„Зоар”, глава „Ваехи“, п.551: „Стремителен като вода, ти не ще се спреш”. И когато синовете на Рувен влязат във война със света и победят много народи, те не ще останат в царството, тъй като им е съдено да воюват в святата земя”

Според описанието на системата от светове и явления, в неговия ход, авторите на книгата „Зоар” извършват множество поправяния в тази система на управление. На нас ни се струва, че те просто разказват за случили се в миналото събития.

Но кабалистите преминават през тези духовни състояния, за които ни разказват и разкривайки ги в себе си ги поправят, подготвяйки за нас по пътя вече поправено пространство, за да се издигнем в него.

От урок по книгата „Зоар”, 04.10.2010

[22529]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между възприемането на Зоар и Учението за Десетте сфирот?

Отговор: Това е различният език. Не е възможно да се разбере Зоар, ако зад всеки израз не се различава съответстващата картина, облечена в нашето желание/намерение.

Ако чета приключенски роман за откритието на нови земи, у мен съществуват готови образи на неживата, растителната, животинската, човешката природа.

От тези форми съставям картината, която авторът описва. Представяните от нас картини са подобни.

А Зоар описва неизпитани от нас приключения в неизвестен ни свят. Ако нямам такива духовни форми (свойства, действия), то аз въобще не зная за какво чета – сякаш е написано на неизвестен за мен език.

В Учение за Десетте сфирот (ТЕС) се описват повече конкретни свойства и действия, събития, в които действат две сили/желания ”за” и ”против”.

Всъщност, става дума само за две свойства – отдаване и получаване, които се намират в различни отношения помежду си. И ние можем да си ги представим като притегляща и отблъскваща сила, тяхното взаимодействие.

Това, разбира се, е по-просто и по-малко обърква, отколкото описанието на Зоар. ТЕС постоянно ни демонстрира необходимостта от екран, сила за отдаване.

Зоар проектира на нашия материал/желание картините на висшия свят. Сякаш някъде, много далече, се прожектира филм, но аз не мога да го гледам.

В стремежа си да видя, аз задавам въпрос: Какви инструменти, свойства не ми достигат, за да приближа тази картина и да я почувствам.

Стремежът предизвиква в мен въздействие  от тази далечна картина. А ако стремежът се увеличава многократно за сметка на обкръжението/групата, то аз реално усещам приближаването на картината.

И спасението все пак идва от книгата Зоар, в нея е скрита най-силната светлина, връщаща към източника.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 03.10.2010

[22432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.528: Но той не е разкрил това, което е могъл да разкрие, тъй като е желал да им разкрие края. Има десен край, има и ляв край. Той е искал да им разкрие десния край, да бъде съхранен и очистен от кожата в края на лявата линия. А това, което той им разкрива, е било известно и разкрито още преди те да пристигнат на святата земя.  Но той не е разкрил другите неща и те са скрити в Тора, в тези благословения.

Ние трябва да се стараем да разпознаем събитията, описани в Зоар, „в себе си”, в нашето поправено желание. Колкото повече желаем да ги усещаме в поправеното желание, толкова по-силна светлина на поправяне привличаме. Тя постепенно ще ни поправи и ние ще можем да видим истинската картина.

Това е сякаш се взирам в нещо без очила, знаейки, че имам нужда от тях. Аз искам да видя истинската картина и се надявам да получа „очила”, да поправя зрението си и да видя истинското състояние. Това е същността на четенето на книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 03.10.2010

[22423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В зависимост от това, доколко вашите намерения при четенето на книгата „Зоар” стават все по-правилни, вие ще започнете да разкривате духовните картини вътре в своите намерения.

Ще започнете да усещате не материалните образи, а цялото развитие на събитията вътре в себе си – в желанията, усещанията, намеренията, отношенията.

Картината трябва да се създаде вътре. Защото духовното – това е всичко, случващо се вътре в желанията. Според правилното намерение, желанието започва да приема тези форми.

