Това вече не е шега. С всеки изминал ден ситуацията в Украйна се влошава. Ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия са в бойна готовност. Западните държави изпращат боеприпаси и оръжие на украинската армия. Заплахата от ядрена война става все по-очевидна.

Това вече не са само наземни боеве, улични сражения и кибер войни, това е най-лошият вид война, който може да съществува, защото може да доведе до глобална ядрена война.

Баал Сулам, великият кабалист на миналия век пише: “Когато двама човека спорят, се случва единият да вдигне ръка на другия. И когато този вижда, че не може да се справи с противника, вади нож. В отговор първият хваща пистолет. Тогава вторият взема автомат. И виждайки го, първият сяда в танк…”

Така ще продължим, докато започнем да виждаме цялостната картина на света зад локалните войни и конфликти.

В днешния свят не липсват желаещи да драснат клечката и да разпалят огъня на омразата. Вече сме виждали как един локален инцидент може да провокира кървава световна катастрофа, както се случи с убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от сръбски фанатик в Сараево през юни 1914 година, което стана причина за избухването на Първата световна война.

Духовният корен на войните
Според кабала за войните в нашия свят има по-дълбока причина, отколкото обикновено се смята. Техният корен е в духовния свят.

В съответствие със замисъла на творението, човечеството трябва да стигне до състояние, в което да се почувства “като един човек с едно сърце”. Да стане единно цяло, обединявайки се над всички различия и противоречия, над националности, пол и религии. В това единство то ще разкрие Твореца – висшата сила на отдаване и любов.

Днес тази сила е скрита от нас, защото нашето единство е възпрепятствано от егоизмът ни. Той е нашата природа и затова първоначално е по-силен от нас. И още нещо, всеки ден той расте все повече и повече, разрушава всички наши положителни начинания не позволявайки на сърцата ни да се сближат. Той е причина за всички социални сътресения и войни.

Вижте, вече е 2022 година, а ние все още сме във война, както сме воювали преди хиляди години. Само че сега над нас витае и заплахата от ядрено унищожение, когато с едно натискане на копчето можем да се унищожим веднъж и завинаги.

Какво може да бъде решението?
Войните няма да спрат, ако търсим решение само на материално ниво. Болестта трябва да се лекува в корена, а не да се приема обезболяващо. Това означава не само да изградим добри отношения, виждаме, че заради егоизма изобщо не е възможно да ги установим задълго, а е нужно да се издигнем над него.

Там, на духовното ниво ще получим сила, която ще ни обедини в единно цяло. Защото няма по-голяма сила от любовта и отдаването, тъй като тя е силата на самия Творец и се проявява, когато заедно започнем да воюваме не един с друг, а с егоизма – нашия общ, вечен враг.

Тогава ще започнем да усещаме тази висша сила вътре в нашето обединение и ядрената заплаха, както и всяка друга, просто ще изчезне. Понеже така действаме съгласно замисъла на Твореца и самият той ни помага в това.

За да се издигнем над егоизма и съединявайки сърцата да стигнем до духовно ниво ни е необходима методика, разработена от кабалистите. Те са я усъвършенствали в продължение на хиляди години, за да можем днес да се възползваме и да стигнем до това, за което са мечтали кабалистите от всички поколения –  чрез нашето обединение да получим сливане с Твореца, с висшата сила на любовта и отдаването. Тогава ще спрат всички войни и ще се почувстваме съществуващи във вечно, съвършено състояние, изпълнено с безкрайната светлина на любовта на Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Когато започнем да осъзнаваме, че целият ни живот е  непрекъснато тичане в кръг, ни се иска  да излезем от него. Но не винаги разбираме как да го направим  и затова продължаваме да живеем както преди.

