Проблемът е в това, че сме „хванати в белезници“, хванати в мрежа, която ни обвързва, заключва ни и определя всичките ни ценности. Принудени сме, длъжни сме да се обличаме по определен начин, да ядем определени продукти, да работим според предписанията, да се държим, както е прието, да се придържаме към стандартния начин на мислене.

Нямаме собствени вкусове, а имаме нрави, с които ни е „натъпкало“ обществото. То определя възгледите ни и делата ни, то и сега ни въздейства чрез канали, някои от които нито е възможно да разпознаем, нито да проследим. Безсилни сме да ги затапим с някакъв защитен механизм, блокиращ мислите и желанията на голямото обкръжение.

В резултат човек изобщо не знае кой е. Поставен е в система, програмирана и запълнена с послания, които изначално нямат отношение към нея. Нищо не може да се направи срещу това, то не може да се преживее, да бъде извадено от нас. Дори желанието да се изскубнеш от това менгеме също е заложено в нас от системата. Излиза, че в мен са струпани огромни напластявания от мисли и желания, които не са мои, а мен изобщо ме няма.

Една единствена точка в сърцето, ако тя въпреки всичко изпъкне в мен, без оглед на това, че съм подвластен и „направен“ от обкръжението, ми дава възможност да направя и изградя в себе си нещо, независещо от никого, нещо, обусловено от друг свят.

В моя свят съм вече „завършен“, „изпечен“: тук никога няма да постигна собствено чувство и разум, самостоятелни действия. Поначало те не могат и да бъдат мои, защото всичко, което представлявам, съм получил от другите, от света.

И все пак, тази „маймуна“ е способна да приеме различна форма – формата Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Ако в сърцето ми е изпъкнала точка, мога, прилагайки собствени усилия в особено обкръжение, да я развивам. Мога в единия свят да изграждам друг съвсем различен свят. В средата на нашия свят създавам „мехур“ и в него се развивам свободно при положение, че реализирам свободната си воля.

И тогава също се подчинявам, но вече се подчинявам сам, по свое желание, според собственото си решение, прекланяйки се пред новото си, уникално обкръжение с уникалните му ценности. Такъв е единственият път. В останалото нямам нищо свое.

Съответно, подчинявайки се на въздействието на външното си обкръжение, се намирам в „изгнание“. И обратно, поставяйки се под въздействие на особеното обкръжение, се старая да избягам от изгнанието и, като резултат, се освобождавам от влиянието на външното „бюргерско“, егоистично общество.

Оттук става ясно, че за народа Израел изгнанието означава откат под въздействието на външния, широк свят и усвояване на външните нрави, външните ценности, подменящи любовта към ближния, както към себе си. От друга страна, полагайки усилия да излезем от изгнанието, изграждаме такова обкръжение, което ще бъде проникнато от ценностите на отдаването и любовта. Това е възможно посредством самата наука кабала или с помощта на интегралното образование. Така или иначе, средството е едно – обкръжението, което поставя единството над всичко.

Oт урока по статията „Изгнание и oсвобождение“, 12.08.2013

[114392]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да се отнасяме към това, че при разпространението се сблъскваме с негативни реакции, с избухвания и с ненавист?

Отговор: При разпространение сред широката публика, трябва да се действа така, както е прието в този свят, т.е. както би постъпил обикновеният човек при екстремални условия, викайки полиция, обръщайки се към съда. А в повечето случаи, не си струва изобщо да се реагира.

Трябва да се разбере, че всички тези прояви са изпратени от висшето управление, но ние трябва да реагираме на тях по обичайния начин. Независимо от това, че знаем, че това е дошло от Твореца, освен когото няма никой друг, и Той ни създава всички тези ситуации, но нашата реакция трябва да се основава върху това, че ”без Тора няма хляб, а без хляб няма Тора”. Затова е задължително да има реакция и в плоскостта на този свят, и в областта на висшия свят. Тоест ние трябва да укрепим връзката между нас и с това безусловно неутрализираме цялата ненавист и лошото отношение към нас.

