Въпрос: Ако е невъзможно да привлечем поправящата светлина без да учим науката кабала, означава ли това, че всеки е задължен да учи?

Отговор: Разбира се! Затова Баал аСулам казва, че всеки трябва „да седи на чина”. Но какво означава „да учи”? Ученето не става чрез разума. Не е нужно да знаеш нищо. Трябва да учиш само заради намерението да привлечеш светлината, така че тя да ти повлияе и да превърне твоя егоизъм в любов, съединение.

Не е важно ученето, а резултатът. Това се нарича „Тора”, както е написано „Аз създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея връща човек към Източника”. Светлината променя твоя егоизъм, твоята омраза към приятелите в отдаване, любов и съединение.

Това е цялата същност на Тора. Не е нужно да разбираш нищо, а само да промениш омразата в любов.

Въпрос: И целият свят трябва да направи това?

Отговор: Точно така. Но какво означава „ученето” за тях? Това може да означава дори и гледането на нашите предавания разсеяно по половин час на ден. Това е достатъчно. Не е нужно да разбират нищо. Разбира се, необходимо е да им дадем общо обяснение за свободата на избора и обединението, тъй като те могат да разберат това. Но не им трябва да учат.

Освен това, тъй като душите са свързани една с друга, нашето учене ще им повлияе. Но и те ще трябва да положат усилия.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35404]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата според метода на Кабала, възможно ли е да им отнемам правото на свободен избор?

Отговор: Какво означава да възпитаваш дете според метода на кабала? Това включва, че ти се стремиш да им представиш обкръжение, да ги подготвиш за кабалистични текстове, да ги доведеш до свободен избор, за да осъзнаят те, че човек го възпитава променящата светлина. Точно нея трябва да извикат.

Изначално, „човек” (Адам) е коренът на душата и той трябва да привлече всичко друго към себе си със светлината, която го развива. В това е нашата свобода на волята. Нас или ни води природата, или ние извикваме специална сила, която е над нея. Не е лесно. Това изисква човек да преодолее, да се бори срещу влиянието на обикновеното обкръжение и да полага усилия, за да привлече влиянието на светлината. Ако доведа детето си до това, отнемам ли му свободния избор? Не.

Първо, детето може да пренебрегне не само традиционната „бебешка храна”, но също и това, на което го учите. Няма разлика между тях.

Човек получава свобода на волята само когато ново желание се заражда в него, което жадува за лично развитие, което да му позволи да взима самостоятелни решения, вместо да тича след вас и вашето „възпитание”. Научавайки го на това, към какво самият ти се придържаш, така ти все още не надхвърляш традицията, въпреки че тази традиция е по-близо до точката, която трябва да се разкрие.

Виждаме, че така се случва в света днес. Но преди човечеството е трябвало да се развива чрез религията. Написано е за Авраам, че изпратил синовете от своите наложници по света и им наредил да насадят различни религии.

Юдаизмът също е бил създаден след като мъдростта на кабала изчезнала от погледа на хората, по време на падането на Храма, когато сме паднали от стъпалото на отдаване и любов в омраза и егоизъм. От тогава евреите работят само на външно, материално ниво. Вместо да работят вътрешно върху поправянето на душата, пречистването на желанията с поправящата светлина, ние извършваме физически действия механично, без да поправяме сърцето.

И тук е разликата между религията и мъдростта на кабала – религията е външна, а не вътрешна. Поради тази причина кабала се счита за вътрешната част на Тора. Но изгнанието свършва, понеже му е дадено определено време. Промените са започнали и точката на свобода на волята се излюпва в човешките сърца. Хората искат да излязат от насаденото възпитание и да проверят себе си „Кой искам да бъда? Как мога да  си бъда сам наставник?”.

Тогава човек прави избор: нужно му е нов вид възпитание. Не това, което обществото му дава – той иска да го получи директно от Твореца. Нека Творецът му го даде, за да се нарича той „човек” (Адам), който е подобен (доме) на висшия.

Обикновено нашето възпитание е основано на получаване на примери от тези, които ни заобикалят, и на постигане подобие с тях. Сега аз искам да получа пример от Твореца, за да стана като Него.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35070]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли разпространението, също като желанието, да служи за трамплин към работата заради отдаване?

Отговор: Разпространението предшества всичко. Тъй като разпространявайки науката кабала, аз давам обяснение на целия свят, така че хората да се пробуждат. И тогава аз ще получа от тях желание, обърнато към поправяне.

