Въпрос: Какво е намерението – мисъл или чувство?

Отговор: Намерението е моята връзка с края на действието. Аз трябва да опъна конец от себе си до края на действието: сега възнамерявам да открия мястото, в което ще разкрия Твореца, като придобия подобие на формата.

С други думи, точно сега възнамерявам да разкрия силата на отдаване в себе си до степента, до която мога, и в силата, която придобия, ще разкрия Него. Тогава от мен ще се отдели силата на отдаване и Творецът ще се разкрие. Между нас ще възникне връзка, наречена „съвкупление” (Зивуг), съединение или сливане.

Аз си представям това желано състояние и това се нарича мое намерение. Това е точно онова, което възнамерявам да постигна, бъдещото състояние, което си обрисувам, и което желая да се случи.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21970]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.392: „Стената – това е Владетелят на цялата земя, Шхина, както е казано: „Ето ковчега на завета на Владетеля на цялата земя”.

По такъв начин, ковчегът на завета, т.е. Шхина, е Владетеля на цялата земя – стената. И затова е „обърнал Хизкияу своето лице към стената”.”

Ние трябва да се обърнем към Малхут – към нашия общ духовен съсъд (кли, желание), където всички да се обединим.

Това се нарича „да се обърнем към стената” с молба за това, че искаме да я съберем наедно, да я видим като разделяща между нас и Твореца.

Според това как я възстановяваме, съединявайки в нея всички наши желания заедно, тя започва да ни свързва с Твореца, превръщайки се в свързващ вместо разделящ екран.

При какво условие е възможнно това? Ако „лежим”, т.е. сами не правим нищо, Рош (главата), Тох (тялото) и Соф (краят) на нашия духовен парцуф (душа) се намират на една висота и ние се обръщаме с лице към стената, желаейки обединението между нас наистина да се превърне във връзка с Твореца.

Тогава Шхина, нашето единение става съсъд (кли) на напълването.

От урок по книгата Зоар, 24.09.2010

[21907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.442: … Защото от деня на разрушаването на горния Храм, Твореца се заклел, че няма да встъпи във висшия Йерусалим, докато не встъпи Исраел в низшия Йерусалим.

Затова е казано: „Свят в твоята среда, няма да дойда Аз в града“. Макар и свят в твоята среда, но въпреки това, няма да дойда Аз в града, т.е. във висшия Йерусалим, докато не встъпят Исраел в низшия Йерусалим.

В детството също са ни разказвали за всевъзможни неща, които не разбираме. И всеки път отново и отново са ни обяснявали, какво трябва да правим или мислим така или иначе.

Същото е и при четенето на книгата Зоар. Просто ни разказват за нещо скрито от нас, което не знаем и не осъзнаваме, но постепенно то влиза в нас.

Това е най-естествената форма на обучение за всеки човек и не е важно в какъв свят е и какво изучава.

Защото, към новите за него знания и усещания, той няма никаква предварителна подготовка, няма правилни инструменти, свойства на възприятия (келим). Необходимо е да ги развие – разум и чувство, после да усети новото явление и след това вече – какво само по себе си  представлява то.

Затова такъв етап, когато ние като оглупели, четем или слушаме за нещо неизвестно за на, е винаги първи и трябва да го ценим.

Към децата се отнасяме така по естествен начин. Ние разбираме, че така трябва да бъде. И отново и отново им обясняваме.

Проблемът е в това, че при детето има стремеж да узнае, да се научи и да види от нас големите, да вземе пример, а ние възрастните в своето духовно възпитание трябва сами да създадем такъв стремеж в себе си. Това е само за сметка на завистта в групата.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да остана насочен към целта, ако през цялото време имам някакъв физически проблем, който отнема цялото ми внимание?

Отговор: Има различни случаи. Съществуват телесни или душевни проблеми, грижи и тревоги, както при всеки човек. Обръщайки се към човека, Творецът му изпраща цяла съвкупност от тези проблеми и с това го пробужда.

Не е важно, в каква точно ситуация се намира човек. Цялото това състояние, във всичките му съвкупности, той получава от Твореца и от това състояние е длъжен да се отнесе към Него.

Човек е длъжен също да разбере, че ако има проблем със здравето, той трябва да посети лекар, ако има финансови проблеми – трябва да си потърси работа и така нататък.

