Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала„: Науката кабала представлява причинно-следствена последователност на низхождането на висшите сили, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“…

Дори едно малко животно е сложно съединение на много хиляди вече изследвани части и безброй неизвестни. Следователно, по аналогия може да се разбере многообразието на огромното множество различни отношения и връзки, които трябва да бъдат изследвани за постигане на тази възвишена цел.

Дори в нашия свят сложните системи се състоят от безброй елементи и взаимоотношения. Ние не можем да си представим пълната гама от съединения, които поддържат живота в тялото – и то измерени само за кратък период. Тази сложност произлиза не от нечия прищявка – нейната основа необратимо осигурява структурата на атомите и молекулите, причинявайки по-нататъшния ход на развитие и различни съединения, които образуват системите на организма: лимфна, кръвоносна, нервна и т.н. А в крайна сметка всички тези системи си взаимодействат хармонично.

Така се развива организмът. Необходимо е да се  поддържа физиологичния живот, макар и на минимално ниво, за да се издигнем от него до духовното битие .

Същото е и в духовното. Само че там, сложността и взаимодействието, са безкрайно високо. Традиционната наука изучава само една малка част от нашия свят, а кабалистите възприемат явленията, прониквайки в тяхната дълбочина до самото дъно, до обикновената светлина и съсъда.

Въпреки това е невъзможно да бъде изразено с думи, така че да можем да си представим нещо. И затова кабалистите се ограничават до азбучни принципи, описвайки парцуфи, линии, окръжности, светлини, съсъди, сфирот, решимот и т.н. Говорейки за световете, за системите на святост и нечистота, те не искат да объркват хората, не се задълбочават и просто пренасят елементарните връзки от първоизточниците – на адаптиран език, разбираем само от тези, които имат духовно постижение.

И без това, разкрилите се кабалистични източници причиниха голямо объркване, откакто хората извадиха от тук някои цитати и изображения, опитвайки се да ги свържат с нашия свят. Така се появиха книги с описания на различни „чудодейни“ средства, сериозно възпрепятстващи правилното, точно и чисто разбиране на духовния свят. В резултат на това, широката публика просто се обърква. Знанията, които кабалистите са искали да предадат един на друг, попадат на погрешни получатели, изкривяват се и се превръщат  в „заместители“ от различен вид.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.06.2012

[80344]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Какви са нашите свойства и как те са свързани с желанието? Тъй като, желанието да се наслаждаваме е единственото, което имаме.

Преди всичко, то варира по мощност (P). Но съществува ли и друг параметър, с който може да бъде измерено? Да, съществува – това е границата (H). Освен по различните степени на мощност, то се разделя също и по степени на ограничение.

Първоначално, нито едно от моите желания не е ограничено. Но, когато взема някакво желание и започна да му налагам ограничения – произтичащата от това форма ми дава едно или друго свойство. По такъв начин, всяко свойство се създава от определено ограничаване на силата на някакво желание. Моите желания са разпределени по скалата на мощността, но това не е достатъчно – именно тяхното ограничаване създава у мен форми и свойства.

Да представим нашата общност като един голям кристал, който се състои от множество малки кристали. Върху този кристал се излива обкръжаващата светлина. Как тя прониква  навътре и как достига до всяко кристалче? Как се разпространява, как се разсейва между тях? Как напълва общата структура? В това участват всички: всеки ограничава другите, всеки формира другаря си и му предава светлина, всеки сам получава от другаря си светлината, преминала през останалите.

Може би, с примера за кристалната структура, ще е по-лесно да се разбере, как светлината преминава през всички и се разпространява по всички оси. Това се дължи на пълното взаимно съответствие на нашите свойства. Разбира се, всяко кристалче има своя вътрешна структура.

Ние не можем да я променим, но можем да деформираме, да изкривим връзката – и тогава ще ни трябва много време за поправяне. Това означава, че светът се нуждае само от оптимизиране на връзката между хората. Нашата връзка е най-важното нещо и затова ние призоваваме постоянно към обединение над всички различия.

