Въпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  „Зоар“, 11.09.2012

[88296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал желанието за наслаждение, пребиваващо в света на Безкрайността – единственото творение, ”създадено от нищото” и слято с Твореца. Така то изглежда от страна на Твореца.

А след това, с помощта на особени действия, Творецът е отделил със сила това творение от себе си и между тях се образувала преграда, разделяща тези две свойства: получаване и отдаване. Сега между тях има разлика от 125 стъпала и творението е с една дума като орган, който е отделен от тялото, който е загубил своята чувствителност.

Затова не усещаме какво е това връзка с Твореца, отрязани сме от Него като орган от тялото. И ако човек не получи пробуждане отгоре, то никога не би се замислил за това, а би живял като всяко едно животно.

Човек  е онова устремяване към висшето, пробуждащо в нас желанието да станем подобни на Твореца и свързани с Него. Без това пробуждане ще останем на неживото, растителното или животинското стъпало на развитието. А стъпалото човек се определя от това, че ние сами се стремим към Твореца. Тогава това ниво може да се нарече човешко, тъй като Адам (човек) означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Това пробуждане се нарича ”точка в сърцето” и ни дава право да се наричаме Исраел – Човек, ”устремен направо към Твореца”. На такъв човек е възложена работа, която да го върне обратно при Твореца с помощта на собствени усилия и всякакви други упражнения, които се наричат Тора и заповеди. Тора е светлина, възвръщаща ни към Източника, която въздейства на желанието за наслаждение, и го превръща в отдаващо.

Такива действия се наричат заповеди и те се случват за сметка на особена сила, наречена светлина, възвръщаща към Източника. Тази светлина се състои от 613 светлини, въздействащи на 613 желания, поправяйки ги, и с това премахва преградата между творението и Твореца. Разделящата сила се превръща в противоположното, в сила на единството. Тя увеличава 620 пъти това първоначалното сливане, което съществува изначално, до нашето разделяне в света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар“, 13.09.2012

[88401]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли поне с няколко думи да се покаже какво очаква човека в духовния свят?

Отговор: Невъзможно е усещанията в духовния свят да се опишат. Как да се предаде на човек, който възприема само чрез днешните си, земни сетива, усещането за безкрайност, подем над времето, когато противоположните полюси са свързани помежду си, а миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една точка?

Това е такова пространство, в което изменяш гледната си точка на един милиметър и вече виждаш абсолютно друг свят. Още на един милиметър – и още един нов свят. Всичко зависи от позицията ти към света на Безкрайността. Ти сам избираш ъгъла на виждане и веднага ти се разкрива друг срез от безкрайната реалност.

Но това е невъзможно да бъде обяснено, тъй като тези картини не съдържат нашите обичайни изображения. Може да научим човека на духовната механика, по какъв начин се извършва прехода от едно състояние в друго, как да изпълнява действията. Но е невъзможно да му се предаде какво ще чувства – за това той трябва да е готов за духовно усещане.

На всяка духовна степен се извършва необикновено разширение на познанието и усещанията, които нямат аналог в нашия свят. Няма изразни средства, с които може да се предаде то – нито с музика, нито с цветове.

Колко художници са се опитвали да достигнат това в последните етапи от развитието на живописта, в импресионизма, но цялото това течение е спряло и не е могло да продължи повече. Човек не притежава по-големи средства да изрази вътрешния си свят.

От беседата на тема „Разпространение на кабала“, 07.09.2012

[88453]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще стане, когато се съединим? Как ще работи това?

Отговор: Това е такова съединение, което се изгражда над усещането за раздяла. Тъй като ние сами сме го постигнали, а постижението се основава на сравнението на двете противоположни състояния. При техния конфликт, в съпротивлението между тях разкриваме своето постижение.

То е като резистор в електрическата верига, който сякаш се противопоставя на връзката между две точки, поставя препятствие между тях. Но ако свържем тази мрежа с двата полюса, създавайки потенциална разлика, то именно чрез това съпротивление, можем да разберем що за разлика е това: какво има в единия полюс и какво има в другия, анализирайки техните различия и отношения един към друг. Всичко това се изяснява именно чрез съпротивлението, по силата на противопоставянето.

