“Клипот“ (нечисти сили, “кожура“) – това е особена система, която ни възпира да се докосваме до желанията, ако в нас няма достатъчно сили за тяхното преодоляване. Клипот сякаш стоят на стража, както е казано: “Клипа/кожата съхранява плода“.

Ние ненавиждаме клипот и си мислим, че това са зли сили – а всъщност те са много полезни. Те ни спасяват – ограничават ни, отблъскват ни и ни сплашват! Те построяват пред нас всевъзможни препятствия, които ние ще съумеем да преодолеем само когато станем достойни за това, което се намира зад препятствието.

Само си представете какво би било ако малкото дете можеше да прави всичко, което му се искаше – колко то би навредило и на себе си и на околните. Самата природа не му е дала такава възможност.

Затова има три нечисти клипот в световете БЕА, срещу ЗА“Т де-Бина, З“А и Малхут: “Ураганен вятър“ (руах сеара), “Големият облак“ (анан гадол) и “Всепоглъщащият огън“ (еш митлакахат). Само когато ги преминеш, ти ще се окажеш в света Ацилут!

Тези нечисти клипот охраняват светостта. На нас ние нужно да преодолеем клипа, ставайки така по-силни, и тогава ще успеем да се докоснем до светостта. А дотогава ще ни се наложи да имаме работа с нечистите сили, ако не сме готови на повече…

Затова системата от нечисти сили, клипот, играе необичайно важна роля – това е защитна система. Нужно ни е да гледаме на всичко от страната на Твореца, който нищо не е създал напразно.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 06.12.2010

[28955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Раби Шимон бар Йохай и неговата група

Рашби (авторът на Книга Зоар) и неговото поколение (последното поколение на падането на Храма), са постигнали всичките 125 степени (на поправяне, от нашия свят до света на Безкрайността), въпреки факта, че това е било преди идването на Машиаха (периодът на поправяне, е започнал развитието си едва в наше време, след 2000 години).

За него и учениците му е казано: “Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“ (защото пророкът казва това, което е заложено в природата, дори страданията, а мъдрецът предлага път за поправяне, лек и мирен, и затова е за предпочитане пред пророка).

И затова много пъти се говори в Зоар, че няма да има поколение, подобно на поколението на Рашби (по висота на духовното постижение), чак до поколението на Машиаха (започвайки с нашето поколение и нататък).

Затова великата книга на Рашби е направила на света такова голямо впечатление (известна в целия свят като особената книга за тайните на мирозданието), тъй като тайните на Тора (висшето управление и неговата цел), заключени в нея (по начина , по който се разкриват на човек спрямо степента на неговото поправяне), обхващат висотата на всичките 125 степени.

Баал аСулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[29025]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Екранът (масах) не може да бъде личен. Върху какво би се построил той лично в мен? Върху влеченията от този свят? Важно е желанието (или нежеланието) да се обединя със себеподобните.

Екранът се строи върху единството, той покрива разбиването между мен и другите. Над тази пропаст (отблъскване и ненавист) се формира свързващият екран.

Откривайки разбиването, ние сме длъжни да го „запълним”. Как? Идва светлината и изправя разрива, ненавистта между нас.

Защото духовният егоизъм (нивото адам) от разбиването на единната душа съществува именно между нас, а моят личен егоизъм е егоизъм на животинско ниво (нивото хай).

Екранът покрива разбиването сред нас: ненавистта остава долу, а над нея се възцарява намерението.

Отначало това е отдаване заради отдаване, отказ от използването на собствената ненавист, на принципа „не прави това, което ти ненавиждаш”.

А след това ние строим втори екран – любов към ближния като към самия себе си. И всичко това е между нас.

От беседата от 24.07.2010

[22068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

За да влезем в духовния свят, трябва да се въоръжим с желание. А духовното желание е желание за единство. Обединението между нас е онова място, където се намира духовния свят.

