Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Само като започнем да съединяваме в единно цяло разбитото „лего” Адам Ришон (Първия Човек), ние виждаме, доколко всичко, което се случва с нас в този свят – и най-неприятните и по-приятните събития, насъщни и не насъщни, неизвестно защо случващи се и сякаш случайно – всички те започват да се наслагват по някакъв чудесен начин, всичко се подрежда и идеално си подхожда едно с друго, до най-малките детайли.

Тогава започваме да разбираме необходимостта от всеки натиск и кризата, които светът преживява днес, всички трудни състояния, през които всеки човек преминава в своя живот. Всичко това е предназначено само за да подтикне всеки от нас към това място, към своята мисия, към правилна реализация.

Ако само се вслушаме, какво именно Твореца иска да направи с всеки от нас, ако действително реализираме „Няма никой освен Него”, желаейки Той да извърши в нас Своето действие и всеки път се вслушваме в Него – това е достатъчно.

Но за да чуем, трябва да изпреварим тези свои действия, както е казано „ще направим и ще чуем”. Защото да чуем какво прави Твореца, означава да се намираме на ниво Бина (слухът е нивото Бина, много висока степен). И затова в началото трябва да бъдат действията, както е написано под планината Синай: „Ще направим – и ще чуем”.

Същият този процес трябва да осъществим, стараейки се да се сближим един с друг със сърцата, като един човек с едно сърце, да постигнем взаимно поръчителство, помагайки си един на друг да се съединим. Защото само заедно, като се стремим да съединим между себе си всички наши точки в сърцето, нашите желания, ние строим това разбито кли/желание, наново събирайки го от неговите части, възстановявайки го.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Въпрос: Как да постъпим с хората, които самостоятелно са изучавали материала и идват с вече изградени, измислени „аксиоми”, с които те объркват останалите ученици?

Отговор: Групата е длъжна да се изолира в своя кабалистичен център, както зародишът в майчината утроба. Растящата душа се нуждае от защита! Трябва да я заобиколим с грижи като зародиш или малко дете, построявайки около него благоприятна среда, като „Ноев ковчег”.

Докато учениците не са достигнали духовно разкриване и все още не разбират точно какво правят и къде отиват, те всеки път се мятат от една страна в друга, от състояние в състояние, тъй като всеки път в нас се формират различни нови системи. И докато се изграждаме, винаги ще преминаваме през такива неустойчиви състояния, затова не трябва да се намираме под влиянието на няколко фактора, а само на един.

Баал а-Сулам пише в „Статията за завършването на книгата Зоар”, че ако ученикът не се прилепва към учителя, както зародишът се внедрява в майката, и не се обединява с висшия – няма да напредне. Това е закон, действащ и в духовния свят, и в материалния, докато се намираме на етапа подготовка и работим със своите егоистични свойства.

Ако ученикът не прави това, нищо не може да му помогне. Той може да бъде много умен и да притежава забележителни способности – но няма да достигне духовно разкриване. Затова е казано: „Хиляди влизат в учебния клас, а само един излиза към светлината.” И всичко е заради небрежност, нежелание да се следва духа на учителя – този човек, който ти предава духовното.

На мен самия това изобщо не ми е нужно, знаете, че аз не понасям никакво поклонение. Но е необходимо ученикът да развие в себе си такова отношение.

Само в самото начало на пътя трябва да се вземе решение, както е казано: „Човек се учи само там, където го влече сърцето”.

Затова, как ще позволите на някого да влезе във вашия център, в дома ви и да ви обърква? Аз не бих позволил това никога.

Ние така или иначе не можем да определим кой е прав и кой крив – всичко е относително. И ако искаш да се развиваш духовно, не трябва да вярваш на никого – ти си длъжен сам да избереш извора, от който искаш да пиеш. Всеки е длъжен сам да си избере учителя, който да отговаря на въпросите и очакванията му, и може да му бъде наставник в неговото напредване.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 31.12.2010

[31428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

На конгресите, в Дните на единството и на другите наши срещи ние извършваме много голяма работа, и всеки път тя ни се отразява. Ако  правилно проведем близките три дни,  след това на уроците, вие ще започнете да разбирате и чувствате много повече, отколкото сега.

