Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Голям етап по нашия път е етапът на придобиване на свойството вяра, или с други думи, свойството отдаване. До степента, в която го придобием, ние се повдигаме над нашата природа и се обличаме в свойството отдаване над нашето свойство получаване.

В резултат ние получаваме пълно обличане на всички свои желания, на всички техни аспекти, на всички възможни видове смесвания. След това ние продължаваме своя подем, но вече към пълна вяра. Това означава, че преминаваме от проста вяра към втория етап на поправяне и придобиваме свойството любов. Тогава ние поправяме своите желания, напълваме ги със светлината Хохма, наслаждение, и посредством това постигаме отдаване.

Това е първият стадий – хафец хесед, степента Бина – в който ние само поправяме получаващото желание чрез алтруистичното намерение, което облича върху него свойството вяра, отдаване. Така ние придобиваме първите три Сфирот на Бина.

А след това преминаваме към нейните седем нисши сфирот, придобивайки способността да привлечем към себе си чужди келим, чужди желания, и така да ги поправим и напълним. Подобно на Бина, която напълва нисшите, ние можем също да напълним останалите келим.

Как, ако те са външни за сега и аз не мога да направя това? Аз ги напълвам, когато ги присъединя към себе си, така че те да се намират вътре в мен като на стадия на зачеване или кърмене, или възрастно състояние (мохин). Такова е моето отношение към тях.

Това вече се нарича вяра, светлината Хасадим с напълването на светлината Хохма.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36726]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По последните събития в света ние виждаме как масите се задвижват, издигат се на вълни. По същия начин огромно ято птици кръжи в небето, извършвайки заедно синхрони движения сякаш са споени заедно с една обща мисъл.

Така масите в света ще демонстрират все по-голямо съгласуване и обединяващата сила изведнъж ще започне да се проявява в тях. Дори самите хора няма да разбират защо това се е случило. Те ще придобият способността да се обединят много повече отпреди, в очакване на поправянето на света. Точно като птиците, те ще извършват синхрони действия без да осъзнават причините за тях, правейки това по вътрешните заповеди на природата.

Тогава ще видим стотици хиляди хора на улиците, обединяващи се и отиващи нанякъде. Това ще стане изведнъж, привидно без причина, без предварителна подготовка от няколко месеца. Техните вълни ще се прокарат от едно място на друго, в много точки по целия свят.

Днес ние вече виждаме как това се случва и как се предава от една държава в друга, подобно на вирус. Това са външни признаци на вътрешно явление: тези маси се повдигат, за да поправят себе си чрез обединение и съвместни действия.

Така постепенно ще се организира и проясни общото усилие. Очевидно хората не разбират същността и причините на случващото се. Те приписват желанието, което се пробужда в тях на външни фактори, но това просто е превръзка върху техните очи, за да не видят какво се случва в действителност. В това време техните желания за наслаждение съзряват, преминавайки през обичайните степени на своето развитие – неживо, растително, животинско и човешко.

И този процес повече не се случва в отделни индивиди, а в огромна маса от хора.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36709]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабалистите се отличават един от друг по стъпалата на своето развитие, по стъпалата на разбирането и постижението. Разбира се, това е свързано с видовете души, които се спускат в нашия свят във всяко поколение.

В своето ”Пророчество” Баал а-Сулам пише, че Творецът му е казал:” Вземи меча в ръката си”. Този меч, всъщност е знак за това, че Твореца му е дал сила за да поправи големия човешки дисонанс. „ Върви и преуспей. Защо досега Съм нямал още толкова верен човек като теб”.

А в едно от своите послания Баал а-Сулам пише, че Ари е най-великия от кабалистите, който ни е разкрил методиката на поправянето.

Ние не можем да оценим истинската им висота. Например, раби Акива, по думите на Баал а-Сулам, разбира се, е бил по-висш от Рашби, но Рашби е разкрил много повече от раби Акива и затова за нас той е по-ценен, защото ние получаваме повече от неговото учение.

