Днес ние чувстваме, че светът се променя – но защо? Защото се разкрива Творецът. Той се приближава и ние усещаме измененията в нашия свят. Тези изменения са насочени против егоистичното ни желание и затова ги възприемаме като нещо непонятно. За първи път в живота ни се струва, че не ни се удава да се впишем в този свят, в този живот. Не сме способни да разберем, какво става.

Обикновено, ние сами сме вършили тази работа, сами сме правили изменения, без животът да ни е заставял. Просто сме виждали, че така ще е по-добре. Но днес всичко е наопаки. Животът се мени, светът се изменя и ние се объркваме – сякаш, изгубвайки власт над случващото се и преставайки да го разбираме. Изведнъж се оказваме в някакъв нов свят, пълен с неприятни изненади – и с всеки ден, все повече и повече.

Чувстваме се абсолютно безсилни, като хора отдалечили се от пътя – или като силно изплашени и объркани деца, които нищо не знаят и нищо не разбират. И всичко е благодарение на това, че към нас се приближава свойството отдаване и любов към ближния и започва по малко да ни покрива, подобно на облак.

Засега облакът е лек и прозрачен, но той се спуска над нас отгоре и ние започваме да губим в него обичайните си усещания: зрение, разбиране. Вече нищо не работи в тази мъгла. Тук – там, все още се ползваме по малко, от това което е останало в нас отпреди. Но вече има много такива действия, които не можем да възпроизведем, защото облакът засланя от нас причината и следствието и не дава възможност да разберем, как да действаме правилно.

По същество, това означава приближаване на Твореца към нас. И докато не започнем да се изменяме съответно на Него, не ще можем да видим през облака, през това ново свойство отдаване и любов, свързване, съединение, глобалност и интегралност, какво да правим с живота си.

Разбира се, че можем да се опитаме някак си да се приспособим под този облак. Няма да ни се удаде да го прогоним – а само, някак да се пристроим под него. И тогава, колкото повече се спуска над нас, толкова повече ще ставаме подобни на него.

А ако не – то се получава обратното. Той ще ни обгърне с такава мъгла, че ще ни застави да преведем себе си в съответствие с него, тъй като ще усещаме все по-голямо безсилие и неспособност да разберем каквото и да е, да почувстваме, да отреагираме, да се ориентираме в живота си.

Можем да почакаме, докато положението стане съвсем страшно, безизходно и неопределено и страданията, най-накрая, ще ни подтикнат към действие. Те ще станат повече от усилията, които трябва да положим и тогава ще хукнем да търсим, как да се спасим от тези страдания, да ги намалим или да ги подсладим. Или пък, отрано ще започнем да търсим енергия и сила, причина, мотивация, които ще ни позволят да напреднем против природата си и да я изменим, за да съответстваме на този облак.

И тогава ще разберем какво става тук. Чрез новите си свойства ще съумеем да разберем природата на облака – съгласно закона за подобието и ще можем да се устроим в него. Той вече няма да ни се струва като мъгла, а напротив, ще се превърне в разкриване на новото управление, което е доста по-добро, по-силно и по-желано от предишното.

Защото, по-рано ни е управлявало нашето его, а сега властва висшата сила. И дотолкова, доколкото я разбираме, ние навлизаме в същата тази област на разкриване и започваме да съществуваме в нея, с разбиране и с усещания.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[53809]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Оставяме ли на хората елемент на избор, като им обясняваме законите на интегралния свят?

Отговор: Не, защото тези закони не зависят от нас. Представете си фантастичен сюжет: към нас се приближава кораб на извънземни и от рано предупреждава, че при пристигането си, трябва да достигнем взаимно поръчителство. Който не достигне това, както се казва, на нищо да не разчита. Така действат законите на природата: внезапно се разкриват над нас и заставят да си дадем отчет за ставащото.

Условието на Природата е неоспоримо. Стигнали сме до етапа на единната система, чийто закон е взаимовръзката на всички части. Това е и взаимното поръчителство – с други думи, взаимната поддръжка, правилното участие в общия живот, взаимното разбиране и взаимното уважение, другарството. Облечете това в различни думи, нека те бъдат топли и да сгряват сърцето, но не забравяйте да уведомявате хората за факта, че това е непоколебим закон и няма къде да се избяга от него.

