Въпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междуособна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди - Няма коментари→

Мнение: Видният специалист в областта на управлението на риска, проф. Н. Талеб, смята, че ГМО представлява заплаха за целия живот на планетата. ГМО, в следствие на самата своя природа, неизбежно ще разруши екосистемите на планетата. Доколкото рисковете, свързани с ГМО, носят системен, а не локален характер, свойствените му черти се разпространяват в околната среда безконтролно и настъпва момент, когато ГМО преодолява така наречената „бариера на екоцида“, което ще доведе до екологична катастрофа.

Нищо не може да попречи на безконтролното разпространение на ГМО в природната среда.

Принципите на предпазливост отстъпват пред желанието животът да се направи още по-комфортен. За природата това може да завърши с екоцид, а това е необратимо изчезване на живота.

Освен математическите модели за оценка на риска, които говорят за невъзможността ГМО да съществува в природата (в края на краищата, целият свят ще се зарази с тези променени организми), съществуването на ГМО противоречи на принципа на предпазливостта заради риска, на който те подлагат системата.

Йерархично организираните изменения на системата, по пътя на внедряване на ГМО, категорично и статистически се различават от възходящата система на обикновеното селско стопанство.

Съществува огромна разлика между експериментите със селекция и йерархично организираното инженерство, при което определен ген се взима от определен организъм и се поставя в друг. Такъв продукт не може да се нарече „неутрален“.

Биотехнологичните компании продължават да разработват ГМО, пренебрегвайки предпазливостта и утвърждавайки, че без широкото внедряване на ГМО е невъзможно да се победи Господ. На практика е равносилно на това, да се борим с бедността, играейки на рулетка. Такъв подход едва ли може да се нарече научен или дори логичен. Тези хора не осъзнават, че измененията в семената в резултат ще повлияят на всички нас.

Реплика: Освен промяна в природата на човек от егоистична в алтруистична, няма друга възможност да се намали потреблението до рационално ниво и да се прекрати отношението към планетата не като към разумно същество, система, с която е необходимо да се намираме в равновесие. Това опира до изменение на съзнанието на човека, което може да се постигне само с интегралното възпитание.

[131888]

Filed under: Заповеди, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.65: Съществува обратен ред на светлините и съсъдите. Сред съсъдите първо израстват високите, и затова в практическите заповеди първите поколения се поправили повече от последните. А между светлините първо излизат ниските, и затова последните поколения се поправят чрез тях повече, отколкото първите.

Въпрос: Какво се подразбира под „практически заповеди“?

Отговор: Това са заповеди, които изпълняваме помежду си на физическо ниво, доколкото нашите намерения още не са изявени достатъчно. Ние нямаме достатъчна дълбочина на желанието.

Същото е характерно и за развитието на човечеството: с времето ние все повече преминаваме от физическа работа към умствена, към все по-деликатни сфери, към наномеханика, нанотехнологии, биология и т.н.

Това вече е работа на ”тежките” съсъди с голяма ”дебелина” на желанието. Когато и се съпротивляваш, на твое разположение се оказва цял един спектър от светлини, съответстващи на текущите ”дълбини” на егоизма. И ти започваш да работиш със светлините, с намеренията, с тънки и мощни инструменти, с една дума, като с лазерни лъчи вместо с подръчни материали. Дори самата мисъл става средство, позволяващо промяната на света – ние вече сме близко до това.

А по-рано, при малка дълбочина на желанието, ние нямахме възможност да проникнем във вътрешната част на света и да проявим неговите съставни. Без голямото зло начало, ние не можехме да подразделяме, сортираме и да управляваме.

По такъв начин, има работа в действието, и има работа в намерението. Първата се провежда в Галгалта ве–Ейнаим, а втората – в АХАП. Докато съсъдите са ”прозрачни” в нулевата, първата и втората степен на авиют, преобладава практиката – с други думи, намерението в такива условия се наричат ”действие“, и за това е казано: ”Всичко, което е по силите ти –  направи го”. Тази работа също не е за ръцете, но намерението засега е малко и не е подкрепено с голяма дълбочина на желанието и не е изложено на съпротивление. Аз още не изграждам намерения, противоположни на онова, което се разкрива в мен.

