Съвет (Journal of Social Psychology): Трябва по-често да си казваме думи на благодарност един към друг. Продължителността и характера на отношенията зависят от чувството за самоуважение на партньора. Без да чакате другия, опитвайте се да фокусирате вниманието си върху положителните аспекти във вашите взаимоотношения. Като благодарите, вие предизвиквате признателност у партньора си. Разривът във взаимоотношенията започва с усещането, че мястото на партньора до теб се приема за даденост.

Колкото повече в действията на единия партньор е изразено разбиране, грижа, подкрепа – толкова по-често другият изпитва чувство за собствена значимост и толкова повече удоволствие има за двамата партньори в техните отношения. Доближаването до патньора по време на разговор, погледи, леки докосвания – са външен израз на благодарност.

Коментар: Няма нищо ново в тези съвети. Само как да преодолеем гордостта, как да влезем в чувствата на другия, да не мислим за собственото си напълване, а за неговото напълване с добро? Как да превърнем егоистичната любов в алтруистична? – Това трябва да се научи в краткия курс по Кабала – в действителност, това е методът за поправяне на нашата природа – от получаване на отдаване!

[81716]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Човек забравя, че през цялото време стои пред светлината, пред Твореца, Добрия и Творящ блага, без всякаква мярка. А всички ограничения, препятствия, пречки, отдалечавания, скрития, съществуват вътре в човек. Той трябва само да свали това покритие, да унищожи преградата и тя ще изчезне.

Защото всички пречки, намиращи се вътре в човек, са следствие на онзи мързел и гордост, които порочното му егоистично желание поставя пред него като преграда. Трябва да се разбере, че ако висшата светлина запълва всичко със себе си, то всички пречки произлизат от самите нас.

Ако за сметка на обкръжението: учител, книги, другари, група, всичко свързано с тази работа, той успее действително да поиска да се избави от пречките – това означава, че той я отменя. Тъй като тези негови усилия се превръщат в екран и отразена светлина. А пречката е била предизвикана от отсъствието на екран и отразена светлина, и е възникнала в човек в следствие на разбиването.

Всяко наше състояние е в резултат на разбиването, тъй като в нас няма нищо освен разбитото егоистично желание, рисуващо ни в своите изчоплени свойства всякакви картини и форми, усещания, мнения мисли, желания, които се наричат ”Този свят”.

А в мига, когато поискаме да преодолеем това разбиване, ще разберем, че преживяваме всичко това вътре в своето порочно желание, което трябва да се обърне навън. Нищо повече не ни е нужно, освен желанието да обърнем всичко наопаки, искания, наречени молитва, молба, вик, за който е казано: ”Победиха ме децата ми”, тъй като са накарали Твореца да измени това изкривено усещане и зрение на истинско.

А като се самоубеждаваме към поправяне, с това убеждаваме към оправдаване целия свят и той се преобръща. Мислим, че Творецът прави това, но това е работа на нашите собствени ръце. Светлината пребивава в абсолютен покой и винаги е готова да ни се притече на помощ, за действие. Всичко зависи от това, ще можем ли да я призовем, да я задължим към това действие.

Затова трябва да се каже: ”Никой няма да ми помогне, освен аз самият!” Тъй като всичко се намира в ръцете на човек: духовната искра, порочното желание, обкръжението, което трябва да се организира така, че да представлява система от правилни ценности, от скала за приоритети. И с помощта на всичко това той ще може да напредва и да изисква поправяне от светлината, от източника, който ще се открие в мига, когато човек действително пожелае това.

От една страна, се казва, че всичко се прави от Твореца. А от друга страна, е казано, че всичко зависи от човек. И наистина, всичко се извършва от висшата светлината, от висшата сила, но само по молба на човека. Дори когато днес страдаме и като че ли желаем да се избавим от страданията, ние действително не желаем да се избавим от тях. Защото ако бяхме поискали, то вече отдавна да сме приключили с тях.