Тъй като ние искаме да разкрием Твореца във връзката между нас и всичко е за да се възцари Той между нас, и да Му доставим удоволствие. И съответно с това, Той ни помага, разкривайки ни още по-яростни ненавистници, които при това са многобройни. Това са непоправените желания, които е задължително да бъдат разкрити и да ни помогнат да се свържем още по-силно с Твореца.

Затова трябва да възприемаме всички негативни реакции и разбирания. Групата трябва да бъде готова за това. Във всеки един момент има такива, които падат, но някои се издигат и затова цялата световна група напредва като цяло, помагайки си взаимно един на друг. Сега трябва да изградим още по-здрави връзки помежду си и между групите, и ще видим, доколко това ще помогне на всички.

Анализирайте всички пречки, прояви на ненавист и решете как да реагираме на всеки конкретен случай. Но основното в поправянето е това, че по възможност трябва да премълчим и още по-силно да се обединим със световната група, заедно с Твореца, като място за общото спасение.

И тогава ще видим, че всички ненавистници изведнъж ще се превърнат в приятели. Сякаш чукаш на чужда врата, и отначало не искат да ти отворят, не желаят да говорят с теб, пренебрегват те. А след това виждаш, че можеш да подобриш отношенията си с тях, това да е като урок, как със същото търпение да се отнесеш по-късно към целия свят.

Трябва да виждащ, че зад всеки човек, зад всяка затворена врата, се крие Творецът и си играе с теб. Отнасяй се към него като към посланик на Твореца. Творецът желае да проявиш участието си, да поговориш. Ако идваш с висшата сила в себе си и виждаш човека пред себе си като посланик на Твореца, като ”помощ от противоположната страна”, то при теб всичко ще се получи. Така ще постигнем успех в целия свят.

Тази работа е много важна, тъй като тя ни изгражда. В крайна сметка, можем да се обръщаме към широката публика, към другите народи и страни. Ние сме започнали тази работа в Израел и тук ще е най-трудно, тъй като народът на Израел е най-упорит. А ако се научим да работим с тях, то после методиката, силата за поправяне ”ще изригне и ще се разлее от народа на Израел върху останалите народи”. Ако създадем вътре в народа на Израел източник за поправяне, то той ще окъпе със своите води целия свят. Дори няма да се наложи останалите да бъдат агитирани, те инстинктивно ще се присъединят.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 07.08.2013

[114122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо общата душа се дели на толкова разни, до краен предел разбити части? Защо светът е пълен с неразрешими противоречия? И как да съвместим всички части в единство и равенство?

Отговор: Действително, душата се разделя на безкрайно множество части, частни сфирот. И затова всеки със своето действие, дори с най-малкото, веднага активира множество компоненти, буквално всички свойства, но всеки път в различно съчетание.

И изобщо, желанието на разбилата се душа Адам Ришон е бездънно. Това е истинският четвърти стадий (бхина далет) с нейното „каменно сърце“, при това вече не на неживо, растително или животинско ниво, а на ниво човек (Адам). С други думи, съвсем друг, по-дълбок пласт в душите. Виждаме, че неживата, растителната и животинската природа се намират под пряката власт на Твореца, докато човек след разбиването е противоположен на Него.

И прониквайки в разбитата душа на Адам, висшата светлина е разделила хората на групи, ужасно раздалечени една от друга. И от този момент, процесът на поправяне протича в порядък от лекото към трудното. Отначало се проявило слабо „неразбирателство“ в Древен Вавилон и то се оказало достатъчно, за да се разбягат хората един от друг. След това желанието нараснало и започнали имперските войни в Древна Гърция и Древен Рим.

Поначало хората живели доста просто и примитивно, но с нарастване на желанието в отделните части ситуацията се изменила. Например, когато Кортес завоювал Южна Америка, той се е изправил пред цивилизация, в която почти не е имало войни. Индианците от почти целия американски континент, като правило, са уреждали проблемите си без да достигат до военни стълкновения.