От друга страна, постоянното намерение ”оседлава” мощното получаващо желание на третата и четвъртата степен на авиют. Там се крие истинският егоизъм, срещу когото трябва да работя – вече не ”на дребно”, както по-рано.

Едно е когато малкото дете, макар и да не иска, се извинява на майка си, и друго, ако предложите това на петнадесет годишен тийнейджър, който вече се чувства голям и се сблъсква със силно вътрешно съпротивление. Такава е разликата между действието и намерението, а също така и между забраняващите повелителните заповеди.

Въпрос: В този смисъл, какво представляват самите ни физически действия в групата: дежурствата и т.н.

Отговор: Тези действия въпреки всичко се оценят в зависимост от намерението. Казано е, че заповедите не се нуждаят от намерение, т.е. от правилно намерение за отдаване. И въпреки това, всичко се оценя съгласно намерението, още егоистично, но целенасочено.

”Искам да достигна Твореца.”
”Какво означава това?”
”Не знам. Да стана добър.”
”Но да бъдеш добър означава да действаш за отдаване.”
”Искам да действам за отдаване!”

Изобщо, понятие си нямам, какво е това отдаване и го искам само на думи – но това вече е достатъчно, за да бъда включен в поправянето.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.02.2014

[128528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В Тора се описват заповедите и законите. Каква е разликата между тях?

Отговор: Законите (мишпатим) изхождат от страната на ограниченията, а заповедите – от страната на желанието да се съблюдават и изпълняват. Но по принцип и тези, и онези ни показват едно: по какъв начин  човек трябва да се уподоби на Твореца.

Става дума не за нивото на нашия свят. В Тора всички закони и заповеди се разглеждат относно нашия егоизъм и как той да бъде преобразуван в нещо обратно на себе си, подобно на Твореца, на свойството на пълно отдаване, любов, връзка с всички, когато в тази връзка се разкрива самото свойство отдаване – вселенската сила, наричана Творец.

В разкриване на тази сила има ”613 егоистични свойства”. Ние трябва да ги поправим от егоистичното прилагане за самия себе си, за собствена полза, дори понякога във вреда на другите (така ние усещаме собствената полза), на алтруистично прилагане, да ги обърнем в полза на другите, и с помощта на това да се съединим, да се слеем, да се уподобим на Твореца.

В тези действия ние имаме ограничения, когато аз се издигам над своя егоизъм и преставам да работя с него. След това, така го преобразувам, че мога да извършвам алтруистични действия  над него. А след това сам присъединявам този егоизъм към моето алтруистично намерение и действам заедно с него за благото на отдаването.

Например, крадецът престава да краде. Това е първата заповед. Втората заповед – цялото майсторство в кражбата той отдава за благото на хората. Както например в разказа на О. Хенри крадецът отваря сейф, в който е влязло дете.

По такъв начин, присъстват всички етапи: издигане над егоизма и преобразуването му в действие – в алтруизъм. Първо е ограничението: аз не крада. Второ, издигане над егоизма: каквито и алтруистични възнаграждения да ми предложат, каквото и да ми дадат, аз все едно, няма да се възползвам и няма да извърша действия, които биха навредили някому. Трето, използвам бързината на реакцията, способностите си и възможностите си, за да отдавам, насочвайки ги към любовта.

Така се разпределят и заповедите, и законите. Но в тяхното изразяване има ограничения на дясната, лявата и средната линия спрямо себе си, обществото, Твореца – много и различни нюанси.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната книга”, 11.03.2013

[111526]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави всякакви образи на това, що е горе, и това, що е долу на земята, и на това, което е във водата и по-ниско от земята.