Всъщност, всички мои свойства точно съответстват на свойствата на останалите, като се явяват необходима част от общата система. И затова не трябва да се опитваме да променяме каквото и да е в човека: да потиснем някоя негова част, да отсечем някое парче, или, напротив, да отгледаме нещо излишно. Трябва само да се грижим той да се развива в правилна взаимовръзка с другите, а всичко останало в него, мълчаливо да съхраним до  нужния момент.

И затова не се докосваме до духовните граници на човека. Отчаяние, въодушевление, объркване – каквото и да ги владее, ние осигуряваме само обща подкрепа, обгръщаме го с топлота, но винаги спазваме принципа „възпитавай детето според пътя му“. Тъй като всички негови свойства са в съответствие с общия характер на човечеството и ако повредим нещо в него, цялата система ще бъде повредена. Това е изключително важен аспект от възпитанието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 02.01.2012

[65084]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Същност на религията и нейната цел”: Крайната ни цел е готовност за сливане с Твореца, за да се възцари Той в нас. Тази цел е задължителна и няма никаква възможност да се отклоним от нея, тъй като висшата сила твърдо ни управлява по два начина: по пътя на страданието и по пътя на Тора.

Обаче в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление се осъществява по двата начина едновременно. Мъдреците са ги нарекли ”пътя на земята” и ”пътя на Тора”.

Съществува Висша сила, която е създала желанието за наслаждаване и го е отгледала. Тя е дала на това желание всичко, каквото е необходимо за израстването му, но пораствайки, то изведнъж открило, че на него му е зле, че всъщност не получава желаното. През юношеството, докато растяло, всичко било наред: каквото поискало това и получавало. След това то искало повече и отново получавало желаното. Но сега, когато порасло, нищо не изглежда така: то вече не получава напълване автоматично. Тъкмо обратно, колкото повече му се иска, толкова по-малко получава.

И тогава желанието се замислило: Кой или какво ми причинява зло?

По този въпрос човечеството се разделя на няколко категории. Едните (99%) просто продължават пътя си, точат се от злото към доброто и се наслаждават както могат. Други се впускат в търсене на същността, источника на причината за ставащото.

Човечеството се е опитвало да обясни този контраст на Управление, което толкова кардинално се променя, когато човек израства. Отначало всички се отнасят към него добре, а след това настава истински преврат и сега все нещо искат от него и проявяват лошото си отношение. Това противоречие много ни бърка и затова някои започват да търсят отговора на гатанката.

Що се отнася до Висшата сила, която е създала желанието за наслада и го е отгледала до голям егоизъм – в крайна сметка тя ще съумее да го завърши и да го доведе до вярното състояние.

С тази цел в реалността действат две сили, помагащи ни по пътя: Привличаща и отблъскваща. Егоистическото желание не обича страданията, а обича наслажденията – иначе казано не обича пустотата, а обича напълването. По такъв начин, с него може да се управлява с помощта на тези две състояния. Когато го опустошава то бяга напред и търси напълване. Когато го напълват, то се привлича от това. Посредством тези две юзди с него може да правиш каквото си поискаш.

Но каква полза от това, че желанието стопроцентово се подчинява на браздата на Твореца? Всъщност, неживата, растителната и животинската природа се развиват имено така, но за какво тогава е творението? Тъй като при това той няма никаква индивидуалност, както при човека, когото го водят по пътя на живота на наслаждението и страданието. Своеобразието и индивидуалността във всички светове, сред всички създания могат да се проявят само в особени създания, които притежават способността да действат между тези две юзди.

Нека желанието напълно да е подчинено на висшето управление, няма къде да избяга – отвсякъде го обкръжават тези същите сили, ако не явно, то скрито.

Но основното е в това, че тези създания искат да постигнат действия: какви са те? Защо са те? Върху какви желания се извършват? Те искат сами да опознаят системата си и по нея започват да разбират, кой управлява нашите желания. Така по принципа ”по Твоите действията ще Те познаем”, те постигат действащия разум – Силата, действаща в творението.

