Entries in the 'Разпространение на методиката' Category

Бумерангът на „американската мечта“

каббалист Михаэль ЛайтманНю-Йорк, урок №2

Въпрос: Трябва ли разпространението на науката кабала в Америка да се различава от разпространението й в другите държави, поради влиянието на „американската мечта“, която сякаш може да бъде достигната тук – много пари, добър живот, красиви жени …? Как да се справим с този стереотип?

Отговор: Мисля, че при другите народи има още такива фантазии, че в Америка може да се постигне тази „мечта“. Струва ми се, че всичко това е в миналото. Ние трябва да се събудим от илюзиите си. Не мисля, че тази „мечта“ ще издържи още дълго време –  и за пребиваващите в Америка, и за намиращите се извън границите й.

Вижте как американците губят уважението по цял свят, как се лишават от доброто отношение към тях, което преминава в пренебрежение, и скоро ще се превърне в омраза. Особено за това, че хората не искат да търпят такова отношение към тях от страна на Америка, която си позволява да прави всичко.

И затова не мисля, че тази „американска мечта“ има сила. Със степента на нарастването на кризата, все повече хора в света ще открият, че вече разсейващата се „американска мечта“ е построена за тяхна сметка, тъй като Америка хитроумно е експлоатирала целия свят. И това ще се върне към нея като най-силния бумеранг.

Доколкото разпространим метода на поправяне, който се състои в обединението, равенството, взаимното поръчителство – дотолкова, всички ще се спасим от вината и ударите, както се казва:. „Любовта ще покрие всички престъпления“.  Ние няма да разчистваме стари сметки, а ще изградим нови, добри отношения. Каквото било – било, не си струва да ровим миналото.

Защото, ако започнем да разчистваме старите сметки, тогава целият свят ще се обърне към Америка с претенции, тъй като икономическите й системи са изградени за сметка на другите нации. Само методиката, която предлага науката кабала, ще изчисти всички предишни сметки, включително до днешния ден. И с това ще започнем да изграждаме нещо ново, без да си спомняме за нищо вчерашно.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54425]

Не трябва да ни заставят да станем хора

каббалист Михаэль ЛайтманЗасега все още оставаме в старото си състояние на стопани на света и се надяваме по някакъв начин да поправим положението. А след това ще открием, че никакви наши действия вече не работят – и не знаем какво да правим по-нататък. А ако не трябва нищо да правим, то остава само да чакаме, как то ще се развие от само себе си – каквото е, това е! Нямаме избор и оставаме абсолютно безпомощни.

И тук, някак си отстрани, се разкрива науката кабала и обяснява на заблудилите се и на отчаяните от своите сили в света, че тук се разкрива новата власт на природата.Тя казва: спрете да се отнасяте към природата като към нещо примитивно, намиращо се на неживо, растително и животинско ниво. Природата се намира на много по-съвършена степен и тя има програма за всички свои части и особено за човека!

Едва сега, накрая, настана времето, когато действително трябва да се отделим от маймуната! Досега бяхме маймуни, т.е. действахме съгласно заключената в нас природа – ръководехме се само от своите желания: какъв банан да откъснем. Но отсега нататък ще ни се наложи да се развиваме съгласно програмата на природата, по която сме се развивали и до днес, но сега вече съзнателно, като хора! Това е, което ни се разкрива днес!

Ясно е, че такова обяснение е трябвало да бъде направено със странична сила. (Разберете сега, колко е необходима науката кабала и защо е трябвало да се случи в такава, сякаш изкуствена форма, чрез пробив отвън). А Творецът е можел и сам да ни разкрие всичко това. Но, ако Той беше направил това със своята власт, в нас нямаше да остане избор и ние щяхме така да си продължим да напредваме по-нататък като маймуни – като „свети животни“.

