Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой не се е родил просто така и разбира се, че никой не е получил духовно пробуждане лично за себе си. В духовното разчет се прави не с отделната личност, а със системата като цяло.

Затова всеки трябва да си зададе въпросите: „Как спомагам за установяването на всеобщата взаимовръзка? Как предавам пробуждането си на другарите? Как участвам в търсенето на общата програма, в разкриването на Твореца между нас? Как се свързва Той с нас?“

В крайна сметка ще открием, че се намираме в единна система, в единна връзка, в единна функция и Висшата сила се намира в нас при равни за всички условия. И тогава ще достигнем до състояние на мир, цялост, съвършенство. Всички заедно ще се обединим с тази Сила именно посредством това, че тя ще ни задейства наравно и едновременно.

Недостатъците, разкриващи се в живота ни – са недостатък на програмата на мирозданието, който вече трябва да се прояви. В покриващият я мрак ние откриваме зло, болка, объркване, безпорядък. Това ни позволява да направим ясна диагноза, подобно на лекар, който диагностицира болест. Творецът оголва симптомите пред нас посредством беди и проблеми.

Така че нека да имаме достатъчно разум и чувства, достътъчно подготовка, а най-главното – да имаме достатъчно взаимна поддръжка, за да разпознаем същността на случващото се. Когато изпитвам болка, когато се сърдя на някого и не искам да го видя, когато оправдавам себе си, доказвайки собствената си правота и неправотата на останалите – трябва да разбера, че мен ме объркват същите тези желания и мисли, които все още не са поправени за връзка с общата система.

Не трябва да бягаме от тях – трябва да работим с тях, докато не създам напълно вярно отношение към другите: от най-добрите приятели и близки, до хората, които са най-отдалечени, ненавистни и противоположни на мен.

Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Призоваваме за любов към ближния не от прекраснодушие. Истинската любов е взаимовклюването помежду ни, без всякакво различие, с цел приобщаване към тази Сила, която ни привежда в действие, към тази програма, която трябва да се разкрие помежду ни в аналогов вид: извън времето и пространството, в съединяване на всички нас в едно.

На света трябва да му бъде обяснено с всички достъпни средства. Такава е днес нашата работа между конгресите.

Надявам се, че ще бъдем по-сплотени по време на уроците. Горещо препоръчвам да се преглежда моя блог, независимо от повторението. Там превеждам мнения на много учени и специалисти и това върши своята работа, то предоставя възможност за включване в света. То ни е нужно.

Длъжни сме днес да се проникнем от желанията и болките на света, от неговите впечатления и усещания за кризата – и оттук всеки път да търсим форми за подаване, за да дадем обяснения, за да окажем въздействие, малко да подсладим хорската мъка, без да ги успокояваме, а като им показваме верния поглед за решаване на проблема. Тази работа ще отнеме много време и сме длъжни да я извършим.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, Урок №7

Tялото се състои от различни части, които са устроени и функционират различно. Ако ги разглеждаме по отделно, е трудно да се разбере как са свързани помежду си бъбреци, бели дробове, сърце, черен дроб, мозък, петте сетивни органа, паметта, храносмилателната система… те са съвсем различни, основното тук е – общата програма, която ги свързва в едно, определя на всеки свое темпо и свои функции, установява между тях правилна връзка и им позволява да работят заедно, в единна хармония.

Програмата, обединяваща всички части на тялото, се нарича ”живот”. Тя създава вярното ниво, нашето човешко съзнание. На този принцип трябва да си взаимодействаме помежду си: различни хора, различни групи, всеки съхранява своята специфика, но над нашата индивидуалност трябва да прокарваме взаимната ни връзка. Искаме да разкрием универсалната програма, която ни обединява в едно. С това ще разкрием светлината на Безкрайността, която ни поражда, поддържа и свързва. Усещането на тази програма е разкриването на Твореца.

Освен животинското си тяло, ние чувстваме, че в нас живее човекът – твърде висока степен. Точно така, обединявайки се един с друг, разкриваме програмата на взаимната връзка на много по-високо ниво, което се явява разкриването на Твореца пред творението. И независимо от получения на конгресите мощен импулс, в прекъсванията между тях можем да провеждаме огромна работа за обединението на групите и между тях – за да донесем на света тази вест, този пример. Тъй като светът вече започва да изпитва нужда от разбиране на текущата ситуация.

