ТВ програма с д-р Михаел Лайтман

„Нов живот”

Епизод 4

С участието на Орен Леви
1 януари 2012
Петах Тиква, Израел

Разкриване на моделът на развитие

Днес ще разговаряме за единния, общ закон на природата, от който сме част. Напредвайки, виждаме, че има определен модел на развитие. Поколение след поколение, в продължение на хиляди години се появиха и развиха неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата.

Нашето развитие става постепенно. От поколение на поколение, година след година и дори ден след  ден, ние се развиваме все повече и повече, но накъде отиваме? За да се отговори на този въпрос, трябва да изясним какъв е този закон, който действа над нас?

Виждаме, че съществува вид механизъм, който се намира над нас и развива цялата природа в определена посока, правейки я все по-сложна, на по-високо качество, по-добре оформена и взаимосвързана във всички нейни части. Искаме или не, сме принудени да се подчиняваме на заповедите на този закон, който ни влияе и ни кара да се развиваме.

Това е един общ закон. Всичко, което съществува, е под негово влияние: всичко, което виждаме на нашата планета, всичко, което е родено и се движи в някаква посока.

Ние изучаваме законите на природата, използвайки науката, и, ако искаме да постигнем нещо, знанието за тези закони ни помага да постигнем успех. Започваме по-добре да разбираме как да избегнем лошото и да притеглим по-близо доброто, как да се намали количеството грешки и гафове.

Ето защо, ако знаехме този общ закон, който включва всички останали закони (физика, химия, зоология, биология, ботаника, астрономия, медицина, психология, малкото, което вече познаваме, и всичко, което все още предстои да открием за себе си), това знание ще ни помогне да успеем.

Науката ни помага да направим живота си по-добър и по-удобен. Преди човек е работил от сутрин до вечер, както е казано „с пот на челото ще изкарваш хляба си” (Генезис), а сега един човек може да нахрани хиляди хора с хляб благодарение на развитието на технологиите, химията и цялата селскостопанска индустрия. Същото важи и за шивашката промишленост, строителството, образованието, културата, всичко!

Изглежда, че днес, със сегашното ни разбиране на всички закони и сили, които притежаваме, бихме били способни да построим прекрасен, чудесен живот за себе си! Познавайки сегашното състояние на света и характеристиката на населението, виждаме, че произвеждаме такова количество и асортимент от продукти и стоки, които могат да осигурят нормален, не мизерен, живот за цялото население на света.

Проблемът е само във факта, че човек е егоист и не успява да използва правилно целия потенциал, който получава от познанието на законите на природата. На нас ни е дадено изобилие, но някои държат голяма власт в ръцете си; пари, оборудване и всичко останало, докато други, като резултат от това, не получават дори минималното необходимо за живот.

Това значи, че всичко е в човешката природа, която не ни позволява да създадем добър, комфортен, спокоен и сигурен живот на една красива и просперираща планета. Ето защо нашата цел е да разберем човешката природа и да разберем как можем да подобрим живота си, така че да искаме да създадем добър и успешен живот за себе си и за другите.

Това е възможно чрез познание на законите, което само сега, в нашето време, започва да се разкрива в природата. Това е законът на глобалната сила, която включва останалите сили в себе си и независимо от нашите желания (защото ние не искаме това), кара хората, страните и цивилизациите да бъдат по-свързани и в нужда един от друг. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Беседа за затворите и затворниците

26 декември 2011 година

Саар Зукер: Здравейте, доктор Лайтман. Бих искал да обсъдя с Вас една тема, която макар и да не се среща често в заглавията, е много актуална за съвременното общество. И тя е: затвори и затворници. Във вестник „а-Арец“ е публикувана статия със заглавието: „Системата на образованиeто се e провалила, затворите процъфтяват“. По-конкретно, авторът на статията пише за това, че през 80-те години бюджетът за поддържане на затворите в САЩ е нарастнал с 95%, а бюджетът за образованието е съкратен с 6%.

