Въпрос: Това е познато на всички жени: какво да направиш, когато стоиш пред пълен гардероб и виждаш, че няма какво да облечеш?

Отговор: Това е вкоренено свише. На мъжа му стига малко шкафче, а на жената цял гардероб – и въпреки това чувства, че няма нищо.

Природата на жената е природата на Малхут, която трябва да се „украсява” – да облече светлината хасадим, екрана и отразената светлина. Оттук са женските украшения в нашия свят, козметиката, кремовете, цветните дрехи и пр.

Това произтича от висшия духовен корен: посредством екрана и отразената светлина, Малхут трябва да се „украсява” и „гримира” – да се облича в светлината хасадим. Само така може да действа.

Тя отново и отново се чувства бедна. И затова е напълно естествено, когато жената няма какво да облече, въпреки пълния с вещи гардероб. Това произлиза от самата природа. Тя не е виновна, работата тук не е в глезенето. Това свойство може да бъде подтиснато от беден живот, но при първа възможност се пробужда. Случва се, жената да е съгласна да не яде, да не пие и да не почива – само и само да изглежда добре. Такава е природата на Малхут.

Въпрос: Какво да се направи? Как да се уравновеси?

Отговор: Всичко се уравновесява само в степента на нашия стремеж към целта. Съгласно своето стъпалото, своята природа, корена на душата, всеки отново и отново стига до равновесие. И тогава не е важно облеклото или грима сам по себе си – всичко се определя от целта. Ние просто използваме подръчни средства, в степента на непоправеност и поправеност на сегашното си състояние.

Ако целта се вземе на мушка – тези неща преминават в рамките на необходимото за нейното постигане време.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37465]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.10: „…Зеир Анпин получава мохин от ИШСУТ, единствено посредством два подема, когато в първия подем получава от ИШСУТ само светенето ВАК, тъй като не му достига келим НЕХИ, а във втория подем получава  завършените мохин.”

Въпрос: Има ли земни примери за паденията и подемите в духовното, за които говори „Зоар”?

Отговор: Например, за правилното възпитание от гледна точка на кабала, възпитателят трябва да се спусне на нивото на своите непоправени възпитаници, да се смеси с тях и оставайки самия себе си, да се включи в тях.

Когато почувства, че се е съединил с тях в непоправените им свойства дотолкова, че го смятат за техен, привързани са към него и го възприемат като своя неотделима част, той започва да действа от себе си, за да пробуди в тях различни съмнения, въпроси – да ги подтикне към такива действия, че не той да ги извади насилствено от ниското им състояние, а те сами да започнат да осъзнават злото в своето състояние. Тогава, те постепенно започват да се издигат.

В обичайното възпитание също съществува подобен метод, но възпитателят сам „измъква” своите възпитаници и по този начин не става никакво поправяне, защото не е предшествано от осъзнаване на злото.

В нашата духовна работа, поправяйки своите желания/келим, трябва преди всичко, в тези най-лоши състояния да разкрием своето зло, да пожелаем да излезем от него, да видим, че не сме способни на това и да привлечем помощта на висшето.

Тогава се удостояваме с връзката с висшето – всъщност, с излизане от състоянието на злото. Сега разбираме, защо ни е било дадено това зло и го оправдаваме. Защото, то е послужило като „гориво” за нашата  молба и връзка с висшето. Ако не беше злото, нямаше да имаме причини да се съединим с висшето. Злото става свързващото звено между мен и висшето, тъй като без това зло, нямаше да почувствам нужда от висшето.

Затова, разбиването и взаимното проникване са задължителни за разкриването на злото и за поправянето в края на стъпалото.

От урок по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37681]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.14: „…А след това, когато ИШСУТ получили светенето на висшите Аба ве-Има благодарение на това единство, тогава ИШСУТ се спуска на своето място и в тях също излизат двете линии, дясната и лявата, вследствие на подема им в Бина и ТУМ.

