себе си, че тя извиква в мен лоши усещания и започвам от това да достигам тъмнината.

Само след усещането на пълната тъмнина като преимущество (ивр. итарон) на светлината, аз започвам да възприемам нещо по-голямо (ивр. етер) от тъмнината – постигам светлината.

С други думи, трябва да съм твърд, жесток, ”голям грешник”, за да достигна състояние противоположно на светлината и тогава мога да постигна цялата нейна мощ.

А ако тъмнината се усеща само малко, е невъзможно да се постигне всичко това, което носи в себе си светлината. Това трябва да бъде истинската ”египетска тъмнина” – моето истинско егоистично желание.

Но за да се почувства тъмнината, също е необходима светлина! Този, който не се занимава с учение, не влиза в тъмнината. Всичко е наобратно! Благодарение на това, че по време на учебните занятия човек привлича върху себе си висшата светлина, той разкрива доколко се намира в тъмнина.

Наистина цялото ни развитие става под въздействието на светлината и тя ни превежда през всичките тези етапи: непременно човек усеща ту светлината, ту тъмнината – и така се издига.

Усещането на тъмнината е добро усещане: тъмнината е междинен етап между състоянията в процеса на моето развитие – както деня и нощта.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29223]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Всички ние сме производни на светлината и затова трябва да я постигнем. Всички наши страстни желания, молитви, стремежи, са отправени към светлината.

Подсъзнателно желаем само нея и всъщност през целия си живот само заради нея тичаме. А всичките тези напълвания, всички източници на наслаждения: храна, дрехи, нова кола, каквото и да е, всичко идва от светлината!

Но в нас тя се облича в някакви конкретни форми, и вече вътре в нас се възприема като някакъв определен вид наслаждение: кола, деца, семейство, топлина, покой, красив пейзаж и т.н. Но във всичко това аз усещам само светлината, която рисува в мен тези обекти.

Затова всички тези неща ще престанат да интересуват човек, той ще се стреми да види техния източник: самата светлина, а не нейните проявления.

Няма да искам вече да имам тази или онази кола – че какво ми дава това? – Наслаждение. Е, аз вече искам да се наслаждавам „в чист вид“, без този автомобил. За какво ми е този къс желязо? Та нали той ми доставя удоволствие само когато го карам, а ако не карам колата, то и удоволствие няма. И когато ми омръзне да се возя, то тя просто си стои край къщи. А аз всъщност търся удоволствие!

Развивайки се на протежение на цялата история, ние сме се стремили да разкрием някои по-тънки, убягващи ни неща, вълни. И по тази причина днес в света всичко става все по-миниатюрно, количеството се превръща в качество. Същото се случва и с човека: вместо познание на материалния свят, той започва да се стреми към духовно постижение.

Хората все още не разбират това, но количеството на самоубийствата, тереростичните актове, разпространението на наркотиците, огромния брой разводи – всичко води до това, че човек усеща огромен недостатък от напълване, при това – до такава степен, че не е способен да го напълни в рамките на своя живот.

И това е признак, че му е нужна самата светлина, а не нейната замяна, която светлината може да нарисува в човека.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 08.12.2010

[29227]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Правилото „възпитавай  отрока си според неговия път“ съвсем не означава задоволяване във всичко. Напротив, този подход е много строг. „Съгласно неговия път“ означава съгласно наклонносттите му.

Ако детето има способности в математиката, то аз го изпращам в математическа школа и по всякакъв начин го заставям да се учи, без всякакво облажване.

А този, който е способен в танците, нека се учи в балетен кръжок според съответния режим. „Съгласно неговия път“ съвсем не означава „това, което му се иска“. А къде „се възпитава отрокът“?

На децата трябва да се дават само положителни примери. Тъй като се раждаме в егоистична природа, както е казано от Твореца: „Аз създадох злото начало“, срещу което не е създадено добро начало, а само светлината на поправянето, която се предизвиква от занятия по кабала.

Затова, когато показваме на човека нещо лошо и казваме, че така не трябва да се постъпва, той не се съгласява: това е лошо, но аз искам! Той не свързва думите с постъпките:  казва, че това е лошо, но го прави.