Творецът се разкрива между тях в тъмнината. С нейна помощ Той показва, че не ни достига Той – и тогава се устремяваме към Него. Без това, не можем да подредим живота си. Той ни призовава към това посредством кризата и чувството за безпомощност, посредством всевъзможни неприятни усещания. А тъй като сме егоисти, ще се примъкнем към Него. Изкуствено не можем да Го разкрием, ако не се нуждаем от Него истински.

Всеки ден светът потъва в суматоха и мрак, лишавайки се от сили и надежди, губейки се даже във всекидневните работи. Това се отразява на живота на обикновените хора и постепенно в тях назрява усещането за недостатък. Поначало те не знаят какво не им достига. След това осъзнават, че се нуждаят от увереност в утрешния ден, надежда за бъдещето, гарантиране на нещата за обичайния ни живот днес.

Това не са философски откровения и не са теоретически постройки на интелектуалците. Това не е онова, което ни се разкрива над обикновения живот на хората с точка в сърцето. Ние извършваме особено търсене, свойствени за Галгалта ве Ейнаим, за съсъдите на отдаване, за онези, които се опитват да проникнат в същността на свързващата ни програма, да усетим същността на нашата взаимна връзка, до познаем действащите между нас закони. Не всички се стремят към това.

Затова човек трябва да разбере единствено как участва в процеса, от потребността да се храни, да възпитава децата, пенсия, здравеопазване, плащане на разходите… По такъв начин той се включва в голямата програма – не така, както ние. Той се нуждае от обикновени и познати неща: да си изкарва прехраната, в къщи да си включи телевизора, да посещава познати сайтове в интернет, да ражда и възпитава деца…

Точно така той ще живее и по нататък, на духовния си етап на развитие – само че с намерение за участие в общото дело заедно с останалите. Тъй като сам няма да може да се подсигури. Така действат клетките на тялото, получаващи програмата от мозъка.

Трябва да обясним на хората това, което се случва, и да ги обучим на новата специфика на поведение в новия свят, едновременно разработвайки и изучавайки я сред нас. И затова всеки от нас трябва да разбира каква отговорност му е възложена. Фактически това е реализацията на душата.

От седмия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55070]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5 

Въпрос: Влияе ли състоянието на групата на нейната работа по разпространението?

Отговор: Аз не се занимавам с работите на нашите групи. Човек сам формира себе си, и аз не мога да го направя вместо него.

На него му поднасят трудности, добавят му гордост, объркват го. Или той вярно възприема пътя и преодолява препятствията или не. В краен случай, той поправя себе си не сега, а да речем след 50 години. Към това аз се отнасям с голямо търпение. Всяка група получава онова, което ѝ се полага, и всеки човек – също. Аз посявам, а покълването не зависи от мен.

Разбира се, състоянието на групата влияе на нейната работа по разпространението. Всичко нереализирано, което е трябвало да бъде осъществено на дадения етап, като бумеранг се връща назад, усилено няколко пъти. Тъй като групата е получила възможност но не я е използвала.

Всеки от нас отговаря за другите. Заемайки своето място в общото Дърво на живота, аз трябва да предавам светлината надолу по веригата. От мен започват разклоненията на коритата, по които трябва да потече към другите. Но, ако в мен се е образувала задръжка – коритото пресъхва. На мен ми е определено времето (t) за предаване на светлината, но аз не съм изпълнил задачата и сега цялата светлина, предназначена за моите отдаващи канали, стои ”запушена”, не тече по надолу.

При това я усещам като отрицателна сила и трябва да си платя за това. Тъй като съгласно с програмата аз трябва да отворя своя клапан, за да могат и останалите хора да пристъпят към обединението и поправката. Но вместо това съм се впуснал в лични сметки, възгордял съм се, мърляво се отнасям към своето властолюбие… Всъщност, тази сила на гордостта и властолюбието ще бъде разбита от същата тази светлина, която се е насъбрала на моя участък и не може да продължи нататък. Това налягане (Р) ще сработи и в края на краищата, ще ме взриви.

За задържането наказанието е много голямо. Тъй като аз съм преградил пътя на светлината, към останалите и съм ги лишил от нея. А междувременно, те на свой ред, са трябвало да го предават по-нататък. Възможно е да съм оставил без светлина хиляди, милиони…

В края на краищата излиза, че ако човек не се учи с добро, то ще се научи с лошо.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Маями, урок №1

Въпрос: В Америка няма такова протестно движение, както в Испания или Израел. Как тук да се предаде на хората посланието за поръчителство?