Творецът би се разкрил и ние бихме приели Неговата власт като условие на природата и съгласно нея послушно бихме изпълнявали действия като животни. Но от това не бихме станали самостоятелни личности, не бихме станали хора – Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца. Бихме могли да бъдем само нежива, растителна, животинска степен на святост, защото природата – Творецът ни задължава това.

Но за да станем независими като Него, нашият метод за поправяне трябва да дойде до нас в косвена форма – независимо от Него, за да ни остави свобода на избор. За да не стоим срещу Твореца, а да стоим срещу групата, срещу книгите и срещу нещо такова, което не ни задължава пряко, не въздейства на чувствата и разума ни.

С нищо не ме задължават! Чета кабалистични книги и се впечатлявам само до определен предел – до нулева, първа, втора и трета степен, но не и до четвърта. За да се впечатля на четвърта (човешка) степен, аз трябва да активирам сам себе си, да се вдъхновя за особени действия, да привлека висшата вселена, възвръщаща към източника и тогава започвам да разбирам и да усещам изменения на своето четвърто ниво, т.е. в моя материал.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54338]

Творецът ще завърши работата вместо нас

каббалист Михаэль ЛайтманНе трябва да се страхувате от нищо – не е страшно, ако се объркаш или нещо не знаеш. Защото тази работа до сега не се е разкривала на нито един човек в този свят, за цялата история. Няма откъде да вземем пример – всичко е за първи път.

Затова трябва да ценим ролята, която ни е отредена – сами не знаем как се удостоихме с нея и можем само да се гордеем с нея и да прилагаме сили, за да можем колкото се може повече да разпространяваме и да обясняваме знанието за глобалния свят на всички езици. С това ще предизвикаме все повече изменения отгоре, а по-нататък, както се казва, „Творецът ще завърши работата вместо нас“.

Задачата ни е само да желаем и да прилагаме усилия, като малки деца, които по такъв начин растат – и измененията ще дойдат.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54512]

Разпространението: просто и с факти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да водим разпространението, така че то да не предизвиква антагонизъм?

Отговор: Подходът е прост. Преди всичко, разкриваме кризата, без да плашим хората, показвайки им реалната ситуация.

А ситуацията е такава, че сме противоположни на глобалната и интегрална природа. От биологията, зоологията, кибернетиката, физиката, астрофизиката и другите научни дисциплини знаем, че природата е глобална и всички нейни части са взаимосвързани, всички се намират в хомеостаза, равновесие, хармония. Всички, освен човекът.

Човекът е бил насочен нарочно по егоистичния път на развитие, продължаващ до днешно време. И ето – сега се оказваме в криза по отношение на природата. В своето развитие човешкото общество само се превърна в глобална система и навлезе в пряк конфликт с природата.

Намирайки се в природата, ние ѝ се противопоставяме. В това се състои кризата: не съответстваме на природата. И докато не приведем себе си до съответствие с нея, ще ни бъде лошо. Така става при което и да е понижение на параметрите, било то температура, налягане или нещо друго. И затова, ако не се адаптираме към обкръжението, изпитваме криза.

Оттук следва да разберем какво можем да направим, как човешкото общество може да постигне съответствие с природата. Съответствието означава, че трябва да бъдем хармонично обединени помежду си и, също така и хармонично свързани  с природата. А хармонията изисква от нас балансирано да получаваме и отдаваме. Защото в природата действат само две сили: на получаване и на отдаване.

Ако реализираме такъв подход и в човешкото общество, и по отношение на външния свят, то ще заживеем добре. Хиляди научни статии го потвърждават. Трябва само да покажем и обясним това на хората. Ние не добавяме нищо от себе си, просто подреждаме материалите и ги предоставяме: “Вижте, ето в какво се заключава нашият проблем. Това казват учените, икономистите, социолозите. Така че, нека в съответствие с тяхната диагноза, да се погрижим за лекарството. Нека излекуваме себе си.“

За обяснение не прибягваме нито към науката кабала, нито към религията. Единствено подреждаме правилно притежаваните научни данни и ги показваме на хората.

