В реалността съществуват всичко две неща: Творец и творение. Накрая творението усеща това, което му дава Твореца.

И ако то се изменя, това е защото Творецът го изменя – към по-добро или по-лошо, в най-различни форми, в зависимост от субективните усещания.

Ние даваме различни названия на въздействието на Твореца върху творението: “съд“ и “милосърдие“, “добро“ и “зло“ – съобразно с онова, което ни се разкрива.

Но така или иначе тези определения не излизат от рамките за добро и зло, тъй като са обусловени от нашите желания за наслаждение. Просто има много видове добро и зло, защото това желание е съставено от различни степени. И светлината, чрез своето въздействие, е отпечатала в желанията различни форми.

Ето защо ние подразделяме въздействието на Твореца на три различни вида:

• светлината, проявяваща съсъдите
• светлината, поправяща съсъдите
• светлината, напълваща съсъдите

Такъв е редът: проявяване, поправяне, напълване. Този процес се състои от множество стадии, присъщи на всяко желание и групи желания, включени една в друга. Всичките те се различават по нивото на авиюта (дълбочина, мощ), и тяхното смесване предизвиква в нас хиляди и хиляди отклици.

Като пример – част от моите желания се намират на стадия проявяване, друга част преминава поправяне, а трета част е възможно да е вече и напълнена. Взаимоотношенията на желанията са толкова многообразни и променливи, че ние изпитваме безброй множество реакции и усещания. И точно те съставят картината на света, в който се намираме.

В крайна сметка, ние чувстваме само проявата на силата на желанието, раздробено в нашите възприятия на многобройни части.

Разбира се, ние не можем да контролираме желанията, техните групи и смесване, и още повече, етапите, които преминаваме. Затова в своя напредък ние трябва само да се придържаме в максимална близост с Твореца, със свойството отдаване и любов, с единството.

Благодарение на този стремеж  предизвикваме на себе си светлината, нейната сила, нейното проявяване. И според скоростта, с която тя се приближава, ние преминаваме в своите желания етапите на проявяване, поправяне и напълване.

От урока по статията на Рабаш, 01.03.2011

[36730]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как работи информационният ген в процеса на развитието (решимо)?

Отговор: В мен се разкрива следващият информационен ген (решимо), и аз започвам да усещам неговия потенциал – отношението на светлината (решимо де-итлабшут) и желанията (решимо де-авиют).

Решимо напълно съответства на духовното състояние, в него е цялата негова светлина и желания – не стига само екранът, който би свързал едното с другото, т.е. не стига реализацията!

Аз започвам да усещам някакво духовно състояние, само че нереализирано. И затова усещам с всичка сила горчивината от противостоенето между светлината и желанията, които не могат да се съединят и да влязат едно в друго. Това се усеща или като духовно страдание, или като материално – епидемии, катастрофи, болести, нещастни случаи, войни, всичко, по всякакъв начин.

По този модел става, ако аз не съм готов за идването на решимо. Ако аз сам предизвиквах неговото идване, бих се радвал на разкриването му, възнамерявайки да го реализирам. Но ако то идва към мен неочаквано, без аз да съм подготвен, когато аз не възнамерявам да получа екран и да превърна това решимо в духовно състояние, тогава то ми се разкрива като огромно страдание – това е противопоставянето на светлината от желанието, където светлината и тъмнината стоят една срещу друга, а аз се оказвам по средата между тях.

Защото се получава, че аз съм този същия недостатък на екрана, който е трябвало да ги свърже! В това и се състоят всичките разлики между пътя на светлината и пътя на страданията.

На пътя на светлината аз сам приготвям себе си и желая идването на новото решимо:  дано само да се разкрие! Приготвям си обкръжение, уча се, подготвям себе си, така че да мога да използвам това решимо – и чакам, къде се бави то! Аз припирам това развитие и разкриването на решимо. И в мигът, в който аз съм вече готов – решимо се разкрива.

