Въпрос: Надяваме се, че ще ни разкриете тайните на разказите в Тора.

Отговор: Но устното обяснение – не е разкриване. Всичко се постига само на практика. Ние сме възпитани с помощта на литературата и сме свикнали да мислим, че тя ни разкрива всичко.

Ако живеем в същия онзи свят, за който ни разказват писмените документи, то те наистина нещо ни разкриват, но само дотолкова, доколкото сме запознати с този свят. А, ако говорим за света, който изобщо не познаваме и всичко в него е неочаквано и странно, то нима писмените документи биха могли нещо да ни обяснят?

Това са предимно коментари, оповестяващи, че висшият свят се намира около нас, като сфера в сферата, а ние се намираме в него и той ни управлява постоянно, всички и във всичко. Тази информация ни е необходима, само за да ни стане по-ясно, колко ни е нужно да се захванем и да го разкрием.

Днес вече престанахме да разбираме, какво се случва с нашия свят и с всеки изминат ден все повече и повече се объркваме. Ако не постигнем висшия свят и влиянието му върху нас, неговото въздействие и цел, то ще сме като слепи котета, нищо няма да можем да направим със съдбата си и ще съществуваме като хаотичното брауново движение.

Главното е, че ще изживеем един безсмислен живот, отново ще преминем в небитието и отново ще изплуваме с онова предишното начално условие, защото нищо не сме поправили, за да получим някакви нови усещания, без да сме развили в себе си петте нови допълнителни осезателни органа. И всичко ще започне отначало.

Като начало, човек трябва да знае, че се управлява от висшия свят – свят със строги закони. Съществувайки в материалния свят, ние сме запознати само с част от законите, а законите на висшия свят изобщо не познаваме.

Ако човек разбере, че се намира в здрава връзка с физическите закони, които въздействат върху него и че той има възможност да им въздейства, да прояви двустранна връзка в степента на това което усвои, след което да им въздейства и да ги управлява, то това ще е голям напредък и движение напред.

В крайна сметка хората ще научат, че те имат възможност да прозрат това и да не плуват носени от течението на живота, дори бих добавил, не на живота, а на смъртта.

Реплика: Ето тогава човек ще се опита да извърши всичко това.

Отговор: Но това е достатъчно. Трябват още страдания. Да допуснем, че аз разбирам, че нещо ми въздейства, и си казвам: ”Нека ми влияе, а аз пък ще почакам” Както във филма операция ”Ы” нарушителя на реда, изпратен на принудителен труд на строежа, милостиво позволява на бригадира да му влияе: ”Докато ти ми повлияваш, аз ще полежа”. А когато изпитал пръчката с меките си части, то тогава и завикал: Ой! Мамо!

Това е необходимо. Ще потрябват малки, но все пак страдания. Ние искаме тъкмо това, малки страдания и повече разбиране, защото всичко това заедно ще ни предвижи напред.

От ТВ програмата ”Тайната на Вечната Книга”,18.12.2013

[135550]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Мнение: Човек – е социално животно. Но все повече хора признават, че се чувстват самотни и неспособни да създадат продължителна връзка. С разцвета на социалните мрежи проблемът само се задълбочи. Установяването на контакт не еособено приятна задача.

Приятели може и трябва да се създават по формулата на дружбата:

Дружбата = Близостта + Честота + Продължителност + Интензивност.

Близостта – е готовност да допуснеш друг човек в своето лично пространство. Близостта се повишава, когато човека не чувства заплаха.

Честота и продължителност – колкото повече време провеждаме с човека, толкова повече го опознаваме и толкова е по-силно взаимното влияние.

Интензивност – до каква степен сме способни да удовлетворим потребностите на другаря.

Тази формула отразява създаването на отношения – на нас ни се предлага да подхождаме към него осъзнато, без усложнения. Вместо да очакваме милост от съдбата, по-добре да научим своето тяло да изпраща дружески сигнали ( зрителен контакт, кимане с глава, усмивка, умение да се слуша, да наричаш събеседника си по име, да водиш разговор в кръга на неговите интереси, да уважаваш гледната му точка и т.н.) и да посещаваш места, където може да срещнеш интересни за нас хора.

Хората нямат приятели защото ги мързи да създават и поддържат приятелска връзка.

Реплика: Никакви методики, освен Методиката за Интегрално Възпитание, не могат да ни създадат топла и дружеска атмосфера, защото егоизмът ще постави всеки в изолиран пашкул. И само висшата велика цел – вечният и съвършен живот, напълнен със светлина, с разкриването на Твореца – ще ни подтикне към обединение.

