Въпрос: Ако цялата Тора (кабала) говори само за любов към другите, тогава защо трябва да поправим себе си? Не е ли достатъчно просто да имаме добро отношение един към друг? Защо трябва да се тревожим за нещо друго?

Отговор: Ние съществуваме на най-ниското, животинско ниво; ние просто живеем и умираме („животно” означава „живо” същество). А нашата задача е да се повдигнем до нивото на човек, да станем „подобни” на Твореца.

Но как да се издигна през всичките 125 степени, за да постигна това състояние? За това има особена скрита сила: Тора, светлина. Ако тя ни въздейства, ние се развиваме и повдигаме от животинското ниво, което сега възприемаме като омраза към другите, до човешкото ниво на любов към другите, което е равнозначно на любов към Твореца.

Началното (1-то) и крайното (125-то) духовно състояние вече са установени – аз съм наясно какво представлявам в този момент и какво трябва да стана. Затова няма смисъл да размишлявам над условията, които са ми дадени сега, или над моята природа. Нищо не зависи от мен и всичко вече е записано в корена на моята душа. Аз просто трябва да се концентрирам върху това, как да се предвижа и да се поправя.

 Аз трябва по-малко да се съсредоточавам на самите състояния, без значение дали упреквам себе си или се чувствам добре – за това е необходим само един миг, след който трябва веднага да се устремя към върха. Ние не можем да поправим себе си с „учтиво поведение” или „добри маниери”. Дори на най-малката степен ние поправяме себе си с „любов”. Иначе това няма да бъде поправяне, което се нарича „заповед”.

Затова е казано, че главното правило в Тора и всичките нейни заповеди са любов и всяко поправяне на желанието за получаване е малка част от постигането на тази любов. Няма нищо друго освен любов и омраза – разбитите желания да получа заради себе си и поправените желания заради отдаване. 

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала, Тора - Няма коментари→

Издигайки се по духовните стъпала, човекът в същото време се спуска в своето его.

Да допуснем, че съм проявил и изправил само най-висшия, много тънък слой от своето желание.

На това ниво аз съм се свързал с групата, разкрил съм важността на целта и съм привлекъл светлината, връщаща към Източника. Все пак, за да се издигна на първата духовна степен (1/125) ми е необходимо да премина още два етапа.

И ето, разкриват ми втория слой от желания. Тук съм много по-зле, много ”по-груб”, тук аз проклинам, не желая да слушам, отхвърлям, презирам.

В сравнение с това, по-рано съм бил като малко дете, а сега са ме отблъснали много по-силно. За какво? За да ми се предостави възможност, да достигна по-голямо единство, привличайки много по-силна Висша светлина.

Така аз се придвижвам след време, разкривайки все по-силен егоизъм. Когато човек се издигне високо, злото начало се възвисява над него.

Разбира се, той е подготвен за това, но все пак по време на падението нищо не действа и той пада в минус безкрайност.

Действително падението – това съвсем не е падение, а състояние на подем, за какъвто ти все още не си готов.

Теб сякаш са те преместили в шампионския състав, тъй като твоят треньор знае, че ти вече можеш да се присъединиш към най-добрите. За теб са създадени всички условия, трябва само да се постараеш и да станеш също като тях.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21815]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля задавайте въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Закон за корените и клоните

Низшия свят (усещан в желанието за получаване) е (обратен) отпечатък на висшия (усещан в желанието за отдаване), по отношение на него свят.

Баал Сулам. „Същност на науката Кабала“.

Цялата действителност, наблюдавана (от нас, по отношение на нашите сетивни органи) в природата (нашия егоизъм) в този свят (в изходните ни свойства), е следствие на това, че всичко произтича и се определя от законите и правилата, действащи във висшите духовни светове (и низходящи до нивото на обличане в противоположното им свойство да получават, вместо да отдават).

Баал Сулам. „Свобода на волята“.

Указанията на кабала –  има само закони и правила (на природата), установени във висшите светове, които са корени (основа) на законите на природата в този, в нашия свят (който е отпечатък, обратен на висшия свят). И затова законите на кабала (законите на висшия свят) съответстват винаги на законите на природата в този свят, като две капки вода.

Баал Сулам. „Свобода на волята“.

[#21443]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо Йом Кипур се възприема от народа не като празничен ден, а като тъжен, даже траурен?

Отговор: Защото хората не разбират, че „лошото” в усещанията е възможно да е трамплин към доброто и в зависимост от нашето отношение се осъзнава не като зло, а като добро. Например, човек преминава през медицински преглед, намират му болестта – разкрива се злото.  А сега вече може да бъде излекуван, което значи, че разкритото зло – е добро!

