Баал а-Сулам, Предисловие към ”Паним Мейрот”, п.5: Няма по-голямо опасение или страх, от това, че човек няма да устои и ще отиде да търгува кабала на пазара. Не се надявай да намериш купувачи сред народа, защото тази наука ще бъде презирана в очите на хората – тъй като с нейна помощ не може да се натрупа нито богатство, нито почести. И затова всеки, който поиска да влезе, нека дойде и да влезе. И мнозина ще блуждаят, и тогава ще се умножи знанието в онези, които са достойни за това.

В продължение на много поколения науката кабала се е смятала за мистика, подобно на картите Таро, на благословенията и проклятията, на черната магия, духовете, бесовете и на всичко останало, на каквото е способна човешката фантазия. Векове, хората са смятали, че тези средства позволяват да се управлява света, да побеждават, да се обогатяват, да властват и т.н. И затова много са онези, които са искали да разберат и да овладеят свръх естествените сили, които като че ли се крият в тях. Всеки мечтае да го споходи успеха и да се издигне над останалите – това е ясно.

А след това и към науката кабала са се отнасяли съответствено: ”Евреите имат тайна мъдрост, даваща могъщество”…Масоните, всякакъв вид секти – кой само не е подливал масло в огъня? Измислиците са били безкрайни и само кабалистите са скривали истината. Затова никой не е знаел, че кабала е всъщност наука за обединяване на хората.

Днес, когато всички разбираме, какво е това наука кабала, човечеството постепенно се разделя с обкръжаващия я мистичен ореол – и като следствие, повече не се нуждае от нея. ”За какво ми е това? Да се обединява! Аз разчитах на някаква хватка, фокус, на предсказания за борсов успех, на цяр за всички болести, на чудотворни средства. А обединението между хората си го оставете за вас – на мен то не ми трябва, дори да ми го подхвърлите.”

Така хората се отказват от тази мъдрост – и тук се проявява момента на истината: тъй като нашия егоизъм наистина отхвърля науката кабала – науката за обединението и не я приема. Такова е естественото отношение: човек отбягва подобните, разпръсква вестта за единство, ненавижда, презира я, като нещо мерзко. Но след това ще види, че друг изход няма. Към това ще го доведат различните фактори: разпространение, проблемите, разбирането, че изхода от кризата е в обединението.

”Но как да стане това? От къде да вземем нужните сили. Какъв е редът на действията?” Е, тогава хората ще преоткрият науката кабала, като мъдрост на обединението – в нейния правилен и истински вид.

Революцията свързана с тази наука, трябва да се осъществи именно днес и ние сме задължени да ускорим нейния ход на развитие. А всеобщото презрение охранява кабала, за да може към нея да се присъединят само онези, които наистина желаят да се обединят и прилагат нужните старания – всеки според силите си. Така около кабала се образуват външните кръгове…

От урока Предисловие към ”Паним Мейрот”, 20.09.2012

[88720]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Днес хората вече разбират, че световните дела ще се влошават. И въпреки това, науката кабала е все така далечна за масите, както преди. Как да скъсим това разстояние? И за какво е необходимо това?

Отговор: За да предостави както на нас, така и на човечеството, възможност за прилагане на усилия. Това откъсване позволява на нас и на обществото да въведем взаимна работа по отношенията ни един към друг. Дистанцията е създадена специално – тук трябва да приложиш знанията си, осъзнаването си, своето разбиране.

Струва ни се, че това пречи за продължаването на естествения процес? Някога маймуните са слезли от дърветата. С времето те станали примитивни хора. След това следва епохата на робовладелците, средновековието, капитализма. И днес, когато той завършва своя период с крах, хората биха могли да осъзнаят необходимостта от доброволно обединение. Тогава защо развитието да не продължи автоматично?

Защото тогава няма да има човек. Това ще бъде все същата тази маймуна, слязла от дървото и задвижвана от своя егоизъм. Ние не осъзнаваме, че сме напълно подвластни на себелюбието. Ако ми бяха показали системата, в която се намирам, бих видял, че не правя нищо сам. При такива обстоятелства творение не се образува. Прекарай когото си искаш през филтъра на самостоятелността и от него нищо няма да остане – само една Висша сила, която съществува изначално.

