Баал а-Сулам, „Статия по завършването на Книгата Зоар“: В духовното времето за даряване е отделено от времето за получаване. Отначало Творецът дарява нещо на получаващия, но с това му предоставя възможността само да получи.

Въпрос: Как да забележим тази възможност и как правилно да я използваме?

Отговор: Тази възможност има няколко признака и първият от тях е, когато не ме оставят на мира. Защото ако аз не се пробуждам, то каква е тогава тази възможност. Пробуждам се обикновено само в кафенето, в бара, или когато гледам футбол по телевизията… Нима аз мога да се пробудя поправен, ако цялата ми природа е егоистично желание за наслаждение? И затова ме пробуждат с помощта на бедите – насочени, точни, особени, качествени.

Просто човечеството, за хилядите години развитие, е получило предостатъчно удари от съдбата. Ако всички те се бяха събрали в едно поколение от дълголетници, можеш ли да си представиш какво жалко зрелище биха представлявали? Ето защо се прераждаме от поколение в поколение – за да достигнем до качествените удари.

Днес аз имам храна, облекло, жилище. Всеки от нас живее по-добре от царете живели преди 500 или хиляда години. Хладилник, климатик, кола, микровълнова печка, обществен транспорт – такива са атрибутите на съвременния живот. Целият свят е пред мен. А още неотдавна, в исторически мащаб, дори Европа е изглеждала иначе: хората са живели при ужасни условия и са практикували немислими за днешното време социални отношения.

Е, излиза, че сме относително обезпечени. Но нещо все пак не ни достига. Какво?

Радост, цел в живота? Поражда се такъв парадокс: имам всички блага, но не получавам никакво удоволствие от живота.

По-рано всичко беше тъкмо обратно: дайте на човек килограм хляб за деня и той не би поискал нищо друго. Имайки това ”щастие”, той би прекарал целия ден в бездействие. А днес хората лежат опустошени от изобилието. Ето какво са качествените удари. Изоставени кърмачета, разбити семейства, страхове и вълнения, бъркотия – какво само не прави човек, за да избегне всичко това, но няма къде да избяга.

А от друга страна, целият свят днес е ”стегнат” в една мрежа, и ми се налага да преживявам за Ню-йоркската фондова борса, за реколтата в Европа, за дъждовете в далечните райони, за конфликтите в чуждите страни…

Бъдейки свързан с всички и зависещ от тях, аз постоянно изпитвам натиск и безпокойство, просто съм принуден да се грижа за онова, което се случва с другите хора.

В крайна сметка, всички ние изпитваме особени, насочени нещастия, които формират в нас въпроса: ”Защо страдам?”. Баал а-Сулам е формулирал този въпрос малко по-различно: ”Как да се наслаждаваме от текущото или кого аз наслаждавам?” И отговор няма – ето в какво е бедата.

Изобщо, текущият период е ”обратната страна” на епохата на Месията. Преди всичко, трябва да разкрием желанието, необходимостта и след това светлината идва през задния вход, през ”черния вход”- а аз трябва да я обърна така, че тя да свети отпред. За това Рабаш пише в статията ”Включване на свойството милосърдие в свойството на съда”: висшият ми се струва с нещо отблъскващ и мрачен дотогава, докато не се издигна ”над знанието” и не започна да го разкривам, да се приобщавам към него. Аз се обръщам, ставам противоположен на себе си (или на него в моите очи) и тогава ние с него се обръщаме лице с лице.

Но засега светлината ми свети от обраната страна, и тя предизвиква бедите, от които аз постепенно преминавам към верния подход и изграждам в себе си съсъд. Така ние сме преминавали всички стъпала, всички исторически етапи. Всяко едно състояние, пише Баал а-Сулам, се съхранява, докато не стане нетърпимо – тогава ние го разрушаваме и изграждаме нещо ново.

Само че този път не трябва да разрушаваме и изграждаме нищо в плоскостта на този свят, а трябва да осъзнаем, ”да премислим” случващото се, да изучим текущата ситуация, да я разберем, да я постигнем, а основното – да разберем, че висшият трябва да осъществи всички промени. И не защото ние сме безсилни. И по-рано всичко е вършил Той, но без нашето знание. А днес от нас се изисква осъзнаване и затова трябва само да си направя отчет за всяко действие свише, дължен съм сам да го повикам, да помоля, да благодаря за него – и така постоянно да съпровождам всяка крачка на Висшия.