Но Кортес, който сам не е имал достатъчно войници, предизвикал конфликт между индианските народности, подобно на библейския змей, впръсквайки им „отрова“, т.е. добавка от зло начало. И те започнали да се избиват един друг в негов интерес. Така няколко стотин души завладели континента.

Моралът е такъв: при контакт между цивилизациите разривът между тях създава много възможности – включително и за поправяне.

Ние просто не осъзнаваме тези процеси, които протичат в нашия свят. Да кажем, до неотдавна Китай беше затворена страна, но американците започнаха своя „флирт“ и ситуацията кардинално се измени. Япония също дълго време беше изолирана от света, а Азия „спа“ до миналия век. Но днес съприкосновението на културите привежда в действие по-съществени механизми, отколкото войните на Кортес. Но сега това са вътрешни сражения. Жив пример е Европа, която вследствие на масовата емиграция, се променя пред очите ни.

И затова трябва да обясняваме на хората ситуацията и методиката за правилно обединение. Нищо, че ще разберат обясненията ни след 10-20 години – не е важно. Длъжни сме да помагаме и те постепенно ще осъзнаят същността на случващото се.

От урок по статията „Мир в света“, 25.07.2013

[113368]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всяко нещо се оценява не по това, как изглежда в определен момент, а по степента на своето развитие. Всичко, което съществува в реалността, и добро, и лошо, дори най-лошото и пагубно, има право на съществуване. Не трябва да изтребваме и унищожаваме напълно която и да е част – трябва само да я поправим и възвърнем към Източника.

От тук могат да бъдат направени далеко отвеждащи изводи. Всичко, което се случва ежесекундно в света, произлиза от единствения Източник – от Твореца. И поправям само собственото си възприятие, собственото си виждане. При това, поправям само едно направление – за да достигна изцяло и пълно отдаване. С това разкривам света все по-малко изкривен от моята природа, все по-съвършен – и виждам, че това е неговата истинска, неизменна форма.

Въпрос: Ако поправяме само нашето световъзприятие, то защо трябва да разпространяваме сред другите хора?

Отговор: Посредством разпространението искам да ги доближа до целта. Тъй като по същество, това са части на моята душа. Целият свят са части на душата ми и аз провеждам двояка работа с тях: от една страна, им нося светлина, а от друга страна, създавам условия те да се сближат с мен. Главното е, че благодарение на тези две действия – пряко и „задкулисно“, „алтернативно“ – ние се обединяваме и в крайна сметка си връщам всички части на своята душа.

Ето как трябва да гледам на света, включвайки неживата, растителната и животинската природа. Цялата действителност е същност на душата ми, единно желание. То и сега ми се разкрива, тъй като по определение аз не мога да усетя нищо, освен него. Желанието е моят „чувствителен материал“ и трябва само правилно да проявя неговата реалност. Точно над това работя – над поправянето на собственото си възприятие.

Как? Според принципа „Възлюби ближния като себе си“. Защо? Защото сега частите от моя егоизъм, изкривяващ картината на света ми, ми се струват далечни, често отвратителни, противоположни и аз трябва да поправя своето възприятие.

И така, в крайна сметка, поправям само себе си. Затова Баал а-Сулам пише, че дори глупавите неща не трябва да се унищожават, а поправят. Сега те са глупави, ненавистни в очите ми, а когато поправя своя поглед, отношението си, те ще станат добри и полезни за мен.

Невъзможно е да се поправи каквото и да е в света, освен себе си. Вече виждаме, че това носи само вреда. И от тук трябва да разберем, че всички поправяния, всички положителни изменения се осъществяват именно в нашето отношение.

Дори ако виждам пред себе си най-зловредния сред хората, аз трябва да поправя себе си, за да престане той да нанася вреда. Можем да унищожим някого само ако той иска да прекрати моето действие по самопоправяне, т.е. да ме убие. Тъй като той не ми оставя друг изход и в такъв случай това също е поправяне. Но засега имам друг изход, трябва да действам, да работя над поправянето, за да бъде изтребено злото в света.

Въпрос: И все пак, защо разказваме на хората за интегралната методика, така сякаш искаме да ги убедим в нещо?

