Въпрос: Какво са „забранителните заповеди“ и „изпълнителните заповеди“, за които се говори в „Зоар”, и по какво се различава тяхното поправяне?

Отговор: Забранителните заповеди означават „не прави“, тоест ти трябва да се въздържиш от използването на своето конкретно желание за наслаждение.

Тъй като става дума за егоистично желание, което човек се стреми да използва, за да получи наслаждение, противоположно на това желание. И ако срещу желанието няма наслаждение, тогава аз не усещам  това желание, макар то да се намира в мен.

Но ние говорим за пробуждащи се в нас  желания, срещу които съществуват светлини, носещи наслаждения. Ние трябва по някакъв начин да се въздържим от използването на тези желания, да ги отделим, „да ги замразим“. Това се нарича „забранителни заповеди“.

За тази цел, аз трябва да задействам много сили. Но какви сили? Защото, да не използвам  желанието не означава, че имам контрол над себе си. В материалния свят, аз искам да използвам желанието, но се удрям по ръцете, за да не се докосвам до него.

А в духовния свят не мога да направя това. Трябва да представя по-висока ценност, значимост срещу своето желание, за да не го използвам.

Тъй като в духовното, прегрешението се определя от това, дали искам  да използвам желанието или не. Трябва да стигна до такова състояние, в което имам желание и според желанието, бих искал да го използвам, а според значимостта и ценностната система, аз не искам това, тъй като няма да доставя удоволствие на Твореца, а напротив – ще се отдалеча от Него.

Излиза, че аз имам  желание, а срещу него – поправяне. Трябва да работя над това поправяне, а не просто да се контролирам, за да не използвам желанието, както е в този свят. Трябва да работя над самото желание, за да има екран над него, тоест значимост от това, че не работя с него на нивото на  желанието.

Затова,  цялата ни работа над желанията се намира в ценностната система – доколко важен е в моите очи Творецът и целта – да бъда подобен по свойства на Него. Тогава, аз мога да се въздържа от използване на желанията – това са именно „забранителните заповеди“.

Това е огромна работа над всяко желание – да развиеш срещу него значимост, за да не го използваш. Тогава важността на Твореца, в моите очи, превишава използването на желанието и му се противопоставя. Това са забранителните заповеди.

След което има по-напреднал етап, когато вече мога да използвам желанията, за да доставя удоволствие на Твореца. Аз вземам тези желания и ги разкривам. Над тях, в мен вече има няколко екрана и съкращаване, за да не работя с тях, екран на «отдаване заради отдаване», и екран на «получаване заради отдаване».

Тогава аз работя с тези желания, за да доставя  удоволствие на Твореца. Това се нарича „изпълнителни заповеди“.

От урок по книгата «Зоар», 18.11.2010

[26952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ разказва за поправянето на Малхут. Малхут – това е общо кли, същото това желание да се наслаждава, което е създал Творецът.

Но все пак Той го е създал чрез последователност от особени действия, за да придаде на това желание особена форма, която да му позволи впоследствие да се подготви за получаването на цялата светлина на Безкрайността.

Ето защо говорим само за поправянето на Малхут, тоест на желанието. Процесът се разделя на няколко етапа: раждане (ибур), кърмене (йеника) и възрастно състояние (мохин).

Всички тези състояния се поправят по пътя на обединяването на Малхут и Бина. Тяхното правилно съчетаване се нарича „Малхут на Давид”. Правилният подход се състои в това, че поправяме Малхут само доколкото сме способни да я включим в Бина.

В статията „Нощта на невестата” „Зоар“ образно разказва за това как цар Давид  харесал Бат-Шева. Тя била жена на неговия военачалник Урия и Давид умишлено скроил неговата смърт на бойното поле, а самият той в това време взел за себе си Бат-Шева, даже недочаквайки известието за нейния съпруг.

Тази история, описана от пророка Шмуел, се представя изненадващо непристойно, въпреки че сега подобни неща се извършват с лекота: „Как е могло това да се случи?”

Разбира се, става дума за алегоричен разказ. „Давид” – това е Малхут, която е способна да се поправи, но в мъжка категория, чрез екран и отразена светлина, тоест намерение.

„Бат-Шева” е тази част от общия Малхут, която в дадения момент е годна за поправяне. Ако я поправят чрез светлината хасадим, то тя може да принадлежи на Давид.

Последователността на действията е такава: отначало светлината АБ-САГ проявява дадена част от Малхут, после светлината хасадим я напълва.

