Мнение (М.Барболин): Знаем, че понятията за добро и зло са относителни. Къде е линията, която да следваме, за да не навредим нито на себе си, нито на другите или на природата? Къде е механизмът, който да регулира и направлява човешкото поведение? Как да се организира един свят, където не само няма да си вредим, но и ще знаем как да уреждаме живота си? За това е нужно да разберем смисъла на живота, смисъла на съвременната цивилизация, а от там да определим необходимите промени в обществото.

С появата си, в самия човек се намира предназначението му в този живот, което той трябва да реализира в процеса на развитие на морала, на взаимодействие с околната среда, на реализирането на любов и дълг.

Смисълът на живота е системен резултат от жизнената дейсност на човешкия организъм. Форма на неговото изразяване – умствено представяне, което е отразено в начина на живот.

Стойността на смисъла – той свързва психичната дейност и обективната реалност, едновременно принадлежи на субекта и на обекта, свързва психическите и физически светове. Смисълът на живота осигурява качествена промяна, действа като закон, свързващ човека и развитите действия. Личността е съвкупност от социални отношения.

Законът за смисъла на живота обезпечава интеграция на нравствените качества на вътрешния свят на човека и тяхното проявление. Чрез мислите и смисъла се извършва настройката между природата на човека, АЗ-а, който не съвпада с природата и материалните действия.

Пълноценният смисъл на живота е в безкрайното продължение на живота чрез начина на живот.

[66637]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Намираме се в глобална, интегрална природа. Тя винаги е била такава, но не сме се замисляли за това – не сме го взимали под внимание, докато животът не ни принуди. А напоследък той ни принуждава все по-силно: започнахме да получаваме удари и шамари от всички страни. С други думи, със своя егоизъм, не можем да създадем живот и няма да успеем в нищо: нито в семейството, нито с децата, нито със самите себе си, нито със света, нито с безопасността. Не сме сигурни вече дали сме съхранили нещо за черни дни. Да, и пенсионната система се руши.

Всички системи, които обезпечаваха на човек удобство, комфорт и увереност в бъдещето, които му помагаха – на него и на неговите близки, осигуряваха подкрепа в моменти на слабост, болест или старост – всичко това се обезценява и се разпада. Кой знае, може би утре ще останем на улицата без стотинка в джоба и в сметката.

Тези проблеми предизвикват размисъл в хората.  Иначе не бихме се замислили, защото всички ние сме едно егоистично желание за наслаждение. Така че, се чудим: „Какво всъщност се случва?“

Ако направим правилен анализ, то тогава ще видим, че сами сме построили системата неправилно. В крайна сметка, намирайки се в природата, не мога да правя каквото пожелая, не мога да върша произволия, без да отчитам действащите в реалността сили. Според степента на своето развитие, разкривам все по-мащабни и все по-деликатни неща в природата. Те са били скрити, а сега се откриват пред мен отново и отново – и аз откривам здрава взаимовръзка между всички части на природата, а също и взаимовръзка между хората в многостепенно взаимодействие един с друг и с природата, която на свой ред, въздейства на нас.

Така че, може би не взимам под внимание данните, законите и отношенията, които съществуват в природата, в мен и в човешкото общество, но са скрити от мен? Никога не съм се интересувал от тях, безгрижно съм използвал за удоволствие това, което ми е било под ръка.

Оттук и проблемът: как да изучаваме тези закони? В крайна сметка, без значение какво сме учили за природата, било то физика, химия, биология, зоология, ботаника или астрономия в макро- и микро- мащаб, на всички нива на съществуване, виждаме закон, който обхваща всички стъпки и царуващ между тях закон за равновесието. Цялата природа се стреми към равновесие. В това число и нашата малка система – Земното кълбо.

Така че, ако искаме да живеем в мир и покой, в добро единство с ближния, с другите хора, със семейството и т.н. – трябва да поддържаме равновесие. Формулата ни трябва да бъде такава, че всички положителни и отрицателни действия на получаване и отдаване да се уравновесят и нито едно от тях да не превъзхожда другото, за да може всяко да се запълни.

В такъв случай всеки ще има право да съществува и никой няма да има предимство пред другите, знаейки, че всички ние трябва да запазим цялостния баланс. Това се отнася за участниците, за силите в природата, за силите, желанията и мислите на човека… Здравето на всяка система – частна, малка или глобална, интегрална – зависи от вътрешното равновесие между всички нейни компоненти.