Отговор: Защото по такъв начин убеждаваме, поправяме себе си. На кого обяснявам методиката? На части от своята душа. При това, аз не поправям себе си, а само им давам средство, за да могат те да поправят себе си. А за мен това е самопоправяне.

Трябва да си представяме система, в която мои части се намират в мен и затова именно така мога да ги поправя. Не ги унищожавам, не ги потискам, а с меки обяснения им предавам методиката на поправянето. Грижа се за тях според това, доколко те са способни да я използват, а там, където не са способни, създавам условия те да се сближат с мен. Но не ги привличам насила, не налагам послушание. Тъй като нас ни разделя само злото начало – точно него трябва да поправя. С други думи, правя така, че те да се доближат до мен все повече и повече, независимо от взаимното отблъскване. И по такъв начин ги възвръщам към Източника.

Ние трябва да обмислим тази картина. Лошото подбуждение се е внедрило в единното желание, разбило го е на късчета и ги е разпръснало на различни страни. И сега, когато вместо принадлежност към общата цел, ние изпитваме противоположното, ненавист, трябва да разберем как обръщаме това разбиване в единение, в нова мощ на нашето единство. Трябва да разберем защо именно така пристъпваме към поправяне – съхранявайки уникалността на всеки. Тъй като трябва да браня егоистичното желание. То е като „ангел на смъртта“, който ще се превърне в „чист ангел“. Без него цялото творение нищо не струва.

От урока по статията „Мир в света“, 09.06.2013

[109564]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Въпрос: Говорихте за отговорността ни по отношение на света.

Отговор: За да се изкачим на следващата степен, трябва да се съединим помежду си, за да предадем този модел на света. Ние не можем да съществуваме само заради себе си – това би означавало да сме откъснати от следващата степен. Ако действаме само заради себе си, то оставаме в малкото състояние. В него няма да има нищо повече, освен това, което усещаме и разбираме сега.

За да преминем в следващото състояние, трябва да станем големи. А в духовния свят се става голям само за да родим друг, да напълним другиго. Затова, ако се обединяваме помежду си, за да напълним другите, за да предаваме от себе си към другите, тогава получаваме Висшата светлина.

Тъй като това  не е просто наше задължение към света. То е необходимо на самите нас, за да получим разкриване на Твореца, разкриване на Висшата сила, системите на управление, излизането на следващата степен, в следващото измерение. Нищо няма да получим и няма да разкрием, ако не го правим за другите. Ние сме предавателно число, предавателна система. И така е всеки от нас, всяка група, всички заедно.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към Паним мейрот”, т.5: Само чрез разпространяване на науката кабала между народа ние ще се удостоим с пълно избавяне. Само светлината, криеща се в нея, е способна да възвърне човека към Източника.

Дълго време кабалистите са провеждали отговорна работа, скривайки науката кабала и по всевъзможни начини са отклонявали еврейския народ. В периода на изгнанието те са били длъжни да го направят. И независимо, че днес ни е много трудно да преподаваме тази наука, трудно ни е да обясняваме, че тя ни разказва не за чудеса и червени конци, не за всякакви мистики, че в нея няма никакви лоши заплахи – независимо от това, в миналото скриването е било належащо. Било е опасно хората, недостигнали още етапа на окончателното развитие в изгнание да бъдат запознавани с кабала. Тъй като те не са достигнали до окончателния крах, в тях още са запазени остатъците от духовното, правилното отношение.

В края на XIX век почти целият еврейски народ биха се отзовали на възможността за сливане посредством кабала. Краят на изгнанието тъкмо е започнал да се проявява: само една малка част от народа в онези времена си поставили други цели – социализъм, ционизъм и т.н., а останалите с радост биха се обърнали към науката, която обещава главното – единение с Висшата сила.

Но хората вътрешно не са били готови и затова кабалистите са се пазели от това. Неслучайно Баал Шем Тов, от една страна, е положил основите на новата кабалистична методика и е предоставил на хората възможност за вътрешна работа, а от друга страна, процесът се е осъществявал много бавно, ”не натрапчиво”.

