Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос от дете: Творецът обещал на Ной, че повече няма да има потоп. Защо тогава пак е дошло цунами?

Отговор: Труден въпрос. Не съм свикнал да гледам на Тора, като на исторически разказ. Непоправеността, която се случила тогава – прегрешението на Адам и всички останали прегрешения, чак до наши дни – е само една и едва сега започваме поправянето.

Причината за такива бедствия като цунами или земетресения, които е имало в миналото и очевидно ще има в бъдеще се състои в това, че ние предизвикваме дисбаланс.

Нима Творецът обещава, че няма да има удари? Не. Той обещава, че няма да има потоп, помитащ целия свят!

Потоп означава, че прииждат злобни води и остава само точката в сърцето, а всичко останало се отмива. Това наистина се е случило веднъж – трябвало е да се случи такова бедствие – но не повече. Предстоят ни само поправяния. Но ако не се поправим навреме, то сами ще предизвикаме удари.

Надявам се, че ще можем да ги избегнем, но всички трябва да чувстват вина за случилото се. Защото, щом се е разкрила науката кабала и разбираме, че с връзката между нас ще поправим света, тогава сме способни да предодвратим нещастията.

Спомнете си как Творецът казал на Авраам: „Ако намеря в Содом 10 праведници, няма да го разруша, да направя земетресение”. Но не се намерили 10 праведници и станало земетресение.

Ние притежаваме силата, ако искаме да предпазим света от страдания. Всичко зависи от нас. Надявам се, че ще успеем да го направим, защото трябва най-накрая да се отнесем към това сериозно.

От 7-мия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41304]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Грижата за другите някога ще стане ли моя природа?

Отговор: Не, няма. Само егоизмът, който управлява човек, може да бъде естествен. Всички следващи състояния са над него и могат да бъдат постигнати чрез непрекъснати усилия.

Да влезеш в духовното е също като да се повдигнеш над земята в нашия свят. Ти не можеш просто да седиш във въздуха. За това е нужна сила, която да те държи, въпреки силата за гравитация. Гравитацията е силата на нашия егоизъм. Тя винаги ме дърпа надолу; затова веднага щом забравя за целта  падам на земята.

Ако искам да се свържа с останалите, преди всичко, аз трябва да полагам непрестанни усилия, за да се задържа „във въздуха”, в стремежа към свързване. Тук не може да има отпускане: в момента, в който забравя, падам.

Ето защо грижата за другите никога няма да стане навик или втора природа. И ние трябва да сме благодарни за това, тъй като по този начин получаваме възможност да реализираме нашата свобода на волята във всяка следваща секунда.

Ако това беше навик, който ме движи, аз щях да бъда ангел. Ангелът се подчинява на своята природа: природата на отдаване. Той се държи във въздуха, защото е „по-лек от въздуха” и не се влияе от силата на земната егоистична гравитация. Но човекът се влияе.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40988]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Само чрез съединението може да се постигне разкриването на Твореца и на духовния живот. Но без обкръжение, човек никога не може правилно да си представи духовното, а също така отдаването и любовта към ближния.

Той трябва да си изгради обкръжение, което развива в него това „изкуствено”, неестествено желание – стремежа да се съедини с другите. Защото това е заблуда по отношение на нашия егоизъм, който не вижда в него никаква полза за себе си.

И когато обкръжението започне да отглежда в него новото желание, новите ценности, само тогава човекът ще открие, че има сила, съпротивляваща се на съединяването – Фараонът!

Дотогава той не си е представял, че е толкова трудно да се съедини – не му се е искало много, но се е отнасял към това някак „неутрално”. Но колкото повече се е запалвал от своето обкръжение по идеята за обединението като от добрата реклама, стремейки се към тази изкуствена ценност, която по-рано изобщо не е усещал, толкова по-силно е ставало препятствието по неговия път – особената сила, пречеща само на това съединение.