”Как да създадем човека?” – ето в какво се състои въпросът. Да създадеш човек може само ако му предоставиш неосветено място, малко знания и малко сили, за да може именно в мрак, без да знае каквото и да е, без разбиране, той да намери начин да се издигне над своята природа и да изгради нещо противоположно на самия себе си. Тогава той ще пожелае да вземе от Твореца нужните му части, доброволно подчинявайки се на обкръжението, което ще го задължава към това. И благодарение на такава съвместна работа той ще може да придобие свръх естествена форма – онази, която лежи над неговото естество. Тъкмо тя се нарича ”човек” (Адам) – форма, която той е създал, без да използва решимот, останали в него от маймуната.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним Мейрот”, 19.09.2012

[88590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до хората, ако те не са готови да ни чуят?

Отговор: Няма никакъв проблем да достигнем до всички. След като нишките на взаимовръзките са разпънати между всички нас и те са на твое разположение – моля, влияй, въздействай на тази мрежа отвътре. Никой в света, освен в тези, които имат точка в сърцето, няма толкова мощен достъп до вътрешната мрежа на връзките между хората.

Всички взаимосвързани, целият свят блуждае в общите чувства и мисли – но на материално, „животинско“ ниво. Що се отнася до силите, които променят реалността, до там не достига нито един от седемте милиарда души – всички те са под контрол.

Можеш да действаш активно във вътрешната мрежа, свързваща всички заедно, при условие, че искаш да го направиш правилно, да допринесеш за нейния напредък, развитие и разкриване на хората. Тогава можеш да се включиш към тази мрежа и да добавяш в нея своето желание, молитвата си. Моля – имаш възможност, защото имаш точка в сърцето, както и всички останали другари по целия свят.

Всички сме свързани с тази вътрешна мрежа и чрез нея насърчаваме доброто развитие. За да може светът да напредва не под влияние на негативни импулси, ние самите поне малко дърпаме напред. Колкото ние помагаме на Силата на природата, наречена „Творец“, да движи света, толкова привеждаме негативното подтикване отзад в позитив, който ни води напред. В Кабала това се нарича „склонявам себе си и целия свят към чашата на оправданието“. В резултат, болезнените убождания и ударите в гърба се сменят с приятни приключения по пътя напред.

Въпрос: Значи работата не е в думите, които казвам на някого. Дори и човекът да не вслуша, ако имам правилно намерение, то работи ли отвътре?

Отговор: Разбира се. Не е необходимо да са те чули с ушите. Все пак трябва да пробуждаме хората чрез външни средства, но истинското, най-силното разпространение се осъществява, разбира се, чрез вътрешната мрежа. Ако укрепвахме вътрешната връзка между нас, светът щеше да бъде различен.

Това повдига въпроса: колко сили трябва да отдаваме за усилване на вътрешната ни връзка и колко за външна? Ако наистина можехме ефективно да вложим цялата си енергия във вътрешната връзка – така бихме и направили. Но не сме в състояние за това, така че преминаваме и към външна връзка, която отново ни помага да се обединим и да взаимодействаме.

От урока по статията „Мир в света“, 13.09.2012

[88314]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Прислужницата, наследяваща своята госпожа”: Цялата сила на ”госпожата”, т.е. властващата във вътрешната част, е заложена в силата на нашата мъдрост и разум. А сега в масаха преобладава горделивата ”прислужница”, наследница на тази мъдрост. Знай, че тази сила на народите е верига, с която оковават краката на Израеливите синове, озоваващи се под тяхна власт.

Въпрос: По какъв критерий човек може да определи какво изучава: методиката за поправяне или просто ”премъдрости”?

Отговор: Зависи в какъв съсъд иска да получи това, което изучава.

