Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Преди учене е необходимо да се изясни, поради достигането на каква цел той сега започва да учи Тора, т.е. да изясни намерението си.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

От човек се изисква да положи големи усилия преди началото на ученето, за да ми принесе това учене светлината на Тора, за да се върна той към Източника.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Целта на изучаването на Тора – да почувства даващия Тора. Такъв ученик се нарича „Исраел“.

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

[43456]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

Ако изучава Тора заради възнаграждението на поправящата светлина, неговото учене е ефективно. Но ако забравя за тази цел в изучаването на Тора, то Тора не помага в създаването на желание за отдаване. Защото Тора без работа (по намерението да се поправи чрез светлината на Тора) е пуста (без светлина в нея).

Рабаш. Шлавей Сулам. Какво е Тора и работа по пътя на Твореца

Чудото при изучаване тайните на Тора е в това, че изучавайки я с понятие за любов, дори и човек да не я разбира с раума си, но нейното разбиране го възвишава, а след това го и просветлява със своята светлина.

Рав Кук. Орот Тора. Раздел 10, п.10.

[43572]

Filed under: Без категория, Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Ако не се обръщаш за помощ към Твореца – това е знак, че още не си вложил достатъчно усилия, за да се отчаяш и почувстваш, че съществува само Той – един, особен и единствен, който може да ти помогне да извършиш това действие.

Това обръщение се ражда вътре в теб, в края на твоите усилия. Щом не се обръщаш – значи, тези действия още не са стигнали до своя край.

След като човек вложи всички свои усилия, непременно ще си спомни за Твореца, защото вече се е разочаровал от своите сили и тогава чувства,  че има към кого да се обърне за помощ.

И целта на всички тези действия е да повиши чувствителността към съединяването, към отдаването, към желанията на ближния, за да усетиш колко се нуждаеш от връзката с него. Защото, благодарение на тази чувствителност, започваме да усещаме светлината, свойството отдаване, намиращо се помежду ни. И тогава ще разкрием светлината, която и досега е била между нас, но се е скривала.

Ние сме като камъните, които са свързани  помежду си от водата от едно море. Но аз не чувствам връзката, съединяваща ни в една система – липсва ми чувствителност, тънкост, свойството, което притежава  водата – свойството отдаване. Ако  придобия свойството отдаване, ще почувствам, че между нас има обща сила, запълваща цялото празно пространство.

Отделили сме се един от друг заради всеобщата ненавист, общия егоизъм – откъртили  сме се от една голяма скала и сме се разлетели на много отломки. И водата е запълнила цялото пространство между нас.

Не чувствам тази вода, тъй като тя има свойството отдаване. Докато сам не постигна това свойство, няма да я почувствам. Затова, всички мои усилия са насочени към пробуждане в себе си чувствителността към свойството отдаване – самият аз да придобия това свойство.

При някой става по-бързо, а за друг е необходимо много дълго време. Тук всичко зависи от обкръжението, от усилията, от корена на душата. Никаква протекция не може да има. Докато не стигнеш до последния, четвърти стадий (400 години) – няма да престанеш да полагаш усилия. Но ако обкръжението те поддържа, тогава този път може много да се ускори.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам и се въодушевявам в началото на урока по книгата „Зоар”, когато Вие говорите за намерението. Но когато започнем да четем „Зоар”, в мен надделяват много външни мисли и не успявам да се върна към правилното намерение.Какво да правя?

Отговор: Да съжаляваш! Постепенно в човек идва необходимостта от усещане на материала. Тъй като става дума за възможността за възприемане на духовното. Нашите желания/съсъди – това са усещания, желания.

Ако в човека все още няма желание да разкрие висшето – силата на отдаване,  въз основа на низшето – силата на получаване, за сметка на това, че низшият ще се уподоби на висшия по свойства, то човек все още не изпитва въодушевление от постоянното духовно търсене.

Нищо не можеш да направиш, освен да съжаляваш, доколкото е възможно. А групата трябва  да поощрява постоянно правилното намерение по време на ученето.

Само  миговете, в които човек си спомня за намерението, се считат за изучаване на Тора/ кабала, светлината, връщаща към източника. Ако събере всички тези моменти, той може да изчисли  колко минути в своя живот е изучавал Тора …

Но това, което не прави разума, го прави времето. Постепенно и това ще дойде.

От урок по  книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43265]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Постоянният диалог, молбите към Твореца, са хубави с това, че към Него е невъзможно да се обърнем изкуствено, с молитва прочетена в книга.