Но ако не го припирам, то ще се разкрие съгласно неговата собствена скорост – в този момент, когато аз ще съм готов да приема това страдание, решимо ще се разкрие и ще ми добави тази болка. И с това то ще ме застави да бягам в тази или онази страна, само да се разкрие.

Но е възможно това страдание все още да не ми помогне да достигна до кабала и в групата, до методиката за поправяне, и аз само ще се мъча от него – ще боледувам, воювам, умирам и отново ще се раждам. Но през това време страданията ще ме “прекопават“ и окопават почвата ми, което се нарича “страданията смекчават егоизма“. Аз неосъзнато ще плащам със своите страдания и ще смекчавам разликата между светлината и желанията в решимо.

Така се осъществява неосъзнатото развитие в началните степени, но след това на мен все пак ще ми се наложи да застана на пътя на светлината.

А и на пътя на светлината понякога аз сам вървя и припирам решимо, както е казано: “Стремящият се към Твореца (Исраел) ускорява времето“. Но, понякога се случва така, че аз не съм в състояние да припирам времето и по този начин също встъпвам на пътя на страданията. И затова този среден път се нарича “пътят на земята“.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че светлината изяснява състоянието на човек? Има ли и разумът роля в това?

Отговор: Не, няма. Когато светлината изяснява моето състояние, на мен не ми е нужен земния разум, защото той не добавя нищо. Нужни са ми духовни изяснявания, които идват от усещанията на моите желания и висшата светлина. Аз трябва да ги усетя или поне да се приближа до тях, като влизам в неутралната зона между желанието за наслаждение и желанието за отдаване.

Аз мога да бъда 1) вътре в моето егоистично желание, 2) на неутрална територия, след като съм излязъл от моето желание и се стремя да постигна духовното или 3) в духовното намерение.

Когато съм на неутрална зона, аз все още не разбирам какво ми се случва, но все пак аз действам само заради целта. Тогава светлината ми повлиява и аз преминавам през различни състояния, без да знам за тях. Аз не мога да кажа какво се случва, както едно бебе не може да каже какво му се случва. То изцяло е в стремежа да расте и със стремежа то извиква светлината, силата на израстване и развитие. Така сме и ние.

От урока по Книгата „Зоар”. Предисловие, 28.02.2011

[36579]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се подготвям за урока, аз трябва да си представя, че отивам на среща с Твореца, за да се приближа до Него и да навляза в Неговото поле на полезрение. Това е защото аз идвам в групата, мястото, където Творецът се разкрива. Той няма да се разкрие извън групата.

В Писанията за това е написано: „Аз живея сред своя народ”. До степента на величието и силата на групата, тоест количеството и качеството на нейните усилия, аз ще мога да се наслаждавам на светлината, която получавам чрез нея.

Групата е Шхина, Малхут на света на Безкрайността. Групата е моят ковчег, майчината утроба и моя душа в истинския смисъл. Това е защото това е събирането на всички желания, които не ми достигат, за да ги поправя, и да постигна поправяне.

Затова аз трябва да си представя, че Исраел, Тора и Творецът са едно, че аз съм едно цяло, едно кли заедно с групата, като един човек с едно сърце, в което царува взаимно поръчителство. Това кли постига единната светлина.

Дали има една светлина или няколко светлини, зависи от това, колко близко сме свързани ние. Ако сме свързани, тогава светлината ни въздейства и нейната сила се повишава в съответствие с нашето съединение, което също става по-силно. Тогава достигаме поправяне.

В какво се заключва поправянето? То се заключва в самото съединяване. Щом постигнем свързване, светлината идва и ни поправя и напълва.

От урок по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин парите са свързани с духовното и как напредваме чрез тях?

Отговор: Парите (кесеф) са покритие (кисуй) на моя егоизъм. Те са силата, която ми позволява да имам покритие над своя егоизъм и чрез тях да го напълня или да ги използвам, за да напълня другите. Парите ни дават възможността да работим с този егоизъм – или в негова полза, или срещу него.

