Съвременната криза има за цел да ни доведе до разбирането за правилна взаимовръзка и взаимозависимост. И това не е в икономиката по съвременен образец. В крайна сметка, реалната икономика, лишена от ”балони” и излишества – това са няколко процента от световното население, произвеждащи необходимите стоки, които действително са ни нужни: продукти, дрехи, жилище и т.н. Всичко останало – вече не е икономика, а начин за подвеждане на хората и извличане на полза от тях. Само една малка част от целия този пазар осигурява нашите насъщни потребности.

Но днес истината излиза на бял свят. Хората остават без работа, особено младежите. Те не знаят какво да правят със себе си, в тях твърдо се установява нова, изкривена представа за живота, и след определено време изгубват способността да се трудят. Нещо повече, не са в състояние да създадат семейство и да живеят нормален живот. Вместо това, формират за себе си нова култура с нови развлечения.

Казано накратко, става въпрос за глобална социална беда. Днес тя ярко се проявява в Европа, едновременно на опашката стоят милиарди хора от други страни, включвайки Китай и Индия. САЩ също не е изключение. Тук като пример може да се приведе Детройт, превърнал се в един вид ”призрачен град”.

Всичко това ни води към ново общество и ако не го преразгледаме, ако не обясним на хората, как занапред трябва да се организират, с какво да се занимават, то те ще започнат да живеят в градските джунгли, както животните в гората. Тогава човечеството ще стигне до поправяне не по пътя на интегралното образование, а по пътя на страданието.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.03.2013   

[102188] 

Filed under: Ежедневен урок, Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Всичко, което ни се случва, е за добро. Всички скрития, съсъди, пробуждащи се проблеми, ни показват точно тези места, където трябва да направим усилия в този момент, на този етап, за да напреднем. Следователно, на първо място трябва да се опитаме да получим правилно впечатление за цялата реалност.

Всичко, което виждаме пред нас, са нашите собствени грешки, нашия вътрешен свят, в резултат на тази картина на света. Затова наоколо виждаме само отрицателното. Ако искаш правилно да използваш всяко разкритие, трябва да се издигнеш над всяко състояние с вяра над знанието, за да можеш през тази видима за очите, земна реалност, да се опиташ да видиш перфектната картина: светът на Безкрайността.

Ако отмениш отрицателното си отношение към реалността и подходиш към нея положително, вместо представящата ти се сега картина, ще видиш светлината, облечена в желания.

Главното е да оправдаваш състоянията, през които те прекарват, знаейки, че са ти дадени, за да ги преодолееш и да решиш, че са ти изпратени от Твореца с най-добри намерения, за да можеш чрез тях да промениш своето отношение. Няма нужда нищо да се  променя, освен отношенията. Промяната на отношението, което е намерението, променя  цялата действителност.

От подготовката към урока, 05.03.2013

[101953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Плодовете на мъдростта“: По време на обща молитва на човек му е забранено да се откъсва от останалите и да се моли за себе си, дори и да иска с това да достави удоволствие на Твореца, но смята да го направи сам, а не с останалите. Защото откъсвайки се от обществото и молейки се за собствената си, лична душа, не я изгражда, а тъкмо обратното, нанася вреда на душата си, ставайки ”горделивец, заедно с който Творецът не може да бъде”.

Не е просто да се преодолее тази трудна психологическа бариера. Нашето его не ни позволява да осъзнаем, да си спомним, да усвоим и приемем правилото, че само излизайки извън границите на тялото, отново ще намерим съсъда на своята душа. А всичко онова, което сега ми се представя психологически като моето ”Аз” – съществува само във фантазията ми, за да го отхвърля, анулирам и да видя себе си извън всичко това.

За да приемем този факт, този мироглед и да живеем с него, ни трябва силна поддръжка от страна на обкръжението, ученето, упорита работа и взаимно поръчителство. С това се започва всяко едно действие за поправяне, тъй като всеки път ни се прибавя още егоизъм и ние отново трябва да работим с този допълнителен товар, за да можем без да го поглеждаме да решим, че нашият съсъд се намира извън него.

Призивите: ”Не прави на другия това, което е ненавистно на самия теб” и ”Възлюби ближния, като самия себе си” ни се струват като обикновени правила на вежливост, на „културност”, на възпитано поведение, на морални нравоучения. Но не, тук става дума за вътрешната насока, която трябва да съществува в човек, ако иска да намери своята вътрешна част, своята душа и да започне да я поправя.