          
Но днес сме стигнали до такова състояние, че е необходимо да променим предишния си живот. Иначе елитите ще започнат да решават какво да правят с 90% плебеи, които не са нужни на никого.
Глобалната световна криза доведе до това, че милиони хора от целия свят останаха без работа. Преди 100-200 години това щеше да бъде истинска трагедия. Наистина в онези времена, ако човекът не работеше, нямаше какво да яде. Но днес в развитите страни не е нужно да работиш толкова заради прехраната. Има достатъчно евтини хранителни продукти, за да не умре човек от глад.
Аналогична е ситуацията и с дрехите. Преди ако човекът нямаше пари, нямаше какво да облече. Сега в света има толкова много дрехи, че няма никакъв проблем с тях. Дрехите са достатъчно евтини (освен, разбира се, дрехите от световните брандове) и може да се вземат безплатно от  благотворителни базари.
С други думи, днес човекът не трябва да работи с пот на челото, за да удовлетвори базовите си потребности.
Днес съвременните технологии направиха ненужен трудът на хората от много професии. Роботите и автоматизираните производства замениха хората в  много отрасли и те просто станаха ненужни.
И какво да правим с тях? Наистина от почти осем милиарда население, са достатъчни 500 млн, за да обезпечат всички с всичко необходимо. А останалите какво ще правят? Излиза, че от тяхното съществуване няма никакъв рационален смисъл.
Какво бъдеще ни очаква? 
Предлагат се няколко варианта. Единият подход е фашистки, който гласи, че трябва отново да се построят газови камери и пещи и да се повтори Катастрофата, която да очисти тази земя от няколко милиарда души. Нали не са нужни, защо да се съобразяваме с тях?
Не всички са съгласни с този подход. Говорят, че е нехуманно и можем да намалим броя на населението с помощта на наркотици и лекарства, които при дълго използване ще подкопаят здравето на масите.
Съществуват и други методи. Например, да се започнат войни по целия свят, в които да загинат „нужното“ количество хора. Или да се внедри идеология, според която човек не е нужно да се жени и да ражда деца. Еднополовите бракове също могат да помогнат в известна степен. Главното е да се намали броя на населението, което не е нужно на никого.
В крайна сметка „излишните“ хора с течение на времето могат да станат голяма заплаха за съществуването на елитите. Не защото няма да има какво да ядат, макар че в така наречените страни от третия свят гладът е сериозен проблем, а защото няма да има с какво да се заемат. Те ще се окажат съвсем без работа и ще се превърнат в огромен баласт, с който няма какво да се прави. И това е огромен проблем.
Както пише Баал Сулам, великият кабалист на 20 век, в своята статия „Мир в света“: „Докато законите на обществото не удовлетворяват всички, недоволните винаги ще искат да излязат от властта на държавата и ще настояват за смяна на правителството.“
Този проблем е невъзможно да се реши, опирайки се на стари методи. Глобалният свят ни принуждава да създадем абсолютно различна парадигма на мислене. Предишната се базираше на принципа, диктуван от нашия егоизъм – „моето е мое, а твоето е твое“. И виждаме до какво ни доведе.
Без елити и плебеи 
Днес природата ни задължава да достигнем състояние, когато в света няма да има елити и плебеи. Няма да има излишни от гледна точка на капитализма хора. Обществените отношения ще се изграждат на принципите на истинското равенство. Само такава форма гарантира по-нататъшното съществуване на човечеството в съвременния свят, докато не разкрием нова форма на живот между нас.
Възможно ли е това? В крайна сметка колко кръв е пролята през цялата история, а равенство в обществото както не е имало, така няма и сега.
Сигурен съм, че е възможно да се достигне равенство. Но за това трябва кардинално да променим нашето отношение един към друг. Преди всеки се отнасяше към другите, оценявайки ги от гледна точка на получаването на лична изгода. Тези, от които мога да имам някаква полза (няма значение в какъв вид), считах значителни. Останалите се намираха на по-ниско стъпало от моята скала на жизнени ценности.
Естествено, че при такъв подход неравенството се залага в самото начало. И всички опити да се промени това положение са обречени на неуспех. Защото в този случай единият егоизъм се сблъсква с другият егоизъм и по-силният от тях побеждава. Загубилият е естествено недоволен и само търси удобен случай, за да се издигне над победилия.
Но ако променим системата на нашите оценки и започнем да използваме нашия егоизъм по обратния начин – не, за да се издигаме над другите, а всеки да се издига над своето себелюбие и по този начин да достига до равновесие с другите – тогава предишното неравенство ще се ликвидира по естествен начин. Всички ще бъдат равни в своите усилия.
Любовта ще покрие всички прегрешения  
Не трябва да мислим, че това е от категорията невъзможно. Както пише Баал Сулам в своята статия „Мир в света“: “Всички противоречия между получаване заради себе си и отдаване на ближния не са нищо друго, освен просто психология“.
В този случай ще получавам удовлетворение не защото съм се извисил над обкръжаващите, а защото се привързвам към тях все по-силно и по-силно. При това, колкото по-голям моят егоизъм, толкова повече удовлетворение ще получа, издигайки се над него. До такава степен, че между нас ще възникне истинска братска любов.
В кабалистичните книги така е и казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта“. Тогава ще изчезне всяко разделяне на елити и плебеи. Ще се издигнем на съвършено различно ниво на съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Твореца е всичко, което обобщаваме като „няма никой, освен него“. Той няма название, име, образ, форма. Не е ограничен нито във времето, нито в пространството, абсолютно в нищо. Той е над всички ограничения и светове. Това е всичко, което съществува.