Виждаме това като изследваме глобалния характер и функционирането на всички системи, в това число компютърни, кибернетични, социологически, психологически, физиологични… Дори ако дадена система се развива – тя винаги се уравновесява динамично, тъй като е чувствителна към дисбаланса, който трябва да бъде коригиран. И затова нейното развитие и нейното действие винаги ще бъдат успешни – защото тя винаги изпълнява закона за равновесието между всички свои части, негативни и позитивни. Било то в атома, в който протоните и електроните трябва да се намират в равновесие, или живите клетки, или космическите системи – всичко се подчинява на този принцип.

В такъв случай, разбира се, и в семейството, и в човешкото общество, и в образованието, и като цяло във всичко, което се отнася до човешкото ниво, трябва да проверим своето съответствие с този закон.

От урока по статията „Мир“, 13.01.2012

[66297]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

През нашата история вече сме преминавали подобни състояния, макар и не толкова трагични и революционни, че да могат да се нарекат раждане. Всички минали стъпала сме наричали етапи от своето развитие и такива етапи е имало много в историята на човечеството.

Но сегашното състояние се отличава от всички предишни. До този момент винаги сами сме се стремили да разкрием новото състояние, желали сме го, отрано сме виждали, че трябва да извършим някакво революционно преобразование в своя живот. Това може да бъде обществена, държавна, социална или технологична революция. Може да бъде революция в следствие на някакво ново откритие: нови земи, ново оръжие, нови технологии, например, като интернет, откривайки ново ниво на връзка между нас.

Но всичко това не е било глобален обрат, който да обхваща всички нива на нашия живот и всички негови сфери. И също така, не се е разпростирал върху цялото човечество – всички страни и континенти, всяко семейство и всеки човек, до такава степен днес той е всеобщ.

Засега само пристъпваме към това ново раждане и не можем да кажем със сигурност, че всичко това вече се случва. Макар и да виждаме, че се приближаваме към него. Тази „криза“, която се появява преди раждане, все повече оказва натиск върху нас – върху всички заедно и на всеки поотделно. Виждаме, че хората не могат да достигнат съгласие в семейството, разделят се, не искат да се женят, не се разбират един с друг и още повече, не знаят как да възпитават децата, как да избягват проблемите в работата, в икономиката.

Навсякъде се усеща отсъствие на разбиране, на порядък. Това се нарича тотална революция, общо раждане на цялото човечество, а не на някаква отделна държава или общество, защото произтича в глобални, интегрални мащаби и касае всички. Такова нещо досега не е било в историята.

И главното е, че не виждаме бъдещето! Винаги следващата формация се е оказвала по-прогресивна от предишната, например, краят на робовладелския строй и след него – още по-развито общество. Дори и тези промени да са водели след себе си взривове и революции, религиозни и граждански войни, хората са виждали светлото и ново бъдеще.

Част от обществото е била съгласна с него, част – не, в една страна са произтичали тези промени, в друга не – но сега произтича глобален процес. И такъв никога преди не е имало.

А освен това, по целия свят стават глобални изменения в климата, екологията. Преди също са се случвали сериозни климатични изменения – такива, като ледников период, затопляне и охлаждане, и те винаги са предизвиквали големи изменения в човечеството.

Захлаждането някога е заставило северните народи да се спуснат на юг или от Сибир и Азия да преминат по-близо към Европа. Но в един период революцията е ставала за сметка на климата, в друга – за сметката на развитието на нови технологии, или развитие на някаква държава, която не може повече да търпи своя държавник.

Сега всички изменения произтичат едновременно – и от страна на обкръжаващата природа, екологията, и от страна на вътрешната природа на човека, неспособен да бъде в равновесие с нищо. Разпадат се дори такива системи, от които изцяло зависим: храна, работа, семейство, образование, безопасност – всичко, което е необходимо на човека, за да продължава живота от поколение в поколение.

Във всички области, по целия свят сме стигнали до общо състояние, когато нещо престава да работи. И главното, че не виждаме към каква форма преминаваме.

И затова организирахме нашия курс, за да помогнем на човек да види бъдещето. Възможно ли е да го видим и да вървим към него с разбиране и осъзнато като хора, имащи очи и гледащи напред, проверявайки и изпитвайки различни способи, отрано направили разчет? С това ще облекчим пътя за себе си и няма да вървим сляпо, извършвайки грешки и попадайки в неприятни ситуации.

