Беседи за новия живот, ч.6
От 6-та беседа за нов живот
3 януари 2012 г.
С любимото човечество и в колибата е рай
Днес откриваме, че се намираме в изключително състояние – за първи път в човешката история, достигайки до всеобща криза. Много учени, философи, социолози и политолози разкриват, че проблемът е именно в отношенията между хората. От нас не се иска да променяме обществения строй и да строим някакви нови външни форми.
Мислихме, че за сметка на развитието на технологиите и новите материали ще можем да се издигнем над днешните проблеми. Струваше ни се, че само да внесем малко ред в икономиката, в държавното устройство, да поправим връзките между държавите и ще можем да постигнем добър живот. Но виждаме, че не ни помагат нито международните отношения, колкото и да се стараем да ги изграждаме, нито новите технологии.
Да предположим, че сега извършим пробив и започнем нова епоха, създавайки най-невероятни материали по поръчка, от които ще можем с лекота да произвеждаме стоки, да отпечатваме автомобили, като картинки на принтер. С какво ще ни помогне това? Днес разбираме, че проблемът не е в това.
Дори да осигурим най-добрите материални условия за семейната двойка, която не иска да бъде заедно, на тях няма да им помогне, дори да ги оставим в дворец. Обратно, ако се обичат, то могат да живеят в малко и тясно помещение, и да се чувстват там добре.
Много подобни примери могат да се дадат. По децата виждаме как се стремят не към необикновени неща, а просто към това, което е интересно и удобно. Човекът върви след желанията си, затова трябва да проверим: в каква посока се развиват нашите желания?
От поколение в поколение сме се развивали, благодарение на егоизма си. Преди всичко, той ни е накарал да си осигурим най-необходимото за живота: препитание, семейство, продължаване на рода. Без това човек не може да съществува, това е ясно. И целият ни живот е бил посветен на грижите за своето съществуванието, за да го поддържаме, доколкото е било възможно.
След това са се появили технологическите достижения, които са ни позволили да освободим част от трудовия си ден за други занимания. Тогава сме получили възможност да развиваме промишлеността, търговията, да произвеждаме дрехи, обувки, започнали сме да развиваме науката. Вече не всички хора са били вързани към земята, за да си осигуряват насъщния, някои са можели да се занимават с наука, литература, култура, за благото на всички останали хора.
След това, човечеството е започнало да се организира в различни държави, да създава по-едра и развита промишленост, да открива нови континенти. Човек се е развивал от това, че желанието му се е развивало и се е стремило да завзема все повече и повече. В крайна сметка, сме започнали да гледаме даже към звездите, мислейки, как да стигнем до тях.
Наистина в 20-и век ние вече успяхме да излезем в космоса, да проникнем далеч и навътре в земята и да се гмурнем в океанските дълбини. Но изведнъж ентусиазмът ни към всички тези дейности започна да изстива, а ние започнахме да се разочароваме. През 60-те години на миналия век се появи специално поколение – Хипи, което започна да пренебрегва всички тези материални ценности.
Мислихме, че това са просто отгласи от Втората световна война и разглезеност от сития, добър живот. Но те започнаха да мислят за друго отношение към живота, защото са получили новото желание, което ги е накарало да се замислят: „За какво съществуваме, защо преминаваме през този живот, като през месомелачка, за да паднем някъде в пропастта и да изчезнем без остатък? А от нас правят роботи, за да изпълняваме нечии прищевки – не сме съгласни с това!“
Желанията ни се разрастваха все по-далече и по-далече, докато не достигнахме всеобщо разочарование във всички свои начинания. И това е повече от обикновено разочарование – виждаме, че има някаква обща тенденция в природата на човечеството, която ни довежда до упадък, в състояние, когато започваме да питаме: какво имаме в този живот?
Живеем, защото живеем, стараейки се да се напълним с нещо, защото няма какво друго да правим. Но човек не усеща радостта от такъв живот, не вижда перспективите на развитието, разцвета. Просто, някак се опитва да се напълни, от липсата на избор.
Той знае, че няма изход и му се налага да живее по този начин. Все повече хора изпадат в депресия, и именно в поколението, което видимо има всичко! Какво още им липсва? Можеш да отидеш да работиш, където поискаш, да получиш всяка една специалност, да се занимаваш с изкуство, с музика. Има възможност да имаш любимо хоби, да пътуваш по целия свят, да си почиваш.
Но виждаме, че развиващото ни се желание вече не ни бута към нищо. Сякаш всичко ми е достатъчно и повече към нищо не ме привлича. Това е особеност на нашето поколение, с която достигнахме общата криза. Уникалността й е в това, че може да я преодолеем само по един много необикновен начин, който ще позволи да намерим радост и смисъл в живота – чрез връзката между хората.
Ние въобще не сме чакали това, не сме търсили и не сме очаквали такова решение. Но общото отчаяние, пренебрежението към всичко, което имаме в този живот, кризата във всеки един частен живот и в живота на цялото общество, ни доведе до това, че става единственото възможно решение на всички проблеми. (още…)
Радост от родилните мъки