Всъщност, нас ни влече към знанието. Но си представете: няма книги, няма хартия и писмени принадлежности – седиш и се учиш и от всичко това нищичко не запомняш. Защото се учиш, за да се усъвършенстваш, да придобиеш нови свойства, които ще ти помогнат всеки път да откриваш нови светове. Това е правилното обучение.

Въпрос: Но трябва да организираме разпространението и това по идея ни задължава на традиционното учение. Трябва ли ни тази “премъдрост“ за разпространението на науката кабала?

Отговор: Тази “премъдрост“ ти трябва само като “начало“ за връзка със светлината и за промяна в теб. Кабала изучава не този, който е умен.

Въпрос: Какво ще разказвам на хората на лекциите и на уроците?

Отговор: Към хората ти наистина се обръщаш с “премъдростта“ и постепено им обясняваш кое е главното – всичко друго, но не и количеството знания, а промяната на вътрешното желание. Именно в него, според степента, в която то съответства на светлината, започваме да усещаме духовните прояви.

Осъзнавайки това, виждаш, че летвата е поставена твърде виасоко: “Мога всичко друго, но това е свръх моите сили“. Оставаш безпомощен и тук се появява възможност да издигнеш молба и истински да разбиеш сърцето си…

Въпрос: И все пак, какво да правя с влечението към знанията?

Отговор: Да издигнеш вярата над разума, за да бъде необходимостта от отдаване по-висока, отколкото потребността от получаване. При това не отхвърляш знанието. Тъкмо обратното, когато се издигаш с вяра над разума, твоят разум расте съобразно с вярата.

Тъй като “вярата“ е усещане на Твореца, обоснованото подобие на Него. Стремиш се да придобиеш съсъд за отдаване, защото в него ще получиш разкриване на Твореца, ще можеш да Го разбереш, да Го усетиш и да Му доставиш удоволствие. В теб няма намерение за напълване на материалните ти съсъди – желания, устремени към знанията. Те са необходими само за да разбереш как да се “отформатираш“ и да се окажеш в съответствие с Твореца. Ето какъв разум ни е нужен…

От урок по статията “Прислужницата наследяваща своята госпожа“, 04.09.2012

[87638]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво усилие, какво пробуждане не ни достига, за да помогнем на хората да сломят бариерите?

Отговор: Те трябва да знаят, че целта се постига не с викове и улични безпорядъци. Вместо това трябва да се научим на обединение.

Защото обединението не е просто нещо. Тук не помагат пламенните призиви. Човек трябва да провери себе си, да намери силите, с които да осъзнае единството и да го поддържа.

Методиката на обединението – именно това е методиката за вътрешното поправяне на човека. Защото вътрешно съм устроен така, че не искам да се съединявам с другите. Мога да говоря за това, мога да пея за прославата на единството в света, да организирам дни на всеобща любов… обаче, на практика, всички сме егоисти и за никой не е по силите да се съедини с другите истински. Не защото не иска, а просто е неспособен.

Трябва да осъзнаем това и да започнем да се променяме. Поправянето на света – това е поправянето на всеки. Трябва да променим човека, при това всеки – себе си, а не другия. Е, да помогнеш на другия – означава да му предадеш методиката и да го поддържаш в първите стъпки, които е в състояние да осъществи. Мога да му давам пример, колко е важно това за мен, за да почувства и той значимостта на тази идея.

Трябва да се действа изключително на принципите на взаимността. Различаваме се от всички останали по това, че говорим: “Може да се постигне обединение, може да се издигнем над кризата. Способни сме на това, имаме методиката за обединение, базираща се на поправянето на човека. Това е предназначението на цялата Тора, както е казано: “Създадох злото начало и създадох Тора като поправка, защото криещата се в нея светлина връща човека към Източника”. Така самият човек става по-добър. Използваме тази методика, позволяваща да привличаме светлината посредством изучаването на науката кабала и работата в група.

От урок по статията „Тяло и душа „, 07.09.2012

[87872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако се радвам на кризата, защото тя показва нашата правота?