Но въпреки че Твореца запълва всичко, в безкраен диапазон, с безкраен брой звуци и форми, ние трябва да се подготвим, да го възприемем. В крайна сметка, заради връзката си с нас, той иска да ни развие така, че постепенно да пораснем, да разширим сетивата си и да можем да го усетим и разберем с цялата му сила.

За да направим това, трябва безкрайно да развиваме своите органи на възприятие, тоест да излезем от егоизма, който ни ограничава в тесни рамки, заставя ни да оценяваме само от позицията на собствената си полза или вреда. А с такъв подход е невъзможно да се приближим до Твореца, в крайна сметка той е над тази  сметка.

Човекът специално е създаден егоист, за да може, излизайки от тези ограничения, да се поправи с помощта на Твореца и тогава да разбере и почувства какво е направил Твореца за него. По друг начин е невъзможно да се постигне понятието висша сила, защото не сме в измерението, където действа тя: извън желанията за наслаждение, извън пределите на нашия егоизъм, тоест на нашето възприятие.

Ние възприемаме реалността с петте си органа на чувствата, затова виждаме светът такъв. Но Твореца не е ограничен в нищо и не може да бъде почувстван с  материалните органи, с които усещаме светът и вселената, защото всичко  се възприема за сметка на ограниченията. Твореца е силата на отдаване. Той иска да дарява, дава, обича, напълва. Така неговото желание се разкрива спрямо нас, но извън нас ние не можем да кажем нито една дума за него. Ние не знаем  има  той ли мисли и желания. По-скоро не, защото  е над всичко. Съвършеният не може да бъде подвластен на емоции: лоши или добри, в крайна сметка той не е ограничен с нищо.

Следователно  не може да има лоши или добри чувства. Всички наши чувства са предизвикани или от недостиг на нещо или от напълване. Но всичко това не е свойствено за Твореца. Твореца е абсолютното добро, той иска само да изпълни всички с добро.

От ТВ програмата „Основни понятия в науката кабала“. 20.02.2022 г.

[294439]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Наричат мултимилиардера Уорън Бъфет „вълшебникът от Омаха“. Неговото състояние днес се оценява на 110,5 милиарда долара. Той е известен също като един от най-големите дарители в историята на човечеството.

През 2006 година Бъфет основал компанията The Commitment to Give (Ангажимент за даване), чрез която предал 30 милиарда долара в благотворителния фонд на Бил и Мелинда Гейтс. Но това не е всичко. Заедно с Бил Гейтс се обърнал към други американски милиардери с предложение да пожертват за благотворителност нито повече, нито по-малко от половината си състояния.

Не всички милиардери възприели този призив с ентусиазъм, въпреки това Бъфет и Гейтс бил подкрепени от Марк Зукърбърг, Тед Търнър, Джордж Лукас, Маккензи Скот и други. Те заявили, че се задължават да пожертват за благотворителност по-голямата част от своите състояния приживе или след смъртта си, подписвайки завещание.

Приятно е, разбира се, да видиш, че най-богатите хора на планетата предават част от своите богатства за нуждите на човечеството, но е тъжно да гледаш как тези средства се използват на практика. В един град за тези пари отварят училище, в друг – болница или още един благотворителен фонд… Но тази целенасочена помощ не подобрява ситуацията като цяло.

Получавайки даром пари или някакви блага, човекът не се променя. Нашето общество не се променя. Ние не ставаме по-дружелюбни и общителни, а в крайна сметка именно добрите отношения са необходими между нас, ако искаме светло бъдеще.

Самото подобряване на материалните условия не ни тласка към духовно развитие. Напротив, веднъж получил нещо безплатно, човекът започва да иска още. По примера на Африка виждаме как милиардите, излети в нея, в крайна сметка, не решиха проблема с бедността, не повишиха образователното ниво на населението, не подобриха медицинското обслужване… Безплатните блага само поквариха хората. Вместо да се възползват от тях за по-нататъшен подем, местните жители очакваха все нови и нови вливания.

Така че, като цяло, благотворителността на милиардерите не само не донесе добро, а напротив, провокира много негативни процеси. Следователно светът би бил много по-добър, ако милиардерите не хвърляха пари, а държаха ръцете си в джобовете.

И намеренията на милиардерите в действителност не бяха да донесат добро на света. Техните пожертвования им позволяваха да се чувстват уважавани и специални. Измислени праведници, които целият свят трябва да носи на ръце. Въпреки, че половината от даренията им ще отидат за реклама на тези дейности, а останалите ще бъдат пропилени.

И спомнете си думите ми, с такива намерения ние ще получим по-голям ад от този, който вече имаме. Защото ако не изграждаме добри отношения между нас, не се грижим да създадем човешки съобщества като интегрална част на природата, в отговор от природата ще дойдат  сурови сили, които ще ни покажат, че действаме неправилно.

