Преди да влязат в Мишкан (присъствието на Твореца), Надав и Авиу пили заедно с всички вино, за да отбележат радостния ден. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Виното символизира лявата линия, разкритие на гвурот. Това означава, че Надав и Авиу са поели по лявата линия – в абсолютен егоизъм, явно нарушавайки подготовката за правилен духовен съсъд. Въпросът е в това, как те са могли да вървят към  нарушение на правилното разкритие на Твореца?

Когато човек тръгва на духовна работа, движейки се към много високо състояние, трябва последователно да се подготви за това. Той трябва да притежава свойството отдаване, свойството получаване, намерение, здрава връзка с всички тези свойства, като минимум – с народа. В същото време трябва да се свърже с висшестоящото стъпало, низшата част на което трябва да се намира в него.

В случая с Надав и Авиу стават грешка след грешка, с една дума, някакви безумни, безсмислени състезания.

Но това се дава умишлено свише. Когато на човек добавят егоизъм, превишаващ неговите възможности, в този случай пропада цялата му мъдрост. Той пада и изпълнява всичко под въздействието на порасналия егоизъм, който заслепява очите му: ”Аз искам!”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136923]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

След като Надав и Авиу решили, че им предстои да принесат на жертвеника своя собствен огън, всеки от тях взел лъжичката си, запалил на нея огън, прибавил тамян и я положил на жертвеника.

Мъдреците ни учат, че те са били виновни за редица нарушения. Както вече бе казано, те не се посъветвали предварително с Моше и Аарон и дори помежду си – всеки действал независимо един от друг. [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Дясната и лявата линия (Надав и Авиу) трябва да се опитат да се съединят в една средна линия. Те не предприели такова действие.

Надав и Авиу, увлечени от страстната жажда да опитат и усетят Присъствието на Всемогъщия, влезли в Светия Светих, да принесат благовония, т.е. искали да разкрият Твореца без екран и отразена светлина.

Само първосвещеникът може да влиза в Светия Светих, понеже той има екран. Затова и се нарича първосвещеник, т.е. светия, работещ за отдаване над другите.

Надав и Авиу нямали свойството за отдаване (отразена светлина), всеки работел отделно: дясната линия – отделно, лявата – отделно. А отразената светлина се появява само в средната линия, в правилното съчетание между двете линии.

Въпрос: Тоест те нямали екран за онези удоволствия, които искали да  получат?

Отговор: Разкриването на Твореца – това е огромно наслаждение! Тъкмо това и се явява цел на творението. Затова задачата на науката кабала е Творецът да се разкрие на всички, напълвайки всичко с огромното наслаждение.

Освен това, „чуждият огън“, принесен от Надав и Авиу, косвено сочи и към други прегрешения.

Те привлекли светлината хохма, която не могла да се облече на светлината хасадим (светлината на милосърдието). Без такова обличане светлината хохма не грее, не спасява, а изгаря. На Надав и Авиу не им достигнала светлината на милосърдието, за да получат такава голяма светлина. Те дори не са опитали да я получат, понеже работели отделно.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136906]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Съдебната система е призвана да определи какви действия са правилни и какви не, да отдели доброто от злото, да защитава обществото ни и да ни мотивира за положително поведение. Как правилно трябва да бъде построена съдебната система и каква е нейната функция в обществото?

Отговор: Съдебната система е образователна система. Задачата на съдиите във всяко едно произшествие е да обяснят на народа същността на случилото се, неговите положителни и отрицателни страни спрямо човека и обществото, спрямо животните, растенията, природата, Твореца. Съдиите трябва да обясняват на човека същността на едно или друго действие.

Действие може да бъде произведено в желанието, в мислите или на практика спрямо самия човек, неговите родственици, народа. Съдия е човек, разбиращ дълбината на смисъла на творението, законите на природата и обясняващ на човек отклонението му от вътрешното и външното поведение, което трябва да поправи.

Защо е нужна съдебна система? Работата е там, че неживата природа, растенията и животните действат инстинктивно, под управление на вътрешната система, която не ги пита за техните желания и не им предоставя каквато и да е свобода на избора. Те действат така, както им каже системата.

Не можем да обвиняваме лъва, че е нападнал елена, тъй като такава е неговата природа – нито лоша, нито добра, а просто инстинкт. Но за човека можем да кажем дали той е извършил добра или лоша постъпка. Затова можем да го съдим за неговите мисли, желания и действия.