Отговор: Ние сме прави в това, че светът не вижда решение на кризата. Въпреки това, ако бяхме в състояние да обясним на широката аудитория това, което се случва, тогава нямаше да я превземат нещастията. Хората биха достигнали до много по-дълбоко и широко разбиране на текущите събития и биха знаели какво да правят.

Човек днес страда от ударите. А бихме могли да смекчим нещастията му чрез обяснения, поправяне и взаимно включване. А сега това облекчение, което бихме могли да му предадем, се обръща към нас като омраза. Хората сами не знаят за какво ни мразят, но е факт, че днес е дошло времето да се поправим за широката аудитория – особено в Израел и малко по целия свят. И като резултат, ние изпитваме удари върху себе си.

И да видим на какво ще се радваш, когато твоята небрежност, недоглеждането ти ще те ударят като бумеранг. Между другото, това се отнася до всеки от нас. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, п.69:

„В това поколение всички унищожители на народите по света надигат глава, искат главно да унищожат и изтребят синовете на Израел, както са казали мъдреците: „Всички бедствия идват в света само заради народа на Израел“. С други думи, те предизвикват бедност, насилие, грабежи, убийства и унищожение в целия свят.“

Седи си човека и се радва на бедите в света: „Аз нали ви казвах. Сега виждате ли, че съм бил прав?“. До каква степен е зловонен егоизмът. Разбира се, той е във всеки от нас, но не трябва да му даваме юздите и да приемаме неговият девиз да е написан на нашия банер. Не трябва да седим и да не правим нищо, гледайки как хората страдат. Нима може така да се отнасяме към света? И да не би мястото на такъв човек да е сред нашите другарите?

От урок по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 02.09.2012

[87364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: Има групова работа и има разпространение. Какво е необходимо да се изясни, за да няма отклонения нито на едната, нито на друга страна, така, че в мен да се получи хармонично съчетаване?

Отговор: Хармонично съчетаване е, когато чувствате, че външният свят, групата, Творецът – сте едно и също нещо. Само тогава ще има хармонично съчетаване, т.е. някъде в края на поправянето. А засега, винаги ще имате трудности с какво да се занимавате. Трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата.

Разбира се, най-важното е групата и състоянието в нея, тъй ката без нея, няма да има с какво да се обръщаме към хората, да се обръщаме към Твореца – няма откъде. Аз сам не мога да се обърна към Него.

Така, връзката с групата е от ключово значение. След това идва отношението – т.е. аз и групата като едно общо проявление, изясняване на Твореца като Онзи, Който създава, поправя ни и ни допълва.

И след това, когато вече започнете да схващате този модел, тогава се обръщате към света, защото да се обърнеш именно към Твореца е желателно, когато вие свързвате с това целия свят.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 18.08.12

[86263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №4

Творецът е създал желание. Свойството отдаване е извършило такъв акт срещу себе си – създало е от своя отпечатък свойството получаване, противоположно на себе си. И замисълът на творението се състои в това, желанието да стане подобно на Твореца, т.е. да се издигне до Неговото ниво.

За да се уподоби свойството получаване на свойството отдаване, то не трябва да се анулира. Вярно, то не може да се уподоби по действие, понеже е способно само да получава, затова пък може да постигне подобие по своето намерение на това получаващо действие. ”АЗ получавам” – не се променя. „А заради кого?“ – се променя: или заради себе си, или заради Твореца.

Затова първото ни поправяне се нарича ”Отдаване заради самото отдаване”. Звучи като че ли малко невярно, неграмотно. Така е, понеже няма как да се изрази по друг начин. Смисълът е в това, че искам да придобия свойството отдаване не заради себе си, а да се издигна над себе си.

Ето, следващата поправка е много по-ясна. Тя се определя като ”получаване заради отдаване”. Тоест вече използвам своето желание заради отдаване.

И така, след своето създаване, желанието постепенно се преобразува, спускайки се до нашия свят. Тук то се превръща в огромно количество нежив, растителен, животински и човешки материал и в края преминава през цяла серия от поправяния.

