Баал а-Сулам, ”Предисловие към Паним мейрот”, т.5: Само чрез разпространяване на науката кабала между народа ние ще се удостоим с пълно избавяне. Само светлината, криеща се в нея, е способна да възвърне човека към Източника.

Дълго време кабалистите са провеждали отговорна работа, скривайки науката кабала и по всевъзможни начини са отклонявали еврейския народ. В периода на изгнанието те са били длъжни да го направят. И независимо, че днес ни е много трудно да преподаваме тази наука, трудно ни е да обясняваме, че тя ни разказва не за чудеса и червени конци, не за всякакви мистики, че в нея няма никакви лоши заплахи – независимо от това, в миналото скриването е било належащо. Било е опасно хората, недостигнали още етапа на окончателното развитие в изгнание да бъдат запознавани с кабала. Тъй като те не са достигнали до окончателния крах, в тях още са запазени остатъците от духовното, правилното отношение.

В края на XIX век почти целият еврейски народ биха се отзовали на възможността за сливане посредством кабала. Краят на изгнанието тъкмо е започнал да се проявява: само една малка част от народа в онези времена си поставили други цели – социализъм, ционизъм и т.н., а останалите с радост биха се обърнали към науката, която обещава главното – единение с Висшата сила.

Но хората вътрешно не са били готови и затова кабалистите са се пазели от това. Неслучайно Баал Шем Тов, от една страна, е положил основите на новата кабалистична методика и е предоставил на хората възможност за вътрешна работа, а от друга страна, процесът се е осъществявал много бавно, ”не натрапчиво”.

Много повече от това, другите кабалисти – например, Вилнювския Гаон – били против това, опасявайки се, че за сега е рано да се започва със следващия етап. Разбира се, те отлично са разбирали какво прави Баал Шем Тов, но между тях са се появили разногласия: може ли вече да се освободи една малка част от кабалистичните знания между народа или не? В обкръжението на Вилнювския Гаон това е било особено трудно – там живели хора от друг тип. А в обкръжението на Баал Шем Тов в Източна Европа, се е създала подходяща ситуация: хората там са изпитвали много по-големи страдания и затова са се оказали по-подготвени, за да приемат методиката и да започнат пътя на поправянето. Освен това, тълкованията повече са засягали психологията на човека, без да проникват навътре ясно и открито.

От всичко това трябва да разберем, че е опасно да се разкрива на хората науката кабала, защото в тях още се усеща онази топла връзка, която е съединявала народа на Израел от времето на втория Храм, обединявайки ги всичките в едно цяло. Само когато всички искри паднат на дъното, всяка на своето място – тогава настъпва краят на изгнанието и се появява възможността да се разпространява науката кабала. Тъй като тогава съсъдът истински е готов за поправяне, чак до най-ниските желания.

Всъщност, този аспект е в много по-голям мащаб. Ние знаем, че Египетското изгнание е трябвало да продължи 400 години, т.е. в –пълен обем, съгласно 4-те стадия. Но всъщност то продължило 210 години и това е станало източник на всички последващи изгнания.

Поправянето не преминава през един етап: ние се издигаме на някое стъпало, след това падаме от него, отново се издигаме и отново падаме – докато всъщност изцяло не излезем от властта на егоизма, докато не разберем, не усетим, не изявим напълно получаващото желание.

В 56-то послание Баал а-Сулам пише за това: ”Понятието четири години посочва с голяма точност, че тук не може да бъде извършена никаква отстъпка. Творецът е ”прескочил към края”, което е било задължително и наложително за Израел, като цяло – и този ”прескок” е довел до всички изгнания до ден днешен”.

Разбира се, че за грешка не може и дума да става, а работата е в това, че не е възможно да бъдат изминати за един път всичките четири изгнания, всичките четири стадия. Всеки от тях се проявява сам за себе си  и поражда следващия.

