Въпрос: Какво означава поправяне в три линии?

Отговор: Поправяне в три линии е умението да разделиш влиянието на светлината, желанието за отдаване (дясната линия) от влиянието на желанието за наслаждаване (лявата линия) и способността да се задържаш по средата между тях, за да ги събереш и обединиш в средната линия.

Ако човек работи над знанието, съединявайки своите получаващи желания с присъстващата в него сила за отдаване, това означава, че се намира в средната линия, в своята централна точка и извършва поправяне в трите линии.

В този случай, той не се ползва от изконната Малхут, а само от Малхут, издигнала се в Есод. Тоест той изяснява такива желания, в които може да има правилни съединения на Малхут с Бина. Поправянето в трите линии е възможно само след второто съкращаване (цимцум бет), когато ни става ясно, че Малхут не е способна да получава никаква светлина в себе си, а само при условие, че се издигне на стъпалото Бина (издигане в духовното означава поправяне).

По времето, когато Малхут се издига в Бина, тя частично се свързва с нея. Малхут изяснява какви свойства може да използва, за да се намира в контакт със светлината, с Кетер.

За да се уподоби на Кетер и да стане отдаваща, като него, тя се задължава да се съедини с Бина и да се оприличи на нея. Както Бина, при спускането си отгоре надолу, е искала да се уподоби на Кетер, така сега и Малхут, при издигането си отдолу нагоре, се включва в Бина, искайки да се уподоби на Кетер, със своето огромно дълбоко желание (авиют). Правилното съединение между Малхут и Бина довеждат Малхут до преценка в средната линия.

Не може да има молитва (МАН) без поправяне в трите линии. Но Висшият приема нашата молитва само първия път, когато молим за първия си контакт и сме съгласни да станем духовен зародиш, който напълно се самоотменя, и се самосъкращава. За сега ние нямаме поправяне на трите линии: дясната, лявата и средната. От сега нататък започва развитието на тези три линии.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.01.2013

[99391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се уподобим на Твореца, ако понякога ни се струва, че Той постъпва лошо?

Отговор: Даже не понякога, а постоянно. Какво хубаво има в този свят? Даже на най-заклетия злодей не му харесва това, което има тук. А нали именно Творецът го е създал.

Тук проблемът е в това, че виждам този свят напълно, сто процентово противоположен на Твореца. Защо? Защото аз самият съм Му противоположен. Творецът свети в мен и Неговата светлина е абсолютното добро. Но когато тази светлина падне върху моята „светлочувствителна плака“, излиза негатив, обратен на оригинала. Излиза, че колкото повече светлина идва, толкова повече за мен е тъмнината – и обратното. Ето как виждам света.

На екрана на моето получаващо желание светлината рисува различни очертания и всички те са изпълнени в негатив. Те са противоположни на светлината. Така се обрисува света в мен.

Как сега да стигнем до подобие с Твореца? Как от своята противоположност да видим Него, а не мнима картина? За това трябва да преобразуваме „кадъра“, да обърнем неговия контраст. И ако сме направили това с първия кадър, значи сме стигнали първото стъпало. А след това пред мен възниква втори, трети, четвърти и т.н.

По такъв начин целият въпрос е в „технологията“: как да работим вътре в себе си, за да обръщаме мнимата тъмнина в светлина, а мнимата светлина – в тъмнина. За това ми е необходимо да обръщам в противоположност собствените си свойства – негатива да преобразувам в позитив. Такъв вътрешен преход е Тора, светлината, която връща човека към Източника. Ето какво ми е необходимо.

И така, цялата Тора се намира в човека, живее в него. Човекът е малък свят. Вътре в себе си аз усещам Твореца. Даже и сега Го възприемам – в неживата, растителната, животинската природа, в хората. Всичко това е Творец, „предаващ“ ми Се, копиращ Себе си в мен. И аз трябва само да разкодирам тази картина.