Защото ако ще действаме сляпо и ще грешим в тези глобални мащаби на света – това е просто страшно. Днес вече е невъзможно да вървим по пътя на проби и грешки.

Затова този курс е предназначен да ни отвори очите за нашето текущо състояние и главно – за бъдещето. А също да ни научи как от текущото състояние да преминем към бъдещото.

От 1-вата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65754]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам как се развива едно дете. Но някой знае ли какви гени има в човешкото общество? Никой още не е виждал как се развива то, за да събере данните и да каже как ще се развива отново. Човечеството – това е нашето единствено дете, което расте така.

Отговор: Можем да анализираме и да изследваме миналото, с което се занимават философията, социологията, психологията и да забележим закономерност в процеса, причините за този процес. Ние не виждаме бъдещите перспективи, но също можем да разберем, в зависимост от сегашното си състояние, къде ни води това. Ние винаги правим някаква екстраполация от миналото към бъдещето.

Природата изисква от нас изпълнението на нейните закони. Природата – това е общ организъм, който се развива, включващ в своето развитие неживото, растително, животинско ниво и човека. Всички се развиват. В началото се е развивало земното кълбо, след това растителния свят, след това животните, и тогава човека.

Това развитие започва с Големия взрив и след това продължава за сметка на все по-голямо съединение. Съединяването на частите винаги ги кара да създават все по-сложни и специални организми – по-уникални и по количество, и по качество.

Първо  има само неживата материя, но след това, изведнъж, нейните части започват да растат – в тях се появил някакъв живот, собствено развитие. След това развитието достигнало до животински стадий – животното се развива още по-индивидуално. След това се появява човека – всичко това е резултат на развитието.

Ясно е, че това развитие има свои собствени закони – ние виждаме това като един пример от миналото.

Въпрос: можем ли да ги разберем? Очевидно, ние не ги разбираме. Но това не означава, че те не съществуват.

Аз като учен наблюдавам природата и я изучавам – как се развива, как развива и мен като част от природата. Тъй като човек не може да бъде над природата, при цялата своя наука.

Ние живеем в някаква затворена сфера, наречена „Вселена“ и изучаваме къде се намираме и какви закони действат тук, вътре в тази сфера. Тази сфера е безкрайна, без граници, изпълнена с неизмерима мъдрост. И ние само остъргваме от тази мъдрост жалки трохи – на това е основана  и цялата наша наука.

Ние не изследваме нищо, освен природата и вътре в тази сфера, също така научаваме малко повече за себе си. Виждаме, че не можем да изградим отново живота си и затова трябва със сигурност да изучим законите на природата. Добре е, че неприятните проблеми ме подтикват към познание за природата – най-малко, за да подобря живота си.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[66061]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорим за образование на възрастни, съществува страх, че хората ще започнат да ни обвиняват за това, че им предлагаме нещо неосъществимо, твърде откъснато от реалността.

Отговор: Напълно не съм съгласен с това! Днешният свят и този, който ние предлагаме, са абсолютно противоположни. Трябва да се изправим пред истината! В действителност е така! Тук не може да има частични решения! Не мога да направя училището наполовина егоистично, наполовина хуманно – такова, каквото е то днес.

Когато едно дете идва на училище, него могат да го набият, да го ограбят, да направят с него всичко, което им е угодно, да го принудят на всичко – със сила, с натиск, влияние, с някои ценности. Него го заставят да бъде като всички, при това, с най-отвратителни примери. Пристрастява се към цигарите, алкохола, да не говорим за заплахата от наркотиците! Училището е училище на покварата, училище на суетата! Някои ги довеждат с кола, а други се добират пеша…

Всичките злини на съвременното общество се проявяват при децата в училище по най-жестокия начин. И с това трябва да се борим! С това ние трябва да започнем да правим нещо! Това са нашите деца!

Тъй като ние самите сме станали безчувствени егоисти, така се отнасяме и към децата, отблъскваме ги от себе си: „Върви на училище. Там са длъжни да се занимават с теб, оправяй се сам.“

Вместо да възпитаваме от детето нормален човек и да създаваме за него бъдещото, следващо общество, ние не създаваме нито общество, нито правим от човека – човек.