[135532]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

[86713]

Filed under: Интегрално възпитание, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: В бъдещето общество какво поведение ще имат хората, които нямат сила, нямат упорство за постигане на цел? Днес те нямат сили, дори да се погрижат за себе си. Как тогава ще се стараят заради другите?

Отговор: Тези хора ще получат сили, за да служат на обществото и ще ги използват за обществото. Това ще ги кара да усещат огромно изпълване. Днес те едва-едва мърдат, защото обществото не ги подхранва със сили: не им благодари, не ги пробужда, не стопля, не стимулира. Обществото просто не им обръща внимание.

Но ако човек постепенно се пробужда към дейност, тогава той може да включи много сили в работа. Ако това е човек, а не животно, той винаги може да бъде запален с помощта на завист, страст, честолюбие. Само че е необходимо тези средства да се използват разумно. В края на краищата, всеки ще се стреми да отдава на обществото колкото може повече.

Въпрос: А какво да правя, ако не съм такъв? Не се стремя да отдавам на обществото!

Отговор: Никой днес не се стреми към това, не само ти! 100% от хората са същите като тебе. Нито един не се е родил с желанието да отдава някому, който му е далечен. Това го правят само лудите.

Но трябва да демонстрираме на хората примери, методиката, даваща възможност в човек да се разкрие осъзнаването, че той ще спечели хилядократно от обединението си с останалите.

Никой, обаче, не иска, ти да се жертваш за обществото. Предлагаме ти нещо като възможност да направиш инвестиция в изгоден бизнес: колкото си вложил – ще получиш толкова, но умножено по хиляда. Струва ли си да  влагаш или не? Разбира се, че си струва!

Това е егоистично правене на сметки. Никой не те призовава: ей така да обичаш целия свят и да жертваш себе си заради другите. Нужно е само да разбереш, че в обединението се съдържа особена сила. Ако се обединяваме за общото благо, тогава според степента на вложеното, всеки започва да получава проценти, печалба и печели много. Получаваш и материалното задоволство и духовното.

Въпрос: С какво това задоволство се отличава от онова, което днес цигулар получава от своето изпълнение?

Отговор: Твоето днешно напълване е много ограничено: малко пари и мъничко слава – това е всичко. Те идват само от хората – от това, колко са аплодирали и викали, каква хвалебствена рецензия за тебе са написали във вестника.

Ако отдаваш на обществото, започваш да виждаш през него висшия свят – неговата вечност, съвършенството, висшата хармония, а не просто да се радваш на спечеления милион, на аплодисментите и виковете „браво“ от хилядната тълпа. Самият ти стъпваш на по-високо стъпало, в новия свят.

Не е възможно да се предаде с думи същината на тази награда – в нея се крие разликата между човек и животно. Сега получаваш животинското напълване, а ако служиш на обществото, ще станеш човек.

От 364-та беседа за новия живот,  04.29.2014

 [135448]

Filed under: Образование - Няма коментари→

Конгреса във Франция. Урок №4

Човек, стремящ се да разкрие истинския свят, желаещ да знае, как и защо живее на тази земя и изобщо, какво се случва тук, вижда себе си като изследовател, изучаващ света, за да го разбере и почувства.

Но всъщност, това е неправилен подход, доколкото в центъра на света се намираме не ние, а висшата сила. Тя определя и задвижва всичко. И ако искаме да изследваме света, то през цялото време трябва да се прилепяме към висшата сила.

За да разкрием истинската картина на света, преди всичко трябва да видим Източника на цялата тази реалност и всичко случващо се в нея. Аз трябва да знам, че всичко изхожда от тази сила. А всички творения, включително и аз самия, неживото, растително, животинско ниво и хората – всичко, съществуващо в този свят, което ни е известно или все още не сме открили, получава от този Висш източник.

Аз трябва да концентрирам вниманието си имено на Него, на Твореца. Това означава, че всяко нещо, което се случва с мен и с останалите, всичките ни усещания, минали и настоящи или бъдещи идват от Твореца с една единствена цел, да ни отведаткъм Него.

Но за да достигнем всички до Него, трябва да получим от Него всякакви впечатления, без значение какви са: позитивни или негативни. Постоянно трябва да се намираме между тези приживявания и така, ден след ден, ще Го изучаваме все повече и повече.

Тези етапи на напредване към Твореца се наричат пет свята (олам) от думата “скриване“ (алама): Асия, Ецира, Брия, Адам Кадмон, след което следва света на Безкрайността, където ние се сливаме с Твореца в едно цяло. Така крачка след крачка ние се приближаваме към Него – да допуснем по 20% на всеки етап, докато не достигним 100% подобие, разбиране, постигане на Твореца.

Излиза, че цялото вътрешно усещане на тялото и душевните преживявания, аз ги отнасям не към хората, които ме заобикалят, които сякаш са ги придезвикали – а към Твореца.