Но като цяло, ако проблемите се разрешат, това става само, защото човек трябва вече да бъде в други състояния, за да напредва.

Всяко състояние е правилно за по-нататъшното ни напредване. Но ние трябва да го поправяме и на земно и на духовно ниво – като едно цяло.

Забранено ни е да разделяме света на две части – „това е за мен, а това – за Твореца”: „Сега се заемам с бизнеса, със земните си дела, а после, когато се завърна към Него, ще пожертвам нещо за благотворителност и ето вече ще съм чист’’.

Няма такова нещо! Ако говорим за поправяне на намерението, то тук няма и минутка за губене. Във всички състояния и проблеми, в които пребиваваме, ние сме длъжни да отправяме молба към Твореца.

Тази молба трябва да бъде не за самия физически, семеен или друг проблем, а винаги да е насочена към най-високата цел, защото по този начин тя несъмнено ще включи в себе си всички по-нискостоящи грижи, тревоги, болести и беди.

Защото всички те се обединяват в названието „страдания” и са предназначени само за това, да настроят човека към правилното направление.

Ако сега имахме възможност да снемем от човек някое страдание – липсата на средства, тревогите за здравето или семейството, той би се отклонил от пътя, не би вървял в точно съответствие с това, както го направлява Творецът.

Затова ни е забранено да се месим пряко в този процес. Трябва да помагаме на човека да се справя с тези проблеми, но самия той трябва да знае, че такъв е пътя, и че всичко това му се изпраща от Твореца – „Добрия и Творящия добро”, и че „Няма никой освен Него”.

Той е длъжен да приеме всички състояния, да се справя с тях правилно, с всички възможни средства – и на земно и на духовно ниво, и с помощта на групата.

Но както е написано, забранено е да се молим, за това „моите грешници” да умрат – само за да се върнем към Твореца. Тоест, необходимо е да поправим всяко наше състояние, правилно да използваме дори отрицателните пречки, защото те просто са най-полезни за поправянето.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.442: А в края на поправянето, когато цялата Малхут бъде поправена, тогава ще се върне зивуг ГАР де ГАР, т.е. (Творецът) ще влезе във висшия Йерусалим.

Чрез това стават ясни думите: „Клех се Аз на Давид, раба Мой”. Тази клетва е за това, че (Творецът) няма да влезе във висшия Йерусалим, докато не влязат Исраел в низшия Йерусалим.

Става дума за поправянето на третата линия. Двете линии, двете сили, ние получаваме свише. Но способността да отсечем лявата линия, да привлечем дясната, след това да съчетаем дясната и лявата по правилен начин в средната линия – всичко това получаваме само съгласно модела и формулата, която разкриваме помежду си.

Защото аз не знам какво е средната линия. Не ми я поднасят готова свише – иначе няма откъде отново да създам себе си, да осъществя своето търсене, да положа усилия, да извърша разкриване по пътя.

Средната линия е нещо много неясно. На теб са ти дали две сили – заповядай! Но и с едната, и с другата светът може да бъде разрушен.

Как стигаме до състоянието, в което намираме правилния начин за съчетаване на двете линии – в екрана де-хирик, отдолу нагоре? Как изобщо пристъпваме към съединяването на тези две противоположни линии?

Тук е чисто и просто работата между душите, защото това може да се осъществи само във връзката между тях. Дясната и лявата линия съществуват под формата на естествени сили, а създаването на средната линия може да бъде започнато само във връзката между душите.

Това може да бъде наречено „групова психология”. Тук, в търсенето помежду ни, ние трябва да намерим начина, по който да създадем вярното съчетание, правилното смесване на тези две линии във връзката между нас.

Проверката на нашата работа се състои в това, че ако помежду си разкрием правилното намерение заради отдаване на Твореца, при което става разкриването, тогава постигаме средната линия и получаваме възможност правилно да използваме тези две линии.

От урок по книгата „Зоар”, 27.09.2010

[22051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това благословение и проклятие за които е написано в книгата Зоар?

Отговор: Благословение, това е сила, даваща ми възможност да се издигна над егоизма, да се съединя с другите. Да благословя, това е да дам сили за отдаване и любов.

А проклятие са обратните действия, когато се отнема в човека възможността за даване и любов.