По същия начин и Ари за нас е най-важен и велик – той е разработил методиката на нашето поправяне, защото неговата душа се отнася към типа на Машиах, син на Йосеф /Машиах бен Йосеф/. Баал а-Сулам пише, че оттогава е нямало никого, който до край да е разбрал методиката на Ари. Имало е много мъдреци, но Баал а-Сулам става първия, който се удостоява да получи душата на Ари.

Това зависи не от силите на човека, не от неговата мъдрост и даже не от усърдието в обучението. Тук сработва вътрешното предназначение, предизвикано от системата на душите и затова Баал а-Сулам казва, че той просто е бил удостоен с това, а много други преди него не са били удостоени.

Ние не разбираме това и само виждаме, че така или иначе, всеки в света има своя съдба – както се казва,”свое щастие”, свой корен. И трябва да се радваме на това, че сме получили учение от човек, в който душата на Ари е извършила нов кръговрат, за да ни даде методиката на поправяне в съвременната епоха.

Ето защо използваме трудовете на Баал а-Сулам. Много е важно при подготовката към урока да се почувства, че ще се учиш по първоизточника, от най-високия и верния източник.

Може и да не се ориентираме в духовния свят, но и в материалния свят понякога ни се струва, че на някой му е провървяло, че някой е преуспял по чиста случайност. За един успеха му струва големи усилия и страдания, а на друг все едно му се усмихва съдбата.

Съгласно науката кабала, ние разбираме, че това произлиза от корена на душата. И затова, да се удостоиш с такъв учител като Баал а-Сулам е причина за голяма радост и основа за твърда увереност. Ние имаме помощ от особена душа, чрез която Творецът ни въздейства и чрез която се съединяваме с него.

В крайна сметка ние получаваме отгоре сила, чрез цялата система на поправените души и се грижим за това да я предадем по-нататък – към непоправените души, за всеки, който още не е встъпил в контакт с поправящата и напълващата ни сила.

От урока по статията на  Рабаш, 01.03.2011

[36723]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ако можехме честно да си дадем равносметка какво се случва с нас в нашия свят, за какво съществуваме, в каква форма, как пропиляваме живота си и с каква цел – ние бихме ограничили изразходваните от нас земни ресурси до необходимия минимум.

А всички излишъци бихме преразпределили така, че да осигурим с тях населението на Земята. Но при това, трябва да поискаме всеки да внесе своя принос.

Щом няма с какво да ангажираме всичките тези 7 милиарда, нека тогава ги сложим да учат – това ще означава, че те припечелват „за да живеят”. Кой е казал, че в този свят трябва да се работи по 15 часа на ден? Вижте как живее някое примитивно племе, колко време изразходват, за да си приготвят храна и да почиват. А ние през целия си живот само работим.

Ние извършваме ненужни действия, живота не е предназначен за това да запълни всичките 24 часа със сън-ядене-работа. Защо ни е такъв живот? Всички хора, които не са ангажирани с нищо, трябва да седнат зад чиновете и да четат кабалистични книги. С това те ще „печелят” за всички светлината, възвръщаща към източника.

Който иска, нека се учи, който има стремеж  да работи – нека работи. Има хора, които са способни да работят само с ръцете си – само и само да не мислят с главата. А има и обратно, такива, които могат само да дават идеи, а с ръцете нищо не могат да направят.

За всеки ще се намери занимание, защото той ще се съедини с Твореца и през него към нас ще преминава енергията на живота. Дайте му тогава да прави това! Нека нищо да не върши, а само да седи заедно със всички, да се учи, да обсъжда връзката си с Твореца. С  това той ще осигурява за всички останали силата на живота – вместо храна, дрехи и всичко останало. И тогава цялото население в света ще бъде осигурено с всичко необходимо.

Не е нужно нищо свръх необходимото. Така трябва да се работи, това е правилният ред. И тогава, нека населението в света се увеличи с още няколко милиарда души, ако те са заети да установят поне някаква връзка с висшата светлина, с Твореца – в света ще има пълно изобилие.

И само така може да се постигне равновесие и пълна защитеност.