Всички хора и целия свят, включително и моето тяло и мен самия, сме задвижвани от Него. Затова трябва само да зная, как вярно да се отнасям към всичко случващо се: първо, да помня, че всичко произтича от Твореца, и второ: идва, за да ме научи да Го разбирам.

Тоест, трябва да си направя изводи от всички преминаващи състояния и да забележа добрия знак, за онова, което сега усещам. Тъй като Творецът не е създал нищо лошо и ако аз съм се насочил към Него, то не мога да усетя никакво зло. Или съм се насочил в някоя друга посока, където ще ми бъде зле.

През цялото време трябва да съм насочен като радар, преценявайки при какъв поглед върху света и към всичко останало аз улавям отношението на Твореца, т.е. виждам, че всичко идва от Него с едничка цел, да ме насочи към Себе си – и само с добро.

Затова е написано “Обичащите Твореца ненавиждайте злото“. Ние започваме да откриваме, че когато сме насочени във вярната посока, посоката към Твореца, то всичко противоречащо на отдаването, се проявява като зло. Защото насочвайки се към Него изисква от нас да бъдем такива, като Него. На това трябва да се учим всяка секунда от живота си.

От 4-я урок от конгреса във Франция, 11.05.2014

[135427]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Изследване чрез магнитно-резонансна томография: Понякога ставаме толкова близки с друг човек, че преставаме да разбираме къде свършва нашата собствена личност и къде започва чуждата. Изследователите са установили, че хората са в състояние да се интегрират с близките си на ниво неврони.

Проекцията на хора от близкото обкръжение на общуване са преплетени с нашата самоидентификация на нивото на невроните – те стават част от нас, от нашето съзнание, част от „невронния гоблен“, където са вплетени хора, към които не сме безразлични.

Реплика: В действителност, ние сме свързани в много по-тесни връзки, така че нашите мисли, чувства, действия, всички ние и във всичко сме едно тяло – и единствено нашият егоизъм лъжливо ни показва, че сме разделени на части.

[134945]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представя съответствието по форма с Твореца, за която трябва да помоля?

Отговор: Това е именно съответствието по форма. Тоест, вътрешно ти напълно се различаваш от другия, но спрямо трети човек, вие действате абсолютно еднакво. Това означава, че между вас има съответствие на формите относно нещо трето, нещо външно, или дори в отношенията между вас.

Това е само форма. Вие имате различни желания, различни мисли – всичко е различно. Но вие се самонастройвате така, че постигате съответствие.

Ако аз приличам на другия, това не се нарича съответствие. Ако съм точно такъв като другия аз не мога да се свържа с него: аз обичам месо и той обича месо, аз ненавиждам риба и той ненавижда риба – излиза, че няма какво да си дадем един на друг.

Аз трябва да му дам онова, което имам, а той да ми даде онова, което той има. Тук обезателно трябва да има такова съответствие, както между мъжа и жената, които проникват един в друг. Тогава това ще бъде съответствие между даващия и получаващия.

Аз постигам съответствие с Твореца именно за сметка на това, което искам да получа от Него, това, което Той иска да ми даде – тъй като с това аз Му отдавам. Ние и двамата отдаваме един на друг, но аз установявам връзка с Него за сметка на това, което получавам от Него. По отношение на Него аз съм като жена, както Малхут срещу Зеир Анпин.

И ако моето получаване е само заради Него, то това се смята за отдаване. Както е казано, че ако невестата дарява подарък на важния младоженец, то това се смята, че сякаш тя получава от него.

Излиза, че съответствието по форма е многозначно понятие. Съгласно желанието си, аз трябва да искам да получа от Твореца всичко, което Той желае да ми даде. А Той иска да ми подари света на Безкрайността, светлината, която няма край. Но съгласно моето намерение, аз трябва, тъкмо обратно, да искам да отдавам точно така, както Той.

Нашите действия се различават: аз получавам, а Той отдава. Но спрямо намерението е тъкмо обратно – аз Му отдавам, а той се наслаждава от мен. Така аз спасявам състоянието, тъй като иначе няма как да доставя удоволствие на Твореца. Той няма никакъв шанс да се наслади, ако не е това.

Само при условие, че аз приемам всичко, което Той има за мен, както крава, която се разкъсва от мляко, желаейки с това да Му доставя удоволствие – той може да се наслади.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 13.05.2014

[135289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (Д. Дубровский, ИФРАН, д.ф.н., проф.): Постоянното задълбочаване на екологичната криза и другите глобални проблеми показват, че нашата потребителска цивилизация стига до задънена улица. За това много се говори и пише, но не се виждат никакви решителни действия.