Предварителните етапи на анализа и напълването със светлината хасадим – това е „работата на Урия”. Неговото име (אוריה) се разпределя на: אור י“ה, което означава светлината на първата част на АВАЯ, нямаща отношение към втората част, към получаващите келим (съсъди) на Давид.

Само след това могат да я поправят на получаване заради отдаване – и това вече е „работата на Давид”.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 18.11.2010

[26929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Материалът на творението, т.е. самите ние сме желание за наслаждаване. Не можем да извършим нито едно действие, ако то не ни е необходимо, за да се наслаждаваме.

Ние действаме само според потребността на желанието, което се нарича „място“ (макóм).

Казано е: „Човек се учи само на това място, където желае сърцето му“ – тоест той учи от потребност, от стремеж.

В такъв случай, каква полза от това, че седя и се опитвам да изградя някакво  специално намерение в себе си? Та всичко това е лъжа. Сърцето ми желае своето, а аз  дори не знам, какво е то.

Така че, не е ли по–добре  просто да чета текста, без да се надявам да стигна до сърцето? Как да променим желанието, след като самите ние сме това желание?

В отговор, кабалистите казват: вие трябва да се обедините, да се включите един в друг, да потърсите общото за всички желание и да го усилите, да го промените,  да промените вашите намерения и цели с помощта на обкръжението.

Останалото не зависи от нас. В статията „Свобода на волята“, Баал а-Сулам обяснява, че, включвайки се в група, ние „течем“ заедно с нея и във всяко едно отношение сме подложени на нейното влияние. Обаче сме постигнали своето, тъй като сега действаме по волята на новото желание, постигнато в групата.

Всеки път, човек се старае да се съедини с групата и неговото желание се променя. Благодарение на това, той ще идва на на учебните занятия с друго изискване и ще привлича постоянно обновяващата се висша светлина, която ще го промени и ще го притегли към по-ясна цел и към по- високо стъпало.

Нека моето желание да е егоистично – аз искам всички блага от този и от бъдещия свят и нямам никакво отношение към другите и към Твореца.  В същото време обаче, групата около мен говори за възвишени неща.

От духовна гледна точка, може всички мои другари да са лъжци и измамници, но говорят красиво и аз се вдъхновявам от думите им.

В резултат, заедно със своето просто егоистично желание, аз волю-неволю възприемам от групата новата посока на отдаване, искам да се включа и започвам да ценя обединяването.

Искам или не, аз приемам в себе си ценностите на групата. Другарите стават част от мен и моето намерение се променя.

И сега, когато на учебните занятия желая въздействието на светлината, то, разбира се идва в зависимост от „вируса“, който съм получил от обкръжението.

В мен има вече нещо друго, освен собственото его – ново насочване към цел, за която преди не исках и не можех дори да си помисля.

Групата задължава. Тъй като в своя корен,  ние сме свързани в една душа, в мен проникват желанията на другарите и ми въздействат.

От урок по книгата „Зоар”. Предговор, 17.11.2010

[26798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „Ситра Ахра има само тъничък лъч от светенето на Малхут и само това свойство „шореш” (коренът) е достатъчно за съществуването на клипот.

Този корен се назовава също с името „тънка нишка”, което означава „тънък” корен на греховете. Казано е: „В началото той е подобен на паяжина, а в края става като дебели въжета”.

Клипа – това са келим, които засега не можем да поправим с намерението за отдаване. Става дума за най-мощните и важни желания, в които по-късно, при окончателното поправяне, ще се разкрият най-големите светлини.

По принцип, ние нямаме възможност да направим каквото и да е с желанието за наслаждение. Можем само да сортираме неговите части и да решим за себе си с кои от тях можем да работим сега – при тези или при други условия.

А останалите желания трябва да „консервираме” и постоянно да поддържаме защитата, за да не могат те да се изтръгнат и да ни нападнат.

Всички, ненавиждащи Исраел, т.е. ненавиждащи стремежа направо към Твореца, са тези големи егоистични желания, които ние засега не можем да поправим. В Тора, те се наричат народи, които от край време не дават на Исраел да живее.

Разбира се, ние осъзнаваме, че техните войни са пробуждания на егоизма, които са в полза на човека.

Благодарение на тях, той проявява все по-добре своите непоправени желания и това се нарича тяхно „убиване”, т.е. намира в тях все нови и нови части, които може да поправи и да се присъедини към себе си, да ги използва заради отдаване.