Работя не над света, не над другарите, не над Твореца, а над себе си, в себе си. Но при това мога да използвам очертанията, струващи ми се външни, за да разкодирам изходното изображение.

От урока по „Статията към завършването на книгата Зоар“, 03.02.2013

[99507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпругът, живеещ заедно с мен, против мен ми помага да намеря възможност да правя отстъпки. Как понятието „помощ от противното” се съчетава с принципа на взаимните отстъпки в семейния живот?

Отговор: Струва си да разглеждаме живота не като „временно протеиново съществуване” в настоящите земни условия, а като някакъв процес, в хода на който човешкият вид израства над своето животинско тяло, придобива нови качества, изменяйки и подобрявайки себе си. Именно така той се повдига над животинския живот, който изисква да си набавя храна и да предава щафетата от поколение на поколение, подобно на целия животински свят.

Виждаме, че човек расте, расте, придобива мъдрост, развива науката, разширява хоризонтите си, откривайки законите на природата, които преди са били скрити за него. Нашето вътрешно развитие не спира и един от неговите аспекти е разума. С помощта на разума ние напредваме значително, доколкото ни подбужда егоизмът.

Развивайки науката, умножавайки познанията си, провеждайки изследвания, ние намираме все по-нови възможности да се удовлетворим, да прогресираме, да направим живота по-удобен и безопасен, и като цяло – да си доставим удоволствие. Та нали точно това ни трябва. Това е известно на социолозите, психолозите, на всеки, който се вглежда по-дълбоко в човешката природа. В това се изразява целият ни живот. Всеки миг човек търси възможност да му бъде по-добре и по-приятно.

Но днес този модел на мислене е към своя край. Нашият егоизъм спира своето развитие и многобройните научно-изследователски данни, многобройните знания за себе си и за света показват на човека, че от неговия безкраен бяг няма реална нужда.

Ние постоянно се стремим към наслаждения, като заек, тичащ след морков, и в това въртене в кръг завършваме своя живот, падайки направо на „стадиона”. Какво следва?

Сдобивайки се с малко повече разум и чувства, придобивайки научни познания за историята, за света, за себе си, ние в крайна сметка можем малко да се издигнем над своето съществуване посредством анализа и да видим цялата нищожност на такъв живот в самонаслаждения, в постоянно търсене на максимално удоволствие с общоизвестен край.

Човек постепенно порасва. В началото той гледа на това философски: „Животът е такъв, какво да се направи. Е, поне да си поживея колкото може по-удобно. Всички така говорят, защото няма други варианти. Защо да страдам? По-добре е да се радвам, да се наслаждавам и даже да се самозаблуждавам. Поради липса на друг изход съм склонен даже на наркотици – само, за да не изпусна „кефа” от живота…”

Но след това се проявява нова степен на развитие – и аз вече не съм способен да понеса такъв живот, когато се наслаждава само „животното”. Защото под него расте „човек” и аз вече не мога постоянно да се грижа за своя „звяр”. Някои са способни да отдават всичките си усилия за отглеждане на домашни животни – крави, овце и пр. Но всичко си има предел  и в един момент човек казва: „Не, стига, длъжен съм да вървя напред”.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Становище: Учените са объркани – толкова многофакторна задача природата не е поставяла пред науката. Много учени са убедени, че предстои глобална катастрофа. Състоянието на слънчевата система е все по-чувствително към техническата дейност на човечеството и което е най-важното, към неговото психологическо състояние.

Слънцето се държи непредсказуемо. Има обръщане на полюсите на Слънцето, Земята и свързаните с тях чрез магнитните полета планети Уран и Нептун, рязко нарастване на мощността на електромагнитно излъчване на Юпитер. Връзката Слънце – Юпитер образува електромагнитна рамка в Слънчевата система, която определя времето и климата ни.