За нас няма значение какво ще бъде! Затова и не искаме да раждаме деца. Просто съществуваме, плуваме по течението, което ни носи към огромен водопад, към падане в пропастта.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66139]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Много интересно и съвсем ново явление, несъществуващо по-рано е, че нашето общество става интегрално. Не само банките, промишлеността и фабриките се оказват взаимно свързани по целия свят и си предават един на друг суровините, произведената стока и хранителните продукти. Но стигаме до универсална  култура и образование, взаимно свързани и много зависими един от друг.

Ние не просто така, с помощта на съвременните СМИ, се намираме в течение на всичко случващо се по света. Самото знание засега нищо не ни дава. Но това ни прави зависими един от друг. Ако тази зависимост е в добро дружеско семейство – то тя е за добро и носи увереност и удоволствие. Но ако  зависимостта не е добра, семейството се разпада. Иначе това ще ги доведе до насилие.

Но ние не можем да се разведем , ако сме обединени в мащабите на цялото земно кълбо,  ненавиждаме се, отблъскваме се – и при това, зависим един от друг. Природата ни затваря на тази земя, на нейната тънка повърхност и ние няма къде да избягаме един от друг.

Всеки ден ставаме все по-зависими. Ако някога сме се карали, то максимум сме могли да се убием един друг. Но днес – не можем, ако започнем да се бием, то ще унищожим целия свят, ще унищожим всичко живо със съвременното си оръжие. Получава се, че във всичко – и в добро и в зло, ние сме напълно  зависими – всички, и от всички.

И това е голям проблем, защото егото ни засега не изпитва страх и не е съгласно на никакви компромиси. Егото се развива и расте, но от това не ставаме по-умни. Едновременно с най – мощното оръжие, от една страна, ние сме надарени със завист, с въжделения, жажда за власт и жестокост. Взаимната ненавист  замъглява разума ни и така можем да стигнем дотам, че да убием себе си, в глобален мащаб.

Виждаме, че природата ни довежда до взаимност, до зависимост един от друг, която не можем да избегнем – не е като в семейство, което може да се разведе. И какво да правим по – нататък? Трябва да намерим решение. А решението за сега е едно: да установим мир в „семейството”, в нашия дом – сред всички народи, между всички страни и да не се подтискаме едни други, а да задължим всеки само към търсене на това, как да изпълни своята част.

От прилагането на това единствено решение, от което зависи нашето оцеляване, ще видим, че сме задължени да организираме всичко останало в нашия свят: животът на обществото, като в едно семейство и отношенията между нас. Ние ще изясним какво е необходимо на всеки, за да допълним останалите. Какво възпитание да дадем и на самите нас –  възрастните хора, и на децата, и на следващото поколение, за да им бъде по-лесно да влязат в добър, мек и топъл свят. Как да се защитим от това, никой да не насъсква хората едни срещу други.

Много от учените казват, че нашият свят е станал кръгъл поради своята взаимна зависимост, и че не можем да избягаме един от друг, а напротив – нашата взаимна връзка постоянно нараства, миг след миг, ден след ден. Те предупреждават колко е опасно в такава ситуация да се занимаваш с протекционизъм, с опити за самоизолация, да се отдели държава от държава.

Тъй като това противоречи на процеса, през който преминаваме – от началото на нашето сътворяване като хора, и до ден днешен. Опитите да се върви срещу закона на природата, тенденции, наблюдавани в нашата история – никога не са ни носили успех, а тъкмо обратното.

То е все едно, да зная физическите закони и да не ги спазвам – с това аз веднага си причинявам зло. Цялата техника, технология, науката, нашата мъдрост се състои в това, да се научим да следваме природните закони. Ние развиваме своите инструменти за изследвания, за да разкрием какви още закономерности съществуват в природата и да ги използваме за свое благо.

Колкото по-добре знаем законите на природата, особено тези, които се отнасят до околната среда, обществото, човека, към неговата психология и психологията на обществото, и вярно да ги реализираме в своите отношения – толкова повече ще спечелим. А иначе, ще ни се наложи да започнем ”бракоразводно дело”, което означава световна война, която може да стане край на цялото човешко развитие на земята.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[65974]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кой ще се обучава на курсовете по интегрално възпитание: само хората, останали без работа, или изобщо всички?

Отговор: Мисля, че броя на безработните ще бъде огромен. А тъй като става дума за поправяне на обществото, то трябва да привлечем не само хората, загубили работата си, но и домакините, пенсионерите и изобщо хората, които не работят. Ще се получи, че най – малко 80 % от населението ще са готови за такива курсове.