По тази причина, човек се нуждае от обучение, от възпитание. Цял живот трябва да се обучава. Докато животното няма защо да учи – достатъчно му е да се храни и според нарастването му, едновременно с добавянето на килограми, то започва да придобива правилно отношение към своята среда и може да съществува в нея.

Никое животно не изпраща потомството си да се учи в училище – такава потребност има само в човека. Защото той специално е създаден такъв, че да се нуждае от удовлетворение на тази празнота в него, която природата е оставила. Да се запълни тази пуста област в него означава – да се възпита. В това се състои задачата на семейството, на обществото, които са длъжни да дадат на човек тези сведения, които не му достигат от природата.

Затова човечеството през цялото време е отваряло училища под всякакъв вид, призвани да обучат децата на всичко, което възрастните знаят, за да оцелеят и да станат пълноценни членове на обществото.

А ако след такова обучение човек продължава да се държи неправилно спрямо стандартите на това общество, то него го съдят и мислят какво да правят с него, за да запълнят това възпитание, което той не е получил в детството си.

Да допуснем, че съм заболял от грип и не съм отишъл на училище в този ден, когато са ни учили, че не трябва да крадем. Така аз съм пораснал без да знам за тази забрана. И изведнъж, след няколко години в мен се появила възможност да открадна – и аз вземам нечий чужд портфейл, но ме залавят.

Аз съм в шок и не разбирам какво искат от мен. Портфейлът просто си е лежал там и аз съм го взел. Тук започват да ми запълват липсата на възпитание. Тъй като в действителност аз не съм знаел за тази забрана. Затова съдията казва: „С такива и такива действия този човек може да бъде поправен и да му се допълни липсващото му образование“.

Човек, който обяснява с какви действия и под каква форма трябва да се запълни недостига в моето възпитание, се нарича съдия. Тоест съдията се занимава с поправяне. Ясно е, че той самият не поправя – зад него стои цяла една поправяща система. В САЩ затворите така се наричат – „заведения за поправяне“ (Correction Institution).

Човек попада в затвора, за да се поправи. Тоест, съдът трябва да изясни точно какво не достига на човека, за да стане доблестен член на голямото общество, на целия народ и за сметка на какво този недостиг може да бъде компенсиран.

Може би трябва да му възложи някоя особена работа или да го изпрати в зоологическата градина да се грижи за животните, или да го изпрати на училище да се учи заедно с малките деца, ако не му достигат основни знания. Съдът трябва да намери правилно решение.

Казано е: „Постави съдии и пазачи на всяка от вратите“ – т.е. на вратите, които водят към формирането на човека. С това ние допълваме човека, превръщаме го в полезна част на обществото.

А ако престъпникът е преминал през системата за поправяне, избрана от съдиите, и отново се е върнал на престъпния път, то трябва вече да се пита съдията. Очевидно е, че той е сгрешил и не е определил правилно, в какво е бил проблемът на човека и как може да бъде поправен.

Съдията произнася присъда подобно на лекар, изписващ рецепта. За сметка на изпълненото „наказание“ човек трябва да оздравее. Наказанието е поправяне, а не отбиване на ограничение в затвора. Съгласно Тора – няма такова наказание като затвор. И ние виждаме колко помагат затворите. Човек се поправя за сметка на глоба, на специална работа и запълване на празнини. Ако не се е поправил, значи е нужно поправяне на съдията.

Задачата на съдията е да разбере, защо човек е извършил престъпление, какъв недостатък във възпитанието му е повлякъл такова лошо поведение и как трябва да се допълни, така че той повече да не се връща към такива постъпки.

Съдията трябва да бъде психолог, да знае природата на човека и да разбира как му влияе обкръжението. Недопустимо е човек да бъде поставен в затвора, където той попада в ужасно обкръжение и единственото, на което се учи, е как да стане още по-лош. А ако човек все пак го затварят в затвора, не трябва изобщо, никога повече да го пускат навън. Тъй като след излежалия срок заключеният престъпник става още по-лош. Затворът е школа за престъпници.

От 409 беседа за новия живот, 17.06.2014

[138661]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Тъй като Надав и Авиу били големи познавачи на Тора, те решили, че съществува заповед да се постави на жертвеника още един огън, освен дадения свише. Те въвели този закон в присъствието на Моше.