За да се превърне светът в общ дом за всички нас, мил, топъл, грижовен и безопасен, трябва да проведем цялостно възпитание. Това е единственото наистина полезно действие. Всички благотворителни милиарди трябва да бъдат насочени към него.

Не само за образование, в което човек е натъпкан с безполезни по същество знания, а за възпитание на сърцата, на човешките взаимоотношения, когато болката на друг се чувства като моя и аз физически не мога да навредя на другия. Защото всички ние, цялото човечество сме едно цяло и любовта към ближния е абсолютно естествена норма на поведение.

И така, ако използваме всички десетки милиарди, дарени за благотворителност, тогава да създадем центрове и медийни канали, които разбираемо да обясняват законите на природата на всеки човек на неговия език и във форма, която той разбира и да го обучават на обединение. Защото обединявайки се, ние постигаме равновесие с цялата природа. По много проста и отдавна известна формула – „възлюби ближния като себе си“.

От реализирането на този закон в живота зависи успеха на всеки от нас поотделно и на целия свят като цяло. И това е първата реална стъпка към промяната на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Рекламата толкова трайно е навлязла в живота ни, че ни се струва, ако не е в него, в света ще настъпи хаос – няма да знаем какво да ядем и какво да носим. И всичко е така, защото рекламата ни въздейства не само пряко, но и чрез другите хора.

Всъщност всеки от нас е носител на реклама – както в дрехите, така и във вкусовите предпочитания, и дори в поведението. Може да се каже, че реклама е самото общество, в което съм, защото на практика целият ми живот се регулира от ценностите, които са приети в моето обкръжение.

Маркетолозите отдавна са го разбрали и затова се опитват да свързват рекламирания от тях продукт с живота на потребителя. „Кока-кола – вкусът на живота!“ Какво отношение има сладката газирана напитка към най-голямата тайна на битието? Никакво. Но милиардите, които се наливат в рекламата са направили своето и много хора избират Кока-Кола, мислейки че го правят по свой избор.

Преди на занаятчията му беше достатъчна обикновена табела над работилницата: „Ковач“, „Дърводелец“, „Шивач“… И хората се обръщаха към тях когато имаха нужда. А днес буквално сме принудени да купуваме стоки и услуги, от които изобщо не се нуждаем.

Рекламата става все по-агресивна, така маркетолозите се опитват да задържат купувачи. Но колкото по-агресивна, сложна и дори коварна става рекламата, толкова по-малко ефективна е. Хората просто спират да ѝ вярват осъзнавайки, че нейната цел не е доброто на купувача, а печалбата на продавача. И продажбите падат въпреки факта, че понякога половината от стойността на продукта са парите, изхарчени за рекламата му.

Не на последно място роля в намаляването на търсенето на потребителите играе и глобалната криза, заради която човечеството е потънало в глобална депресия. Днес хората са разочаровани почти от всичко. Те не вярват на политиците, не вярват на икономистите и на лекарите, на психолозите и на коучинга. И изобщо не вярват на досадната реклама накрая.

Рекламата има особена роля

В действителност на рекламата е определена специална роля в нашия живот. Все още не сме разбрали истинското ѝ предназначение и се опитваме с нейна помощ просто да накараме някой да купи нещо. Но както виждаме храната, дрехите, автомобилите и другите неща, ако носят някакво удоволствие, то е краткосрочно. И ние сме принудени отново да преследваме удоволствието, което постоянно ни се изплъзва.

Но когато най-накрая осъзнаем от какво се нуждаем най-много, рекламата ще се превърне в реклама на истинските ценности, на добрите отношения между хората. Защото непреходна радост може да ни достави само общуването с други хора. Общуване, в което няма злоба, омраза, черна завист, а има само радост, вдъхновение и повдигане на духа. И с колкото повече хора общуваме, толкова повече различни форми на връзка ще имаме и толкова по-голяма радост ще чувстваме.

Рекламата ще стане инструмент на нашето възпитание, част от огромна образователна система, която ще издигне човека до нови нива на напълване и развитие.

Производителите все още не го вземат предвид. Те мислят, че ще продължим да живеем както преди и предлагат: ако не искаш да си купиш тази дреха, купи си друга. Само купувай! Но днес желанието на човека се променя в основата си и преминава в абсолютно ново качество.

Вместо пари, власт, знания и дори информация, сега човек иска да знае за какво живее. Той сякаш спира по средата на живота си и започва да размишлява. Това желание идва отвътре, защото природата ни променя и не е по силите ни да се противопоставим на тази промяна. Нямаме никаква възможност да променим вътрешното си развитие, да го спрем или да го забавим. Ще се наложи да се съгласим, че процесът ще продължи и ще го чувстваме все по-силно и по-силно.