Неживото, растителното и животинското желания преминават поправянето инстинктивно, безропотно. А желанието на човешко ниво преминава своето поправяне осъзнато, защото ”човек” – това е надстройка над всички останали желания. Него сякаш го няма като такова, доколкото човек се отнася към животинския свят. И все пак в него се крие нещо дълбоко – съзнание, разбиране, усещане – нещо такова, което го отделя и издига, макар и не винаги, над животинското ниво.

В какво се състои особеното в човека? Той става човек, когато се уподоби на Твореца. И затова се нарича ”Адам”, от думата ”доме” – подобен.

Намерението на Твореца е да доведе цялото огромно желание до подобие на Себе си. Желанието се разделя на четири части: неживо, растително, животинско и човек. Като цяло, това творение трябва да се уподоби на Твореца. Но нисшите видове на творението достигат подобие с Твореца инстинктивно – дотолкова, доколкото ги използва човек. Самият той достига подобие съзнателно, по време на работа привличайки и използвайки нисшите нива – тези, които виждаме в нашия свят. Той ги издига, сякаш ги облагородява със своето правилно намерение, с правилната употреба – и по такъв начин те се поправят.

По пътя си към Твореца човек се издига, включва към себе си животинските, растителните и неживите желания – както от нашия свят, така и от своя вътрешен свят. Но по какъв начин се поправят желанията на човешко ниво?

В желанието на човек има няколко ограничения.

Най-леката му част е започнала своето поправяне още от времето на Адам. На следващия етап щафетата поема Авраам. След това пътят е продължен чак до крушението на Втория храм, до времето на раби Шимон и до написването на книгата „Зоар“. След това веригата от кабалисти продължава да поправя човешките желания до наши дни.

Но най-страшното желание е сегашното, желанието, което имаме сега. И затова днес имаме съвсем друг разчет. Трябва да кажем, че човешките желания в наше време се появяват при определени хора, при това, в цялото човечество без никаква наследствена връзка с кабалистите от древността. Тези желания дърпат хората нагоре – и сега те трябва да ги реализират в себе си (червения участък от чертежа).

Естествено е, че при реализацията си те използват всичките си предходни знания и постижения от древните кабалисти, та чак до нашите учители, до Рабаш. И днес те представляват група, която извършва поправянето на света.

Трябва да осъзнаем, че всеки от нас е ”избран” сред милионите, дори милиарди хора, мъже и жени, не заради някакви особени заслуги, нито пък в качеството на привилегии и на протекции от родителите, а защото в нашия корен е заложен такъв силен устрем към истината, че не можем да го потиснем и се стремим да го реализираме.

Нашата задача се състои в това, да го реализираме не заради себе си, а заради целия останал свят, заради седемте милиарда, които днес съществуват на нашата планета (черният участък от чертежа).

Говорим за сплотеност и единство, за проявяването на Твореца в нас, за онова, което трябва да постигнем. Устремявайки се към групата (Гр), виждам как с нейна помощ ще достигна до Твореца (Тв), който е скрит. Но аз и групата трябва през цялото време да усещаме, че правим това, за да насладим Твореца.

Отдаване – това е Неговото наслаждение, състоящо се в това, цялото творение да стане подобно на Него – изцяло (на чертежа с жълт цвят). Трябва да разберем, че затова зад нас се намира цялото човечество. И затова ние трябва да включваме, да съединяваме всичко това в една верига. Работейки над нашата молитва, ще трябва лаконично да създадем тази верига – иначе тя няма да е цяла. Това е основното и не трябва да го забравяме.

Човек се ”разпъва” отвътре, разкъсва се на части, опитвайки се да обедини всичко това: аз, групата, семейството, проблемите, нашия свят и Твореца, когото (аха, сетих се!) трябва да наслаждавам…

Нищо не знам и не мога да достигна до нищо, не стига това, ами трябва всичко да сглобя и да бъде хармонично, да изглежда като едно цяло, независимо и взаимно свързано. Защото е очевидно, че творението така се представя пред Твореца, така изглежда то в Неговия замисъл. Единното създание трябва да се намира на Неговото ниво и да се наслаждава от отдаването на Него, а Той да отдава на него. По такъв начин, те – Творецът и творението – са слети.