Не им се кланяй и не им служи; тъй като Аз съм Богът твой всесилен, Бог – ревнивец, наказващ за вината на бащите децата до третото и четвърто поколение, онези, които Ме ненавиждат, и творящ милост на хилядите поколения, любящите Ме и съблюдаващите заповедите Ми. [Тора, Изход, Итро, 20:3-20:6]

Заповедите се смятат за основа на целия човешки кодекс, на човешкото съществуване. Те са приети от всички религии, от всички общества като основа на човешкия всеобщ живот. Но работата е в това, че в кабала те имат съвършено друг смисъл.

”Не си прави други Богове, не си прави никакви ваяния” – това е най-неуловимата заповед.

Тоест Аз съм Единствен! Аз съм Безтелесен. Мен не можеш да ме изобразиш, в никакъв образ не можеш да си ме представиш, да ме усетиш с чувствата и разума! Аз не ви давам никакъв повод! Мен не може да ме сложиш в джоб, да ме изправиш в ъгъла, да ме закачиш на стената, да си направиш от Мен амулет или някакъв знак – нищо!

А при човека не е така. Той е като малко дете, което хваща някаква играчка и цял месец не се разделя с нея. Тя го успокоява.

Човек влиза в храма, моли се, изповядва се и се успокоява: ”Всичко ще бъде наред, всичко ще е добре”. Това за него е като лекарство, предпазващо го от всякакви проблеми: социални, семейни и т.н.

А тук ти нямаш нищо! Ако не можеш да си Го представиш, то няма към кого да се обърнеш. Ето в това е проблемът. Излиза, че за обикновения човек от нашия свят Бог не съществува. Той не може да си Го представи, нито да Го почувства. Тъй като това се явява някакво свойство на отдаване, любов, нещо, което няма форма, което изпълва всичко, и в същото това време – е нищо. Къде да разкрие това? Той трябва някак си да Го почувства! Няма нищо!

Затова Бог, онази Висша сила, за която всъщност става дума в Тора, ние по никакъв начин не можем да си Го представим, да си Го въобразим и да сме в контакт с него. За тази цел трябва да се закачим за нещо, към нещо да се обръщаме, някак да си Го представяме.

Въпрос: Защо ми прекъсват всички връзки? Човек сякаш е закачен за въздуха… Защо?

Отговор: За да Го откриеш на съвършено друго ниво, да се издигнеш на Неговото стъпало. Тогава ще започнеш да усещаш онова, което по-рано не си усещал, и да определяш онова, което преди не си могъл да определиш, защото в теб ще се появят нови органи за усещане, наричани ”петте сфирот”.

А до тогава: ”Какъв Бог? Няма такова нещо”. Разбира се, има някаква природа, която ме управлява, води ме напред, нещо прави: кара ме да живея, да чувствам, да раждам, ръководи ме с помощта на обкръжаващото ме общество, а след това ме погребва, и това е всичко.

Аз специално заострям вниманието ви, показвайки, че човека няма никаква връзка с Твореца и с Тора. Затова е казано, че Тора е чиста, защото никой все още не се е докосвал до нея нито веднъж.

Тора е учение, духовна механика, която е напълно откъсната от хората! Това, че сме я приели в качеството на всевъзможни красиви правила на човечеството, като юридически закони  – това е добре. Без това щяхме да бъдем варвари!

Но още веднъж подчертавам, че тези правила и закони нямат никаква връзка с истинското съдържание на Тора. Трябва да разберем, че не в това се състои нейната сила, нейната истина, нейната сърцевина. Съвършено не е в това, което ние правим в нашия свят, а е в това, да ни накара да се издигнем на следващото стъпало, където ще разкрием Твореца, и на нас не ни трябва Той да е явен, облечен в някакъв образ или явление. Ние се издигаме към такива органи за усещане, където нямаме нужда от образи, тъй като излизаме извън себе си!

Затова заповедта ”не си прави други богове” се явява като първа, основна. И всяка следваща заповед (те не са просто така написани в определен ред) определя нейното изпълнение, определя всичко останало.