Затова в интегралния свят парите трябва да се използват само за връзка между хората. За себе си човек трябва да остави необходимото за живот, а останалите излишъци да отдаде за поправянето на света.

В поколението на бъдещето, в поправения свят парите ще изчезнат. Защото ако аз ще получавам всичко необходимо за мен от обществото – то тогава за какво ще са ми пари? Ако целият свят ще е поправен и всекиго ще обезпечават с необходимото, а от излишни напълвания той няма да се нуждае – то за какво ще са нужни парите? Няма да остане необходимостта от тях.

Тогава ще трябва все пак по някакъв начин да регулираме процеса на обмен, предаването на продукти от една компания на друга, между фабриките, за да се обезпечи целият свят и да достигне поправянето, съвършената форма – но това вече няма да става с хартиените пари. Ще трябва някак да измерваме връзката помежду ни и ние ще я пресмятаме с „пари“, но няма да е с тези пари, които са днес в обръщение, а с размера на отдаването един на друг.

Ако ние преминем към отдаване, то на нас пак ще са ни нужни „пари“, но те ще придобият формата на екрана, който се измерва със съединението, към което той довежда.

„Ти колко плати?“ – В размера на това съединение, което възникна!

А днес заплатената цена зависи от това, колко ще получа за себе си, оттървайки се от другите и създавайки с това разделение между нас.

От урока на темата пари, 01.03.2011

[36749]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самата групова подготовка за урока и пробужда ли тя в по-голяма степен обкръжаващата светлина?

Отговор: Груповата подготовка към урока се състои в отговорност за цялата група.

Какво означава принципа “ако не аз на себе си, то кой“? Този принцип означава, че аз отговарям за пробуждането на групата и по този начин скланям себе си и целия свят към оправдаване.

Аз се грижа за това, другарите ми нито за миг да не забравят за целта: защо сме тук? Какво ниво трябва да постигнем? Нивото „човек” (адам), подобно на Твореца. То трябва да бъде пределно важно за нас, тогава на урока ние няма да забравяме за главното и няма да ни посещават странични мисли нито за секунда дори.

Грижа се така да бъде с всички приятели. Чрез своята грижа за всички аз помагам на всеки да държи този курс. Ако цялата група е построена по такъв начин, то нас ни чака достатъчно кратък процес на пътя на успеха.

Човек може да преуспее, само ако е избран, ако е особена душа. А нас ще ни спаси само обединението. Аз не виждам тук избраници. Всеки си мисли, че му е открит индивидуален път, но това изобщо не е така. И особено в наши дни, когато няма нужда от избраници.

Напротив, днес в процеса на поправяне трябва да се влеят масите.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За безконтролното печатане на пари и финансовия произвол има край и мисля, че той е близък. Равновесието в глобалния свят ще поиска от нас, да започнем да установяваме баланс между държавите. Тоест всеки, макар и егоистично, ще може да използва същите тези сили, които произвежда.

Затова страните, съществуващи за чужда сметка, трябва „да се спуснат” – такова неравновесно положение като сегашното не може да съществува в глобалния свят. Очакват ги много сериозни кризи. Не знам под каква форма ще се проявят – възможно е като природни явления, стихийни бедствия. Зщото всички нива на природата: нежива, растителна, животинска, човешка – образуват единна система.

Законът на природата. Творецът е дължен да ни доведе до подобие на свойствата и ще бъде необходимо преди всичко да направи от нас повече или по-малко еднородна интегрална система. Тоест налага ни се да постигнем някакво вътрешно равновесие помежду си – между всички страни и народи. Затова, нас ни чакат много големи изменения.

Вече виждаме какви валутни войни се водят и те само ще нарастват.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36757]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Отначало, в обществото е действал прост натурален обмен, но когато егоизмът нараснал и станало трудно да се обменя направо, се наложило да бъде намерена някаква замяна, за да се опрости този процес.