Михаел Лайтман: Целият проблем е в това, че подготвяйки човек за живота, въобще не отделяме внимание на неговото възпитание. Но не става дума за това, да възпитаваме човека в рамките на детската градина или на училището – там той получава образование, там му даваме знания. „Какво учихте днес?“ – питаме, когато детето се върне от училище. Освен това, в училище то се намира под много силен натиск от обкръжението. Сбивания, съперничество, гордост, завист и дори пристрастяване към наркотици – всичко това разглеждаме като един вид странични явления, с които нищо не може да се направи. Най-много от всичко ни интересува какви бележки ще донесе, дали успешно си взима изпитите. Не искаме от бебето, от малкото дете, от тийнейджъра да направим Човек. Не виждаме как в процеса на своето израстване детето става възпитано, умее правилно да се държи в обществото, знае кое е добро и кое – лошо, как трябва да постъпва и какво не трябва да прави, за да не се превърне обществото в джунгла, където оцелява по-силният. Мисля, че проблемът е именно в това. И затова, независимо колко средства ще отделяме за развитието на затворите, или дори за училищата, нищо няма да се промени, защото те „не са много далеч един от друг“: училището подготвя тези, които после лежат в затвора.

Саар Зукер: Тогава в какво е нашата грешка? Казвате, че тя е в системата на възпитанието?

Михаел Лайтман: Цялата работа е в това, че самите родители не са научени да бъдат хора, не са ги научили да решават семейните проблеми, да възпитават децата. Вижте как родители се отнасят към своите деца. Колко случаи на жестоко отношение към децата! И всичко е заради това, че не са ги възпитавали, не са им обяснявали – какво е това дете, какво е това родител, как да се отнасяме към детето. Те не са получили правилни примери на възпитание. Ние сякаш пренебрегваме най-важната част на живота: как да възпитаме добър човек, как да създадем правилно, благополучно общество, защото обществото – това е събрание на добри хора. Не обучаваме хората да бъдат съпрузи, да градят семейство и затова те не са в състояние добре и съвместно да съжителстват. Не изграждаме правилно отношение към другите. Накратко казано, не даваме на човек усещане, че той представлява част от интегрално общество, че всички се намираме на Земното кълбо, все едно сме вътре в някаква сфера, в която напълно зависим един от друг.

Затова всеки се държи в съответствие с вътрешните си егоистични подбуди, прави това, което е добре за него, дори ако това противоречи на закона, и той знае, че в следствие ще понесе наказание за това. Защото няма „спирачки“, не е получил правилните примери, които биха му показали какво ще се случи с него, не знае какво представлява наказанието, затворът. Необходимо е децата да се водят в затвор!

Когато бях студент и изучавах биокибернетика ни заведоха на различни места: болници, родилни домове. Присъствахме на раждане. Бях на 18 – буквално бях шокиран от видяното и започнах да се отнасям съвършено различно към жените. И така с всички – бяхме 30 млади момчета. Когато излязохме от родилното бяхме потресени – няколко раждания – това е тежък, трагичен процес. Започнахме по различен начин да се отнасяме към момичетата – не лекомислено, а по мъжки, отговорно. Посещавахме психиатрични болници, морги. На такива места са ни водили, където човек всеки път получава шок от житейските ситуации, които вижда. И помня тези усещания и до ден днешен. Професорът ни се казваше Свядич и той ни водеше на места от този род. Той е знаел какво прави!

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 12–та беседа

16 декември 2011 г.

Натрупване на духовен потенциал

Въпрос: Какво значение в интегралното възпитание и образование има подготовката за следващия учебен ден и каква трябва да бъде тя?

Отговор: Подготовката е най-важното нещо и за възрастните, и за децата. Без нея няма усвояемост на материала, още повече нашият, който е много откъснат, от материалната действителност, когато искаме да преминем на съвършено ново ниво на връзка между нас, с оглед на света, на мен самия. Естествено, че подготовката определя всичко.

Така че – всичко трябва да се подготвя от вечерта. Трябва да даваме и домашни за вечерта, за да се прочита или прослуша преди лягане един и същ материал, да се ляга и да се става с всичко това.

Освен това, трябва да включваме учащите се в общата за всички подготовка непосредствено преди урока и само след това, убеждавайки се, че всички са организирани, подготвени, всички са на едно мнение, всички са уравновесени, – да се проведат занятията. Трябва да доведем учениците до интегралност, а тя предполага, че те ще започнат да се стремят към нея още преди урока и тогава самият урок ще премине на интегрално ниво. Затова подготовката е най-важната, определяща част.

Реплика: Какво имате в предвид под домашна работа?