Съществуваме аз и ти. Ако човек усеща само себе си, то усеща този свят, живее в неговото обкръжение.

Но ние искаме да покрием разрива и започваме да градим връзка между нас. Аз се устремявам към твоите желания (1), за да ги получа (2) и да ги усетя като свои собствени.

С тази цел аз се обръщам към светлината като към нещо външно, въпреки че тя на практика също се намира между нас.

Светлината ми придава сили, за да се съединя с теб, и в това обединение аз изведнъж откривам нещо ново.

Когато ние се сближаваме и работим заедно в поръчителство, на мен ми се открива по-дълбоко измерение: в нашето единство като че ли се отваря пролука във висшия свят.

Баал а-Сулам описва това така: ако чувстваме, че между нас има стена, непозволяваща ни да се включим един в друг, ако искаме да пробием тази стена и молим за това, идва светлината и прави в нея пролука.

За разлика от вратата, тя се отваря внезапно, и чак тогава виждаш, че това първоначално е било „“замислено  там.

Тогава ти излизаш към желанието на другия и то става като твое собствено. Това е и изходът на висшето стъпало: кли, което си присъединил към себе си, се е оказало новополучен свят.

Така ти присъединяваш всички нови келим, т.е. души, и по този начин разширяваш своя свят. По 125-те духовни стъпала ти се издигаш до света на Безкрайността – съединяваш се с всички желания, независимо от своя егоизъм и ненавист.

Ето че излиза, че ти получаваш светлина в желанията на ближния, когато искаш да му отдадеш. Ти напълваш желанието на другия,а за теб това се оказва висша светлина.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Струва ни се странно защо Творецът, създал този свят и обладаващ всички възможности, се нуждае от нашата помощ. Но Той зависи от нас – както майката зависи от своето дете.

Ако ние бяхме на неживо, растително или животинско ниво, тогава наистина Той би ни управлявал  100 -процентно.

Но ако Той иска да ни отгледа до стъпало „човек“, до своето ниво, то не може да ни даде всичко наготово, ние трябва да развиваме разума и чувствата си със собствени сили.

Защото израстването става за сметка на нашето лично участие. Доколкото сам участвам – раста, ако не участвам – няма да порасна. Това се нарича да бъдеш човек!

Ако бях просто животно, просто бих получавал от него и щях все повече да затлъстявам. Но човекът е качествено нова степен, която може да порасне само в резултат на собствените си изяснявания, анализ и синтез, в стремеж да се уподоби на Твореца. Само за сметка на това аз раста.

И се получава, че Творецът чака – той тук зависи от мен! Ако детето не иска да се учи и да получава знания, за да премине от един клас в друг, не си пише домашните и се проваля на изпитите, то учителите нищо не могат да направят. И тук всичко зависи не от Твореца, а от човека.

Това е единственото, което Той не може да направи вместо теб – иначе ти няма да пораснеш. Степента „говорещ” човек е длъжна да израсне в нас, в резултат на собствената ни предварителна работа, изяснявания, разбиране, разум.

Ние трябва сами да вложим ума и сърцето си, а не да чакаме кога Творецът ще направи от нас човек. Човешката степен е невъзможно да бъде дадена отвън – тя трябва да бъде завоювана отдолу, отвътре.

Светлината може само да ускори нашето развитие – до получаване на точка в сърцето. А всички желания над нея ние трябва да изработим сами. Защото ако Творецът те облече в готов човешки образ – ще се получи маймуна,  а не човек.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29267]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако аз искам да стана партньор в работата на Твореца, какво трябва да направя, за да се съгласи Той?

Отговор: Щом си съгласен – значи вече си Негов партньор. Повече нищо не е нужно, Творецът винаги е съгласен.

Само че – ти избираш Него, не защото Той е най-силният, най-умният, най- изгодният партньор, а защото искаш да му станеш истински помощник: да вървиш по същия път към целта, която Той е определил, съгласно неговите условия. Това значи, че ти вече се намираш в отдаване (хафец хесед).

