Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование, Поръчителство, Практическо обединение, Природа - Няма коментари→

От 2-ра беседа за нов живот

28 декември 2011 г.

Не всичко, което има горчив вкус, е негодно

Ако хвърлим един поглед върху нашата история, можем да видим, че непрекъснато се развиваме. Докато растителното и животинското ниво на природата се променят с бавни темпове в продължение на столетия, ние се развиваме с редица поколения и дори в продължение на едно поколение.

Аз, например, започнах живота си в първата половина на последното столетие и с прехода в XXI век виждам как светът се изменя. Преди, хората са живели в села, провинции и малки градове със свой характерен начин на живот, а днес всичко е динамично, всичко е различно: начинът на мислене, подходът към живота и т.н.

Възниква въпросът: не е ли достатъчно, че сме родени и живеем от година на година? Защо трябва да се променяме? Очевидно е, че едно новородено бебе трябва да порасне, за да започне да живее пълноценен живот, да има семейство, деца и да им придаде своите постижения, за да продължат неговия път. Но защо хората се нуждаят от някакво допълнително развитие освен веригата от поколения, присъща на животинския свят? Откъде идва тази противоположност? Каква е целта на човешкото развитие? Това е нещо, което не виждаме.

И все пак, можем да направим аналогия с едно бебе, което все още не е готово за живот. На него му е нужно продължително развитие, за да придобие разум, сила и чувства, докато действително се научи да разбира живота, да го подрежда и променя. Възможно ли е, и с нас да бъде по същия начин? Може би стотиците години на нашето развитие са сравними с живота на един човек? Може би всяко столетие от човешката история е като една детска година? (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Становище (Д.Леонтиев, проф. МДУ): Сред многото кризи, не последно място заема кризата на семейството. Във всички страни нараства броят на разводите – в развитите, той надвиши 50%. Проблемът не е в това, че съвременният свят отрича важността на семейството. Семейството все още съществува, само неговото значение и функция в живота ни се променят. То се превръща в личен проект, основан на личен избор и отговорност на всеки от нас. За съвременните мъже и жени  аргументът „всички правят така“ не е убедителен – просто трябва да разберем с каква цел трябва да делим живота си с друг човек.

Днес целта вече не е същата, както преди. Икономическата мотивация – съвместно водене на домакинството – дълго време беше основното, но сега отстъпва на заден план: и мъжете, и жените са в състояние успешно да живеят и да правят кариера сами. Сексът в големия град също е все по-малко ограничен от семейните рамки. Възпитанието на децата е важен въпрос, но не всички семейства са фокусирани върху него. Все по-голямо значение в съвременното семейство придобива функцията на психологическа подкрепа. Семейството в наше време не е лукс: в сложния, изменящ се свят все по-остро от всякога се нуждаем от тази подкрепа. Обаче в по-малка степен сме готови да я изградим, влагайки енергия и време в нейното развитие и запазване.

Коментар: Навсякъде по света започва възпитанието на няколко поколения – от края на Втората световна война. Но едва сега, когато кризата прерасна от криза на семейството във всеобща криза, по обхват и мащаби, просто  започваме да мислим, че е необходимо да се вземат някои  мерки. А какви действия трябва да предприемем, не знаем, защото самите ние сме в криза и защото светът стана доста по-различен – такъв, на какъвто не сме свикнали – и затова не можем да решим никакви въпроси. Тук има само едно решение – да приемем системата за интегрално превъзпитание – сега или след тежки наказания.

[94039]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Кабала - Няма коментари→

От 9-та беседа за новия живот

6 януари 2012 г.

Защо са ме разлюбили?

В рамките на интегралното образование говорим за законите на природата, в която пребиваваме. Защото се намираме в някакъв свят, който ни обкръжава. И в този свят откриваме определена система от закони, които ни въздействат. Въоръжавайки се с разум и наука, можем да водим изследвания и да проверяваме, какво ни носи полза и какво вреда, как да подобрим своя живот, как да си обезпечим надеждно бъдеще.

С наличието на интелект човек се отделя от животинския свят. Ако животните се подчиняват на повелите на вътрешните инстинкти и се подчиняват на собствената природа, то човекът е надарен с някаква свобода в своите действия и се извисява над животинското естество.

