От 6-та беседа за нов живот

3 януари 2012 г.

С любимото човечество и в колибата е рай

Днес откриваме, че се намираме в изключително състояние – за първи път в човешката история, достигайки до всеобща криза. Много учени, философи, социолози и политолози разкриват, че проблемът е именно в отношенията между хората. От нас не се иска да променяме обществения строй и да строим някакви нови външни форми.

Мислихме, че за сметка на развитието на технологиите и новите материали ще можем да се издигнем над днешните проблеми. Струваше ни се, че само да внесем малко ред в икономиката, в държавното устройство, да поправим връзките между държавите и ще можем да постигнем добър живот. Но виждаме, че не ни помагат нито международните отношения, колкото и да се стараем да ги изграждаме, нито новите технологии.

Да предположим, че сега извършим пробив и започнем нова епоха, създавайки най-невероятни материали по поръчка, от които ще можем с лекота да произвеждаме стоки, да отпечатваме автомобили, като картинки на принтер. С какво ще ни помогне това? Днес разбираме, че проблемът не е в това.

Дори да осигурим най-добрите материални условия за семейната двойка, която не иска да бъде заедно, на тях няма да им помогне, дори да ги оставим в дворец. Обратно, ако се обичат, то могат да живеят в малко и тясно помещение, и да се чувстват там добре.

Много подобни примери могат да се дадат. По децата виждаме как се стремят не към необикновени неща, а просто към това, което е интересно и удобно. Човекът върви след желанията си, затова трябва да проверим: в каква посока се развиват нашите желания?

От поколение в поколение сме се развивали, благодарение на егоизма си. Преди всичко, той ни е накарал да си осигурим най-необходимото за живота: препитание, семейство, продължаване на рода. Без това човек не може да съществува, това е ясно. И целият ни живот е бил посветен на грижите за своето съществуванието, за да го поддържаме, доколкото е било възможно.

След това са се появили технологическите достижения, които са ни позволили да освободим част от трудовия си ден за други занимания. Тогава сме получили възможност да развиваме промишлеността, търговията, да произвеждаме дрехи, обувки, започнали сме да развиваме науката. Вече не всички хора са били вързани към земята, за да си осигуряват насъщния, някои са можели да се занимават с наука, литература, култура, за благото на всички останали хора.

След това, човечеството е започнало да се организира в различни държави, да създава по-едра и развита промишленост, да открива нови континенти. Човек се е развивал от това, че желанието му се е развивало и се е стремило да завзема все повече и повече. В крайна сметка, сме започнали да гледаме даже към звездите, мислейки, как да стигнем до тях.

Наистина в 20-и век ние вече успяхме да излезем в космоса, да проникнем далеч и навътре в земята и да се гмурнем в океанските дълбини. Но изведнъж ентусиазмът ни към всички тези дейности започна да изстива, а ние започнахме да се разочароваме. През 60-те години на миналия век се появи специално поколение – Хипи, което започна да пренебрегва всички тези материални ценности.

Мислихме, че това са просто отгласи от Втората световна война и разглезеност от сития, добър живот. Но те започнаха да мислят за друго отношение към живота, защото са получили новото желание, което ги е накарало да се замислят: „За какво съществуваме, защо преминаваме през този живот, като през месомелачка, за да паднем някъде в пропастта и да изчезнем без остатък? А от нас правят роботи, за да изпълняваме нечии прищевки – не сме съгласни с това!“

Желанията ни се разрастваха все по-далече и по-далече, докато не достигнахме всеобщо разочарование във всички свои начинания. И това е повече от обикновено разочарование – виждаме, че има някаква обща тенденция в природата на човечеството, която ни довежда до упадък, в състояние, когато започваме да питаме: какво имаме в този живот?

Живеем, защото живеем, стараейки се да се напълним с нещо, защото няма какво друго да правим. Но човек не усеща радостта от такъв живот, не вижда перспективите на развитието, разцвета. Просто, някак се опитва да се напълни, от липсата на избор.

Той знае, че няма изход и му се налага да живее по този начин. Все повече хора изпадат в депресия, и именно в поколението, което видимо има всичко! Какво още им липсва? Можеш да отидеш да работиш, където поискаш, да получиш всяка една специалност, да се занимаваш с изкуство, с музика. Има възможност да имаш любимо хоби, да пътуваш по целия свят, да си почиваш.

Но виждаме, че развиващото ни се желание вече не ни бута към нищо. Сякаш всичко ми е достатъчно и повече към нищо не ме привлича. Това е особеност на нашето поколение, с която достигнахме общата криза. Уникалността й е в това, че може да я преодолеем само по един много необикновен начин, който ще позволи да намерим радост и смисъл в живота – чрез връзката между хората.

Ние въобще не сме чакали това, не сме търсили и не сме очаквали такова решение. Но общото отчаяние, пренебрежението към всичко, което имаме в този живот, кризата във всеки един частен живот и в живота на цялото общество, ни доведе до това, че става единственото възможно решение на всички проблеми. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предлога да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения, или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която в резултат е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме своето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от своя жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори, когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Ние сме привързани към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега, е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

До сега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то на него му става много неприятно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. Вследствие на това взаимно отблъскване произхожда процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малък и не разбиращ какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят.

От предаването „Нов живот“ – беседа 1, 27.12.2011

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→