Тоест всички действия извършва светлината, Творецът, но решението за тях взима човек. Както е казано: ”Приложил усилия и намерил” – няма друг начин това да се случи. Затова трябва да се разбере, че всички средства са известни, а така също трябва да си изясним: своето намерение, посоката на мислите и целта.

И ако човек направи правилно изясняване, ако правилно използва обкръжението и всички дадени му средства, то висшата светлина е готова да изпълни това действие в мига, когато се появи такова желание в човек.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 27.06.2012

[81750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че само моето отношение различава сегашното състояние от следващото?

Отговор: Всичко се определя от отношението – с други думи, от намерението. Променяйки намерението, ти променяш света в своето възприятие. Разликата между този свят и света на Безкрайността е в намерението. Всички състояния се различават само по твоето отношение, по намерението. Всъщност, няма нищо друго освен състоянието на Безкрайността. Всичко останало са картини, които рисуваме с нашето намерение.

Въпрос: Днес не обичам, ненавиждам хората, с които контактувам през деня. От друга страна, ако ги уважавах, то какъвто и да е контакт с тях би ми доставял удоволствие и бих им помагал през цялото денонощие. Това ли е нужната промяна – добрата взаимовръзка, от която се наслаждавам. Или тук играе роля онази Сила, която при това ще се разкрие?

Отговор: Тя е главното. Работата не е в това, да бъдеш ”добричък” – ти трябва да се обединиш с останалите, защото в това единство ще разкриеш Твореца. В кабала това се нарича ”заповед”: изпълняваш заповедта на Заповядващия.

Като цяло, всичките ни действия имат за цел да се сравняваме с Него, подобно на това, как гостенинът се сравнява със стопанина – казано по друг начин, да доставим удоволствие на Създателя, така както Той на нас. И затова моето правилно отношение към другите трябва да бъде насочено към това, да бъде постигнато добро отношение към Твореца. А без това за какво са ми добрите взаимоотношения с обкръжаващите? – Само заради собственото благо? Това напълно противоречи на онова, което се изисква от мен.

Затова е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”, ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. Съгласно този принцип трябва да изграждаме всичко.

Всеки друг контакт с други хора, кабалистът използва само заради целите на напредъка. Той изпълнява необходимите физически действия, за да се подсигури, но винаги прави разчет на това, какви сили, какво внимание се изисква от него, за да изпълни духовните действия и с това да достави удоволствие на Твореца. По такъв начин, кабалистът използва света, за да наслади Твореца.

Въпрос: И наслаждава ли се с това?

Отговор: Да: Но не заради самото наслаждение, а за да извърши нужните действия. Наслаждението престава да бъде тяхна причина.

Такова отношение променя всичко, благодарение на него виждаш духовния свят. Тъй като твоите взаимоотношения с другите и с Твореца стават много по-явни, и ти разкриваш мрежата на силите, мрежата на отношенията, мрежата на мислите, мрежата на намеренията, мрежата за действие. Тъкмо тя и съществува в действителност. Е, а нашият свят постепенно губи своята важност и самата форма, ”разтваряйки се” в тази мрежа, понеже той нищо не определя…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 01.07.2012

[81816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Желанието за наслаждение не може да се пробуди без помощта на ”поводите и юздите” на своя ездач. То трябва да се намира под нечие управление, с една дума, да бъде като магаре, пред което окачат чувал със зоб, завързват му очите и му дават направление. Само тогава това желание може да работи.

Напредъкът и поправянето ни се извършват само за сметка на светлината. Светлината ни управлява, тя ту засилва своя натиск, ту го отслабва и ни предоставя някаква свобода. Но трябва да чувстваме и разбираме къде точно ни е дадена тази свобода. Тъй като може там, където ни се струва, че сме свободни, изобщо да не сме. Ако разбираме къде ни е позволено да реагираме и именно в каква форма, то реализираме своето участие в собственото си развитие.