Затова не си струва да се показват на децата отрицателни примери, наред с положителните примери, за да направят избор. Те никога няма да изберат доброто, защото съгласно своята природа, винаги ще ги влече лошият пример и действие, въпреки многочислените поучения.

А чрез това, че те виждат само положителни примери и ги обсъждат под различна форма, ние постепенно ги водим към добро. Навикът става втора натура.

Какво се смята за положителен пример? – Доколко всеки е свързан с групата, въодушевява своите другари, действа заедно с тях – в това той е пример. И децата трябва да знаят, как да измерят себе си по отношение на групата и своите действия.

За това трябва да им дадем скала на постижението, иначе детето не знае как се оценяват постъпките му. При отдаването в групата трябва да има външен израз, който може да се използва като инструмент за измерване.

От беседа за възпитанието, 03.12.2010

[29217]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Напиши и научи какво трябва да бъде намерението по време на урока: да се слеем помежду си като един човек с едно сърце, вътре в системата на нашата взаимовръзка, наречена „взаимно поръчителство”. От една страна, всеки човек усеща себе си, а от друга, над това усещане той чувства такава силна връзка с другите, че не може да извърши дори едно свободно действие. Дотолкова човек трябва да бъде отдаден на групата.

Това е сякаш съм оплетен в паяжина, чрез която преминават всичките мои входящи и изходящи сигнали. Аз нямам нищо свое в разума и сърцето. Има останала само една точка, която непрестанно с всички сили се стреми към мрежата, желаейки да й се отдаде.

Това е себеотричане. До степента, до която отдавам себе си на другите, висшата светлина ми влияе и ме прави част от общата мрежа. Тогава усещам как, от една страна, аз съм предан на нея, а от друга, че тя е моя.

Това е също както майката дава всичко от себе си на детето и те двамата чувстват, че детето е нейно. Единият не съществува без другия. За това е написано в „Песен на песните“: „Аз – на моя любим, а моят любим – на мен”. Така трябва да работим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 09.12.2010

[29231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Ако постигнеш чрез много страдания това, което най-страстно си желал, тогава ще благодариш за лошото както за доброто. Очевидно това не е пътят на светлината, но такава е реалността. Но ние трябва да се предвижим само по пътя на светлината, както е написано: „В Твоята светлина, ще видим светлина”.

Защо не мога да почувствам това зло още преди да ме е застигнало? Защо не мога да бягам пред удара? Знам, че е възможно! Ако вляза в група, то аз получавам пробуждане на моето зло от приятелите. Това не е светлината от висшето, която ми се разкрива, а аз сам я разкривам и осъзнавам.

Полагайки усилия да се обединя с приятелите, аз виждам доколко съм неспособен на това и усещам моята пълна безполезност. Но в същото време, аз получавам величието на целта, викам за помощ към Твореца и така напредвам.

Получавайки обкръжаващата светлина, аз се обръщам отново към групата, отново чувствам възмущение и отново се обръщам към Твореца. Той дава възвръщащата светлина. Творецът ме приближава по-близо до Себе си и ме държи. Аз започвам повече да чувствам, разбирам и постигам – затова се предвижвам напред. Тогава цикълът се повтаря.

Това е непрестанно, продължително действие, което трябва да се извърши на безкрайна честота и ти трябва винаги да си в нея. Още повече, твоята молба към Твореца и към групата, а така също и получаването на обкръжаващата светлина, става автоматично. Едното следва другото.

Ти просто „натискаш педала”, за да се движиш в правилната посока. А това как се въртят всички „колела в двигателя” – ти не си заинтересуван от това. Така че защо да чакаш ударите?

От урока по писмата на Рабаш, 03.12.2010

[29022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ние не можем да постигнем ГАР, първите три сфирот на всяка степен. Те не се отнасят към творението. „Буквите”, творенията, желанията, в които стремежът за подобие с Твореца се пробужда, започват само със ЗАТ, нисшите седем сфирот.