И тогава било решено, за обмен да се използват скъпоценни камъни и метали, които имали ценност. Те служели за еквивалент при всяка покупка.

После се появили монетите – тъй като било необходимо да се потвърди, че това е истинско злато или сребро. А освен това, всеки властник, заради гордостта си искал да изсече на монетите своя профил, а държавата се е стремяла, чрез тях да утвърди символите на държавата и религията. Така се появили специални печати върху златни и сребърни слитъци.

Отначало, печатът само потвърждавал истинността на скъпоценния метал, който се оценявал според своето тегло, но после той придобил собствена ценност и получил силата на парите. Тоест, станало ясно, че е необходим не самия материал – сребро или злато, а този печат, чийто профил и особена форма е приеман навсякъде за еквивалент на монетната стойност. И тогава, започнали да секат монетите от прости метали.

Но зад всяка такава монета стояло златно обезпечаване – който и да е управник, с този печат удостоверявал, че там, в неговата съкровищница има злато, покриващо посочената върху монетата стойност. И всеки можел да я занесе и обмени в злато.

Така е било до наше време – докато не влязохме в епохата на прекаления егоизъм и не изгубихме всякакъв контрол върху това. Започнаха да печатат много повече пари, отколкото имат златно обезпечение и вече е невъзможно да поискаш да ги обменят. Парите постепенно губят своята ценност и под тях не остава, не само истинското обезпечение, но дори и фалшивата, изкуствена основа, върху която се крепи всяка финансова система.

На практика, нито една „хартийка” няма покритие! Защото в света има твърде много пари – повече, отколкото всички страни са способни да покрият. А сега, светът преминава на „карти” – вече не е на скъпоценни метали, на монети и дори не е на хартиени купюри, а на някакви късчета пластмаса, с помощта, на които превеждаме пари от някакви банкови сметки в други сметки от единия край на света в другия. И при това, реално нищо не се премества, а просто се преписват цифрите на новия адрес в компютъра.

И това не се случва просто така. Зад него стои много фината вътрешна философия на екраните, на световете и желанията. Това говори, че всички ние, все повече и повече губим връзка с покриването, с екрана – дори с егоистичния, който някога е служил като еквивалент на нашето усилие във времето, в пространството, в движението.

Преставаме да ценим високо всичко това, защото нашето его нараства и става по-голямо от реалното покритие! И ако в ръцете ми има машина, способна да печата пари без покритие – ще ги напечатам!

Мисля, че голям крах очаква финансовата система, защото така не може вечно да  продължава.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36760]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какви изменения предизвикваме днес в света със своята работа? Как ще трябва да поправя душата си човек, който ще се роди след 30 години, в сравнение с този, който живее в наши дни?

Отговор: Ще се промени целия интернет и този процес вече започна. Ще се даде на човека възможност да почувства, че съществува отговор на неговия въпрос: „В какво се състои смисълът на моя живот?”

Няма съмнение, че ще му бъде по-лесно да намери информация за науката кабала и всички обяснения ще бъдат по-разбираеми: що за наука е това, в какво се състои нейната методика, целта на творението, висшата сила, съединението между всички, глобалният свят и т.н. Вече ще бъде създадена правилната обвивка на цялата тази информация, кабалистична среда във виртуалния свят, всевъзможни курсове.

Това няма да се различава от днешната методика, защото всичко вече е програмирано вътре в душата и се определя от нейната неизправност, от изходното състояние и от поправеното, което е необходимо да постигне – тоест всички средства, които са й необходими за да измине този път.

Просто тези средства ще бъдат по-добре организирани и обяснени, намиращи се по-близо до човека. Тоест за всеки ще съществува среда, в която ще може по-лесно да се реализира.

Тази среда се създава не само отвън, в интернет, но и вътре в нас, между системите на нашите души, които свързваме заедно в нашата световна група. И по тези свързващи канали започва да протича светлината – към всички останали души в света.