Намерението „рисува” в желанието, форматира го така, че то да приеме духовните форми. Всичко написано в „Зоар” ще бъде усетено в желанието – като случващо се с него.

Например, имам в компютъра програма, отваряща текстови файлове във формат „word“. Но, ако ми изпратят картинка във формата „jpg“ или таблица във формата „xls“, тогава няма да мога да ги отворя с програмата за „word“.

И макар в тях да има много важна и полезна информация, няма да мога да я извлека. Това означава, че първо трябва да се сдобия с нова програма, да я копирам в своето желание – върху своя „твърд диск”, в своя компютър и тогава, тя ще може да възприеме данните, постъпващи към мен в нейния формат.

Всъщност, именно това правим, изучавайки кабала. Защото, какво е науката кабала? Ти се сдобиваш с нова програма за своето желание, за съсъда на възприемане (кли). Форматирайки го наново, ти ще можеш да възприемаш новите картини, новата информация.

По-рано, твоята програма е работила само за получаване, а сега, в теб е заложена нова програма, която разбира какво означава да отдаваш.

Това са други ценности, други връзки между желанията, намеренията, отношенията, представите за подема и падението, за дясната и лявата линии – всички получават нова оценка, ново определение. Новата програма променя всичко.

А какво остава от старото? Продължава да работи желанието за наслаждение. Но връзката между всички негови части се осъществява по нова формула – колко отдава всеки на другия, а не колко получава от него.

И тогава, тъй като в мен има програма, чрез която всички мои желания работят във взаимно отдаване, аз разбирам постъпващата информация за отдаването във всеки неин вид (текст, видео, аудио). Мога да я открия и разбирам какво  иска да ми каже тя – всяко съобщение ми е ясно.

От урок по книгата „Зоар”, 03.10.2010

[#22428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да определя дали чета Зоар с правилно намерение?

Отговор: Трябва да мислиш за състоянията на разкриване на Твореца. Състоянието е подобие на формата, което означава, че вътре в моето желание за наслаждение аз ще разкрия желание за отдаване, намерение за отдаване или стремеж за отдаване.

Аз чакам моята вътрешна програма да се измени от получаване на отдаване, така че да започна да възприемам различните форми на отдаване, които идват към мен. И това е единственото нещо, което искам.

Точно сега съм в океан от духовна информация, но не мога да възприема нищо от нея. Нямам програмата, с която да я получа. Но ако се стремя към това и желая да го добия, тогава напредвам и се приближавам до разбирането на това.

Всичко, за което чета в книгата Зоар, са действия на отдаване, които се случват в реалността. Това е единствената съществуваща реалност, докато нашата материална реалност съществува само в нашето подсъзнание. Сега съществуваме в илюзия.

Истинската действителност е над подсъзнателно ниво, тази въображаема реалност, и тя действа в отдаване. Получаване в желанието не съществува освен в нашия „сън”.

Затова, аз желая да се издигна над моите усещания до истинската реалност.

От урока по книгата Зоар, 03.10.2010

[22421]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогна на другаря си да придобие правилно намерение?

Отговор: Новият, когато дойде в кабала, той не вижда, не слуша, не усеща, как и за какво се говори – той е потопен в своите си мисли и желания.

Той сяда, учи се заедно с останалите – като младенец, който току що се е родил и нищо не възприема, не разбира в какъв свят се намира. Или е като загубил съзнание – като болен.

Помня себе си след аварията, когато лежах в безсъзнание, и понякога идвах за малко на себе си и слушах някакви гласове около мене и дори можех да им отговоря, но не виждах и изобщо не реагирах.

И това е подобно на човека, идващ да се учи – той сякаш присъства и не присъства. Нужно е време и грижа за него, подобно на грижата за тежкоболен или за младенец -грижата, която  може да му помогне поне малко да напредне.