Въпреки факта, че тяхното алахическо решение било правилно, те заслужили от Небето смъртна присъда, защото не може окончателно да се формулира тази заповед в присъствието на учителя си, без да се посъветваш с него. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Не може да се изпълни заповед, без да се присъединиш към учителя. Не може да се повдигнеш над него. Тази Йерархия се запазва до пълното поправяне. В момента, когато ученикът не може да се справи с това, че желае да потисне своя учител, той изгаря.

Въпрос: Какво означава да ”потиснеш учителя”?

Отговор: Да проявиш своето недоволство, критика, отхвърляне: кога най-накрая той ще умре и ние ще заемем неговото място. Това е което се описва тук. Принципно, това са естествени свойства, които трябва да се разкрият и в съответствие с които трябва да се действа.

Въпрос: Какво да прави ученик с тези усещания, когато се разкриват в него?

Отговор: В този процес не може да се намесваш. Мнозина си мислят, че не виждам, не чувам, не разбирам състоянието на ученика, но аз нямам право да се меся, за да не ги лишавам от свободната им воля.

Работата е там, че ако това се разкрие предварително на човека, той ще постъпва така, както аз му кажа. Тогава, за какво съществува той? Той няма да има свой анализ, свои изяснения, свое поправяне на душата. Ти го ограбваш, отнемаш му живота.

Ако му кажеш нещо допълнително – край, значи вече си откраднал парченце от неговия живот и той ще трябва да го попълва следващия път. Затова има такива състояния, когато бих дал всичко за да кажа нещо, и в същото време съм задължен да мълча.

Например, нима Моше и Аарон нищо не могат да направят? Но синовете винаги трябва да минават през такива състояния, когато очакват смъртта на бащите си, за да се повдигнат по-високо от тях. Без това няма прогрес. Само така нашият егоизъм направлява човека. Това са все естествени свойства.

Въпрос: Как да работим с тези свойства?

Отговор: Като се подготвиш да заемеш мястото на учителя и да станеш по-висш.

Да се подготвяш – това означава да събираш единна група, основана на принципа на взаимовръзката. Но при това, да разбираш, че когато учителят си отива, той се повдига на следващото стъпало и ти освобождава място. Това не е смърт, а възвисяване. Това означава, че ти трябва да си готов да заемеш освободената степен.

Въпрос: Надав и Авиу, пожелавайки смъртта на своите учители (в духовен смисъл), за да заемат техните места или да се придвижат, сами се удостоили със смъртта. Излиза, че не са отработили тази степен?

Отговор: Да. Но принципно, в лявата линия да желаеш смъртта на учителя – това е естествено свойство и състояние на ученика.

Цялата тяхна работа е да привлекат дясната линия, да се слеят с учителя, разбирайки, че само в него и чрез него те ще имат инфузия за получаване на висшата светлина – както поправяне, така и напълване.

В учениците през цялото време има вътрешна война. От една страна, те искат да заемат мястото на учителя, от друга, да привлекат дясната линия. Постепенно при тях трябва да дойде осъзнаването, че целият им духовен живот протича именно през него към тях, както в кръвоносната система.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се реши спор между двама, в който всеки от тях се смята за прав?

Отговор: В такъв спор трябва да се компенсират недостатъците и на двете страни. И двете страни трябва да попълнят своето образование. Това вече не е един човек, извършил престъпление спрямо обществото: кражба или насилие, а двама човека, спорещи помежду си.

И затова и двамата трябва да се явят в съда и съдията ще провери, какво недостига на единия и на другия, за да се възцари мир помежду им. Съдът удовлетворява всеки до такава степен, че да стане полезен и поправен член на обществото.

Въпрос: Излиза, че задачата на съдията е да приповдигне човека на по-високо ниво, за да е полезен за обществото. В крайна сметка, всички в обществото трябва да се издигнат до едно ниво или всеки да си остане на своето?

Отговор: Всички трябва да се намират под постоянното влияние на образователната система, възпитаваща човека. Тъй като егото на всеки постоянно расте и по тази причина помежду ни ще възникват спорове. А ние трябва да се грижим за повишаване на нашето интегрално образование, т.е. да се учим правилно да се съединяваме помежду си на фона на нарастващия егоизъм.