Но е казано: „Мнението на чорбаджиите е противоположно на мнението на Тора” и човек оттласква от себе си поправянето. Той не разбира защо му е нужно това.

Той плаче, защото му е зле и моли Твореца да му направи добро – т.е. той плаче за своя егоизъм, жалвайки се, че Творецът не го пълни.

Той сякаш говори на Твореца: „Защо си толкова лош, толкова жесток?! Е, какво Ти става, жалко… Дай ми да се насладя!”

Той не разбира, че разкриването на злото е за негова полза, за неговото израстване. Въз основа на примера от хилядолетната ни история, ние трябва да разберем, че Творецът отговаря само на желанието, насочено към изправяне, към целта на творението. И на никакви други молби.

Но сега настана време да обясним на всички, какво означава действително да стигнем до Съдния ден – за да разкрием „Аз създадох Злото”, и след това „Аз създадох Тора за неговото поправяне”, а след това „защото светлината ще го доведе до Източника”.

От урока по статията на Рабаш, откъси към Съдния Ден, 15.09.2010

[#21239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

След няколко дни ще настъпи особен ден, който се нарича Йом Кипур (Съдния ден).

Но кой знае в какво вътрешно състояние ще се намира кабалиста в този ден и кога ще дойде неговото състояние, наречено „Съдния ден”. Вътрешните състояния не идват съгласно календара.

Състоянията на човек могат да бъдат частни, лични и общи, обществени. Като цяло, хората изпълняват традициите на празника.

А когато група кабалисти достигне в обединението си определено вътрешно състояние на празник, то няма да бъде свързано с общия народен празник.

Защото вътрешният празник произлиза от личното състояние, а общият – от календара. Макар че при тези традиции и обичаи, всеки особен ден има своя висш духовен корен.

Но кабалистът иска да изпълни обичая заедно с всички останали, както е казано: „Творецът пребъдва сред народа си”. Но все пак той се намира в своето лично вътрешно състояние.

Има религиозни хора – т.е. изпълняващи традициите и обичаите. А има също и хора, които изпълняват тези вътрешни действия в своите души, съединявайки се с останалите души в общата система Адам.

С това те доставят удоволствие на Твореца и наистина се поправят. А поправянето е възможно само за сметка на съединението между хората, както е казано: „Възлюби ближния, както самия себе си – това е велик закон в Тора”.

Така че, може би, когато хората по целия свят молят от Твореца, всеки за своята „прошка”, трябва да им се обясни, че покаяние може да има само относно любовта към ближния – „за” ли си или „против”.

Хайде да проверим – съгрешаваме ли или не относно това правило. Тъй като само този закон трябва да изпълним, както е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е главното правило в Тора”.

Ако цялото човечество можеше да се събере виртуално, за да изясни, какво се разбира под любов към ближния, доколко Творецът я изисква от нас и доколко ние сме противоположни на нея – това би бил истински Съден Ден (Йом Кипур), от който ние ще стигнем до Пурим (Кипур в превод е „както Пурим”), пълното поправяне.

Когато хората отиват да се молят, да поискат прошка – то важното е, за какво плачат и за какво се молят. Нали ние плачем и се молим така вече много години и това не помага. Изглежда, че Творецът не може да ни чуе в такава форма.

Защото нашата молба е противоположна на правилния вик – ние не молим за любов към ближния, а Творецът не чува други молби. Ние не се обръщаме към този, Който може да ни спаси, а викаме в обратна посока. Такъв е нашият Съден Ден…

От урока по статия на Рабаш, 14.09.2010г.

[#21187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко в света зависи от хората, занимаващи се с духовно развитие, значи ли това, че ние сме отговорни и за всички страдания, случващи се в света?

Отговор: Ние не предизвикваме страдания, обратно – привличайки светлината прехвърляме страданията от материалното ниво на ниво духовни страдания.

Получава се, че вместо страдания от войни, болести и всякакви други проблеми, ние страдаме от това, че у нас го няма духовното. И това е което дава на човека науката кабала.

Тя му носи „стардания”, но даже не бива да ги наричаме така …това са страдания на любовта. Като да съм поканен на трапеза след няколко часа и сега нарочно не съм ял, за да съхраня апетита си.

Това се нарича любовно страдание, когато разбирам, че ми предстои да подготвя духовни келим.

