За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

Важно е да разберем за какво ни е всичко това. Работата е там, че у Твореца изначално има желание да отдава и затова няма никакъв смисъл да Го молим да ни дава светлина и наслаждения, както ние обичайно правим.

Творецът има какво да ни даде и има желание да ни отдава, но Той иска човек да не бъде просто получаващ от Него, а да стане такъв като Него – велик, независим, отдаващ, подобен на Него по свойства на отдаване и любов.

И имено за това трябва да моли човек – да има  желание за отдаване, да притежава свойството за отдаване и любов, които притежава Твореца.

Ние сме свикнали да молим за напълване, а в същото време трябва да молим за поправяне. След като бъдем поправени, светлината на Твореца веднага ще ни изпълни.

С други думи, нашият проблем е в това, че не разбираме какво си струва да искаме от Твореца. Ние пребиваваме в океан от светлина, добро и наслаждения, но въпреки това нямаме подходящ съд, в който да усетим цялото това изобилие.

Този съд – свойството на отдаване и любов, тъкмо за него трябва да молим да получим от Твореца. Само като придобием това свойство, светлината на изобилието сама ще ни изпълни.

От страна на Твореца има само едно ограничение, единствено условие за получаване на светлина – ние сме длъжни да станем подобни Нему. Та нали Той желае ние да се наслаждаваме като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш «Кой е Той, довеждащ ни до молитва»: Човек е длъжен да каже: «Кой ще ми помогне, ако не аз самият и кога, ако не сега?».

И затова ни е забранено да се бавим дори за миг,  и не трябва да чакаме по-подходящо време, за да започнем да се занимаваме с духовна работа.

Това означава, че винаги трябва да бъдем готови да се обърнем към Твореца с молба и постоянно да я изясняваме и уточняваме, докато не получим отговор.

Но след своето действие трябва да вярваме, че не човек отправя призив към Твореца, а напротив, Творецът го зове към себе си и причината за сближаване идва не от страна на човека, а от страна на Твореца….

Затова, преди да се молим, трябва отначало да благодарим на Твореца за това, че е повикал човека, за да го приближи към Себе си.

По този начин, ние се установяваме направо на тази линия, по която се разпространява към нас светлината, по всички нейни стадии.

И ако аз си спомням, разбирам, чувствам, удържам в себе си мисълта, че духовното пробуждане идва към мен от Твореца – значи в мен вече има начална връзка, с помощта на която мога обратно да се обърна към Твореца с моя собствена молба.

Да благодаря на висшата сила за изпратеното ми пробуждане – това означава да встъпя с нея в първи контакт, избирайки от всички посоки, от «360 градуса», единствената правилна – към Твореца. Изборът на тази посока е първото действие, което сме способни да извършим.

Подобно на притчата за сина на Царя, който копаел тунел под дома на баща си, за да вземе фунт злато.

И тунелът бил копан от двете страни – както отвътре, така и отвън. Защото и бащата, на свой ред, копаел насреща тунел, с желанието по-скоро да даде.

Т.е. Творецът първи ни дава пробуждане и в нас се ражда молитва. Само тогава това няма да бъде празна молитва, а в нас ще се открие истинско желание, в отговор на което, ще ни дадат свише сили за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво довежда човека към правилна молба към Твореца?

Отговор: Цялата работа на човека се състои в това да достигне вярна реакция на призива на Твореца, Въздействието на Висшата светлина.

Аз съм отделен от Твореца чрез петте стадия на разпространение на светлината (0-1-2-3-4). И започвам да получавам от него впечатления, в 4-я стадий, където аз вече разбирам „как и защо”.

Но ако не съм достигнал този 4-й стадий, то не разбирам, че моето пробуждане идва от Твореца, и не се обръщам с необходимата молба.

Даже когато в нас вече се пробужда точката в сърцето, желанието да достигнем нещо във висшето, ние още не разбираме накъде да поемем, какво се иска от нас и Кой ни зове?