Ако аз отивам при Твореца и моля да стана Негов партньор – това значи, че съм се издигнал над своето его и напълно съм влязъл в състояние „отдаване заради отдаване”.

Оставил съм желанията от този свят на ниво насъщното и необходимото и съм се издигнал над тях заедно с точката в сърцето си. Близо до нея е израстнала цяла планина от ненавист (планината Синай) – моето его, и аз, заедно с точката си, съм се изкачил на тази планина.

Сега аз стоя на нейния връх като съвършена Бина, „хафец хесед”. И, достигайки до тази точка, мога да кажа на Твореца, че искам да стана Негов партньор. Готов съм, сега ми дай работа!

И той казва: „Ти искаш да работиш – заповядай. Ще вземем с теб цялата тази планина от ненавист, ще започнем малко по малко да избираме желания от нея и да ги използваме, за да отдаваме на другите.

Да бъдеш партньор на Твореца – значи да се стремиш да станеш като Него. Творецът ми дава светлина и казва: „Използвай своето его, за да предадеш светлината на другите, и ще бъдеш подобен на Мен. А Аз ще отгледам твоето желание, ще го увелича така, че ти да се се издигнеш на моята височина и също да можеш да отдаваш. Тогава ще бъдеш мой партньор във всичко”.

Желанията принадлежат на другите, а светлината е моя. Затова аз трябва да се отделя от своите желания заради себе си, да се включа в чуждите желания и да използвам своите само с цел да напълвам другите.

Майката има свои желания и всички възможности – светът й принадлежи, но тя ги използва само за да отдава на детето си, съобразявайки се с неговото желание.

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 09.12.2010

[29276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво представлява силното желание, с което човек прониква във висшия свят?

Отговор: Силното желание е такова желание, при което на човек не му трябва много време, за да се върне отново към духовните мисли.

Виж Баал а-Сулам, „Шамати”, статията „Защо Творецът ненавижда телата (желанието за наслаждаване заради себе си)”.

Главното за човека е, да се старае да придобие силно желание за превъзмогване на своя егоизъм и за постигне на свойството отдаване.

А силата на желанията се измерва с количеството задържания и спирания, т.е. по това, колко време минава между острите желания или казано по друг начин, колко време отнема падението, изпадането от духовните усилия – миг, час, ден или месец.

А после, той отново започва да работи над преодоляването на своя егоизъм и да се старае да постигне отдаване. Казва се, че желанието е силно, когато прекъсването на усилията не отнема много време на човека и той веднага се пробужда за работа. В такъв случай, неговите усилия се натрупват, сякаш с един удар.

[29251]

 

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: И все пак, какво означава „да отдаваш на ближния”?

Отговор: „Да отдаваш на ближния” означава да отдаваш на групата, която се стреми към сливане с Твореца, мисли само за това – разбира, че постигането му е възможно единствено чрез съединяването ни един с друг, без каквато и да е разлика между нас.

Но тогава, той вече няма да бъде ближен, а сякаш аз съм заедно с Твореца. И все пак в началото, трябва да се науча да отдавам на ближния, както е казано: „От отдаването на ближния към отдаване на Твореца”, защото иначе ще сбъркам – моето его ще ме обърка и излъже.

Отдаването на ближния е отдаване на групата заради постигането на обща цел, т.е. отдаването на Твореца. Ти отдаваш на другарите цялото си желание и така го превръщаш в онова място, където можеш да разкриеш светлината. Ти им го предаваш!

Ако наистина правиш това с цялата си преданост, тогава в тази част, която им е преданна, те могат да разкрият Твореца. И когато всеки направи това и ние постигнем силата на „600.000-те” души, ще стане духовно разкриване.

Трябва всички заедно да мислим, как да създадем общо желание на цялото световно кли – да го съединим така, че то да стане годно за разкриване на тази първа порция светлина. И тогава ще се случи сливане (зивуг) между всички желания и светлината.