От урока по книгата Зоар, 24.09.2010

[21908]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Благословението – е силата на Бина, идваща свише и издигаща душите. Има ли такова понятие, като благословение между другарите или между душите?

Отговор: Не. Между  другарите и между душите може да има само поддръжка, защото аз не мога да предам на другите силата на отдаване. Аз мога да им помогна само със своята поддръжка, за да могат те да придобият тази сила свише – само там е източника на сили и изправяне.

Но без помощта на другарите в създаването на връзки на общо желание с тях, разкриване на свойството отдаване (Твореца), наричано «МАН», аз не мога да се обърна за изправяне към Твореца.

В мен самият няма желание да се обърна към Него. Това желание трябва да дойде от разкриването на отсъствието на връзка между мен и другарите ми.

Затова ние нямаме избор – можем само да разкрием състоянията между нас и именно тях да повдигнем към изправяне.

За това аз трябва да разкрия тези състояния като лоши, да усетя насъщната нужда да ги видя добри, да придобия силата на вярата, увереност в това, че мога несъмнено да се обърна с молба и има към Кого да се обърна, че имам поддръжката на групата.

И само в този случай, ако се обръщам със сила, която получавам от групата, а не със своята собствена, само ако групата ме поддържа, за да постигна изправяне – и с това се обръщам към Твореца.

Т.е. всеки от нас се обръща лично, но с това, което е взел от разкриването на разбиването и разкриването на поръчителството и с тези две сили той отправя молба към Твореца.

Тогава тази молба се нарича «МАН» («мейн нуквин» – водите на нуква). В нея има сила на поддържане, сила на взаимопомощ, която те искат да окажат един на друг и силата на техните желания да поправи разбиването, намерението подготвено от Твореца за тях.

Следователно те имат с какво да се свържат с духовното, с Твореца, тъй като тяхната взаимна поддръжка – е вече връзка с духовното, с Твореца, а ненапълнеността, която те разкриват – е отсъствието на връзката, разбиването.

От една страна, в техния МАН има сила на взаимно отдаване, поддръжка, която те са готови да окажат един на друг. Но всичко това е нуква, където няма реална сила на отдаване, а разкриване на взаимното разбиване.

Получава се така, че и недостатъка от напълване и силата на поддръжката, която всеки от нас отправя в своята молба, е намерил само в проверката на връзката между всички. Тогава това работи, тъй като ти имаш с какво да се обърнеш към Твореца.

А материалното няма отношение към поправянето, към духовното, към разбиването. В нито един от нас изначално няма нищо духовно, което да има нужда да бъде поправено, с което да можем да работим, ако не разкриваме нашите разбити отношения. От тях и по-нататък започва духовното – с разкриването на разбиването.

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”, п.401: …Затова именно Творецът дава на човека съпруга, и от Него идват зивугим. И затова е казано: ”От Твореца е разумната жена”.

Всичко, ставащо във всички светове, трябва да се тълкува само относно връзката между нас. Защото всички светове са създадени след разбиването на едно желание, на душата на много части. И науката кабала изяснява по какъв начин може да се приведе разбиването в неговия цялостен вид.

”Жената”, ”съпругата” – това е желание, което ”мъжът”, ”съпругът” трябва да поправи. ”Жената” – това е разбитото (егоистично) желание, което се разкрива между мен и другарите в своя неизправен вид.

Аз трябва да го поправя, да разкрия в него светлината, да напълня ”жената”. Аз – това е желание да поправиш, желание да получиш силата на отдаване, намерението. С него аз мога да поправя намерението ”жена” – ”да получа за себе си”.

Аз разкривам разрушените връзки между мен и другарите. Усещам ги като своята неизправна ”женска” част, тези недостатъци разкривам като свои, тъй като ”всеки съди по себе си”. Каня се да ги поправя, изграждам от тях ”поправената жена” и в тези поправени желания достигам сливането с Твореца, по правилото ”Мъж и жена, и Творецът помежду им”.

Мястото на разбиването се допълва с екран и в това желание с екрана аз извършвам единение (зивуг) със светлината, разкривайки тази светлина вътре в себе си. Това означава, че вече имам мярка за сливане.

Във вътрешната светлина, намираща се в поправеното желание, вече става разкритие на Твореца вътре в мен – творението. Това се нарича реализация на науката кабала – разкриването на Твореца от творението.