Но преди да сме го направили, трябва да разкрием как светлината през цялото време твори и оживява нашето желание да се насладим, директно управлявайки ни, държейки изкъсо юздата. Всичките ú действия са насочени към това желание, което трябва да се впечатли от въздействащата му светлина и вместо да усеща, че му е добре или зле, да започне да си изяснява: ”Защо ми е добре, защо ми е зле и защо едното сменя другото? Какво искат от мен с това? Как да избегна лошото и да привлека доброто?”

Тоест, трябва да знам какво за мен е добро и какво зло, каква е програмата на онзи, който променя моите усещания от едно на друго. Как мога да Го намеря и да Го хвана, как да разкрия програмата му, да разбера неговото намерение? Основно, всички тези егоистични въпроси са предизвикани от това, че ми е зле в този живот, защото иначе няма нужда от желанието за наслаждение. Лошото усещане се нарича усещане на желанието, изискващо напълване.

Отначало се чувствам не толкова приятно, колкото би трябвало. След това, все по-малко и по-малко ми е приятно, така приятното стига до нулата. А след това става все по-лошо и по-лошо, докато стане съвсем непоносимо. Тоест състоянията ми могат да се намират в много широк спектър, започвайки от неприятното и преминавайки през нулата, да се отклонят по посока на доброто.

Така светлината си играе с моите желания за наслаждение и постоянно внася промени, за да може в тях желанието да се самопознае и да опознае различните напълвания. А получавайки такова количество вътрешни определения, то вече ще може да формира в себе си някакво отношение към тези състояния и към Оня, който ги предизвиква, и ще пожелае да Го разкрие. Защото Той е източник на цялото добро и зло, което има в живота на желанието за наслаждение. По този начин ние напредваме.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.06.2012

[81337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Всичко, което описват кабалистите, се намира в нас, в нашите корени. Според развитието си, моето получаващо желание започва да ми разкрива хоризонти, показва ми настоящето, бъдещето, миналото. Скалата на времето всъщност не съществува, тя е елемент на възприятието, част от картината на реалността, която се рисува в желанието.

И затова хронологичният процес, който изучаваме, всъщност, e поредица от състояния. От безизходност се изразяваме с термините за време, защото такъв е алгоритъмът на светоусещането ни.

Миналото, настоящето и бъдещето са състояния, по които мога да се премествам назад и напред според необходимостта, ако управлявам с желанието и екрана. По такъв начин, няма нито време, нито пространство. Всичко това са мои усещания и желания. Една категория свойства определя понятието време, а друга – пространство.

Времето, както си го представяме днес, е илюзия. В действителност аз се намирам в определено желание на неживото стъпало и това желание ми рисува картините на битието в този свят, на живота и смъртта. И независимо, че кадрите се променят пред очите ми, самото желание си остава непроменливо. Явявайки се копие на много по-високи желания, то рисува в моите усещания етапи, аналогични на духовните стъпала. Струва ми се, че живея, а всъщност, това е само проекция на духовните стъпала и смяна на ”материала” в егоистично и затова ”мъртвото” желание.

Разбира се, за Твореца не съществуват промеждутъчни състояния. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Той изначално е формирал едно единствено състояние и точно това трябва да проявяваме в своето възприятие. Днес това състояние не може да се разкрие пред мен, защото не съм готов за него. И затова то се е съкратило със 125 стъпала, и аз всеки път разкривам граничещото, по-високо стъпало. Това ми позволява да правя крачки по пътя на възхода и съвършенството.

Но така или иначе, всичко се намира в мен, в моето получаващо желание. Сега времето ми се представя като външен фактор: Земята се върти около Слънцето, бягат минути и секунди …Но в духовното няма нищо външно – там се обръщаме към получаващото желание и в него осъществяваме всичките си действия.

