Въпрос: Как по-ефективно да проверяваме всяко свое действие, за да открием, че неговата причина е била пробуждане свише?

Отговор: Можем да приведем един много добър пример. Изведнъж телефонът звъни и странен глас ти казва: „Чакай ме днес, ще дойда, за да ти поискам сметка“ и затваря телефона. Точно като във филм на ужасите.

И ти изобщо не знаеш кой е звънял и за какво става дума! Започваш с подозрения и страх да гледаш всеки срещнат. Проверяваш и анализираш всичко, което се случва.

Ето така трябва да търсим Твореца във всичко. Трябва ни такава тревога, страх, неувереност, беззащитност, които да накарат човек да бъде чувствителен и да проверява всичко, което му се случва.

Ако за мен целта е много важна, но виждам, че не напредвам, то аз се тревожа за това, което се случва и трябва да разбера какво ми пречи. Каква точно е целта, а може би аз погрешно си я представям? Какви са средствата за достигането ú?

И откривам, че проблемът ми е в това, че трябва да превърна омразата в любов. Трябва да проверя състоянията и намерението си и да отстъпя там, където сега не съм в състояние да се откажа. Трябва да обърна специално внимание на това, което сега пренебрегвам и считам за маловажно и да се опитам да го почувствам. И после се събуждам от загубата на съзнание и изведнъж виждам висшия свят. Сега не го виждам, само защото не искам да го видя.

Всичко зависи само от промяната на принципите, с които човек подхожда към реалността. Точно те определят каква ще бъде неговата реалност.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[99411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самото благо, изхождащо от Твореца към творението? Как се изразява то? И какво се изисква от наша страна? Достатъчно ли е просто да отменим разума и чувствата, да се преклоним пред общата система, която за мен е  както майчиното лоно за плода?

Отговор: Отменяйки себе си, плодът става подобен на Твореца. Той живее в света Асия, получава светлините НаРаНХаЙ де-нефеш и с това придобива началото на всички стъпала. Тъй като нивото нефеш е една пета част от всяка от тях – това означава, че той вече познава една пета част на всяка от тях, чак до Безкрайността, включително и нея. И дори това запознанство още да не е пропито от дълготрайната помощ, то вече има сходство – сега вече плодът разбира самата идея, разбира принципа на възприемане.

Въпрос: Но нали и от това осъзнаване той трябва да се откаже?

Отговор: Не, то идва след самоотмяната. Аз не трябва постоянно да се въртя и оглеждам през рамо за възможно недоглеждане, подобно на куче, опитващо се да захапе опашката си. Напротив, трябва да се самонаслаждавам. Ако наистина съм се самоотменил и не нарушавам това условие на самоотричане, ако отдавам, не за да получавам, а само заради самото отдаване, ако всичко това е обърнато към Твореца и цялото ми постижение е устремено единствено заради Него, то аз се напълвам и преизпълвам с радост.

По-нататъшните действия в това направление ще последват на следващите стъпала, които се намират над зародиша.

Въпрос: Как зародишът при самоотмяна ще се уподоби на Твореца? Как ще опознае Неговите помисли?

Отговор: В нашия свят плодът също ”сканира” майчиното състояние. По-късно ще се роди с готови системи, готов за живот, имайки всичко необходимо. Но сега той усеща, че произлиза от майката – характера на нейното въздействие, акцентите, отношенията. Той научава от нея много и различни работи.

Днес учените започват да разбират това: например, известно е, че плодът възприема музиката, достигаща до него чрез майката. Но в действителност, той разбира много повече чрез нея. Някога ще се изясни и това, че в него може да бъде заложен цял университетски курс.

Въпрос: В какво се състои уникалността на всяка част от системата, ако всички отменят себе си? По какво се различаваме един от друг?