Такива обединяващи мероприятия издигат човека, защото тук той се изпълва с духовни сили. Може да ги получи  само по пътя на обединението. Никога той няма да ги намери в себе си и няма да ги получи направо свише. Силата за подема нагоре ние получаваме от обкръжението. Колкото повече  се включвам и се прониквам от него, толкова по-голяма е нашата обща изгода.

От своето първоначално желание, от точката в сърцето, човек се обръща към групата, придобива от нея допълнително желание и чрез него издига МАН, молба за поправяне. Тогава в отговор, той получава сила за отдаване – всъщност, това е неговата душа.

Във всеки от нас има само зачатък на душата – точка в сърцето. А след това ние трябва да усетим злото начало – ненавистта и отблъскването помежду си. Аз съм лош, не защото обичам да похапвам и да поспивам, не защото се стремя към наслаждения. Моето зло начало се противопоставя на обединението с хората, които са готови да вървят с мен към Твореца, към целта на творението.

Защото някога ние сме били споени в едно, а след това е станало разбиването, отделящо ни един от друг. Истинската ненавист се проявява именно между нас, а не във всеки поотделно. Аз не трябва да се измъчвам заради вродените си качества и наклонности. Всичко това е безсмислено. Важно е само едно: опитвайки се да се обединя с другарите си, аз откривам, че не искам това, че изпитвам отвращение от това.

На мен изцяло ми се разкрива планина от ненавист, планината Синай. Аз я поправям чрез светлината, връщаща към източника – с други думи, получавам Тора и се удостоявам със „зeмята на Исраел” – духовното желание, обърнато направо към Твореца. И тогава аз Го разкривам, разкривам духовния живот.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Ние говорим за разкриващата се между нас ненавист, но това съвсем не означава, че трябва да се възненавидим един друг. Няма такава заповед. Ние се отправяме към любов.

Но тръгваме от разбитата душа, която се е раздробила на милиарди части. Трябва да се постараем да съберем тези части в едно. По картината на съвременния глобален свят виждаме какви задължения ни налага това. Тъй като, искаме или не, откриваме че сме взаимосвързани.

Така че, като се стараем да се обединим, ще разкрием ненавист помежду си. Такава е нашата природа. „Създадох злото начало” – говори Творецът. Кога се проявява то? Когато правилно пристъпим към обединение.

Ако започнеш да се обединяваш неправилно, то не ще разкриеш ненавистта, а ще се ограничиш с частични резултати: безучастие и т.н.

За да се прояви ненавистта, ти е нужна светлина свише. Когато се опитваш да се обединиш с другите, ти привличаш светлината и тя осветява разбиването, разрива между душите. Тогава усещаш своята противоположност на светлината – това е всъщност ненавистта.

Но едновременно с това, вследствие на това, ти започваш да усещаш как те подтикват, подбуждат към молба за единство. Същата тази светлина, която ти показва кой си ти, и ти показва всъщност, че тя е способна да ти помогне. Тогава молиш: „Поправи ме!” – и тя те поправя.

Така че ние изобщо не възнамеряваме да се ненавиждаме. Човек бяга от Египет от своя егоизъм, за да се приповдигне над него и да се обедини с другите – и тогава внезапно открива истинската ненавист, планината Синай.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31332]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Заедно с целия свят ние преживяваме особено състояние. Периодът на разкриване на науката кабала  има историческо значение за човешката история.

На подобни срещи ние желаем поправянето на собствената си душа и никой и не помисля за останалия свят. И все пак нека да помислим  малко и за това, че със своите действия тук ние влияем на съдбата на целия свят. Готов съм да се подпиша под това.

Ние искаме да се обединим, стараем се да се обединим и по този начин склоняваме и света към чашата на оправдаването. Защото сам по себе той е безформен, нежив материал, в него няма сила. А ние се намираме на няколко степени по-високо – на степента човек (адам), стремящият се да стане подобен (доме) на Твореца. Ето защо съдбата на света е в нашите ръце.

И затова си струва човек да похарчи пари, за да дойде на такъв конгрес и да попадне в условия, различни от обичайните. Този разчет е необходим  също и защото човек получава правото да повлияе на целия свят, на неговата съдба.

Струва ни се, че ние представляваме себе си? И все пак Творецът е избрал именно тези хора, предоставил е на тях възможността и желанието да попаднат тук заради обединението.