На тази основа е построена системата на живота – от съединението на противоположни частици. След това, тези частици започват да се съединяват в атоми, атомите в молекули – всичко се съединява на основата на противоположните свойства: плюс – минус.

Благодарение на различните съединения между положителните и отрицателните елементи възникват различни материали. Такива вътрешни противоположни свойства са характерни за всяко вещество, за всички елементи от Менделеевата таблица. И поради това, тази връзка между плюса и минуса е много сложна и разнообразна. В нея има такива специални свойства, които превръщат тези структури в живи клетки. Това вече не е статична система, където плюса и минуса са свързани с неизменни отношения помежду си, а такава, в която това отношение започва да се изменя. Оттук възниква основата на живота.

На нисшия сега се дава възможност не просто да съществува в сливане с висшия, както в самото начало в света на Безкрайността или в раздяла с Него, както след спускането на световете до този свят – но започва и да изпълнява собствени действия по отношение на висшия. Това вече е изменение от неживо на растително ниво, а след това на животинско и накрая – човешко. Така се извършва подем по стъпалата.

По този начин възниква животът в нашия свят, а точно така става и в духовния свят, при напредване на човека и премахване на преградите, които го отделят от Твореца.

От урока по „Статия към завършване на книгата Зоар“, 13.09.2012

[88394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до хората, ако те не са готови да ни чуят?

Отговор: Няма никакъв проблем да достигнем до всички. След като нишките на взаимовръзките са разпънати между всички нас и те са на твое разположение – моля, влияй, въздействай на тази мрежа отвътре. Никой в света, освен в тези, които имат точка в сърцето, няма толкова мощен достъп до вътрешната мрежа на връзките между хората.

Всички взаимосвързани, целият свят блуждае в общите чувства и мисли – но на материално, „животинско“ ниво. Що се отнася до силите, които променят реалността, до там не достига нито един от седемте милиарда души – всички те са под контрол.

Можеш да действаш активно във вътрешната мрежа, свързваща всички заедно, при условие, че искаш да го направиш правилно, да допринесеш за нейния напредък, развитие и разкриване на хората. Тогава можеш да се включиш към тази мрежа и да добавяш в нея своето желание, молитвата си. Моля – имаш възможност, защото имаш точка в сърцето, както и всички останали другари по целия свят.

Всички сме свързани с тази вътрешна мрежа и чрез нея насърчаваме доброто развитие. За да може светът да напредва не под влияние на негативни импулси, ние самите поне малко дърпаме напред. Колкото ние помагаме на Силата на природата, наречена „Творец“, да движи света, толкова привеждаме негативното подтикване отзад в позитив, който ни води напред. В Кабала това се нарича „склонявам себе си и целия свят към чашата на оправданието“. В резултат, болезнените убождания и ударите в гърба се сменят с приятни приключения по пътя напред.

Въпрос: Значи работата не е в думите, които казвам на някого. Дори и човекът да не вслуша, ако имам правилно намерение, то работи ли отвътре?

Отговор: Разбира се. Не е необходимо да са те чули с ушите. Все пак трябва да пробуждаме хората чрез външни средства, но истинското, най-силното разпространение се осъществява, разбира се, чрез вътрешната мрежа. Ако укрепвахме вътрешната връзка между нас, светът щеше да бъде различен.

Това повдига въпроса: колко сили трябва да отдаваме за усилване на вътрешната ни връзка и колко за външна? Ако наистина можехме ефективно да вложим цялата си енергия във вътрешната връзка – така бихме и направили. Но не сме в състояние за това, така че преминаваме и към външна връзка, която отново ни помага да се обединим и да взаимодействаме.

От урока по статията „Мир в света“, 13.09.2012

[88314]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата „Зоар“, 12.09.2012

[88235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съвременното егоистично възпитание заличава уникалността на човек. Филми, вестници, медии и интернет – всичко служи за това. Смяташ, че интернет ти помага да поддържаш връзка с другите, а в действителност той ти помага да бъдеш като всички останали. Той затваря по най-лош начин в себе си целия егоистичен, интегрален свят, в резултат на което всички ние сме взаимосвързани и всички сме едни и същи. Трябва да признаем, че интернет подпомага развитието ни и ни приближава до края на поправянето, тъй като разкрива злото – но по лош начин. От Мрежата получаваме стандартни примери и съставяме стандартен смисъл. „Виртуалната машина“ ни щампова с едно лице, като матрица.

