”Поръчителството” е най-важната статия от всички статии на Баал а-Сулам. Тъй като тя говори за първоосновата и корените на нашата работа. Тя обяснява защо е бил създаден народа на Израел – в историята и в общия процес на развитие – защо е необходимо преходно звено в предаването на методиката за поправяне от Твореца на творението, защо тази методика трябва да премине през особена група, отделила се още в древността от останалото човечество по времето на Древен Вавилон, по времето на краха, който той символизира.

От урока от статията ”Поръчителство”, 03.06.2012

[79664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение - Няма коментари→

Ако сме вече в поръчителство един за друг, то поръчителстваме във всичко, в радост и тъга. Тъй като поръчителството не е просто подпис на формуляра. Ние се свързваме така, че всички състояния да преминават през нас като през единно цяло. Така действа и поръчителството в банките: ако той не плати – плащаш ти без всякакви разговори.

При нас е дори повече от това: длъжен си да обичаш другаря си повече от себе си. Тъй като заповедта за любов към ближния изисква, на мястото на себе си,любимия, да поставиш него. Ето това е поръчителството – клетва без оставени вратички за отстъпление.

Висшата светлина е способна да изгради единство, но ние трябва да отворим пътя за него. Първо, ние ставаме пратньори, обединяваме се един с друг. Обаче това все още е „ние“ – съвкупност, а не единство. А след това желанието ни да се слеем в едно и това единно цяло ще бъде над нас, като дете, за което ние всички се грижим.

Казано е в „Псалмите“: „Окото на Твореца е на треперещите пред Него и на, очакващите Неговата милост“. Ние винаги очакваме това дете и винаги от цялото си сърце го подкрепяме – само и само да расте, да е живо и здраво, само да му е добре и да е щастливо. Така гледаме на нашето дете, което е над нас и принадлежи на всички. Всички ние сме там с разума и сърцето си, в това единно желание. И искаме да се разкрие в него духа на живота – Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14.03.2012

[72761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Стремящите се към хармония с Природата трябва с всички сили да се стараят да укрепват любовта между другарите и да измислят различни начини за увеличаване на любовта между членовете на групите, да премахнат егоистичните стремежи, защото те водят до ненавист, а между работещите за обединение не може да има никаква ненавист, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, случващо се между членовете на групата, става поради отслабване на любовта между другарите, защото само това средство е необходимо и достатъчно за поправяне на всички лични и общи недостатъци.

Само по степента на усилия в работата по обединение, човек може да разбере замисъла на Природата да доведе всички до хармония в единната система на връзки между нас чрез силните връзки на любовта.

Групата е задължена постоянно да контролира и оценява своя път към единството, единна ли е тя и увеличава ли се нейното единство, тъй като точно с този показател тя се движи от победа към победа – тъй като това е основата на цялото ни бъдеще.

Обединение, за което говорим, трябва да бъде достигнато от цялото човечество. И независимо, че това обединение между другарите се усеща тялом, в настоящето и в бъдещето, се реализира в нашето виртуално (духовно) общо желание (душата). Усилията на сърцата ни пораждат помежду ни общ стремеж към обединение. При това, в нашите съвместни усилия, физическото разделяне между нас няма никакво значение, макар, че засега другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за обединяване и любов, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, за самостоятелна работа.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека,  който страда през целия си живот?

Причината и целта на всички страдания в света са, за да осъзнае човечеството, че източник на всичките му страдания е егоизмът. И, отказвайки се от него, достигаш до съвършенството. Тоест, именно замисълът да доведе човека в неговото развитие до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го преведе през усещането на егоизма като зло и като причина за всички страдания.

Освобождавайки се от егоизма, ние се откъсваме от всички неприятни усещания, тъй като егоизмът е противоположен на Природата. Всички усещани от нас страдания, са свързани само с егоизма на тялото ни. Егоистичните желания са създадени единствено за да бъдат изкоренени, а страданията, съпровождащи тези желания, служат за разкриване на вредата от егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде уверен в здравословния и пълноценен живот, защото всеки ще има целия голям свят, грижещ се за него.

А засега егоистичните желания пораждат само тревоги, страдания, убийства и войни.  Егоизмът е единствената причина за всички заболявания на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само, за да ни отворят очите, да ни подтикнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страданията, ни довежда до решението да се избавим от егоизма. А развиването на отдаването и любовта към другарите ни довежда до появата на свойството отдаване и любов към цялото човечество и Природата. В това се състои необходимостта от интегрално възпитание в групата.