От нашите обяснения зависи днешният и утрешният ден. Необходимостта от поръчителство вече няма да изчезне, ще нараства от ден на ден и ще изисква реализация от нас. Общата система се затваря и се споява все повече, взаимовръзката става все по-тясна, предаването на данни по линиите на комуникациите между нас набират сила, настойчивост, интензивност.

Все по-ясно ще разпознаваме тези процеси и с успех ще се сдобие онзи, който ги разбере и приеме. Във всяка част от света, във всяко общество, в промишлеността и в търговията, във възпитаването на децата – във всяка сфера сполука ще съпътства онзи, който съумее правилно да използва тази интегрална система, който сам стане интегрален. Той ще придобие верен подход и вярна равносметка, правилно ще съставя договор, ще преуспее във всичко, имайки вътре копието – отпечатък на външната система.

Днес нямаме това съответствие и затова сме в криза: вътрешно съм егоист, а системата ми се разкрива вече обединена, вече обхващаща всичко. В резултат, не мога да се отнасям правилно към когото и да е и към каквото и да е.

Следователно Природата ще ни постави пред неизбежна необходимост. Но все пак, с обяснения трябва да се смекчим това сурово послание. Нашата работа е не да заставяме човека, не да му извиваме ръцете, а да сгряваме с топлота, въпреки неминуемите промени.

Процесът се променя кардинално, ако се приведем в съответствие със системата. Представете си, че народът се постарае да достигне поръчителството, взаимното участие. Това ще породи в нас огромно желание да помогнем на хората. Те са като децата и въпреки че не се обръщат към нас, ние се проникваме от тяхното желание, което не можем да удовлетворим. То ще ни разкъсва отвътре с родилни болки и по такъв начин ще извикаме най-мощната сила, за да станем нейните проводници. И ето, вече и за нас, и за тях се разкрива Творецът.

Макар те все още да не чувстват, че това е Той. На началните стъпала това се представя не от Висшата сила, а с разбирането на природата на нещата и силите, действащи в света, с проявяването на всеобщата взаимовръзка и на взаимното въздействие. Изведнъж въздухът ще стане по-гъст и човек ще придобие по-общо разбиране, по-общо усещане заедно с другите, единство без думи.

И това вече е разкритие. Защото човек получава нов разум, ново чувство, разгръща своето обновено възприятие и внезапно забелязва това, което не е съществувало за него преди.

Ние стоим на прага, това е много вълнуващ период. Аз много се вълнувам, защото така не е било никога в историята, а днес ни задължават на това. Чакам да достигнете накрая това, което желаете. Това е шанс за целия свят: днес можем да ускорим и да съкратим целия процес. Надяваме се, че ще намерим успех.

Досега сме напредвали не със собствен разум, не благодарение на собствени правилни решения, а с помощта на Висшата сила – и всички нас са довели до тук. И това е много важно.

От урок по вестник „Народ”, 04.09.2011

[53607]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал a-Сулам вестник ”Народ”: Хората не разбират, че трябва да бъдат внимателни и да се вглеждат във всяка вещ – узряла ли е тя напълно.

И нека тази вещ дори да е полезна в своята същност, все едно трябва още по-голямо вглъбяване в нея – узряла ли е напълно: достатъчно ли са пораснали получаващите, за да я смелят вътре в себе си. Тъй като за сега не им стига времето да се доразвият, истината и ползата  се превръщат вътре в тях в лъжа и вреда.

Всички ние обичаме узрели вкусни плодове, обаче забравяме, че не трябва да ги откъсваме по-рано от необходимото. В неузрелия плод има много отровни вещества, той още не е придобил своята окончателна полезна форма и може да навреди, подобно на смъртоносната отрова.

Целият въпрос е в това, на какъв стадий на развитие се намира ”плода” – т.е. съсъдът на желанието. Този критерий трябва да определя нашето отношение към каквото и да било. Ето защо кабалистите така са опазвали науката кабала от публичност дотогава, докато не се създадоха подходящите за това условия.