Желанието, пробуждащо се в нас, в световното движение “Бней Барух“, в устремените към Твореца (Исраел), е недостатъчно. Ние трябва да се запасим със желанията от целия свят, а за това трябва да разпространяваме науката кабала. Такова разпространение се нарича: “зовът на Машиаха“. Благодарение на тези желания, ние ще успеем да трактуваме методиката за поправяне по-лесно и достъпно за всички.

Тъй като нашето подаване зависи от това, пред кого ние встъпваме, на кого обясняваме. Съобразно с това, ние можем да говорим по-свободно, открито и просто – всичко заради това, че ние се проникваме от чуждите желания.

Ето защо са ни нужни желанията на тази част от човечеството, която няма да успее да се поправи сама. Тъй като тогава свише ще придадат сили на тази част, която е способна да поправи себе си, така че посредством нея да се поправи и втората част.

Ако има част, която е устремена към Твореца (Исраел), способна да установи връзка с Твореца, то към нея трябва да бъде присъединена частта от света, която няма пряка връзка с Твореца. Тогава и двете части – и “Исраел“ и “народите на света“ – ще получат сили и ще се поправят.

Ако те не бъдат взаимосвързани, то Исраел няма да получи сили свише, защото сам няма за какво да се поправя. Той е бил сгрешен единствено затова, за да се поправят народите на света. И народите на света, т.е. тези, които нямат сили сами да се пробудят, също няма да получат сили защото няма да има от кого да ги получат.

И тогава народите на света ще обърнат срещу Исраел своята ненавист и глуповато поведение, за да го пробудят към изпълнение на неговата задача.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако искаме да поправим себе си, за да принесем благо на човека, значи ли това, че имаме желание за отдаване?

Отговор: И да, и не. Да допуснем, че в дома ми има някакъв проблем и трябва да го поправя: да повикам лекар или водопроводчик, да направя още нещо… За кого го правя това: за пострадалите или за самия себе си?

Всичко зависи от този кръг, чрез който ние определяме своите граници. Малкият човек се ограничава в самия себе си, по-развитият човек взема под внимание семейството, още по-развитият включва в този кръг съседите, града, страната, света, цялата действителност..

Ако разбирам, че поправянето на света трябва да се осъществи чрез Израел, който съществува само заради това, тогава всичко, което правя външно, е все едно че го правя за себе си. Нещо повече, ако съществувам, за да поправя света и в това се състои моята задача, то преди всичко аз трябва да приведа към поправяне желанията (келим) на целия свят – и тогава ще получа отговор на тях.

И затова моят „посев” се заключава в това, че се обръщам към света, извършвам отдаване по отношение на него, пропивам се с неговите желания и ги привеждам до поправяне. Тогава мога да се надявам, че ще получа на тях отговор от Твореца. При това аз получавам първи отговора, защото светът е способен да го получи само чрез мен.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35200]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хиляди години кабалистичната методика се е разработвала от особени хора – от кабалисти. А сега ние я разпространяваме сред масите. Не губим ли по този начин дълбочината на тази наука?

Отговор: Безусловно я губим. И въпреки това, трябва да разпространяваме. Чрез нас тя преминава към другите.

Твоите родители например, с цялото ми уважение към тях, са били обикновени хора, а не свети праведници. Те са те родили и са ти дали възпитание на своето ниво. Същото правим и ние.

Разбира се, като разпространяваме кабала сред народа, ние я „разваляме”. Това се нарича „понижаване на стъпалата, спускащи се от света на Безкрайността”. Но, не може това да се случи по друг начин. Нима детето може наведнъж да получи готовата наука? Не, на него трябва да му дават адаптираната версия, добре обработена, съобразно неговото ниво. Каквото и да му обяснявам, каквото и да му показвам, с каквото и да го храня – всичко трябва да съответства на неговото сегашно състояние.

Пример за това е текстът на „Зоар за народа”. Взехме коментара на Баал а-Сулам за книгата „Зоар” и го изчистихме от допълнителните материали, които не се отнасят към главната нишка. В крайна сметка, те също са необходими. Баал а-Сулам не е направил нищо излишно. Но на настоящия етап, това пречи и на нас – а и широките маси, все още не са готови да се приближат към „Зоар”.

Отваряйки за първи път в своя живот книга, видях думи, написани с огромни букви: „МАМА, ДОМ, СЛЪНЦЕ”. И ние, по същи я начин трябва да даваме на хората материали, които са подходящи да тях. А след това, научавайки се, те ще се изкачат на високите стъпала.