Отговор: Бих казал, по взаимното включване. Тъкмо то е уникално за всеки от нас. При разбиването, светлината нахлува в съсъдите неправилно. Заради отсъствие на екрана се разрушава обратната връзка на светлината и съсъдите, а в замяна се създава някакъв ред – независимо, че в същото време светлината излиза, прекъсва се като при късо съединение. Аналогично на явлението при разграждане на атома, при мълния. Първичното действие, първият контакт се базира на отдаването, но след това следва обратна, погрешна реакция и тези две противоположности влизат в желанието, където още се смесват помежду си.

Възниква въпросът: защо разбиването ни позволява да създадем база за дълготрайни съсъди на творението?

Работата е в това, че желанието по принцип е огромно, но разбиването поразява разнородните съсъди, преките и обратни желания, деветте сфирот на пряката светлина и деветте сфирот на отразената светлина, на прекия и обратен ред на светлините и съсъдите. Тук има всичко, което ще потрябва по-нататък за поправянето…

От урока по  „Статия по завършването на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99522]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как Творецът ми позволява да извършвам грешки? Нима той не иска аз да се предвижвам по-бързо?

Отговор: Творецът е задължен да ти разкрие цялото богатство на Светлината. А тази съкровищница се разкрива само за сметка на дълбочината на желанието, постигнато в тъмнината. И ти трябва да усетиш, да проникнеш в своите желания. Но ако наистина се потопиш в желанията си, то няма да ти остане никакъв шанс да изскочиш от тях.

Затова работата на Твореца се състои в това: да ти предаде всички получаващи желания в тяхната истинска форма, отделяйки те напълно от светлината. Но ако останеш напълно откъснат, то никога няма да се измъкнеш от бездната на своите желания.

Но ако не се потопиш и не се проникнеш от тези желания за наслаждение, абсолютно противоположни на Твореца, ти не би могъл да Го постигнеш, не би стоял пред Него като самостоятелна личност.

Затова на всяка крачка ти дават по малко да сгрешиш и да паднеш, да се объркаш. И тези ”малки” грешки могат да бъдат много тежки, на всяко стъпало има много трудни изпитания. Но всичко зависи от това, как е трябвало да ги приемеш спрямо програмата на творението.

Ако бяхме приели след Авраам цялата Тора в онзи вид, както се полага (ако може така да се говори за нещо, което вече се е случило), то в света не би останало никакво зло. Целият свят би напреднал към поправяне по най-добрия и чудесен път.

Пита се: нима е било възможно да се мине без разрушаване на Първия и Втория Храм, без четирите изгнания, в края на които ние сега се намираме? Не знам как би се развила историята… Възможно е, всички тези поправяния да се бяха осъществили на нивото на духовните свойства.

Не си струва да мислим за това сега. Нашата задача е да обединим всички предоставени ни условия: свойствата на Твореца и на творението за сметка на системата на Тора, и ще постигнем поправяне.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.02.2013

[99803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Можем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако трябва напълно да се отменя, оставайки в една точка, а всичко останало да идва от страната на Твореца, то къде е онзи обем, в който ще усещам своето съществуване, своята духовна реалност?

Отговор: Това се и нарича духовен свят. Мисли само за това, как да пробиеш в него. Твоето съществуване там започва след като ти престанеш да съществуваш. Когато няма повече да си в твоя днешен вид – тогава ще се появиш там.

За теб сега е неразбираемо, но в тази форма на отрицание вече започваш да напредваш към отговора. В теб се появява усещането, че е възможно такова място наистина да съществува и то е реално, но се намира едва след бариерата (махсом), след тази граница, след която моето “Аз” (алеф-нун-йуд) се превръща в “Не” аз (алеф-йуд-нун).

Тази точка “Не-аз” се намира в новото пространство, което я усеща като много плътно и силно поле, напълващо и задължаващо. Но спрямо миналото състояние на моето егоистично “Аз”, тя се нарича “Не-аз”. И това ме изпълва с радост.