За да се промени гибелната траектория на развитието на земната цивилизация, трябва да се промени съзнанието на масовия човек. Това е равносилно на промяна на природата на човека.

Понятието природа на човека се изразява в комплекс от устойчиви свойства на социалния индивид, които се възпроизвеждат във всички епохи и у всички народи, което указва на принадлежността им към нашата биологична организация.

Главният въпрос е в това, как да се променят негативните свойства в природата на човека: неразумното потребление, агресията към себеподобните, прекомерните егоистични стремежи – в тях е източникът на нашите глобални проблеми.

Нямаме еднозначен отговор. Преди всичко, има само два мислими варианта:

– трябва или да се промени биологичната природа на човека по пътя на реконструкция в неговия геном, за да се промени неговата психика и методите на неговата жизнена дейност:

– или да се тръгне по пътя на въплъщаване разума и личността в небиологично самоорганизираща се система, т.е. по пътя на антропо-технологични преобразувания, по пътя на еволюционния транс-хуманизъм.

Реплика: Ученият разсъждава правилно по своему. Защото сам човекът не може да измени своята природа. Това е възможно само привличайки тази сила, която го е създала. Но тази сила няма да я намерим в нашия геном. Можем да препрограмираме човека за действия не заради себе си, а заради другите, да приема във всички жизнени ситуации важността на другите, а не на себе си. Но това ще бъде робот (ангел). Ние и сега сме такива роботи (ангели), постъпващи през цялото време заради себе си.

Но целта на нашето развитие е да ни доведе до състояние, в което ставаме притежатели на две сили, отдаване и получаване, и използвайки ги за благото на обществото, ставаме подобни на Твореца. Такова изменение може да се извърши само извиквайки в себе си скритата (несъществуваща в нас) сила на висшата светлина, свойството пълно отдаване. В това се състои и същността на науката кабала, нейната методика.

[134448]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява отдаването?

Отговор: Същото, като любовта ли? Но любовта е отношение, а отношението е действие, реализация на любовта.

Но в нашия свят ние наричаме любов стремежът към напълване на егоизма.

Какво представлява любовта между нас? В мен има желание и в теб има желание.

Ако съм способен да се присъединя към твоето желание и да направя твоето желание като свое, по-важно от моето собствено, да направя така, че моето желание да служи на твоето, да го напълни – това ще означава, че аз те обичам.

И когато по такъв начин напълвам твоето желание, това се нарича, че извършвам действие по отдаване.

Ние сме създадени като едно желание. Но след неговото разбиване на части, сме се отделили един от друг, между нас се е появил егоизъм, който ни заставя да се чувстваме далеч един от друг.

Със собствени усилия, без да унищожаваме егоизма, трябва да построим над него такава връзка между нас, която самият егоизъм да я укрепва!

В крайна сметка, полученото между нас съединение ще бъде 613 (Таряг) пъти по-силно от създаденото първоначално от Твореца единно желание.

А ние ще се почувстваме подобни на Твореца, напълнени вместо с първоначалната светлина Нефеш, със светлината НАРАНХАЙ – светлината на любовта и отдаването!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.11.2009

[5542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как в бъдеще човек ще измерва своя успех в обществото?

Отговор: Оценката за успех ще бъде обратна в сравнение със сегашната: т.е. доколко, без да отчитам своя егоизъм, правя всичко за благото на обществото. Аз изхождам само от ползата за него и нищо не очаквам за самия себе си. Това е безкористното служене на хората.

Вместо да използвам другите, да служат на моя джоб и на моята гордост, аз използвам сам себе си, за да им служа. Това е обратен на егоизма подход, който се нарича отдаване или отразена светлина. Благодарение на нея ние започваме да виждаме реалността през съвкупността от хората и това, което наблюдаваме, се нарича духовен свят.

Въпрос: Какво е това висш свят, как да го видим?

Ответ: Трябва да преобърнеш себе си: вместо през цялото време да мислиш за себе си, започни да мислиш за другите. Това е обратно възприемане на реалността, към обществото и към целия свят. Вместо да използвам другите за собствени цели, аз използвам себе си в името на другите.

Въпрос: Какво може да даде сила на човек за такъв поврат?

Отговор: Към това могат да го подтикнат или големи страдания, при които по-добре смърт, отколкото такъв живот – но няма да му се отдаде да умре и затова се налага да се промени, да преобърне себе си от егоизъм на отдаване. Или да обезпечим ново образование, изучаване на ”науката за обединение”.

И тъй като се отнасяме с добро към хората, то не искаме да чакаме, те да получат такива удари, които да ги принудят да се обединят, независимо от цялата съпротива на природата им – ние предлагаме да използват методиката за обединение още сега.

От 364-та беседа за новия живот, 29.04.2014     

[135251]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→