Използвайки като пример статията „Нощта на годеницата”, можем да добием представа как е била написана книгата „Зоар”.

Нейните автори са постигнали Малхут напълно и са разкривали в нея фрагменти на различни части, такива като желанието за наслаждаване заради получаване („ангел Дума”) – часта, работеща под Второто съкращаване (Цимцум Бет).

Мъжката част на Малхут се нарича „цар Давид”, а съответстващата на нея женска част – „Бат Шева”.

Кабалистите са разкривали светлината, поправяща Малхут, която може да чувства себе си разделена на две части и да работи само в едната от тях.

Те се наричат „МИ” (מי) и „ЭЛЕ“ (אלה). Ние постоянно работим над правилното съчетаване на тези части и по този начин се уподобяваме на Бина, на името Елоким (אלה-ים), което се състои и от двете.

Виждайки нашите корени в Ацилут и тяхното правилно функциониране, авторите на „Зоар” разкриват наименованията, тоест числовите обозначения (гематрията) на тези части.

А след това, те разказват образно за това и обясняват, че един път в историята, ние преживяваме такива състояния, когато духовният корен се спуска и облича в материалния свят.

Но тук се проявяват само следствията, а кабалистите разказват за корените, на които трябва да се уподобим. Затова, четейки книгата „Зоар”, трябва да си представяме свойствата, силите, действията, които те са разкрили на висшите стъпала, а не персонажи и събития от този свят.

Как да разкрием духовните действия? За тази цел трябва да изпълним едно условие – да стигнем до подобие между техните и нашите свойства.

Ние искаме да се обединим, да разкрием помежду си свойствата на това взаимно обединяване и да напълним със светлината йуд-кей (י“ה) онази част на желанието, която ще се разкрие във всеки.  

Тогава ще разберем и усетим, как да разпределим своите желания и да отделим частта Давид, с която можем да работим от частта, с която не можем да работим. А към Давид ще присъединим поправената женска част – Бат Шева.

Всеки ще прояви тези части в себе си, за да се обедини с другите и да поправи общата Малхут, в която според степента на поправяне се разкрива Творецът.

Всички светове се проявяват между душите – там, където е станало скриването и отслабването на светлината. Когато се стремим към единство, скриването изчезва и ние разкриваме формата на връзката, за която разказва книгата „Зоар”, докато не постигнем неограничената взаимна връзка – света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар”, „Предисловие”, 21.11.2010

[27177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво всъщност ни съединява – вярата в Добрият и Творящият добро, този идеал ли?

Отговор: Нас ни съединява светлината. Никакви наши идеали, нищо, създадено от нас, няма да сработи. Единствено ако молим светлината да ни съедини – тя го изпълнява. Едно просто действие – да или не. Само светлината!

Ние сме способни единствено да достигнем до правилната молба – и то с труд. Това е нашата единствена възможност – да си изясним нашето състояние, да разберем кое е хубаво, а кое – лошо, правилно да се подготвим за следващата степен към по-отдаващо състояние, където сме по-силно свързани заедно, – и да помолим светлината да ни даде силата на отдаване.

Но, стремейки се да се съединим, ние трябва да видим в нашето състояние не целта, а средството – за да отдаваме на Твореца. Не забравяй за Хазяина!

Защото в крайна сметка, ако през цялото време мислиш за собственото си изправяне, за своите неизправени свойства, ако си потънал в това през целия ден: „Аз трябва да се съединя с другарите! Защо не сме обединени?! Аз ли не съм изправен, или те?” – защо правиш това?

Ти забравяш за целта и мислиш само за половината работа! Ти крещиш, суетиш се, но си загрижен само за средствата. И какво искаш всъщност?…

Ние забравяме, че чрез съединението си трябва да достигнем до отдаване на Хазяина. Има Творец – и ние трябва да дойдем до такова състояние, че да отдаваме Нему, да извършваме такива действия, че Той да се наслаждава от нас. Затова се съединяваме.

