Зоар, глава „Бехукотай“, п.24: …Защото справедливостта се поправя и допълва само с помощта на милосърдието.

Както е казано: „Чрез милостиня (праведност) ще бъдеш утвърдена“. Става дума за Кнесет-Исраел, т.е. малхут.

Тъй като само чрез праведността постига тя съвършенство. …И това става благодарение на пробуждането отдолу.

Какво означава МАН, молба, сълзи, милостиня, „порта на сълзите“, молитва?

Това значи, че аз искам да стана подобен на Твореца. Само при условии, че моята молба е само за това, аз пробуждам Зеир Анпин, и Той въздейства на Малхут.

Само, ако низшият желае да се уподоби на висшия, висшият може да му подейства, да го издигне на следващото стъпало, да му даде сили и разбиране, което означава да си висш.

Защото, какво още може да даде висшият? Творецът притежава само съвършенство, и може да ни предаде само нивото на това съвършенство -постепенно, в съответствие с нашите състояния.

Затова, няма за какво да молим Твореца, а само за възможност постепенно да станем подобни на Него, като всеки път все повече се сравняваме по свойства с Него.

Той няма какво да ни даде, освен нашето поправяне, за да станем наистина подобни на Него. Такава е нашата връзката с Твореца.

Затова, всички останали викове и сълзи, които проливаме в този свят, не водят до нищо. В продължение на цялата ни история виждаме, че това не помага.

Само, ако постигна „точката на превключване“, започвайки от нея и продължавайки по-нататък аз искам да стана подобен на Твореца, когато точно определям кой е Той, какво представлява, какво не ми достига, към какво действително се стремя, ако аз направя своето желание подобно на Неговото желание – това веднага ще проработи.

Именна това се нарича молитва на бедния, сълзи, порта на сълзите и милостиня.

Откъс от вечерният урок по книгата «Зоар»,15.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.

Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).

Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.

В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.

Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.

А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо.  Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода  да избираме.

В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.

Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.

Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.

Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.

Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.

Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.

Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.

И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.

Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.

Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в  намерение за отдаване.

От урока по книга Зоар, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Намерение - Няма коментари→