Аз просто започвам да търся в какво е смисълът на моя живот, каква е причината? Появява се въпросът за Твореца, но човек все още не осъзнава това.

Когато той започва да изучава науката кабала, на него му се изяснява за какво всъщност пита, по-скоро за Кого? Той открива, че има Такъв който го пробужда, който го желае, който очаква от човека отговор.

Тук има двама: Творец и творение. А ни се струва, че целия останал свят съществува само за да ни помогне да се ориентираме вярно в нашето завръщане назад към Твореца. Както е казано: „Целият свят е създаден в моя помощ – а аз за да служа на създателя”.

Целият този театър на живота, който наблюдаваме пред себе си е създаден специално за да може чрез него да фокусираме своето зрение и реакции и да намерим Режисьора, ръководещ този спектакъл.

И когато в тази объркана ситуация ние концентрираме своето зрение върху Него, тогава откриваме вярната посока и достигаме до правилното обръщение към Него: по неговата сила, концентрация, характер – така че да се удостоим с отговор.

Затова не трябва да се пренебрегва светът, а особено даденото ни обкръжение, учение и другари. Трябва да използваме всеки миг от своя живот, за точно изясняване на тази коренна точка, откъдето идва обръщението на Твореца и чрез нея да върнем своя отговор.

Ако аз организирам правилно своята молба към Твореца от долу на горе, то аз ще разбера, че всяко нещо в света си има своето предназначение и без нея не бих установил контакт с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да помоля за обществото?

Отговор: Ако поставим кардинално въпроса, то неправилно е въобще да се мисли, че има общество и че съм длъжен нещо да моля за него.

Работата не е в недостига на храни и здраве. В Твореца всичко това е в изобилие и всичко произлиза от Него, но ние сме длъжни да поправим разбитото, достигайки подобие с Него и тогава вече в нас ще има всичко!

Ако не молим за най-главното – за какво се оказваме тук – за нас не ще има и с какво да поддържаме съществуването си.

Защото усещанията на всякакви страдания – от най-незначителните, до глобалните – падат върху нас само, за да ни доведат до правилната молитва.

А доколкото причината за всички беди е в разбиването на Душата на частни души, ненавиждащи се една друга, то истинската молитва за обществото се състои в това да поискаме да се обединим с всички.

Да поискаме отново да станем като един човек с едно сърце, за да действа в нас закона за поръчителството в пълно равенство и братство.

Не както призоваваха комунистите, за по-добър живот в този свят, а в обединение с Твореца, в по-висш от нашия свят.

Тогава Творецът, Висшата светлина, ще поправи нашия егоизъм, ненавистта в отдаване и любов, ще обедини всички нас, желанията в душите, в един стремеж да сме подобни на Твореца.

С такава поправка ние премахваме разделящото ни его и ставаме подобни на Него, единни като Него, заедно в един съсъд, който Той напълва, както е било в началото на сътворението, в Малхут на Света на безкрайността.

Това е и молитвата за обществото.

От урока по статията на Рабаш, 13.07.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението, част 7

Въпрос: Нашата молитва (груповата) към Твореца за пробуждане в душите на въпроса за смисъла на живота, , докато дойдат огромни страдания (войни, катастрофи и т.н.), имат ли силата на молитва от сърцето?

И как да повлияя на другарите, които не се намират физически в групата: с молитва, с мисъл, обръщайки се към Твореца?

Отговор: С всичко възможно, с писма и разговори с тях, с мисли и молитви към тях и към Твореца.

Въпрос: Цитат: „Всички народи (в бъдеще, по неволя, по пътя на страданието, или съзнателно по пътя на светлината) ще се обединят и ще бъдат готови да работа за Твореца (съвместно отдаване на Твореца: получават от Твореца безкрайно напълване заради Него)”.

Ако ние искаме да се обединим, но не чувстваме в себе си възвишени вътрешни усещания, ще се обединим ли?

Отговор: Трябва да се стремим, докато стремежите ни не достигнат определена граница „Сеа” – тогава ще усетим в себе си това свойство и напълването със светлина в него.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→