Оттук възниква въпросът: как да поправим нашите взаимоотношения? Как да поправим човека? В отговор обясняваме това, което сме преминали в раздела “Свобода на волята“ и в едноименната статия на Баал а-Сулам: човекът е следствие на обкръжението, затова трябва да изменим обкръжението така, че то да въздейства по друг начин на всекиго. Трябва изкуствено, чрез игрови методи, да създаваме между нас правилната среда.

Аз изграждам обкръжението, въздействието на което променя самия мен. Да, аз играя и се преструвам , всъщност не желая да съм добър и отзивчив. Но все пак съм създал широко обкръжение, което ми влияе по различни начини и, благодарение на това, се променям.

Ето какво трябва да правим – подобно на това, как възпитават децата. Изграждайки обкръжението и усещайки промените в себе си, ще опозная своята природа и Природата като цяло. Ставам мъдър като Твореца и издигам себе си на Неговото стъпало. Точно в това е и целта – не в това да се справя с кризата и да заживея добре в нашия свят, а в това, поправяйки кризата, да издигна себе си на следващото стъпало.

От 1-я урок в Ню-Йорк, 11.09.2011

[54540]

Каква група да избера?

каббалист Михаэль ЛайтманНю Йорк, урок №2

Въпрос: По какви критерии трябва да се избира група, за да се напредне в духовното?

Отговор: Днес, за да напредне в духовното, човек трябва да избере такава група, която действа по разпространението. В наши дни само чрез широкото разпространение може да се излезе в духовния свят. Такава е ситуацията, която действа вече няколко години, но едва сега се проявява в пълната си мощ.

Трябва да се избере такава група, където хората  да мислят по – малко за себе си, разбират какво правят и вземат пример от централната група. Важно е те да не са склонни към разединение, по-малко да разчистват сметки, а вместо това – да се вдигнат и да тръгнат да разпространяват нашето послание.

Ето каква група трябва да се избира. А от тези, които постъпват обратно и се впускат в разправии – дръжте се по-далеч. Добрата група не гледа навътре, а навън.

От 2-я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54441]

Позанния, а не заповеди

каббалист Михаэль ЛайтманОглавявайки духовния процес, ние нито налагаме ред, нито даваме заповеди на някого. Ние просто предосатвяме познания на хората.

По няколко часа на ден аз изучавам отчети и анализи за събития, които се случват в света днес. Не взимам всичко на сериозно, а давам мое лично становище, формирайки собствена гледна точка за случващото се, което изгражда основата, на която действам.

По същия начин водим хората към свободното им мнение. Ние просто им даваме метода, който самата Природа ни „спуска”. Този метод се основава на научни изследвания.

Например, много от нещата, които изучавам сега, са ми известни от моите знания за законите в системата на кибернетиката. Кибернетиката е наука за системите и тяхното регулиране в различни сфери: биологически, механически, природни, екологически и т.н. Определени формули описват точното ниво на регулация: вход, изход и търсеното състояние. Това се отнася до зареждането на ракета, която се движи при опрделени условия…

Представете си, че един влак трябва да достигне от точка А до точка Б, използвайки минимум гориво при минимум амортизация на механизмите, преминавайки с максималната и минималната скорост през железопътните възели, без внезапно спиране или ускорение. Оптималното изпълнение, да кажем, е с двадесет подобни условия и е един от проблемите на правилната регулация. Според същия принцип в нашия организъм хиляди от параметрите се балансират помежду си и водят до универсалната формула, наречена „живот”.

И така, сега трябва да обясним на всички хора какво ще се случи, ако не изпълним формулата на взаимно поръчителство до степента, в която тя е разкрита днес на нас самите. Всъщност говорим за поправен и балансиран Малхут в света на Безкрайността, но сме ръководени от текущия момент. Игнорирайки формулата на взаимно потъчителство, ще претърпим загуба и затова трябва да се научим да съблюдаваме нейните параметри.