А ако случайно човек намери работа или някаква издръжка, това не означава, че той трябва да напусне курса. Ние смятаме, че е задължение на всеки да премине през такъв курс на интегрално обучение. И хората трябва да си разпределят работата, така че всеки да работи по няколко часа на ден.

Това са много големи промени в обикновения подход, но ние не ги въвеждаме със свои решения –кризата го прави вместо нас, без да ни оставя избор. Мисля, че това ще ни отнеме не повече от една година.

Въпрос: Но какво ще става в междинния период, когато още не сме достигнали до това, да си поделим работата на по няколко часа на ден, и хората все още няма да са оставили надеждата да се върнат към предишното състояние?

Отговор: Мисля, че големият процент безработни ще доведе до безредици, до безсилие на правителствата и загубване на пътя. Това ще доведе до състояние на пълна анархия, и няма да остане друг избор, освен да се приемат такива рамки. Това ще се случи много бързо, иначе ще стигнем до пълен крах на цялото общество и до световна война.

Така както сега правителствата не могат да наложат власт над икономическите системи, така те няма да могат да управляват нищо. Ако милиони излязат на улицата, не ще може да ги спре нито армията, нито каквато и да била сила. Правителствата просто няма да знаят какво да правят. Всички видяха какво се случи в Сирия и Египет.

Във всяка страна ще се наложи да се отчита местната специфика и характера на народа. Например, в Гърция никак няма да е лесно, да се накарат хората да учат, както в една Германия. Германците старателно ще се учат, както днес старателно работят. А в такива страни като Гърция, ще се наложи хората да бъдат привличани с нещо на такива курсове,  да им се дават някакви компенсации.

Проблем за всички европейски страни е застаряващото население, живеещо между домът, кафенето, и екскурзиите. Навсякъде е нужна програма, приспособена към местните условия.

От беседата ”Уроци за новия свят”, 01.12.2011

[65326]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване на WIN-Gallup International: Щастливи ли са хората на Земята и жителите на кои страни са по-щастливи от другите? Най-щастливото място на Земята се оказала Република на Островите Фиджи – 89% от нейните жители се чувстват щастливи, а жителите на Литва – само 9%. Като цяло на Земята живеят повече щастливи (53%) отколкото нещастни хора.

Сред най-щастливите страни водят Нигерия (84%), Холандия (77%), Швейцария (76%), Колумбия (71%), Финландия (70%), Германия (68%), Исландия (66%), Дания (64%), Бразилия (63%).

Нивото на щастие не зависи от икономическото благосъстояние на страната. В групата на  страните с ниски доходи, щастливи се оказаха Южна Корея, Исландия, Саудитска Арабия, Аржентина, Малайзия, Тунис, Бразилия, Перу, Азербайджан.

Страните с нещастни жители са: Чехия, Турция, България, Македония, Южна Африка, Китай, Индия, Украйна и Русия.

Повечето руснаци не са могли да определят дали са щастливи – 42%. Определено щастливи са се определили 39%, навярно щастливи – 8%. В Западна Европа най-нещастна е Ирландия.

Най-ниски са показателите за щастие в: Грузия – 10%, Палестинската автономия 10%, Литва 9%, Сърбия 8%, Палестина 7%, Египет 0%. А в Румъния този коефициент по принцип е 10%. Оказва се, че усещането за щастие, няма нищо общо с икономическите очаквания. Хората, които не принадлежат към нито една религиозна организация са по-малко щастливи, от вярващите.

Реплика: Очевидно е, че човек не е машина и всичко възприема сетивно и субективно. Разбира се, ако удовлетвори телесните си (животински, необходими) потребности, то може да получи безгранично щастие от чувството за единство.

[65985]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Някога ни се струваше, че развитието на човешкия егоизъм може да продължава безкрайно и ние ще изобретяваме все нови и нови чудесни машини, всеки ще получи своя самолет и нечувани средства за комуникация. Но в крайна сметка човек, употребяващ всички тези вещи, изведнъж открива, че това му стига – за какво му е повече? Той усеща във всичко празнота и липса на  напълване.

Защо това не му доставя никакво удовлетворение? Работата е там, че цялото развитие се извършва за сметка на увеличаващите се желания, които постоянно нарастват. И изведнъж те престанаха да растат! Дори напротив, в много от желанията усещаме някакво връщане назад.