Хората трябва да се издигнат на определено ниво. Тогава ще им откриеш мъдростта и те ще знаят, как да се възползват от нея. Аристотел и Платон са писали, че този подход трябва да се прилага даже към традиционната наука: тъй като хората използват нейните достижения, за да създават нови оръжия и да подчиняват другите на своята власт. На хората трябва да им се дават колкото се може по-малко силни средства, тъй като все още не разбират, как правилно да ги използват за всеобщото благо.

В случая, обичайната наука е станала такъв „неузрял плод”. Практически никакви технологии нямаше да бъдат разработени, ако не бяха за военни цели. Всичко се използва за създаването на оръжия, за въоръжаване, а за ” нуждите на гражданите” остават само трохите.

Същата участ заплашваше и науката кабала, ако не бяха кабалистите, които ревностно я опазваха и не я даваха като откуп на масите. Тъкмо обратното, те я прикриваха с ореола на мистиката, ограждаха я със забрани и плашещи слухове. Няма значение какво са говорили за нея хората, основното е – да ги държат на разстояние, създавайки впечатление за нещо забранено, опасно.

Както знаем, в това кабалистите са преуспели дотолкова, че днес ни е трудно да обясним, че науката кабала е нещо близко и нужно, че тя се отнася за нашия живот тук, а не за някакъв си отвъден свят. Трудно е да се развеят духовните фантазии и да се обясни вярното възприятие на реалността, която се постига в човека, а не извън него.

За да се изчистят запазилите се стереотипи, трябва добре да се подготви почвата, на която хората ще израстат, ще узреят и ще могат да приемат науката кабала в правилния и вид. Е, за сега те не са готови и на нас ще ни се наложи здравата да поработим. Този процес съвсем не е за подценяване, както за нас, така и за тях.

Друг изход няма, ние трябва бавно, поетапно да симулираме общото развитие – в съответствие на възникващите беди и проблеми, търпеливо, многократно, отново и отново да подчертаваме и обясняваме причините за онова, което те сега преживяват. За онова, което те все още не го усещат, ние не казваме нито дума, съгласно принципа ”от Твоите действия ще Те познаем”.

Само към реално преживяния опит можем да приобщим лекото и разбираемо обяснение – още малко и още малко. Трябва да повтаряме тези обяснения под различни форми, прибавяйки капка по капка, особено за текущите събития.

При това и на самите нас ще ни е по-лесно да поднасяме посланията на наука кабала. Ние ще сформираме език, ще разработим средствата, ще намерим верните примери и тогава хората ще разберат в необходимата степен. Тъй като по-голямата част нямат точка в сърцето, в тях действат само получаващите желания.

Но когато човек усети необходимостта от обединение, когато поиска малко да се приповдигне над своя личен, обикновен, примитивен егоизъм и да се сплоти с ближния – пак поради егоистическия си успех, тогава обединението ще стане за него желателно. Това не е просто, изисква се много време и ние трябва да прилагаме старание в това направление.

А през това време процесът не стои на едно място, и съответно на това как народът ще възприема посланието за взаимно поръчителство, ние заедно ще посрещнем поправянето.

От урока от вестник” Народ”, 04.09.2011

[53619]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Трябва да разберем, че целият проблем се заключава в нас. Струва ни се, че сякаш не ни чуват? Защо не ни разбират? Защото все още не сме достигнали такова ниво, за да ни чуят и да ни разберат. Трябва да поработим над себе си.

Никой не издига стена между нас и масите. За всичко това, което ни се представя като препятствие, трябва да видим съдействие и поддръжка. Проблемът не е в другите – ние трябва да се усъвършенстваме и да се приповдигнем, за да видят хората и да поискат да се сближат с нас.

В спънките трябва да видите помощта. Защото те ни показват, че все още не сме готови за обучаването на народа.

Въпрос: Какво трябва да правим в групата? Защото да вървим към взаимно поръчителство между нас става все по-трудно.

Отговор: Разбира се. Това е признак за напредък. И трябва, както преди, да възвисяваме важността на целта в очите си.