Без светлината, наречена Храм не е могло да се прояви по-дълбоко желанието за получаване. Затова, за изминалите 210 години, прекарани в Египет, синовете на Израел излезли от там, получили тази светлина и след това, след разрушаването на първия Храм, разкрили още по-голямо желание. След това настъпило Вавилонското изгнание, завръщайки се от което, те отново съградили Храм и отново паднали. Само така може да бъде доведена работата с желанието до най-ниските му пластове, да се спусне максимално, до крайната дълбочина.

Ето защо в последното изгнание кабалистите били задължени да се погрижат то да продължи до край. Не можело да се пречи на този процес. От тук произлиза много строгата забрана за изучаване и разпространяване на кабала. Баал а-Сулам пише, че разкриването на книгата Зоар по времето на рав Моше де–Лион е навредило, но от друга страна и това се е случило под въздействие на висшето управление. С това било прибавено още светлина за допълнителна работа с разбитите съсъди – желания.

Рав Авраам Бен Мордехай Азулай пише за това в предисловието към ”Ор а-хама”: ”Постановлението отгоре за забраната да се изучава кабала е действително само за определеното време – до края на 1490 година. От тук и нататък започва епохата на последното поколение, отменя се това постановление и се разрешава изучаването на книгата Зоар. А от 1540-та година изучаването на тази наука се счита за висше предназначение и трябва всички, както възрастните, така и децата, да я изучават. В бъдеще цар Месия ще дойдe именно благодарение на това, и на нищо друго, и затова то не трябва да бъде пренебрегвано”.

От това виждаме, че и лекарството, т.е. науката кабала също се е разкривала поетапно, през столетията, от Баал Шем Тов, чиято методика се е състояла в частично разкриване. Този бум е свършил своето дело, ускорил е събитията, но след време западнал. В края на ХIХ век светлината съвсем прекъснала и това мрачно състояние продължава и до днес.

В ХХ век кабалистите подготвяли материали, от които да могат да се възползват душите на съвременно ниво, но като цяло това става бавно и те самите са разбирали, че той все още не се е реализирал.

Големият въпрос е в това, как днес трябва да се случат събитията? Ние разбираме, че страданието на еврейския народ в периода на втората световна война, форсираха малко нещата, но още не са ударили по онази стена, която отделя хората от науката кабала. Днес трябва да помислим, как да разрушим тази стена.

От една страна бедите и страданията нарастват, а от друга срана, ние трябва да се постараем, светлината която привличаме, да действа на мястото на страданията. Защото още мъдреците на Талмуда са ни подготвили методиката за поправяне вместо страданията – светлината, възвръщаща ни към Източника.

 От Предисловие към ТЕС, 22.11.2012 

 [93692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Науката кабала е единственото средство, което ми позволява наистина да контролирам собствената си съдба. Никой от президентите и премиерите няма да помогнат. В крайна сметка, и тях  ги „тегли за ухото“ съдбата, която е в ръцете на Твореца.

Но прибягвам до науката кабала не просто да се помоля: „Моля те! Направи така, че да ми е добре!“ Не, искам да разкрия Твореца, да се запозная с Неговите планове, да разбера как да се присъединя към тях, как да им въздействам. Това не е просто разкриване – дава ми се достъп до „клавиатурата“, с която се изпращат команди до цялата реалност.

Нещо повече, учат ме как трябва да действам, как да контролирам собствената си  съдба и съдбата на целия свят. Обясняват ми структурата на духовните светове и на този свят, историята на процеса, неговите причини и насоки, природата на мирозданието, системата за контрол. Накратко казано, няма нищо, което да не е включено в науката кабала. Тя описва точно природата – абсолютните закони, които не познаваме. Междувременно, ако се запознаем с тях, ще имаме контрол над всичко.

В крайна сметка, „Творецът“ не е случаен изблик на емоции, не е нечие смахнато желание, оставящо ме в последния момент на разкриване на истината. „Творец“ е общ универсален Закон на реалността. И ако го изуча, ще знам как да се отнасям към него, как да се „слея“ с него, как да го управлявам.