Много повече от това, другите кабалисти – например, Вилнювския Гаон – били против това, опасявайки се, че за сега е рано да се започва със следващия етап. Разбира се, те отлично са разбирали какво прави Баал Шем Тов, но между тях са се появили разногласия: може ли вече да се освободи една малка част от кабалистичните знания между народа или не? В обкръжението на Вилнювския Гаон това е било особено трудно – там живели хора от друг тип. А в обкръжението на Баал Шем Тов в Източна Европа, се е създала подходяща ситуация: хората там са изпитвали много по-големи страдания и затова са се оказали по-подготвени, за да приемат методиката и да започнат пътя на поправянето. Освен това, тълкованията повече са засягали психологията на човека, без да проникват навътре ясно и открито.

От всичко това трябва да разберем, че е опасно да се разкрива на хората науката кабала, защото в тях още се усеща онази топла връзка, която е съединявала народа на Израел от времето на втория Храм, обединявайки ги всичките в едно цяло. Само когато всички искри паднат на дъното, всяка на своето място – тогава настъпва краят на изгнанието и се появява възможността да се разпространява науката кабала. Тъй като тогава съсъдът истински е готов за поправяне, чак до най-ниските желания.

Всъщност, този аспект е в много по-голям мащаб. Ние знаем, че Египетското изгнание е трябвало да продължи 400 години, т.е. в –пълен обем, съгласно 4-те стадия. Но всъщност то продължило 210 години и това е станало източник на всички последващи изгнания.

Поправянето не преминава през един етап: ние се издигаме на някое стъпало, след това падаме от него, отново се издигаме и отново падаме – докато всъщност изцяло не излезем от властта на егоизма, докато не разберем, не усетим, не изявим напълно получаващото желание.

В 56-то послание Баал а-Сулам пише за това: ”Понятието четири години посочва с голяма точност, че тук не може да бъде извършена никаква отстъпка. Творецът е ”прескочил към края”, което е било задължително и наложително за Израел, като цяло – и този ”прескок” е довел до всички изгнания до ден днешен”.

Разбира се, че за грешка не може и дума да става, а работата е в това, че не е възможно да бъдат изминати за един път всичките четири изгнания, всичките четири стадия. Всеки от тях се проявява сам за себе си  и поражда следващия.

Без светлината, наречена Храм не е могло да се прояви по-дълбоко желанието за получаване. Затова, за изминалите 210 години, прекарани в Египет, синовете на Израел излезли от там, получили тази светлина и след това, след разрушаването на първия Храм, разкрили още по-голямо желание. След това настъпило Вавилонското изгнание, завръщайки се от което, те отново съградили Храм и отново паднали. Само така може да бъде доведена работата с желанието до най-ниските му пластове, да се спусне максимално, до крайната дълбочина.

Ето защо в последното изгнание кабалистите били задължени да се погрижат то да продължи до край. Не можело да се пречи на този процес. От тук произлиза много строгата забрана за изучаване и разпространяване на кабала. Баал а-Сулам пише, че разкриването на книгата Зоар по времето на рав Моше де–Лион е навредило, но от друга страна и това се е случило под въздействие на висшето управление. С това било прибавено още светлина за допълнителна работа с разбитите съсъди – желания.

Рав Авраам Бен Мордехай Азулай пише за това в предисловието към ”Ор а-хама”: ”Постановлението отгоре за забраната да се изучава кабала е действително само за определеното време – до края на 1490 година. От тук и нататък започва епохата на последното поколение, отменя се това постановление и се разрешава изучаването на книгата Зоар. А от 1540-та година изучаването на тази наука се счита за висше предназначение и трябва всички, както възрастните, така и децата, да я изучават. В бъдеще цар Месия ще дойдe именно благодарение на това, и на нищо друго, и затова то не трябва да бъде пренебрегвано”.

От това виждаме, че и лекарството, т.е. науката кабала също се е разкривала поетапно, през столетията, от Баал Шем Тов, чиято методика се е състояла в частично разкриване. Този бум е свършил своето дело, ускорил е събитията, но след време западнал. В края на ХIХ век светлината съвсем прекъснала и това мрачно състояние продължава и до днес.