Производителите вече не могат да се спасят

Ако осъзнаем тази тенденция, постепенно ще започнем да променяме средствата за комуникация и реклама към по-голяма гъвкавост. Производителите днес вече не могат да се спасят, ще трябва да обявят банкрути. Ще бъдат принудени да се свият до необходимото за обществото ниво, а всичко останало ще се свие до безполезност. Защото хората не се нуждаят от хиляди видове шампоани. И няма да можеш да продадеш твоя, защото ще купуват нещо просто и полезно. В края на краищата всичко зависи от това, какво човек счита за свой приоритет.

Ако маркетолозите усетят в хората тази нова потребност от добри връзки между тях, рекламата коренно ще се промени. Тя ще помогне за изграждането на нова, глобална система от вътрешни връзки между хората, когато човек ще получава удоволствие и радост  от обединението с другите хора – чувствено, без никакви граници, над нашия материален живот. И средствата за масова комуникация ще му помагат в това.

Днес това ни се струва неосъществима мечта, но когато започнем да се движим в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помогне.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Как можем да се излекуваме от коронавируса и да излекуваме целия си живот? Чудим се откъде се зазразяваме с вируса? Просто идва момент, в който се достига до състояние, до такива взаимоотношения между хората, че всички микроби излизат.

Тези вируси не действат срещу нас. Всички те идват от една висша сила с цел да ни поправят, да ни свържат, да ни включат в общо действие. Струва ни се, че вирусът ни разделя, но всъщност няма какво да ни разделя, защото никога не сме били свързани.

И сега, когато всички страдат, това колективно страдание по някакъв начин ни сближава.

Можем да се справим с вируса само при едно условие, ако поправим нашите отношения. В противен случай болестта ще пламва навсякъде, просто от въздуха: на Северния полюс, на изолиран кораб, на който изглежда не е влязъл нито един болен… Не зависи от това, къде се намират хората, а само от отношението им един към друг.

Само като поправим отношенията между нас, ще приспим вируса и той ще заспи отново до следващия път, когато може да се наложи да излезе отново. И ако продължаваме да влошаваме отношението си един към друг, ще излязат още вируси. Всички тези епидемии са следствие от липсата на нашето поправяне в момента. Те ще ни придружават, докато стигнем до окончателното поправяне.

Колкото по-егоистични са нашите отношения, толкова по-страшни ще бъдат вирусите. Затова нека да ги поправим сега, да не чакаме следващите вируси. Настъпи „епохата на вирусите“, на по-хитрите удари на природата, която в съответствие с нашето развитие удря по-изтънчено и точно. Човечеството, нашата техника и технологии се развиват, а заедно с нас се развиват и вирусите, нашите болести.

Но ако се поправим, вирусите сами ще изчезнат. В природата има безброй вредни вируси, но те не се разкрият просто така – ние ги разкриваме. Човечеството само отваря тази кутия на Пандора и със своя егоизъм изважда от там всички отровни змии една по една, според нивото и природата на пробилия егоизъм.

В предишните времена хората бяха по-обикновени и затова не страдаха от съвременни заболявания: мигрена, депресия. В наше време дори животните започнаха да страдат от човешки заболявания, ние напредваме в развитието. Затова трябва да се коригираме, в противен случай ще се разкрият нови, още по-страшни вируси. И ще трябва постоянно да измисляме нови лекарства, но не мисля, че ще успеем да спечелим състезанието. В крайна сметка вирусите ще стават все по-подли и особени.

Човек се развива, но в същото време не може да поумнее и да започне поправяне. В крайна сметка егоизмът на човек расте през цялото време и замъглява погледа му. Той не може да  признае, че е виновен за всичко и търси начин да се спаси от удара, вместо да го поправи в корен.

Природата ни показва, че трябва да се поправим. Вместо правителството, вместо държавната образователна програма, идва малък вирус, който дори не можем да видим и ни възпитава по прекрасен начин. Не се прекланяме хората, пред обществото, но се прекланяме пред микроскопичния вирус и сме готови да му се подчиним. Вирусът решава как да живеем и работим.

Да се ​​надяваме, че постепенно ще придобием разум и чувства, за да разберем кои сме и в каква низост, недостойна за хора, живеем. Може би това ще ни доведе до разкаяние.

От разговор с журналисти, 06.01.2022

[292380]

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

„Аз помагам вкъщи, не е ли достатъчно?“ – изненадано ще каже главата на средностатистическото семейство в отговор на въпросa какво прави за семейството. Връщайки се вечер от работа, той вечеря със семейството си и в малкото време, което остава преди лягане, може да прочете приказкa на децата. Тежко бреме или добре прекарано време? Отговорът зависи от това, кого от съпрузите питате.