Окончателното действие се намира в началният замисъл. Ти винаги трябва да откриваш пътя си съобразно крайната точка. Така се планира всичко.

Изясни си точно какво искаш да получиш в крайна сметка. След това започни да си записваш какви етапи трябва да предшестват това, какво ти е нужно – какви сили, пари, знания, оборудване. А ние крещим за средата на пътя, като че ли това е всичко…

Това е много важно, защото иначе няма да достигнем дори до средата на пътя. Защо? Защото получаваме светлината от крайната точка – от същият този Творец. Затова аз не мога да поставя пред себе си половината път в качеството на цел.

Аз не мога да приема за цел малка част от работата: аз искам да постигна съединение между нас от 10 грама, за да доставя 10 грама наслаждение на Твореца. Добре! Тогава ти имаш пълното действие – Рош (началото), Тох (средата), Соф (края). Това работи.

Но ако си казваш: „Аз искам да вложа всичките си сили, за да се съединя с групата! – нищо няма да получиш, защото това е само половината.

Затова Бала Сулам обяснява в статията си, че Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът за длъжни да присъстват във всяко състояние, иначе ти се отклоняваш от пътя и не вървиш към целта. И затова краят на действието трябва да присъства в началния замисъл.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава „Цав“, п. 56: „Има прекратяване на работата в съботите и по празниците, при всеки – в съответствие с неговото свойство.

Както например, волът, на когото надяват хомот и магарето, на което поставят товар, така също и онези, които са поставили върху себе си хомота на небесната Малхут, а също тфилин – в събота и по празниците са освободени от това.”

«Зоар» говори за състояния – делници, празници, съботи, начало на месеца (Рош ходеш). Това са специални сияния, идващи от ГАР на света Ацилут към душите, намиращи се в Малхут.

Разбитите души се издигат от световете БЕ“А в Малхут на света Ацилут (Малхут де-Ацилут) според това, как могат  да се присъединят към нея, тоест, желаят да се обединят.

Малхут де-Ацилут се обръща към З“А де-Ацилут, З“А – към Аба ве-Има (АБ“И), АБ“И – към Арих Анпин (А“А), а от А“А де-Ацилут идва обратно светлина към същите души, издигнали се в Малхут.

Тази светлина, пристигнала свише, се различава по своята сила и мощност. Има светлини с мощност алеф (1-ви ден на седмицата), бет (2-и ден), гимел (3-и ден), далет (4-и ден), хей (5-и ден), вав (6-и ден) и шабат (7-и ден, събота). Така ги назоваваме – според дните на седмицата.

Може да се каже и по-друг начин: тези светлини донасят на желанието за наслаждение различни свойства – хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут (последното свойство, шабат).

Затова, има светлини, различаващи се по свойства, които наричаме делнични дни. А след това, когато завършим стъпалото, идва специална светлина, наричана „събота“.

И тогава работата е забранена, тъй като ние не можем да работим с Малхут – с желанието за наслаждение. Можем да работим само с тази част, която можем да  съпоставим с желанието за отдаване – с шестте свойства, предшестващи Малхут.

Затова, седмият ден от седмицата е ден за отдих, почивен ден. Какво значи това? Няма работа – цялата извършена вече работа се събира и се разкрива в Малхут.

След това, има периоди от 30 дни – според луната, тоест отношението на  З“А към Малхут. Има празници – Нова Година (Рош Ашана), Сукот, Шавуот и други. Всичко това са различни светлини, идващи от Рош (главата) на А“А. Там е заложена цялата програма, по която работим.

Всички тези светлини се наричат „пробуждане свише“ (итарута де-ле-ела), защото това сияние не зависи от нас. Те постоянно се сменят и ни въздействат, предизвиквайки различни състояния.

Макар да казваме, че висшата светлина се намира в абсолютен покой, под това се разбира, че тя не сменя своята програма, път и посока.

Желаем ли това или не, тя ще извърши своята работа. Ако можем да привлечем от нея допълнително сияние – то ще ни е от полза. Ако ли не – тя ще направи всичко сама.