Това е ”да работиш за Твореца”: Аз Го опознавам, започвам да се сливам с Него. Такъв е последният период на нашето развитие: на всичките му етапи ние опознаваме Твореца, все повече и повече, докато не обхванем всичко. Казано по друг начин, в края ще видим, че изначално всички събития, включително и ”негативните”, Той е приготвил и осъществил, само за да Го познаем. Това опознаване е невъзможно без моето предварително участие – и относно това участие пребивавам в скритие…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 11.02.2013

[100139]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В последно време често говорим за самоотмяна. И това не е случайно, аз се надявам, действително да се приближаваме към нея. Въпреки че ни движи егоизмът, ние сме длъжни да държим курс към сливане.

При сливане с висшия аз виждам себе си като част от машина и съм длъжен да се присъединя към нея с всяка клетка, всеки орган, всяка част от своето тяло, така че открито да се влея в нейната работа.

Аз имам „глава“ т.е собствено разбиране, длъжен съм да отменя всички свои мисли, сметки, желания. Единственото ми наслаждение, единственото намерение и желание е да се вградя в тази машина. Позволявам на всичко да премине през мен, но първоначално не участвам в това. Правя всичко така, сякаш ме няма. Позволявам да ме задействат на сто процента, позволявам не просто да ми кажат какво трябва да направя, а да ме приведат в действие. Ето това е самоотмяна.

После следва несъгласието, критиката, лошите пориви, изясняването, разочарованието, гневът… И в същото време, съм длъжен през цялото това време да отменям себе си, заради участието си в работата на тази машина. Аз се „разтварям“ в нея до незначителност и искам в мен да започне да се промъква разум и желание, заедно с това все повече анулирам себе си.

Така плодът расте в матката на майката, чрез мен преминава безкрайната светлина, но аз я приемам само в малка степен нефеш.

Зародишът отменя себе си на степен нефеш, на неживо ниво‚ на минимална „дълбочина“ на желанието. Именно затова през него може да премине всичката светлина НаРаНХай де-нефеш. Неговата работа е в разума и чувствата, в Галгалте ве-Ейнаим и АХАП‚ във взаимодействието с майчинския парцуф, и с Бина се завършва самоотмяната. Колкото и мисли и желания да преодолява, колкото и да е объркан, каквито и препятствия да се изпречват на неговия път, той продължава да анулира себе си, и благодарение на това може да бъде част от „тялото“ на майката‚ да бъде вътре в нея.

Плодът не използва себе си‚ въпреки че в него всички органи се развиват. Така или иначе те растат и работят в себеотрицание. Майката прави всичко чрез пъпната връв‚ а плодът завършва делото на отмяната‚ отказвайки се да използва всеки от своите органи. В противен случай‚ той не е готов за раждане‚ не е готов да стане пълноценно новородено, няма „човешка форма“. Затова той е длъжен да завърши работата си по самоотмяна пред висшия.

Той се движи‚ неговото сърце‚ бели дробове и всички други органи функционират правилно‚ но само в себеотрицание. Това не е просто обичайната жизнена дейност на тялото на детето, цялата му работа е свързана със самоотмяната. Иначе раждането е опасно…

От урок по „Статия за завършване на книгата Зоар“ 04. 02. 2013

[99525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Никой не може да ми каже какво е нужно да правя. Трябва сам да изясня и реша коя цел е фалшива и коя – истинска. Длъжен съм да поема отговорност за своите постъпки. Иначе за какво ми е даден животът?

В живота си се намирам буквално насред блато, в което има само отделни малки туфи, върху които мога да стъпя, за да не се проваля и да премина през него. И това трябва да е мое решение, никой друг не може да мести краката ми и да ги поставя на правилното място.

Ако се проваля, ще потъна в житейското блато за десетки години. И ако се случи така, трябва да разбера, че това означава, че така е било нужно да стане. Но преди това съм длъжен да направя всичко, което зависи от мен и да си изясня нещата на сто процента. А ако и след това все пак съм сгрешил и потънал за десетки години, значи така е трябвало. Сега не ми е известно, защо и за какво, но след това ще стане ясно. Както е казано за прякото и косвено управление на Твореца: „Отзад и отпред Ти ме обгръщаш”.