Въпрос: Опитваме, но не се получава…

Отговор: Тогава повикайте помощ. Изискайте силата отдаване. Чуйте от другите вестта за величието на отдаването и я поискайте.

Намираме се в критично, много, много добро състояние. И в тази точка трябва „да натискаме” още и още. Не знаеш какво стои зад всяко такова „натискане”. Всички фактори, акумулиращи се отвън и отвътре, събитията във външния свят и в нас самите, икономиката, политиката, безопасността – всичко започва да се концентрира и трябва само да даваме на този процес вярната посока.

Както пише Баал а-Сулам, всички проблеми трябва да се решават на основата на един единствен принцип на поръчителство. Представете си: седим зад кръглата маса като едно семейство. Всички, със затворени очи, взимат от общата чиния пари и не искат повече. И всички остават доволни.

Тъй като всъщност не е важно на кого по колко раздават. Проблемът тук не е в държавните комисии – благодарение на поръчителството, винаги ще бъдеш доволен от това, което си получил. В това се и заключава решението.

А всичко останало е необходимо само за да проверят правилността на твоите намерения. Физическото действие на тялото на парцуфа е само признание на решението, което е взела неговата глава. По такъв начин просто удостоверяваш, че си направил правилната преценка. И изобщо не е важно какво ще се случи после на практика. Защото ако достигаш взаимовръзка, всички резултати от нея ще бъдат добри. Тогава за теб всичко ще се допълва свише и няма да чувстваш недостатък в нищо.

А освен това, те чака благословение на материално ниво – разцвет и успех, който ще усетиш веднага. Защото законите на природата сработват без забавяне. А в дадения случай става въпрос за законите, които действат в желанията и мислите мълниеносно. Това не е ураган, който се движи към крайбрежието няколко дни, а пробив, чиито резултати ще бъдат видими още на следващия ден.

От урок по вестника „Народ”, 31.08.2011

[53191]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Във всяко ново състояние усещаме себе си загубени като кон, заблудил се в полето. А човекът, който се пробужда вътре в обърканото животно, извежда себе си и открива къде е неговото място – правилното отношение към това поле, което свързва всеки от нас.

Той изисква ново разбиране, определение, Тора, тоест „инструкция”, как по-бързо и по-правилно, от своя страна, да може да повлияе, за да се включат всички вътре в това поле.

Той преживява, за да спаси другите души и иска да им обясни как всеки от тях да добави своите усилия, за да разкрие мястото си в това поле.

Баал а-Сулам разказва в статията „Изграждане обществото на бъдещето”, че сме подобни на група хора, заблудили се в пустинята и намерили оазис – откриването на особената книга с инструкции, благодарение на която можем да се спасим. И тогава започваме да викаме своите братя, за да се приближат. Тъй като притежаваме голямо съкровище, което ще помогне да преуспеем в живота и да не страдаме повече. Затова започваме да разгласяваме, призовавайки останалите към себе си.

Ако човек действа по такъв начин, оказва полезно влияние на цялата система и се удостоява с благословение.

Трябва да видим това поле, което днес се открива пред нас, святата Шхина – връзката между всички нас и всички наши светове, цялото мироздание. Разкриването на тази връзка от страна на самата природа се усеща от нас като световна криза, опасност, неуспех, защото ние самите не съответстваме на това разкриване на връзката.

Но в мига, когато приведем себе си в съответствие с нея, ще се удостоим с разкриване на висшата сила, която запълва това поле и го активизира. Това свързващо поле е преходното звено между нас и висшата сила. Без тази мрежа не можем да я разкрием – Творецът ни се разкрива чрез системата от нашите връзки.

И така ще стигнем до това, че чрез това поле, благословено от Твореца, ще Го разкрием – „ще стигнем” и „ще видим” (което означава „бо-ре”) вътре в правилната връзка, разкриваща се между всички части на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53076]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От многочислените беседи и обсъждания, в които участваме, става ясно, че днес практически не са останали идейни хора. В някои има „болна“ тема, но е трудно да се намерят крайно леви или крайно десни.

В повечето от събеседниците просто няма твърдо мнение, което те биха били готови да отстояват. Хората леко се съгласяват с нас, особено когато от посланието ни се носи топлина и сърдечност. Излиза, че пътят е открит?