И тогава вече не толкова малка, особена част от общата душа, която се нарича Исраел, ще бъде напълнена със светлина – както някога в древността.

Днес, непрекъснато разкриваме нови части на общата душа във всички места по света и ги съединяваме помежду им – това са нашите групи. А между тях се намират отделни души, също свързани някак си с другите. Цялата тази система е пронизана от връзки.

И вътре в свързаната система неочаквано възникват духовните системи, през които започва да протича светлината. В резултат, желаем или не, в света започват малко по малко да разбират и усещат, че съществува такова явление – връзката между хората, целта да разкриеш другата, висша реалност, усещането, издигащо ни над материалния свят.

Хората започват да мислят по нов начин – откъде се появяват внезапно и идват към тях такива мисли? Причината е, че цялата тази система започва да действа. Хората, без сами да подозират, неочаквано започват да говорят, използвайки думите на кабалистите – за глобалността на света, за поправянията и съединението. Това е резултат от нашето вътрешно разпространение.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36618]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В нашия свят ние сме привикнали да действаме самостоятелно. Аз използвам цялата си сила, знание, енергия, потенциал да бъда свързан със своето обкръжение, своите вродени качества, а също и с навиците, установени от възпитанието и образованието. Аз съм източникът, аз съм центърът. Изхождайки от себе си, аз действам и прокарвам своя път в света.

На всяка крачка по пътя виждам колко ефективен е този подход. В крайна сметка, ние всички сме родени от силата на егоизма, желанието за наслада. И след като вече използваме това желание за „успех” и постигаме полза за себе си, ние и затова използваме всичко, което имаме: вътрешните ни способности и външните средства.

Аз имам сила, ум, напор, дързост – всички неща, които са заложени в мен, и ги приемам в посока от себе си навън. Но това не се случва по време на поправянето на душата. Ако си поставя за цел успех не в този свят, а в духовния, ако искам да пробия в него и да го придобия, тогава разкривам, че от самото начало не съм подходящ за него. Аз нямам силите, разбирането или свойствата, които ми позволяват сам да се приближа и да атакувам, да пробия и да завладея висшия свят.

Изисква се време, докато се осъзнае това. Но след това, виждайки, че моите обичайни „инструменти” са безсилни тук, аз изпитвам слабост, отпускам ръце и не искам да го правя. Това обикновено довежда човек до голямо падение. В крайна сметка, той няма никакви средства да постигне това, което желае. Какво тогава да направи той?

Има два скрити момента, които трябва да осъзнаем:

1. Аз по никакъв начин не принадлежа или не съответствам на духовния свят. Сега това ми е напълно ясно. Този момент на слабост е добро начало. В крайна сметка, това говори за осъзнаването на моята собствена природа, която е отделена от духовната природа, и не ще ми помогне по никакъв начин. Аз нямам никакви заложби, средства, инструменти или възможности да намеря своя път към мястото, в което искам да бъда. Както се казва, аз нямам нито глава, нито опашка. Аз съм духовно неподвижен и недостъпен.

2. Аз съм способен да придобия сила, която да ми помогне, и разум, който да ме насочи към постигане на висшия свят, благодарение на обкръжението.  Обкръжението е средството за постигане на висшия свят и то се намира точно пред мен. Това е групата, в която съм доведен от висшето и чрез която мога да получа висшите сили, за да ми повлияят.

Аз не постигам духовния свят, стремейки се от себе си навън. Аз не го купувам, не го поемам, не влизам в него. За да завоювам висшия свят, аз трябва само да адаптирам себе си към него. Тогава ще разкрия, че съм в него.

Така подходът към работата и нейният резултат, а също и съпоставянето на себе си и на висшия свят са напълно противоположни на това, с което ние работим в нашия свят. Тук аз трябва да достигна, да придобия или да завладея това, което желая, докато в духовния свят, напротив, изначално е готово за мен. Аз вече съм в него и всичко, което трябва да направя, е да се променя, за да се прояви това.

От урока по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→