Въпрос: Как мога да взема самостоятелно решение, ако изцяло се намирам под влиянието на обкръжението – духовното или външното общество?

Отговор: В това точно се състои твоята свободна воля: максимално да се поставиш под влияние на духовното обкръжение, а не да ходиш с вирнат нос, смятайки себе си за по-висш от всички. Иначе няма как да получиш добро влияние.

Това не означава, че можеш да отидеш при другарите и да попиташ какво е нужно да направиш: да пътуваш зад граница, за да работиш, или не? Не бива да се оставя това да решават другите. Решението трябва да бъде резултат от твоите вътрешни изяснения, следствие на усилията, които си положил, за да се смириш пред групата, тоест пред духовното разбиране, стремежа към единство, напредъка към сливане с Твореца над знанието. Именно това е групата за теб – обща сила. И в зависимост от това, доколко се съобразяваш с това понятие, съгласно това  решаваш какво ти е необходимо в живота.

Тогава ще се огледам и няма да намеря своето тяло! То вече е изчезнало някъде в предишния живот, отдавна се е отдръпнало от моя път. Длъжен съм да му обезпеча някакво препитание и това правя. Необходимост се нарича това, че се занимавам с него само заради липса на друг избор, доколкото съм длъжен да се погрижа за него. Аз се заставям да мисля за своето животинско тяло – това се нарича насъщна необходимост. Но с всичките си останали мисли се намирам в групата, в съединението и тогава вземам правилните решения.

Това обединение ме поддържа и не ми позволява да пропадна. Аз съм толкова прилепен към него, че само насила мога да се погрижа за нещо необходимо. Това може да се провери по факта, че бих бил радостен да не се занимавам със своето тяло, а на сто процента да се грижа за групата и Твореца, не оставяйки даже и един процент за себе си.

Когато започна да се грижа за животинското си тяло само по необходимост, изведнъж разбирам, че то не е мое! И тогава грижите за собственото ми тяло и за семейството се превръщат в духовна работа. Чувствал съм ги свои, докато съм получавал някаква егоистична печалба от тях. Но от необходимите занятия не получавам никаква изгода – това е просто дадена ми игра, средство за духовно развитие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

[100012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам до учениците (№47): Захвърлете всичките си несериозни занятия и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце… Започнете да се свързвате в истинска любов и ще видите как „небето усеща вкуса“.

Въпрос: Какво означава „несериозни занятия“?

Отговор: Несериозни занятия са всички усилия, които не са насочени към постигане на духовната цел. Това включва всяка работа в повече от това, което се изисква, за да се  удовлетворят нуждите на тялото, а всичко останало да се посвети на постигането на целта.

Всяко усилие, макар и малко да се отклонява от този път – вече е лекомислено. Тоест, просто чувстваш, че ще получиш от него печалба, но в действителност, то незабавно те изправя на пътя на естественото развитие (беито), на пътя на страданията.

Струва ми се, че пред мен е духовната цел (!), и ако работя за нея, ще спечеля. Полагам усилия и се възползвам от тази печалба. Ако целта е истинска, това означава, че се намирам на пътя, водещ към Твореца, работя правилно.

Но е възможно тази цел да не лежи по пътя към Твореца (!). А аз не знам правилната посока и ми се струва, че целта е истинска. И ако работя, влагайки усилията си  в нея, то в отговор, вместо да спечеля, получавам страдания, които ме бутат отзад. Това се наричат „несериозни занятия“.

Струва ми се, че едва ли не ми носят полза, и че се стремя към истинската цел. Дори материалната изгода: плът, пари, чест, знания – всичко това след редица междинни точки, в крайна сметка води до отрицание, до страдания.

Тази пресилена цел, празните проблеми, могат да бъдат много сложни и объркващи. Може би едва след 30-40 години най-накрая ще мога да си изясня, че целта е била въображаема. И това не е едно определено занимание, те могат да бъдат много. Това включва всичко, в което влагаш повече от необходимото, съществено за съществуването на тялото.

И с необходимото трябва да се занимаваш само по задължение, защото няма друг изход. А цялото ти внимание, на 100%, трябва да се фокусира в едно направление – към Твореца. И тогава, колкото и да трябва да се трудиш за семейството си – това вече ще е по необходимост, защото всички твои мисли ще бъдат заети с Твореца.