Отговор: Това даже може да бъде някаква песен, клип, малък филм, статия, – не е важно какво, – за да може човек да се настрои на нивото на общността, на единството, и после да си ляга.

Най-последната мисъл преди заспиване, с която той си ляга, определя цялата нощ. И имено с тази мисъл става. Това е много важно.

Това важи и за сутринта. Когато той става , много важни са неговите най-първи мисли – в какво той се включва.

И затова вече преди урока, са достатъчни някъде около 15 минути, за да може отново да включи всичко в това състояние.

Реплика: Тоест всеки ден трябва да се започва с настройване към интеграция, към обединение?

Отговор: От вечерта. В Библията е казано:”И беше вечер, и беше утро – ден първи”. Това не са просто думи, защото в крайна сметка деня започва с вечерната подготовка, с правилното приближаване към съня, който задава на човека желанията, мислите, натрупва му целия потенциал за следващия ден.

(още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От 5-та беседа за нов живот

2 януари 2012

Въведение:  природата – единен механизъм

В тази беседа ще стане въпрос за взаимовръзката между всички части на природата, човешкото общество, за това, че животът на всеки от нас зависи от останалите, а също и от това, че цялата природа движи себе си като единен механизъм. На езика на Кабала това се нарича взаимно поръчителство.

Да се съобразяваш с целия свят

Изследвайки Вселената, установяваме, че всички нейни системи зависят една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници извършват обороти около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни съставящи се намират във взаимосвързано движение и си въздействат един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, произтичащо на неговата повърхност: на нашето здраве, усещания, подводните океански течения, и т.н.

На нас ни въздейства и Слънцето: усещаме и най-малките взривове, които произтичат на него. Казват, че там се наблюдават явления, заплашващи съществуването на Земното кълбо, способни буквално да го изгорят. Разбира се, това влияе на всички наши електронни системи. А самото Земно кълбо представлява “кипящ котел” – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много тясно равновесие.

Биолози, зоолози и ботаници казват, че възникването на живота на Земята е свързано с особени условия, каквито няма никъде във Вселената. До този момент никъде не са открити такива, което предизвиква голямо съмнение дали те изобщо съществуват. А доколкото зараждането на живота изисква едновременно изпълване на множество условия, свързани с такива параметри като силата на гравитация, количеството на водата, налягането, температурата, и прочие, то оттук произтича, че всички тези параметри съставят гигантска формула. И ако само можем със точност да я изчислим, можем да разберем в какво се състоят предпоставките, способстващи за възникването на живота.

При излъчването на новини обикновенно ни разказват за това какво ще бъде времето в близките дни. Синоптиците могат да поставят прогноза за времето за седмица, но не повече. Защо? (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Поредица беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

Стенограма на 1-ва беседа

11 декември 2011 г.

От интегрално възпитание се нуждаят всички

Ситуацията в света стремглаво се променя и възниква необходимост от създаване на интегрална методика за възпитание на възрастните хора. Получавам много и най-различни съобщения от развитите страни: нараства броят на безработните. Хората са в недоумение, независимо от това, че получават помощи. Засега все още могат да ги получават, но какво ще стане нататък е неизвестно, защото става дума за стотици милиони хора, които ще се окажат без работа, когато кризата унищожи всички онези производства, които не са жизнено необходими. Какво ще правят хората, които се занимават с това, което по принцип никому не е нужно?

Виждаме, как нарастват протестните движения, благодарение на Интернета, взаимната ни връзка и на взаимното ни влияние един на друг.

Цялото човечество, от обикновените граждани до правителствата, са заинтересувани от това да вземат този процес под контрол, да предотвратят стихийното му развитие, защото съвременното въоръжавоне плюс стихийното развитие на събитията могат да доведат до ужасни резултати.

За да бъдат предотвратени най-различните ексцесии, гражданските или дори световните войни, трябва предварително да помислим за глобалното, интегралното възпитание на масите.

(още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий

Улянов

От стенограмата на 14–та беседа

18 декември 2011г.

Назряваща необходимост

Въпрос: Защо имено сега назря необходимостта от построяване на нова структура на света, в която хората трябва да разкрият интегралните закони и да им съответстват? Що за интегрални закони са това и как трябва да се изпълняват?