Човек започва да разбира, че ако не ги чувства, те не се смятат за призив. Така Творецът няма да ни чуе, трябва да се обръщаме към Него по-сърдечно, разшифровайки думите, които отправяме към самите себе си по-близо до сърцето ни.

И тогава, вместо  човек да чете молитви от молитвеника, с думи, които засега нищо не му говорят: «заради себе си», «заради отдаване», «над знанието», «Тора и заповедите», «добри постъпки», «Свят и Благословен» – същите термини и цитати, които използват кабалистите – той започва да говори на по-чувствен език. Дори без думи, а във вътрешни усещания и така се доближава до молитва, до молба.

За каква помощ трябва да моля Твореца? – За да ни помогне да се обърнем с молба към себе си! Тази молба ще се превърне в духовен съсъд, в «място» за разкриване на Твореца.

Но на всеки етап трябва да се стараем да проверяваме себе си – обръщаш ли се със собствени думи към Твореца, а не просто да повтаряш стандартни фрази от книгите, без да ги разбираш. Тъй като това означава, че не разбираш към кого, как и за какво се обръщаш и че си все още откъснат от самата молба.

Способността да се обръщаме с молба е всъщност огромна помощ, която позволява на човек да се измени, да поправи себе си. Обръщането към Твореца е като устройство, посредством което човек се променя. Главното не е в търсене на отговор на молбите ни,   а в самите тези молби, които строят човека.

И тогава той започва да разбира, че се намира срещу неизменна, постоянна висша светлина. А неговата молба е онова, което го променя, изгражда го все по-близо по подобие на простата, абстрактна висша светлина. Вътре в своята молба той ще разкрие собствения си образ, все повече съотвестващ на висшата светлина, на нивото на Твореца. Тоест човек постига формите на Твореца вътре в молбата си към Него и така напредва.

Затова е написано: «Дай Бог той да се моли през целия ден!» Тъй като цялата работа е основана на молба и молитва.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всъщност, не е толкова важно, за каква помощ моли човек Твореца. Главното е, да моли –  във всеки миг!

Нека никога не забравя, че няма никой, освен Него – добрия и творящ добро. Нека всяка дреболия, която се случва с него, да я свързва с Твореца.

Тъй като обикновено човек си мисли, че не е дошъл още подходящият момент да се обърне за помощ, а той сам трябва да направи нещо, със собствени сили да постигне успех, да изпълни някакви определени действия, и само след това да се обърне за помощ към Твореца. Но това е неправилно! Не са необходими никакви действия. Цялата методика е предназначена само за да разкрием Твореца!

И затова, колкото повече се обръщаш към Него, колкото повече се усещаш зависим от Него, колкото по-силно се притискаш към Него, постепенно прехвърляш върху му цялата отговорност за онова което се случва с теб – толкова по-малко можеш да се вълнуваш. Съгласно със своята програма, той ще те отблъсне, ще се скрие, ще постави пред теб най-различни препятствия и скрития. А ти, независимо от всичко това, привиквай да го търсиш през цялото време, за да общуваш с Него.

Това е най-краткият и надежден път. От нас, не се иска кой знай какъв разум, а само издръжливост. Ако човек така се организира и не забравя за това (с напомняне от групата), то със своето постоянно обръщение към Твореца, към висшата сила, към природата, той точно открива как да общува, за какво, защо? Той опознава характера на Твореца – на какви молби Той отговаря, и на кои не. Благодарение на постоянното си желание за връзка и диалог с Твореца, човек започва да Го опознава.

Затова е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти – само, не си отивай!” Т.е. трябва да се молиш за всичко, дори без да се замисляш. Да молиш, както моли малкото дете, хващащо всичко до което се докопа викайки на майка си: „Дай- дай- дай!”.А след тези обръщения, следват поясненията: какво всъщност си струва да се иска, къде тук е ”заповедта”, къде е ”престъплението”, а къде ми е дадена свободата на избор, колко различни отгласи предизвикват моите действия. Така човек се учи.

Добре че това няма да те обърка, и ти няма да си мислиш, че всичко зависи само от теб или от обкръжението. Ти ще съединиш тези три съставни: ти, групата, Твореца и ще се устремиш в правилната посока – към висшата сила, към зависимостта от Него. А след това ще започнеш да си изясняваш как ти се обръщаш – отправено ли е твоето обръщение в твоя полза, на полза на ближния или Твореца? Това се изяснява постепенно, пътьом.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Мрежата за връзка на великите кабалисти от миналото работи ли също и над душите, които още не са се пробудили за духовното?