Отговор: Започни да раздаваш пари – и ще видиш какво представялват твърдите убежедения.

А ако говорим сериозно, хората днес се чувстват като в мъгла. Те са загубили посоката, принципите и целите, те не знаят къде се намират. Това е естествено усещане за съвременният човек. Освен за пари, няма за какво друго особено да се спори. Разликите между партиите се изглаждат и понякога остават чисто номинални.

Днес, ако искаш да се сдобиеш с нова идея, нова посока, ще ти се наложи да постигнеш съответствие с Природата, да станеш интегрален. Тъй като егоизмът ни на индивидуално ниво е завършил развитието си.

Между другото оттук произлиза и кризата в науката – тя отстъпва. Свиват се дори програмите за изследване на космическото пространство. Егоизмът се е спрял и не може да постави някаква голяма цел. Откритията на века завършиха – остава само техническото развитие.

Можем да получим нов разум и ново чувство само от обединението. Някога посредством обединение еврейският народ е достигнал висота на духа – само благодарение на осъзнаването на взаимовръзката между хората, на нивото на сближаване и отчитане на интересите. Именно оттук и произлизат законите, описани в кабалистичните книги, там сме намерили такъв разум и такова чувство, което и до сега, независимо от изгнанието, съхранява в нас някои отличителни черти.

Ситуацията не се е изменила и днес: дори материалният успех е възможен само на основата на взаимното включване, на обединението с другите. По такъв начин, работата ни действително се облекчава. Тъй като сякаш не се сражаваме за висшите идеи, а за цели „с местно значение“, заради които на хората хората в крайна сметка ще им бъде по-леко да постъпват – особено ако отстояваме своето така, сякаш става дума за висша материя и основополагащи принципи.

От урока по вестник „Народ“, 31.08.2011

[53195]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато има много хора, стоящи в стая, в която е горещо, винаги ще има един човек, на когото ще му е студено, и ще заставя останалите да изключат климатика. Да речем, че по-голямата част от човечеството може да се адаптира към неизбежни промени. Но какво трябва да правим с онези, които са заседнали и не са готови да излязат от сегашното състояние?

Отговор: Важно е да поправиш себе си, а не света. Вярно е, искам да извършвам външни действия и да се опитвам да помагам на хората да разберат процеса и метода на себепоправяне. Обаче по същество се грижа само за това, как да поправя себе си, а не да поправя ближния. Давам му метода във възможно най-внимателна форма, но не го карам да действа; това вече е негов избор.

Затова не притесняваме хора, които не са готови за промяна по никакъв начин или форма. Те все още не са узрели за това. Когато разпространяваме кабалистичната методика, оставяме всеки човек да я оцени за себе си. По безброй поводи вече съм заявявал, че не ме е грижа как хората възприемат нашето послание. Вслушвам се в техните отговори само за да подобря представянето: да кажа нещо по нов начин и да отговоря на въпрос, който тревожи някого. Но ако съм дал всичко, което имам, а човек все още отхвърля и проклина думите ми, то аз се отнасям към него с уважение. За мен това също е знак на успех, защото съм успял да го докосна и да разкрия неговото съпротивление. Това е правилната реакция за него днес и нищо не може да се направи.

Обръщаме се към външния свят само за да подобрим себе си. И ако направим това максимално, то нямам никакви оплаквания за отговорите на хората. Да почакаме още година или още пет.

Но ако прекалим, това ще бъде насилване и няма да оставим на човек възможност за свободен избор.

От урок по вестника „Народ”, 29.08.2011

[52963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всеобщата затворена система, която се разкрива днес в света, ни принуждава да стигнем до пълно взаимно разбиране и взаимодействие.

И затова днешните егоистични закони, които се опитваме да въведем в света, вече не действат. Затова не можем да намерим изход от кризата, макар че тя продължава вече много години, – нито в икономиката, нито в екологията, нито във възпитанието, в културата, в науката, в образованието, в семейството, в отношенията помежду ни и със света, въобще в нищо.