В ХХ век кабалистите подготвяли материали, от които да могат да се възползват душите на съвременно ниво, но като цяло това става бавно и те самите са разбирали, че той все още не се е реализирал.

Големият въпрос е в това, как днес трябва да се случат събитията? Ние разбираме, че страданието на еврейския народ в периода на втората световна война, форсираха малко нещата, но още не са ударили по онази стена, която отделя хората от науката кабала. Днес трябва да помислим, как да разрушим тази стена.

От една страна бедите и страданията нарастват, а от друга срана, ние трябва да се постараем, светлината която привличаме, да действа на мястото на страданията. Защото още мъдреците на Талмуда са ни подготвили методиката за поправяне вместо страданията – светлината, възвръщаща ни към Източника.

 От Предисловие към ТЕС, 22.11.2012 

 [93692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В какво се състои същността на науката кабала? Съществува творение – ”материал”, желание за наслаждение. То реагира директно на светлината и не може да направи нито едно самостоятелно движение. В каквато степен и форма светлината въздейства на него – така то се отзовава.

А освен това, в творението има искра от светлината, от Висшата Сила, от Твореца, от желанието да наслаждава. И ако тази искра се пробужда от светлината, то реагира на нея иначе. Получаващото желание постоянно се стреми към светлината: ”Искам да те погълна”. А искрата отговаря: ”Искам да се уподобя на теб”. Тъй като тя самата е произлязла от светлината.

И тогава в творението настъпва безредие, разногласие:

• Една част го подбужда да ”погълне” всичко. Тъй като светлината не влиза в желанието направо, а призовавайки, ”подсвирква”, отразявайки се в едни или други неща. И желанието се устремява след тях, предполагайки, че те ще му помогнат да постигне нещо. С това егоизмът само се увеличава, постоянно иска повече и винаги си остава празен, докато човек не умре, както е казано ”без да е постигнал и половината от желаното”.
• От друга страна, искрата, разгаряйки се, води човек към поправяне все по-осъзнато.

По такъв начин, желанието за получаване, в преследване на наслаждения, проблясъци от светлина, противостои на точката в сърцето, която иска да се завърне към първоначалното свойство на светлината и да реагира противоположно. Между желанието и точката възникват проблеми, образуват се стълкновения, води се борба – и така те се развиват, докато човек не достигне до методиката.

Тази методика ми обяснява как сам трябва да реагирам на светлината. Реакциите на желанието и на точката ми са естествени – моето естество се отзовава автоматично. Но как аз се отзовавам? Как сам мога да реша нещо? Или моята точка в сърцето ще се издигне над желанието, или ще се спусне по-надолу, или ще се изравни с него, или аз ще направя още нещо?

Казано накратко, тук ще се задейства цяла система, и науката кабала ми я обяснява: ”Твоето егоистично желание е огромно и никога не ще можеш да го победиш. Но можеш да разпалваш искрата за отдаване в себе си. За това трябва да я обединиш с други такива искри, които се намират в твоите другари – и тогава ще можеш да вървиш напред. Правейки връзка с останалите искри, ги обединяваш в едно, и заедно ще въздействате на желанието за получаване. Така ще можеш да го преодолееш и да определиш съдбата си. А ако не, ще те управлява светлината, въздействайки и на искрата, и на получаващото желание. И тогава не те очаква нищо друго, освен беди. Тъй като желанието и искрата ще нарастват, увеличавайки разликите и разрива помежду си – а това означава, че страданията ще се усилват.”

А това, което засяга по-голямата част от хората, онези, в които още не се е пробудила искрата за отдаване, те не са ”разделени” на две и тях ги очакват само ударите на светлината. Те не си задават въпроси за източника на бедите и просто потъват в тях.

И така, науката кабала описва цялата тази система, от една страна, много простичко, а от друга, оставяща ни безпомощни и без методика. Тъй като светлината със своето въздействие от етап към етап направлява системата към все по-лоши и отчайващи състояния. Затова, ако не се беше разкрила същността на случващото се, целта на творението и възможността за използване на необходимите средства, създанията биха се чувствали така, сякаш ги водят ”като добитък на заколение”.