Всеобхватно изследване, проведено от журналисти от списание „Блейзър“ показва, че 39% от израелските мъже не прибират децата от детска градина или училище, 45% от мъжете са заети с мобилния си телефон, докато се грижат за децата, 16% четат на децата преди лягане всеки ден и само 38% помагат на децата с домашните.

Всичко това показва, че в наше време институцията на семейството много се е промени. Понятията бащинство, мъжественост, отговорност за семейството също се промениха. При пещерните хора мъжете ходили на лов, а жените, държащи бебета на гърдите си, събирали плодове. Пещерата е била дом за жената, а мъжът е ловувал и защитавал семейството.

Но с течение на времето мъжът все повече и повече се отделя от дома. Ходи на експедиции, покорява планински върхове, излиза в открития космос… А жената по естествен начин винаги остава привързана към дома с раждането на децата, необходимостта от поддържането на дома, грижата за семейното огнище…

Днес драстично се променихме. Потребностите ни растат толкова бързо, че изискват промяна в разпределението на ролите между мъжа и жената. Сякаш си размениха местата. Все повече жени се отказват от брака, не искат да раждат деца, стават един вид мачо. Семейството ги привлича по-малко от кариерата.

Мъжете, напротив, все по малко и по-малко се възползват от чисто мъжките си качества. Все по-малко и по-малко имат възможност да демонстрират своята мъжественост. Ускореното технологично развитие неутрализира много мъжки функции. Обществото вече не се нуждае от „воин на кон“, достатъчно е да може да извършва кибератаки от лаптоп.

И в семейството ролите на мъжете и жените много се промениха. Ако майката работи, бащата взима децата от детската градина. А ако той е безработен, изхранващият семейството се оказва майката.

Какви ще бъдат последствията от тези явления? Още е рано да говорим за тях. Нашето общество продължава да се променя. И мисля, че в крайна сметка ще настъпи някаква регресия и ще се върнем към старите, естествени семейни ценности.

Защото когато роботите и изкуственият интелект ни изместят от работните места, милиони хора ще станат безработни. Те ще имат много свободно време, което ще отделят за семейството. И това ще изисква преразглеждане на отношенията. Преразпределянето на отговорностите ще се случи естествено. Всеки ще поеме това, което е в съответствие с неговите възможности и ще даде най-голяма полза за семейството.

Мъжете, които обичат да готвят, ще готвят. Жените, които заради своите наклонности и професионални качества могат да печелят добре, ще градят кариера. Разпределянето на ролите ще бъде естествено и гъвкаво.

Мъжът няма да се чувства виновен, че не е достатъчно мъжествен. Мъжествеността му ще се проявява във факта, че се грижи за семейството, като поема повече отговорности. Това ще му донесе голямо удовлетворение. Днес е трудно да се повярва, но точно такъв ще бъде мъжът на бъдещето. Между другото, в полза на това говори обезценяването на мачо образа, което наблюдаваме днес.

Разбира се, ролята на мъжа в новото общество не се свежда само до изпълняване на домакинските и работните задължения. Основната му роля ще бъде да насърчава човечеството към духовно развитие.

Съгласно кабала думата „мъж“ (на иврит „гевер“) произлиза от думата „преодоляване“ («итгабрут»). С други думи, мъж е този, който преодолява своята егоистична природа, придобива висша природа. От любовта и отдаването на другите се издига на стъпалото „Адам“ (от думата „едаме“ – „подобен“ на Твореца). А жената му помага, не се съревновава, а го допълва. И заедно създават духовен съд, в който се разкрива Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Кабала разглежда човека и неговото възпитание само по отношение на целта на творението.

Ние съществуваме, за да постигнем определена цел. Тя не се намира  в нашия живот, а в разкриването на общата природа, която се нарича „Творец“. В кабала понятието „природа“ е еквивалентно на понятието „Творец“.

Чрез постигането на общата връзка с цялата глобална природа, не само с това, което сега виждаме и наблюдаваме в нашия малък свят, а с неговата пълна сфера. Започваме да се чувстваме съществуващи вечно и съвършено. Това е нивото, което човек трябва да постигне, при това, през този живот. По принцип затова ни е даден всеки миг на съществуване.

А ние не обучаваме човека на това. Обучаваме го както животното обучава малките си за оцеляване, правилно създаване на семейство, за раждане на потомство. Така от поколение на поколение се занимаваме с живота си на животинско ниво.