Отговор: Тези закони изхождат от духовното развитие на желанията, чак до въплъщението им в материалния свят. В науката кабала изучаваме четири стадия на разпространение на желанието, неговото оформление и преобразуването му до окончателния му вид.

Сега завърши степента на развитие на третото ниво на желанията – егоистичното. След Големия Взрив и възникването на живота на Земята, човечеството се развива на същите тези нива(неживо, растително и животинско), подтиквано отзад от всевъзможни удари, принуждаващи сили и се е движело напред, не знаейки къде точно.

Но сега се е изменило самото движение: природата ни подтиква, но не ни движи напред и затова не можем да излезем от дълбоката криза, която продължава вече няколко десетилетия и засяга абсолютно всички страни на живота.

Виждаме, че не преуспяваме в нищо: нито с децата, нито в семейството, нито в работата, нито в културата, нито в науката, в образованието, във възпитанието – в нищо.

Финансово–икономическата криза продължава и ще продължава, и изход от нея няма. Никой не вижда такъв.

Защото умните хора искат да намерят този изход: прекрасни умове на човечеството, специалисти в своите области. Но те действително не могат да направят това, защото ние за първи път се сблъскваме със съвършено ново ниво на развитие, на което трябва да се изкачим.

Трябва осъзнато да се изкачим на него, не принудително, подтиквани отзад от ударите на природата, а самостоятелно – съзнателно устремявайки се напред. Затова е желателно да се съгласим с тези изменения, които трябва да преминем и тогава те ще се случат в нас. От нас се изисква само съгласие. Само в тази степен, в която се реализира в нас свободата на волята, спрямо това ново ниво, в тази степен ще започнем да се променяме.

Природата поставя пред нас задача и постепенно ни показва, колко сме интегрално свързани. Ефектът на пеперудата и прочее изследвания потвърждават, че екологията, човекът и цялата вселена са взаимосвързани в едно единно цяло.

За това се говори през последните сто години, започвайки още от времето на Вернатски. И сега, ако желаем да смекчим пътя си и да напредваме не толкова чрез страданията, колкото чрез осъзнаване на необходимостта, че трябва да въведем интегралното образование, възпитание.

Това възпитание предполага, че тази огромна маса от хора, която днес остава без работа, трябва да мине курсове за интегрално образование: задочни, очни или виртуални. Те ще изучават съвременната картина на света; това, което е достигнато от човечеството; историята на човечеството, от гледна точка на развитието на егоизма, за който много пъти говорихме на нашите уроци; психологията на човека; неговото постепенно достигане на интегралността.

Защо интегралността? Защото природата ни гони към това, да сме и адекватни, в равновесие с нея, в хомеостаза.

По принцип, тази задача е на науката кабала , и в частност на тази методика, която сега развиваме, за да преподаваме на хората, без споменаването на термина ”кабала”.

(още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Серия от разговори между Михаел Лайтман и психолога Анатоли Улянов

Разговор No. 5
13 декември 2012

Решението на проблема е промяна в училищата

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода за интегрално възпитание. Те са придобили първи впечатления и са направили първите си грешки. Бих искал да обсъдим това, използвайки за пример една конкретна ситуация.

Моя позната възпитава дъщеря си по този метод. Кърми я, докато момичето беше почти на две години. След това я отглеждаше според фазите на развитие: от нула до три години, от три до шест, от шест до девет. Всичко вървеше добре, докато детето не за почна училище. Тя се отличаваше от всички, беше по-отворена, по-позитивна и бързо срещна съпротива от нормалното обкръжение. По-късно учителите също се включиха в тази съпротива.

Получи се много сериозна ситуация, в която майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото създаването на различно обкръжение от този тип, за който говорим, е неосъществимо. Какво бихте препоръчали? Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, аз имам няколко примера от тази страна за работа точно според принципите на интегралната система. Това не е нашата система, но двете са много близки.

Техните класове са по-скоро като извънкласни занимания, където детето не седи пред дъската и учителя, а се развива чрез свободно движение и дискусии. То възприема света чрез примери, а не чрез сухи уроци, които трябва да запомни, за да мине теста на следващия ден и да забрави след това. Има много такива примери в Русия и те са добре познати там. Но всички те са все още само черни овце.

Несъмнено, ако детето е кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката природа от древни времена, то получава всички необходими хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми на тази възраст.