Затова всеки парцуф е разделен на две части. Горната част включва Кетер, Хохма, Бина и горната част на Бина (ГАР де Бина), която е част от Твореца, от Висшия, от Създателя. Долната част на Бина (ЗАТ де Бина), Зеир Ампин и Малхут на всяка степен принадлежи на творенията.

До крайното поправяне (Гмар Тикун), ние работим само в ЗАТ, долната част на всяка степен – това е нашата област. Тоест ние действаме, където Малхут се издига в Бина и може отново да се спусне. Само в тази област, където се смесват Малхут и Бина, милосърдие и съд, е възможно да съществуваме, да научим и да усетим нещо, но нищо повече. Малхут не се издига над ЗАТ де Бина.

А какво ще се случи, когато се отмени условието на Цимцум Бет (второ съкращение) и започнем да работим в условието на Цимцум Алеф (първо съкращение) е неизвестно. Ние учим всичко чрез своите желания (келим, съсъди).

Но не е ясно как може да постигнем нещо, което няма желание за получаване – в Кетер, Хохма и ГАР де Бина няма келим, това не е творение. Това е един вид мозъкът на Твореца, Неговият план, как да те направи човек. Затова те се отнасят към Него, а не към теб.

За мен е достатъчно да се изкача до средата на Бина, когато разривам Твореца. Там аз Го постигам и с цялата придобита сила на Бина, аз се спускам обратно към Малхут и постигам нивото Хохма и Кетер.

Първо аз целия се издигам в Бина и постигам степента на „отдаване заради отдаване”. След това от Бина се спускам обратно и постигам „получаване заради отдаване”. Аз дори постигам Кетер, но го опознавам само „чрез Неговите действия”. То се намира в ГАР, а не в мен.

Точно така, както учим нещо в този свят – ние постигаме не същността на самото явление, а впечатлението за него, нашата реакция към „нещо”, тъй като всичко се случва само вътре в нашите собствени келим и усещания.

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да присъединя желанията на другите към себе си, за да постигнем обща молитва?

Отговор: Трябва да разберете, че всички поправяния се случват в нашата обща област, наречена „място”.

Ако моите мисли са някъде извън това общо място, това означава, че аз съм извън малхут на света Ацилут, извън малхут на света на Безкрайността, извън групата, „мястото”, където Творецът се разкрива (Творецът се нарича „място”). Това означава, че аз съм извън реалността.

Мястото, на което Той се разкрива, се нарича реалност. Този свят, където Творецът е скрит, не се счита за наистина съществуващ. Цялата духовна реалност се разкрива в нашето общо кли, съсъд или желание.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 08.12.2010

[29159]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо Некудот де САГ се е спуснал под табур на Галгалта? Какво дават те на низшите парцуфим?

Отговор: Некудот де САГ са Бина, която се е спуснала под табур на Галгалта, за да се смеси с малхут (НЕХИ де Галгалта) и да я напълни, и по този начин да завърши цялото поправяне, тъй като Соф де Галгалта е малхут на света на Безкрайността.

Крайният резултат на нейния опит да напълни НЕХИ де Галгалта е светът Некудим. Той събира всички не напълнени желания на НЕХИ де Галгалта и всички сили на Бина, и изгражда парцуф от всичко това, света Некудим в неговото голямо състояние (Гадлут), който се разбива.

Невъзможно е било да се предскаже резултатът, но сега, в следствие от разбиването на екрана, бина включва всички данни за разбиването в себе си. Използвайки тези решимот (спомени, духовна информация), тя може да започне да работи с тях, като започне от най-леките и завърши с най-тежките, за да изпълни правилно програмата за поправяне на творението.

Оттук ние виждаме, че е невъзможно да поправиш нещо, освен, ако първо  не е било разбито. Написано е: „Няма праведник на земята, който първо да не е съгрешил.” Това не може да бъде. Ако някой мисли, че е възможно да изпълни поправяне без да се докосне до разбиването, това е нереалистично. Какво има да се поправя без него?

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 07.12.2010

[29042]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→