Въпрос: Поправянето е в нас и посланието излиза от нас. Днес ние провеждаме Ден на единството, на 28 януари ще се състои Конгрес в Берлин и в Сан Франциско. С какво ни задължава това?

Отговор: Ние трябва да разкрием, че сме колелца скрепени в един механизъм, под името „Световно движение Бней Барух”, и че ние влизаме в тесен контакт с целия свят.

Представете си колко мощен трябва да бъде нашият двигател, че да „превърти” в една посока всички заедно, в едно намерение, с единна тежест, за да можем ние да включим целия свят към този „въртелив момент”, в движението към страната на единството.

Силата трябва да е такава, че допълнителният товар да не ни спира, а точно обратното – да ни добави сила. Това трябва да постигнем.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Ние сме разочаровани от това, че нямаме сили да разкъсаме егоистичната си черупка (клипа) и да се обединим в едно кли.

Разкрили сме, че между нас е разположено нещо, което не ни позволява чрез единно желание да слеем сърцата си, оставяйки настрана телата и нашия свят.

В крайна сметка, тази черупка трябва да ни покаже, че сме безсилни пред нея. Огромното желание да достигнем целта и заедно с това, безсилието да я достигнем самостоятелно, не ни оставят друг изход, освен да се обърнем към Твореца.

А  докато не се окажем напълно разочаровани от своите сили и страстно желаещи да достигнем целта – ние забравяме за Него.

Може навсякъде да разлепим обяви за това, че трябва да молим Твореца за помощ и въпреки всичко, няма да имаме нужда, потребност в Него. Тази потребност се появява: 1) когато искаме с всички сили и, 2) не можем да влезем в духовния свят.

Тогава, ние започваме да постигаме и осъзнаваме факта, че само Творецът ще ни помогне.

Първото прекрасно разочарование получихме на Конгреса. Това е голяма придобивка. Сега трябва да разберем какво получихме и постоянно разсъждавайки за това, да усилим нашето усещане.

Мисълта усилва желанието, изчиства всичките му компоненти, благодарение на което можем да вървим напред без нови беди, стараейки се само отново и отново да проявяваме състоянието, в което сме били. Това е достатъчно.

По този начин ще сформираме искането към Твореца – защото няма никого, освен Него, и само Той ще ни помогне да се противопоставим на Фараона.

А освен това, ще разберем, че Творецът действа и в двете посоки. Тъй като Фараонът – това е същият Творец, само че от обратната страна. В Тора е казано: ”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му.”

Творецът предварително предупреждава за това: ”Аз стоя на твоя път. Искаш да преминеш? Обърни се към мен с молба, защото именно аз съм поставил това пред теб – и с моя помощ ще го преодолееш”.

За това е казано: ”Победиха Ме Моите синове.” Няма никой, освен Твореца, но за да се осъзнае това и да се поиска помощ от Него са ни нужни общи усилия, насочени към една цел: как заедно с Твореца да дадем отпор на Фараона и да се родим в света.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Трябва да се държим в една мисъл – за съединението между нас. Защото се учим на всичко от природата, в кабала нищо не е изкуствено.

Кабалистите са учените-физици на висшия свят, те са разкрили неговите закони и ни обясняват какво се случва с нас.

И те разказват, че в духовния свят всички ние сме свързани заедно – не с материалните тела, а вътрешно свързани. И в този материален свят във всеки от нас от тази свързаност има само малка искра – малко желание към духовното.

Но във всеки, това желание към духовното е поместено в неговото его и затова се нарича «точка в сърцето», а от всички страни я заобикаля черно, егоистично сърце и затова не чувствам, че моята искра иска да се съедини с твоята, с неговата и с егото!

Ето, ако можехме да видим това в духовния свят, на духовните степени, бихме видели, че всички наши искри са свързани заедно и се превръщат в един общ съсъд/желание.

