Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на групата да придобием трепет пред Твореца?

Отговор: Първо, в групата трябва да отработя всичките си изходни свойства: ненавист към другарите, изолираност, грижа за себе си,  завист, честолюбие и всички останали проблеми. Всички тези качества трябва да станат доста по-изпъкнали, по-явни, за да ми стане ясно в какъв егоизъм се намирам. Длъжен съм да осъзная своето зло. Но всички тези изяснявания се случват тъкмо тогава, когато се стремя към доброто.

Трябва да се стремя да разкрия любовта на другарите към мен, за да ми се размекне сърцето и да ми даде желание да търся връзка в материалната форма. Тогава ще започна да чувствам, че вътре в много по-вътрешната връзка с другарите се разкрива някаква гореща и мощна енергия не от този свят, необикновена сила и топлина, особена връзка.

И тази връзка не зависи от нас, от това, какво извършваме сега и къде се намираме в дадения момент със своите чувства и разум. Това е нещо постоянно присъстващо и свързващо, съвсем независещо от нас. Съществуват невидими железни вериги, с които сме свързани помежду си.

Благодарение на това, че усещам такава връзка между всичките сърца, разкривам принадлежността ни един към друг. Това необходимо усещане е, за да развием някакво съпротивление срещу своя егоизъм.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2012

[87734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, „съществуващо от нищото“, че вътре в това „нищо“ има нещо от „съществуващия“. И затова от „нищо“, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията „дай-получи“ може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.09.2012

[87846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Прислужницата, наследяваща своята госпожа”: Цялата сила на ”госпожата”, т.е. властващата във вътрешната част, е заложена в силата на нашата мъдрост и разум. А сега в масаха преобладава горделивата ”прислужница”, наследница на тази мъдрост. Знай, че тази сила на народите е верига, с която оковават краката на Израеливите синове, озоваващи се под тяхна власт.

Въпрос: По какъв критерий човек може да определи какво изучава: методиката за поправяне или просто ”премъдрости”?

Отговор: Зависи в какъв съсъд иска да получи това, което изучава.

Всъщност, нас ни влече към знанието. Но си представете: няма книги, няма хартия и писмени принадлежности – седиш и се учиш и от всичко това нищичко не запомняш. Защото се учиш, за да се усъвършенстваш, да придобиеш нови свойства, които ще ти помогнат всеки път да откриваш нови светове. Това е правилното обучение.

Въпрос: Но трябва да организираме разпространението и това по идея ни задължава на традиционното учение. Трябва ли ни тази “премъдрост“ за разпространението на науката кабала?

Отговор: Тази “премъдрост“ ти трябва само като “начало“ за връзка със светлината и за промяна в теб. Кабала изучава не този, който е умен.

Въпрос: Какво ще разказвам на хората на лекциите и на уроците?

Отговор: Към хората ти наистина се обръщаш с “премъдростта“ и постепено им обясняваш кое е главното – всичко друго, но не и количеството знания, а промяната на вътрешното желание. Именно в него, според степента, в която то съответства на светлината, започваме да усещаме духовните прояви.

Осъзнавайки това, виждаш, че летвата е поставена твърде виасоко: “Мога всичко друго, но това е свръх моите сили“. Оставаш безпомощен и тук се появява възможност да издигнеш молба и истински да разбиеш сърцето си…

Въпрос: И все пак, какво да правя с влечението към знанията?

Отговор: Да издигнеш вярата над разума, за да бъде необходимостта от отдаване по-висока, отколкото потребността от получаване. При това не отхвърляш знанието. Тъкмо обратното, когато се издигаш с вяра над разума, твоят разум расте съобразно с вярата.

Тъй като “вярата“ е усещане на Твореца, обоснованото подобие на Него. Стремиш се да придобиеш съсъд за отдаване, защото в него ще получиш разкриване на Твореца, ще можеш да Го разбереш, да Го усетиш и да Му доставиш удоволствие. В теб няма намерение за напълване на материалните ти съсъди – желания, устремени към знанията. Те са необходими само за да разбереш как да се “отформатираш“ и да се окажеш в съответствие с Твореца. Ето какъв разум ни е нужен…

От урок по статията “Прислужницата наследяваща своята госпожа“, 04.09.2012

[87638]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво усилие, какво пробуждане не ни достига, за да помогнем на хората да сломят бариерите?

Отговор: Те трябва да знаят, че целта се постига не с викове и улични безпорядъци. Вместо това трябва да се научим на обединение.

Защото обединението не е просто нещо. Тук не помагат пламенните призиви. Човек трябва да провери себе си, да намери силите, с които да осъзнае единството и да го поддържа.

Методиката на обединението – именно това е методиката за вътрешното поправяне на човека. Защото вътрешно съм устроен така, че не искам да се съединявам с другите. Мога да говоря за това, мога да пея за прославата на единството в света, да организирам дни на всеобща любов… обаче, на практика, всички сме егоисти и за никой не е по силите да се съедини с другите истински. Не защото не иска, а просто е неспособен.