И ти не разбираш, че тази цел е решена. За теб това е под голяма въпросителна. А дори и да се досещаш за това с разума, то чувствата не са съгласни. И тогава се оказваш във вътрешна борба и не знаеш какво да правиш. Минаваш към всякакви отстъпки, прощаваш незначителни слабости, мислейки си: „Е, не е страшно, аз просто малко се разсеях.“ Скалъпените занимания имат различни образи.

Как да си изясним кое занятие е пресилено? Всичко, което не принадлежи към групата, учителя, обучението, разпространението, стремежа към единство с Твореца – всички са въображаеми проблеми! Ако всичките ти усилия са насочени към целта, то и грижите за семейството се включват в средата. И тогава ще разкриеш, че Творецът е създал най-оптималните, точни условия за теб. Е, само ако семейството ти не се противопоставя на пътя ти и не ти позволява да учиш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.02.2013

 [100015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвременните проблеми се основават на взаимоотношенията ни. Няма съмнение, че изграждаме правилна система на човешкото общество и няма съмнение, че я използваме погрешно. И причината е в погрешното ни отношение един към друг.

Изглеждаше, че сме създали такива прекрасни и необходими за всички системи: здравеопазване, образование, национално осигуряване и пр. Но резултатите са мрачни. Например, колкото повече лекарства употребяваме, толкова по-добре е за здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Печалбата расте, държавната икономика получава повече данъци. „Пожелаваме ти повече да боледуваш.“

Не остава назад и хранително-вкусовата промишленост: колкото повече ядем, толкова по-изгодно е за нея. А изобилието от нездравословна храна води до болести. „Така че бъди лаком и чревоугодник, купувай повече продукти, помагай на икономиката.“

Системите са хубави, но ги използваме във вреда на човека. Банките, на теория, трябва да движат „кръвта“ по цялата система, но вместо това те смучат кръв от системата. Военната индустрия осигурява работа и технологично развитие, но всичко това се прилага за въоръжаване, което все някога, в крайна сметка, трябва да се пусне в действие. В резултат – не спират войните и конфликтите.

Оказва се, че сме създали правилните неща, подходящи системи и оборудване, но ги използваме все по-опустошително. Има кръгове, които в действителност са заинтересовани от това, човек да страда, да е болен и да влачи мизерно съществуване. Сякаш самата система задължава към това.

– Необходимо е да се увеличи търсенето, иначе всичко ще спре! – ни плашат икономистите. Но човек не иска да продължава състезанието, вътрешно той е отчаян от такъв живот и не намира удоволствие в пазаруването, дори и ако има пари.

Егоистичното ни желание вече е преминало на следващата степен и тревата на моравата на съседа вече не ни изглежда по-зелена. Изменило се е желанието, макар и не във всички, но процесът върви. Мода, изкушения, стимули, стръв – всичко отминава.

И какво следва? Нима наистина светът ще спре? Не. Просто капитализмът свършва, той вече не работи и в следващите години ще видим това. Става дума за естествен, неизбежен процес.

Въпрос: Как е възможно това, че системата е изградена правилно, а ние я използваме неправилно?

Отговор: Казано е: „Творецът направи човека праведен, но хората се впуснаха в множество изчисления“. Прямотата се превръща в раздори във всички посоки. Все пак и това, разбира се, е включено в програмата на Природата – да осъзнаем злото сами, да „поправим“ себе си.

От урока по „Статия по завършване на книгата Зоар“, 07.02.2013

 [99906]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако „Няма никой, освен Твореца”, защо в началото трябва да си кажа, че ако сам не си помогна, никой няма да ми помогне?

Отговор: „Никой не може да ми помогне, освен аз самият” – това означава, че всичко се постига само с цената на собствени усилия. Докато човек не положи усилия, няма да направи и крачка напред.

В нашия свят има голямо объркване и понякога ни се струва, че е възможно да спечелим нещо без всякакви усилия: да получим някакъв подарък, наследство, дар от съдбата. Всеки се ражда в този свят със своята съдба и късмет, под своята звезда, в определено семейство и условия. Струва ни се, че в живота има много неща, независещи от нас, и се опитваме да действаме в рамките на възможното.