Тя е съгласна да ти даде всичко, което искаш, всички наслаждения на този живот в този свят само кажи – какво искаш? Пари, почит, власт, знания, пътешествия, всякакви развлечения, каквито пожелаеш. Какви ли не напълвания е изобретило човечеството за себе си в последно време, които не са съществували през миналите векове. Ние произвеждаме 30-40 пъти повече всякакви стоки, от които няма никаква нужда.

На всеки половин-една година трябва да смениш всичко с ново: от компютъра – до мебелите и дрехите. Така заблуждават човека и всичко това е работа на Фараона, но на материално, животинско ниво.

А когато постигнем желанието за съединяване, тогава в нас се разкрива истинският, неумолимият Фараон, който изсмуква от нас всичките ни усилия и ги обръща в своя полза. Ето тогава се открива силата, която е готова да ти даде всичко – освен съединението!

И тук започваме да разбираме целта на Фараона и защо той така отчаяно се съпротивлява точно на съединяването. Първо, за да изпитаме нужда от помощта на Твореца, на висшата сила! И второ, за да израсне до своята пълна, окончателна степен нашето желание да се съединим и да ни издигне до висотата, до нивото на самия Творец!

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41262]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: На сайта на групата „Кочевники” и на още много други места в Гугъл се споменава, че в средата на 60-те години Михаел Лайтман е бил звукооператор на групата „Кочевники”. Вие ли сте това, Лайтман? Между другото фамилията Лейтман произлиза от лейтн – запояване. По-скоро вашият праотец е бил ковач.

Отговор: Да, аз вече споменах за моето участие в група „Кочевники” в студентските си години. Но с никого от членовете на „Кочевники” не съм се срещал от тогава. Снимката е от годините, когато бях звукооператор:

Що се отнася до произхода на фамилното ми име – аз и сега кова! Пристигайки в Израел в началото на 70-те години, навсякъде слушах как на иврит четат Лайтман (לייטמן). Омръзна ми да поправям хората – и се съгласих с тях…

[41232]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Дали ни харесва или не, във всяко състояние трябва да почувстваме недостиг, т.е. от настоящето състояние да си представим бъдещото. Ако го изградя правилно, тогава въпреки всички свои усилия, аз ще почувствам колко отдалечен съм от него. С други думи, аз действително го искам, но не мога да го постигна.

Това се нарича „недостиг”, подготовка за бъдещото състояние, което винаги се разкрива преди преминаване в ново състояние. Чувството на недостиг е многомерно и неприятно.

Следващото състояние блести над мен и поради това блестене аз започвам да го ценя повече, докато възприемам своето настоящо състояние като неизправно и недостатъчно. Аз чувствам доколко ми липсва сила да се издигна и доколко го желая.

В резултат аз достигам до сходство със своето страстно желание да се издигна и до осъзнаване, че нямам начин да го постигна, и имено тогава изпадам в молитва, вик, и висшата светлина идва да ми помогне. В крайна сметка, този вик (молитва) показва моето голямо желание, което притегля правилната светлината, която ми помага да се издигна до следващото стъпало.

Аз трябва да достигна до вик, който съдържа два компонента: 1) моето голямо желание да достигна до отдаване и 2) осъзнаването, че никога няма да го постигна. Само когато почти ще експлодирам от това напрежение, предизвикано от моето желание и безсилие да го реализирам, светлината реагира на болката и ми повлиява.

Безсмислено е да чакаме светлината сама да дойде. Тя идва в отговор на моето желание за отдаване и ме притегля със сила, достатъчна да ме издигне до по-висшето стъпало.

От урок по статия на Баал а-Сулам „За Юда”, 18.04.2011

[41023]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Именно заради съпротивата на Фараона ние все по-силно и по-силно се стремим към съединение, а той всеки път ни води до отчаяние заради неспособността да направим това. А ние отново се опитваме и отново нищо не се получава. Така непрекъснато се издигаме като по стъпала в желанието си за съединение, което расте все повече.