И затова, когато порастваме и откриваме, че ни управляват две сили: позитивната и негативната, когато различаваме юздите, които направляват нашия бяг – това вече е добре, това вече е признак, че ние вече сме преминали от 99% в 1 особен %, заради който е създадено и самото творение.

Разкривайки въздействието на Твореца във вид на страдания и наслаждения, на зло и добро, топло и студено, глад и насищане ние трябва да разбираме, че всичко това е призовано така да ни доведе до осъзнаване на Твореца като Абсолютно благо. Кабала е наука за разкриване на Твореца, разкриване на неговите действия. И затова ние постоянно правим изследвания върху себе си. Кой съм аз и какво съм аз? Цялата реалност, включвайки групата – в мен”. И в крайна сметка аз откривам, че там, дълбоко дълбоко вътре във мен действа Твореца, Абсолютното благо.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61976]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

На уроците изучаваме, наред с другите неща, строежа и взаимовръзката на духовните светове, парцуфи и сфирот. Възниква въпрос: защо ми е нужно? Защото трябва само да предизвиквам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника.

Дори и на моя роден език да не е издадена нито една кабалистична книга, мога да седя на урока и да слушам четенето на книгата Зоар, не разбирайки и дума. И това наистина е достатъчно. При Бал а-Сулам, например, е имало няколко ученика, не знаещи идиш, на които е водел занятия.

Едновременно тук се крие и нещо друго. В степента на придвижване започваме да усещаме, да разпознаваме в себе си различни духовни явления. Какво да правим с тях? Ето защо човек все пак изучава науката кабала – във вид на своя вътрешна психология. Благодарение на нея всичко се свързва в една картина.

Разбира се, не веднага, но все пак по-малко той разкрива в себе си това, което произтича на уроците. Така малкото дете учи език, запомня думи, свързва ги с предмети и явления, а след това във всяка дума внася цяло понятие, включващо широк спектър оттенъци, детайли и усещания.

Ето защо трябва да знаем материала, да изучаваме езика на науката кабала, описваща нашата дълбока психология. Както говори Бал а-Сулам, много важно е да встъпиш в кабала също и от страна на материалистичната психология. По този начин изучаваме себе си, започвайки от животинското ниво на този свят и по нататък към човешкото стъпало.

Разбира се, на нас не ни е нужен университетски курс по психология – това ще го добави сумбура. Но когато идваме към науката кабала, струва си да търсим тези детайли на възприятие, за които тя говори.

От урока по „Въведение в книгата „Зоар“, 25.11.2011

[61752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота. В крайна сметка този въпрос е много важен. Защото в търсенето на отговора му, преди всичко го разбирам в себе си: правилно ли се отнасям към живота, към всичко, което правя?

В мен има желание за наслаждение, което ме задължава да създам семейство, да родя деца, да се грижа за тях, за работата си, за бъдещето си, за родителите си, за близкото обкръжение, за града, за страната, даже е възможно и за целия свят. И всичко това, за да страдам по-малко.

В крайна сметка, по такъв начин страданията ме направляват в една или друга степен, а в най-добрия случай – полза, която мога да извлека над тях. Но какво, ако се бях издигнал над тях, ако не бих зависил от страданията и наслажденията, а бих станал обективен, като Човек с главна буква? Възможно ли е тогава да се избавя от този път? Защото няма друго, освен животинските инстинкти, които ме подбуждат да създам семейство, а социалните инстинкти –  да съблюдавам законите на съвместното съществуване. С какво бих се занимавал, ако не ме движеха страданията и наслажденията?

Днес приличам на животно, което направляват на всяка крачка, подкарват или спират с две юзди: от болка или от сладост. Аз съм като кукла, марионетка, крехък механизъм, нямащ и най-малката възможност да направи нещо самостоятелно, нито на милиметър от пътя си.