Духовната стълба, несъмнено „разваля” висшата светлина, като много от нея се загубва по пътя към нисшето. Такава е нейната природа – защото иначе, нисшите не биха могли да попият дори капки от светлината.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От 3-тия урок на конгреса в Берлин

За да се намираме в равновесие с природата, е необходимо да се консумира разумно – в съответствие с необходимостта, в зависимост от потребностите на всеки.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Мир в света” и в други статии. Но насаждането на такава практика чрез терор е невъзможно. Може да бъде постигнато само с възпитание на хората! Някога, руските революционери тръгнаха по друг път, отхвърляйки принципа за възпитание.

И това се случи в най-изостаналата държава, с най-изостаналото население, което и до днес е свикнало да живее практически във феодални условия.

И днес народът на Русия, който сам по себе си е добър, с прекрасно сърце, е съгласен с тези феодални условия, в които и до ден днешен съществува Русия. Това не е капиталистическа, а феодална страна – със свои усои, строй, корупция, с всички нейни обществени отношения. Това е феодализъм.

Макар да си мислим: „Как е възможно това?! В съвременното общество?! Това отдавна е свършило. На запад, вече 300 години феодализъм не съществува”. На запад вече 300 г. не съществува, но в Русия го има и днес. Тоест с това все още е съгласен всеки човек – все още не е надраснал това ниво.

Само малка прослойка, 10 – 20 процента от населението, не може да се примири с тези условия. А всички останали са съгласни да живеят в тях. За тях не е важно, че имат господар – барин; че трябва да се подчиняват на някого без съд и следствие, че всичко се купува и продава, че който е по-богат, той е по-силен – с него е и правдата. Хората са съгласни! Това все още е феодално ниво на развитие на обществото.

Маркс изобщо не е предполагал, че такава страна ще се занимава с реализирането на неговата идея. Той на практика е записал кабала в икономически закони.

Що се отнася до егоизма, то в постсъветското пространство, той е напълно различен. Този егоизъм е феодален, но още не е готов за сериозно развитие.

Но когато се занимаваме с всеки човек поотделно или с нашите групи в Русия, виждаме потресаващи резултати, защото в хората съществуват точки в сърцето – те са много отзивчиви, целеустеремени.

Въпросът е в това, ще успее ли обществото да разбере, че трябва да се обедини не по онези закони, по които го е възпитавала социалистическата власт, а по закони, според които всички трябва да са равни, съзнателни, да се обединят осъзнато? Те не са свикнали да се обединяват осъзнато. Ще стигнат ли до това, ще могат ли? Това е въпросът.

Затова, нашите групи в Русия са ни много скъпи. Самият аз, добре познавам целия този народ – израснах в него. Родният ми език е руски. Но може ли да се гледа на Русия като на държава, в която има възможност с лекота да се реализират кабалистичните принципи – това не знам.

В същото време в Европа, независимо от това, че хората се различават много от руския образ, трябва да се преодолее някакво външно съпротивление, някаква черупка, обвивка. И след това, когато тази идея проникне в мислите на хората, те ще осъзнават нейната истинност и ще могат чрез своето развитие да я реализират в себе си.

В Русия, сближаването с индивида може да бъде осъществено доста лесно. А в Европа е много по-сложно! Но на мен ми се струва, че ако в Европа проникнем вътре в тези индивиди, те ще намерят в себе си сили и възможност да се съединят. В тях ще възникне този осъзнат колективизъм.

А в Русия, независимо от това, колективизъм не възниква. Там колективното обществото не е развито. Мисля, че то все още не е способно на това.

Но, независимо от всички тези разсъждения, ние трябва да развиваме и разпространяваме кабала навсякъде. Разбира се, съществува голяма преграда в бившите социалистически страни. Но това не трябва да ни спира. Изобщо не трябва да мислим къде е по-лесно, а къде не, защо и как. Трябва да се работи и толкова. В никакъв случай не правя никакви сметки. Ние не знаем кое е по-добро, и кое по-лошо – как ще се развият нещата

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34050]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Виртуалното пространство (интернет-мрежата) е построено от желанията на хората, които го запълват. Има ли аналогия между Интернет и духовния свят?

Отговор: Ние не можем да проследим духовните аналози на Интернет, защото в тази мрежа, за сега, няма никакъв порядък – дори и егоистичен. Там цари „егоистична анархия”, където всеки прави каквото си пожелае.