Но ние не виждаме, че всичко на 100% зависи само от нас: във всеки миг, на всяка крачка, на всеки милиметър от пътя, и ако искам да се повдигна, съм длъжен да положа съответните усилия. Има множество системи, които поддържат човека в този живот: обезщетения при безработица, медицински застраховки, пенсия. Ако заболееш или изпаднеш в затруднение, за теб ще се погрижат и няма да те оставят да пропаднеш. Затова за човека не е видна в ясна, открита форма връзката между вложените усилия и следствията от тях.

Той не вижда цялата система в единство. До такава степен, че намиращи се в разрушена система, която днес все повече разкрива своите пороци, ние не забелязваме, че сами се явяваме причина за тази криза. Има спорове: виновни ли сме ние със своята дейност за проблемите на екологията и измененията в климата. Даже когато се опитваме да направим нещата по-добри, се получава по-лошо. А ако изведнъж има някакво подобрение, то не е ясно каква е неговата причина. Системата е стрита от нас и затова усещаме своето безсилие.

Науката кабала, преди всичко, се стреми да разкрие на човека висшата система. Затова, за да разберем тази система, ни е необходимо да сме противоположни на нея. Съгласно правилото „Невъзможно е да изпълниш заповед, ако предварително не си я нарушил”. Тоест ти си длъжен да видиш противоположността на правилното действие и чрез него да узнаеш и разбереш как е правилно да постъпиш. Така е устроен пътят: учене, работа. Докато човек не се умори от своите опити, той няма да разбере вътрешния смисъл.

Затова децата така обичат да чупят всичко, за да научат, какво има вътре. Природата им вдъхва желание да овладеят света и само по този път е възможно познанието.

Но разделението на колективната душа вече е настъпило и в нас. Нужно ни е да вземем разбитите отломки и да се опитаме да я съединим отново. И когато ги съберем, ще узнаем всички „за” и „против”, тоест ще познаем и добре ще изучим тази система, превръщайки се в нейна неразривна част, и в същото време, в нейни стопани. Тогава няма да имаме никакви проблеми с нейното управление.

Засега обаче ние се намираме на пътя и се учим, оставайки все още в голямо объркване. Като че ли си открил не работеща машина и не знаеш къде е повредата. Затова започваш да проверяваш на едно място, на друго, гледаш инструкциите. Отиваш за съвет при майстор, който вече има голям опит с такива машини и може нещо да ти подскаже. Ето така се и развиваш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.02.2013

[100051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В каква форма висшият влияе на нисшия: той дава на нисшия готова форма или само енергия, сила?

Отговор: Какво предава майката на зародиша? Кръв, неживо стъпало. От това неживо стъпало в зародиша вече се развиват растителното и животинското стъпало. Но от къде се появява тяхната форма? Формата се получава благодарение на това, че зародишът се самоотменя. Според самоотмяната си той е готов да приеме формата на висшия.

Но висшият дава форма вътре в самоотмяната на нисшия – едното зависи от другото. Затова еднозначен отговор няма. Висшият дава на нисшия обикновена, абстрактна светлина – и така винаги се случва в отношенията между всички стъпала. Нисшият приема тази проста светлина, светлината на Безкрайността, тъй като за него висшият  е безкрайността, той не познава нищо по-висше от това. Но когато той приема тази светлина, то в зависимост от самоотмяната си и подобието на висшия, според степента на неговите разбирания и усещания в него започва да се проявява новата форма. И всеки път така той добавя към своето изграждане.

Затова самоотмяната  е началото на всички начала!

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 28.01.2013

[100003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: На урока казахте, че не ви достигат думи. Означава ли това, че ние не работим така, както трябва, и не черпим от вас духовна информация?

Отговор: Именно така работи това. Когато нисшият моли, той предава неизпълненото си желание, на което аз получавам отговор.

Казано е, че се учим от всички свои ученици: „Научих много от учителите си, от приятелите си, но най-много научих от учениците си“. И това е заради въпросите на ученика, молитвата му, неговия МА“Н. Ученикът предава своето желание на учителя и учителят получава такова желание, за което сам никога не би молил. Така се разкрива цялата система: с новите въпроси на всеки ученик се разкрива още един пласт от системата и още един…

Всеки ученик издига своя молитва и това дава на учителя такива съсъди, които той няма и никога няма да има, ако не е свързан с учениците си. Поради това, до момента, когато ученикът задава въпроса, учителят не знае отговора. Но веднага след като ученикът зададе въпрос и този въпрос попадне в учителя, учителят получава ново постижение. Това означава, че той „се учи от всички свои ученици“.