Тежко ни е да го постигнем и все пак трябва постоянно да мислим за това. Много не ни се иска да се сещаме за него и не се стремим особено към това, но трябва да се устремяваме, защото без това нашето обръщение към Твореца няма никаква основа.

По каква причина молим? Молим да Го насладим. А най-голямото и дълготрайно наслаждение не е нашето (ББ) отдаване на Твореца, а отдаването на онези хора, които идват при Него без подтикване, подканване, от областта на цялото човечество (7х10/9).

Затова сме длъжни да се занимаваме с разпространение, обучение, с интегрално възпитание, образование. Защото именно заради кризата, която ни създаде Твореца, тъкмо заради тези проблеми, които Той създава в света, човечеството се пробужда за напредък, към това да му стане ясно в какво се състои проблема и да намери решение за него. С това Творецът подготвя цялото човечество, за да ни чуе.

А ние трябва, от една страна, да се устремим към Твореца, а от друга страна, да изучаваме, усещаме, да изобретяваме всевъзможни средства за медийно въздействие върху целия свят, за да се обърнат хората към Твореца без каквито и да е ”не-ласкави” пререкания. Защото днес Той им създава само проблеми.

Ние нямаме особени външни проблеми, не страдаме като останалите в света. На нас Творецът, тъкмо обратно, ни е дал стремеж към Себе си и устрем напред. Това подслажда нашия живот, ние намираме за себе си смисъл за съществуване, а това е основното. Дори ако страдаме, имаме отговор на въпроса: ”Заради какво?”.

Но хората нямат такъв отговор и затова им е толкова тежко. Значи ако желаем да отдаваме, то не трябва да демонстрираме това само в групата, на духовно ниво и не само с Твореца, но да показваме това на целия останал ”човешки материал”. Без това няма да мине.

В края на краищата, нашата работа е постепенно да ”прокарваме” посланието сред масите. Днес е малко по-лесно да се пробива сред масите и прокарва идеята, че човекът от нашия свят се нуждае от поправяне, че само благодарение на поправянето на човек ще се поправи и светът. По такъв начин и обясняваме, без да споменаваме, че трябва да доставяме удоволствие на Твореца. Това изобщо не се приема от хората. Трябва непременно да се обръщаме към желанието, което е в тях.

А на първо място се обръщаме към себе си и развиваме в себе си отговорността за поправянето на света. Колкото и гръмко да звучи, с всеки изминал ден на света му става все по-ясно, че никой не знае къде е изходът и какво е решението. Светът без кормило и без платна просто се носи по вълните, без посока. И затова нашата работа се състои в това, да дадем на света единната методика за поправяне, която да го доведе до единство. И всичко това е, за да достигнем до отдаване, т.е. да дадем на Твореца нашето наслаждение.

Имайки предвид това, ние с вас като основа, която реализира програмата, получаваме светлина. По какъв начин? Много просто. Тя идва от Твореца и преминава през всички кабалисти и достига до нас, а през нас – към света, към седемте милиарда.

И така ние с вас се явяваме проводници, междинно звено и дори може да се каже, представители на Твореца на нивото на нашия свят. И само по такъв начин, изхождайки от системата, която изучавахме с вас и още ще изучаваме, може да се разбере, доколко всички ние и всеки един от нас сме нужни. Тъй като системата е интегрална: ако довеждат някого – случайности няма, ако извеждат някога – случайности също няма. Всичко се върши само от Твореца съответно на това, как ние се държим и укрепваме по пътя.

Това означава, че трябва да обещаем на Него своята поддръжка за поправянето на света, да се опитваме да поправим света, за да го доближим до Твореца – това е нашата основна задача. По принцип, това е причината за нашето съществуване. Без тази нужда нямаше да има никакъв ”Бней Барух”. Тъй като Творецът не се нуждае от един човек или от сто хиляди. Сега става дума за пълното поправяне на света – и ние виждаме това от глобалната криза. Задължително трябва да включим целия свят във веригата на всяка наша молба към Твореца. Иначе нямаме никакво право да се обръщаме към Него. Всеки от нас е получил пробуждането от Твореца единствено затова, защото е необходим за поправянето на света, и нищо повече от това.