На по-високи степени тези искри са свързани още по-силно и затова вместо светлината Нефеш те се пълнят от светлината Руах. А още по-нагоре те са свързани още по-силно, защото постигат светлината Нешама и т.н.

Т.е. няма нищо друго, освен съединение на тези искри, които вече се намират в нас! Затова именно към тях се обръща науката кабала.

Това е единственото над което трябва да мислим, – как да съединим заедно нашите желания към духовното. Ако ни се отдаде това, макар и в най-малка степен, ние достигаме разкриване на Твореца от творението.

Само разберете, че бягащите от Египет не са били с нищо по-добри от нас! Това е бягство от егоизма, от Фараона, в тъмното, когато нищо не се вижда и не е известно, заедно с жените, децата, старците, робите – кой ли само не е бил там.

Това е нашето точно състояние. Затова няма човек, който да не е подходящ за това – и то може да бъде направено.

Всичко зависи само от нашите усилия. Защото единственото свободно действие, което можем да извършим – е да се впечатлим от обкръжението.

Ако искаме да се включим във всички и да получим влиянието на обкръжението, за което аз самият отговарям и само аз мога да пробудя, а не Твореца и не някаква си висша програма – то това е всичко! «Ще направим и ще чуем!»

От 1-я урок на конгреса, 09.11.2010

[27637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Проблемът на съвременната система за образование не е в това, че тя по-добре или по-лошо подготвя специалисти и дори не в това, че не възпитава децата.

Проблемът е по-голям: днес децата се раждат с изискване за духовно развитие, а поради това те изначално не искат да получават това, което им дават и остават с вътрешна празнота.

Те не знаят какво да правят със себе си, презират околните, тъй като възрастните не са способни да ги обезпечат с необходимото им. И самите те не знаят какво искат, но опустошеността остава.

Затова те се лутат, опитвайки се с нещо да се напълнят. Това не е тяхна вина: опустошенността в тях е толкова голяма, че те нищо не могат да направят с нея освен да я запушат.

Тук не помага елитното училище – необходимо е да се разбере същността на празнотата и да и се даде напълване.

Занимавайки се с децата, нашите ученици, ние виждаме с каква бързина и лекота те възприемат материала и започват да го използват в живота.

Тяхното мнение се концентрира и се задълбочава, те виждат, че нещата, на които ги обучават, са истински и справедливи. Приемайки тази информация, те се напълват с духовни понятия.

И формата на тези занятия е нова: неголеми групи, в които децата заедно с инструктора се занимават с обсъждане и изясняване на жизнените ситуации, с които се сблъскват и с взаимоотношенията помежду си. Те са и съдии, и защитници в процеса на разбирането на природата на човека и обществото. 

При такава организация на учението инструкторът не се издига над тях, а помага да изучават живота. Аз се надявам, че такова възпитание ще получат всички деца.

От 5-ия урок на конгреса, 20.11.2010  

[26998]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли кабалистичните конгреси да помогнат да се пренесе света на пътя на светлината, пътят на ускоряване на времето (ахишена)?

Отговор: Безусловно, с такива действия като кабалистичните конгреси, ние стимулираме  поправянето в света. Всякакви опити да се обединим с цел да достигнем подобие с Твореца, с висшата сила и да стигнем до отдаване и любов към ближния, поправят нас самите, а заедно с нас и целия свят.

Затова каним всички да участват в европейския конгрес в Берлин в края на януари, а също на голяма среща в Арава, която ще се проведе в края на тази седмица!

Особено хората, които се намират в Европа, трябва да чувстват, че ситуацията с всеки изминал ден става все по-сериозна. Затова трябва да се обединим и да привлечем малко по–близо „Добрия и творящия добро“ в този свят! Докато  само се учим, ни е разрешено да направим  това  дори  егоистично…

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30624]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От 28 до 30 януари в Берлин ще се състои голям кабалистичен конгрес. С нетърпение чакам това събитие и много се надявам, че на него ще дойдат всичките ни европейски приятели, а така също и много нови.