Обаче, понякога тази свобода го води до безнравствени състояния, в които може да си нанесе вреда. Животните не се пристрастяват към алкохол и наркотици, не си вредят един на друг, извън рамките на насъщната необходимост. Те се ядат един друг, за да живеят, но са лишени от лошото начало, което иска да причини зло на другия, да придобие власт над някого и получава удоволствие от това. От друга страна, човек има “излишък на желания”, на когото абсолютните закони на природата не придават точен вектор. Това желание му се дава за свободно приложение. “Прави, каквото искаш.”

Всъщност, на човек му се иска не само да яде и да пие, да продължава рода, да устройва дом и т.н. – има и други желания: да познава света, да развива науката, културата, образованието… Иска да се наслаждава на живота и на света във всички възможни сфери.

Това желание, един вид, ни подтиква към вярното и добро приложение, но защо всичко излиза обратно и виждаме, че ставаме по-лоши от животните. Понякога дори завиждаме на котката или кучето, които живеят безгрижни, обезпечени от живота и имат всичко необходимо тогава, когато човек е нещастен, подложен на страдания, намира се под въздействие, води неспирно съперничество с другите, тормози се, изпитва завист и ненавист към другите, очарова се от страст и тщеславие… От своята история виждаме, че не умеем правилно да използваме тези наклонности, излизащи от рамките на животинското ниво. Вместо добър, щастлив живот, получаваме обратния резултат. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От 8-мата беседа за новия живот

5 януари 2012 г.

Обкръжете се с доброто

Хайде да поговорим за новото поколение, в което бихме искали да видим продължението на себе си – ако не във всички, то поне в нашите деца. Желаейки им всичко добро, не бихме искали те да живеят в общество на конкуренция, където всеки човек постоянно се отбранява от другите, а страните са в конфликт помежду си, намирайки се в смъртна опасност от атомните бомби, които в изобилие сме подготвили един за друг. Не искаме нашите деца, подобно на нас, да преживеят кризите, които все повече се усилват. Не искаме вечер да не могат да излязат от вкъщи, все едно са в джунгла, пълна с хищници.Не искаме да живеят в нестабилно общество, където никой не знае какво ще се случи след миг, а условията на живот от година на година стават все по-лоши.

За изминалата година (2011) в света рязко се е повишило числото на самоубийствата. Расте числото на разводите и изнасилванията, шири се отчаянието, човек изпитва все по-силен натиск. Усилиха се разрушителните ефекти от стихийните бедствия: цунами, земетресения, изригване на вулкани, урагани, наводнения и т.н. Не трябва да се забравя и за техногенните катастрофи, например, за грандиозния разлив на нефт в Мексиканския залив. Към това може да се добави и растящата статистика на безработицата, насилието в училищата, особените заболявания, алкохолизма, наркоманията…

С времето проблемите в живота ни само нарастват, и миналата година действително се оказа доста трагична. Но ние не обръщаме внимание на тези цифри, загрижени от още по-мащабните заплахи на продоволствената криза и безопасността на света. В някои страни вече избухнаха безпорядъци и революции.

И така, оказахме се в много опасно положение.Но хората забравят за заплахите, не защото те преминават, а защото е невъзможно през цялото време да се мисли за това. По-лесно е да се изключиш от ставащото и просто да плуваш по течението на живота. И все пак, ако сериозно се замислим за това какъв свят подготвяме за следващото поколение, ще се изясни, че този свят е съвършено непригоден за хубав, спокоен, безопасен живот, който ще изпълва човека с удовлетворение, топлота и увереност.

Загубили сме пътя за развитие. Преди се развивахме според ръста на своя егоизъм, който ни е бутал напред в продължение на цялата история. Откривахме нови форми на социалния, икономическия, политическия живот, развивахме науката, техниката. Въобще, много сме направили благодарение на желанието да се развиваме и процъфтяваме. Но, заедно с това, в крайна сметка, сме загубили курса и сме се отучили правилно да използваме възможностите, които имаме на разположение. Човечеството може да се сравни с група хора, загубили се в гората или в пустинята и не знаещи накъде да вървят.

Виждаме, че нашите лидери, официални лица, умни хора, учени, се събират на всевъзможни конференции и срещи на върха, но всъщност, не знаят какво да предприемат. Те нямат никаква програма за заздравяване на своите страни и света като цяло.