Трябва да разберем: науката кабала е призвана, преди всичко, да ни спаси от сегашното състояние и да ни изведе на ниво, където сами ще действаме в ролята на водещи по пътя на съвършеното състояние. Тази наука има и други достойнства. Като цяло тя ни обяснява цялата система от взаимни връзки между светлината и съсъда – между двете единствени сили, съществуващи в реалността – и показва онази формула, по която можем във всяко едно състояние да ги съчетаем правилно, така че да се използват оптимално, до максимум. Това осигурява на творението най-доброто състояние, както от страна на висшата сила, даваща желанието, така и от страна на нисшата сила, желанията на получаващия.

По такъв начин, науката кабала ни обяснява не същината на тези две желания (същността си остава непостижима във всяка една наука), а системата, която съществува между тях. Друго не ни и трябва.

От урок по статията ”Същност на науката кабала”, 18.11.2012

[93312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От писмо на Рабаш (№34): И ще огрее Творецът със светлината на света, но едва тогава, когато се обединим в едно цяло. Тъй като е известно, че ако дадеш на човек наръч тръстика, той не може да го пречупи от раз. Но ако му даваш по едно стъбло от тръстиката, даже едно дете няма да се затрудни да я прекърши.

От това става ясно, че народа на Израел няма да види освобождението, докато не се обедини в едно цяло. Както е казано от Пророците: ”Тогава ще дойдат синовете на Израел със синовете на Иехуд” – и когато се обединят, ще разкрият сияйния лик на Шхина.

Взех тези цитати от Мидраш, за да не си помислите, че понятието група, т.е. любов към другарите, се отнася към хасидизма. Всъщност, това са изисквания на нашите мъдреци, които видели, колко е необходимо обединението на сърцата в едно цяло, за да се разкрие в тях светата Шхина.

Връзката със светлината може да се усети само в цял съвършен съсъд – такъв, в който всички егоистични желания са покрити с екран, превръщащ ги в отдаване. А това е възможно само в случай на обединение. А към кого мога да изразя намерението си да отдавам? Само относно ближния!

Затова, съединявайки се заедно с желанията си и намеренията, със сърцето и разума, ние възстановяваме разбития съсъд и благодарение на това, все повече се приближаваме към светлината, дотогава, докато не започне да ни свети.

И засега, независимо, че само се стараем да се доближим един към друг, то привличаме осветяване макар и отдалече, което се нарича обкръжаваща светлина. Такъв е законът на цялата реалност, законът на природата.

Затова, условие за получаване на помощ отгоре за разкриване на светлината, е нашето обединение. И ако искаме да подобрим състоянието си, то за това ние нямаме никакви други начини. Няма нужда да се търси нищо друго и напразно да разчитаме на собствените си усилия – трябва само да се стремим към обединение, с което ще притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, към доброто.

А ако не действаме за обединение, то нищо добро не ни очаква. Затова в това трудно, особено напрегнато състояние, в който днес се озова народа на Израел, трябва с всички сили да се постараем да се обединим, да достигнем до единство. Защото само по такъв начин ще приближим светлината, правейки я достъпна за останалите. Така ще напредваме към доброто състояние по добрия път, по пътя на светлината.

И си струва да се направи това, преди да ни сполетят страданията и да бъдем принудени да се обединим под натиск. В нас трябва винаги да живее стремежът към единство по наше свободно желание, а не по необходимост. Защото тъкмо в това е заключена разликата между пътя на светлината (ускоряване на времето, ”ахишена”) и пътя на страданието, естествения ход на развитието (беито).

Дайте, да се постараем да се разберем, че съединението привлича към нас добрите сили и да обясним това на всички. Колкото повече хора се присъединяват към това единство, усещайки това условие и разбирайки, че чрез широкото информиране и разпространение чрез интернет, телевизия, повече хора ще чуят и ще се приближат до светлината на доброто.