Тъй като всеки човек има електромагнитна активност в честоти от 0,07 до 60 херца, а всички сеизмични процеси в нашата околна среда са на същите честоти– психологическото поведение на човек е сеизмичен регулатор!

Психичната енергия, колкото и да ни се струва странно, е корекционен фактор за геоложкото, геофизичното и други променени в състоянието на Земята. Качеството на психичната енергия и нейното действие зависят от качеството на човешкото мислене. Като я опознаваме и управляваме, ние можем да участваме в управлението на Природата.

Човекът, като мощен психически фактор, влияещ на планетарните процеси, не само не се учи да ги управлява, но се опитва даже да отрече и самия факт за такова въздействие.

Не към повишаване стандарта на живот трябва да се стремим сега, а към  повишаване нивото на морала. В противен случай, човешката мисъл, влизайки в конфликт със Законите на Природата, може да започне процес на самоунищожение на човечеството. Но причина за гибелта ще бъде вече не потоп, а огън – признаците за това започнаха да се проявяват навсякъде.

Всеки от нас има реална възможност да оказва влияние върху всички протичащи процеси. Именно тази проста идея е в основата на всички учения от древността.

Реплика: Радостно е да се види как бавно сред учените, въз основа на наблюденията, възниква вярна представа за интегралността на Природата и необходимостта човек да се приведе в равновесие с нея.

[99337]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Обнародвани са плановете на Пентагона, с които възнамеряват да предсказват бъдещето с помощта на Twitter, използвайки колективния интелект. Получени са не малко практически резултати, потвърждаващи такава възможност. Учените доказаха, че мрежата, образувана от милионите неутрони на човешкия мозък и мрежата образувана от взаимодействието на милиарди хора и компютри, работят в един и същ информационен режим и притежават свойствата на безмащабните мрежи (scale-free network).

Съществува хипотезата, че целта на научно–техническия прогрес е създаването на интелектуален носител от високо ниво – от общочовешки интелект. Необходимо е да се извърши пробив в областта на мрежовите колективни предсказания.

Реплика: В крайна сметка, с изследванията на общочовешкия интелект, светът ще достигне до разбирането на необходимостта от пълно взаимодействие между всички хора в една обща система и ще разкрие в нея системата на нашите връзки – и тогава, за да се разбере тази система от връзки, ще им бъде необходима науката кабала, като наука за общата мрежа на управление на цялата природа. Тази мрежа за управление се явява системата на висшите светове, т.е. силите на свързаност, които изучаваме в науката кабала.

[99333]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Какво представлява, всъщност, изучаването на науката кабала? Струва ни се, че всичко е лесно: хора, желаещи да се учат, идват тук, където има специалист. Той седи и говори, а който иска да слуша, идва и слуша. В света има много места, където по подобен начин се изучават най-различни неща.

Но пристъпвайки към изучаването на кабала, човек скоро разбира, че учениците трябва да са обединени един с друг. Но какво, такива примери има много в света. Хората се обединяват в рамките на някакъв колектив, било то клас, група и т.н.

Тук им казват: “Вие трябва да се обедините с любов помежду си”.

Това вече ни се струва като мистика. Нещо подобно има в източните учения, да и религията, до голяма степен, проповядва обединението между хората, любов към ближния като към себе си.

Нещо повече, нататък, разговорът отива към същността на това единство. Оказва се, че работата не е само в ученето и придружаващите занятия, важното е именно единството.

Как така? Дошъл съм да изучавам някаква наука. Готов съм да го правя заедно с другите, готов съм дори да се включа към тях, за да способства нашата спойка учението. Но не, казват ми друго: “Ти трябва да се обединиш с тях до такава степен, че да загубиш усещането на собственото си съществуване. Само те ще съществуват за теб”. Ето, това вече не разбирам. И още повече, това се иска от мен за усвояването на материала, който сам по себе си, засега е нещо несъществено.

