Нито едно движение, опитващо се да обедини хората, няма никакви шансове за успех без привличането на науката кабала. Наистина тази наука ти обезпечава връзка с висшия свят, като разказва за неговите действия.

В това време, когато четеш за тях и искаш да ги реализираш в себе си – ти постепенно започваш да се променяш. Няма друго средство.

Хората могат да се обединяват във всякакви групи, но преди всичко трябва да питат –  каква е тяхната цел и средства? Може да предполагат, че сами могат да променят човешката природа? А откъде ще вземат сили за това – нали  всички ние сме егоисти?

Иначе всичко ще приключи с красиви разговори. Има хора, които получават удоволствие от отдаването по силата на своята природа – ”егоистични алтруисти”. И те не разбират, че действат вътре в егоизма, защото те нямат втора природа – искри свише. Те действително са готови да отдадат всичко.

Някога, в младостта си, в Ленинград, разговарях със стара революционерка, която разказваше, че е раздавала хлебчета на войниците, отправящи се на фронта. Тя самата е умирала от глад, но не е имала дори мисъл да иска да вземе трохичка за себе си.

Хората са готови да отдадат живота си, защото нашето его е по-висше от животинския живот. Егото се намира на човешкото ниво, а животът на тялото – на животинско. И ако човек почувства, че е оскърбено неговото ”Аз”, той пренебрегва своето тяло. Ако види, че животинското тяло посяга на човека в него, той убива това животно. В това няма никакъв алтруизъм.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30200]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Проблем е, че човек може да изучава само онова, което е под говорящото ниво: неживото, растителното и животинското нива на желанието за получаване. Той не може да отдели и да изучи желанието на човешкото ниво, защото не е подобен на Твореца.

Човешкото ниво се счита за „божествена частица свише”. И тази част сега е невидима за теб и затова не можеш да я изучиш.

Желанието на човешкото ниво се нарича душа; то е същината на душата. Същината е желанието за наслаждение и неговата форма е подобието му с Твореца. Точно това изучават кабалистите: къде Той и аз сме подобни, по какъв начин, на какви нива и при какви комбинации от условия?

Мъдростта на кабала изучава как същината на желанието придобива формата на Твореца; тогава то може да бъде наречено душа. Нарича се „душа” (Нешама), защото това е най-висшата степен на подобие с Твореца, която ние не можем да постигнем преди крайното поправяне (нефеш-руах-нешама).

Това ограничение съществува в науката, докато всички хора не започнат да се занимават с нея, но накрая, всички ще можем да я изучаваме на много по-високо ниво.

По статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В статията, посветена на празника Ханука, ние четохме за избора на обкръжение. Как едното се свързва с другото?

Отговор: Какъв е другият начин да стигнем до празника Ханука в душата? Само с помощта на обкръжението, което събужда човек да изисква свойството отдаване. И тогава започваме да молим, издигайки МАН (женски води, молитва): това е нашето въстание против „гърците”, над които трябва да се издигнем с нашето общо желание.

Това е война срещу вътрешните съмнения; водена докато не ги разгромим напълно и не се изкачим до върха на планината, създадена от тези съмнения (планина на Иврит е „хар”, от думата „ирурим” – съмнения) до празника Ханука. И когато сме на последния етап на изкачване, когато Ханука свършва, всичките 8 дни (7 сфирот на зеир анпин плюс малхут), тогава започваме да се приближаваме до Пурим. Сега събираме желанията, които сме издигнали и ги прикрепяме към Бина, и по този начин постигаме голямото, зряло състояние (гадлут).

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Отваряйки статия, написана от кабалист, аз преди всичко, трябва да проверя своето отношение към нейния автор. Задължително е той да е  неоспорим авторитет за мен, а самият аз – просто тресчица, носена от водния поток.

Аз трябва да съм готов да го следвам, като оттегля цялата си критика, да се включа в него със своя разум, с чувствата, с формулировките – абсолютно с всичко.

Трябва да забравя всичко, което съм знаел досега, защото то е обработено от моя разум и следователно е изкривено. Трябва да се изключа от всички свои  усещания и просто да проникна в него.

Такъв е първият етап за правилно четене на кабалистичен източник – анулиране на себе си пред някой велик, който иска нещо да ми предостави.

След това аз мога да включа своя разум и чувства, за да видя доколко се съединявам с прочетеното, доколко го усещам, доколко съм съгласен с него. Но при това, все пак трябва да съм включен в него.

До неотдавна е било много трудно да се доставят кабалистични книги и поради това всяко късче хартия, изписано от кабалист, се е възприемало като голямо разкритие свише. И при все, че не си разбирал там нито дума, чрез тези редове си се опитвал да намериш ключ към духовното.

А сега всичко е разкрито, всичко е написано, но хората не искат да отворят тези книги, духовното не ги влече. Такава е човешката природа: когато всичко е твърде достъпно, то не привлича.

Но за нас тези текстове са като глътка въздух…

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[30110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Въпреки че всички заповеди, указани в Тора или допълнени от праотците, говорят сякаш за физически действия (на човека в нашия свят) или за думи (които трябва да се произнесат), (и с това да се изпълни заповедта),  те са предназначени (заповедите т.е. съветите) само за поправяне на сърцето (желанията на човека), тъй като Творецът изисква (от нас да поправим) цялото сърцето и разбира всичките скрити (в него егоистични) очаквания и надежди (намерения).