От урока на тема пари, 02.03.2011

[36858]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществуват три нива на увереност за своето съществуване:

* Материална защитеност, при която всеки иска да гарантира за себе си нормален живот днес и за в бъдеще. (И науката кабала казва, че човек трябва да се погрижи не само за своето днес, но и за утрешния ден, да има пенсия, медицинска застраховка и да не лежи на гърба на обществото).

* Защитеност за сметка на обществото, когато човек се намира в такова обкръжение, където всеки се грижи за всички.

* Трето ниво за защитеност – то вече не е за сметка на пари и заработено материално състояние, и дори не е за сметка на обществото – а за сметка на Твореца.

Това са тези степени, по които трябва да се издигнем. Но трябва да разберем, че това не означава безгрижие и не отменя опасенията и проблемите. И разбира се, че ще дойдат материални проблеми, както сега светът го чакат проблеми с продоволствието и дори глад – и всичко това, за да ни подтикнат към правилна защита.

От урока на тема пари, 02.03.2011

[36862]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако човек изпитва влечение да стане Човек и правилно проявява това влечение, той се нарича „Исраел“, което означава: „направо към Твореца“ (яшар-Ел).

Той иска да контролира всички свои действия, всички обстоятелства, с които се сблъсква, по такъв начин, за да се свържат с Твореца. И тогава във всяка ситуация, във всеки миг от живота той иска да се намира под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника.

Чрез правилното построяване на тези неща, човек открива, какво стои пред светлината, пред Твореца, и че цялата негова работа се заключава само в това, да се устреми към търсене, насочено към тази поправяща Сила. Тъй като най-общо, в света се намират само те двамата.

В такъв случай, човек правилно построява и своето обкръжение. Защото другарите му са част от неговата душа, отнасяща се към същото това желание. Според степента, в която той ги присъединява към себе си, идва светлината и поправя това обединение, придавайки му вместо форма на получаване, форма на взаимно отдаване. Тогава всички творения, обкръжаващи човек стават негови части и посредством светлината всичко се слива в едно цяло.

Така достигаме до изучаване и използване на кабалистичната методика и към целта на творението. Като се старае да вземе правилно направление преди обучение, а и не само, човек определя темпа на своето напредване.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди всички заедно да дойдем на урок, всеки трябва да се подготви за това.

Сега аз смятам да се поставя под въздействие на обкръжението. В приятелите ми се крият огромни сили – силите на Твореца и аз искам да се намирам под тяхното въздействие. Само това може да ме промени.

Обкръжението е като реактор, като голям механизъм, като терапевтично отделение или цяла болница. То променя, изцелява, формира ме в съответствие с първото духовно стъпало.

По този начин трябва да се отнасям към него – като неотложна помощ, от която постоянно се нуждая. Аз идвам отново и отново, за да получа терапевтични сеанси и постепенно оздравявам.Все повече чувам, все повече разбирам, все повече се съгласявам, все повече чувствам.

Виждам как в мен се проявяват основи, които не са съществували по-рано и в тях ставам все по-чуствителен към обкръжението като цяло. Започвам да усещам  произлизащите от него особени явления, свидетелства за присъствие на Висшата сила в него.

По малко това се проявява в усещанията ми, а после и в разбирането. Новите впечатления се отпечатват върху чувствата и промените в тях ми носят нови мисли, които се обединяват и съчетават в разбиране. Така аз установявам все по-силна връзка с Висшата сила, която вече ми се разкрива.

Ето защо е необходимо да се изгражда правилно отношение към обкръжението, особено по време на обучението. Това е най-важно за човека, защото по този начин той все едно посещава единствената лечебна процедура, извършва единственото действие по поправянето, което може да се осъществи в него и да го доведе до завоюване на духовния свят. Именно по този начин човек го „покорява” – променяйки себе си. Затова е казано: „Герой е този, който покорява своето зло начало” – тоест променя го съобразно с духовното си желание.

Не е по силите ни да излезем навън без вътрешни промени. Само в нашия свят това някак си проработва, макар после винаги да виждаме, че това не е донесло истинска полза, която да е останала с нас завинаги. Това се случва всеки път, а после се връща обратно като бумеранг на поредния провал – за да се научим на едно просто правило: всяко използване на егоизма е вредно за нас.