Ако не можеш да я изпълниш, всички останали са без значение. Те не те водят към целта. Тази първа заповед трябва винаги да е пред теб. Заради нея ти изпълняваш всички останали.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната книга”, 25.02.2013

[109450]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора - Няма коментари→

От статия на Баал a-Сулам ”Предисловие към ТЕС”: В решението на тази мъглява загадка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър”.

Мъглява гатанка: в какво се състои смисълът на този живот, каква е целта? За какво съществува цялата тази Вселена, ние самите и всичко онова, което усещаме? Ако човек достига до този въпрос, то трябва да намери и неговият отговор, да открие същността на живота.

Той вече не се пита дали този живот на земята е добър или лош, не се стреми да разбере или да постигне повече. В него се ражда въпросът за неговата основа: откъде идва този живот? Защото всичко съществуващо си има своя смисъл – с каква цел природата или някаква висша Сила е създала нас и целият този живот? Какво означава това съществуване?

”И в разрешаването на тази мъглява гатанка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър. Именно изпълняващите както трябва Тора и заповедите вкусват от живота и виждат и свидетелстват, че Творецът е добър”. Тоест съществуват някакви закони, които човек като изпълнява, той сякаш настройва себе си да усеща смисъла на живота, неговите основи, източника. Това е усещането за източника на Вселената, не само на самия човек или дори на цялото човечество – а на цялата Природа: откъде и как се е появило, и към каква цел ни води.

Кабалистите казват, че това е възможно, ако човек извършва в себе си специално поправяне. Сега това не можеш да го доловиш и затова имаш само въпроси. Но самият въпрос вече означава, че си способен да намериш решение. Излиза, че самият този въпрос, плюс изпълняването на ”Тора и заповедите” , т.е. правилното калибриране към получаване в чувствата и разума – ще те доведе до решение, което звучи така: ”Вкусете и вижте, че Творецът е добър”. Това означава, че ще почувстваш и разбереш, доколко е добра силата, намираща се в основата на цялата природа.

За сега ние не разбираме смисъла на добро и зло. Смисълът на живота – е постигането на същността на творението, а не просто приятен вкус. Усещането на добрината на Твореца, означава, че аз напълвам с тях всичките си празнини, изискващи отговор.

Заповедите –  са особени, определени действия, които трябва да извършим. Изначално, в нас съществува въпрос, неудовлетвореност, празнина, която ни дърпа и ни тласка напред, към постигане на отговора. А за постигане на този отговор, ние трябва да се подготвим, за да можем да го почувстваме и разберем – да се самоиздигнем на нивото на този отговор.  

Тези изменения в самите себе си трябва да осъществим сами, доколкото усилията ни формират в нас способността да разберем отговора. Затова нямаме избор: да изпълняваме заповедите (да извършим поправянето) или не. Целият процес е построен така, че човек напредва дори без да го питат искали или не. Но ако той постоянно се стреми сам да намери поддръжка, която да му помогне по-бързо да напредне към отговора, то според тази мяра реализира своя свободен избор.

Казано е, че ”Грешниците още докато са живи се наричат мъртъвци”. Ако човек не реализира методиката за поправяне, за напредване, ако не използва светлината, възвръщаща ни към Източника, то неговият живот е достоен за съжаление. Независимо, че в материален смисъл може и да се усеща добре по различни причини, но той няма да напредва към целта. И затова, неговият живот ще остане на нивото на животинското съществуване.    

Човешкото стъпало означава, че човек използва светлината, възвръщаща ни към Източника и през цялото време се издига от животинско ниво, на стъпалото човек, Адам, което означава подобен (доме) на висшата Сила.

От урока ”Предисловие към ТЕС”, 12.11.2012 

[93863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - Няма коментари→

За да получим пълната и реална картина на реалността, трябва малко да се отклоним от тази, с която сме свикнали, и доколкото е възможно, да се постараем да си представим постоянното състояние – желание за наслаждение, създадено от Твореца. А всички движения се случват единствено вътре в това желание – в неговото осъзнаване. Ако това желание се старае да усети своето истинско състояние, това се нарича движение.