Така че, за нас е необходимо да се грижим за тези егоистични части на желанието, които засега не се поддават на поправяне. Длъжни сме да поддържаме тяхното съществуване и заради тях да извършваме особена духовна работа.

Защото въпреки всичко, аз ги усещам в себе си. Не е достатъчно просто да се изключат и да не се използват – на този етап аз ги поправям като им давам слабо светене, обозначавано с буквата куф (ק), долната част на която се пуска под реда, прокарвайки слабо светене към световете БЕА и към клипот, които се намират там.

По същия начин, болният бива включен към апарат за изкуствено дишане в залата за реанимация. Аз не си давам вид, че тези желания ги няма в мен, а напротив, признавам тяхното съществуване и властвам над тях. Излиза, че те зависят от мен, защото поддържам в тях слабата искра на живота.

Клипа ни е необходима, защото е подобна на кората, защитаваща плода в периода на негово узряване. Без тези действия, ние няма да успеем да започнем поправянето на Малхут.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11.2010

[26921]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „На 15-ти нисан, Давид провъзгласил по целия Израел указ да се тръгне на война.

И били те под предводителството на Йоав на 7-ми саван, и потеглили те, и изтребили страната на амонитяните.

Те останали там и през сиван, тамуз, ав и елул. На 24-ти елул, станало, каквото станало с Бат-Шева. А в Деня на Съда, Творецът му простил този грях”

Разбира се, тук ние говорим не за дати, а за духовни стъпала. Годишният цикъл е разделен на 12 месеца – съгласно четирите стадия АВАЯ, умножени по трите линии. Четирите годишни времена, последователността на месеците и празниците се определят чрез взаимното включване на светлините хохма и хасадим.

Еврейският календар е изграден според двата цикъла: слънчевия и лунния. Годината се отчита по слънцето – по тази част, която се отнася към Зеир Анпин. А лунните месеци са частта, която се отнася до Малхут.

Така се описват духовните поправяния – в зависимост от това, за какви влияния, въздействия става дума.

Или Малхут въздейства на Зеир Анпин, или Зеир Анпин – на Малхут. И в резултат, изграждайки помежду си правилна връзка, те се издигат и се присъединяват към Бина, към висшата си майка, която ги поправя.

Съответно, всички дати в лунния цикъл имат свои духовни значения. Всеки месец започва с новолунието и завършва преди следващото новолуние.

Става дума за тринадесетте сфирот ХаБаД-ХаГаТ-НеХИ, всяка от които включва трите линии. Състоянието на тази система, според нейните частни сфирот, може да се раздели и да се систематизира включително до „часове”, „минути” и „секунди”.

Тогава ще стане ясно, през какви точно поправяния е минала Бат-Шева с Давид и Урия, и защо те са се паднали на тези „дати”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11, 2010

[26926]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Нощта на невестата„: „Изправянето на Йесод – това е съюзът на обрязването (брит мила).

Оттук следва, че знакът на съюза се нарича дело на нашите ръце. Защото ние снемаме последната плът от Йесод и това е дело на нашите ръце. И това е само до окончателното поправяне.”

До окончателното поправяне (Гмар Тикун) ние действаме в десетте сфирот на своята душа. Преди всичко ние трябва да отрежем Малхут – да изключим от работата желанието, което не се поддава на поправяне.

А освен това ние режем желанието до Йесод и работим само с онези келим, които лежат по-високо от него – в степента, в която можем да ги включим в Бина.

Това е именно и „съюзът на обрязването”: ние изключваме желанията, които не трябва да бъдат използвани до Гмар Тикун. Те ще бъдат поправени едва в края на поправянето. А във всички останали келим от Кетер до Йесод можем да получаваме светлина заради отдаването.

„…Казано е: „И от плътта си ще видя Твореца“ . Именно „от плътта„, защото всеки път, когато човек се записва със светия запис на този съюз, той вижда през него Твореца„.

„От плътта”, т.е. от получаващите келим. Отгоре до средата на Тиферет се намират отдаващи келим, а под тях, до знака на съюза – получаващи, които се наричат „плът” и „кожа”.

Да се види Твореца, т.е. хохма, може само в получаващите келим – но само на нивото на „плътта” (басар), а до „кожата” не се докосваме.

Казано другояче, ние се спираме на третия стадий (плът, месо, бхина гимел) и не задействаме четвъртия стадий (кожа, бхина далет).

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 17.11.2010

[26792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво се иска от нас, за да се устремим към високото състояние на единство, съществуващо в „Зоар“?