В духовното, напротив, ти по никакъв начин не си подобен на друг. Ти си абсолютно оригинален и никой не може, не е в състояние да се намеси в това. Тъй като всички ние имаме различна настройка, работим на различни честоти и не се пресичаме, не сме във връзка по свойства. Във всеки има десет сфирот, но те се подразделят на десет и на още и още – и в крайна сметка, всеки е огромно кълбо от преплитащи се връзки. Всеки със своя мярка, свое качество. Може да приличаш на другия, но по никакъв начин не си му равен.

Въпрос: Но нали и в духовното обкръжение се въздейства върху човека?

Отговор: Там обкръжението само те насърчава да използваш своята изклюителност – и нищо повече. В нашия свят рекламата постоянно ти натрапва нещо, а в духовния – другарите само те пробуждат, „подбутват“ с помощта на завист, страст и амбиция, а ти действаш сам, вътре в себе си. Все едно ти дават акумулатор, но двигателят е твой, детайлите на възприятие – твои.

Въпрос: В нашия свят в стремежа си също използвам тези желания, които пробуждат в мен. Не е ли така?

Отговор: Не. Тук се се стремиш към шаблонен пример, който показват на всички. Демонстрират ти определен стандарт, а ти волю-неволю го реализираш – в облеклото, в поведението, а най-важното, във вътрешните си представи. Искаш или не, примерът действа.

И затова разработваме интегралното възпитание, където пример ще бъде „кръглата“ система, в която всички сме взаимосвързани. С това трябва да развенчаем всички останали примери. Иначе просто няма да оцелеем.

Въпрос: Но нали и в интегралното възпитание ще искам да приличам на някого?

Отговор: Всеки трябва да се уподоби на някого, който е по-преуспял. Например, като се занимаваш с културизъм, черпиш пример от Шварценегер и стимулиране от обкръжението, което го уважава. Заместваш своите желания под външния натиск и ги реализираш. С други думи, егоизмът те тласка напред и ти „извайваш“ себе си според общопризнатия образ и подобие – по примера на Шварценегер. Казали са ти, че трябва да бъдеш като него – и ти работиш върху себе си, за да приемеш неговата форма.

От друга страна, във вътрешната работа реализираш своите свойства, като ги преориентираш с егоцентризма навън. Това ти позволява да ги използваш по различен начин, да контактуваш с обкръжението по-различно. Придобиваш уникална възможност и изграждаш нещо ново. И въпреки че групата е еднородна, ти се свързваш с всеки един от другарите чрез собствените си свойства и тези връзки при всеки са различни. В крайна сметка, всеки има своя вътрешна памет.

А освен това, тук в теб не е заложена егоистична „картинка“, намерението да използваш другите. Напротив, превръщаш го в отдаване. И това зависи от твоите усилия, от това, доколко се издигаш над себе си. Всичко това е много лично и никой, дори по-висшият парцуф, не може да помогне в това на човек.

Казват ти, че трябва да се уподобиш на Даващия. Но къде е този Даващ? Призовават те да се обединиш с другарите си като един човек, с едно сърце. Но откъде да вземеш пример? Къде е еталонът?

Затова пък, до болка слушаш от обкръжението: „Ако не направиш това, нищо не струваш“. Как да стане? Защото няма модел за подражение. Вече хиляди пъти си прочел всяка статия – и както преди нищо не разбираш.

Всичко това е, за да търсиш сам. Обкръжението само те “подбутва”, и нищо повече. Другарите няма да ти дадат постери за стената, такива като с Шварценегер. Няма нагледен пример и ти не знаеш какво трябва да направиш. Просто беда.

И затова постоянно търсиш: „Може би така? А може би иначе? Как ли изглежда Творецът? Какво е това свойство отдаване? Как да се издигна над разума? Аз нищо не знам! Дайте ми поне нещо да видя, да почувствам!“ Духовното не се отчита от нашите сетива.

Това е истинската самореализация. Без натиск, дори и от Учителя. На урок той може „да се изкаже“, но във връзка с теб лично – никога. Не може да се навлиза във вътрешния свят на човек.