Веригата на всички тези действия определя моето време. Ако тук са ми необходими 10 години за следващата крачка, в духовното измерение е изминала само една секунда. Там усещането за време идва не отвън, а се обуславя единствено от моите действия. Нещо повече, между тях няма интервали, защото всяко от тях предизвиква следващото. И затова, когато се издигам в духовното измерение, моите действия следват непрекъснато и времето изчезва.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 28.06.2012

[81615]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато получавам, за да отдавам, изобилието минава ли през мен? Мога ли да се наслаждавам от него?

Отговор: Ти не се наслаждаваш от изобилието, което преминава през теб. Тъй като това е съвсем друго изобилие, което не прилича на егоистичното напълване. С една дума, ти си гост, искаш да опиташ от вкусния пирог, за да доставиш удоволствие на стопанина, който го е приготвил. Очакваме пирогът да има същия вкус – но не е така.

Въпрос: Но когато обичам някого безкористно, забравяйки за себе си, все пак това усещане се появява в мен. Любовта е предназначена за друг, но я усещам именно аз.

Отговор: Да, усещането се появява в теб, но то се състои от няколко параметра. Така, както получаваш наслаждение, желаейки да отдаваш на любимия.

Представи си: има получаващо желание на Твореца и получаващо желание на творението – ти се явяваш като такова. Ти трябва да усетиш Неговото получаващо желание, да почувстваш как Той иска да извърши отдаване към теб, да усвоиш в себе си това получаващо желание и да Го насладиш.

Основно, ти изпитваш наслаждение в ”главата си”, т.е. в желанието, получено от Него. И излиза, че имено там, в Неговото желание правиш разчет: ”Доколко ще мога да Го напълня?  – съответно дотолкова, доколкото задействам своето получаващо желание”. С други думи, в своето желание усещаш до каква степен Го напълваш,  а това вече е обличане в светлината хасадим.

В крайна сметка, става дума за наслаждение от съвсем друг род.

Въпрос: Как тогава възниква разединението, щом всичко е в мен?

Отговор: Намерението прекарва различието между едното и другото. Когато в твоята ”глава” гори стремеж за отдаване на Твореца, съответно и наслаждението става друго.

Въпрос: Това може ли да се сравни с любовта към собственото дете? Давам ли му аз пирога, преди дори да съм го опитал?

Отговор: Не, наслаждението преминава през теб, но сега всичко се определя от неговото желание, а не от твоето.

Въпрос: Как тогава да прекарам това разграничаване между мен и него?

Отговор: На първия етап се издигаме над собственото желание и едва на втория етап можем да възприемем чуждото, като го направим свое.

За да насладя Стопанина, трябва да усетя Неговото наслаждение, да усетя доколко Той се наслаждава от това, че отдава на мен и какво наслаждение трябва да получа от Него. Трябва да усетя, че наслаждението е дошло от Него и е подарено с любов, а не просто така.

Посредством тази любов Той ми предава чувството за срам, което ми помага да се справя със сегашната ситуация и да я разбера, за да изградя друго отношение. Аз вземам Неговите наслаждения, получавам ги за Него, но правя разчет не за ”пирога”, а за това отдаване. ”Пирог” е най-ниското ниво нефеш де-нефеш, а наслаждението, което аз Му доставям, е целият НаРаНХаЙ.

Ето къде трябва да се пазя, за да не преувелича нещо за себе си: ”Тъй като доставям удоволствие на самия Творец! Само вижте как Той се наслаждава с мен!” Ето тук е заложен основният разчет, а не в ”пирога”, който са ти дали само като средство, позволяващо да насладиш връзките с всички светове. Разчетът е в главата на парцуфа обърнат на взаимоотношението с Твореца.

И затова е необходимо да знаеш кой е всъщност Творецът, как Той действа, как да Го наслаждаваш. Тъй като неговите съсъди/желания са безкрайни. Как да се запазиш в такава ситуация? В сравнение с нея, преките наслаждения са не повече от искра, създаваща желанието, докато всичко останало се основава на величието на Даващия.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.06.2012

[81523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→