Ако искам това, ще се появи такава възможност. С времето ще разбера, че първата стъпка е да разбера Твореца. В действителност, като Го разбера, веднага ще се съглася с Него. Така човек се съгласява с майка си, когато порасне и види, че нейните желания са за негово добро.

И затова възможността да контролираме абсолютния Закон не съдържа в себе си противоречия: разкривайки общата система, виждам, че тук се иска само правилно съчетание между мен и него. Трябва само да изменя себе си и осъществявам това по стъпалата на духовната стълба. На всеки етап ще се прикрепям към Твореца, ще си включваме един в друг, ще стигаме до споразумение, до средната линия – след това заедно сме в хармония и мир. Достигаме равенство в сегашното състояние, във всеки миг от живота ми, тъй като и двамата го считаме за най-добро.

Така управлявам съдбата си – защото и от Негова страна тя се управлява така. А какво може да бъде по-добро за човек от това?

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 12.11.2012

[92725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №1

Въпрос: В Кабала се предсказва абсолютно цялото развитие на човешката история. Какво казва тя за текущото хилядолетие?

Отговор: Кабала предсказва всичко, ако предварително знам цялостната система, нейното движение, защото всичко в нея е напълно определено, т.е. има сили, които са във взаимодействие по определена програма – и аз изучавам тази програма.

Програмата съществува – тя е перфектна, съвършена. И може и да не я познавам напълно, тъй като още не съм достигнал такова ниво, че да я видя цялата, но вече мога нещичко да предвидя, да предскажа.

Точно както в нашия свят. Ако съм научил някои закони на природата, например, определени метеорологични условия, тогава мога да предвидя всички метеорологични условия и да кажа, че през тази седмица с определена степен на вероятност ще има или дъжд, или сняг, или слънце, или облаци. Мога ли да го предскажа? Да. Тоест, въз основа на предишни изследвания и настоящото състояние мога да предскажа бъдещото състояние. Това е познаване на законите. Разбира се, това не е познаване на абсолютния закон, когато пред мен е формулата и ясно разбирам какво и как, но, примерно, вече мога нещичко да предскажа. Същото е и с Кабала. Имаме си работа със система.

Някога се занимавах с био кибернетика – там е абсолютно същото. Това е същата тази система. Също така работя и със силите, които влияят върху нашия свят. Ако познавам тези сили, ако познавам природата на този свят, мога да прогнозирам, т.е. да изчисля предварително как след определено време те ще влязат в контакт помежду си и до какъв резултат ще доведат. Няма нищо странно в това.

Ако за малкото дете е чудо, когато включваме или изключваме нещо, т.е. показваме му това, което не разбира, то за нас това не е чудо, защото знаем какво правим. Така и с Кабала.

Издигайки се на следващото ниво на разбиране, знания, виждаш какво става и за теб това става работа, защото, по принцип, кабалист е човек, който се занимава не само с изследване, а с практическо прилагане на системите за контрол, практическо изпълнение на програмата за развитие на света.

От 1-вия урок на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92309]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Даряването на Тора, т.е. методиката за поправяне – не е еднократно събитие, а постоянен процес: всеки, който започне да изпитва необходимост от нея, получава този метод: ”Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Критерият е простичък: ако човек иска да се поправи и разкрива, че желанието му е глупаво, че той е злото начало, тогава в него се заражда вик, обърнат към поправянето, за избавление от злото.

По естествен начин ние винаги сме склонни да се избавяме от злото, въпросът е в това, наистина ли човек го усеща? Готов ли е той да понесе лошото усещане, без да гледа на многото възможности за неутрализирането му, без да бяга от необходимостта от поправяне? А може би обратното, трябва да подсладим ситуацията, ”да се изплъзнем”: ”В края на краищата, всичко това не е толкова страшно. Аз не съм по-лош от останалите. Всъщност какво ме засяга тази работа?…” Има много други ”пътища за изход”, помагащи ни да избегнем усещането на злото, тъй като то е много неприятно и е съпроводено от силна душевна болка – да разкрия колко съм глупав.