Въпрос: Значи трябва да достигна до отчаяние, не намирайки примери?

Отговор: Търси, не се отказвай. Примерът е заложен в групата и ще го намериш, ако се отдадеш на това търсене: „Трябва да го намеря. Образът на Твореца се крие там, сред другарите, в тяхната взаимна връзка“. Не го виждаш, но ако префокусираш погледа си, той ще се прояви, както в стерео изображение.

Това е твоята вътрешна работа и до нея никой няма достъп. Тук си само ти, изграждащ отношение към това, което се нарича „група“. Присъединяваш се и работиш там, докато не намериш образ, подобие – свойството отдаване: неговите граници, неговата същност, впечатлението, което оставя.

Въпрос: Но защо крият от мен този пример?

Отговор: А как да ти го покажат без подобие на свойствата? Творецът е пред теб. Свойството отдаване, висшата светлина запълва всичко. Поискай да получиш пример, приведи себе си в минимално съответствие, направи усилие (това се нарича молитва) – и Той ще ти помогне.

Тогава ще Го видиш, но вече с вътрешно зрение, много по-ясно, „школа“, проявяващ се във всички усещания, проникващ в далечината, хиляди пъти по-ясно от нашето зрение, което показва само външното и не ни дава  дори най-малка представа за вътрешното…

От урок по статията „Мир в света“, 12.09.2012

[88239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво e „сърцето на групата“?

Отговор: Сърцето на групата са общите желания, които могат да бъдат във взаимна и предана връзка помежду си. И сега те могат да използват заедно този егоизъм, над който всеки един се е издигнал, и да пренесат тези желания в жертва. Тоест у тях се е появява работа в Храма, в техния общ дом, в общото желание. А там вътре, в сливането помежду си, те разкриват сливането с Твореца.

Самото сливане между другарите е съсъд, а като обобщение на всички тези съединени желания се проявява сливането с Твореца. Както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем“ – в съсъда се разкрива светлината.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним Меирот“ , 11.09.2012

[88147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да изградим системи, които постоянно да пробуждат групите. Ако е казано, че разликата между човек, който напредва със собствена скорост, и човек, напредващ като животно, което пробуждат отвън, е в това, че човекът ускорява своя темп на развитие – колко пулсации във всеки един момент той обработва, колко той напредва, колко стъпки прави за една минута, то на нас ни е възложено единствено да пробуждаме сами себе си по всякакъв начин.

Както казва Рабаш, ако сега извикат, че ти гори къщата, ти няма да седиш и вяло да поклащаш с глава, няма да останеш да подремнеш още няколко минути. А ще скочиш и ще хукнеш да се спасяваш.

Разбира се, това състояние ни се струва нереално. Защо? – Защото зависи от обкръжението. Ако обкръжението е спокойно – дори и да желая да се пробудя, аз идвам тук – и заспивам. Какво да се прави… Не мога да се съпротивлявам на тази атмосфера.

Затова всичко зависи от обкръжението – как човек ще се пробуди. Ако той не се пробуди, ще напредва по обикновения път, когато му дойде времето (беито). Цялото ни поправяне е чрез ускоряване на времето. За всеки човек са определени състоянията, в тях промяна не може да има. Изменението става за сметка на подготовката на човека. Тъй като състоянието е разкриване на решимо (на информационен ген). Ако решимото се разкрива и искам да го реализирам, да се издигна, да го превърна в стъпало, то трябва да бъда подготвен за това. А ако не съм готов, то решимото идва, отхвърля ме или ме отделя. Тогава следващия път ще ми се наложи да направя две крачки, по-следващия път – три и така всеки път се озовавам във все по-голямо отделяне и изоставане.

Това засяга целия свят, тъй като с останалите нямаме никакви сметки. Ако те не са получили пробуждане за духовното, точка в сърцето, способността да ускорят развитието си, то на какво ще реагират те, за какво ни е да ги пробуждаме…?

Затова на тях им действа общата светлина, предизвикваща кризите, всевъзможните проблеми и беди – във всеки народ, във всяка част на човечеството, а също и във всеки отделен човек, в неговия частен живот. Но това не се нарича лично управление. Личното управление е, когато има връзка между човека и Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2012

[85313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→