Въпрос: Не ми е ясно, как физическите страдания могат да породят молитва и да ми помогнат да достигна някаква духовност? Нима материалните страдания са свързани с духовните?

Отговор: Физическите страдания не са свързани с духовните. За какви страдания говориш – за болка в крака? Ако те боли крака иди на лекар. А кабала говори за отношенията към ближния – само по това ние проверяваме себе си, доколко сме наред или не сме.

Защо ние въобще в материалния свят усещаме някакви страдания, не свързани директно с духовния път? – Защото е казано, че „страданията смекчават тялото /егоизма/”, и ни приближават към въпроса: ”С каква цел страдаме и защо? В какво е смисъла на моя живот?” И така постепенно човека се приближава към същността на въпросите.

Но това не значи, че ако ме боли крака, веднага трябва да мисля за Твореца. Преди всичко, трябва да отида при лекаря и да се излекувам. Но ако чувствам, че в мен се разгарят претенции към другарите и групата, то това е вече проблем, с който трябва да се обърнеш към Твореца.

Тоест едните страдания минават като „по оголен нерв” и също ни приближават към целта, защото виждаме, колко временни и нищожни са нашето тяло и нашият живот и колко слаб и зависим съм от тази болка. А има страдания, които ми разкриват колко съм противоположен на целта. И там вече ми е необходим друг лекар – не отоларинголог, а Главния лекар от всички лекари, лечителят на разбити сърца.

Защото моето сърце, моето желание е разбито! Разбита е душата, която Той трябва да поправи.

Обръщението към Твореца /Бога/ по какъвто и да е повод е тръгнало от там, че егоистично хората разбират връзката с Него – за своето благополучие, а не за своето поправяне. Затова постоянно вярват, че ще дойде доброто, макар да става обратното. Но като слепи не виждат резултата и не се отчайват, защото егоизмът не позволява да престанеш да работиш за себе си…

Ах, ако биха си отворили очите за да видят, че Бог няма, а има неумолим закон на природата, който ни принуждава да му се уподобим – да станем добри, въпреки себе си!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42663]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Молитвата за обществото е винаги молба за нещо, което да допълня до съвършенство?

Отговор: Да. Но ти си длъжен да го допълниш единствено в своите очи. Обществото не изпитва в нищо недостатък. Освен теб, всичко е поправено. Всеки съди съгласно своята мярка на неизправност. Човек вижда света през призмата на своите недостатъци. Ако сега ти беше поправен, щеше да видиш, че целият свят е изправен.

Затова молитвата за обществото – е молитва за твоето общество, намиращо се в тебе, – мястото на твоята Шхина – ”място”, където ти ще разкриеш Твореца. Всъщност това е твоето общество. Тъй като ти никога не виждаш нищо отвън, ти виждаш вътре в своето желание, своят счупен съсъд на желанието.

”Аз се моля за обществото!”- Освен теб, никой не се нуждае от твоята молитва и от всичките онези красиви думи, излитащи от твоята уста: ”Аз работя заради обществото!”. Всичко това е само видимата част на работата.

Ти даже не знаеш, колко си затворен вътре в себе си, и си длъжен да поправиш само своето вътрешно желание. Това се нарича ”общество”, ”свят” –всичко е вътре в теб, както е казано: ”Човекът – това е малък свят”.

От урока от книгата „Зоар“, 10.05.2011

[42671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако молитва е молба за поправяне, а не за отстраняване на страдания, то защо е казано, че трябва да се молиш за страдания?

Отговор: Казано е, че трябва да се молим за страдания, защото на това място, където аз усещам страдание – там ми се разкриват пороците на моето егоистично желание. И за тях аз се моля, тоест, изяснявам, какво в мен не е наред и как мога да поправя това място, за да го обърна в отдаване.

Ако става въпрос за обикновен човек, то той се моли за да му бъде добре – да се отвори кран, от който към него да потече изобилие свише. Неговите страдания са материални, тоест, в желанието за наслаждение и за това желание той търси напълване, затова неговата молитва е толкова земна, наивна.

