Въпрос: Казано е, че раби Шимон е плакал, когато е писал книгата „Зоар“, опасявайки се да разкрие тайната: „Мъка, ако кажа и мъка, ако не кажа.

Ако кажа, ще се научат виновните да работят за своя господар. А ако не кажа, ще загубят другарите това достояние”. За каква велика тайна, скрита в книгата „Зоар“ е плакал раби Шимон?

Отговор: Тайната на книгата „Зоар“ е в това, че ако се отнесеш правилно към нея, то можеш да извлечеш от нея висшата светлина, възвръщаща към източника. И тази светлина може да стане за нас като еликсир на живота, така и смъртна отрова – в зависимост от нашето отношение към „Зоар“ и въобще към Тора.

Но ние виждаме, че не е имало забрана за изучаване на Петокнижието на Тора или на Талмуд, макар че те също са били написани от кабалистите. Само „Зоар“ толкова години се е скривал и е бил защитен – защото в него е скрита много силна светлина, която ние можем да привлечем. Разбира се в Тора също има светлина, но тя за нас е почти недостъпна, толкова е висока тя.

Ако аз искам да постигна отдаването – тази светлина ще бъде за мен еликсир на живота и ще ми помогне да отида при нея. Но ако се изучава Тора без намерение да се постигне отдаване, човек става по-егоистичен и започва да се смята особен, повече от другите, праведник. Тора става за него отрова и нараства неговото его. Вместо да принизи себе си и да се чувства по-малък от другите, той напротив – започва да се гордее.

И всичко това основно се случва сега, в последното столетие, при новото ниво на егоизма. Затова кабалистите са се опасявали, че така егоистично ще започнат да изучават кабала, да се гордеят с нея и да я превърнат в търговия с „чудодейни средства”: червени конци, светена вода и благословии.

И това ще обърква хората и ще ги отблъсне от тяхното поправяне, докато чрез много загубени кръгообороти на живота, те накрая ще разкрият, че такъв подход – това е блъф и лъжа. Но колко време ще потрябва за това и колко страдания!

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29759]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Мъдреците са казали, че в кабала не трябва да се обучава този, който не е изоставил “идолопоклонничеството, суеверието“. Какво точно се има предвид с това?

Отговор: “Суеверие“ – това означава, да считаме, че нашият живот зависи от случайността, а не от една единствена висша сила, освен която няма нищо друго  – “Добрият и творящият добро“.

Всичко останало се нарича суеверие: вярата в правителството, в собствените сили, в силите на природата, в късмета, дяволите и духовете – вярата във всяко едно нещо,  с изключение на Твореца, който е единствен, и носещ нам благо.

В резултат се получава, че суеверието – това е всяко състояние, при което човек не вижда себе си във взаимовръзка, в един общ свят, в една интегрална, затворена система, в която властва единствената сила – на отдаване и любов.

И ако в човека това явно усещане не съществува – това означава, че у него няма вяра. Всяко друго усещане за света и нежелание да чувства това,се нарича суеверие, тоест вяра в най-различни други сили.

Но разбира се – от всекиго се изисква спрямо степента на неговото развитие, така както ние изискваме от детето – все повече с всяка година, съгласно възрастта му.

Затова не трябва да се обвинява първия срещнат защо не се намира в света на Безкрайността и в усещането за единния Творец. Но всеки трябва да си представя по някакъв начин това на своето си ниво, ако той е човек.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

И ето думите на мъдреците, задаващи въпроса: “Каква е разликата, че някои колят добитъка откъм шията, а други откъм тила? Тъй като заповедите са дадени само, за да се пречистят (от егоизма и да се съединят) чрез тях творенията“. И “пречистване“ означава пречистване от мръсното (егоистично) тяло (желание), което и се явява целта, произтичаща от всичкото това изпълнение на Тора и заповедите.

Баал Сулам. Дарованието на Тора, п.12

Както са казвали мъдреците: “Тора и заповедите са били дадени за нищо друго, освен за да пречистят (съединят) тях с народа на Исраел (всеки един, който се устремил към Твореца, свойството отдаване)“.

