Зоар, глава „Цав (Заповед),” п.18: Щастливи са праведниците в този свят и в бъдещия свят, които знаят пътищата на Тора и които ги следват по пътя на истината. За тях е написано: „Творецът, чрез тях те живеят.” „Чрез тях” са пътищата на Тора. „Живеят” означава, че те ще съществуват в този свят и в бъдещия.

Всеки един от нас е наполовина праведник и наполовина грешник. Възможно е все още процента на праведник в човек да е нула, докато грешника в него да съставлява 100%. А може той да е в процес на преобразуване на грешните части, неговото желание, което е 100% намерение за получаване за себе си, в намерение заради отдаване. Тогава тази част се наричат праведникът в нас.

Всеки път ние преминаваме през следния процес:

1) Преминаваме през състояние, в което чувстваме себе си като грешници;

2) Взимаме една част от нашите желания от там и ги поправяме;

3) В този момент ние ставаме праведници;

4) След това ставаме отново грешници, връщайки се към други не поправени желания за получаване на наслаждение;

5) И отново преобразуваме част от нашите желания в намерение заради отдаване.

По този начин нашето поправяне се натрупва парче по парче в едно общо желание.

От урока по  книгата Зоар, 17.11.2010

[26817]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.470: „…Както е казано: „Защото, изтривайки, Аз ще отстраня паметта за Амалек от поднебесната”. „Изтривайки” – това е отгоре, „отстраня” – долу, „паметта” – т.е. паметта горе и долу.”

„Горе“ и „долу“ не се отнася за нашия свят. Тъй като нашият свят не подлежи на поправяне – в него няма какво да се поправя.

Светът, в който живеем обикновения си живот, в тела, като всички останали хора – докато в нас се пробуди точката в сърцето и влезем в група, за да се свържем с духовното – няма никакво отношение към поправянето и духовния свят.

Става дума за желание, което започва от точката в сърцето, а после се включва в група, тоест събира се с други точки в сърцата, които е необходимо да съединим заедно.

„Зоар”  говори само за това. А останалата действителност, която виждаме наоколо не подлежи на поправяне и няма отношение към духовното.

Сега виждаме пред себе си огромен материален свят, но в духовното той не существува. Той ни е даден само, за да можем от него и нататък да започнем  духовния си живот.

По отношение на духовното, нашият свят не съществува. Това е някаква въображаема реалност, от която можем самостоятелно и независимо да влезем в духовното.

Творецът ни дава точка в сърцето, чрез която напредваме. Ако сега можехме да прекараме нашето състояние през специален филтър, пропускащ само онова, което наистина е свързано с духовното – с истинския, а не с въображаем свят – само тогава точките в сърцата биха преминали през него.

А всичко останало щеше да бъде погълнато от филтъра и би пропаднало, тъй като то просто не съществува.

Тоест въображаемата реалност на този свят е предназначена само, за да можем от нея и нататък да започнем да влизаме в духовния свят с нашите точки в сърцата.

Макар, че сме задължени да живеем в тази въображаема действителност, докато не съединим всички точки в сърцата в една духовна реалност, до пълното поправяне (Гмар Тикун). Тогава въображаемата картина на нашия свят ще изчезне.

А дотогава, нашият свят няма да изчезне, тъй като във всяко действие на поправянето – до последното, ние все пак трябва да съществуваме във въображаемата картина на нашия свят, защото всеки път започваме новото поправяне от този свят.

Казано е за раби Шимон, автора на книгата „Зоар”, че преди своето последно поправяне, той е усетил себе си като „Шимон от пазара“. Тоест  паднал е до този свят  и е чувствал, че съществува само в него. А от него и нататък, и той вече  извършва последното, най-високо поправяне”

И затова въображаемата действителност, която наричаме „наш свят“, е много важна, защото ни дава чувството за откъснатост от духовното.

Именно поради тази откъснатост, започвайки всеки път да поправяме още една порция на разкриващото се в нас непоправено желание, ние го поправяме самостоятелно и независимо – от този свят, несъществуващ в духовното, от „нищото“.

Затова, този свят е много важен. И затова казваме, че човек е длъжен да живее по нормален начин в този свят, във всички негови системи – да има работа, семейство, да се учи, да прави всичко, което трябва.

Без това, той няма да бъде устроен по подобие на духовното и няма да може да поправи себе си – правилно да влезе в духовния свят.