Той не се отнася към болката си като към средство за достигане на Твореца, а просто иска да я успокои, приглуши, да запълни пустотата. Така е прието да се молят всички хора, независимо дали да светски или религиозни – все търсят да им е добре и за това са готови да се молят. Все само искат и искат: „Дай ми, дай ми, дай!”, защото страда техният егоизъм и трябва някак да го успокоят.

Истинска молитва е когато аз казвам, че „Няма никого освен Него”. Той е създал в мен егоистичното желание – „злото начало” и аз трябва да разкрия какво е това. Ако чувствам болка в желанието си за наслаждение – трябва да я използвам като средство. Защото Творецът е създал това желание и ми е дал да почувствам сега болка – никой друг! Сега аз усещам болка на това място, в което трябва да се изпълня, съединявайки се с Твореца – а аз не съм направил това.

Да допуснем, че уча в първи клас и са ми дали домашно, което не съм направил. Аз не съм се подготвил за изпита и съм го провалил – и ми се полага наказание, страдание. Но това страдание съответства на моята възраст, на първи клас.

Така и всеки човек, усеща страдание на това място, където не е взел изпита, не се е поправил, не е напреднал съгласно програмата на Твореца към целта, към поправеното състояние. Излиза, че той трябва да благодари за това, че Творецът, висшата светлина пробужда в него това усещане за болка. Това е симптом за болест, даден за да тръгнеш и да я излекуваш – и тогава ще бъдеш здрав!

Затова не търси как да накараш Твореца да успокои болката ти – търси как да излекуваш своята болест. Защото, ако ти просто притъпиш болката, утре ще се събудиш с много по-силна болка. Днес си изпил някакво обезболяващо, престанал си да чувстваш и се радваш сякаш си здрав. Но това не е истина и утре ще ти бъде още по-лошо!

Затова има хора, които така се отнасят към своята болка и житейски проблеми, че са готови да вземат всякакъв наркотик, всякакво обезболяващо – главно да се избавят от страданията, както се казва: „Не ми трябват нито страдания, нито наградите за тях”. А други казват: „Нека има страдания, ако те ми показват местата, където трябва да се поправя, за да се издигна постепенно до висотата на Твореца, аз съм готов да ги приема и да благодаря на Твореца за лошото така, както и за доброто”. Защото всички тези усещания само ме пробуждат и ме насочват правилно по пътя.

Това са два напълно различни подхода. Едни викат: „Спаси ни, дай ни успокоение!” – така говорят масите. А онези, които говорят: „Не, ние ще използваме цялата тази болка по най-ефективен начин” – те се наричат „работници на Твореца”. Защото ние искаме да изпълним Неговата работа, искаме да бъдем Негови партньори! Ако Той ни пробужда – ние сме готови да се събудим.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 09.05.2011

[42604]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво символизира поменната молитва (Кадиш)?

Отговор: Когато някой умира, ние благодарим на Твореца. И за какво? За смъртта на близкия човек ли?

Все пак, ние въздигаме благодарност от духовното ниво. От висотата на духа аз гледам на получаващото желание, избавящо се от своята егоистична форма, благодарение на въздействието на светлината, на Твореца.

Накрая, Той е направил така, че тази част е умряла и сега мога да осъществя с нея „възкръсването на мъртвите” – да взема това желание, което остава без егоистично намерение и да започна да работя с него заради отдаване.

След смъртта на егоизма, тоест намерение заради получаване, остава само „тялото”, желанието. То се разлага и тогава мога да пристъпя към работата с него.Излиза, че аз съм получил голяма помощ свише, за което и благодаря на Твореца. Това не са просто думи, а чувство, изтръгващо се от човека, когато неговото егоистично желание, накрая, умира.

В нашето съвременно егоистично разбиране, Кадиш се представя с нещо противоречиво. Всъщност, всички молитви, заповеди и обичаи, при дълбоко разглеждане, не съответстват на законите на нашия живот. Всички те са абсолютно нелогични, ирационални в нашите очи, тъй като се явяват проекции на духовните закони.