И затова се нарича абсолютен покой, а не бездействие. Тъй като всеки миг, светлината извършва безброй действия, на които не влияем. Но ние можем да предизвикаме нейното допълнително въздействие върху себе си.

От урока по книгата «Зоар», 21.11.2010

[27156]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Твореца, и аз не съществувам, как мога да Го помоля да стана като Него?

Отговор: Ти молиш Твореца да станеш такъв като Него, именно изхождайки от това, че ти не съществуваш, че все още всичко е Той. Впоследствие, ти ще разкриеш също точката на своето „аз”.

В теб има само една независима точка, която Той ти е дал – точката в сърцето, за да започнеш с нея да строиш своята независимост.

Твоята независимост е именно в това, че ти изискваш от Него да станеш такъв, какъвто е Той. Когато започнеш да молиш, да се нуждаеш да станеш подобен на Него, да придобиеш Неговите сили, – тогава всичко, което ще получиш от Него, ще бъде за твоя сметка.

Защото ти си събрал това желание и си го реализирал. Това и ще бъдеш ти. А всички твои земни желания и свойства, – въобще не се отчитат, сякаш не ги е имало.

Въпрос: Но за да се обърна за помощ към Висшия, аз трябва да знам кой е Той. Как аз строя вътре в себе си този образ на Твореца, към който трябва да се обърна?

Отговор: Образът на Твореца се строи от твоите въпроси, молби и противоречия. Това е форма, противоположна на Твореца, в която постепенно се разкрива Неговият образ.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26695]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как историята на Давид и Бат-Шева се проявява в груповата работа?

Отговор: Въпросът е правилен. Ние не работим просто над личните желания на човек, а над желанието, което е между нас. Именно това е било разбито и то трябва да бъде поправено.

В общото желание за поправяне всеки човек е със своя собствен егоизъм, който въобще не влиза в разчета. Вътре в мен има желание на животинско, растително и неживо ниво, които не подлежат на директно поправяне. Те ще бъдат поправени до степента, до която аз работя на човешкото ниво.

Това, което трябва да се поправи, е връзката между нас, нишките от връзка между нас. Това общо желание е зло по отношение на теб – намерението заради отдаване.

Остави всичко останало и работи само над човека в теб. Адам, този, който трябва да бъде подобен (доме) на Твореца. Всички останали желания автоматично ще го последват.

Затова цялата ни работа е извършена в групата. Малхут, Бат-Шева, е общото разбито кли, за което трябва да намерим поправяне, обединение. Спускащата се висша светлина АБ-САГ идва и взима част от светлината от нас. Така преминава Урия, светлината йуд-хей. Единствено вав-хей остава, с която можем да работим.

Тогава Давид взима една част от Зеир Ампин, която е предназначена за поправяне на Малхут, и започва да работи. Представлявайки екран (масах) с намерение заради отдаване, той поправя Бат-Шева и достига правилния зивуг, единство с нея, за да достави удоволствие на Твореца.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 18.11.2010

[26918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.444: Първият, който дошъл да води война с Исраел, бил Амалек.

И затова: „Краят му – е гибел”. Както е казано: „Защото Аз безследно ще изтрия спомена за Амалек”.

Във всяко от нашите желания, даже в най-големите и най-лошите, има своя мисия. Затова ние трябва да се отнасяме правилно към всичко – и към доброто, и към злото.

И макар, че ненавиждаме скритото в нас зло, не го желаем и не го обичаме, и бихме били радостни, ако то изчезне, но ние не разбираме, колко печелим от това, че то се проявява в нас, доколко всяко разкриване на злото лекува нашият егоизъм, тялото на нашата душа, придвижва ни напред, към Твореца.

При това злото не изчезва, макар че ние го отблъскваме, а отива към изправяне. Цялото зло се нарича зло, защото аз не мога да го обърна в добро.