Няма значение, че технологиите се развиват, защото докато съществува нашето животинско тяло, искаме да му създадем, както ни се струва, максимално комфортна обстановка. Следователно нивото е животинско, а човекът тук не се различава от животното.

Всъщност категорията „човек“ може да развие в нас усещането за вечно, съвършено състояние, когато всеки се издига над своя малък егоизъм и излиза в общото усещане за цялата природа. Никой не ни учи на това.

Ако искате да издигнете човека, трябва да му покажете друга перспектива: за какво си струва да живее, към какво си струва да насочи усилията си. И ако целият живот за вас е само в животинското тяло, то не ми пука за нищо. Мога да скоча от покрива, мога да правя със себе си каквото си поискам. Никой не го е грижа за мен и мен никой не ме интересува, защото всеки се усеща като малък индивидуалист.

Върху това, по принцип, са изградени всички наши взаимоотношения в обществото: „аз не те докосвам, не ме докосвай и ти“. И това а напълно погрешно.  В крайна сметка от ден на ден разкриваме колко е глобална природата, колко сме взаимосвързани, като в малко село, как действат ефектът на пеперудата, взаимната отговорност и взаимното влияние един върху друг.

От страна на природата разкриваме, че всичко е взаимосвързано и се намира в такава тясна зависимост, от която няма къде да избягаме.

Въпрос: Може би все още не осъзнаваме, че законите на взаимозависимостта се отнасят непосредствено към нашия живот?

Отговор: Дори и да го осъзнаваме, все още не можем да го приемем. Освен това, все още нямаме възможност да стигнем до това осъзнаване.

В днешно време се разкрива науката кабала, която се занимава с това и може да ни даде тази възможност. Но ние сме още в началото на пътя и човечеството още не разбира какво е това.

От ТВ програмата „Близък план. Поколението Лейди Га Га“

[291705]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Израел започна да поставя четвърта доза ваксина срещу коронавирус. И хората се питат как е възможно вече две години да се борим с епидемията и да не можем да се справим с нея? Така ли ще продължава до безкрайност, с една ваксинация след друга?

Най-добрите специалисти в целия свят от две години търсят решение, толкова пари са инвестирани в изследвания и все още не можем да победим този мъничък вирус. Всеки път ни поднася изненади.

Факт е, че проблемът не е технически, а биологичен, на човешката структура.  Проблемът е вътре в човека! Защото вирусът е генетичен материал, най-сложното, което имаме. Човешкото тяло, биологичната клетка е най-трудният за изучаване обект, най-трудният материал.

Защо не можем да се справим с коронавируса? Защото не знаем с каква цел се е появил. Не знаем защо съществуват клетките и междуклетъчния обмен.

Не знаем защо съществува всичко, просто знаем че съществува. И затова не можем да разгадаем тайната на живота, смисълът на живота дори на малката клетка. И тъй като не знаем за какво служи всяка клетка в човека и в цялата природа, не разбираме какво се случва.

Не знаем защо дойде коронавируса и затова не можем да го победим. Повява се някакъв нов биологичен материал, който няма собствен живот, но защо е възникнал? Дали е дремел милиони години или изобщо не е съществувал?

Сякаш гледаме някаква неизвестна машина и не разбираме предназначението ѝ, кой я е направил и как може да се използва. Забелязваме вируса само защото започва да ни пречи. Иначе изобщо нямаше да го забележим.

Вирусът е тук, за да ни пробуди да се поправим, тоест да се издигнем над егоизма си, над желанието за получаване на наслаждение за себе си, без да се съобразяваме с желанията на другите хора. Така че, може би, самите ние събуждаме вируса и го принуждаваме да излезе от летаргия?

Ако попитаме вируса какво иска от нас, той би ни отговорил, че има важна мисия. В природата нищо не съществува безцелно, следователно задължението на вируса е да ни оказва отрицателно въздействие. Явно сме извършили действия, заради които сега имаме нужда от въздействието на вируса. Само той може да ни помогне да се поправим.

Затова е много лесно да се освободим от вируса: трябва да започнем да се грижим един за друг, да се сближаваме помежду си и да проверяваме, как влияем на всички вируси около нас. Ще видите, че вирусът ще изчезне. Нека да опитаме! Какво губим? Поне няма да стане по-зле.

Най-важната рецепта е да поправим отношенията между нас, да се приближим един към друг, да изчистим нашето общество от егоистичните закони и така да продължим напред до пълното възстановяване.

[291662]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Израел днес, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Много хора чувстват, че времето като че ли изтича между пръстите им. Занимаваме се със спешни, неотложни задачи, оставяме най-важното за по-късно и изведнъж откриваме, че нямаме достатъчно време за него.

Как да използваме времето правилно, за да реализираме всяка минута по най-ефективния начин?