И затова на човек му трябва опора, голяма помощ, която да му подсигури надеждна поддръжка. Благодарение на това, осъзнавайки сегашното зло, ще закрещи от безизходност и едновременно с това няма да се отклони от пътя. И тогава наистина ще му потрябва Тора.

Как да постигнем такова състояние, когато наистина ”сме оковани във вериги” и не можем да избягаме от болката, толкова силна, че свише получаваме светлината, възвръщаща ни към източника? Това може да се усети посредством големите страдания по пътя на развитието, което се реализира в определения срок. Подобни мъки идват от материалното стъпало и ни задължават да работим за духовното. Разривът между тези две стъпала е толкова голям, че изисква неколкократно по-силни страдания, отколкото по пътя на ускорението, който ни позволява да осъзнаем необходимостта от Тора, посредством духовната работа.

Това е така, защото работейки за духовното, от самото начало използваме светлината, възвръщаща ни към източника, и изначално разглеждаме себе си от позицията на духовното стъпало. Осъзнаваме необходимостта от поправянето не защото ни е зле в този живот, а защото сами се устремяваме към него. Тогава и страданията придобиват друга форма – духовна, а не материална. Съответно и тяхното качество е многократно по-високо, тяхната болка е много по-дълбока, а мощта е такава, че човек е в състояние да я преодолее.

В това се състои уникалността на кабалистичната методика. В крайна сметка, тя ни обяснява как да изминем пътя с голяма скорост, изпитвайки малки по своята количествена мощ страдания, затова пък големи по качество. Така можем да съкращаваме пътя, да разделяме страданията с другарите и да ги пропускаме на малки дози. В сравнение с пътя на страданията, по пътя на Тора има много преимущества. Тя ни позволява да се издигнем на качествено ново ниво.

Днес, когато целият свят потъва в несгоди и върви по пътя на страданието, искаме да покажем на хората и на нас самите как трябва да напредваме по пътя на Тора. Ние отпред, като притежатели на методиката, а света – след нас, докато всички заедно не достигнем до прекрасната цел.

От урок по статтията ”Даряване на Тора”, 28.10.2012

[91418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Предисловие към ”Паним Мейрот”, п.5: Няма по-голямо опасение или страх, от това, че човек няма да устои и ще отиде да търгува кабала на пазара. Не се надявай да намериш купувачи сред народа, защото тази наука ще бъде презирана в очите на хората – тъй като с нейна помощ не може да се натрупа нито богатство, нито почести. И затова всеки, който поиска да влезе, нека дойде и да влезе. И мнозина ще блуждаят, и тогава ще се умножи знанието в онези, които са достойни за това.

В продължение на много поколения науката кабала се е смятала за мистика, подобно на картите Таро, на благословенията и проклятията, на черната магия, духовете, бесовете и на всичко останало, на каквото е способна човешката фантазия. Векове, хората са смятали, че тези средства позволяват да се управлява света, да побеждават, да се обогатяват, да властват и т.н. И затова много са онези, които са искали да разберат и да овладеят свръх естествените сили, които като че ли се крият в тях. Всеки мечтае да го споходи успеха и да се издигне над останалите – това е ясно.

А след това и към науката кабала са се отнасяли съответствено: ”Евреите имат тайна мъдрост, даваща могъщество”…Масоните, всякакъв вид секти – кой само не е подливал масло в огъня? Измислиците са били безкрайни и само кабалистите са скривали истината. Затова никой не е знаел, че кабала е всъщност наука за обединяване на хората.