Урок на тема „Народът на Израел”, 09.05.2011

[42610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Истинската молитва е молитвата на „осемнадесетте благословения“: 9 сфирот на пряката светлина и 9 сфирот на обратната светлина. Не в Малхут, в желанието да се наслади, а в Есод, който е над висшето егоистично желание. Тоест в нея се подразбира намерението да се използва Малхут заради отдаването. От това следват 18 вида взаимоотношения с Твореца: 9 от пряката светлина и 9 от обратната.

Да се използва Есод вместо Малхут означава да се действа с „милосърдие“, тъй като ние търсим свойството отдаване, като се стремим да се уподобим на „първите девет сфирот“ (тет ришонот), които идват от Твореца към творението, а Малхут – 10 сфира. И единственото ни желание е да се разкрият тези първи 9 сфирот, свойствата на Твореца – да ги поемем в себе си, да ги усвоим, да направим от тях подобни на своите 9 сфирот на обратната светлина.

И тогавa от нас се издига истинската молитва. Тъй като с това, че искам да се уподобя на 9-те сфирот, задействам своите 9 сфирот на отразената светлина и се моля Малхут да стане съвършено подобна на 9-те свойства на Твореца, спускащ се към нея. Тогава моите 9 сфирот на отразената светлина стават съсъд (кли) за приемане на 9-те сфирот на пряката светлина и аз получавам отговор на своята молитва веднага и на място.

Ако можем така да молим, то ние използваме правилно висшата светлина, търсейки как да получим от нея силата на милосърдието, силата на отдаването, а след това обличаме егото си в отразената от нас светлина отдолу нагоре. Тогава молитва ще са действията, включващи в себе си абсолютно всичко – и разкриване на първите 9 сфирот, и възприемането им като 9-те висши свойства вътре в Малхут, и подема от Малхут на отразената светлина отдолу нагоре, ставаща одеяние за пряката светлина, разчет и получаване на пряката светлина вътре в отразената. Всичко това се постига за сметка на молитвата „осемнайсет благословения“.

Затова „молитвата на 18-те“ е основна молитва в духовната работа.

Ако се извърши „подем на световете“ в духовната работа, такива състояния като „Събота“, особен „празничен ден“, то се извършват изменения и в „Молитвата на 18-те“. Тъй като свише се спуска по-силна светлина, значи и работата долу в 9-те сфирот отразена светлина трябва да се измени, за да помести цялата светлина, идваща към нас на празника. Така се строи нашата духовна работа.

Затова е написано, че „Всичко се постига със силата на молитвата“, и „Дай Бог, човек да се моли всеки ден“. Молитвата е действие, включващо в себе си всички етапи на строеж на духовния парцуф: идва висшата светлина, разчет в главата на парцуфа, ударно взаимодействие със светлината (зивуг де-акаа бе-рош), разпространениена светлината надолу, т.е. целият процес на преминаване на працуфа в своето развитие: зародиш, кърмене, възрастен етап (ибур-еника-мохин). Всичко това се включва в молитвата на 18-те: 9 сфирот на пряката светлина, обличаща се в 9 сфирот на обратната светлина.

И всичко това се извършва с намерение самите ние да се изменим – а не да изменим висшата светлина, намираща се в абсолютен покой и винаги светеща в пълна сила в безкрайна мяра в главата (рош) на всяка степен.

Човек, начинаещ в духовната работа, трябва добре да провери отношението си към висшата сила – като неизменна и напълваща със себе си цялото мироздание, т.е. нямащ нужда от каквито и да е изменения. Тъй като висшата светлина е абсолютно открита за нас и свети с цялата си мощ, а всички изменения са само в получаващия. Затова моята молитва не е молба висшия да се измени, а търсене в себе си на правилни желания, които ще ми помогнат да се свържа с висшата сила и постепенно да развивам себе си, докато не стана такъв, какъвто е Той.

От урока по статия  от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е молитва от дъното на сърцето? Къде се намира тази най-вътрешна точка?

Отговор: „От дъното на сърцето” е толкова дълбоко желание в човек, че той не може сам да го достигне. Там, в най-дълбоката точка на сърцето, се крие висшата сила, която поддържа цялото ми сърце, цялото желание, което е създала. Там се крие тайната на живота.