От урок по  книгата „Зоар”, 15.11.2010

[26572]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.466-467: „А Аарон и Хур поддържаха ръцете му“. … „И това се случи, когато издигаше Моше (ръка)“.

„Когато издигаше“ означава, че издигал дясната над лявата и именно това е имал предвид, когато е издигал ръцете си, тогава е вземал надмощие Исраел – Висшият Исраел, Зеир Анпин, „а когато свалял своята ръка, тогава е вземал надмощие Амалек“.

Дясната – означава „хесед“ (свойството милосърдие), а най-главното, от което имаме нужда е светлината Хасадим. Преди всичко, в нас трябва да властва светлината на поправянето – светлината Хасадим, тъй като именно тя свързва всички помежду ни.

Тя властва в нашето желание/кли и го покрива с намерение за отдаване. И тогава, в степента на поправяне на намерението за отдаване, в кли може да се облече светлината Хохма, присъствието на Твореца, усещането за Него и Неговото разкриване.

Но преди разкриването на Твореца трябва да има подобие с Него. Именно това прави светлината Хасадим – светлината на отдаването и милосърдието (хесед), като ни напълва по наша молба.

Затова, цялата война на Моше против Амалек (Амалек е съкращение на думите „заради получаване“ – „Ал МенАт ЛЕКабел“) се състои в това, че преди всичко Моше (Моисей)  иска светлината на милосърдието, силата Хасадим – силата на Аарон, която го поддържа от дясната страна.

Тогава, Моше (Моисей)  започва да вдига тежките си ръце, наречени „ръце на вярата“. Защо са тежки те? Защото неговото желание за наслаждение е огромно и постоянно расте за сметка на Амалек.

Когато в човек се пробужда желание за наслаждение, тогава неговите ръце, „ръцете на  вярата“ – символа на отдаването, отново се свалят, и отново надделява намерението заради себе си. От това следва, че е необходимо да се поддържат ръцете на Моше (Моисей).

И затова, срещу Амалек идват висшите сили – дясната Арон и лявата Хур, а свише идва светлината и се облича в желанието на човека, поправено от вярата, от светлината Бина – и тогава Моше (Моисей) успява да победи Амалек, своя егоизъм.

Така се случва в много ситуации в нашата работа – нараства желанието за наслаждение и ние трябва да воюваме срещу него.

От урок по  книгата „Зоар”, 15.11.2010

[26584]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата“:

„Раби Шимон седял и се занимавал с Тора в нощта, когато невестата, т.е. Малхут се съединявала със своя мъж.

И всички другари трябва да се намират с нея цяла нощ и да се радват заедно с нея на нейните поправяния, които стават благодарение на тях. “

За да се включим в текста на Зоар, важно е да не преставаме да се стремим към единството. Тъй като неговата светлина може да влезе само в нашето обединено желание. В индивидуалното желание на човека светлината не ще влезе.

Трябва да разберем, че всичко, което четем в кабалистичните книги, разказва за връзката между нас. И затова отначало трябва да си представяме тази връзка като подготовка към урока, а след това да се вслушаме в кабалистите, които я описват.

Така аз изучавам науката кабала, предназначението на която е да поправи разбитата ни взаимовръзка. Преди всичко аз пробуждам във въображението връзката, която искаме да поправим, а след това се опитвам да разбера за какво именно обединение става дума.

Потопени сме в нощен мрак и не знаем къде се намираме. Нищо не ни е понятно, но ние работим, за да подготвим невестата – Малхут, нашето кли – за настъпването на „утрото”.

А на разсъмване, т.е. в края на усилието и поправянето, от мрака (егоизма) започват да се очертават контурите на нашите взаимовръзки и все по-ясно виждаме (в сутрешната светлина, свойството отдаване) къде и как тя трябва да се разкрие.

Когато накрая тя изплува от тъмнината, настава утро. Състоянието се проявява и в нашите връзки се разкрива светлината, свойството отдаване, милосърдие, светлината хасадим.

А след това в хасадим се облича светлината хохма – и настава ден. Тогава се протяга връзка между жениха и невестата, между Твореца и съсъда на нашата взаимовръзка, нашето общо желание.

А засега се намираме в състояние, което се нарича „нощта на невестата”. Ние се подготвяме. Между нас все още няма единство, в което би се проявила светлината.