Отговор: Това идва от разочарованието. Независимо колко ви говоря сега – това няма да помогне, докато у вас не се появи настоятелна потребност, стремеж, жизнена необходимост. Едва тогава ще се обърнеш към групата!

Ако знаеш, че имаш голям проблем, опасност за живота, болест – ти трескаво търсиш помощ. А ако не се чувстваш болен, не усещаш проблем или не виждаш, че това може да ти помогне, оставаш в покой.

Затова ние имаме нужда от потребност. Тази потребност ни я дава или Творецът, който ни тласка отзад чрез силата на страданието, или ние самите, изпреварвайки страданията, установяваме връзка с обкръжението и се стараем да получим от него обратна реакция.

Аз достигам до обкръжението, без да изпитвам потребност от него, а съобразявайки се със съветите на кабалистите. Те са мъдри и аз ги слушам.

Това означава, че Творецът поставя ръката на човек върху добрата съдба и казва: „Вземи си това!” Вземи го! Защо да страдаш?…

Тогава ние получаваме от групата добавка на желание. Така работи това. Този, който има късмет, слуша, обръща се към групата, организира за себе си този усилвател на желанието – и тогава чрез групата идва при Твореца.

Защото в крайна сметка, групата е длъжна да го насочва към Твореца. Връзката с групата и цялата наша работа е подготовка на желанието/кли. И тогава ние идваме при Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 17.11.2010

[26820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко зависи от подкрепата на обкръжението – без него е невъзможно да напредваш в духовното.

А после ще получиш духовното обкръжение – всички велики кабалисти, постигнали духовния свят докато са живели в този свят, ще станат твоята група – всички техни души.

Ти ще влезеш във „висшето събрание” на Раби Шимон (има такава духовна степен).

Ти ще успееш да се присъединиш към по-високи духовни източници, но само в границата на необходимото! Сега на теб просто не ти е нужна такава мощност.

Ако ти беше необходима групата, в която се включват Баал а-Сулам, Рабаш, Ари, Рашби и други велики кабалисти от миналото – от Авраам до днешно време, ти би я получил.

Но сега това не е нужно, но веднага щом ти потрябва – ще ти се открие духовната група, в допълнение към материалната. А може тогава изобщо и да не ти е нужна материалната група и ще ти бъде достатъчна само духовната!

Тези души ще започнат да ти помагат направо – това е, което се нарича „яхналия магаретата”. Творецът изпраща висока душа, която се нарича „яхнал магаретата”, така че през цялото време да помага на човека. Но тази помощ идва в отговор на твоята молба за това, че ти е необходимо духовно извисяване.

Точно както раби Аба, раби Йоси, за които се разказва в книгата „Зоар“, които намирайки се на пътя, откриват Тора, но разбират, че няма да се справят сами и ще им е нужно разкриване на допълнителна сила, която да им помогне да се издигнат.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26713]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек може да проверява доколко е включен в групата, може ли тя да го обезпечи с ново намерение.

Разбира се, отдаването е противно за неговата природа и поначало той не е съгласен с това, но трябва изкуствено да изгражда себе си и обкръжението така, че то наистина да „промива мозъка му”.

Групата трябва да „огъва” човека, да го отклонява от „правия” път към себе си, към пътя на отдаването и обединението, който се представя на егоизма като неправилен път.

Тук е заложен критерий за проверка: какви ценности ми дава групата? Засега ние говорим за ценностите на обединението. Тази задача трябва да постави пред мен групата, увеличавяйки ценността й в очите ми.

Но едновременно с това, ние трябва да разберем, че има и други цели, които засега групата не може да използва и да реализира в пълна сила.

А междувременно, чрез обкръжението, моето намерение се променя – аз все още мисля за собствената си изгода, но вече я свързвам с групата и намирам лична изгода в обединението с другарите.

После се изяснява, че ние не просто се свързваме един с друг, а разкриваме Висшия, т.е. нещо духовно.

Сега смятаме, че това ще ни бъде от полза: ние ще се издигаме по духовните стъпала все по-високо и по-високо. Това вече е груповото намерение ло-лишма.

А вече след това, започваме да се замисляме за наистина алтруистичното намерение лишма: защото в крайна сметка, нашите усилия трябва да отидат за благото на Твореца. С времето, започват да ни спохождат и такива мисли.

Разбира се, ние не искаме това, но все пак с нещо сме съгласни: нека да поговорим за него. И тогава, всеки започва по малко да се приобщава към истинската цел, прониква се от нея.