Някога човек е искал да има семейство – колкото може по-голямо: много деца и даже много жени. После това се оказало вече ненужно – стига и една жена и две деца, или даже едно. А днес дори и това не му трябва. Животът става толкова сложен и тежък, че в развитите страни хората не желаят да напускат бащиния дом преди да навършат 30 – 40 години.

Човек работи и харчи всичките си пари само за себе си – за какво са му жена или деца? Той може да пътешества, да се разхожда, да почива, да се чувства свободен. Мама се грижи за него – и на него му е добре. Построихме общество с такава развита инфраструктура, че в супермаркета може да се купи приготвена храна, да се стопли в микровълновата – и вечерята е готова. Човек няма нужда да дели квартирата си с някого – може да си има собствена и да се усеща свободен. А като поостарея, ми се полага пенсия, медицинска застраховка, грижа в болницата и място на гробищата – а какво още ме очаква? Струва ли си за това да се напрягам цял живот?

Егото ни става такова голямо, че не се чувстваме способни да се свържем с останалите – да влагаме в тях нашите сили, да им помагаме, че след време и те да ни помагат. Аз не усещам, че мога да се свържа с някого до такава степен на близост.

Или пък имаме възможността да се обединим по взаимно изгодни условия и ние живеем с жена ми като приятели, партньори. Нашият живот повече прилича не на истинско семейство, каквото е било някога, а на съжителство. Аз работя и тя работи. Тя прави нещо в къщи и аз правя. Тя плаща и аз плащам.

Във всичко участваме по равно.  Вече не е онова семейство, в което мъжът е стопанин, глава на семейството – изкарва прехраната и осигурява жена си, която си стои вкъщи и се грижи за децата. Сега те двамата излизат сутрин от къщи, хвърлят децата в някоя ясла или детска градина, връщат се вечер, взимат децата и се прибират. И какво им остава в къщи? Те почти не се виждат. Той гледа телевизор или седи на компютъра, тя – почиства набързо, хвърля мръсното пране в пералнята – и това е всичко, денят е приключил.

Те вече са напълно равни, не както по – рано, когато единият е бил по-горе от другия, глава на семейството, стопанин. Т.е. семейството е загубило първоначалното си значение, и е станало просто партньорство. А ако това е само партньорски договор, то аз винаги ще гледам: това изгодно ли е за мен или не. Ако е изгодно – влизам, ако не ми е изгодно – излизам. И затова хората се развеждат, дори не желаят сключване на такива отношения.

Това е факт. И ние с вас изучаваме тези причини. Егото ни дотолкова е нарастнало, че ни казва, че не си струва да се влиза в  партньорски отношения, които се наричат брак.

Поради своето его, човек престава да усеща децата си толкова близки, като части от своята душа. Децата си имат своя живот, те се учат на места, които са много далеч от нас. Разликата между поколенията става толкова голяма, че децата напълно са откъснати от родителите си. Те имат друго образование, други интереси, толкова далечни от мен, че аз трудно разбирам за какво ми говорят, с какво се занимават и с какво живеят.

Прекъсна се връзката между поколенията. Излиза, че не разбирам за какво са ми такива деца? Какво ми е удоволствието от тях? Те искат от мен пари и после да мълча. Ние все още получаваме удоволствие от тях, докато са малки. А след 12 и нагоре – вече губим връзката с тях.

В миналото човек е отглеждал деца, после е очаквал внуци и след това, се занимавал с тях. Но днес и това го няма, защото децата не желаят да се женят и да раждат внуци.

Човек не прави всички тези сметки съзнателно, но така се получава, вследствие на нашия развит егоизъм,че не си струва да имаш семейство.

Демографски се развивахме много бурно, по експонента, и изведнъж тя започна да се изравнява. Специалистите, занимаващи се с демография и правещи прогнози за развитието на човечеството, предсказват, че в близко време неговата численост бързо ще започне да намалява. Засега все още има прираст, благодарение на някои региони – основно в арабските страни, където все още са силни традициите и религиозните течения да се развиват и раждат повече деца.

Но даже вече и в развитите арабски страни, вместо по 10 – 15 деца, както по-рано – днес вече са 2 – 3. Тоест забелязва се, че и те бързо се приравняват към останалия свят.

От първата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65858]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→