Това не е лесно и затова аз уважавам всекиго от присъстващите за това, че Творецът го е избрал и му е дал сили. А още го уважавам и за желанието, за готовността да дойде и да навлезе в това. Всеки тук е велик и уникален. Така ние сме длъжни да се отнасяме един към друг.

Трябва да оценим тази особена възможност да повлияем на собствената си съдба и съдбата на света. И не е важно, че самите ние едва осъзнаваме важността на момента. Въпреки всичко със своите обикновени и наивни желания ние поправяме света.

И затова аз горещо ви препоръчвам да използвате максимално това време, така че отвътре всеки да преоткрие своето сърце и да поиска да се обедини с другите. Защото тук са се събрали наистина особени хора. Хайде да се постараем!

От 1-ят урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31349]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Много е трудно да бъдат свързани един с друг двата свята. Как, в този свят да установим такава взаимна зависимост помежду си, която да ни помогне да поправим нашите души?

Днес, обединявайки се, ние практически реализираме кабала. По принцип, на кабала приписват викането на духове, амулети, манипулация със скритите сили.

Но в крайна сметка, практическата кабала – това е, когато заедно се стараем да увеличим важността на обединението между хората, за да стигнем до разкриване на Твореца, на силата на отдаване помежду ни.

Всички ние сме егоисти, никой от нас не притежава силата на отдаването, но искаме тя да се спусне върху нас и да напълни пространството помежду ни, което сега е изпълнено с неприемане и ненавист. Такива сме се родили – не сме имали възможност да избираме своята природа. В Тора е казано: „Подбудата в сърцето на човека е лоша, още от неговата младост”.

Затова, когато започнем макар и малко да се обединяваме помежду си – не просто така, а за да разкрием Твореца, всеобщата сила на обединяването, – тогава се занимаваме с практическата наука кабала. Това действие е най-полезно за поправянето на душите.

Можеш да научиш всички книги наизуст, може да успяваш във всичко – това няма да помогне. Докато човек не започне да извършва реални действия по обединяването с другите, въпреки нежеланието и откъснатостта, той няма да разбере, доколко лоши са подбудите на неговото сърце.

В книгата „Зоар” се разказва за другарите на раби Шимон, олицетворяващи десетте първоначални сфирот на висшата система в главата на Арих Анпин, на висотата на самите основи на света.

По техните собствени думи, преди ученето, преди разкриването на светлината, те се ненавиждат един друг, не могат да се понасят, не могат да се гледат. Иска им се, да се махнат от всичко това. И все пак, те сядат и се залавят с книгите, защото знаят, че силата на ненавистта е дошла при тях свише.

Книгата „Зоар” им е дадена, за да могат с нейна помощ да започнат да се обединяват над ненавистта, над откъснатостта, както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Любовта не трябва да изкорени престъплението, а да се извиси над него – да бъде толкова силна, че да покрие ненавистта.

Вътре в нас е заложено голямо желание за наслаждение, което е напълно егоистично и бушуващо – и то ще си остане. А над него, ние покриваме цялата ненавист с любов.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как да усилим нашето въодушевление, така че да не ни изостави, за да не изчезне светлината?

Отговор: Мъдростта идва с опита. Казвам ти за своя опит: ти преминаваш многобройни състояния, като желаеш на всяка цена да удържиш светлината.

А после се замисляш: ”Какво е това светлина? Светлината – това е, когато ми е хубаво, или когато аз мисля за ближния? Защото тези състояния могат да се различават, не е ли така? Светлината – това е, когато всичко разбирам, или просто, когато аз усещам тъмнината? Защото тъмнината е свързана със светлината, от която аз съм толкова далече. Голямото разстояние между нас ми се струва тъмнина, но на практика това е светлина, която ме заставя да почувствам, че аз не съм тя.”

През теб ще преминат голямо количество впечатления и в резултат ще те доведат до нов етап. Ти ще почувстваш, че за теб не е важно в какви състояния се намираш. Светлина и тъмнина, блаженство и много неприятно усещане, когато си скован, изтръгнат от живота, внезапен подем, когато си готов да излетиш без крила, и пронизителната ясност, когато всичко се разкрива пред теб, като при рентгенови лъчи, а после изведнъж изпадаш в апатия, забравяйки как се наричат твоите роднини…

И ето, постепенно се открива, че ти е все едно какви състояния изпитваш. Важното е само едно: ”Мога ли аз в настоящето състояние да отдам, да се построя по вектора, който води навън от мен самия?”