И затова кризта е всеобща и глобална, понеже тя е проникнала във всички човешки отношения, всичко, което човек прави в този свят. Тя поставя под заплаха цялото човешко общество.

Така, със силови методи природата ни въздейства, а ние трябва да се учим от нея и да стигнем до подобие с нея, тъй като това е именно условието, при което се чувстваме комфортно.

Ако се намирам в правилно взаимоотношение с обкръжаващата ме среда, в равновесие с всички всевъзможни външни и вътрешни условия (температура, налягане и прочие), във вътрешна и външна хомеостаза, то при това се чувствам добре.

А днес природата ни предявява такива външни условия, че ако бъда в равновесие с обкръжаващите ме общество и самата природа, с екологията, то тогава ще ми бъде добре. А, ако ли не – ще ми бъде лошо.

Днес, несъответствието ни с природата стигна вече до такова състояние, че с никакви наши способи и минали методи не можем да направим нищо. Никакви минали методики не действат: нито политически, нито икономически, нито силови – нищо! Виждаме това в течение на много години. И затова просто трябва да се учим от природата.

Затова ние не предлагаме никаква своя теория. По принцип, взаимното поръчителство се явява най-древната методика, която кабала е разкрила преди много хиляди години, просто не е предлагала това на хората досега, доколкото е чакала именно това състояние, когато човечеството ни ще се затвори помежду си в единно цяло, в единна система.

А законите на единната система са такива, че е необходимо да достигнем до всеобщо сътрудничество, – от това няма къде да избягаш. И затова просто трябва да го обясним на хората, на огромната маса по примера на учените, политиците, социолозите, които говорят за това. И постепенно тези учени, разбиращи природата на човека, природата на обществото, сама по себе си вътрешната природа, ще просветят днешните хора, че друг изход няма.

От друга страна, всички наши опити все пак нещо да променим със стари методи, довеждат до по-големи страдания, които ни убеждават, че те не действат.

В крайна сметка ще остане само този метод – взаимното поръчителство. Просто искаме да го достигнем бързо, с минимум загуби. И затова организирахме неполитическото движение ”Взаимно поръчителство”. По принцип, това е възпитателна, научно-просветителска организация, която никого насила не организира и не убеждава. Тя ти дава в ръцете инструментите, за да видиш сам, в какъв свят живееш.

Защото проблемът, който за пръв път възниква в човечеството се заключава в това, че трябва съзнателно да влезем в правилни взаимоотношения помежду си и с обкръжаващия свят. Съзнателно! И затова тук няма да помогнат никакви силови методи, убеждения или пропаганда. Тук е необходимо именно да се отворят очите на човек, за да види къде се намира той.

И само тогава, когато той сам се убеждава, изучава и разкрива това, става рационален, правилен член на това съобщество и разбира как да действа. Само от своето разбиране и осъзнаване!

[51593]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Открива ли се съвременният свят за науката кабала?

Отговор: Да, но при условие, че се обединим и направим място вътре в себе си за свойството отдаване, за светлината, за да може чрез нас тя да въздейства на целия свят. Ние трябва да станем свързващо звено, „проводник”, който провежда светлина към останалите народи.

Ако направим това, няма да има никакви проблеми и вълната на всемирното пробуждане ще ни издигне до духовния свят. Но това ще стане само ако се обединим, за да прокараме това обединение към цялото човечество и да доставим удоволствие на Твореца. Така Той, аз и целият свят ще бъдат свързани в единна система.

От урока на тема от вестника „Народ”, 14.08.2011

[51255]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише във вестника „Народ”, че е недопустимо да изпуснем правилния момент. Какво означава това в рамките на днешните протести в Израел?

Отговор: Означава, че трябва да разпространяваме посланието за обединение, но преди всичко, да се обединим помежду си. Не можем да забравим за това, иначе нашата поява би се превърнала в един обикновен концерт.

Когато разговаряте с хората и се представяте пред тях, трябва да разберете, че сте заедно с нас и искате да предаде вътрешната, духовната промяна на нашата взаимовръзка. Само това ще им позволи да почувстват, че обединението е спасението.

От урока на тема от вестника „Народ”, 14.08.2011

[51249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→