Отговор: Преди всичко, не трябва да съжалявате за това, че вашата ситуация се различава от испанската и израелската. В тези страни проблемите са много повече, отколкото тези, които вие изпитвате. Не съжалявайте за това. Трябва да се учим от малките беди. Да се радваме на страданията на хората – съвсем не е нашият подход.

Така или иначе, хората чувстват, че светът се е изменил и е поставил пред нас такива проблеми, решението, на които не могат да намерят нито политиците, нито социолозите, политолозите, психолозите, икономистите, или педагозите. Това ни позволява да излезем с обяснения.

Преди всичко, обясняваме, защо не се намира решение: поради това, че в света сега действат нови сили, намиращи се в хармония и глобална взаимовръзка, а лидерите не разбират това и прилагат, остаряващи методи. Нужно е да се стараем да доведем това послание до хората, за да може то по капка да се просмуква към тях.

Разбира се, лесно е да се дават обяснения на този, който страда. Но трябва към всички да се отнасяме с любов. Своите собствени деца искаме да предпазим от бедите, за да не се учат по горчивия начин. Нека да отиват от добро, към по-добро. Към същия подход трябва да се придържаме по отношение на всеки.

Ако след всички усилия ние не се сдобием с успех, бедите, все едно, ще дойдат – и под техните удари хората ще стават все по-възприемчиви към нашите обяснения. Но, желателно е да им се обясни всичко, преди това. Сякаш, хвърляш зърно в земята – и с времето то ще израсте.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54685]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Само като се грижим за целия свят ще напипаме нашата територия за единство. Обединението трябва да бъде в грижа за някого. Точно както, грижейки се за децата, съпрузите започват да се чувстват родители, радетели.

Затова трябва да влагаме сили в разпространението – взаимно, правилно, добре организирано. Ние използваме интервюта, клипове, песни и т.н. Трябва да създадем постоянно напълващ се ”склад готова продукция”, за да можем оттам да вземаме материали, да ги превеждаме на различни езици, и да ги вкарваме в работа.

Именно такава грижа за света ще ни свърже в едно. Можем да установим връзката между нас, само като отдаваме на другите. Такъв е духовния закон: аз не съм способен за контакт, за напредване, ако това не породи отдаване към когото и да било. Трябва да работим заедно върху това, да се организираме все по-добре и по-добре.

И не чакайте инициатива от страна на израелския център – действайте самостоятелно. В Израел сега сме натоварени със свои проблеми, това място става гореща точка на света. Така че, реализирайте собствени начинания, адаптирани към нашите условия. Тъй като ние не разпространяваме науката кабала, а знания за истинското състояние на света. Трябва единствено да се учим на точно подаване на формата и постоянно да я подобряваме по време на работа. Само разпространяването ще ни помогне да се развием.

Основни направления за работа: интернет и контакти с учените. Облягайки се на техните данни, ние се обръщаме нагоре, към правителствата, а също така и надолу, към народа. Ние се явяваме като ”двигател на идеите”, който разпространява в обществото и интернета жизнено важни знания.

Виртуалното разпространение  не изисква огромни средства. Не трябва да се прекалява с подготовката на материалите. Основното е да се донасят до хората идеите. В наши дни ключов фактор се явява простотата и бързата достъпност. На хората им харесва, когато им говориш кратко и ясно, без да изискваш, без някакви специални ефекти. Дайте да се научим на това заедно, колкото се може по-бързо.

От четвъртия урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ню Йорк, урок N:2

Въпрос: Какъв е смисълът от разпространението на кабалистичните знания и в какви форми трябва да се осъществява?

Отговор: Има реалност, която възприемаме в желанието си за наслаждение и не можемда я разкрием повече от това, което усещаме сега. И има реалност, която можем да възприемем в желанието за отдаване. В рамките на желанието да отдаваме, можем да разкрием висшата сила, чиято природа е изцяло отдаваща.

Единствено тези две форми са достъпни за нашето постижение.

В желанието ни за наслаждение възприемаме нашия свят и можем да се развиваме в него. Но всъщност, той е ограничен от егоистичните ни желания, поглъщащи всичко ”в себе си”. И затова откриваме себе си, съществуващи в тяло от плът и в обкръжаваща среда.