Така, от състояние в състояние, от „място ” на „място”, от стъпало на стъпало, ние подобряваме желанието си и неговото намерение, получено от другарите.

По малко, ние коригираме желанието и още повече – намерението. Защото намерението е вектор, получен от обкръжението – курс, поет над желанието.

И затова трябва да се грижим задачата, целта, взета от обкръжението, постоянно да се променя във все по-извисена и по-важна, придобивайки истинност в очите ни.

В резултат на всички „междинни” намерения, ние ще се сплотим заедно в групата, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие. 17.11.2010

[26795]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса, ние много искахме да постигнем целта и тогава открихме, че не можем да го направим.

Защо Творецът не отговаря на нашите молитви? Защо не ни дава да се издигнем над планината на егоизма? Защо не ни се отдава да направим това?

Отговор: Творецът е общата сила на отдаването. Той е създал нашата сила за получаване. Двете сили стоят една срещу друга – подобно на стълба, на която са разположени стъпала.

Ако ти съответстваш на по-високо стъпало, тогава се издигаш на него и по този начин напредваш – стъпало след стъпало. Всичко е в твоите ръце. Дали са ти ключ към природата, за да можеш да промениш своята природа по подобие на тази на висшето.

Когато се уподобиш на нея, ти се издигаш, а ако си различен от нея – си оставаш на мястото. Това не зависи от Твореца – Неговото желание е постоянно. Той е Добър и Твори добро. Творецът не се променя – това е абсолютна сила и не може да се промени.

Но, за да ти позволи да се издигнеш, Творецът е разделил целия път на стъпала, на състояния. Всеки път, когато си подобен на висшето стъпало, ти се качваш на него. Още повече се уподобяваш – издигаш се на следващото стъпало.

А между стъпалата трябва да се подготвиш за следващото стъпало. И всеки път се издигаш.

Затова, ти не можеш да се възмущаваш: „Защо Творецът не ми помага? Къде е Той? Къде се изгуби? Какво става?! Колко трябва да направя за Него?!” Няма на кого да се молиш.

Когато се молиш, всъщност съдиш самия себе си – по отношение на същата висша светлина, която свети постоянно и неизменно, еднакво за всички. Всеки може да вземе от нея колкото иска.

За Твореца е казано: „Аз своето АВАЯ не съм променял”, „Няма никой друг освен Него”, „Добър и Творящ добро”. Той не се променя. А ако съотнасяш с Него своите свойства така, сякаш Той може да мисли по един или друг начин, да реагира на твоя плач – всичко това си го измисляш ти.

От древни времена, хората са приписвали на човечеството четири характера на силата на природата – вятър, дъжд, луна, а също и Творец.

Няма нищо такова! Ние работим срещу природата, но кабалистите ни обясняват, че природата, в която съществуваме има свои закони (числовото значение, гематрията на думата „природа” и „Творец” на иврит, е едно и също).

Ние можем да използваме тези закони всеки път все по-високо по нейните стъпала, докато не постигнем всеобхватната природа, наречена ниво на Бина, на Твореца (Елоким).

Затова, аз съм наясно, че ако сега не съм сполучил, то проблемът е в мен. И няма от кого да се страхувам и кого да моля.

Ако говорим, че Творецът властва над нас – това е вярно. А нима природата не властва над нас? И още как! Идва цунами, ураган или друго стихийно бедствие – естествено, че това е власт!

Безусловно, в природата има закони, тъй като действат две противоположни сили – отдаване и получаване, които се намират в непрестанно стълкновение и борба.

Но всичко това се случва по програма, която води към целта на творението. В началото, тези две сили са напълно противоположни една на друга, но постепенно се сближават, докато не се съединят в едно цяло. Такъв е процесът на развитие на природата.

Затова, няма с кой друг да работиш, освен с групата. Чрез нея, ти можеш да промениш себе си и да станеш подобен на природата.

Групата е адаптера между твоето желание, което не ти е подвластно и Твореца, който също не е подвластен на теб. В твоя власт е само групата, обществото, обкръжението и само това ти е дадено да промениш.

Затова, ако искам да променя нещо, а не да напредвам несъзнателно според програмата на природата, водеща цялото творение към единство с Твореца, ако искам сам да напредвам към Него, а не под натиска на безмилостните сили на природата, тогава имам само една възможност – да работя с обкръжението.

От урок по книгата „Зоар”, 17.11.2010

[26815]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→