И тази заповед представлява „пречистване на тялото”(от егоизма) дотогава, докато то не придобие втората природа, заключена в любовта към ближния, т.е. тази едничка заповед “възлюби ближния като себе си“ се явява крайната цел, която достигайки – се удостояваш със сливане с Твореца.

Баал Сулам. Дарованието на Тора, п.15

[29736]

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Ти не можеш веднага да попаднеш в окончателното състояние – тогава няма да имаш самостоятелност.

Ти си длъжен сам да пресъздадеш, да построиш връзките между душите. Те изчезват, изтриват ти цялата картина, а ти я възстановяваш отново и отново. Така ти строиш своята независима личност.

Важна е не окончателната поправена картина – тя вече съществува! И не сегашната повредена – тя е въображаема. Важни са единствено твоите усилия, желанието да изградиш тази система и да я пуснеш да работи, както при детето, играещо си на възрастен. С тази игра ти строиш своето „Аз”.

Състоянието, в което през цялото време те хвърлят, се нарича „този свят”. А поправеното състояние зависи от това до какво ниво на връзка си се издигнал: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, свят на Безкрайността…

И всеки път ти влизаш в духовния свят и излизаш – даже на най-високите степени, където ти става ясна цялата система и остават някакви дребни и дори незабележими за теб детайли. И изведнъж те изхвърлят изцяло, в пълна тъмнина, и ти трябва да се върнеш обратно!

И работата става все по-сложна и по-сложна, както и трябва за големи хора. Защото кой се счита за голям специалист – онзи, който умее да изпълнява сложната работа и да решава такива проблеми, които никой не може да реши.

И това значи, че той се труди повече от останалите – но и повече от всички печели: пари („кесеф” – покритие, екран), почитане, статус!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

„Светлината на егоистичните желания (клипот) – това е, когато ни се струва, че ако имаме милиони долари, ще бъдем щастливи”

От книгата „Точката в сърцето”

Въпрос: Написано е, че клипот съблазняват душата. Какво означава това на практика, в усещанията? В какво се състои тук съблазънта?

Отговор: Желанието за наслаждаване ни призовава: „Отиди! Направи! Спечели! Вземи! Открадни! Преуспей!” И всичко това е в егоистичните келим/желания, изразено в ясна и проста форма, където изгодата е разбираема за всеки.

Това е работа на клипот. Много голяма работа! Необходимо е да се разбере, че клипот ни помагат – това е помощ, насочена срещу нашето его. Тяхната работа е благословена.

Ако всички се намираме в разбито състояние, кой може да ни повлияе? Висшата светлина не може да ни подейства, тъй като има закон за подобието на свойствата. Аз не я чувам, не я усещам – тя не ми влияе. Въздейства ми „зад кулисите”, защото присъства навсякъде, но на мен ми влияе индиректно.

А на практика, на мен ми въздействат, движат ме клипот – аз ги разбирам, намирам се във връзка с тях.

Затова, има система на нечистите светове (клипот) – моето развалено обкръжение, в което също се намирам в непоправено състояние, и затова между нас цари разбиране – какво си струва да направя и какво – не, за какво и защо да спечеля, да подчиня целия свят, да използвам всички.

Аз разбирам света и той ме разбира – и няма никакъв проблем. Не можем да предявим претенции към никого, защото самите ние сме също такива, а и целият свят е такъв.

Намираме се в разбито състояние, откъснато от висшата светлина и противоположно на нея, в което светлината не може да ни въздейства. А всички действия, с помощта на които все пак се пробуждаме и стигаме до поправяне, стават за сметка на клипот. Кажете им: благодаря! Казано е, че Фараонът е приближил Исраел до Твореца. Това е негова работа. Той наистина работи много усърдно..

Нима, със своето обикновено егоистично желание бихме се помръднали от мястото си? Аз изобщо нямаше да се движа! Дори песъчинката не е възможно да бъде преместена, ако енергията не й подейства.