Защото ние се издигаме над постоянно нарастващите трудности, над разкриващия се все повече Фараон, който не ни позволява да се съединим – към 10-те египетски наказания, появяващи се в самия край. Разкриваме все по-ясно, че нашата природа е зла и егоистична и че е невъзможно да се откъснем от нея. А онези единствени мигове, когато все пак ни се отдава да се отделим от нея, идват само благодарение на ударите…

И накрая ще постигнем такова огромно желание за съеднинение, а Фараонът ще стане толкова огромен, че с него нищо няма да можем да направим – и тогава разбираме колко ни е необходима помощта на Твореца. Затова е казано, че Фараонът „приближил” („кирев” – „приближил” или „принесъл в жертва”) синовете на Израел към Твореца.

А дотогава човекът не крещи към Твореца. Той продължава да воюва със своя Фараон… Това е направено нарочно, за да му се струва, че няма своя сила, с която да напредва и някога да победи Фараона!

Тоест Фараонът ни довежда до такова състояние, когато чувстваме пълно отчаяние и безсилие и не ни остават никакви шансове да излезем от неговата власт и да се съединим. Не забравяйте, че го разкриваме именно „срещу” съединението. На онова място, което Творецът после трябва да напълни и да ни съедини в една система –именно там се намира Фараонът, отделя ни един от друг и ни обещава срещу това всичко, което поискаме – всичко освен съединение.

И тогава сме принудени да избираме: или едното или другото – Твореца или Фараона. До такъв окончателен избор ни довежда Фараонът и затова, трябва да видим в целия случващ се с нас процес, че той изпълнява заповедите на Твореца, реализира Неговата програма, която ни води към целта.

А накрая ще разкрием, че Творецът е управлявал всичко: „Аз съм Творецът!”, тоест ще разберем, че Фараонът е бил само обратната страна на Твореца и ще разкрием Неговото Лице.

Само стигайки до пълно отчаяние, до пълна реализация на вътрешната програма за развитие, заложена в нашата природа, ние ще станем способни да искаме помощ свише – помощ свръх нашата природа. Тогава в нас се появява потребност от вика към Твореца и нашият вик е правилен – ние знаем към кого се обръщаме, благодарение на цялото свое разочарование от Фараона.

Когато окончателно ни се разкрие цялото зло и егоизъм, всички препятствия към съединението тогава, от обратната страна, започваме да виждаме Лицето – втората, противоположната страна на Фараона, тоест Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41258]

Filed under: Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Реакцията на душата от преминаваните от нея състояния намира израз в думите, записани от кабалистите и събрани в Молитвеник, който се нарича „Сидур” (сидур/„ред” на преминаване на състоянията). Ние не разбираме за какво е написано в молитвеника и за какви впечатления на душата говорят тези наименования, букви, съединения на буквите, свързването на думите в изреченията.

Целият молитвеник е организиран така, че за всяка душа, която усеща измененията, през които трябва да премине в определено състояние, този процес се изразява с едни и същи думи на молитвата. Не е задължително тези думи се казват на глас – душата ще ги почувства отвътре – тази молитва ще стане нейната вътрешна структура.

Всяка буква – това е определен ред, последователност от сили за получаване и отдаване. А в буквите има също така „огласявания” – напълвания, цялата ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот – светлини, точки, коронки над буквите, букви), тоест преминаваните от нас състояния.

Вътре в нас, желанията се променят и приемат всевъзможни форми, които предизвикват различни усещания. А тези усещания, прехвърлени на хартия, получават такива форми на духовните елементи като: букви, думи, изречения.

Тоест молитвата е външният израз на вътрешните духовни усещания. А в действителност, не е задължително човекът да има молитвеник. Ако преминава вътре в себе си през такива състояния, то те и ще бъдат неговата молитва.

Молитвеникът е необходим, за да видим формата на буквите и да си представим (ако вече сме способни на това), през какви състояния трябва да преминем – да си представим, какво ни очаква занапред. Ако вече се намирам в духовния свят, от онова, което чета в молитвеника, мога малко да разкрия това, което ще се случи с мен – в какви състояния ще навляза.

Както в този свят, където съм запознат с човешките преживявания и затова, докато чета някакъв роман, мога да съпреживявам ставащите в него събития и да ги преживявам в себе си. Същото е и в духовния свят.

От урока по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 21.04.2011

[41128]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→