Днес, когато всички разбираме, какво е това наука кабала, човечеството постепенно се разделя с обкръжаващия я мистичен ореол – и като следствие, повече не се нуждае от нея. ”За какво ми е това? Да се обединява! Аз разчитах на някаква хватка, фокус, на предсказания за борсов успех, на цяр за всички болести, на чудотворни средства. А обединението между хората си го оставете за вас – на мен то не ми трябва, дори да ми го подхвърлите.”

Така хората се отказват от тази мъдрост – и тук се проявява момента на истината: тъй като нашия егоизъм наистина отхвърля науката кабала – науката за обединението и не я приема. Такова е естественото отношение: човек отбягва подобните, разпръсква вестта за единство, ненавижда, презира я, като нещо мерзко. Но след това ще види, че друг изход няма. Към това ще го доведат различните фактори: разпространение, проблемите, разбирането, че изхода от кризата е в обединението.

”Но как да стане това? От къде да вземем нужните сили. Какъв е редът на действията?” Е, тогава хората ще преоткрият науката кабала, като мъдрост на обединението – в нейния правилен и истински вид.

Революцията свързана с тази наука, трябва да се осъществи именно днес и ние сме задължени да ускорим нейния ход на развитие. А всеобщото презрение охранява кабала, за да може към нея да се присъединят само онези, които наистина желаят да се обединят и прилагат нужните старания – всеки според силите си. Така около кабала се образуват външните кръгове…

От урока Предисловие към ”Паним Мейрот”, 20.09.2012

[88720]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: От какъв материал можем да изградим духовния съсъд между нас?

Отговор: Нашият съсъд е връзката между нас. Аз самият не съм съсъд, а съм само отрицателни частици, от които трябва да се отблъсна. Трябва да се отблъсна от самия себе си, от своето ”Аз”, посрещайки другаря си. Във връзката, образувала се между нас, се намира моята душа.

А другарят ми прави същото по отношение на мен и духовното разкриване се случва между нас. Цялата тази област между нас всъщност е нашият духовен съсъд (кли). А ние самите сме само отрицателни частици, които повече не ни трябват – ние сме нашият егоизъм, над който сме изградили съсъд за отдаване.

Но сме изградили този съсъд извън егоизма – той се състои от нашата взаимно отразена светлина, моята и на другаря ми. Вътре в този съсъд ще се проявят духовните явления, в това поле на нашите взаимни усилия: в отразената светлина ще се разкрие пряката светлина.

Аз самият съм само тяло на парцуфа, а над него изграждам главата, в която се разкрива цялата отразена и пряка светлина. Разбира се, че имаме нужда от тяло, над което да построим глава. Но основното е главата, която означава вече човешкото стъпало, прибавяне на разчет.

Затова задачата е да създадем това взаимно поле, да запълним пространството между нас с нашата отразена светлина, с нашето отдаване. И тогава според отдаденото количество отразена светлина, милосърдието, с което изпълвам света – в него постепенно се разкрива Творецът. Разкрива се в същите тези желания, които сега преднамерено ми се представят като чужди, за да полагам повече усилия за отдаване.

Представи си, че целият свят е заселен с твои, собствени деца. Нима би работил независимо от всичко? Ти не би могъл. Не можеш да се отнесеш към собственото си дете като към чуждо, а още повече да го ненавиждаш.

Но ако се стараеш да се отнасяш към другарите си като към собствени, то тези усилия ще ти донесат духовни усещания. Затова е заповядано да възлюбиш ближния като себе си.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.08.2012

[86956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Истинско желание за отдаване може да се развива само ако практически работим над него в групата. Ако човек бяга от това, тогава значи той просто отива в грешна посока. Извън групата не можем да разберем какво е това желание за отдаване. Трябва да положим усилия, да чувстваме, че не желаем, не искаме това, нещо ни отблъсква, вреди ни, бягаме от това да бъдем свързани с другите.