Затова, молещият се за самия себе си не само че не напредва в духовното, но си нанася и огромна вреда. С това си действие той сякаш се откъсва от другите, усложнявайки разбиването. Независимо, че е ясно, че и отрицателните действия също са необходими, тъй като човек трябва да достигне до осъзнаване на злото, докато не разбере и не почувства, че това отношение е неправилно.

Но вече сме близо до завършването на нашата истинска работа и затова трябва да разбираме това ясно и постоянно да засилваме общото мнение, че само вътре в ”Ние”, а не в ”Аз”, има духовно съществуване, напредък, търсене, смисъл от работата – само между нас. Тъкмо натам трябва да привлечем всички сили, стараейки се да се научим и придобием такъв поглед, с който да заменим себе си с ”Ние”, за да живеем вътре в душата.

От Подготовка към урока, 03.03.2013

[101778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От статия на Рабаш ”И Неговата Тора изучава”: Както откриваме в свитъка на Естер: ”След тези събития царят издигна Аман”. И съгласно здравия разум това е трудно да се разбере, защото след като Мордехай е направил услуга на царя, царят е трябвало да издигне Мордехай, а не Аман?

А това се обяснява така: когато човек не вижда истинското лице на своето зло, т.е. формата на Аман, тогава той е не способен да се моли на Твореца, за да му помогне да победи това зло.

И само тогава, когато човек вижда страшната сила на Аман, желаещ да унищожи и погуби всички юдеи (да убие всичко, отнасящо се до обединението), който не дава на човек да направи нищо за отдаването, в този случай може да се обърне с истинска молитва. И тогава Творецът ще му помогне.

Само ако се стремим към единство, както Мордехай, който е пробудил стремеж към обединение с това, че е разкрил заговора срещу единството и го е отстранил (убил двамата слуги, предали царя) – в този случай се пробужда Аман. Злото начало възстава срещу доброто, желанието за наслаждение се издига срещу желанието за отдаване, и започва борба между тях вътре в човека.

Само за сметка на това, че укрепваме силата на доброто – нараства злото, и отново увеличаваме доброто – и отново израства злото. Така ще бъде, докато не достигнем такова състояние, когато окончателно не разрешим този спор. Доброто начало няма за какво да бъде питано – на него не му е нужно нищо, то не иска да получава нищо, а само да отдава при всеки удобен момент. Затова, винаги питат злото начало, след което правят тъкмо обратното.

Това се нарича да вървиш с вяра над знанието. Ние научаваме мнението на нашия егоизъм и вървим с вяра над знанието. А иначе нямаме друга възможност да си представим, какво е това духовен свят, какво е това да си над себе си, какво се нарича отдаване. Но е известно, че то е обратно на егоистическото получаване, което ни е добре познато.

Затова, след като израства желанието за отдаване, се налага да увеличим желанието за наслаждаване и да го попитаме за мнението му, какво трябва да направим. А след това да направим тъкмо обратното! Така работи това.

Защото не виждаме образа на доброто, подобието на Твореца. Единствената възможност е да го изградим, като обратна форма над егоистичното си желание. Затова ни е дадено обкръжението, което трябва да ни помогне да преобърнем наопаки желанието за наслаждение, т.е. да превърнем намерението за себе си в намерение за отдаване. Това се нарича ”завръщане към отговора”, към Твореца – издигане на Малхут в Бина.

Ние нямаме никаква представа за образа на доброто, освен като противоположно на злото.

От подготовката към урока, 25.02.2013

[101340] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985/86, статия 19, „За радостта„: Радостта е винаги в резултат на някаква причина. Как да предизвикаме тази причина, която да ни донесе радост? За това трябва да вървим в дясната линия, която се нарича „съвършенство“, а също и “уподобяване”, както съвършеният човек се слива със съвършения Творец.

Но разбира се, не можем да почувстваме нищо духовно без съпротива. Вътре в нас е несъвършенството, липсата на контрол, безпомощността, общата мощ на егоистичното желание за наслаждение, призоваващо да притежаваме всички блага на света. А ние се издигаме над това, правим съкращение, държим се само за алтруистичното желание и го ценим все повече.

Така радостта идва като резултат от силното вътрешно отчаяние, разочарование от собствените желания. Ние сме изключително доволни от това, че сме открили желанията, намеренията на Твореца, които можем да поставим над своите собствени. В нас възниква огромен разрив между собствената ни природа и същността на Твореца. Придобиваме Неговите съсъди и тогава нашите съсъди-желания могат да установят връзка помежду си.