Изключително важно е участието в този конгрес. Чакат се гости от Източна Европа и от другите континенти.

Аз препоръчвам и даже моля: ако все още смятате, че може да пропуснете този конгрес, моето мнение е съвсем друго. След това ще съжалявате. Струва си да дойдете, както се казва,“на всяка цена”.

Ние ще прекараме там няколко дни, ще се учим, заедно ще си изясним много неща. Европа е центъра на света, оттук винаги са тръгвали нововъведения. Необходимо е да се разкрие на европейците духовната мощ на науката кабала.

За да сплотим силите си, за да проявим още по-добре пътя и целта, за да я достигнем лесно и бързо, трябва да се съберем заедно през тези дни.

Много ще се радвам да видя всички ви.

До скоро!

Oт урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно духовните корени, на коя страна ще е най-трудно да се присъедини към постигането на мира в света?

Отговор: Това трудно може да се каже сега, защото процесът е много сложен. И не, защото е тежък – светлината работи и прояснява желанията.

Но именно по тази причина, могат да започнат да се надигат най-низките желания. Между тях може да се появи такава връзка, че в началото да се събудят  части, за които дори не сме си помисляли.

Например, в Южна Америка изведнъж се появиха  много хора, стремящи се към духовното развитие, толкова вярно чувстващи и разбиращи  методиката за постигане на Твореца.

А Европа, която винаги се е смятала за културен център на света, засега остава глуха за Кабала. Но никой не знае какво ще се случи утре! Може всичко да се преобърне!

Затова  разпространяваме науката Кабала по целия свят, а на който му е дошло времето да се събуди – той ще се събуди.

От урока по статията „Мир в света“, 20.12.2010

[30324]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човек по природата си не иска да види злото в себе си. Трябва да бъде притиснат в ъгъла, че да признае необходимостта от изправяне. Що за зло е това, което се крие в мен?

Отговор: Безпричинната ненавист. В своето време заради нея са загинали учениците на раби Акива. Друго зло няма. Всичко останало е зло за моя егоизъм и единствено безпричинната ненавист представлява онова точно зло, което противостои на доброто и на любовта към ближния като към самия себе си.

Само по този критерий проверявам себе си, своята изкривеност. Всички останали „пороци” не са престъпление в очите на Твореца. Те не са причина да се обърнем към Него. Той очаква истинската молба. Цялата система за поправяне е предназначена за разбитите келим, за желанията, които нямат сили да се обединят едно с друго.

Въпрос: Значи, трябва постоянно да усещаме това зло, не да го потискаме, не да го скриваме от самите себе си?

Отговор: Казано е в Псалмите: „Моят грях е винаги пред мен”. А иначе аз с какво ще застана пред Твореца? Какво ще поискам да поправи?

Това е много просто. Аз искам да участвам в живота на групата, мен ме влече към нея, и в същото време виждам, че не съм способен на това. Именно такова усещане изпитахме на последния конгрес. Събирайки се, веднага почувствахме, че не искаме, не можем да се обединим.

Това е и разкриването на злото. Отлично. Сега трябва да си представим това зло и да поискаме поправяне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как преди конгреса да си направим учител и да си купим другар?

Отговор: Само по пътя на обединението – няма какво повече да правим. Но това трябва да бъде широко, мощно действие по сплотяване. Време има още.

Трябва да разберем, че до последния момент ни чакат падения, подеми и нелеки състояния: резки пориви на силен вятър и напор на високи вълни, каквито не е имало по-рано.

Такъв драматичен е бил изходът от Египет. 210 години всичко е вървяло по своя си ред, а в навечерието на изхода е започнала подготовката – доста своеобразни състояния.

Във всеки случай, колкото повече преминава човек  през подготвителния етап, толкова по-сериозна е ситуацията и толкова по – голяма  е надеждата за успех в  неговите очаквания.

От урока по статия на Рабаш, 27.10.2010

 [25023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→