Но ние се стараем да намерим мястото на нашето разбиване, напипваме разделящия ни егоизъм и средствата, които можем да използваме. Всичко това е работа през нощта, подготовка за първите лъчи на утринната заря.

От урока по Предисловие към книгата „Зоар“, 14.11.2010

[26468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Обръщайки се към трудовете на кабалистите ние можем да изучаваме науката, а можем да изучаваме и Тора (методиката на поправяне).

Под „наука” се разбират обичайните науки: физика, химия, история, география и т.н.

Именно така се отнасят към кабала в академичните кръгове. Книгата Зоар по тяхното мнение е била написана в средновековна Испания, а не в Израел преди 2000 години.

Учените се опитват да извлекат от кабалистичните източници знания, информация. Те обсъждат стила, правят анализи на текстовете, опитват се да свържат текста с исторически събития.

Такъв разсъдъчен подход няма нищо общо с „изучаването на Тора”. Защото Тора е методика на поправяне на нашата природа, към подобие на свойствата с Твореца. И в степента на подобие, Творецът се разкрива в нас.

Целта на всички „свети” книги е разкриване на Твореца от човека. Обаче такива първоизточници като Петокнижието, Талмуда, Мишна – изложени на земен, материален език, описват висшия свят в земни образи. В техните повествования ни е трудно да разгледаме духовните действия.

Езикът на кабалистичните книги помага да не се отклоняваме от посоката към поправяне и подобие с Твореца. Защото в тях самите се говори за това, как да се поправим,  посредством обединение, за да разкрием Твореца.

Ето защо езикът на кабала най-добре от всички е пригоден за достигане на целта, заради която е дадена Тора. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора, защото нейната светлина възвръща към източника”. За нас Тора е методика за поправяне, не  е наука, а светлина, възвръщаща към Твореца.

Казано е, че преди занятията с Тора трябва да я благословим, иначе вместо благослов ще получиш проклятие. Това значи, че е необходимо да се настроим на поправяне. „Да благословиш Тора” значи да благодариш на Твореца за това, че ти е дал възможност да се поправиш с помощта на светлината, която се крие в нея.

Книгата Зоар описва поправянето на нашата връзка – онова, което е било разбито между нас. Затова, изучавайки я, ние сме длъжни да се стремим към единство и да чакаме светлината – силата, която ще поправи връзката ни. Единствено тогава, в степента на нашето единство и поръчителство, между нас ще се разкрие Творецът.

Дайте да „благословим” Тора – да мислим за създаването на общо кли, обръщайки се към книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Без значение колко ни уморява усилието, когато четем книгата Зоар, и колко безвкусна  ни се струва тя, всички ние по време на четенето трябва да бъдем обединени в едно намерение, в едно желание.

В това се и състои нашата съвместна работа в поръчителството, срещу  вътрешните пречки на всекиго в  мислите за обединението.

При четенето ни се приспива, разконцентрираме се, губим смисъла на описанието, бродим в мъглата, самият текст не ни влече, не пробужда чувства – но именно в този текст е заложена онази светлина, която е длъжна да предизвика поправяне в нас, да ни доведе до обединение, т.е. към духовната форма.

Ние сме длъжни да се стремим към единство от наша страна и да очакваме действие от страна на светлината, така че тя да извърши точно онова, което трябва.

Ние желаем да се обединим, концентрираме се върху единното желание да сме заедно, когато всеки склонява глава. Аз осъществявам това усилие и желая светлината да извърши своето действие свише.

Това се нарича: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Чрез Тора ние се стараем да разкрием Твореца. Тора – това е светлината, възвръщаща към източника и обединяваща ни. А Творецът ще се разкрие в нашето единство.

Можем да си нарисуваме такава картинка: всяка дума на Зоар – не е дума, а е порция поправяне. Чувайки думата, аз не мисля за нея. Нека четецът да продължи с четенето. За мен всяка дума – това е нова капка светлина, обединяваща ни в едно цяло.

Обръщам се към всички приятели от всички краища на света: не ни достига точно това общо усилие.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”: „Благодарение на отсъствието на светлината, тоест нощта, която включва в себе си всички съдилища (диним) и страдания, противоположни на свойствата на деня, Хесед, съществува трепет пред Твореца. И ако не е трепетът, не би се разкрило свойството на деня и утрото”.