Но ако все така упорстваме и останем, за да бъдем свързани във взаимно поръчителство, само тогава в нас ще се прояви разбиране за това, какво представлява свойството отдаване и доколко ние не сме в него. Тогава и възниква изискването, силата на отдаване просто да ни въздейства, защото тя е първоизточникът, тя ни е създала.

Сега от тази гледна точка можем да видим какво става в света. В света сега се разкрива такова състояние, когато всички, от една страна, сме взаимно свързани, няма къде да се денем, човечеството е като една голяма група и тази взаимна връзка ще става все по-явна, макар и засега все още да е отрицателна. Но това вече кара някои хора да разберат и осъзнаят, че ако взаимовръзката между нас е добра, бихме могли да създадем перфектно човечество, прекрасен свят.

Но ние не сме в състояние да го създадем! Защото егоизмът ни прави всичко възможно, за да ни раздели, да ни противопостави един на друг – това е взаимна омраза, недоверие, отблъскване и т.н. Това означава, че светът върви към това, към което вървим и ние, но с по-малки крачки, постепенно, по свой начин, но върви към същото. Така че вече можем да говорим навсякъде за този източник.

Кабала – това е повече от вътрешна психология на човека и на цялото човечество, тя е продължение на нормалната психология. Само че психологията отдавна е изчерпала себе си и е в криза вече няколко десетилетия. И се заменя с Кабала. Тя говори за характерните свойства, за силите на природата – не само в човек, но и в света около него, тоест как човек и всичко около него достига до равновесие. По принцип, това също е задача на психологията – да доведе човек до равновесие с обкръжаващия го свят.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86170]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №2

Проблемът в духовното напредване е в това, че то се базира на единството на противоположностите. В нашия общ пъзел всеки се присъединява към останалите с особената си форма, и нищо друго.

Но когато тези части се приближават една към друга, те откриват острите си ъгли. Намирайки се на разстояние една от друга, те не усещат това. А когато се доближават – започват проблемите.

И тук трябва да се държим – да не бягаме от тези остри ъгли, а да разберем, че те трябва да си пасват, да влязат един в друг, че ние трябва да намерим вярното решение за триенето между тях.

Това не засяга някакви земни свойства и качества, навици, характери, менталност, всичко онова, което ни разделя в нашия свят. Неговите атрибути нямат никакво отношение към пъзела, който трябва да сглобим.

Нашите краища, ъгли и несъответствия имат духовен произход. Те се раждат тъкмо в групата, когато тя започва движението си напред. И затова виждаме как се организират групите, как момчетата се въодушевяват: ”Напред! Команда!” – струвайки ни се, че всичко е наред, а след няколко месеца започват проблемите.

Тогава на хората им се струва, че това са външни проблеми: видимо не са подбрали верния състав, навярно трябва да се отдръпнат някъде настрана, малко по-нататък, за да не си пречат един на друг. Така те искат взаимно да се отдалечат: всеки търси своя ъгъл, ако не в къщи, то в групата, някаква ниша, за да си пречат по-малко. Хората си мислят, че така ще могат да живеят за напред, и не разбират, че това не е методът, а бягство от решението на най-главния проблем  – обединение на противоположностите.

Разбира се, много е жалко да се наблюдават такива явления, но те се случват навсякъде и колкото по-напред, толкова по-зле. Трябва колосална сила на волята, за да се поддържаме взаимно в тази игра, във войната срещу нашия общ враг – Фараона, общия егоизъм, който се опитва по всякакъв начин да ни разедини и прави това много прецизно. В резерв той има море от възможности. А ние, за съжаление, винаги забравяме, че това е само игра, склоняваме глави и му се подчиняваме.

По същия начин той действа чрез семейството, работата. Изведнъж се създават особени условия, позволяващи да преуспеем – и на теб ти се струва, че това трябва да се направи на всяка цена, а след това ще си свободен и ще можеш да се развиваш духовно. Или ти се струва, че седейки в къщи ще прочетеш повече, ще научиш повече и че е по-добре, отколкото да се заседяваш в групата часове наред, без да знаеш какво следва.