Застигат ни много болести, не защото те са толкова опасни и не защото трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето е отделено от гърдата след седмица или месец след раждането, ако въобще е кърмено. Затова всички проблеми започват на практика с некърменето. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От 7-ата лекция за нов живот

4 януари 2012 г.

Безработицата – заплахата от световно значение

Бъдещето плаши съвременния човек. Известно ни е, че мнозина днес остават без работа, а още повече хора се страхуват да изгубят работата си, тъй като не са сигурни дали ще могат да покрият нуждите си, да компенсират загубите. Заради кризата в сферата на недвижимостта хилядите американци в САЩ са останали без домове и можем само да гадаем в какви условия живеят сега и до каква степен положението им е тежко. В рамките на преподавателската си дейност посещавам различни страни и виждам как безработицата и липсата на заплащане депресират хората.

Тук се крият две неща.

Първо – човек  не знае как ще осигурява семейството си. Жената, децата, къщата, дълговете, застаряващите родители… А може би,самият той  вече наближава пенсионна възраст. Освен това трябва да помага и на внуците си. Цял един кръг хора зависи от работещ член на семейството.

Този натиск нараства и се превръща в една обща грижа на масите. Според пресмятания на икономистите и социолозите скоро към армията на безработните могат да се присъединят стотиците милиони хора, които няма с какво да живеят. Според статистиката в САЩ почти половината от населението има нужда от някакъв вид помощ за осигуряване на живота, като купони за продукти, горещ обяд и т.н.

Второ – човек, изгубил работата си, не знае какво да прави със себе си. Районите пострадали от безработицата се превръщат в огнища на организираната престъпност, проституцията, наркоманията и т.н. В резултат на това, обществото заплаща много по-висока цена, отколкото за трудовото осигуряване на хората.

Общоизвестно е, че човек, който не е работил няколко години, вече не може да се върне на трудовия пазар. Дори образован представител на средната класа с времето губи културата си на трудолюбието, губи правилното отношение към работа, вече не усеща необходимост да напуска къщата си ежедневно, за да се връща след работния ден и да прави равносметка за работата си и т.н.

Така, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социално бедствие, което като бумеранг ще удари обществото, което може да не се справи с този проблем.

А освен това, възможни са вълнения, безпорядък, революции и прочие нещастия, възникващи тогава, когато стотиците милиони внезапно остават зад борда. Това предизвиква една вълна, заливаща света като епидемия. Виждаме как днес проблемите, зараждащи се в една страна, случайно или умишлено се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.

Така проблемите с безработните не се ограничават от екзистенцминимум , горещи обеди и топли “секънд хенд” дрехи. Освен това обществото не може да ги издържа по този начин години наред. Минават година, максимум две – и човекът бива изоставен: „Уреждай се сам“. За сега такива хора не са много, но какво ще се случи, когато без работа ще останат големи маси хора?

Проблемът тук  не е толкова финансов, макар че хората няма да се задоволят само с насъщната необходимост. Когато те се превърнат в едно мнозинство, тогава  ще представляват сила – на изборите, а също така при демонстрациите и метежите. Виждаме в каква угроза може да се превърне това. Примерите са пред нас. „Пролетта“ може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От 10-та лекция за нов живот

8 януари 2012 г.

На основата на статии на Баал Сулам „Предисловие към книгата Зоар“

Мъчително съзряване

Поглеждайки към себе си, виждаме, че приличаме на развалени плодове. Не живеем много добре. Нашите качества, навици, характери не са много удобни за живота. Не сме доволни един от друг и от себе си.

Тази ситуация може да се сравни с незряла ябълка на клонка – малка, сбръчкана, кисела и лошо миришеща. Въпреки всичко тя постепенно расте и съзрява. Невеж човек не би видял полза от целия този процес: наистина, защо негоден плод да попива минералите, витамините, водата, кислорода? И чак в послединя момент ябълката „изведнъж“ почервенява, излъчва приятен аромат и сякаш направо сияе с налятите си страни. Сега, узряла, тя изглежда напълно различна в сравнение с промеждутъчните стадии на зреене.