Баал а-Сулам е писал много за това. От своя опит виждам, че наистина е така. Ако не бях се занимавал с разпространение, то нищо нямаше да се получи. Когато започнах да преподавам, когато взех този ориентир – веднага усетих доколко това ме движи напред.

Затова съветвам всеки и всяка група: опитвайте се да откривате около себе си всякакви курсове, търсете как да разпространявате по-нататък идеята за поправянето на света. Днес това вече не е проблем. Виждам милиони хора по света, които ни следват, учат, четат – само че не се изявяват, а участват пасивно.

Трябва да се опитваме да го правим – разбира се, по легитимен пет, в никакъв случай това да не се смесва с религията, нито с политиката. Ние нямаме никакви отношения към нищо от тях. Ние сме просветителска организация, която е задължена да прави това в силата на своите планове, на своята основа, на своите идеи, без да наврежда на когото и да е, обръщайки се само към онези кръгове или хора, които желаят това, и нищо повече.

От 4- тия конгрес в Харков, 17.08.2012

[86196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Цялото човечество е в система, подобна на нашето тяло, която се състои от части, свързани помежду си. Тази връзка вече съществува, проблемът е само в това, че не работи правилно.

След разбиването на желанията, всяко парче е започнало да действа за себе си. Отношенията между тях се запазили, но те станали обратни на това, което трябвало да бъдат, защото всеки иска винаги да получава само за себе си.

Така се развивала тази система след разбиването, ставайки все по-зле и по-зле. Защото желанието за наслаждение се разкрива с все по-голяма сила, и хората смятат, че макар връзките им да са егоистични, те им помагат да се развиват. Икономистите все още мислят, че конкуренцията е добро, полезно нещо, защото води човечеството към просперитет, към успех.

Но тя само изглежда полезна, на пръв поглед, защото човек се чувства все по-комфортно в своя егоизъм. В действителност, обаче, цялото това развитие е предназначено само за да разкрие злото, затворено в егоизма ни. И като резултат на цялото егоистично развитие, ние най-накрая ще разкрием точно това.

В процеса на историята егоистичната връзка между хората (или между разбитите души) постоянно расте. И сред тях, ту тук, ту там започват да се показват души, които не желаят да съществуват по силата на конкуренцията и получаването, а във взаимно отдаване и помощ един към друг.

Тези хора разкриват метод за ново алтруистично съединяване, позволяващо им да се издигнат над своя егоизъм в отдаване на ближния. Като поправят себе си, тези хора стават положителна част от общата система. Това са кабалистите – специални хора, разкрили вътре в системата силата на отдаването, която, благодарение на тях, се влива като жива кръв в това общо тяло, в общата душа.

От това общата душа започва да оживява, да се пробужда. Целият този механизъм започва да възкръсва сякаш от мъртвите. Тъй като целият е бил разрушен, а сега в него се появяват обекти, които започват да го съживяват, да се свързват помежду си.

Тези части действат в системата все по-активно и укрепват своята връзка помежду си, съживявайки цялата система и вливайки в нея сила за отдаване чрез естествените връзки, които съществуват между всички нейни части: и повредени, и поправени, и намиращи се в процес на поправяне. В резултат, всички части на системата получават малко захранване с енергия, вдъхновение от тези специални части, които поправят себе си. Защото праведният е в основата на света.

Това показва, че дори и да не се занимаваме с широко разпространение, въпреки това, нашата работа и огромните усилия да се съединим помежду си, в крайна сметка, ще повлияят на тези части на системата, които не са в състояние да открият този метод сами. В края на краищата, всички ние сме в една мрежа, в един общ организъм. Но за да ускорим развитието, сме длъжни да провеждаме външно разпространение.