Докато желанието да отдаваме ни разкрива пет свята, висшата сила, там и усещаме себе си, в подобието с висшата сила, вечни и съвършени. Но проблемът е в това, че в нашето желание за наслаждение сме създадени с усещането за потребностите на нашия свят. Докато към желанието да отдаваме за духовния свят нямаме никаква потребност  и трябва да го отгледаме, иначе няма да го усетим.

Въпросът е, как да разкрия в себе си потребност за това, което не желая, не чувствам, не разбирам, не усещам вкус? В мен няма никакви предпоставки към това, никога не съм опитвал от духовното. Към какво тогава се стремя?

Мога да напредвам към това с помощта на проблеми и удари. Но тогава ще поискам само да се избавя от ударите, да избягам от тях, блъскащи или бодящи отзад.

А как да разкрия това хубавото, което ме очаква напред? Аз не го виждам, не го чувствам, не го опитвам на вкус.

И затова нямаме избор. Няма да ни помогнат само едни удари, страдания, проблеми, кризи, банкрути – всичко това не помага да се достигне духовното. Затова Баал а-Сулам казва, че е задължително да има предварително условие за разкриване на духовното – разпространението на науката кабала, което се нарича ”зовът на Машиаха”.

Трябва да разкрия на света, че има нещо по-хубаво, по-приятно, по-ценно, по-разкриващо всичко пред теб. Това трябва да бъде толкова притегателно, че ако даже сега не усещам липса на нещо, то изведнъж усещам, че не ми достига друг свят – висшият.

Как мога да го пожелая? Това е възможно, ако се впечатля от обкръжението, което ми говори за това. Тоест, необходимо ми е по-добро, голямо обкръжение, което ”ми промива мозъка” до такава степен, че действително да пожелая това, което не искам. И ще видим, че обществото е способно да направи това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Иначе ще дойдат страдания, ще ми се стоварят удари, докато не пожелая да разпространявам или във всеки случай да се постарая да се занимавам с разпространение, за да получа стремеж напред. И за сметка на това желание да се движа напред – към отдаване, към духовния свят – тогава и само тогава ще го достигна.

Затова разпространението е непременно и задължително условие за постигането на духовното. В какви форми можем да разпространяваме? – Във всякакви! Как да повлияем на човека? – Във всички негови свойства на възприятие – нека се впечатлява, да желае, да моли, да се страхува – всичко, което е угодно само да пожелае духовното, както е казано:”Искам го!” Иначе, ако не пожелая да напредвам, отзад ще дойдат само страдания – а това е недостатъчно.

Трябва сами да пожелаем духовното – и само по тази причина да го разкрием. Това желание трябва да бъде съвършено, да достигне предела, наречен ”сеа”. А мога да го получа единствено само от обкръжението. Затова разберете, колко е важно разпространението!

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54431]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Важно е да проумеем много просто нещо – в съвременния свят е невъзможно да постигнеш успех в нещо, ако не се съединяваш правилно с останалите. Това е, което разкриваме, за сметка на всеобщата  криза. Кризата ти казва: „Искаш успех във всичко, щом като пожелаеш?

Но погледни: всичко, което си правил до днешния ден – се намира в криза. Трябва да ти стане ясно, че от днешния ден и нататък, няма да можеш да преуспяваш в нищо, каквото и да правиш, ако не съответстваш на глобалната и интегрална система“.

Това съответствие се и нарича поръчителство! Искаш ли да преуспееш,  знай, че можеш да произведеш нещо полезно, само при условие на правилно включване в цялата тази глобална мрежа. И поръчителството е необходимото условие, за да се включиш в нея. Можеш ли да го направиш – ще преуспееш, не можеш ли – ще загубиш напразно време и ще направиш, още по-зле на себе си.

Съвсем не е сложно да постигнеш успех. Всеки човек може да почувства, какво е поръчителството, всеки може да си представи, какво е истинското, топло и грижовно семейство.

Но въпреки това, трябва да се научим на поръчителство. В резултат, ще се наложи всеки да промени мнението си за кабала и да разбере, че това е висша мъдрост и че той се занимава с поправянето на душата си. Нужно е да се освободим от страха пред тази наука и да разберем, че тя е много естествена. Защото, в нея изучаваме силата, която действа в човешкото общество, и сме длъжни да се запознаем с нея и да я познаваме, иначе днес, ние, просто няма да можем да съществуваме.

Кой може да възразява, че ако засега не разкрия висшата сила, просто няма да имам препитание! Хората мислят, че това е някаква забранителна наука, за някакви висши сфери. Но, в действителност, по-близко от нея, няма нищо за нас.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54679]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→