Следователно нашият подход е информативен. Така са обучавани студентите в университета, за да могат по-късно сами да получат познания в живота. Човек трябва сам да се научи на взаимност в своите взаимоотношения с другите, без натиск от наша страна.

Днес практически няма професии, които да не изискват интелигентността на човека. В крайна сметка, той не е животно. Остави го да изкопае една дупка – даже тук, въпреки физическите си сили, той се нуждае от главата си.

Следователно обучавайки хората да общуват правилно, им предоставяме поле на дейност за ума и чувствата. Не ги оставяме на животинско ниво, защото взаимното поръчителство ги свързва с човешката степен: именно човекът в мен размишлява как да съществува с другите. Говорим за вътрешното, чувственото развитие.

Не е случайно, че хората днес търсят взаимовръзка, минавайки през демонстрации, търсят социална справедливост и всеобщо обединение. Това е, което им липсва, а ние обясняваме, че според волята на природата ние самите трябва да установим връзка между нас. Взаимна комуникация, взаимно поръчителство – това е закон на интегралната система, която представяме.

От урока по вестника „Народ“, 04.09.2011

[53614]

Работата не е в потреблението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорим за това, че прекаленото потребление е довело човечеството до беда. Но част от икономистите предполагат, че ако потребяваме по-малко, това също ще предизвика отрицателен ефект…

Отговор: На всеки етап от развитието е присъща цялостна духовна последователност АВАЯ. В нея има стадии на отдаване и получаване, бездействие и съчетаване на различни фактори на взаимна връзка. Затова не трябва да се прави пряка зависимост между нивото на потребление и решаването на проблема.

По-рано сме имали някакво облекчаване, съумявайки да разпределим стоките между всички. Защото егоистичното желание е било развито до определено ниво, на което разривът между слоевете на населението наистина е могъл да се смекчи по такъв начин.

Обаче днес сме се издигнали на по-високо стъпало и методите, годни на предишния етап, вече не сработват. Акцентът се премества от получаващ желания – на даващ и ти не можеш с простото „раздаване” да придобиеш реално подобряване. Трябва да се разбере, че като раздаваш блага, правиш опит да поставиш преграда на пътя на кризата и по такъв начин се лишаваш от възможността да се добереш до нейната причина, до Даващия сили, до Твореца. А нашите беди вече трябва да придобият целенасочен характер.

Аналогично на това, на втория стадий от разпространяването на пряката светлина е невъзможно да се действа така, както на първия. Защото вторият етап е пораснал от първия, понеже е настанало време да се осъзнаят първопричините за светлината. Макар че той целият е напълнен от нея, това вече не е достатъчно.

Ето и днес простото разпределяне не решава проблемите. Целта на творението не е в това, да се наситят нашите егоистични желания, не е в това, „да се натъпчем”. И затова се открива следващият стадий от развитието: раздавайки блага на нямащите, само ще ускорим крахът.

Какво да правим? Тъй като това е против всякаква логика. По-рано егоизмът е царувал: колкото повече сме получавали, толкова ни е било по-добре. Сега потреблението и въздържането, материалната изгода и отстъпките в полза на слабите са пагубни за икономиката. Казано по друг начин, нямаме повече методи за действие, за работа с егоистичното желание. То е изчерпало себе си и при получаване, и при отдаване.

Така започва двустранното осъзнаване на злото на егоизма – пълното признаване на факта, че е невъзможно да го използваме.

Как да преживее човек? Няколко милиона в света ще съумеят да се изхранят с плодовете на земята, които отглеждат. А какво ще правят останалите? Не можем да поддържаме предишните връзки, но и не можем както преди да обменяме стоки и продоволствие. Светът ще започне да намалява оборотите, „да замръзва”.