Тъй като светлината е единственото, което работи. Жалко и да се хабят сили и да се вярва, че има още някакви действия, способни да подобрят нашето състояние – освен съединението и единството.

От подготовка към урока, 16.11.2012 

[93194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът изисква от нас да съблюдаваме закони, за които нищо не знаем?

Отговор: Днес ние се намираме на стъпалата на материалната природа: нежива (Н), растителна (Р) и животинска (Ж). Тук ние напълно можем да съществуваме, тук си имаме наука и много други средства.

Но става въпрос за законите на човешкото стъпала, отнасящи се към духовната природа. С нея ние не сме запознати, с нея не сме способни да направим нищо. Но въпреки това, трябва да се издигнем към нея, и затова изпитваме страдания, които ни тласкат напред. По такъв начин, страданията обозначават много по-високо стъпало, което днес започва да се разкрива в нас, но в негативната си форма.

На животинско ниво ти си водил сит живот и си изпитвал във висша степен положителни усещания. Струвало ти се е, че всичко е прекрасно. Но изведнъж е започнало да се развива противоположното – големият минус, страданията. Какво да се прави? Това ти не знаеш.

Баал а-Сулам обяснява, а и от историята знаем, че във всяко състояние се проявяват страдания, за да ни се стори то непоносимо и да се издигнем на следващото стъпало. Така напредваме.

И днес страданията са предназначени да те подтикнат към следващото състояние. Искаш ли да почакаш? Тогава те ще нарастнат неимоверно. Тъй като тук става въпрос за качествен, а не количествен разрив. По-рано, когато имаше недостиг на храна можехме да измислим някаква селскостопанска машина, а ако не достигаха пари за мелница можехме да ги съберем от хората или да вземем заем от банката, влагайки своя принос в икономиката. Но днес не знаем какво да правим – в това ти си прав.

Но варианти няма – висшите закони няма да се разкрият на сегашното стъпало. Единственият път е да постигнем равновесие с природата. С други думи, ние трябва да станем интегрални, ”кръгли”. Нужно ни е единство, равенство между всички – онова, което се отнася към интегралното. И освен това, равенство и равновесие с природата. Защото иначе ще поискаме, всеки от нас да е милиардер. Но не е достатъчно да се изравнят хората – трябва да разкрием също и равенство на базовото ниво на материалните потребности, за да може всички заедно по равно да се обединим, заради хомогенното взаимно отдаване. Така ние ще разкрием заложената в природата хомогенна Сила, от която произлизат всичките останали сили, всичките останали закони.

А ако не направим това, страданията ще се усилят, ще се стигне до чудовищни крайности. Това го знаем от пророците, това е закон. Природата ще направи всичко, за да ни задължи да изпълним онова, което е изначално предначертано, като цел.

Въпрос: Значи, по примера на урагана в Америка, ние трябва да разберем, че проблемът е именно в нас – в онези, които разбират всичко това?

Отговор: Ние сме виновни, че това послание не достига до хората, в това, че те все още не го осъзнават и не се променят. Вината е в нас.

Наистина, ”ние се подготвяме” и се приближаваме до това, благодарение на което все още ни разрешават да се учим и подготвяме. За сега напредваме и малко съкращаваме разкъсването. Но ако започнем да изоставаме, ще изпитаме страхотни удари.

Разбира се, ключът е в нашите ръце, и затова ние най-малко сме защитени от бедите и проблемите. Всичките нещастия на света са по наша вина. Ние трябва да разберем, че това е знак за нас. А в противен случай, ако не спрем тази негативна тенденция в света, всички беди ще се стоварят тук.

Единственото средство е нашето обединение. Външното разпространение е вторично, основното е  работата между нас. Ако сме изцяло вглъбени в обединението и с правилно намерение, а всички действия посвещаваме на разпространението на материали по света, това би било най-доброто, идеалното прилагане на силите. Намеренията – навътре, действията – навън. Към това трябва да се устремим по своя път. Иначе ще ни бъде лошо.

От урока ”Даряване на Тора”, 31.10.2012

[91856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→