И още сега, докато съм в празните келим, аз усещам лека светлинка от предстоящите срещи с хората, които обичам и от гощавката. Ето към това трябва да водим човечеството – да му покажем, че има решение как да се развива и то не притиснато от ударите на природата

Ние навлизаме в период на екологични проблеми и те могат да предизвикат страдания и гибел на хиляди хора. Виждаме, че стихийни бедствия се случват по целият свят – в Китай, Европа, Русия, Америка.

И единствения начин да се спасим от тях е да преминем към подготовка на духовните келим не в земна форма, не да чакаме докато минат десетки години в страдания и накрая да осъзнаем, че има причина и цел, и два пътя към целта: Път на Светлината и път на страданието.

Защо да се мъчим напразно? Дайте още сега да привлечем светлината, която ще ни покаже разликата между нейното състояние и нашето, за да страдаме от това, че искаме по-добро състояние, а не от това, че сега ни е зле.

Това е което наука кабала предлага на човека – път на светлината вместо път на страданието.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Механиката на развитие на желанието в нашия свят е проста и ние вече я знаем от хиляди години опит. Какво ново ни дава науката кабала в използване на желанието?

Отговор: Кабала дава намерение – повече нищо не ни трябва! Творецът е създал желание за наслаждение и го пробужда за развитие.

Това желание е егоистично и постоянно е подтиквано да напълни себе си с желаното. Така действа неживото, растителното и животинското ниво.

Но след хилядите години на своето развитие, сега сме достигнали до едно съвсем различно ниво – до „човешко“ ниво, Адам. Човек не зависи от неживото, растителното и животинското.

За него главното е намерението: „за какво“ в мен има неживо, растително и животинско? За какво живея?! Затова у него възниква въпроса за смисъла на живота, с който идват в кабала.

Това е напълно нова тенденция. Аз не завися вече от цялото предишно развитие на своето желание. Е, вече съм се развил, и какво по-нататък? По-нататък пред мен има нещо съвсем ново, което е неразбираемо и неизвестно.

Днешната криза на човечеството е криза на формулата на нашето предишно развитие, която вече не работи!

Завърши периодът, в който действаха само светлината и желанието, наслаждението и гладът. Този подход към живота е изчерпан. А какво да правим по-нататък – никой не знае.

Аз виждам, че има напълване и желание, но не разбирам връзката между тях. Някога това работеше много просто: колкото е по-голямо моето желание, толкова по-голямо беше напълването и наслаждението.

А днес така ми се иска да получа наслаждение – хващам го, наслаждавам се за миг и всичко изчезва. Вече дори не ми се иска да преследвам наслажденията. Но трябва с нещо да запълня себе си? Разбирате ли каква катастрофа е това?

И човечеството не знае какво да прави. Като резултат това води до войни, престъпност, жестокост, терор, тъй като когато човек чувства такава вътрешна празнота и скука, той е готов на всичко, само и само да намери някакво напълване, макар и за миг!

Намираме се в преходен период. Егоистичното желание е завършило своето развитие на неживо, растително и животинско ниво.

Сега трябва да расте като „човек“, което означава „подобен на Твореца“ – тоест, в напълно нова форма, като работи за отдаване – противоположно на всичко, което е било преди.

Но ние не разбираме това действие, нито откъде да вземем сили за него. Нямаме нито разума, нито желанието, нито необходимото обкръжение за това. Има само науката кабала – за тези, които са я открили за себе си.

Затова полагаме усилия за нейното разпространение, за да ускорим развитието и да предоставим лекарство, още преди да се стовари ударът.

Защото иначе никой няма да знае какво да правим с живота си: нито политиците, нито социолозите, нито психолозите и никакви учени.

Всички ще вдигнат ръце и ще приемат какъвто и да е живот, само за да скрият случващото се и някак да продължат …

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да обясните какво е кабала по най-простия начин?

Отговор: Кабала е наука за всичко. Тя отговаря на най-важните въпроси:

Какво е човек?

Как сме създадени?

Как възприемаме действителността, в която живеем?

Каква е целта на нашето съществуване?

Как се развиваме, преминавайки  от едно състояние в друго?

Как да постигнем съвършенство?

Как можем да премахнем границите на видимата реалност и да видим какво има отвъд?

Какво ни очаква след смъртта?

Как контролираме съдбата си докато сме живи и след смъртта?

Тази наука говори за всички творения и за Твореца (висшата сила, която ги е сътворила) и разкрива как се управлява сътвореното. Методиката на кабала включва всичко, което съществува, не оставяйки нищо вън от полезрението си.