За голямо съжаление, много рядко се хващаме за главата, спомняйки си, че всичко това е игра, наложена ни отгоре, специално за да ни объркват, за да се стараем всеки път да се разплитаме.

По същият начин възрастните дават пример на децата, поставят им задачи и измислят игри. Така е организиран учебният процес в училище. Винаги и навсякъде се учим от въпросите и решенията.

Но единственият въпрос, който трябва да решим, винаги е един и същ: ”Как да се задържим във връзка над растящите проблеми?”. Защо трябва да разбираме, че тези проблеми идват отгоре. Всички те много ясно са пресметнати в противодействието на светлината на нашите съвместни желания. Всички те идват с прецизна точност във всеки един момент, във всеки миг, при всеки един от нас в определеното за нея (изключително за нея) състояние и в съответната форма, така че не е възможно това да се разпознае.

Светлината се приближава към нас, показвайки все повече и повече грапавини между частите на конструктора или пъзела и ни обърква, много ни обърква. За какво се прави това? Защо трябва да ни объркват така, да се отдръпваме от вътрешната си работа, която се състои в обединението на противоположностите? Защо ни се дава такова отстраняване от това, такова неразбиране? Защо ни е толкова трудно отново да осъзнаем, че няма никого освен Него, че всичко това  е една Сила, че програмата, която решава този проблем, е една? В нея ние на практика се явяваме марионетки. Нямаме нищо, никаква свободна воля. Тя е само в едно: да създадем такива условия, за да не забравяме за това.

Цялата сила на групата се заключва в това, да не забравя. И това се нарича „взаимно поръчителство” (арвут), когато между нас създаваме такава система за връзка, за напомняне, когато при всяко вътрешно движение, което не е устремено към обединение, веднага настръхваме и усещаме: тук нещо не е наред.

Кой ще ме разтресе? Кой веднага ще ме ободри и приведе в нормално състояние? Арвут – общото поръчителство на групата, задължавайки се да поддържа всеки от нас в бойна готовност, към всяка, дори и най-малката проява на разделение, неразбиране, критика, пренебрежение и т.н.

Колкото по-високо се издигаме по духовните стъпала, толкова по-голяма и по-голяма ще бъде точността, чувствителността – дотолкова, че най-малките разминавания между нас ще се проявяват все повече и повече, и проблемите, които по-рано ни се струваха малки, ще израстват до краен предел и ще станат непреодолими.

В това се състои нашата работа – да създадем такава атмосфера, в която през цялото време ще бъдем ”дърпани” от къс повод, през цялото време ще усещаме: къде сме относно обединението, какво гори в мен, по какъв начин този ”лукавият” ме обърква сега, за да се отклоня от пътя и да оставя това дело, да се отвлека – за малко, за няколко часа или за няколко дни.

После свиквам с това. Изобщо, искам малко да се отвлека от всичко това, изморявам се и т.н. ”Разбира се, че трябва да почина. Съществуват и други проблеми. Освен това има и друг живот…” Постепенно започвам да се самонаграждавам – накрая се отдръпвам или съществувам на безопасно разстояние, когато тези проблеми за напасване с моите другари не ме интересуват, не ме вълнуват, не ме трогват.

И на такова разстояние мога да съществувам до края на живота си: ”Нищо, никакви проблеми”. Мога да идвам в групата, т.е. там, където приятелите се обучават. Мога да поседя заедно с тях, да работя, да седна на трапезата с тях или още някакво съвместно мероприятие и ще ми се струва, че всичко е наред: ”Нищо страшно, всичко е наред”.