В нашия свят радостта се усеща като напълване в желанието да се насладиш. Но в духовния свят радостта се обяснява с това, че “моето сърце се радва от Твореца”. Много съм радостен, че ти идват такива мисли и те принуждават да страдаш от тази неопределеност. А после ще дойде радостта, когато достигнеш целта. Но сега, вече трябва да се радваш на това, че се намираш по пътя към нея, макар и малко по-издигнал се над своя егоизъм.

Колкото по-силно свети висшата светлина и те укрепва групата, толкова повече ще можеш да се радваш, че си се издигнал над себе си.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот”, 04.02.2013

[99696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какъв съсъд човек разкрива духовния свят?

Отговор: В отразената светлина – с други думи, в отдаването. Когато се грижи за ближния повече, отколкото за себе си, когато ближния за него е по-важен от самия него.

Въпрос: Какво трябва да отмени човек, за да придобие този духовен съсъд?

Отговор: Мислите за себе си.

Как аз, като съм напълно егоцентричен, ще премина към такова състояние, в което напълно ще превключа на „за благото на другите“? От къде да взема такова желание, да намеря такива сили, как да приложа усилия?

Тук ще ми помогне светлината, възвръщаща към източника. Тъкмо това се нарича ”чудото на изхода от Египет”: Аз извеждам чувството и разума из под властта на своето желание, от грижите за себе си и ги внасям в ближния. Разбира се, не мога да осъществя това сам. Затворникът не може сам да се освободи от тъмницата, не може да се издърпаш сам за косите от блатото. Тъй като желанието и грижата за себе си – това е всичко, което имам.

Но идва светлината, извлича тази грижа от желанието и я влага в някой друг. И тогава започвам да се грижа за него така, както майката се грижи за детето си. И с нея става същото, само че на егоистично ниво: тя сякаш е хипнотизирана от грижата за него, през цялото време е обхваната от него. Ако не знаехме що за грижа е това, бихме си помислили, че се е побъркала.

Това също е работа на светлината, само че тя не изисква от материята да се обърне с молба за любов към младенеца. На нея това и се дава просто отгоре. А ето, на нас – не. Пред човека слагат избора: ”Искаш да си останеш на животинското стъпало?” – моля, остани. ”А ако искаш да се издигнеш на духовното стъпало, тогава сам трябва да задействаш Силата на светлината”.

Постоянно трябва да се усъвършенстваш, да обогатяваш ума си – с една дума, да придобиеш разума на Твореца, за да Го привеждаш в действие. Цялата разлика между двете стъпала е в твоята инициатива. Тъкмо за това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 06.02.2013 

[99703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато правиш някому добро, винаги на заден план държиш мисълта, че той ще разбере това и ще го оцени. Кое ще ме превключи към чистото отдаване?

Отговор: Светлината. Тя ще ти даде разбирането за онова, което се явява чисто отдаване – това е, когато не разбират за теб.

А след това ще се разкрие още една противоположност: ще се появиш пред Твореца, но след като построиш екран върху цялата светлина Хохма.

Тъй като нейното желание е ти да се насладиш от Него, а Той – от теб, и вие двамата – един на друг. Творецът не желае да остава скрит от творението, но първо трябва да се създаде двоен екран – получаване, заради отдаване. И тогава ще започнеш пробуждането на желанията, за да ги напълниш със светлина и да ги отдадеш на Него. Казано по друг начин, ще се наслаждаваш с отразена светлина, оставайки, както и по-рано, над егоизма си.

По такъв начин, през целия път, твоят екран постоянно расте. И онова, което е било по-рано, не се отменя. Щом си решил да не получаваш нищо за себе си, решението си остава в сила, а всичко останало е като добавка към това.

Въпрос: Но как да бъда с това желание – за да знае другарят, че му отдавам?

Отговор: Сега искам да нося на приятелите си добро, защото чрез това напредвам. А на следващия етап ще напредна още по-нататък, ако те не разберат за това. Тъй като моето егоистично желание няма да се наслаждава. Така че мога ли да благодетелствам в тяхна полза, без те да разберат кой стои зад това? С тази цел аз изграждам екран. Но всъщност с това, целта ми е собственият ми напредък.