От една страна, това е добре, тъй като помага на системата да се организира възможно най-бързо. Но от друга страна, в този преходен период въобще няма никакъв ред. И все пак, трябва да се страхуваме от възможността за каквото и да е ограничение върху нея. Интернет трябва да се развива абсолютно свободно в тази бъркотия, докато не се поправи.

Човечеството ще се въвлича все повече в тази система с надеждата да получи там напълване. В крайна сметка, в Интернет сякаш има всичко! Стигаме до състояние, когато човек няма вече да иска да ходи никъде или да пътува: Защо, когато в Интернет има всичко, което ми трябва? Защо да излизам от вкъщи, когато имам Интернет? Защо да изучавам и да научавам нещо, ако мога винаги да го потърся в Интернет и да получа всички отговори?

Интернет ще започне да отговаря на всички лични нужди: ще работим, ще се социализираме, ще живеем, ще поръчваме храна и ще правим всичко друго там. Той ще ни даде всичко освен едно нещо: няма да получим напълване от него. Това ще се разкрие накрая.

И тогава ще трябва да направим нещо със самата система, тъй като това е система, която свързва хората. Над нея няма нищо повече! Това е последната и най-висока степен на материалната човешка еволюция. Затова, системата ще трябва да приеме форма, която наистина ще отговаря правилно на всички лични нужди, тоест ще ни уча как да работим заради отдаване.

Човек, загубил вяра в този свят, отива във виртуалния. Но когато загуби вяра и в него, ние трябва да подсигурим, че той ще намери мъдростта на кабала там и от нея, чрез виртуалния свят, ще достигне духовния. Бидейки в това виртуално пространство самите ние трябва да покажем, че няма изход: човек може да претърси целия Интернет, но няма да намери щастие там.

Проблемът не е в липса на връзка, а в това, че е неправилен вид връзка. Връзката трябва да бъде основана на отдаване. И понеже човек, който живее във виртуалния свят, редовно използва Интернет и до определена степен чувства тази взаимовръзка между хората, тогава би трябвало да бъде дори по-лесно да му обясним, че това е вид връзка, която определя всичко за нас. Всичко, което трябва да направим, е просто да намерим достатъчно прости думи за такива обяснения и да създадем кабалистично Интернет общество, към което всеки може да се присъедини.

Това не задължава човека с нищо: той може да идва когато му харесва и да гледа каквото му е интересно. От него не се изисква да си показва името, да ходи на някакво място, да кара нанякъде, да харчи пари или да влиза в нова група – просто натиска един бутон и е там.

Ако можем да изградим такива мрежи, които да накарат човек да почувства, че отдава на другите в Интернет, той ще получи особено напълване. Във виртуалното пространство това може да се направи много бързо, защото то е много гъвкаво. Осъзнаването на злото може да се случи също толкова бързо и да се развие осъзнаването за това, в какъв егоизъм живеем. Интернет е чудесно средство за вида революция, която трябва да направим, за да прехвърлим човек от пътя на получаването на пътя на отдаването.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 25.01.2011

[33692]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

За сега ние се намираме в преходен период, но в крайна сметка, на човека може да се даде всичко, каквото той може да си представи, като в сън – но той няма да поиска този приказен живот.

Той го възприема толкова откъснат от действителността, подобно на наркотик. Това ще го отблъсква – неговото вътрешно желание ще бъде такова, че той вече няма да може да живее така.

Тогава животът ще му се стори по-страшен от смъртта, той няма да знае къде да се дене. И това не зависи от човека – в него се разкрива такъв вид желание, че няма да бъде възможно да го заглуши нито с наркотици, нито с алкохол, с никакви наслаждения от този свят: храна, секс, семейство, пътешествия, които в последните години станаха така популярни. Всичко това постепенно ще угасне, хората ще се преситят от всички тези материални неща и няма да могат да продължат.

И днес вече не знаят, какво още да измислят: има екскурзии на северния полюс – дошъл си, видял си и веднага обратно, няма какво повече да се прави там. Хората няма да искат повече това. И тогава ще дойде науката кабала и ще каже: „Забележително, най-накрая ние изчерпахме този свят и дойдохме до края на материалното!”

Защото светът се определя от въпросите на човека. И ако той попита за това, какви са границите на този свят – значи ние вече сме достигнали неговия предел, опрели сме глава в тавана. Сега ни трябва да се издигнем на следващия етаж и да отидем по-нататък.

Тук и се разкрива науката кабала, защото само тя може да ни издигне над този таван.