Всеки ден излизам от урок с ново постижение, защото чувствам вашите желания. Но ученикът трябва да се подготви за урока, а често от вас не се усеща достатъчно желание, нужда. Разбира се, аз и без думи чувствам в учениците необходимостта от духовно разкритие и това ми помага да напредвам. Но е препоръчително все пак да изразяват своите въпроси.

Аз съм свързан със своя учител Рабаш – той е моят Висш. Получавайки въпроси от учениците, аз ги присъединявам към един директен канал, идващ свише. Това е йерархична, дървовидната система, простираща се отгоре надолу. Ако имам желание отдолу, което мога да издигна, го обработвам в себе си, получавам отговор свише, отново го обработвам и давам този отговор на ученика. Но 99% от получената информация остава в мен и само 1% преминава в ученика, съгласно това, доколко съм длъжен да смаля себе си и да сляза до ученика, за да приеме той този отговор и да го разбере.

В някои случаи самият аз пробуждам тази връзка, доколкото има обща готовност. Например, хора, които са положили много усилия, за да дойдат на конгрес и да го подготвят. И тогава, дори и да не задават въпроси, аз мога да пробудя отговор, благодарение на значителните усилия, които влагат, с които вече може да се работи. Но понякога, това е възможно само чрез въпроси.

Никога не ще се примиря със спящите. Но на учителя му е забранено да събужда желание в учениците, защото това, напротив, блокира идващите към него канали. Желанието трябва да се издига отдолу нагоре!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 28.01.2013

[100000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, е казано: ”Няма никой, освен Него”, а от друга страна, човек си задава въпроса: ”Ако няма никой, освен Твореца, ако всичко зависи от Него, то аз какво мога да направя…?”

Отговор: ”Няма никой, освен Него” означава, че всичко произлиза от Твореца, за да го приложа аз на дело и да бъда слят с Него. Той ми оставя място за работа, не ме блокира от всички страни, а ми предоставя възможност да се уподобя на Него.

Но във всичко останало, наистина, ”Няма никой, освен Него”. Не си струва, да се мисли, че редом с мен има още някого. Виждайки многото фактори, които ми въздействат, трябва да помня, че зад всички тях всъщност е само Той.

Понякога от Него аз усещам позитив, а понякога негатив, при това, тези плюсове и минуси могат да приемат различни форми – но в крайна сметка, аз си казвам: ”Не, Той винаги се явява един особен, голям позитив и ми въздейства чрез плюсове от различни сортове. Но самият аз понякога ги усещам като плюсове, а понякога като минуси. Следователно, трябва да променя себе си, за да бъде всичко това винаги плюс”. Тогава ние с Него ще бъдем равни и това състояние се нарича ”сливане”.

 От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 07.02.2013

 [99899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам към учениците (№11): Моля те да прилагаш повече усилия в любовта между другарите, изобретявайки способи, позволяващи да се умножава любовта между другарите и да се унищожава във вас стремежът към материални придобивки.

Защото именно това сее ненавист. А между доставящите наслаждение на Твореца не може да има никаква ненавист – обратното, между тях цари милосърдие и безмерна любов. И тези неща са прости… Струва си да се вслушате в моите думи, защото в тях са вашият живот и дълголетие.

Въпрос: Как трябва да поправиш своето отношение към другарите, които предизвикват ненавист в теб?

Отговор: Трябва да обикнеш другарите, които сега ненавиждаш, това е всичко. Трябва да достигнеш такова състояние, когато те ще станат най-скъпи, близки и желани за теб. Но заедно с това, трябва да съхраниш и ненавистта към тях.

Ненавистта ще остане долу и ще ти се наложи постоянно да се грижиш за това, да я поправяш и над нея да строиш любовта. С това се определя духовното напрежение. Разкриваш духовния свят в точката на съприкосновение между ненавистта и любовта, тези две сили!

Не може да има просто любов или просто ненавист. И любовта, и ненавистта се предизвикват от светлината, която така или иначе свети. Но ти намираш себе си и се разкриваш в сливането с Твореца по средата между тези две чувства.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.02.2013

[100006] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→