Трябва да осъзнаем това и да започнем да се променяме. Поправянето на света – това е поправянето на всеки. Трябва да променим човека, при това всеки – себе си, а не другия. Е, да помогнеш на другия – означава да му предадеш методиката и да го поддържаш в първите стъпки, които е в състояние да осъществи. Мога да му давам пример, колко е важно това за мен, за да почувства и той значимостта на тази идея.

Трябва да се действа изключително на принципите на взаимността. Различаваме се от всички останали по това, че говорим: “Може да се постигне обединение, може да се издигнем над кризата. Способни сме на това, имаме методиката за обединение, базираща се на поправянето на човека. Това е предназначението на цялата Тора, както е казано: “Създадох злото начало и създадох Тора като поправка, защото криещата се в нея светлина връща човека към Източника”. Така самият човек става по-добър. Използваме тази методика, позволяваща да привличаме светлината посредством изучаването на науката кабала и работата в група.

От урок по статията „Тяло и душа „, 07.09.2012

[87872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Известна е алегорията, представяща отношенията между човек и Твореца – за госта и Хазяина. След като Хазяинът извадил пред госта всички свои угощения, гостът усетил огромен, просто изгарящ го срам. Той бил готов на всичко, само да не чувства този срам. И тогава Хазяинът от милосърдие към госта, направил скритие.

Но какво скрива Той? Ако хазяинът просто скрие Себе си, то гостът спокойно ще изяде цялото угощение, стоящо на масата и с това ще се свърши всичко. Гостът така и ще си остане бездушен егоист, умеещ само да получава и ще съществува само в материална форма, напълно отделен от Хазяина.

Излиза, че едното скритие на Хазяина не е достатъчно. Необходимо е също така да се скрият наслажденията, а после да се играе с тях, откривайки ги в такава степен, каквато гостът може да върне на Хазяина същото това отношение, каквото Хазяинът разкрива спрямо  госта на малки порции.

Всички тези три компонента: наслажденията, усещането за Хазяина и апетита на госта трябва да се разкриват постепенно, както и  да си съответстват едно на друго. И тогава с малки порции е нужно да се създават условия за госта, в които той да може да изгради равностойно отношение към Твореца, с такава любов, с каквато Творецът се отнася към него.

Как да се направи това? Най-малкото стъпало, на което Хазяинът разкрива наслаждението в угощенията и показва своето отношение към госта – спрямо госта е огромно стъпало. Защото за него е някакъв нов живот, който не е чувствал в условията на скритие. Той трябва от по-рано да развие в себе си готовност, да се отнесе към Хазяина така, както Хазяинът се отнася към него на най-първото стъпало. Когато се разкрият вкусовете на угощението, гостът трябва да не се увлича от тях, а да ги  използва само като средство: да ги приеме и над тях да изгради любовта към Хазяина.

Получава се, че съкращението и екранът трябва да предшестват разкриването на светлината, на Твореца. Тоест, на първо време ни е необходим страх пред Твореца. Човек е задължен да развие в себе си такова качество: трепет, страх, че няма да съумее да отдава на Твореца, постоянно вълнение за това, че ако изведнъж Творецът се разкрие, “аз няма да бъда защитен от егоистичното наслаждение и няма да мога да Му отговоря с любов”. В този страх е заключена необходимата подготовка за разкриването на Твореца.

И този страх съществува на всички стъпала, само че в различни видове и с различна сила. Но страхът е задължително условие. Ако човек го придобие, е готов за разкриването на Твореца.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 03.09.2012

[87743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е взаимното включване, което трябва да постигнем заедно?

Отговор: Включването на желанията едно в друго някога е настъпило за сметка на тяхното разбиване. Включването в чужди желания е възможно и без разбиване, за сметка на общи екрани. Но не е възможно да се включим един в друг за сметка на желанията. Ако аз искам сладко, а ти – солено, то това са две различни, несъвместими желания. Те могат някак си да се облекат едно на друго, но никое от тях не отменя другото. Всяко желание има свое място, където се проявява и получава напълване.

Светлината е породила всяко желание и го държи във вида, в който то е създадено. Затова възниква много голям въпрос: какво, в такъв случай, означава включване, проникване в чуждото желание и как е възможно това?

Включване е възможно само във външните форми, които си придаваме, а вътре си оставаме все същите. Не можем да се включим един в друг чрез своите желания, защото всеки си има своите желания. Казано е: „Както са различни лицата им, така се различават и техните мисли и желания“. Не можем да се съединим с желанията си, тъй като всяко от желанията е ясно определено и отделено от останалите.

Всеки е създаден от своята специална светлина. Но когато желанията ни придобиват форма на отдаване спрямо единен източник, те могат да започнат да се обединяват чрез тази форма на отдаване и да се включват едно в друго. Благодарение на факта, че те имат общ източник – един за всички. Ако всички желания се устремяват към него, поради общото желание, те започват да се преплитат и проникват взаимно.

В противен случай взаимното включване е невъзможно. Само общият източник изисква от нас да се съединим и спояваме помежду си. В противен случай бихме си останали разделени. И това е единственият начин, по който можем да постигнем истинско съединение, а не като банда престъпници, биещи се помежду си за обща егоистична изгода, където всеки си остава със своите желания и с помощта на обединение очаква да получи напълване за самия себе си.