Ние се намираме тъкмо в такова състояние, само в своето разбиране и усещане възприемаме някаква друга, въображаема реалност. Тази изкривена картина е следствие на това, че притежаваме свойства, които са противоположни на истинските. Това е нещо като упражнение, игра, в която сме въвлечени, за да прилагаме усилия, като малки деца, опитващи се да постигнат успех в играта, а за сметка на това, получават знания, разбиране, усещания, разум и развитие.

Защото ако не са тези игри, детето би пораснало като животно: от малко животно ще стане голямо. Но точно благодарение на игрите, на които всеки път се учи, то се променя и става човек.

Ето и ние се намираме в такова състояние. Нарочно са ни дадени усещания, отдалечени от истинските, за да се постараем да се уподобим на истината, като малки деца, които подражават на възрастните. И съответно на нашите опити, започваме да възприемаме това истинско състояние, да навлизаме в него, да усещаме, че се намираме в него.

Излиза, че цялата наука кабала се състои от съвети – как да достигнем до това истинско състояние, какви закони действат в него, какви действия произтичат, какво можем да направим, че постепенно да преминем от нашето сегашно състояние в друго, по-прогресивно: за сметка на какви мисли, действия и желания.

Всичко това се нарича работа за Твореца, защото посредством нея искаме да се уподобим на Твореца. Творец е общата сила, общото желание, свойство. И затова, за да заприличаме на това свойство, наречено Творец, трябва да създадем условия за Неговото разкриване в нас. Тъкмо това правим, крачка след крачка, с помощта и съветите на кабалистите.

Поетапните ни поправяния от абсолютна противоположност на отдаването до пълно подобие с него се наричат духовна стълба, по която се изкачваме от свойството получаване към свойството отдаване. По тези стъпала на подем усвояваме духовните действия, разбирането за свойството отдаване във всичките му форми.

Такива поправяния на егоистичните свойства в отдаващи се наричат изпълнение на заповедите.

От урок по статия на Рабаш, 31.08.2012

[87347]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията „Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Към духовните заповеди и престъпления се отнася само това, което влияе на общата система, на разкриването на висшата светлина, на способността да се уподобим на Твореца. Разбира се, че това предполага и нормални отношения в материалния свят към ближния, към света и човечеството, природата, екологията. Тъй като към твоето отношение се включват всички твои усещания. Но заповедите и престъпленията съществуват само относно съединенията, подобията или разликите с Твореца.

В това има неживо, растително и животинско стъпало, а последното стъпало, човек – именно той извършва всички престъпления. Ако желанието за наслаждаване на човешко ниво, готвещо се да се съедини и стане подобно на Твореца, прави нещо обратно на това – то се нарича престъпление.

Да престъпи заповед може само Исраел, ”стремящият се към Твореца”. А при ”народите на света” има само седем заповеди от синовете на Ной. Човек, който не е излязъл на правия път, изкачвайки се към Твореца, наричащ се Исраел (яшар – кел), също трябва да се отнася добре към останалите: да пази природата, нейното равновесие и екологията, да има законен съд, да има справедливост на земно ниво, да не яде месото на още живо животно и т.н.

Но духовните заповеди и престъпления се отнасят само към духовните стъпала – към лявата и дясната страна. Без усещането за престъпление не можеш да разкриеш своето зло начало и да усетиш, че се нуждаеш от светлината, възвръщаща те към Източника. Така достигаш до средната линия.

Затова е казано, че няма такъв праведник на земята, който да извършва добри дела и никога да не е грешил. Трябва да разкрием всичките престъпления на своя егоизъм, тъй като без това, няма да изпитваме нужда от поправяне. Ако е написано, че праведникът е пълен със заповеди, като нар със зърна, това означава, че отначало той е разкрил в себе си толкова престъпления.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[76525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→