Ако помощта не помога, тогава се налага да оставим човека в покой и да му дадем време сам постепенно да се приведе в порядък – може би, това ще отнеме няколко месеца, а понякога и няколко години – докато не започне да слуша кабала, а не себе си.

Кога всъщност човек започва да слуша за първи път? – Когато чувства, че съединението с другите му открива духовни усещания, че именно там се намира входа в духовния свят.

Затова, колкото по-голямо и по-силно е обкръжението, толкова по-силно то ще ускори развитието и ще повлияе на човека, заставяйки го той самия да побърза.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

[22307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Да четем книгата Зоар с правилно намерение – това е “еликсир на живота”. А какво означава “смъртоносна отрова” в четенето на Зоар?

Отговор: Зоар може да бъде “еликсир на живота” и “смъртоносна отрова”. Когато използваш светлината на Тора – това може да бъде за добро или за лошо.

Всичко, което ти дава допълнителна сила към нашата естествена природна сила, ти можеш да използваш за полза или за вреда, тоест да направиш от нея “еликсир на живота” или “смъртоносна отрова”.

Затова ние през цялото време се връщаме към намерението, защото най-важно е не действието, а намерението. Ние не осъзнаваме, до каква степен живеем в света на намерението.

Понякога нещо ми се струва отвратително, но ако аз чуя, че то е с добро намерение – веднага променям отношението си към това действие. Какво се е променило? – променило се е моето възприятие към намерението, с което се случва това действие.

Затова цялата разликата е само в намерението – какво именно аз желая чрез конкретно действие или постъпка. И в това е разликата при използването на светлината – като “еликсир на живота” или като “смъртоносна отрова”. Разликата е в двата свята.

Цялото придвижване напред – е само в намерението, до колко ние сме способни да разделим, да различим, да бъдем чувствителни към това, да усетим и най-малкото изменение на намерението – и не само своето, а и на обкръжението ни.

От урока по Книгата Зоар, 27.09.2010

[22188]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”,п.119: „Само бащите твои е искал Творецът”. „Бащите твои” са трима: Авраам, Ицхак и Яаков.

Казано е: „само” – наистина само така както няма нищо повече от тези тримата и от тях се разклоняват и утвърждават всички останали – всички степени на световете БЕА, изкачващият се МАН към ЗОН, за да увенчаят Името, тоест да привлекат новите мохин към Нуква, зовящи се с Име.

Зоар през цялото време ни води към средната линия, във всички състояния. Това е нейната мисия – постоянно да ни показва как можем да подредим тези две линии, които получаваме свише, от Твореца – силата на получаване и силата на отдаване и да изградим от тях нашата реалност, да се повдигнем над тях двете и да ги получаваме в това количество, в което можем да ги включим една в друга. Тяхното взаимно съчетаване изгражда в нас средната линия.

Средната линия се изгражда от сумата на двете линии, като се използва всичко най-добро от тях двете. Средната линия се образува така: лявата линия се включва в дясната, дясната – в лявата, а след това ти приемаш общото между тях – техните взаимни съчетавания от двете страни (Малхут в Бина, Бина в Малхут) – и правиш от тях средна линия.

Това е основополагащ принцип. И същото това става с душата. Душата не съществува, ако ние не я изграждаме. Въпреки че се нарича ”частица от Твореца свише”, тази частица не идва от Твореца, ако аз не я изграждам във връзката между нас. Този духовен съсъд (кли) не съществува, ние я изграждаме във вид на връзка между нас.

Именно това е – от средната линия, тъй като това е и душата. Към нас идват дясна и лява линия, отдаване и получаване. Те двете са сили на природата. Когато аз ги съчетавам по правилен начин, от тях двете се образува средната линия – душата.

В отношенията между нас имаме работа със силите на получаване и на отдаване. Въз основа на нашето получаване ние изграждаме формата за отдаване и така постигаме душата, като създаваме между нас средна линия. Няма никаква реалност освен тази, която ние сами изграждаме помежду си. И там, в тази реалност, се разкрива всичко.