Ще успея ли да надделея над тези юзди? И ако не – макар анализирайки ситуацията, да разбера, защо и за какво се случва това? И струва ли си въобще да се стремим нагоре? Може би е по-добре да си затворим очите и да се потопим в религиозни и прочее практики? Възможно е, откъсвайки се от същността, да си върна покоя до края на живота си?

Точно тук се проявява Човекът, който не отстъпва, не се отказва от главното. Независимо от наслажденията, от страданията, срама, гордостта и прочее средства, които ги движат и управляват, все пак търси независимостта.”Ще бъде каквото ще бъде, необходимо ми е да открия същността – имено в това усещам себе си като човек. По никакъв друг начин.” На времето Авраам е искал такива хора в Древен Вавилон и е намерил няколко хиляди.

Това е и критерият за човечеството, помагащ да се определи до какво ниво стига животинската му същност и с какво ниво е готово да стане Човек.

Можем ли да ускорим човешкото развитие с помощта на разпространението и възпитанието, за да достигне по-бързо към този основополагащ въпрос? По принцип, в това се и заключава в наши дни ”социалната” работа…

От урок по статия ”Същността на религията и нейната цел”, 24.11.2011

[61645]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Мнение: (К. Шадер, проф., клинична психопатология в университета в Страсбург): Съвременният човек живее в епоха, когато има всичко, но се чувства нещастен. Парадоксът на нещастието се крие в това, че сега човек не страда от липса на блага. Човечеството дълго време се е опитвало да се избави от всякакви лишения, а после е открило, че без ограничения, няма и желание.

На психоаналитици ходят млади хора, които страдат от нарушения в психиката. Смущава ги това, че имат всичко, каквото си поискат. Не страдат от лишения. В модерното ни общество, когато хората могат да имат всичко, което пожелаят,  не им достигат именно тези неща, които нямат цена, например, любов.

Зигмунд Фройд казва, че нищо не може да бъде толкова тежко, както поредица от  безоблачни дни. Щастието се различава в състоянието, когато сме били нещастни и в състоянието, когато сме доволни. А получаването на личното щастие се явява цел на всеки човешки живот.

Реплика: Понеже щастието може да се усети само в процеса на напълване на желанието, то е необходимо постоянно усещане на желание/ недостатък и постоянно усещане на напълването му, което е невъзможно в нашия свят! За да се достигне такова състояние, е необходимо постоянно да обединяваме в себе си две свойства – желание и напълване. Затова и ни учи науката за постоянно напълване – науката за напълването – Науката Кабала.

[61552]

Filed under: Здраве, Кабала - Няма коментари→

Мнение: (А. Юрев, проф., доктор на психологическите науки): Психологията престана да бъде властителка на думите, както е било по времето на Лайбниц и Фройд. С идването на глобализацията тя трябва да отговори на призива на времето. На тази наука ù е необходимо качествено движение в разбирането на новия човек в новата реалност.

При това в разбиране на термините, ясни на съвременните системи на търсене, получаване и обработка на информация. Това трябва да бъдат психологически теории, адекватни по форма и съдържание на времето на глобални изменения в света, по същия начин, както са били адекватни по своето време теоретическите модели на нашите учители.

Това движение не е само в интерес на цялото психологическо съобщество, но и в интерес на цялото човечество, страдащо от опростеното, вулгарно представяне на човека в СЕМ, PR, в икономическите реформи, в политическите проекти и прочее.

Човекът е изключително сложен, това обяснява защо той остава човек, въпреки проектите за преустройство на обществото, които се опитват да унищожат човешкото в нас, надпреварвайки се с природните стихии. След световните войни, икономическите кризи, социалните революции човекът отново и отново въстава от нищото, след потопите, земетресенията, глада, епидемиите. Има нещо в човека и неговото съзнание, многократно превъзхождащо целия интелектуален багаж на неговите модификатори.

Реплика: Тази нова психология е науката кабала, защото тя ни разкрива човека, егоистичната му природа, егоистичното поведение и всички тези изменения, поправяния, които трябва да минем, достигайки целта на нашето развитие, а именно обединение в глобална, интегрална система, като единен организъм. Виж статията на Баал а-Сулам за кабала и психологията.