Тук действа природен закон, който не зависи нито от мен, нито от теб, нито от някой друг. Има два пътя: пътят на светлината и пътят на страданията. И двата сега са пред теб, ти стоиш на кръстопът и трябва да избереш – единия или другия. Решавай сам!

Тук остава само кабала, защото ние вече не можем да усмирим своето егоистично желание с никакви други методики. То е расло и расло и е достигнало до покрива на този свят, точно както повдигащото се тесто е стигнало догоре – и сега прелива от тенджерата навън.

Няма да можеш да пъхнеш тестото обратно, и всичко вече е ясно. Никой не знае какво да прави. Затова всички правителства сега се събират на срещи и се обединяват в своите опити да скрият този проблем – просто, защото не знаят какво да правят с него. Ето тук идва времето за разпространението на кабала!

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33597]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Докато практически не постигнем всяка дума, за която говори науката кабала, съгласно нейното стъпало в духовното, няма да можем нищо да разберем.

А дотогава, просто жонглираме с думите – абстрактни форми, които не са облечени в материя. Но ако кабала се разкрива като методика за поправяне на света, тогава защо идва в такава абстрактна и неразбираема за обикновения човека форма?

Отговор: Кабала не е изкуствена и абстрактна методика за поправяне, а най-естествената. И ако тя се разкрива в такава форма, значи именно в този вид трябва да я получим, и това е най-подходящото за нас лекарство.

Тоест, аз трябва да го приема и да не споря – да не се оплаквам, че е горчиво, неразбираемо и че има именно такива правила за приемане. Предварително трябва да се отнасям към това средство като към абсолютно съвършено. Тази „дреха” е ушита специално за мен.

А аз недоумявам, как ще е предназначена за мен, ако не е ясно къде може да си напъхам ръката или главата, как се облича тази дреха?! А ми казват: не се притеснявай, тя е нагласена точно по твоите мерки – нито повече, нито по-малко!

Затова е необходимо само да се придвижа към нея, да я изследвам и видя как мога да се облека в тази дреха. Защото тя е ушита и готова именно за мен.

Възможно е обясненията малко да се адаптират, да се приближат към хорта, за да се облекчи възприемането на тази наука. Но по същество, тя вече ни е представена в най-съвършения за нас вид. Можем да се оплакваме, че не я разбираме, защото там има много неподходящи от наша гледна точка примери, абстрактни (за нас) имена, а книгата „Зоар” е пълна с алегории, които ни объркват.

Но ако човек гледа на всичко това като на спасително лекарство, изпратено му свише, той трябва да го приеме като съвършено, ефективно специално подбрано за него средство.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 26.01.2011

[33781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Кабала се разкрива, както на всеки човек лично, така и на цялото човечество, за да даде отговор на неговия въпрос.

Човек не се вълнува от цялата тази теория, колко ангела има на небето и колко висши парцуфим, той знае едно: той трябва да напълни желанието си. И тогава ще почувства, че в кабала очевидно има отговор.

Човек засега и сам не знае какво иска, но разпространявайки кабала трябва да му обясним, къде може да намери, това което иска. Това е както майката, която вижда по детето и чувства, какво му е нужно, какво е полезно за него и какво  – вредно. Тя знае защо  плаче то, какво иска и къде го боли.

Така и ние трябва да чувстваме човечеството и предусещайки разривите, малко преди да започнат да развиват това растящо желание по степента на неговото нарастване, така че да го насочим към добро и да избегнем страданията.

Не трябва да чакаме времето, когато ще се разкрие страшен глад и ще ни застави да страдаме – трябва по-отрано да дадем на хората напълване. Нека опитат и да видят! Трябва да им обясним, към какво е насочено тяхното желание, в това се състои разпространението на кабала.

Ако човек е все още доволен от живота си, трябва да го ставите на мира. А на всички останали трябва да се обясни, къде може да бъде намерено напълване за усещаната от тях празнота.

Човек трябва да разбере, че в него сега се разкрива особено желание. То засега е съвсем неоформено.

Трябва да се „оформи“ и „да му се включи“ нова програма или система, точно като диск в компютъра, който засега е само мъртво желязо или пластмаса, а ние трябва да го „оживим“, за да се научи да работи с програмите и данните и тогава ще може да се възползва от тях според желанието си.

За да направим всичко това е нужна особена сила, която получаваме благодарение на нашите усилия – в групата, обучението, слушайки учителя си. И така, постепенно  ние „преформатираме“ самите себе си и според това, колко сме успели започваме да усвояваме нова, духовна информация, която ни дава напълване и помага да се сортира.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→