Ибн Езра, „Есод Мора“, стр. 8

[30124]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: На въпрос към програмата „Крупен план. Руският генофонд“… Вие казахте, че «Русия ще премине през фашизъм» и действително днес можем да видим във връзка със събитията, които се случват в Русия, че този проблем съществува…

Освен това в Русия има достатъчно много млади хора, чиято настолна книга е „Mein Kampf“ на Хитлер, те я изчитат практически до кора и тяхната ненавист към евреите е огромна…

Въпрос: ако в Русия фашизма се разкрие в пълен размер, какво ще стане с нас – с тези, които изучават кабала и разпространяват знанието за нея…

Отговор: Очевидно е, че вие започвате да се чувствате в този свят, както евреите винаги са се чувствували – именно така прави Твореца, за да измъкне човека от егоизма – в това е огромното спасение на света, а трябва да правим едно – да разпространяваме кабала, в противен случай целият свят ще потъмнее и ще достигне до поправяне по пътя на страданието, т.е. чрез мъката на хората, която ще остане след 3-та световна война, и ще завърши поправянето на света на егоизма.

[30140]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Творецът е пожелал да създаде творение, което да бъде точно като Него. Именно това е истинско благодеяние. Защо творението не е станало веднага подобно на Твореца? Защото то трябва да изгради себе си само.

Връзката между Твореца и творението се осъществява чрез получаване и отдаване. Творецът е готов да дава на творението напълване. А освен това, Той предоставя възможност на творението, да отговори със същото.

Колкото по-важен е Творецът в очите на творението, толкова повече то може да Му даде. В резултат, то ще стане наистина самостоятелно и равно на Твореца.

По такъв начин, между тях се установява пълна взаимовръзка. Човек получава напълване, изкачвайки се на стъпалото на Твореца, но само ако иска да се уподоби на Него.

Това допълнително желание, което трябва да придобием, се нарича стремеж. То възниква от разкриването на важността на Твореца.

Както е и в нашия свят – ако някой е важен в моите очи, аз се стремя да му дам нещо. Например, детето е важно за своите родители, и те му подаряват подаръци.

Излиза, че трябва постоянно да работя над осъзнаването на важността на това стъпало, на това свойство, което се нарича „Творец“. Така постигаме подобие с Твореца, придобивайки по естествен начин онова, което е важно за нас – свойството отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 17.12.2010

[30040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

В наше време много хора наричат себе си кабалисти, разпространявайки под името кабала всичко, за което се сетят. Откъде взимат те своите познания не се знае, защото никога не са се учили от някого.

Науката кабала не може да се постигне самостоятелно: започвайки от Адам, се простира верига кабалисти, предаващи методиката на постигане на висшата сила във всяко поколение на своите ученици.

Затова човек не може просто така да заяви, че към него е снизходило озарение и той е станал кабалист – такова не се случва.

За да станеш кабалист, трябва да бъдеш много дълбоко и тясно свързан с учител, точно следвайки неговите съвети в процеса на обучение „от уста в уста” (пе ел пе). Това обучение коренно се отличава от обикновената форма на предаване на знания. То е основано на създаването на общи с Учителя духовни съсъди/келим.

Ако правиш всичко, за да се слееш с учителя, то с времето в теб се прелива онова, което той притежава. И това зависи не от знанията или някакви особени отличия, а само от степента на съединение с Учителя.

Обаче този път важи за единици (избрани личности „яхидей сгула”). А в нашето поколение всички трябва да познаят Твореца и да разкрият висшия свят – всеки в частност и цялото човечество заедно. Но всички не могат да бъдат свързани чрез такава тясна връзка с учителя.

Затова сега подходът е друг: учителят-кабалист, получил разкритие от своя учител, известен кабалист, обучава всички желаещи. Доколкото всеки желаещ е способен да чуе, че трябва да се приближи, съедини и слее с учителя, разбирайки това и съгласявайки се с него, дотолкова той напредва.

Тази наука не се предава по наследство, не се получава чрез ума, а буквално се прелива в ученика за сметка на вътрешната връзка с учителя.

Нашето поколение първо се развива по този път. Едни ученици са по-близки до учителя, други са по-далеч, но постепенно напредват всички.

Как да познаеш кабалиста? – Кабалистът учи на разкриването на Твореца, опирайки се на първоизточниците, получени от своя учител. Той обяснява как да се развият желанията/келим, в които се разкрива Творецът, защото кабала е наука за разкриването на Твореца от човека в този свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[30028]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

В момента, в който свише те доведат в групата – веднага започни, с нейна помощ, да издигаш важността на целта, за да увеличиш онова, което ти е дадено изначално като първа искра.

Тъй като само благодарение на важността, ти преодоляваш лъжата и постигаш истината.

А ако не получиш важността от групата – или ще се върнеш обратно към лъжата, или ще седиш и ще бездействаш, самоизяждайки се, без да можеш да си отидеш.

Но, да напредваш  по пътя на истината е възможно само, получавайки впечатление за важността на целта, от обкръжението. Според степента на тази важност, ти ще си готов да търпиш твоето его да страда, а истината – да расте. Тъй като това е много болезнено.

А освен това, групата ще ти помогне да разбереш, че само чрез молитва е възможно да постигнеш нещо. Молитвата – това е молба за промяна на желанието от получаване на отдаване, от разделяне и ненавист – към обединение и любов.

Помня, че веднъж се разхождахме с Рабаш в гората около Бен Шемен. Аз му разказвах за всички свои проблеми и около десет минути се възмущавах и крещях, а той слушаше спокойно и накрая, изведнъж каза: „Но защо не (Го) помоли?“

На нас не ни достига тази молба – „Защо не помоли?“ Тъй като нашата природа не ни позволява да стигнем до нея, не ни дава да помолим.

Това не се вмества в нашия разум и сърце, че ние да трябва само да организираме молбата за поправяне. И хората се измъчват месеци и години, и не са в състояние да се помолят – да издигнат МА“Н…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→