А всъщност аз съм в пълен хаос! Та нали специално съм се отделил на разстояние, за да не ме закачат, това да не ме засяга. И за това аз не се занимавам с поправяне. Поправянето е възможно само ако усещам здраво сцепление, което не се подслажда от различни кремове, масла и др. Напротив, ние се търкаме един в друг на сухо, изпитвайки неприятно усещане, когато аз го закачам или той мен, и не знаем по какъв начин да се разминем…

А да се разминем не можем. Групата натиска от всички страни и ни напомня, че не трябва да се разминаваме, а тъкмо обратното, още повече да се притискаме, синхронизираме, отстъпвайки един на друг – докато не влезем в ясен контакт и между нас не възникне абсолютна комутация.

Как да постигнем това?

Тъкмо това се нарича ”взаимно поръчителство”: групата създава поле за постоянно обединение, което става пределно важно за всеки от нас. Тогава наслаждението, предизвикано от това, че преодолявам откъсването от другите е наслаждение от боя, от преодоляването. То ни овладява и ние се явяваме истински отбор, атакуващ отбор.

Всеки трябва да се атакува отвътре. Но разбира се, за това е необходима истинска подкрепа от всички, от страната на всеки.

И в това се състои нашата свобода на волята – да създадем такава атмосфера в групата, която да ни държи заедно, да ни възбужда, да оправдава това скърцане на нашите зъбни колела едно в друго. Разбира се, те още не се допират, няма сцепление, а се люшкат и неприятно се допират едно с друго, а на нас ни е нужно зъбите им да се допират. Нужно ни е такова условие за съществуване, защото в това се състои целият ни живот.

В това се състои работата ни. Всичко останало се прави от светлината – всичко останало освен това. Това е единственото мъничко поле на нашата дейност, което е оставено на нас.

Като правило, ние сме готови да се заловим за всичко друго, освен за тази работа, освен за създаването на такава атмосфера, на такова обкръжение, на такова мнение, което би ни помагало постоянно да разбираме в какво е проблемът ни и да намираме сили за неговото решаване. Не да си затваряме очите, да бягаме от него, а да получаваме наслада от това, че воюваме с този проблем.

Това зависи само от важността на целта, само от това, доколко в групата е силна тази точка, зад която трябва да стоя постоянно, контролирайки само нея. Тази точка е базова за мен. Нищо друго не е от значение, защото всичко останало – това всъщност не съм аз. Това не го правя аз, то не се решава от мен. Единствено в тази точка се образува моето ”Аз”.

А след това започваме да откриваме, че всъщност в тази точка, в зависимост от нашите усилия, се осъществява многократното усилване на нашата връзка. Затова достигаме до разкриване на висшия свят и започваме да го усещаме милиарди пъти по-силно, отколкото при първоначалното ни създаване.

От 2-рия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[85920]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как Кабала определя духа, духовното, духовността?

Отговор: Несъмнено, духовното започва с търсенето от човека на своята същност, смисъла на човешкото съществуване, с търсене на висшето предназначение на човека,  моралните норми и социални идеали,  мисълта,  ценностните аспекти на човешката психика.

Но човек, колкото и да се опитва да изследва своята същност, предназначение, смисъл и т.н., той изхожда от себе си, от своите качества, свойства, ограничения и не е в състояние да излезе извън себе си, на нивото на независим, „извън телесен“ изследовател. Следователно, още от времето на най-древните изследователи и до днес, въпросът остава открит, и ние сме все по-наясно, че не сме в състояние да му отговорим. Затова сме го изключили и сме се устремили в материалното…

Кабала – е практически метод за разкриване на усещане в човек за извън телесни състояния, от които той може да разкрие смисъла на съществуването на света и на самия себе си. Разкритото кабалистите описват в своите книги. Всички описания са записи на състоянията на кабалистите, т.е. параметри на органа за усещане и усещаното в този орган. И така, последователно, според степента на развитие на извън телесния орган за усещане, кабалистите описват всяко състояние, усещане и неговото осъзнаване, чак до най-пълното, до Висшия. Органът за телесни усещания се нарича желание за наслаждение, органът за извън телесни (духовни) усещания се нарича желание да наслади.

[85531]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→