Отговор: Не. Тези хора, не търсят от тях помощ. Ти можеш да изучаваш Тора, да прочетеш хиляди книги – и това няма да промени нищо в теб.

Ако четеш кабалистически текстове, дори с намерение да напреднеш, въпросът е в това, намиращ ли се в група, желаеш ли такава форма за връзка между вас, каквато съществува между кабалистите.

Желаем ли между нас да бъде създадена такава мрежа за връзка, както при тях? Искаме ли ние да преминем от връзка между разбитите души, които мислят само как да се насладят с всевъзможни земни наслаждения, – към връзка с нашите свети Праотци – великите кабалисти от всички поколения, да преминем от разбита система между душите – към поправена система? Ние молим от тях помощ, за да се уподобим на тях, за да ни приемат в тяхното събрание.

От урока от Книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква молитва е необходима, за да преминем от сянката на егоизма към ”свята сянка”- към екрана на своите желания?

Отговор: По-правилно е да се пита: защо трябва да се страхуваме? Нали още не знаем какво е това ”молитва”. Засега са ни по-известни: страх, предпазливост, трепет, безпокойство, имам всичко, което ми е необходимо, за да се предпазя.

Молитвата е усещане в сърцето. А сърцето усеща или страх, както е казано в самата Първа заповед, или след като правилно се научи да възприема този страх, да почувства любов.

Това са преди всичко две заповеди: страх и любов. Страхът ни довежда до молитва, молба, а любовта – към благодарност.

Затова е нужно да се изясни в какво състояние се намираш ти. Ако чувстваш, че на теб не ти достига пълнота – значи ти се намираш в страх (страхуваш се). И защо трябва да се страхуваш, да се опасяваш да загубиш или да избягаш от каквото и да е състояние, от каквато и да е беда? Попитай се!

Ако ти се страхуваш, че с теб може да се случи нещо лошо, то е необходимо да си изясниш, че ”Няма никой освен Него”. Ако се страхуваш да загубиш това, което притежаваш сега, то си изясни, как да работиш на принципа: ”Ако аз не си помогна – то кой още?” И тези разяснения се наричат молитва.

Не бива да оставяме тези разяснения, а трябва да се занимаваме с тях, колкото е възможно повече. Главното е, максимално да  изясним всяко състояние, и не е страшно, ако в следващия миг ти отново се объркаш, не намираш себе си и всички фактори, които ти влияят: аз, обкръжение, учене. Връщай се и си изяснявай това отново и отново. Така ще си разясниш все повече подробности, докато не достигнеш целта на творението. И в това се заключава нашата работа.

И според тези изяснения, ти по всяко време ще се развиваш по 4-те стадия АВАЯ на всяка нова степен. Главното е, да не излизаш от тези вътрешни разяснения:

– какъв съм аз, кой ме ръководи;

– как трябва да се отнасям към силите, които ме движат;

– как трябва да се свързваме между нас и да се търсим един друг;

– как да станем партньори и да не се оставяме един друг, без да обръщаме внимание на всички скритости и проблеми;

– как да се издигна над тях, да ги оправдая и имено чрез тях да премина към разбиране и любов.

От урок по статия от книга „Шамати“, 16.05.2011

[43187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Какви сили препятстват подема на моята молитва към Вратата на сълзите?

Отговор: Преди всичко, ние няма към кого да се обръщаме, освен към общата сила на групата – там се намира Творецът. ”Вратата на сълзите” означава, че ние разбиваме своя егоизъм и се обединяваме заедно.

Това състояние се нарича ”Врата на сълзите” затова защото, когато го достигнем, не усещаме нито сили, нито желание, нито способност за обединяване. Чак тогава, – ако наистина достигнем такова състояние, ние придобиваме сили да плачем и да се молим, защото сме обединени като съсъди в едно общо желание. От слабостта и безсилието се поражда вик, който се нарича ”сълзи”, и тогава” Вратата” се отваря.

Това се случва само по време на обединение, а обединението изхожда от центъра на групата. Затова не е важно, къде се намирате – в Детройт или някъде на друго място. Състоянието, когато вие искате да се слеете в едно цяло, за да постигнете любовта, но не сте способни на това, се нарича Врата на сълзите.

От 8- мия урок на конгреса ”Wе”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→