Нашето първо поправяне – това е трепетът. Аз се страхувам да получа светлина директно в своето желание. Аз се пазя, треперейки, боейки се от това, че няма да съумея да се удържа и „ще отворя вратите” за наслажденията, които се проявяват в светлината.

Подобно на гост, който се отказва от угощение, аз се заключвам с всички ключалки от страх пред възможността да получа тези наслаждения не заради отдаване.

Първият етап на поправянето на моето желание е да го удържа от прякото получаване на светлината. Това се и нарича „възвръщане от трепета”.

Такова е първото свойство, което трябва да намеря – страх за това, всички мои действия да бъдат само заради отдаване.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво по-голямо зло трябва да разкрием, за да ни освети светлината?

Отговор: Трябва да разкрием, че нашата вродена природа е Фараонът (егото), който не ни позволява да се издигнем над себе си. Трябва да го намразим, но все още го обичаме – продължаваме да се наслаждаваме да живеем в него. Когато, подобно на сегашните ни затруднения, започнем да получаваме удари, ние се разочароваме в своята природа и разбираме, че не можем да достигнем до духовното.

Така за първи път разкриваме своята природа като зло начало, като наш съперник, който е противоположен на Твореца, духовното. Това се счита за първото наказание на нашия Египет.

А що се касае до останалите девет наказания, не мисля, че ще се нуждаем от още девет подобни конгреса. Ще можем да преминем през тях в нашата взаимна връзка през ежедневието, по време на уроците ни. Ще преминем през тях бързо, защото ключът към всяка духовна степен е неговата първа степен.

По-късно това ще станe практика докато определен етап бъде завършен. Например, сега ще осъзнаем нашето собствено зло – ние започнахме този процес. Следващият път ще бъде бягството от Фараона, изходът от Египет – това се нарича духовно раждане.

От програмата „Неделна глава”, 12.11.2010

[26429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на невестата”: „Във времето на великия зивуг в края на поправянето, светлината на луната ще се уподоби на светлината на слънцето, както е казано: „И ще стане през нощта: ще има светлина”.

Излиза, че стъпалата ѝ се удвояват, защото и в продължение на 6000 години, тя е била в свойството на луната, както е казано: „И била вечер, и било утро””.

В крайна сметка, всички наши падения, всички тъмни нощи, се присъединяват към светлината на деня, към разкриването на светлината. Денят и нощта стават едно цяло. Всъщност става въпрос не просто за „удвояване” и дори не за увеличаване 620 пъти, както е казано.

В началото, Творецът е дал малка искра и нищо повече. После, работейки над своите желания, аз се обръщам към Твореца, към светлината, и искам поправяне. Благодарение на това поправяне, аз се уподобявам на светлината по свойства и тя се облича в мен.

В моето желание, усещам светлината като безкрайна, безмерна. Защо?

Работата е там, че когато желанието за наслаждение започне да расте в нас, то се проявява и формира самостоятелно. Предишните усещания дадени му от решимот, спускащи се отгоре надолу, съвсем не са тези, които то сега реализира.

Издигайки се, човекът на всяко стъпало се реализира съгласно предишните решимот, но добавя към тях своите стремежи, усилия и падения. Той разкрива разрива между себе си и светлината – разрив, който не се е проявявал никога досега.

Човекът е откъснат от светлината и се стреми към нея. Светлината идва, но след това следва падение, отново и отново, и благодарение на всички тези преживявания, хвърлящи го от единия край в другия, човекът намира нови детайли в своето желание.

Той открива невиждана преди това дълбочина, съвършено ново кли, самостоятелен порив, небивал стремеж към светлината.

По-рано, нито едно желание, нито едно решимо не се е записвало за негова сметка, а сега, когато полага старания, дори и по детски, това формира в него нови келим.

Ето защо, светлината, разкриваща се сега, несравнимо превишава онази светлина, която е напълвала желанието до разбиването – преди да започне нашата работа по пътя нагоре.

Слизането на световете и всички усилия досега – това е само обща подготовка към реалното поправяне. В нея се е проявила най-малката светлина – нефеш.

Както пише Баал аСулам, преди се е разкривала много малка светлина, но сега, когато нашето поколение започва да се поправя, то привлича големите светлини от всички светове – НАРАНХАЙ.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→