Баал а-Сулам пише за необходимостта мъдростта на Кабала да се разкрие в статията „Време за действие“, публикувана във вестник „Народ“. Защото това помага за бързото пробуждане на хората, тъй като съответства на нашето време, което е изключително ускорено.

Така всяка част ще има възможността да се събуди и да осъзнае, че не случайно сме в криза и че не трябва пасивно да страдаме през целия си живот. Кризата е знак, че се нуждаем, колкото може по-бързо, да приемем метода за поправяне.

Светлината, силата на поправяне и напълване, силата на отдаване, влиза в общата система само чрез нейните поправени части. Поправените части на системата се наричат Исраел („направо към Твореца“), като броят им постоянно се увеличава, тъй като все повече и повече частици се пробуждат за поправяне. Те се наричат вътрешната част на общата душа.

А останалите части, които засега не се поправят, се наричат външна част, народите на света. Но в крайна сметка, всички се свързват и достигат пълно поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.08.2012

[85578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо е необходимо толкова време, за да се отчая от своите сили? Защо не ме ”обезсилят с един удър“?

Отговор: Защото си упорит. Ти все пак се надяваш да постигнеш успех самостоятелно и не ни вярваш, когато ти казваме, че това е невъзможно. Същото се случва и с целия свят.

Въпрос: Какво ни предстои?

Отговор: Ще дойде краят на илюзиите – трудни времена. И затова трябва много бързо да подготвим нашите другари, да направим от тях лектори и наставници. Аз съм много доволен, че вече е положено началото, и процесът е задвижен. Трябва с всички сили да продължаваме да действаме в това направление.

Тъй като, в крайна сметка, в Израел хората трябва да разберат, че сме на прага на много тежък период. Очакват ни много сериозни проблеми, много по-сериозни от тези на масовите демонстрации. Това засяга и социалния аспект, и външните инсинуации от САЩ. Разказват ни за ”големия ни приятел” зад океана, а такъв приятел няма – тъкмо обратното, той постоянно се стреми да ни бутне в бездната.

Така че трябва да успеем да покажем на народа, че спасение има – да им покажем с всички възможни средства. Времето не чака. След няколко месеца ще настъпи такава ситуация, когато това послание ще трябва да живее сред народа. И затова трябва да формулираме своите обяснения, да разпространяваме материали, да издаваме книги и брошури. Тъй като думите ни вече са актуални и хората виждат как се сбъдва онова, за което отдавна вече говорим.

Днес от нас се иска максимално продуктивна работа в областта на разпространението. Това е наш дълг. Решението трябва да бъде доведено до народа. Тъй като никой друг освен нас няма да има решение – и това е опасно, защото народът ще се отчая от безизходицата. Трябва да издигнем нашия флаг високо и да обясним, че спасение има, че това не е просто шанс, а именно решение за надежден изход от сегашната ситуация и великолепен подем.

Да съберем сили, защото настъпва съдбоносно време. И хората ще започнат да проявяват по-голяма предпазливост и разбиране, те ще станат по-достъпни за нашите обяснения.

А през това време трябва да изработим още по-близка до народа методика. ”Вълната” ще се надигне в близките месеци, ще настъпят беди и проблеми – и хората ще знаят, че има решение, позволяващо препятствията да се преодоляват веднага, всеки път достигайки до ново равновесие. Така ще можем да даваме пример на целия свят.

Въпрос: В какъв срок трябва да утвърдим системата за интегрално възпитание в САЩ?

Отговор: Предполагам, че разполагаме с половин година, до декември – януари. А може би и по-малко. А това, което засяга Израел – мисля, че става въпрос за два или три месеца. Тъй като ситуацията продължава бързо да се влошава.

Обаче трябва да се разбира, че всичко зависи от нас. Осъзнавайки това, човек става и се захваща за работа. Ако заедно с цялото международно кли решим да достигнем единство и чрез него да привлечем светлината, възвръщаща ни към Източника – нищо в нашия свят не би ни попречило. Всичко, каквото се случва тук, каламбур, криза и безнадеждност, е нищо в сравнение с главното. Така че – напред.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 17.07.2012

[83471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→