Но ако от дъното на сърцето, от тази най-вътрешна точка вътре в мен, където се намира Творецът, който ме е създал, подкрепя ме и управлява всички мои мисли и желания, аз мога да разговарям с Него, то аз съм достигнал правилната молба.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 03.05.2011

[42110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ не може да бъде изучена от хората, които още не са се удостоили с вътрешно постижение. Те могат само да я четат като „чудотворно свойство“, „особено въздействие на светлината“ („сгула“).

В „Зоар“ няма какво да се изучава. Какво можем да разберем от текста? …Ако някой си мисли, че му се отдава да свърже едното с другото и да разбере нещо – то е просто глупаво занятие. Ние получаваме някакво впечатление, но то е чувствено. Човек излиза след урока и не може да каже нищо определено.

Ние четем „Зоар“ 45 минути – всичко е красиво, интересно… но няма за какво да се захванеш. Освен за едно: трябва да се стараем да се удържим в точката „сгула“ – т.е. във всяка дума, във всяко усещане, във всяка мисъл, възникваща по време на съвместното четене с другарите ми на книгата „Зоар”, аз трябва да се старая да използвам това състояние, за да мога още малко да се свържа със светлината на поправянето, скрита в четенето на тази книга. В това е цялата работа. Вълшебното действие на „сгула“ се крие в тази книга.

От урок по книгата „Зоар”, 03.05.2011

[42081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато човекът вече разбира, че е необходимо да помоли светлината за изменения, цялата трудност е в това, да си представи за какви изменения да моли.

Превеждат го през различни състояния, за да може да разбере какво означава „собственото благо”, съгласно неговото егоистично желание, заради приятното настроение и напълване.

И точно над всички тези намерения трябва да поиска да действа противоположно, предпочитайки да страда егоизмът само и само да изгради над този егоизъм отношение към светлината, към Твореца „заради отдаване”.

А всички ситуации, през които му се е наложило да премине, са били необходими точно за да му помогнат да установи това отношение към светлината. И тогава, той разбира, че макар всичко да идва от светлината, и че желанието не се пробужда, не се променя и въобще не съществува без нейното влияние и подкрепа, все пак има възможност от страната на желанието да пробуди светлината. Това действие се нарича „пробуждане отдолу”.

То е възможно само при условие, че желанието точно разбира себе си, цялата своя егоистичност. Необходимо е то да помоли своето обратно превръщане, за да му даде светлината нова сила, позволяваща да се издигне над себе си, да настъпи своето собствено желание, да го смаже, да го замрази и над него да изгради действието отдаване. Ако успеем така да помолим, това ще се нарича „пробуждане отдолу”.

И тогава ще получим от светлината допълване, което се нарича „пробуждане свише” (итарута де-леила) – по наша молба, светлината ще ни даде възможност да се издигнем над своето его и да постъпваме обратно на своето егоистично желание. Така човекът започва да изгражда своя духовен съсъд (кли).

Всеки път в него пробуждат ново желание, което гори и не му дава покой, изисквайки да го напълнят егоистично, за сметка на ближния. А той започва да си изяснява правилното отношение към своето желание, разбирайки, че е нужно да го затвори и да не му позволи да се промъкне, за да построи над него екран и намерение заради отдаване, позволяващи да използва същото това желание в обратната форма.

И когато види, че е напълно неспособен да го направи и че само Творецът може да му помогне, стига до молбата, която се нарича „пробуждане отдолу”, МА”Н. И ако моли правилно, получава отгоре отговор – МА”Д и се съединява в общо действие със светлината.

От този момент човекът вече има опит с изграждането на отношенията между себе си и Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 03.05.2011

[42113]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява „намерението”?

Отговор: Да допуснем, че желанието се намира в някакво състояние и иска да премине в друго. За тази цел трябва да предизвика действие, което да го преведе от първото състояние във второто.

Целият план на това действие е: абсолютна яснота за това, къде се намирам сега и къде искам да бъда, с какви действия и за сметка на какви сили мога да премина от състояние в състояние – именно цялата тази програма се нарича „намерение” или замисъл.