Така, тук ме очаква “обръщане на 180 градуса”: по-рано за мен бе важен именно материалът, исках да узная нещо ново, да придобия мъдрост, а сега се изяснява, че ми е необходим не материалът, а обединението. За нищо подобно в началото не съм и помислял.

Какво да направя? Как да се съглася с това, че всичко се постига в единство, че няма никога да разберем първоизточника, ако не започнем да се обединяваме на практика, тъй като науката кабала говори само за формата на единство и за нищо друго?

Ето с какъв проблем се сблъскваме. И затова, Рабаш е започвал статиите си именно с това: другарската любов, целта на групата, редът на събранието на другарите и т.н. Без това, просто не можем да напреднем, все пак пренебрегваме това, което не е според желанието ни и според “общественото мнение”.

И все пак, макар че ми е трудно да се проникна от важността на другарската любов, трябва да се убедя в това, че се намирам тук само с една цел – да се обединя с другарите така, че да отменя себе си пред тях, да загубя личния си живот и да съществувам само в тази степен, до която мога да извършвам отдаване за тях, изключително по тяхното желание…

От урок по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: „Но ти я обичаш“,  ти се възмущаваш: „Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!“ Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах „Учението за десетте сфирот“,  за такива „технически подробности“, като  „крума де-авира“, „моха де-арвира“, „юг-гимел тикуней дикна“ и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: „Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: „Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Принципът е много прост: всичко зависи от важността от гледна точка на нашето желание за наслаждаване, на нашата природа. Ако аз срещна важен човек, то в мен възниква желание да се приближа до него дотолкова, доколкото го ценя.

И тогава гледам на този важен за мен човек, без да се откъсвам от него, като майка, която не може да отдели поглед от своето новородено, защото това е най-важното за нея. Аз ще вървя след този важен за мен човек и дори ще се стремя да оценя и обикна онова, което му харесва, постепенно променяйки своя вкус, за да се оприлича на него. Да се доближа до него – това означава, да обикна онова, което той обича, да се държа като него. Такъв е законът за отдаване и любов, с висока оценка.

Затова, условие номер едно е: ”Направи си Учител”, за сметка на това, че Творецът става важен за нас, Неговата цел на творението, законът за близостта съгласно подобието по свойства, които трябва да постигнем. Над всичко това трябва да се работи.

Творецът е скрит, за да не Го преследвам егоистично, като важния човек в нашия свят, близостта с когото ми носи някаква изгода. Аз трябва да се стремя към Твореца само така, както ще бъде най-изгодно за моите алтруистични желания, за да бъдат връзката ми с Него и моето отдаване безкористни, само заради Него самия, заради подобието с Него, а не за напълване на моя егоизъм.

Защото напълвайки своето его, аз се откъсвам от Твореца и искам само да получавам от Него. А за да ни бъде дадена възможност да тичаме след Твореца, за да се прилепим към Него за сметка на промяната на нашите свойства подобно на Неговите свойства – Творецът се скрива. Ние трябва да променим себе си с помощта на обществото.

Според степента, до която обкръжението ми представя и рисува величието на Твореца, дотолкова мога да мисля за своите изменения, за промяната на своите свойства като Неговите свойства. Тогава сметката ”Направи си учител”, т.е. правейки Твореца важен в своите очи, аз постигам: ”Купи си другар” и се обединявам с Него, сравнявайки се с Него по свойства.

В това се състои целият процес, който мъдреците са изразили в кратък съвет: ”Направи си Учител и си купи другар!” Без да възвеличим Твореца в своите очи, не е възможно да започне доближаването до Него и нашата самоотмяна.

Затова няма такива хора, които да не могат да достигнат до успеха заради вродените си слабости в характера, поради недостиг на разум, чувственост или сила. Всички неуспехи се обясняват само с недостиг важността на целта, а нея винаги можеш да си я закупиш от обкръжението.

От подготовка към урока, 31.01.2013

[99275] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→