Може би в такъв случай и ние се развиваме по аналогичен начин? Може би, просто не може да го видим, защото завършваме живота си, без да дочакаме „зрелостта си“, при което всеки ще бъде мъдър, прекрасен, благороден – накратко, добър човек. Може би, за разлика от ябълката или животното, се развиваме от поколение на поколение, като всяко ново е по-високо, по-прогресивно от предишното. Следователно, е невъзможно да вместим този процес в рамките на отделен частен живот. Очевидно, цялото ни развитие през хилядолетията е подобно на живота на един човек, развиващ се непрекъснато. И така изглежда, че накрая ще достигнем едно прекрасно, „зряло“, състояние.

Очевидно това е схемата, по която върви развитието ни, и затова е казано, че не си струва да се показва на глупака все още не довършената работа. Защото умният се отличава от глупака с това, че предварително вижда „новородения“ – знае какъв ще бъде краят, и може да оправдае процеса, през който минаваме. Обаче не виждаме финала, и затова ни е трудно да оправдаваме текущите състояния. Наистина пътят ни е много тъжен и тежък, защото вървим напред само под ударите на бедите, проблемите и собствените грешки. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От 13-а лекция за нов живот

11 януари 2012 г.

Минимум страдания, максимум наслаждения

Бих искал да поговоря за условието, което Природата поставя пред нас: трябва да достигнем пълната любов между всички седем милиарда дỳши в света.

Дали това условие е наистина задължително? Дали сме способни да го изпълним? Вярно ли е, че ако постигнем поне частичен успех, ако поне се движим в това направление, тогава крачка след крачка ще видим, че това ни е от полза, че променя нас, цялото ни обкръжение и живота ни като цяло към по-добро?

Природата на всеки човек в своята същност е грижа за себе си. Човек не е способен да мисли за нещо друго. Ако проверим, изучим всичките си действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги осъществяваме. Дори за най-обикновеното движение, например, когато премествам ръката си от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да се появи и да ми послужи, само при условие, че с това ще постигна някаква полза за себе.

По този начин, имаме следното условие: всякакво вътрешно движение на атоми и молекули, всяко помръдване на тялото, всякакво движение в чувството и в разума  ми изисква да виждам доброто състояние, което ще се появи в резултат на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, седейки на стола, не мисля за това каква поза да заема, по време на разговор не се замислям за интонациите. В повечето от случаите и действията, всичко, се осъществява в съгласие с вътрешно пресмятане, а вътре в мен се е гнездило егоистично желание да се чувствам добре, да имам добро себеусещане. Това виждам като желан резултат от своите действия.

Надеждата за добро себеусещане, с всеки нов опит, ми действа и ме укрепва в избора ми на състояния. Където и да отида, каквото и да правя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само, за да се снабдя с най-добрите средства за доброто си състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, трябва да работя, за да се осигурявам и т.н. Всичко е само, за да ми носи изгода. Всъщност, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голямата изгода с минимални страдания и максималните наслаждения, за да се напълня с каквото е възможно.

С какво мога да се напълня? Това зависи от възпитанието, въздействието на обкръжението, ценностната скала, която съм получил, а също така и от навика, който се превръща във втората ми природа – на каквото са ме приучили, с него се сраствам, дори ако не ми е присъщо. Така живея – много неща в живота си правя, не защото съм ги искал от самото начало, а защото обществото, родителите, възпитателите са ме научили на това. В резултат – действам автоматично, не се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща, принуден съм да ги правя и те изискват вътрешни усилия, когато се убеждавам, че си заслужава. Да речем, звъни будилникът – ставам, макар че ми се иска да спя. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак зная, че след изнурителен трудов ден ще се върна към семейството в уютната домашна атмосфера, ще мога да си почина и да се почувствам добре. За това самочувствие е необходимо да заплатя и затова се натоварвам.

Всичките ми действия, контактуването ми с едни хора и отдалечаването от други, в крайна сметка, също са призовани да ми създават по-приятна атмосфера.

И така, през цялото време се грижа за това как да се чувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас, и тя се отнася към „животинското“ стъпало. По същността си неживата, растителната и животинската природа постоянно се стреми към по-добро себеусещане, към по-добро състояние. На всички създания им се струва, че това състояние ще бъде балансирано, че в него те няма да усетят натиск или влечение към нещо странично, а ще се намират в хармония с това, което те представляват като по-добър живот.

Ето, излиза, че цял живот спазвам „закона за най-доброто самочувствие“. Такова е условието, при което съществуваме, и егоистичната ни природа постоянно ни насочва към това. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→