Ето до каква степен всичко ще се промени. Да се надяваме, че вече скоро ще се случи.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31335]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Ние започваме да работим един с друг и всеки иска да почувства заобикалящите го близки обединени. Започнете да проверявате, да анализирате:  докога ще ви стигне търпението?

Колко дълго ще удържите такова отношение към другите? Минута? Две? Може би пет минути или даже десет? Това е вече много. Обикновено всичко свършва за секунда.

И това е добре. Това се нарича поръчителство. Всеки почти мигновено забравя за това, че трябва да се обединява с другите и да ги усеща велики, – нека тогава веднага отново да си спомни за това.

Ако започнем мислено да се грижим за всички, желаейки никой да не забравя за това, тогава действително няма да забравим. Човек ще почувства как другите с мислите си оказват натиск върху него. Желанията в сърцата на околните ще въздействат върху всеки.

Баал а-Сулам е написал за поръчителството особена, много важна статия. Защото такова е условието за получаване на Тора, светлината. Ние поддържаме всеки, за да не забравя той за обединението – не за танците, когато сте прегърнати, а за вътрешното единство на сърцата. Ако се грижим един за друг, безусловно няма да забравим за главното, като постоянно се връщаме към него в мислите си, – и тогава ще извършим велика работа.

В крайна сметка, след определена поредност от такива действия ние достигаме светлината. Казано е: „ От Сион ще излезе Тора” – с други думи, ние ще я придобием благодарение на тези излизания (ециот) от единството, като всеки път им се съпротивляваме и се устремяваме обратно.

Така че, нека започнем да мислим за единството между нас, за това никой да не изоставя тези мисли, за това, че всеки тук е велик и уникален. Него го е избрал Творецът и затова аз уважавам в него тази висша част, частта от Твореца. Така, помагайки си вътрешно един на друг, ние постепенно се организираме в едно общо кли, в единна душа.

Когато това кли, състоящо се от множество части, се скрепи в минимално необходимата степен, ние веднага ще усетим в него разкриването на Твореца, висшата светлина. Да се надяваме да достигнем това вече днес или утре, максимум вдругиден.

Защото това става внезапно и даже миг преди този момент човек нищо не подозира. И това действително може да се случи след тези усилия, за които говорим сега.

От 1-я урок от конгреса в Арава, 30.12.2010

[31344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как се обединяваме един с друг?

Отговор: Аз имам желание  да постигна нещо възвишено, да се издигна във висшия свят, при Твореца, при корена на своята душа, към нещо неописуемо.

Поначало във всеки е заложено влечението към познаване на корена, на смисъла на живота. То стои във всеки, но у един се проявява сега, у друг се е проявило в минал кръгооборот, а у трети ще се прояви в следващия.

Моят корен се намира в Твореца. Оттам аз съм се спуснал в този свят. И ето сега ние с теб се отправяме нагоре. Във всеки от нас се е събудил този корен на душата, точката в сърцето.

Нито ти, нито аз със своите точки не можем да постигнем нищо. Но ако сме заедно, ще се получи, ако ги обединим, ако ти присъединиш моята точка към своята, а аз – твоята точка към моята.

Как? За това трябва да се стараем да обединим сърцата си. Самото единство ще дойде свише посредством светлината, връщаща при източника, но затова ти трябва да получиш от всички тук техните духовни желания.

Ти ги получаваш по своя заявка. Желанието движи всичко, защото то е материалът на творението. Аз искам, жадувам техните желания, устремени към Твореца, да станат мои. Аз искам у мен да възникне едно голямо желание, състоящо се от всички индивидуални желания.

Започни да мислиш за това и ще видиш как това ще те сближи с хората – не толкова физически, колкото вътрешно: ти ще започнеш да чувстваш какво им е на сърцето и твоето собствено духовно желание от точка ще започне да се превръща в сфера, в „балон”, в „обем”.

И точно в това общо желание ти ще усетиш духовния ток, духовния живот.

И затова изисквай: „Аз искам вашите желания! Нужно ли ви е моето? Аз съм готов, моля. Само дайте да се организираме в група, в която всеки иска да съедини своето сърце със сърцата на другарите”.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31341]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→