[72312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ние се завръщаме в групите си след конгреса в Арава. Как да укрепим връзката, която постигнахме?

Отговор: Трябва да изучим добре онова, което беше на конгреса – породеното от него усещане. Възможно е, ако още и още преглеждаме записите, това да ни помогне отново да преживеем тези състояния и да ги продължим. Основното е да не слизаме от достигнатото ниво и да разберем, че пречките ни се дават за подем.

Не е възможно цял живот да бъдеш на конгрес, това не би ни помогнало. Не случайно всичко е подредено така, че сега, след конгреса, към неговото стъпало ще се присъедини останалата маса, която не може да се вдъхнови самостоятелно.

Ние се причисляваме към четвъртата степен на чувствителност, присъща на материала на желанието – към ”човешкото” стъпало. А сега към нея трябва да се присъединят останалите, за да я направят перспективна. Става дума за пречките, идващи от човечеството, т.е. от стъпалото на ”животинската”, ”растителната” и ”неживата” природа. Те ще ни предадат пълното постижение на достигнатото и в тях трябва да виждаме ”подпомагане от противното”.

Преодоляването на тези пречки условно може да се раздели на два етапа:

1. Всеки път искам да видя реалността, в която няма нищо освен групата. Пред мен е само тя – общата система и през нея гледам на целия свят. Всичко, което става в света, е резултат, определящ се от качеството на връзката между нас. Такова възприемане на реалността се старая постоянно да поддържам в себе си, тъй като то е истинското. В тези усилия ще забележим, че наистина така е устроен светът.

1. Мога да нося в себе си тази картина дотолкова, доколкото да я видят всичките ми другари. Тук се изисква взаимна работа: ако се безпокоя за тях, то като отговор получавам сили, които ми помагат ”да остана на повърхността”.

По такъв начин0 се старая през цялото време да видя света през призмата на групата,  а също така се грижа за всичките си части, за всичките си другари, да не ги напуска и тях тази картина, да бъдем заедно в това световно възприемане. Съблюдавайки тези две условия, получавам от другарите си поръчителството, което се нарича ”скланям себе си и целия свят към оправдаване”.

В това всъщност се състои точката на анализа и избора, който има човек. За сега за нас тя се проявява точно така.

Ако не мога да се придържам към такъв подход в някой от своите анализи – то не си струва за сега да се показвам на показ, максимално да се придържам към възприятието, преминало през групата. В крайна сметка, всичките ни обръщения към света за използване на тази система ще ни навличат само проблеми, провали, хаос и неприятности, чак до смъртен изход. Всичките беди идват от това, че ние внезапно преставаме да виждаме единната система, поне в минимален размер. Раздялата с нея е смърт, т.е. отсъствие на комуникация между нашите части, вкарващо ни в духовното небитие.

От урока на Рабаш, 26.02.2012

[71008]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

За да станем подобни на Висшата светлина, имаме известен пример: трябва да се учим с намерение, за да ни подейства светлината, и в нас да възникне това желание, вътрешното устремяване, вътрешния порив – повече нищо не трябва.

Струва ни се, че това е много просто, тъй като всичко вече се намира пред нас. Даже по земните мерки е ясно, че човек който  обича нещо или някого , стреми се към нещо или към някого – желае да отдава. Това го препълва, като любовта на майката към своето дете. Вижте колко е щастлива, че в нейните ръце е това малко създание – това я поглъща цялата. Нищо друго не й трябва  – само любовта към него я изпълва цялата.

Щом имаме такива примери в нашия живот, защо ни е толкова трудно да изпълним това условие на отдаване и любов – духовно? То трябва да е насочено навън от нас , а не към нас, не за нас. Ето това е проблемът.

Затова, за да формираме в себе си движение напред, навън от себе си , ни е нужна определена тренировка, определени навици, които можем да придобием, само ако се опитаме да се обединим помежду си.

Но опитите да се обединим ни довеждат до разочарование, защото ние се опитваме да го постигнем сами. Неведнъж  сме се опитвали да направим това, и разбира се, нищо не се получаваше.

В резултат, след многократни, самостоятелни опити да се обединим: ” Къде е нашата взаимна отговорност, взаимното отдаване, взаимното поръчителство? Къде ни е духовния съсъд?” –и т.н., започваме да усещаме, че тук нищо не може да ни помогне. Вдигаме ръце, предаваме се, и ни остава единствената надежда – ако отгоре дойде светлината и ни поправи.