Зоар пропуска към нас свише средната линия. А ние като четем Зоар, сме длъжни да се стараем да се включим в нея. Тогава ние сме настроени на тази вълна, по която идва светлината и ни връща към източника, към Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 30.08. 2010

[22304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.451: В третата смяна херувимите били с крила и възгласяли с песен, както е казано: ”Алилуя! Славете, работници на Твореца, името на Твореца! Да бъде името на Твореца благословено от възхода на слънцето до залеза му”! Тогава ангелите, стоящи в третата смяна, всички възгласяли с песен.

В Учението за Десетте Сфирот можем да изучаваме духовните действия във формата на трите линии, на световете, на келим, на екраните, на решимот. А Зоар ни разказва за тези действия като за светове на неживите, растителните и животинските обекти, за силите в работата на човек. Тоест разни части на душата се наричат с различни видове от неживата, растителната, животинската природа и от човека.

Трудно ни е да си ги представим с понятията от духовната физика, както в ТЕС. Ние виждаме в ”Дървото на живота” на Ари, че е много сложно да се описва цялото разнообразие на духовните действия с езика на сфирот и на парцуфим.

Затова в духовното има и друг език – езикът на клоните, в който взимаме точния клон на духовното в този свят, като за всеки клон има лично име, и тогава за всеки най-малък частен детайл от духовното, във всеки конкретен случай има точно название в нашия свят, предназначено именно за това духовно свойство или действие. Ние използваме тези имена и получаваме по-кратък и по-прост език.

Ако трябва да препишем на езика на кабала всичко, което е написал Моше в Тора, би се получила много обемиста книга.

А така, с езика на клоните, всичко е изложено много кратко и за човек, намиращ се в духовно усещане, е доста по-лесно да възприема такъв текст, описващ Висшия свят със земни названия. Нали двата свята са паралелни един на друг и усещащият Висшия свят вижда това съответствие.

Езикът на клоните има още едно преимущество, защото във всички светове, на всички степени се използват тези имена и названия – нали всеки клон точно съответства на своя корен.

Затова, четейки Зоар с коментари на Сулам, където се съчетава езикът на кабала, поясняващ картината от този свят, описана с езика на клоните, ние започваме да виждаме доколко всички говорят за едно – и Рашби, и Ари, и Баал Сулам.

От урок по Книгата Зоар, 28.09.2010

[22119]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава “Ваехи”, п.462: Щастливи са праведниците, които са удостоени от тази висша светлина на светлото огледало, светещо във всички страни, надясно и наляво.

Всеки от тези праведници получава полагащия му се дял, и всеки получава според делата си, извършени в този свят. А някои са срамуват от тази светлина, която е получил другарят им, тъй като тя свети по-силно.

Ние искаме да познаваме всички тези подробности, да разберем къде се намират те, къде е клона и къде корена на всяко название, какво е духовното му свойство, търсим в себе си тази градация на свойства, за които говори Зоар.

Разбира се, всичките те се намират само в нас, в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на нашите желания, ние чувстваме единствено реалността, намираща се вътре в нашите души.

Всъщност ние и сега пребиваваме вътре в нашите души, вътре в това кли – желание, и всички явления възникват вътре в него.

Но при всички случаи, заедно с вътрешното търсене, ние сме длъжни постоянно да се надяваме, че обкръжаващата светлина ще ни подейства и ще ни отвори очите.

Не с разума си желаем да разкрием висшия свят, откривайки всички градации на неговите свойства, ориентирайки се в нашата душа – ние желаем да ни свети светлината на поправянето. Това се нарича „Да очакваш спасение”.

Казват, че след смъртта, „на небесата” питат душата само два въпроса: „Занимаваше ли се с Тора (извикваше ли върху себе си поправящата светлина)? Очакваше ли спасение (когато тя те поправи)?’’ – в това намерение ние сме длъжни постоянно да пребиваваме.

От урока по книгата Зоар, 28.09.2010

[22115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→