Така между двете крайности се създава голямо пространство, което сега можем да напълним с отдаване. Напълваме се от него и това ни доставя радост.

За това пише книгата Зоар (гл. Берешит, п. 159): „Обратната страна на осветяването е жалбата, дотолкова силна, че раби Шимон се лишил от всички степени и станал обикновен човек, Шимон от пазара. И по този начин научил какво е това жалба и молба към най-висшето постижение на лицевата страна.“

Всички духовни части на възприятието се основават на големи противоположности. И именно в разрива, в несъответствието между тях и в тяхното обединяване над знанието се проявява новият съсъд, който въобще не е свързан с нашата природа. Това е съсъдът на отдаването и в него се разкрива радостта.

Светлината, която се проявява в съсъда, който получава заради отдаването, е светлината на живота, а неговата вътрешна същност, генерираща се от общността и сливането с Твореца, се усеща от нас като радост. Тя  е резултат от добрите дела, т.е. от действията по отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 25.02.2013

[101331]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Усилието, което трябва да се приложи за излизане в духовния свят  –  извън човешките сили ли е? Това е равносилно на вдигaне на товар от един тон. Разбира се, че човек не е способен на това. Но ако той извика на помощ 50 приятели, то всеки ще повдигне по 20 килограма и това вече е реално и напълно възможно.

Ето така е подредена работата на Твореца. Това е направено нарочно, за да се стреми човек не към количество, а към качество: не просто да има голямо привличане към Твореца, а да има устремяване към Него, към Единната сила. Можеш да достигнеш Единната висша сила само ако съединиш няколко единици в едно разбиране. Затова съединяването ни настройва на вярната посока.

Човек напредва благодарение на поръчителството, отговорността един за друг, с това, че измерва грижата си за Твореца според грижата за приятелите си, противоположно на грижата за самия себе си, за своите роднини, за всичко, което се намира вътре в собственото му обкръжение. И тогава той няма да позволи на страничните си мисли да властват над него, а ако се появят, то е само за да направи изяснения и да ги отстрани от себе си.

Всичко е уредено така, че въобще не е възможно сам да направи нещо. И ако човек разкрие това, то от този миг започва неговото движение напред. Главното е, да усетиш собствената си слабост и необходимостта от помощта на околните. Тогава той ще е готов за взаимното поръчителство и ще даде друго определение за Твореца, за божествената сила, възприемайки я като обединение, единство подчинено на мнозинството, съединяващо се заедно.

От подготовка към урока, 20.02.2013 

[100989]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние се намираме под въздействието на две противоположни сили, които трябва да достигнат определена мощност на противопоставяне, която ни позволява да се родим в новия свят. Затова човек се сблъсква с множество пречки, идващи от Твореца, усещайки обида и злоба.

Виждам такова отношение в много от моите ученици, че те сякаш чакат това раждане да се случи от само себе си. Сякаш всичко ще се случи по естествен път – ще дойде време и всички ще бъдат допуснати до духовния свят. Но разбира се, че така никога няма да се случи, тъй като човек няма да има необходимите желания – съсъди. Главното е да подготвиш своето желание. А за сметка на какво може да се случи това, ако не преодолеем трудните въпроси и проблеми?

Някои сякаш ми правят услуга, че идват на сутрешния урок и участват в разпространението, очаквайки, че за това им се полага възнаграждение. Те се отнасят към духовната работа като към постъпка, за която по-късно ще последва определена награда, и искат да ми демонстрират колко много са направили и в какво са участвали. Те сякаш не разбират, че тази работа им е необходима, за да изградят своя духовен съсъд, своята душа, а предполагат, че с това правят услуга на мен или на още някого.

Има ученици, които си мислят, че разпространявайки, си ”плащат” уроците, които им преподавам. Те не разбират, че без това разпространение във външния кръг няма да придобият съсъд за душите си, и им се струва, че те се стараят заради мен.

Това е пълно неразбиране, че всичко това човек извършва за самия себе си – че той трябва да плати и на Твореца, за това, че му е дал възможност да влага силите си в правилните действия, т.е. да изгражда съсъд за душата си. Наградата не е онова, което човек си мисли. Нашата награда е в това, че имаме възможност да работим, да прилагаме усилия, а не в това да работим и по-късно да получаваме възнаграждение за това.

Това е такова изкривено отношение, което изисква изяснение.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 19.02.2013

[100939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→