Но светлината не идва – не идва защото ние не я викаме, не я молим. Ние молим, всъщност, за напълване. А можем да се доближим до светлината, само ако се опитаме да се обединим помежду си. Когато започнем да извършваме помежду си действия за обединяване и обезателно по равно, защото любов и взаимно отдаване може да има само между равни, тогава ще усетим вътре в нашето обединение, вътре в нашия кръг, че не ни достига Висша помощ.  Всъщност, точно Тя не ни достига.

Днес просто си спомняме, че има още нещо, което може да ни помогне. Аз чувствам по време на урока по своите ученици, че те изведнъж започват да си спомнят: Ах, да!  Необходим ни е още и Твореца! Ние сами не можем нищо. Трябва да отдаваме, а не да получаваме, да не чакаме, кога при теб ще дойде нещо, а да се устремяваме към отдаване и да приложим към това определен опит…Правилни опити за достигане до отдаване може да се получат само вътре в групата.

Групата може да бъде виртуална, може да бъде физическа – това е без значение. Но всичко трябва да бъде построено на връзката с другарите. Не трябва да изпускаме този момент. Сега всичките ни лични движения са насочени навътре в себе си. Струва ни се, че те се движат от нас към другите, но това не е вярно, съвсем не е реално, защото се осъществява егоистично.

Само ако аз, заедно с другарите започна да се устремявам във взаимно поръчителство към нашия общ център, към общата цел, опитвайки се да се организирам, за да се появи във всички едно общо желание, едно общо устремяване, една обща молитва, тогава вътре в себе си ще открием, че там ”седи” Висшата сила, Творецът. Гледайки Го, ние трябва да направим така, сякаш у нас съществува едно единно желание към Него, едно единно устремяване, една обща молба и изискване и всички ние заедно, като един, се устремяваме към Него със сериозно изискване.

Творецът чака, той желае това изискване. Именно то Го принуждава да ни даде помощ във вид на специална сила за отдаване и любов, т.е. да се засели в нас. Той нищо не дава и никъде не остава. Той изпълва всичко, затова Той трябва просто да се прояви в нас. Такова Негово проявяване в нас се нарича разкриване на Висшата светлина – силата наотдаване, на любовта, на Висшето стъпало.

Трябва всички заедно да изискваме това. Постоянно да изискваме и да изискваме, но заедно, относно нашия център т.е. нашето единно желание в което откриваме необходимостта от Твореца.

Тогава ще видим, че всичко, което сме правили по-рано, е било само  за да достигнем до състоянието, когато всички заедно ще се обединим в общо изискване за разкриването Му пред нас, и че само разкриване свойството на любовта и отдаването ще ни спаси.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Конгресът в Арава, урок 2

Искрата на отдаване е прикрепена към моето огромно его, мъничка искра над цялата тази планина. Тази искра е там само при условие, че аз я издигна над егото, тоест искам главата ми да е в облаците. Как да се откъсна от егоизма и да бъда в тази искра, вместо да бъде вътре в това огромно его, в качествата, желанията, навиците и възпитанието, които ме изграждат?

Разбира се, това е невъзможно; всеки вижда това. Човек открива, че той е напълно неспособен и все пак разбира, че трябва да постигне целта на живота. Той не иска да умре като животно! Иска да разкрие духовния свят, да постигне смисъла на живота и да почувства цялата вселена. Не е съгласен да пропилее целия си живот и да умре като животно, без награда, цел, знание, смисъл, разбиране или любов.

Тогава как мога да пробия този кръг? Всичко което искам е егоистично, но дори така не съм способен да поддържам тези мисли. Ежедневието ме погребва под своето тегло и то няма да ми позволи, дори егоистично, да мисля за духовната награда, да погледна дори малко над този свят.

Написано е, че „затворникът сам не може да се освободи от затвора“. С други думи, не съм способен да издърпам себе си за косата от блатото, в което съм. Обаче трябва да полагам максимални усилия и да се опитвам да направя това много пъти, за да разбера, че трябва да се обединя с обкръжението.

Това е възможно само при условие, че виждам, че нищо не може да ми помогне. Ще продължа да живея този кучешки живот, докато умра, освободя се от всякакво задоволство, любов или смисъл и без да съм постигнал дори една от своите егоистични цели. Само ако опитам всички възможни средства, ще постигна такава болка.