Аз мога само да го изясня – част от него да взема и поправя, а другата част да оставя долу. В това се състои нашето изясняване. А в Края на Изправянето (Гмар Тикун) цялото зло ще се обърне на добро, – и там ще ни потрябват абсолютно всички наши желания.

Затова всички тези желания, които се наричат „Амалек”, „Аман”, – най-лошите наши желания, в които сякаш е невъзможно да се свържем със светлината, и няма никакъв шанс да ги уподобим на светлината, – в Края на Изправянето също ще придобият намерение заради отдаване и ще се присъединят към общата душа, към Малхут на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2010

[26477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина на изправянето, къде се намира и как да се присъединя към нея?

Отговор: Ние се намираме в съвършена реалност, създадена от Твореца, но относително нас тя се представя другояче.

В истинската реалност има всичко, което искаме: безграничност, светлина, съвършенство, вечност, Творец. А тук, в този свят, ние виждаме съвсем друга реалност – тъмнина, зло, егоизъм.

Едната реалност е отделена от другата от стълба със 125 стъпала, по които аз трябва да изменя своята природа.

Разликата е в това, че тук ние усещаме само този свят и се намираме в тъмнина, страдания и егоизъм – а за истинската реалност ми е необходимо да достигна намерението „заради отдаване”, вместо ненавист – любов.

Докато се намирам в природата на този свят, аз нямам никакви шансове да се измъкна от него в духовното – това е съвършено друго измерение, в което не мога да прескоча. Обаче съществува такава „чудесна сила” (сгула), която може да ми помогне.

В духовния свят всичко е свързано заедно – и в противоположност на това в нашия свят всички са разделени. Там има любов, тук – ненавист. Там има отдаване, тук – егоизъм, светлина – тъмнина, добро – зло. Тоест всичко е наобратно, както е написано: „Аз видях обратния свят!”

И ние бихме били в пълна безнадеждност, ако не съществуваше един детайл, който, за щастие, не е противоположен! Той ни е даден като край на спасителното въже, за който аз мога да се хвана, за да се приближа там.

На всеки от нас, разделените в този свят, е дадена духовна искра, „точка в сърцето” – това е и краят на въжето, спускащо се към нас от духовния свят. То е протегнато към всеки от нас от онова съвършено състояние, където аз се намирам в хармония и абсолютен комфорт.

Но това все пак е само една точка и аз не знам какво да правя с нея – аз само чувствам своята причастност към нещо висше. А освен това, на мен ми е дадена книга, която се нарича „Зоар”.

Материалната книга се намира в този свят, но в духовното пространство също съществува „книга”, което означава разкриване, светлина. И самото наименование „Зоар” означава висше сияние.

Получава се така, че, намирайки се в своя земен свят, заедно с книга, напечатана с някакви китайски йероглифи, ти искаш да се върнеш обратно във висшия свят, към своя корен! Тази точка те дърпа!

И сега това, което трябва да направиш, е да се постараеш да се обединиш с такива като теб, разделени един от друг, и четейки заедно книгата „Зоар”, да се стремите към светлината, за да ви повлияе тя и да ви направи подобни на себе си.

Това е всичко! Останалото не зависи от теб – това са дадени ти свойства: и злото, и ненавистта. Ти сам нищо не можеш да направиш с тях. Относно висшия свят ти имаш само две средства: групата и книгата.

И ако ги използваш, притегляш към себе си от духовния свят огромна светлина, която ти въздейства. Тя именно се нарича „Зоар” (сияние) или Обкръжаваща светлина, възвръщаща към Източника. Това е, което те променя. Светлината работи върху теб и те придвижва обратно към твоя корен.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Науката кабала ни е дадена, за да поправим своето състояние. След спускане от света на Безкрайността (Ейн Соф) в този свят, ние възползвалите се от кабала, можем да се издигнем обратно в света на Безкрайността. Кога? Когато най-накрая я приложим по предназначението ѝ.

В Безкрайността всички сме слети като един човек с едно сърце. Слети именно в сърцата си, независимо от телата. Под „сърца” се има предвид желания, намерения и дори помисли. Тъй като мисълта е призвана да усили и подреди желанието, тя е средство за работа с него.