И затова, на следващия етап разбирам кое ще им е от полза, ако разкрия своята роля в качеството на пример за отдаване. Тогава продължавам да действам в посока отдаване, но вече открито. Вътре в себе си не получавам нищо от това, но външно сякаш се наслаждавам от отношението на приятелите ми. Аз играя и им демонстрирам, че действието отдаване ни носи наслаждаване.

Как ще погледнат на това приятелите ми? Тук, както се казва, ”всеки съди съгласно собствените си недостатъци”. От къде мога да знам постоянните пробуждания на човека?

Въпрос: Но все пак нещо се просмуква в егоизма…?

Отговор: Това означава, че при теб на ред са следващите съсъди – желания, които трябва да присъединиш към сегашното стъпало и да продължиш пътя напред. Така че е добре, ако веднага се почувстваш лъжец.

Въпрос: Това означава, че трябва да се радваме на тези егоистични ”изблици”?

Отговор: А иначе как ще напредваме? Ако дори за миг останеш без разкриването на злото, това означава, че и доброто не си разкрил…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.02.2013

[99619]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава поправяне в три линии?

Отговор: Поправяне в три линии е умението да разделиш влиянието на светлината, желанието за отдаване (дясната линия) от влиянието на желанието за наслаждаване (лявата линия) и способността да се задържаш по средата между тях, за да ги събереш и обединиш в средната линия.

Ако човек работи над знанието, съединявайки своите получаващи желания с присъстващата в него сила за отдаване, това означава, че се намира в средната линия, в своята централна точка и извършва поправяне в трите линии.

В този случай, той не се ползва от изконната Малхут, а само от Малхут, издигнала се в Есод. Тоест той изяснява такива желания, в които може да има правилни съединения на Малхут с Бина. Поправянето в трите линии е възможно само след второто съкращаване (цимцум бет), когато ни става ясно, че Малхут не е способна да получава никаква светлина в себе си, а само при условие, че се издигне на стъпалото Бина (издигане в духовното означава поправяне).

По времето, когато Малхут се издига в Бина, тя частично се свързва с нея. Малхут изяснява какви свойства може да използва, за да се намира в контакт със светлината, с Кетер.

За да се уподоби на Кетер и да стане отдаваща, като него, тя се задължава да се съедини с Бина и да се оприличи на нея. Както Бина, при спускането си отгоре надолу, е искала да се уподоби на Кетер, така сега и Малхут, при издигането си отдолу нагоре, се включва в Бина, искайки да се уподоби на Кетер, със своето огромно дълбоко желание (авиют). Правилното съединение между Малхут и Бина довеждат Малхут до преценка в средната линия.

Не може да има молитва (МАН) без поправяне в трите линии. Но Висшият приема нашата молитва само първия път, когато молим за първия си контакт и сме съгласни да станем духовен зародиш, който напълно се самоотменя, и се самосъкращава. За сега ние нямаме поправяне на трите линии: дясната, лявата и средната. От сега нататък започва развитието на тези три линии.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.01.2013

[99391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се уподобим на Твореца, ако понякога ни се струва, че Той постъпва лошо?

Отговор: Даже не понякога, а постоянно. Какво хубаво има в този свят? Даже на най-заклетия злодей не му харесва това, което има тук. А нали именно Творецът го е създал.

Тук проблемът е в това, че виждам този свят напълно, сто процентово противоположен на Твореца. Защо? Защото аз самият съм Му противоположен. Творецът свети в мен и Неговата светлина е абсолютното добро. Но когато тази светлина падне върху моята „светлочувствителна плака“, излиза негатив, обратен на оригинала. Излиза, че колкото повече светлина идва, толкова повече за мен е тъмнината – и обратното. Ето как виждам света.