 „Замисълът на творението” е пълната програма, определяща как да започна и с какво да завърша, всички стъпки, които трябва да направя по пътя, какви материали, сили и средства да използвам, за да осъществя своя първоначален замисъл. Както е казано: „Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”.

В намерението всичко това съществува в потенциал, а след това се реализира на практика.

Тоест намерението се появява в мен само, когато вече добре познавам моментното си състояние и знам точно какво искам да постигна. Както обичайно питат: „Какви намерения имаш? Какво искаш да постигнеш? До какво да стигнеш?”

Намерението е израз на потребността от промяна, която вече планираме, разбираме, усещаме, осъществяваме, довеждаме до край.

Самото действие се извършва от силата на светлината и затова не се отнася към творението. Към творението се отнасят само намеренията: доколко то е опознало добре себе си, познало е Твореца, как заставя Твореца да действа, в каква форма. От човека се иска да знае колкото може повече.

Всеки път когато израствам, издигайки се по стъпалата на стълбата, започвам да изисквам все повече от Твореца, определяйки всички детайли на Неговите действия. Вече знам как действа Той и как това ще повлияе на мен. Знам във всички детайли и подробности, как ще се случи това вътре в мен, в моето „тяло” (в желанията). От опита с Него и със себе си вече знам как ще се случи всичко това.

В крайна сметка стигам до такива подробности, че мога да управлявам Неговата програма вместо Него – разбирам я цялата, всеки неин елемент, всички средства, до най-малките подробности. Когато стигна до края на поправянето (Гмар Тикун), вече ще познавам целия Му план, от начало до край, всички стъпки – и от Негова страна, и от моя. Това означава, че съм придобил пълното намерение.

Светлината действа винаги. Но как действа Той, как да поискам от Него да ме промени – всичко това е работа на човека, за когото е необходимо да познае Твореца, отношенията между светлината и желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.05.2011

[42121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква трябва да бъде правилната молитва?

Отговор: Вярно е, че за се променим, на нас ни трябва в крайна сметка само молитва. Правилната молитва се определя с думите: „Исраел, Тора и Творецът са единни“.

Заедно с целия свят, с всички другари, с всички ближни аз искам да достигна такова състояние, в което всички ние сме обединени и посредством това единство доставяме удоволствие на Твореца. Той по отношение на нас е добър и твори добро. Няма никой освен Него. Така и ние по отношение на Него сме добри и творим само добро. Няма никого, освен нас.

Тогава, както е казано, Той и името Му ще станат единни. Иначе казано, светлината и съсъда, Творецът и ние, стигаме до единение, до сливане.

Въпрос: Това обща молитва ли е?

Отговор: Да. Защото ти се молиш за всички. Това е тази същата молитва, това същото намерение, което Авраам така е искал да разгори във Вавилон. Той се е стремял веднага да предизвика поправянето: „Хайде да се помолим, хайде да направим това!“

„Да се молиш“ означава да съдиш себе си: колко  е изкривено моето състояние и какво не ми достига, за да го поправя? Тоест молитвата – това е по-скоро анализ на ситуацията, отколкото молба към Твореца. Защото е да молим, не у кого, висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Тя съдържа в себе си помисъл и чувство, но молейки се, ти сякаш искаш да я надариш със своите качества и усещания.

В това е и проблемът – ние трябва да пренесем всичко към самоанализ. Молитва означава, че аз проверявам себе си: какво не ми достига, върху какво в себе си аз искам да излея светлината. Където аз разкривам недостатък – там и тя пада, там тя и действа. А значи, на мен ми е необходимо да разкрия своите недостатъци, своите потребности.

Аз стоя пред неизменния Абсолют, и всичко в него е към доброто. След като е така, за какво аз мога да моля? Защото, Той и без това изначално дарява изобилие. Излиза, че на мен ми трябва само да разкрия в самия себе си тези места, които е необходимо сега да поправя. Това е и молитвата. Тя, цялата е обърната към мен, към търсене на това, което не ми достига, за да се уподобя на отдаването, на светлината.

От урока по статията „Свобода на волята“, 29.04.2011

[41783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→