Но ако искаме да се включим в желанията на другите, това е възможно само в отразената светлина, насочена към един източник, който ни свързва един с друг. Написано е: „Творящият свят на небесата, ще го възцари и между нас“.

Самите желания никога не ще могат да се съединят, всяко ще остане само за себе си. И ако това не беше така, и те отново се слеят в едно желание, на края не бихме постигнали поправяне 620 пъти по-голямо, отколкото е било преди. Това е 620-кратно увеличение и се дължи на факта, че всяко желание остава непроменено, всяко се намира в своята черупка (клипа), обвивка. И когато, независимо от всичко това, те се обединяват в един плод, под една кожа, като зрънцата на нара, става 620-кратно постигане на съвършенството, сливане със светлината и нейното изясняване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.09.2012

[87536]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се осъществява съединението между пряката и отразената светлина?

Отговор: При съединяване на пряката и отразената светлина, всяка сфира влиза във всички сфирот, подобно на интерференцията на вълните, където много вълни се наслагват една върху друга. И за сметка на това, ние се задълбочаваме в замисъла на творението, в Твореца, постигайки Неговото изначално желание, от което е излязло това натрупване на вълните и отделните сфирот.

Преминавайки от частното към общото, ти се задълбочаваш в това висше обобщаване и постигаш Неговата мисъл, намерението относно творението. А благодарение на това, че постигаш Неговото действие, ти самият ставаш такъв.

Пряката и отразената светлина – това е твоята работа относно останалите. Десет сфирот на пряката сфера, идващи при твоята Малхут, произлизат от включването ти към обкръжението. Иначе не би разкрил пряката светлина. Разкриваш я единствено ако се намираш във връзка с групата.

Но би могъл да се слееш с обкръжението и да разкриеш пряката светлина в него само благодарение на това, че си направил съкращаване на своето желание. Първо, трябва да достигнеш до състояние, в което искаш да се обединиш с обкръжението и откриваш злото в себе си, желанието да използваш всички. Молиш се да получиш добро желание и след много усилия получаваш сила, за да направиш съкращаването, неутрализирайки своя егоизъм по отношение на останалите. След това се молиш да ти се даде сила, за да отдаваш на другите. И започваш да разкриваш, че между вас съществува връзка.

В тази връзка между теб и останалите започваш да разкриваш пряката светлина, която ти свети от там. Поради това, че желанието ти се намира в съкръщение, светлината може да ти свети. Тя ти свети в зависимост от съкращаването, доколко се удържаш от егоистично получаване, от това съединение на топлина и любов от другите, от тяхното съучастие.

А сега над това съкращаване трябва да изградиш екран, който да определя как ще се отнасяш с другарите си и как чрез тях ще отдаваш на Твореца, на Кетер. Така развиваш системата на своя отговор към Твореца – системата на отразената светлина.

Вълните на пряката светлина идват отгоре, а отразената светлина се издига отдолу нагоре и се натрупва върху пряката светлина като интерферентните вълни, допълвайки я. При това, всяка вълна получава своя особена форма, преминавайки през особен прорез на желанието. Излиза, че с всички свои желания се включваш във всички свойства и желания на всички останали. А когато накрая достигаш до Кетер, то с това създаваш от себе си едно малко подобие на Твореца. Това се нарича отразена светлина. И там, в Кетер, вие се сливате един с друг.

Но всичко това изначално се изразява във връзката с останалите, иначе няма да усетиш нито пряката светлина, нито ще създадеш отразена. Не сме способни да действаме относно Твореца. Действаме вътре в общото разбито желание, стремейки се да се обединиме с него и да се включим в него. Нямаме друго място за действие, освен разбитите желания, които ни се представят във вид на общество. Творецът – това е обобщаване на всички тези желания, скритият източник, който ни управлява. А нашата задача е да реагираме на Неговото управление и да се присъединим към Него, и тогава Той ще се открие. Тоест цялата работа е в проникването в чуждите желания.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот“, 02.09.2012

[87533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че висшият се съкращава спрямо нисшия?

Отговор: Означава че, нисшият вече не го чувства висок. Сега той има избор: или да остане с впечатление, че висшият е загубил всякаква важност за него или да работи с вяра над знанието, за да увеличи величието на висшия в своите очи. В това се състои нашата свободна воля.

Свободната воля е налице само когато има скриване. Ето как Творецът се отнася към нас, и така ние трябва да видим всички приятели, разбирайки, че те са в скриване по отношение на нас. Аз съм този, който вижда недостатъците в тях, тъй като „човек оценява според собствените си недостатъци“.

Ето защо тук има свободна воля: отнасям ли се към тях като към най-великите в нашето поколение? Ако отговорът е да, реализирам свободната си воля. Ако ги признавам за толкова големи, то висшият издига своя АХАП и мен заедно с него. Така се издигам.

От урок по писмо на Рабаш, 29.08.2012

[86994]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→