А за да бъде преместен човекът от мястото му, за да бъде приведен в действие – не механично, като животно, а да се пробуди за развитие, е необходимо да му се даде мотивация, сила, която да го подтиква. Това прави клипа – системата, която никога не си почива.

Вижте какво прави тя с целия свят, как придвижва всички към поправянето! Святостта не е способна на това, защото нямаме никаква връзка с нея.

Едното се намира срещу другото: разбит съм и се намирам в разбит свят – като се поправя, разкривам поправения свят. Светът около мен веднага се променя – в зависимост от степента, в която съм непоправен или поправен.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 14.12.2010

[29752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Казвали сте, че първото действие при поправянето е изясняване на всички собствени желания, за да се разбере, кои от тях подлежат на поправяне.

Може ли да дадете пример за такива желания? Как правя изясняването в себе си? Откъде знам кое подлежи на поправяне?

Отговор: Ти изясняваш това в групата. Започни да се включваш в нея с всички свои свойства, желания и наклонности, с всички вътрешни усещания и виж кое от тях е „за“ и кое – „против“, кое ти помага повече или по-малко.

Обръщай внимание не на „вкуса”, който усещаш – „сладко или горчиво”, макар това да може да ти помогне, а преди всичко на „истината и лъжата” – с какво можеш да се съединиш с другарите, а с какво – не.

И тогава ще си изясниш. Ще започнеш да разкриваш в себе си такива свойства и желания, които по-рано не си забелязвал и дори не си знаел, че съществуват. Това ще бъдат желания от разбиването. В обичайния си живот, ние не работим с разбитите желания/келим, защото нямаме намерение да се съединим с другите.

Желания от разбиването са само тези, които ни помагат да бъдем „като един човек с едно сърце” в нашия корен, а после са се разбили и сега присъстват в нас.

Започни да се съединяваш с другарите и ще започнеш да разкриваш, че тези желания се намират в теб. Ако не ги чувстваш, това означава, че още не си започнал да се съединяваш с групата и затова не си усетил, колко желания има в теб срещу единението, т.е. намират се в разбито състояние.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 14.12.2010

[29739]

 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Когато се обръщаме към кабалистичен текст, особено книгата „Зоар“, трябва да осъзнаем важността на духовното постижение. В крайна сметка, това е единственото нещо, което искаме: не знание или схоластика, и не общо знание за материалното, а само чисто постижение, което означава, че човек е разкрил Твореца. Това е критерият, по който оценяваме нещата.

По пътя на  постижението, действащият закон е законът за подобие на формата, който не прави никакви компромиси. От една страна, човек изцяло зависи от висшата сила. Нищо друго не може да му помогне – той се нуждае само от помощ свише. Който разбере това, изгражда правилното отношение.

Тора говори за това, когато описва египетското изгнание: „Синовете на Исраел заплакаха от работата и техният вик се вдигна до Твореца”. С други думи, те са знаели, че никога няма да постигнат нищо сами.

От друга страна, духовният прогрес винаги се изгражда от комбинация от две противоположности. Затова ние самите също трябва да участваме в процеса. В резултат, ние полагаме големи усилия, знаейки, че само „чудо от небесата” ще ни изведе от земята на Египет в земята на Израел.

Нужно е да достигнем отчаяние от собствените си способности, и човек не трябва да бяга от това усещане. Още повече, той трябва да бъде убеден, че ще му се помогне свише и неспирно да го изисква с цялата си сила.

Човек трябва да се намира в състоянието на синовете на Исраел, които заплакали от работата. Това е, когато всичко в него, заедно с външната среда, се слива в едно цяло и създава тези условия, довеждайки го значително по-близо до изхода от Египет.

Затова трябва да се опитаме да си се представим правилно в това състояние. Тук извършваме всички необходими действия и след това не бягаме от отчаянието, а напротив – превръщаме цялата сила на нашето отчаяние във вик, искане за поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 14.12.2010

[29730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→