Преди всичко нека да разберем какво означава най-ефективен? Да кажем, че искам да запълня живота си като удовлетворявам основните си желания за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания. Тези желания са присъщи на всеки човек в различни комбинации, с които се различаваме един от друг.

Тези комбинации определят целите, които си поставяме в живота. Те обаче могат да се променят през целия ни живот. Всичко зависи от това, какво най-много се цени в моето обкръжение и от степента му на влияние върху мен.

Ако влиянието на моето обкръжение е голямо, то може да пробуди в мен желание за наука или за власт, или за пари, при това дотолкова, че храната, сексът и семейството да загубят за мен предишното значение и аз ще ги използвам, за да постигна слава или власт. А може и обратното.

От обществото зависи как ще се реализира човекът. Въпреки, че неговите естествени наклонности също са много важни и го насочват към реализация в определена, характерна за него област.

И тук винаги има борба между личността и обществото. Личността иска да се реализира колкото може по-пълно с помощта на обществото, а обществото иска да потисне личността и да я използва за свое благо без да взема предвид, доколко е възможно, нейните желания. В крайна сметка личностите нямат за обществото никаква ценност, а само доколко се включват в него.

Така че, ако искам да управлявам времето си, трябва да съм колкото може повече развит както в личен, така и в обществен план, тъй като само във връзката между тях или на границата им ще намеря моята оптимална реализация.

Трябва да почувствам към какво се стреми обществото, каква е целта му и да ги съпоставя с това, към което се стремя според моите естествени наклонности, каква би била моята цел, ако можех да променя целия свят за свое благо и как мога да се реализирам с помощта на моето обкръжение. Тогава може да се каже, че ще управлявам времето си, като го реализирам по най-ефективния начин.

Да се издигнем над времето

Много хора в края на живота си откриват, че са си поставяли неправилни цели. Преследвали са удоволствия, които постоянно са им се изплъзвали и в крайна сметка са се оказали „в пробитото корито“. Останало  им само да съжаляват, че са пропилели напразно живота си.

Те също започват да чувстват, че съществуват висши, непреходни, както е прието да се изразяваме, вечни ценности, които са пренебрегвали. И тези ценности – любов и отдаване, а не получаване, биха могли да направят техния живот съвсем различен. Но те не са успели да управляват правилно времето си, а то почти не е останало …

Ето защо е необходимо хората да се обучават от малки, как да поставят правилни цели в живота си и правилно да използват времето за тяхното постигане. Тогава те могат да се издигнат до ниво на съществуване над времето. В края на краищата времето ни е дадено, за да се издигнем над него. Какво означава това?

Преди всичко трябва да разберем, че времето е усещане в нашето тяло, извън тялото времето не съществува. Времето е много субективно, вътрешно възприятие на човека, защото така функционира нашето тяло. Всъщност ние измерваме времето според честотата на дишане, сърдечният ритъм, скоростта на метаболизма, тоест според живота на нашето тяло.

Но след като се изключа от функционирането на физиологичното си тяло, мога да се издигна към различна времева ос. Тя вече няма да е времето, а броят действия, които мога да извърша всеки път. И изобщо не зависи от времето.

Трудно е да си го представим, но такова измерение съществува. Дори Айнщайн е казал, че времето е относително. Можеш да го разтеглиш или свиеш, а дори и да го спреш. Ако придобием допълнителна система на възприятие – според действията отдаване и получаване – на входовете и изходите на тази система ще започнем да усещаме съвсем различен живот – извън времето и пространството.

Нова матрица на възприятието

Нашият свят е разделен на четири нива: неживо, растително, животинска природа и човешко ниво, но не в неговото материално въплъщение, а в духовната сфера. В крайна сметка с какво се различаваме от животните? – С нашата вътрешна същност, с нашето вътрешно развитие, а физиологично принадлежим към същия животински свят.

Затова трябва да излезем отвъд пределите на понятието време, движение, пространство, присъщи на тези три нива – неживо, растително и животинско, и да живеем на нивото Човек. Това ниво засега е непостижимо за нас, но то ни очаква.

На това ниво получаването на  удоволствие не зависи от времето, не е ограничено от пространството – това са само искрени отношения между хората, любов към ближния. Те дават на човека истинско наслаждение, напълвайки и  издигайки го над животинското ниво към усещането за вечен живот. Това ниво не е в нашия свят. Трябва да го разпознаем, да го сформираме и да живеем в него. Защото не е свързано с нашето тяло, а с ново осъзнаване, с нова „матрица“ на възприятието.

Затова, ако искаме да се научим да управляваме времето си, трябва да се издигнем над него – към реализиране на своето духовно ниво, степента Човек – отдаване и любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→