И после, не е казано: „като един човек с едно сърце и един разум” – достатъчно е с едно сърце. Длъжни сме да обединим своите желания, за да станат като едно.

Какви желания? Тези, които са устремени към целта на творенията. Точно тях трябва да споим заедно. Те произтичат от Безкрайността, за да ги обединим и поправим.

Целият наш проблем е предизвикан от разбитите келим(съсъди) и разделянето, отделянето на тези желания, на тези искри, една от друга. Съответно, поправянето е тяхното сближаване и съединение.

То се осъществява посредством нашите старания, когато искаме да се обединим, четейки истински кабалистични първоизточници – трудове, написани от кабалистите, които са пребивавали в постижение на единство и поправяне.

С тези намерения ние трябва да се обръщаме към книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 181.2010

[26932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Цав“, п. 39: „…Тъй като Малхут била отделена от Зеир Анпин и построена като пълен парцуф. По такъв начин, на Зеир Анпин му липсва сфира Малхут.

И както му липсва Малхут в общото, така тя му липсва и във всяка негова част, – т.е. всяка негова отделна сфира се състои от девет сфирот, а не от десет.

Затова, когато Малхут се издига и се съединява със  Зеир Анпин, тя допълва всички негови части до десет сфирот, допълвайки всеки негов орган.

Това е  законът за интегралната система. Допълвайки всяка най–малка част  на системата, ние допълваме всички нейни части.

Всички отделни сфирот малхут са свързани помежду си, както и всички сфирот бина, З“А и хохма. Тъй като всички сфирот произхождат от общия строеж на Безкрайността: Кетер (К), Хохма (Х), Бина (Б), Зеир Анпин (З“А) и Малхут (М), или точката на буква юд, юд, горна хей, вав и долна хей. Освен този строеж, няма нищо друго.

А всички стъпала и светове, разпространили се от Безкрайността надолу, до този свят – това е същият строеж на Безкрайността, към който не можем да се приближим по правилен начин,  в неговия 100%-ов истински вид. И затова ни е дадена възможност да поправим същия строеж в умален вид, на по–малки проценти.

По тази причина, ние винаги допълваме същите сфирот. Всички малхут във всички светове произлизат от една Малхут на Безкрайността, във всички свои отделни сфирот, които, на свой ред, също се делят на свои отделни сфирот и т.н.

Всички техни малхут принадлежат на същата Малхут на Безкрайността. Всички З“А се отнасят към  З“А на Безкрайността. Също всички бини– към Бина на Безкрайността и всички хохми – към Хохма на Безкрайността.

Във всяко място, всяка сфира, всяко свойство е свързано със своя източник. И макар всички сфирот да са свързани помежду си чрез 10 сфирот, винаги съществува връзка между едноименните части.

Тоест светлините се разпространяват отгоре надолу чрез 10 сфирот: от кетер към хохма, бина, з“а и малхут, или обратно – издигайки се отдолу нагоре чрез отразената светлина.

Но, преминавайки този преход, светлината винаги стига до предназначената за нея сфира, влиза в нея  и я напълва с необходимата й светлина – от онова място в Безкрайността, от което е дошла.

Ако искам да напълня определено свойство, аз трябва да се отнеса към него със същото свойство, със същото желание, със същата светлина, – и така го напълвам.

Има аспект на преминаване на светлините – съгласно екраните, разпространението на  юд-кей-вав-кей отгоре надолу или отдолу нагоре, и има аспект на характера на сфирот.

И затова, не може, например „ухото“ да получи светлина, предназначена за „окото“ или да извърши неговата работа. Екранът на определено желание може да извърши определена работа, точно съответстваща на това желание.

Излиза, че във всички случаи има много точно разделяне на АВАЯ и трите линии, в съответствие с техния източник в Безкрайността – четири – буквената АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

От урок по книгата  «Зоар», 18.11.2010

[26904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→