На екрана на моето получаващо желание светлината рисува различни очертания и всички те са изпълнени в негатив. Те са противоположни на светлината. Така се обрисува света в мен.

Как сега да стигнем до подобие с Твореца? Как от своята противоположност да видим Него, а не мнима картина? За това трябва да преобразуваме „кадъра“, да обърнем неговия контраст. И ако сме направили това с първия кадър, значи сме стигнали първото стъпало. А след това пред мен възниква втори, трети, четвърти и т.н.

По такъв начин целият въпрос е в „технологията“: как да работим вътре в себе си, за да обръщаме мнимата тъмнина в светлина, а мнимата светлина – в тъмнина. За това ми е необходимо да обръщам в противоположност собствените си свойства – негатива да преобразувам в позитив. Такъв вътрешен преход е Тора, светлината, която връща човека към Източника. Ето какво ми е необходимо.

И така, цялата Тора се намира в човека, живее в него. Човекът е малък свят. Вътре в себе си аз усещам Твореца. Даже и сега Го възприемам – в неживата, растителната, животинската природа, в хората. Всичко това е Творец, „предаващ“ ми Се, копиращ Себе си в мен. И аз трябва само да разкодирам тази картина.

Работя не над света, не над другарите, не над Твореца, а над себе си, в себе си. Но при това мога да използвам очертанията, струващи ми се външни, за да разкодирам изходното изображение.

От урока по „Статията към завършването на книгата Зоар“, 03.02.2013

[99507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво представлява, всъщност, изучаването на науката кабала? Струва ни се, че всичко е лесно: хора, желаещи да се учат, идват тук, където има специалист. Той седи и говори, а който иска да слуша, идва и слуша. В света има много места, където по подобен начин се изучават най-различни неща.

Но пристъпвайки към изучаването на кабала, човек скоро разбира, че учениците трябва да са обединени един с друг. Но какво, такива примери има много в света. Хората се обединяват в рамките на някакъв колектив, било то клас, група и т.н.

Тук им казват: “Вие трябва да се обедините с любов помежду си”.

Това вече ни се струва като мистика. Нещо подобно има в източните учения, да и религията, до голяма степен, проповядва обединението между хората, любов към ближния като към себе си.

Нещо повече, нататък, разговорът отива към същността на това единство. Оказва се, че работата не е само в ученето и придружаващите занятия, важното е именно единството.

Как така? Дошъл съм да изучавам някаква наука. Готов съм да го правя заедно с другите, готов съм дори да се включа към тях, за да способства нашата спойка учението. Но не, казват ми друго: “Ти трябва да се обединиш с тях до такава степен, че да загубиш усещането на собственото си съществуване. Само те ще съществуват за теб”. Ето, това вече не разбирам. И още повече, това се иска от мен за усвояването на материала, който сам по себе си, засега е нещо несъществено.

Така, тук ме очаква “обръщане на 180 градуса”: по-рано за мен бе важен именно материалът, исках да узная нещо ново, да придобия мъдрост, а сега се изяснява, че ми е необходим не материалът, а обединението. За нищо подобно в началото не съм и помислял.

Какво да направя? Как да се съглася с това, че всичко се постига в единство, че няма никога да разберем първоизточника, ако не започнем да се обединяваме на практика, тъй като науката кабала говори само за формата на единство и за нищо друго?

Ето с какъв проблем се сблъскваме. И затова, Рабаш е започвал статиите си именно с това: другарската любов, целта на групата, редът на събранието на другарите и т.н. Без това, просто не можем да напреднем, все пак пренебрегваме това, което не е според желанието ни и според “общественото мнение”.

И все пак, макар че ми е трудно да се проникна от важността на другарската любов, трябва да се убедя в това, че се намирам тук само с една цел – да се обединя с другарите така, че да отменя себе си пред тях, да загубя личния си живот и да съществувам само в тази степен, до която мога да извършвам отдаване за тях, изключително по тяхното желание…

От урок по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→