Не се изисква никакъв специален интелект или способност – само упоритост. Както е казано: „Прави каквото искаш, но не напускай“. Ще достигнеш пълно разочарование в своите сили и ще осъзнаеш, че само групата може да ти помогне. Това е твоята единствена надежда. Никой друг не може да те спаси. Няма да помогнат нито твоите фини усещания, разум, опит, образование, пари и сила! Просто се нуждаеш от групата.

Виждам, че съм направил всичко възможно с всички свои сили, пари, разум, желания, качества и навици. Опитал съм хиляди различни неща и нищо не е помогнало. Напълно съм загубил надежда в тях. Единственото нещо, което остава, е да променя себе си. Вместо всичко, което имам, нека групата да дойде и да ме напълни. Нека да ми даде своите желания, мисли, интелект, чувства, разум и сърце – всичко! Нека дори да трансплантира моите органи; ако остана с това, което имам, ще завърша живота си като животно.

Ако достигна такова отчаяние, това е началото на обединението с групата. Това велико постижение идва само след пълно отчаяние в своите собствени сили. Виждам, че нищо не помага. Затова съм готов да се издигна над себе си до мястото, където се намират моите приятели, до сърцето и разума на групата.

Сега всеки разбира, че нищо друго не може да му помогне и че той трябва да зависи от другите. Взаимно поръчителство е нашето спасение. Ако приятелите ме оставят, с мен е свършено. Сякаш те ме държат над пропастта. Ако те спрат да ме държат, аз ще падна в нея. Аз завися от тях на 100%! Моят духовен живот и смърт са в ръцете на групата.

В тази ситуация човек със сигурност изисква взаимно поръчителство и  е готов да го направи. Готов е да плати за него с всички сили, които има. Готов е да дава на групата, да я подкрепя и да пожертва всичко само за това, групата да го държи.

Оказва се, че индивидуалният духовен живот на всеки човек зависи от групата, а групата влияе на всичко. Това наричаме взаимна помощ. Всеки трябва да дава на групата и тази група трябва да поддържа всички. Това е взаимното поръчителство.

Взаимното поръчителство не съществува между отделни личности. Групата е по-висше понятие, не нашето взаимодействие на нашето ниво.

От 2-рия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011
[62144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Краят на действието е в неговия замисъл“. Можете ли да ни нарисувате картина на края на последния ден на конгреса, напълно цялостна картина, заедно с махсом (бариерата)?

Отговор:

Нямам какво друго да кажа.

То ще бъде взаимното поръчителство, напълно реализиращо се между нас, когато разкрием системата на взаимна връзка между душите. То вече е в нас и само трябва да го разкрием на най-малкото ниво. Това ще бъде достатъчно, за да влезем на първото духовно стъпало и да започнем да отдаваме светлина на света. Така другите хора също ще започнат да разкриват жиците на взаимна връзка помежду си и така ще излекуваме целия свят. Човечеството ще прекъсне своето тежко и стръмно падане и веднага ще види, че има решение.

Сегашната криза всъщност е чудесна възможност да се издигнем и хората ще почувстват това веднага. Системата на взаимна връзка ще се разкрие между тях и те ще разберат къде е решението и защо всичко се случва.

Аз наистина се надявам, че това ще се случи. По нашия път трябва да добавим само намерение: Искаме да реализираме всичко това, за да станем подобни на висшата сила, за да се отплатим на Стопанина със същата доброта, която Той желае да ни даде.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62256]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Опитвайки се да реализираме силата, която ни изпраща висшето стъпало, откриваме, че това е невъзможно…

Отговор: Абсолютно вярно е. Стремим се към невъзможното, към това, което е свръх нашите сили.

Може ли да се иска от магарето да изпее оперна ария? Неспособно е на това, нито по ниво на развитие, нито по физически данни. А ние се намираме в много по-лошо положение. При магарето, поне има слухов и гласов апарат, а ние нямаме нищо от духовния свят. Абсолютно откъснати сме от него.

Защото духовият свят – това е свойството отдаване. Как да го усети, в егоистичното си желание? Може ли отдаването да се облече в получаване? Може ли огънят да се облече във вода? Разбира се, че не.

И затова нашето голямо желание е насочено не просто към абстракция, а към това да ни поправи висшата светлина. В това желание трябва да има скрити три съставляващи: Исраел, Тора и Творецът. Казано иначе: аз, групата и висшата светлина. Именно тя ще ме поправи, а сам нищо няма да постигна.

И затова на Конгреса „Поръчителство“ издигаме МАН – желание, молба, потребност от това Висшата сила да ни поправи. И в това е цялата същност, цялата задача на конгреса.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→