[53360]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню Йорк, Урок №2

Рав Кук: „Големите духовни въпроси, които са решени само от великите и изтъкнати хора, сега трябва да бъдат решени на различни нива от цялата нация. За да се спуснат великите, възвишени неща от височината на тяхното великолепие до дълбочината на нивото на масите, трябва колосално богатство на духа, както и постоянна социална активност, която се превръща в навик. Само тогава познанието ще се разпространи и езикът ще може да изрази по-дълбоки неща по лек и популярен стил, възвръщайки същите тези страдащи души.

Науката кабала действително е много скрита и отдалечена от хората, въпреки че всичко е на едно „място”, светът и душите, сфирот, парцуфим, окръжности и линии. Всичко, което изучаваме в науката кабала е на едно място, в едно състояние. Но при усещането на получаващите то става ясно съобразно закона на подобието на свойствата. Нашите сегашни свойства определят коя част от съвършената реалност сме способни да уловим.

Сега нашите свойства са егоистични, изключително лимитирани и ограничени. Затова ние улавяме съвсем малка част от огромния свят, в който се намираме. И го улавяме чрез усещанията на тялото, което е ограничено от границите на времето, движението и пространството. Всичко това ни ограничава изключително много.

В хода на цялата история човешките същества са били в това състояние и само единици са можели да проникнат в истинската реалност, където „да усещаш” означава да живееш и да съществуваш със същото свойство. Това е така, защото живея с тези свойства, които съм способен да развия в себе си. Ако те са над времето, тогава аз съм вечен, но ако те са потопени във времето, тогава моето съществуване е временно. Ако моите свойства са над пространството, тогава аз чувствам реалността от край до край, но ако те са затворени в някаква малка част, тогава аз съм вътре в нея и усещам себе си ограничен по обема на триизмерната координатна система. Аз съм ограничен също в движението, минаващо по физическите оси, но не по осите на времето.

Накратко, съществуват много ограничения и в този смисъл всичко зависи от моите свойства. Ние не разбираме наистина това, защото сме привикнали към определени качества, с които сме родени, израснали и с които живеем и сега. Но ако наистина ги променим, тогава напълно ще трансформираме нашата реалност. Прониквайки в по-висшия пласт от нея, ще я усетим като вечна, съществуваща над времето, пространството и движението. Там може да живеем в напълно различни условия.

Ето защо кабала е наричана наука за получаване, защото с нейна помощ можем да получим или усетим една напълно различна реалност. Ние придобиваме „регулатор”, посредством който можем да променяме оста на времето и движението, пренасяйки се в други измерения и времена с лека промяна на вътрешните свойства.

Всичко това е реално. Тази способност е сега в нас. Ние можем да влияем на Светлината, която ни формира и съответно ще ни дава различни свойства. Кабалистите от всички поколения са използвали този механизъм до наши дни.

Днес обаче ние се оказваме в специално състояние, когато тези способности се изискват от цялото човечество. В нас се заражда импулс към промяна на сегашната ни форма на съществуване. Ние започваме да се чувстваме все по-зле и по-зле в този свят и намираме все по-малко и по-малко ползи от живота в него. Все още се държим за него до безизходица, дължаща се на нежелането ни да страдаме, но сега започваме да бъдем по-настоятелни в задаването на въпроса: „За кого? Какъв е смисълът на такова съществуване?”

Въпросите и страданието, породени от различните нива ни подтикват към търсене. И в същото време разкриваме вътрешната способност да контролираме създадената в нас сила до такава степен, че действително се променяме с нейна помощ. Тогава в този период от време, в този живот, в нашата реалност, ще можем да обърнем малките колелца в нас и да намерим себе си в напълно различни измерения.

Това е което Рав Кук пише за „големите духовни въпроси, които са решени само за великите и изтъкнати хора и трябва сега да се разрешат на различни нива, за всички народи”. Всеки е способен на това.

От 2-я урок в Ню-Йорк, 12.09.2011

[54417]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→