Това трябва да бъде в центъра на общественото внимание във всички средства за масова информация. Трябва постоянно да се учим на правилно взаимодействие, с една дума, като нашите деца, отиващи всеки ден на училище. Не можеш да завършиш училище и с радост да си изхвърлиш книгите, смятайки се за свободен.

Няма свобода от обществото! Аз съм член на обществото и съм длъжен да знам, как правилно да се включвам към него всеки ден и всеки миг на работното си място, на пътя, в семейството, с приятелите – абсолютно във всичко. И трябва постоянно да се усъвършенствам в това.

Тогава няма да има нужда от съдии и от съдебната система, тъй като в такава постоянна система на интегрално образование ние ще си изясняваме помежду си всички произшествия и сами ще си бъдем съдии и изпълнители на ”присъдите”.

Съдията ще стане възпитател, наставник. Цялата държава ще трябва да е разделена на области по териториален принцип, по месторабота, по местоживеене, чрез телевизията и радиото – всички трябва да се включат в системата. Аз, като гражданин, имащ определени задължения пред държавата, ще трябва да съм включен в такава система.

Да допуснем, по половин час на ден съм задължен да се уча: на работното място, с помощта на Интернет или в местен клуб и да се намира под влиянието на наставник и правилното обкръжение. Първоначално прослушвам лекция за необходимостта от обединение и взаимно включване, след което провеждаме семинар, обсъждайки как сме възприели материала и как го реализираме в нашите връзки помежду ни.

Това е необходимо за всички без изключения. И тогава системата за образование и правосъдие ще се слеят в една система.

През вековете хората са били дълбоко вярващи и било прието всеки ден да ходят на църква или в синагогата, дори по няколко пъти на ден. Ето така и ние трябва да се занимаваме с интегралното възпитание. Това изначално е било така замислено и реализирано от народа на Израел преди две хиляди години. Но след крушението на Храма тази система се е разпаднала.

Въпрос: Излиза, че в поправеното общество, всеки гражданин, независимо от възрастта, започвайки от малкото дете до стареца, трябва всекидневно да работят за своето обединение и за правилното отношение един към друг?

Отговор: Абсолютно вярно. Това е необходимо дори за престарелите хора. Ако им е тежко да излизат сами от дома си, трябва на място да им се осигурят занятия. Докато човек е жив, той трябва да усъвършенства непрекъснато своите отношения с обществото.

Въпрос: В поправеното общество ще има ли правосъдна система?

Отговор: Събирайки се на занятията по интегрално образование, всички ще учат, как да станат съдии, как да изпълняват решенията на съда, как да реализират тези решения върху себе си и върху другите. Всичко това ще се ражда вътре в кръговете, в които се събираме за обсъждане и слушаме за правилните закони, за интегралното и глобалното взаимно свързване между нас.

От 409-тата беседа за новия живот

[138664]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Изследване: 750 000 млади англичани смятат, че няма за какво да живеят, една трета от младите, дълго останали без работа, не виждат смисъл в живота, замисляйки се дали да не сложат край на живота си.

Тези, които дълго време на са работили, приемат два пъти по-често антидепресанти. Всеки трети (32%) е мислил за самоубийство, всеки четвърти (24%) си е нанасял някаква телесна повреда.

По данни на статистиката, 40% от младите безработни са изпитвали симптомите на душевните заболявания, в това число суицидални мисли, чувство на ненавист към самия себе си и панически пристъпи, и всичко това е в следствие на безработицата. Три четвърти от трайно безработните (72%) не са имали с кого да споделят някакви мисли или да се оплачат от своя живот.

Както стана ясно, безработицата предизвиква в младите хора ужасни и дълготрайни проблеми с душевното здраве. Хиляди се събуждат всеки ден, усещайки безсмислицата на своя живот. Това чувство възниква в тях в резултат на многогодишното чакане на опашките за работа.

Реплика: Не е достатъчно да обезпечиш човека с най-необходимото, той трябва да вижда в своето съществуване някакъв смисъл, някакво задължение, да вижда някакъв резултат. Затова обединяването на хората в групи и работата над стремежа към някаква велика цел ще им даде нужния стимул и подем над днешното човечество, ще направи от тях лектори, инструктори, организатори по интегрално образование – най-нужната професия в света.

[138520]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→