От урока по статията на Рабаш, 28.02.2011

[36567]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместя  и правилно да подредя помежду им трите вида желания, които усещам сега на урока:

1.изкуственото желание, предизвикано от необходимостта да искам поправяне за обкръжението,

2. изкуственото желание да се поставя в поле, което ще ми въздейства,

3. истинското ми желание да се избавя от дребните ми земни проблеми, които ми се струват големи?

Отговор: Длъжни сме да вярваме на мъдреците, които говорят, че ако човек действа систематично и упорно, неговите усилия се натрупват в голям капитал.

Няма друг избор освен да продължаваш да полагаш усилия. Резултатите, които ще дойдат в последствие, ще ти обяснят и ще ти покажат всичко. Друг отговор по пътя няма, когато не усещаш, не разбираш и не можеш да свържеш нищо. Трябва просто да продължиш.

Сега не можеш да свържеш своите отношения със света, с групата – с успеха си и всичко случващо се, а Твореца и науката кабала – със своето желание да се избавиш от страданията и проблемите. Още повече, че кабалистите не дават големи обещания, че по този начин ще се освободиш от бедите и проблемите.

Всъщност, глобално погледнато, ние няма какво да отговорим на човека, изучаващ кабала, освен с помощта на групата да го доведем до осъзнаване на целта. И когато дойде светлината и го поправи, той ще види целта.

Защото с егоистични очи не е възможно да видиш в духовното нищо приятно и добро за егоизма си. И макар че можеш да си казваш, че така ще се избавиш от всички проблеми, ще придобиеш целия свят, но не по този начин ще се върви напред.

Във всеки миг от живота ти, в съответствие със силите си, се свържи колкото може по-силно със своето обкръжение, за да ти влияе то възможно най-силно и да си задължен още повече да се свързваш с него. Чрез него ще получиш сили.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 01.03.2011

[36736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Малко история: парите са много древно изобретение, открита е монета, която е била в обръщение още 650 години преди нашата ера.

В началото те са били оценявани според тяхната тежест и стойността на самия метал, но постепенно е станал преход към хартиените банкноти. В началото на 17 век в Европа вече са съществували хартиените банкноти.

И в наши дни парите си остават в центъра на всеобщото внимание и предизвикват множество спорове, преминавайки от ръка на ръка и служейки като средство за съединение между хората. С какво е свързано това развито използване на парите?

Съществува само светлина и желание, което трябва да ни свърже един с друг. Тази връзка възниква за сметка на това, че всеки скрива собственото си его зад екран, който се нарича “покритие“ (кисуфа) – и от тази дума произхожда и думата “пари“ (кесеф). Ако аз имам покритие на своите желания и следователно съм способен да ги използвам правилно, това означава, че притежавам “екран“, “покритие “, “пари“.

Като следствие на това явление в нашия свят, отражението на духовния корен в материалните клони, в нашия свят съществува правилото, че за всяко получаване е необходимо първо да се положи усилие. И тази работа създава и покритието на желанието. Чрез това колко съм готов да работя заради някое желание, се определя и доколко в края на краищата аз ще успея да го напълня.

В древността хората са работили само срещу препитание. По примера на животните, които цял ден са заети само с търсенето на храна и живеят в интереса на животинското тяло: храната и продължаването на рода.

Парите са най-естествения предмет, и дори и ако няма пари и човек е сам със себе си, природата или Твореца – той все пак плаща със своите усилия за да удовлетвори желанията си.

Тъй като в него през цялото време се пробуждат нови желания, заради които на него му се налага да работи, за да създаде за тях екран, покритие.

И затова необходимостта от пари, екран, възниква в този същия момент, в който се появява желанието.

В течение на цялата история на своето развитие хората постоянно са били в обмен: “ти – на мен, аз – на теб“ – плащайки ако не с пари, то поне с една усмивка, благодарност, добро отношение. Не съществува нищо, което може да се вземе от някого, без да се заплати. Или плащаме по собствено желание, или по задължение, съблюдавайки приетите в обществото договорености, а ако не правим това – то висшата система в края на краищата ще почисти нашите дългове и ще върне неизплатеното на продавача.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36771]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→