И действително, имаме ли перспектива, светлина в края на тунела? До днес нашият егоизъм през цялото време ни е побутвал отзад. Трябва ли и по-нататък да се развиваме по подобен начин, и да видим до какво ще ни доведе? Така можем да стигнем до масов глад и унищожение, до епидемии, до климатични бедствия и екологически катастрофи, Можем ли да изберем друга форма на развитие? (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Цикъл беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатоли Улянов

От стенограмата на 15-та беседа

26 февруари 2012 г.

Проявата на интегралността на света

Светът все повече проявява своята интегралност и знанията ни за това, науките ни, го потвърждават. Те започват да се свеждат до интегралност, към взаимодействие по между си: химическата физика, физическата химия, биологията, зоологията – всички се смесват заедно.

По принцип, това не са отделни науки, а единна наука за природата. Поради ограничеността ни в постиженията я разделяме по методите на изследванията на физика, химия, биология, зоология и т. н., но това е една природа, само във всичките й взаимодействия.

Винаги сме изучавали частите на природата: механични, биологически, зоологически и прочее. Но в края на научното си развитие и разбиране на природата, изведнъж започваме да разкриваме, че те са взаимосвързани помежду си и вече не можем да ги делим на физика и химия, защото химическите процеси зависят от атомите, от валентността им, от вътрешните им свойства. А това вече отива по-нататък – към големите молекули, към биологическите елементи на природата, а след това още по-нататък – към космическите влияния, към влиянията на космическите излъчвания върху нашия организъм и върху климата. И изведнъж всичко това се оказва толкова взаимосвързано, че никъде не можем да се денем (скрием) от глобалността, която буквално ни ”залива”.

Същото това нещо се случва и в обществото. В продължение на много хилядолетия сме се развивали индивидуално като ”отделен човек” или човек в семейството. Внезапно откриваме себе си като зависими от всички. Семейството се разпада, тоест вече не ни служи като добре организирано, затворено пространство. Затвореното пространство е изчезнало, излязло е извън рамките си и прераства от семейство в народ. Но и понятията ”народ” и ”държава”, по принцип, вече изчезва, защото сме така взаимосвързани помежду си, че всички държави зависят една от друга.

Взаимната връзка, зависимостта един от друг е толкова ясна, силна, задължаваща, че мощта на правителствата намалява, а също и управлението им. Когато правителството зависи още от десетки други правителства, то просто се превръща в административен център и нищо повече.

Тоест виждаме, че светът се превръща в нещо общо, взаимодействащо и взаимоопределящо. И това е главният проблем – взаимодействието ни с него, защото човек, в сравнение с цялата останала природа е най-консервативният, останал елемент на този свят, тъй като в съзнанието си, в подхода към света, не желаем да възприемем интегралността му. В това се и заключава проблема на кризите – големи, нерешени до ден днешен задачи, стоящи пред нас, които не можем да решим имено благодарение на това или в следствие на това.

Ние влязохме в гигантски между континентални, международни обединения: търговски, промишлени, технологически, – и едновременно с това вътре в тях се проявява огромния ни егоизъм, протекционизъм. Всичко това се намира в такова противоречие и противостоене един на друг, че се оказваме в тежка криза. Това е криза на възприятията на човека на интегралния свят в своето индивидуално егоистично съзнание и докато все още не можем да направим нищо с това, кризата ще продължи. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 11-та беседа

16 декември 2011 г

В егоистичен нокаут

Въпрос: Когато в някакъв колектив хората се обединяват заради общото дело, и някой се е отказал да играе общата игра, то или се стига до неговото отлъчване, или го карат да работи под обща команда.

Ние създаваме групи по интегрално обучение, където хората се занимават с много важна работа – да се учат на интегралност и да я реализират. Но в такива групи е възможна появата на човек, който не само че не играе тази игра, но и по някакви причини пречи или даже разрушава този процес.

Отговор: Подбираме групата по типа хора.

Има хора, които са по-мудни в усвояване на интегралната методика, трудно им е в единение, в разбиране на това, че колективът се явява това бъдещо поле, на което разкриваме следващото ниво на съществуването си – над материалното тяло: общо желание, общи мисли.

Такива хора трябва да ги събираме в отделни групи, където в продължение на много месеци и даже може би на година и да ги ”напомпваме” с различни знания. Ние много внимателно прилагаме върху тях възпитателни методи, показвайки им необходимостта от единение от примерите на животните, хората, обществените структури, обществата и т.н. до тогава, докато не започнат да слушат, че това се отнася до тях.