Това ще стане за първи път в историята! Защото всичко, което се е случвало в предишните поколения е било само подготовка към него!

От урока по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарката”, 09.12.2010

[29263]

 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.

Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.

На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.

Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.

Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.

Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.

Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.

В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?

Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.

Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.

С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010

[29220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вие казахте, че ние трябва само да изразим готовност висшата светлина да ни промени. 

Има доста групи, които се стремят към обединение заради някаква цел: мафията – за да властва в своя район, кабалистичната група – за да постигне най-възвишената цел.

И едните, и другите казват, че искат да се обединят. Но при всички случаи, нещо ги тормози, пречи им да постигнат единство…

Отговор: При районната мафия, всичко е в техните ръце. При „духовната мафия” има проблем – те нямат оръжие. Оръжието е в ръцете на Твореца. Той ще го даде, само при условие, че ти станеш достоен за него –  че се научиш правилно да го използваш.

Светлината е най-силното оръжие – няма нищо по-мощно. Това са най-големите наслаждения, безкрайните напълвания, неограничаваните от нищо възможности да направиш всичко. Нима може да ти бъде дадено това оръжие?!…

Вижте как пазим нашите деца, докато растат – от всичко, което може да им навреди! Нима може да се даде на човека нещо опасно, за да разруши всичко?!…

Затова висшата светлина идва към нас през скривания, през системата от светове, и действа така, че да ни движи напред поетапно, стъпаловидно. Именно това усещаме сега чрез страданията. Всичко това е нейното въздействие, за да ни придвижи, за да можем най-накрая да разберем какво трябва да правим – като деца, които се държат неправилно. Невъзможно е да стане по друг начин!

Как може да бъде дадена светлина на тази „духовна мафия”?!… Те ще устроят такъв „пир заради себе си”, че ще стане по-лошо от Вавилон и Египет, взети заедно… Защото до поправянето, всички са Амани…

Във всеки има Малхут на Безкрайността, но ние не я разкриваме. Аз се намирам на най-горния пласт на егоизма – в този свят. А под мен е цялата маса на безкрайното его – Малхут на Безкрайността.

 

 

Когато ми свети малка светлина, която е преминала през филтрите на всички светове, тя осветява само малък пласт от моя егоизъм. А ако дойде цялата светлина и се разкрие цялата бездна на егоизма, аз никога няма да мога да се измъкна от него. Затова този свят е толкова малък.

Вижте каква помощ ни дават сега свише – той вече се е изчерпал, аз вече виждам неговия край, дъното на този свят. Няма от какво да се наслаждавам в него. От къде да взема още желания?! Няма повече желания в този свят. Всички останали са заради отдаване. А желанията на този свят, ти си получил само, за да можеш да съществуваш досега. От този момент нататък  – решавай какво ще правиш.

Всичко това е направено заради нашето спасяване. Защото, ако беше дошла по-голяма светлина, ти щеще да потънеш в такива страдания, че нямаше да можеш да излезеш от тях. Щеше да бъдеш погребан под желание, което нямаше да можеш да напълниш. Това е като изгаряща те любов, която не можеш да постигнеш.

По този начин ще се разкрие желанието срещу светещата в него светлина, и целият ти живот ще бъде пропилян за поредното преследване на наслаждения, при което ще усещаш все по-голяма пустота.

Това е невъзможно! Няма повече от него! Нивото, наречено „този свят”, на което можеш да се наслаждаваш от нещо заради себе си известно време, за да развиеш разум и усещане за възприемане на духовното – вече завърши.

Оттук нататък, ти трябва само да разкриеш светлината, която идва, за да ти освети следващите пластове на желанията – светлината, връщаща към източника, обкръжаващата светлина. Тази светлина не е наслаждение, а изясняване и поправяне. А след това, вече идва светлината на напълването – при условие, че ти се сравняваш с нея, за сметка на екрана и обкръжаващата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята  господарка“, 09.12.2010

[29257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→