Поведението на човека в нашия свят е невъзможно да се обясни с ясни закони, за разлика от животните, които се подчиняват на строги инстинкти и където всичко е ясно.

В човека няма ясно разделение на добро и зло, а винаги съществува нещо по средата, оставяйки известна неопределеност. Затова никога не можем да бъдем сигурни в правилността на решенията и през цялото време сме в съмнения, въпроси и неясноти.

Ако имаме непосредствен резултат е лесно: отхапах отровно парче и се задавих, направих добро дело и веднага се прославих. Но предварително не можем да различим доброто от злото и затова не знаем как да постъпим.

Човекът не действа като растение или животно, което знае до какво да се приближи и от какво да избяга. Животните не се нуждаят от лаборатории за проверка на качеството на храната, достатъчно им е да подушат или да близнат, за да разберат всичко.

Растенията знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, кога да цъфтят и кога да се затворят. Но човекът не знае нищо, той се ражда безпомощен и така живее, без да знае и да разбира нищо. Затова се нуждае от подкрепата на обкръжението и дори когато стане възрастен, през цялото време е измъчван от съмнения.

Животното никога не греши, ако е здраво. А човекът непрекъснато прави грешки и дори и да се учи от тях, то на следващата крачка пак греши. Той непрекъснато пада и става, като по този начин прави своето поправяне. Как милиарди хора, всеки от които прави грешки, могат да се съединят помежду си в съвършена система? Очевидно това не е по нашите сили.

Светът не може да се управлява чрез истината, защото ние нямаме такава. Всеки има своя собствена истина, при това противоречаща на всички останали истини. Природата обаче ни притиска, принуждавайки ни да се обединим, да се слеем един с друг и дори да се обичаме, за да може всеки да служи на останалите.

Как да изградим такава система? Тя няма да възникне сама от природата, напротив, ние ще ставаме все по-разединени, възприемайки другите като врагове. Когато започнем да работим над своето поправяне, разбираме колко сложна е тази задача.

Истината е инстинкт. Неживата природа, растенията и животните съществуват съгласно инстинктите си и следователно не допускат грешки. А човекът няма инстинкт, т.е. ясен вътрешен стремеж, който да ръководи действията му. И затова винаги се измъчва с въпроси.

При животните инстинктът заменя истината, като ги ориентира правилно. Човекът няма инстинкт и затова действа според страховете си, на собствен риск или разчита на това, което са му казали другите. Затова постоянно греши.

Страната се разделя на две, спорейки кой е по-подходящ за ролята на президент, който ще получи юздите на управлението. Но в бъдеще държавата ще бъде управлявана от целия народ, защото хората ще почувстват, че управлявлението принадлежи само на висшата сила, която те ще привлекат към себе си. С други думи, Твореца ще управлява, но при условие, че хората Го поканят да царува.

От урока по статията на Баал Сулам, „Мир в света“, 08.11.2020

[273673]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Някога, много отдавна, в детството, баба ми  казваше, че всеки човек е надарен със свобода на избора, защото изначално е създаден по образ и подобие на Бог.

И съм запомнила, че ако използвам свободата на избора, това означава, че съм творец на живота и съдбата си. Оказва се, че  вече имам в мен тази програма? Или все пак това е просто моят избор?

Отговор: Не. Вашият избор е само да направите крачка напред, която сте длъжна да направите. Или ще я направите сега по свой свободен избор, или ще ви бъдат нанесени няколко удара и пак ще бъдете принудена да я направите.

Но всичко е абсолютно предопределено. Единствената разлика е дали вървим доброволно или под ударите – разликата е в усещанията, в състоянията, във възприятието. Но стъпките са едни и същи.

От  ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман, Даша Город, психолог“ 14.07.2020

[268445]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Казват, че кабала пробужда хората. Може би не трябва да безпокоим съня им?

Отговор: Именно това е казал Фараонът на Моисей и Аарон в Египет: «Защо безпокоите народа? Нека хората спокойно да си работят. Какво искате от тях от тях? Вижте как добре и благополучно живеят. Аз създадох на земята рай за тях».

Египет действително е бил егоистичен рай за тях. И изведнъж идва Моисей и започва да ги безпокои: «Трябва да излезем в пустинята!»