Кабала разкрива Твореца на човек. Това включва всичко: време, пространство, събития и управляващата ги сила. След като всичко това е сътворено от Твореца, то следва, че кабала разкрива Него. Затова познанието за Твореца и за всичко, което съществува е същото като да изучаваш методa на кабала.

Затова ако постигнем мъдростта на кабала, ще познаем цялата Вселена. В резултат ще разберем този свят, с всичките му науки и закони и ще придобием контрол върху всичко случващо се в него.

От ТВ програмата „Кабала за начинаещи”, 26.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

В съответствие с това разбери, колко трябва да бъдем благодарни на нашите учители, предаващи ни своите духовни светлини и души (методиката за поправяне) за наслаждаване (поправяне и напълване) на нашите души, стоящи на кръстопът (при избора) между (двата пътя) пътя на тежките страдания и пътя на Тора.

Те ни спасяват от ада (пътя на страданието), който е по-страшен от смъртта. Учат ни (леко и бързо по пътя на Тора) как да се сдобием с небесно наслаждение, помагат ни да се издигнем на изискана и изтънчена висота, която се явява наша съдба, готова и очакваща ни от самото начало (на творението).

И всеки в своето поколение трябва да действа в съответствие със същността на Тора и светостта (свойството отдаване и любов на Твореца).

И вече е казано от мъдреците: „Няма поколение, в което да не е имало Авраам, Ицхак и Яков”. (Предводители, насочващи към пътя на Тора вместо към пътя на страданието).

Баал Сулам. Предговор към книгата „Паним Меирот“, 8.

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Творецът е създал желание за наслаждение като ”нещо от нищото” и го е развил в 4 стадия под въздействието на пряката светлина.

И когато това желание е достигнало до последния стадий, ставайки толкова голямо, като напълващата го светлина, предаваща му всичките си свойства, то в най-последния слой (далет де-далет, 4-а част на 4-та част) творението се е усетило като получаващо.

И това е породило, в него, такъв изгарящ срам и чувство за противоположност спрямо Даващия – Твореца, че творението съкращава себе си, отказвайки се да получава.

Това ужасно усещане, което се нарича “изгарящ Малхут” е тъмнина, която е невъзможно да се издържа.

Тя се нарича “празно пространство”, в което не може да свети никаква светлина. В тази последна точка, от 4-та част на 4-ти стадий, става съкращение, Цимцум.

Всички предишни стадий са способни да се уподобят на светлината – в тях я няма тази абсолютна, на нея, противоположност.

Но целият проблем е, какво да се прави с тази последна, четвърта част?! Не е възможно да се зачеркне и да се избавим от нея, тъй като тогава престава да съществува творението, което не се включва вътре в Твореца и е противоположно на Него с всичките си свойства.

В творението е необходимо да се съхрани тази независима точка, от 4-ти стадий – като негова основа. Тъй като, ако не е този срам, то гостът напълно би се подчинил на Домакина и би правил всичко, което той поиска (както домашното куче, предано на стопанина) – всяка нежива, растителна и животинска природа.

Но кога той се нарича ”гост” – човек, противоположен и чужд на домакина? И така именно той сам се усеща, а Домакинът му се радва от все сърце и само пита с какво още да му угоди, само на госта да му бъде добре. Той казва: ”Вземи, всичко е твое!”

Но гостът отговаря: ”Това не е мое – това е Твое!” Той е неспособен да се избави от това усещане за срам в стадия ”далет де-далет” и е задължен да го съхрани, за да не изчезне като творение.

И ако пребиваваме в Райската Градина – в чисто отдаване, в Бина – това е все още ангел, а не истински човек.

Докато не намерим вътре тази зееща празнота, която е невъзможно да се напълни, докато в нея не се разкрие целият срам, необходимостта да прикрием себе си с ”облекло” – потребността от изправяне – до това време човек не е готов за своята мисия.

И за да помогне на човека, от него излиза и се отделя неговата жена – жената Нуква, ”създадена от реброто му”.

Именно тя разкрива тази празнота и заедно те (Зеир Анпин и Малхут, Адам и Хава-Ева) усещат необходимостта от облекло – отразената светлина, намерението, заради отдаване, както гостът по отношение на Домакина. И за сметка на това могат да постигнат поправяне – да действат само заради отдаване на Домакина и да преобърнат срама в достойнство и почит.

Това е сложно и дълго пътуване. На всеки в света е известен този разказ за Адам и Ева, но никой не подозира, че под него се скрива…

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 13.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→