На такива хора трябва да им се даде време, да не им се оказва натиск в никакъв случай и да не ги изхвърлят от игрите, защото човечеството трябва да се развие до тази степен. Ако у тях има макар и някакво желание за нещо (като правило, това са хора с трудности в разбирането, към систематизиране на знанията и т.н.), – трябва да им се даде възможност да ”уврат” за това, докато полека лека не им подейства обкръжението, материала, времето. Практиката показва, че понякога резултатът може да се получи след няколко години.

Тези хора се занимават, могат да пишат, да говорят на тема интегралност, да встъпват, да организират групи, но природата им се намира в такъв дълбок егоистичен нокаут, че не могат самите те да разберат, че не участват в това. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 7-ма беседа

14 декември 2011 г.

Злото, облечено като добро

Въпрос: В методиката за интегрално възпитание не трябва да дават на човека отрицателен съвет, чрез лош пример. В психологията всичко става малко по-иначе: идва човекът, разказва за своите беди и веднага започва да се изяснява, че не постъпва правилно. Всъщност, се докосва до своята зла, недобра част, която после се опитва да поправи.

Отговор: Ние имаме съвсем друг подход – няма зло! В света, изобщо няма зло! Цялата природа, макар и да ни се струва зла е само затова, че неправилно я използваме. Ако я използваме по друг начин, то това ще бъде абсолютното добро. И същият егоизъм можем да използваме в полза, а не във вреда.

Ако противопоставя на себе си своя собствен егоизъм, тоест, започна да го изследвам и да работя с него като с инструмент на своето издигане над него, то той ще стане за мен като отправна точка, еталон, спрямо който измервам себе си – доколко се издигам, доколко се променям.

Гледам на своя егоизъм като на зададена ми отрицателна същност, която именно аз трябва правилно да облека в напълно противоположното му намерение, да използвам всичко това за отдаване, за любов, за връзка. Тогава егоизмът постоянно ще ми е в помощ, през цялото време ще ме подтиква, подбужда, ще ме тегли някъде встрани, а в противовес на това, през цялото време ще се усъвършенствам, издигайки се над него. Така той ще ми стане “помощник” срещу мен.

Знаем, че всяка проследяваща система, всяка развиваща се система трябва да се състои от две противоположни сили. И тези взаимно противоположни сили, уравновесявайки се една-друга, стигат до най-добрия резултат, към общия знаменател. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Телевизиона програма с Михаел Лайтман

„Нов живот“

С водещ Орен Леви

27 декември 2011 г.

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предполага да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят, в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме нашето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност, думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Привързани сме към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

Досега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то бихме казали, че за него е невъзможно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. В следствие на това взаимно отблъскване се случва процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малко и не разбиращо какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 13–та беседа

18 декември 2011 г.

Два възгледа за кризата

Въпрос: Информацията за кризата, която сега влиза в активна фаза на развитие, – това негативна, отрицателна информация ли е?

Отговор: Минахме през период на вътреутробно развитие на плода и сега настъпва период на раждането: напъни, големи драматични явления, даже риск за майката и детето. Но ние считаме това за необходим акт в раждането, в проявлението в нашия свят сякаш от друг свят, от съвършено противоположното състояние, на новия човек.

Защо трябва да смятаме това за криза?..

Ако покажете на същество от друга планета това, което се случва с бременна жена: как се ражда нещо от нея, при това с крясъци, напъни, около нея се суетят хора, – то би помислило, че човек умира, че с него се е случило нещо, че тук нищо радостно няма.

А зад вратата стои мъж с букет, родственици. Съвършено непонятна картина.

Така че ние се отнасяме към кризата, като мъжа с букет, а вие се отнасяте към нея, като към извънземно.

Реплика: Когато започнеш да откриваш истината на човек, то информацията се възприема много болезнено.

Отговор: Не напразно природата зачертава, изтрива в жените спомена за раждането, защото им е било тежко, – и те отново са готови за това.

Виждаме, че се случва процес, който трябва да преминем, – нищо не можеш да направиш. И съгласно това, което преживяваме, трябва да издигаме следващото ниво, което достигаме с помощта на тази криза.

Самата дума ”криза” – означава раждане, издигане. И затова трябва да се отнасяме така. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→