Реплика: Тоест, не трябва да безпокоим хората преждевременно, трябва да оставим всичко за сметка на Твореца. Творецът е природен закон. Той всички ще разбуди. Ще дойде време и хората ще се пробудят.

Отговор: Ние никого не безпокоим. Само разпространяваме кабала на тези, на които това е нужно.

Свободата на човека се изразява в подем над нашия свят. Там съществуват естествени основи. Като променим системата за измерване, по друг начин започваме да гледаме на живота, изменяме ценностната си система.

Затова понятието свобода се намира именно в подема над нашия егоистичен свят в обем, в който съществува само свойството отдаване и любов – свойството на Твореца. Това трябва да постигнем. Тогава ще разсъждаваме правилно.

А всички материални философии нищо не дават. Те са ограничени в рамките на човешката природа. Затова философията отдавна е изчерпала себе си. Нещо повече, всички науки постепенно се закръглят, защото човек достига до крайното състояние на своето развитие, а по-нататък го чака постигане на свободата.

От урока на руски език, 02.07.2017

[216248]

Filed under: Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Filed under: Възприемане на реалността, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата съдба на човек е предопределена, то по какъв начин се реализира този сценарий? Кой е режисьорът, който го превъплъщава?

Отговор: Тази програма се въплащава за сметка на една сила, която се нарича „Природа“ или „Творец“, висша сила.

Това е позитивна, добра сила, вътре в която, като в силово поле съществува желание. Желанието се нарича творение, защото то първоначално не е съществувало и е било създадено от тази позитивна сила, от Твореца.

Творецът като добра сила, развива желанието, помествайки го под «валяка на развитието», задължавайки го да се развива.

Силата на еволюцията ни тласка чрез страдания или ни дърпа отпред чрез наслаждения. Тъй като материал на творението е желанието за наслаждение, за напълване.

За сметка на това желанието се развива към все по-високоорганизирани форми. Тоест, вътре в това желание, чувстващо дотогава само наслаждение или страдание, вследствие на перипетиите на живота през които преминава, се добавя още един компонент – мозък, памет.

Целият изминат път формира в творението вътрешна програма: памет за изминалите състояния и условия, довели до добри или лоши усещания в желанието за наслаждение. Всички преминати ситуации се записват в желанието, като памет за наслаждение или страдание, а също така се натрупват в мозъка, като жизнен опит.

В крайна сметка, желанието вече може да прогнозира, да строи неголеми планове, да планира предварително какво да предпочете и какво да избегне. Всичко това е основано на миналия опит.

Човек може също да се учи въз основа на опита на обкръжението: неживата природа, растенията, животните и другите хора. Така той напредва. Но независимо от цялата сложност на програмата в нея няма каквито и да е случайни елементи, които да не могат да бъдат предсказани. Ако знаехме цялата природа, всички действащи в нея сили, то бихме могли предварително точно да измерим, да изучим и да видим, че ще се случи така, а не иначе.

Както, ако сме построили машина или електронен блок и точно знаем как той би трябвало да действа в поправено състояние. Точно така е и човекът, група хора или цялото човечество, в него няма нищо неочаквано. Проблемът е само в нашата неосведоменост, но това не означава, че в системата има някакви неизвестни величини. Ако те не са известни, то те са неизвестни само по отношение на нас.

От 887 беседа за новия живот, 25.07.2017

[211903]

Filed under: Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е страхът и как е свързан с душата?

Отговор: Страхът е единственото състояние на желанието за наслаждение, в което то може не само да не получи наслаждение, но дори и да работи в минус, в болка.

Затова животинското желание за наслаждение постоянно е съпроводено със страх. Но, ако то е на нивото на усещане на страх не за себе си, а за това, че не може да даде достатъчно на другите, тогава този страх се нарича трепет.

Въпрос: Кабалистът няма ли страх за себе си?

Отговор: При кабалиста не може да има страх, тъй като той усеща, че всичко произлиза от Твореца. Той изпитва само трепет пред това как да отдава на Твореца, за да не се окаже изведнъж, че се е оказал в получаване.

Въпрос: Той не се ли страхува, че може да се разболее или, че с него може да се случи нещо?