При тези условия реална помощ за човечеството ще стане само ясното отношение към ставащото, разбирането на необходимостта да се измени характерът на нашите връзки. Само това ще даде добри резултати.

И затова, преди всичко, за хората е нужно учение. Оставете всичко останало, обезпечете всички с базовия минимум над чертата на бедността, а другите усилия насочете към подобряване на нашите взаимоотношения.

„Справедливо разпределение” и „социална справедливост” са красиви думи, заради които десетки милиони са били убити или са се убивали сами. Подобни девизи помагат само при условие, че изменим съзнанието на хората. А за това е необходимо възпитаване. Нека човек да има насъщния хляб и готовност да се вслушва – това е всичко, което ни трябва.

При това, да се обучава не „за правилно потребяване”, а за правилно отношение към другите. Всичко останало ще стане естествено следствие. Когато в хората се смени желанието, те сами ще разберат как да се наслаждават на живота. Благодарение на възпитанието, всички практически решения ще бъдат разбиращи се от само себе си.

Преди всичко, човек трябва да се възпитава да се измени поне малко. Само така ще избегнем нацистките режими на различните направления – като изградим обкръжение, което променя хората към по-добро.

От урок по вестник „Народ”, 08.09.2011

[54057]

Достатъчно работа за всички

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова „обвивка“, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този „пресинг“ – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

“ Възпитанието“ , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, „учебната скамейка“ – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54054]

Лесно е да се върнем

каббалист Михаэль ЛайтманКато вземем под внимание днешното състояние в света, напредъка ни ще бъде бърз. Виждате по новините как нарства темпото. Бързо ще преминем този период, тъй като светът се нуждае от нашия напредък. И затова е нужно с всички сили да се държим и да не се отклоняваме от пътя.

Сега е много важно работата по места, масовото разпространение. Ако ти успееш да се свържиш с някой, за да извършиш отдаване по отношение на него, то през тебе бързо протичат всички необходими етапи. Обръщам се към всички групи в Израел и горещо препоръчвам да работят по разпространението. За това пише и Баал а-Сулам, за това пишат всички кабалисти. А и без тях виждаме, че няма друг път. Само така ще разкрием висшата реалност.

Поправянето на 613-те желания от получаване на отдаване – е и нашата работа. Всичко останало е обвивка, обичаи, които са били необходими по времето на изгнанието. Но истинската методика, която прилагаме изначално – е вътрешното поправяне. Вече сме го правили, докато не сме паднали от степента на братска любов в безпричинна ненавист по времето на рав Акива. В нас има решимо – духовни гени, останали от това време и ще ни бъде лесно да се върнем.

Ето защо към нас предявяват изисквания, ето защо целият свят оказва натиск върху нас. Той и сам не знае в какво е проблема, но чувства, че проблема се крие именно в нас. Така че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Тъй като по този начин ще отстраним всички наши беди. Всички съседи ще дойдат да ни помогнат, вместо да ни обстрелват с ракети. Всичко ще бъде точно така и кабалистите пишат за това. По същество, враговете са „помощ от противното“, те оказват натиск върху нас, за да се замислим за живота.

Трябва да се помни, че всичко идва от една Сила, че няма никой освен Него. И съответно сме длъжни да реагираме на случващото се. Какъв е смисълът да крещим и внасям раздор? Какво поправяме? Единственопто наше поправяне е да се обединим и да станем „светлина за народите“, да покажем на целия свят пътя за поправянето. Тъй като светът днес е безпомощен, най-добрите негови умове не знаят как ще бъде.

Именно сега настава нашето време. Изпълнявайки своята работа ние ще заслужим всеобщо уважение и благодарност. И затова трябва повече да разпространяваме, повече да обясняваме и самите ние да даваме правилни примери. Навлизаме в период на практическа кабала, цялата същност на която е – поправянето на човека.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54151]

Войната между Гог и Магог – вътре или извън душата?

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]