Какво означава ”Творецът осъществява зивугим?” – Творецът подготвя желанията на човек, за да достигне разкриването на обикновената светлина, напълваща цялото мироздание.

Но за да достигнем обикновената светлина, трябва да преминем, да разберем и да опознаем всички типове връзки, които има в реалността. Както в нашия свят – обикновеният бял цвят включва в себе си всички цветове.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21948]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи” , п.103: „ В светлината е образа на Царя и живота, и желанието Негово, както облак с есенен дъжд”.

Понеже когато те приемат образа Шхина на Твореца и заемат тези системи, от които произлиза животинският свят, т.е. животните, явяващи се носители на системата, както е казано в Йезекил, тогава за тях се отнасят думите: „В светлината е образа на Царя-животът”

Всичко зависи от излъчването свише. „Свише”, както и всичко, се намира „вътре в човека”, в нашите усещания, но се отнасят към висшите издигнати състояния.

В духовния свят, в усещанията няма време, пространство, преместване, а всички различия между всичко са само във важността- голяма или малка относно свойството отдаване на Твореца.

Ако се появява сила/ свойство, което ми носи голямо свойство на отдаване и то за мен е най- важното свойство, т. е. „по-висше” от предишното,  то се нарича „излъчване свише”.

От урока по Книга Зоар, 29.08.2010

[21845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.376: Навсякъде, където е необходимо да се извършват благославяния, Творецът, т.е. Малхут, трябва да бъде благославян първи. Ако Творецът не бъде благославян първи, то благословиите не се осъществяват”.

В светите книги, ние четем за духовните състояния, през които трябва да преминем в бъдеще. Все още не усещаме текста, написан в такава форма от кабалистите.

Но не е възможно духовното да бъде описано по друг начин, а само ако бъдат взети думите от материалния свят. Защото в духовното няма думи. Как да се разкаже за него? Как да бъдат обяснени явленията, които не съществуват в нашия свят?.

Необходимо е от нашия свят да се вземе нещо, което е подобно и с тези думи да се опише духовното. Но при всички случаи, човекът, който не се намира в духовното, не знае за какво става дума „там” и просто чете.

Но ако четем за духовното, дори да не го усещаме, желаем да се присъединим към онези, които са го разкрили и са писали за това в своите книги – към раби Шимон и неговите ученици, към авторите на „Зоар”, към Баал аСулам, който е добавил към „Зоар” своите коментари, ако желаем да се съединим с тях, за да може тяхното постижение и сила да ни въздействат, ние се развиваме така естествено, както малкото дете, което иска да бъде редом с възрастния, за да се учи от него, да извлече за себе си всичко, което е възможно и по този начин да расте.

Затова, по времето когато четем „Зоар”, ние трябва да бъдем колкото се може по-близо до нейните автори. А в духовното, близък се нарича онзи, който се намира в същото свойство, за разлика от измерването на по-близо или по-далеч според разстоянието. В духовното аз се смятам за намиращ се близо до някого, ако се намирам в неговото свойство, ако съм подобен на него.

Свойството на авторите на „Зоар” е отдаването, а нашето е получаването. Как да направим така, че да се намираме по-близо до тях? Ако си представя, че се намирам заедно с другарите, отменям себе си пред тях, постигам състояние, когато всички ние сме заедно, в едно желание да се съединим, стараем се да се присъединим към авторите на книгата „Зоар” – ние вече се приближаваме към състоянието на единение, което въздейства върху нас.

Самото състояние (в което ние сме повече свързани един с друг, тоест в по-голяма степен се съединяваме с отдаването, с притежателите на свойството отдаване – с авторите на книгата „Зоар”, с текста, който са написали) въздейства върху нас.

И макар да не разбираме за какво ни разказват те, като деца желаем да получим от възрастните, защото те са възрастни. Тогава цялата тяхна сила и постиженията, които са вложили в тези книги, подготвяйки ги за нас, ни въздействат и ние, подобно на детето започваме да се променяме. Такава е нашата работа – в същите естествени условия, през същите етапи на развитие, както е и в нашия свят. Така напредваме.

Затова, четейки книгата „Зоар” не бива да забравяме какъв е начинът, по който можем да се съединим с нейните автори. Тогава ще ни се разкрие вътрешният смисъл, ще влезем и ще станем участници в нея.

От урок по книгата „Зоар”, 24.09.2010

[21910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→