Отговор: Всичко идва от Твореца, а не от някой друг. Кабалистът се безпокои за своето дело. Баал а-Сулам също е страдал: затворили са печатницата му, забранили са му да издава книги. Творецът е затворил пътя му и той е казал: „Значи това поколение още не е достойно“.

Творецът непрекъснато слага спънки пред човека.

Въпрос: Не разбирам как го прави? В света има милиарди хора, и на всеки трябва нещо да настрои… Още

Filed under: Свобода на волята - Няма коментари→

Човек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

Filed under: Природа, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Преди около две години с мен се случи следното. Разхождахме се с жена ми и двете ни деца по улицата в събота, когато няма коли, всичко наоколо беше много пасторално и тихо. Стигнахме до пешеходна пътека и спокойно минахме по нея, защото наоколо нямаше никой.

И изведнъж виждаме, че нашият син малко се забавя в прехода и точно в този момент се появява кола, движеща се с бясна скорост, удря го и го изхвърля заедно с велосипеда на пътя.

Непонятно е от къде се появи, защото наоколо нямаше никакви коли? И как шофьорът удари момчето, защото виждаше целия път. Оказа се, че се е заговорил с пътниците в колата. Цялата история свърши благополучно и синът ми почти не пострада.

Това беше просто като на кино! Невероятно е как се случи, как свърши, почти без щети, защото изходът можеше да бъде фатален. В тази ситуация има ли лична охрана свише или не?

Отговор: Няма никаква лична охрана. Личното управление е насочено само към това, да доведе човека до съзнателно включване в системата на природата. А всичко останало се случва според потребността на системата от придвижване към разкриване на действащите в нея сили. Ако се е случило такова събитие означава, че то е трябвало да се случи в един от елементите на системата.

„Лично управление“ означава, че един от елементите се отделя от цялата система със своите специфични вътрешни свойства и изпреварва всички останали части в своето развитие. Това развитие го издига на друго ниво в сравнение със своето поколение, защото той трябва да се издигне и да изпълни някаква специална мисия.

А в случая с автомобила и момчето няма лично управление, а има система, която е трябвало да отработи всички тези събития в такава форма, за да даде определено знание и усещане на детето, на цялото семейство и на шофьора.

Трябвало е вие бързо да влезете във връзка между вас, може би само за този миг, а след това да се разделите и да се движите напред. Но каквото и да се случва, става само за да ни придвижи към постигането на силата, която движи системата. Няма нищо, което да се случва извън тази програма и цел.

Особена охрана свише има само за избрани хора, които достигат особено, индивидуално развитие с висшата сила. Те като че ли излизат от общата маса и започват да развиват своите усещания и разбиране, работейки в системата индивидуално и вземайки върху себе си функциите на висшата сила. И тогава те се включват в системата по особен начин и попадат под лично управление.

Но това е, защото те се издигнат над общото управление. Те вече не се отнасят към него, а искат да действат съгласно личното управление. Те имат особена мисия, това са особени хора. Подобно на няколкото хора, които стоят начело на правителството и решават за цялата страна. Въпреки че в обикновения живот на нас само ни се струва, че правителството решава нещо, а всъщност всичко е изцяло в ръцете на висшето управление.

Общото управление предполага, че всичко в този свят се случва по написаното от висшата система. А личното управление е, когато човек започва да развива собствено осъзнаване, изучава системата и взема в свои ръце ръководството над нея. Само над него има лично управление, защото той прави допълнителни действия, които може да изпълни, като ги отнема от висшата сила.

Това се отнася именно за вътрешното развитие на човека, а не за външните събития, които се случват в нашия живот. Само в това е свободата на избора на човека: да вземе кормилото на управлението в собствените си ръце.

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

 [204745] 

Filed under: Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво говори науката кабала за понятието „свобода на волята”?

Отговор: Свободата на волята  е  тази точка, която привлича човека към науката кабала, за да определи, има ли  свобода на избора или не.

Ако  свободата на волята не съществува,  той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се  пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

Кабала обяснява, че, по принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все  още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.

Науката кабала говори, че всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на  предварително  поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние  човекът няма никаква свобода.

Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.

В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и  състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204901]

Filed under: Кабала, Природа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

Filed under: Свобода на волята, Творец, Тора - Няма коментари→