И те се намират в разделяне, и не могат да светят, докато Зеир Анпин не стане за тях средна линия, обединявайки дясната и лявата на ИШСУТ.”

Така се създава средната линия. Отгоре надолу ни дават „авханот” (свойствата на дясната и на лявата линия), а отдолу нагоре, ние подготвяме „хисарон” (желанията, потребността за поправяне) и тогава над нашите желания се създава средната линия.

Тя няма място, не съществува в реалността. Но, желаейки да съединим тези две линии, въздействащи върху нас от две страни, създаваме желание за нова реалност, която няма източник в творението. Действаме така, че да възникне ново творение – средната линия.

Затова творението, създадено от Твореца все още не е Човек, а просто система. Но когато издигаме към висшето нашето желание да съединим тези две линии заедно в средна линия, тогава ние изграждаме Човека, наистина го раждаме.

Той се ражда над нашето желание, в съчетаването на дясната и лявата линия. И не просто връзката между дясна и лявата линия, а новите решения да бъде над тези две линии, над тези две сили, съставят същността на Човека.

Защото сами по себе си, силите са неживото, растително или животинско ниво. А Човекът е само мисъл, намерение, нямащо отношение към  двете сили –  получаване и отдаване. Това са преди всичко сили. А решението – как да ги задействаме, заради какво – това е нивото на Човека, Рош/главата на парцуфа на душата.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37679]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише в статията „Мир“, че в нашия свят няма никакви нови души и че само определен брой от тях преминават през кръгообороти. Тогава защо населението на земята нараства непрекъснато?

Отговор: Във всяка душа расте егоистичното желание. И затова душите се делят, за да ни бъде по-лесно да ги поправим.

С други думи, дели се желанието. Например, мен ме гложди желание да спечеля милиард. Мога ли да го направя? Не. Но ако поделя желанието си на 100 000 човека – то това е вече друга работа.

Голямото желание се дели на по-малки. Благодарение на това, те са способни да изпълнят действие, а след това да се съединят. Рабаш привежда като пример притчата за царя, който трябвало да предаде голяма сума на сина си, който се намирал в страна отвъд морето. Тъй като всички негови поданици били крадливи, той дал на всеки един от тях по малко, така че да няма смисъл да обере парите. Ако той ти беше дал да пренесеш цялото съкровище, ти би избягал заедно с парите към по-добър живот. И затова той ти дава такава сума, заради която не си струва да бягаш. А напротив – струва си да изпълниш неговото поръчение.

И така – всеки предава своята част. В резултат царското богатство се оказва на нужното място. Струва ни се: е, че какво от това? Нали всеки от нас си е останал егоист. Той е предал не милион, а само сто. В какво е ползата? Царят има полза, а ти ?

Работата е в това, че не просто работиш за царя.  Дават ти да разбереш, че  изпълняваш тази работа в единство с другите. Всеки носи своята стотачка и заедно изпълнявате общото дело, с общо желание – включвайки се в него, като един човек с едно сърце. Помагате си един на друг, обединявате желанията си и мощта на богатството, което пренасяте.

Излиза, че вместо едно голямо желание да се предаде милиона, във всеки по отделно има голямо желание да предаде милиона. И той може да го направи, защото всички го пазят.

По такъв начин, създаденото от Твореца желание се умножава толкова пъти, на колкото части е поделено. Като следствие, ние 620 пъти по-силно усещаме цялата мощ на това съкровище, което сме предали. Царят сякаш е дал съкровището на един човек, а в резултат богатството, поделено на милиарди части се носи от милиарди хора. Ето в какво се състои ползата от нашето взаимовключване.

От урока на тема „Живот и смърт“, 10.03.2011

[37710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо развитието на човечеството с времето се ускорява? Като пример, в 20-тото столетие се случиха толкова събития, колкото не е имало през цялата история.

Отговор: Така е, през 20-ти век ние преживяхме повече промени, отколкото през цялата ни история. Темповете нарастват по експоненциална крива, която става почти вертикална. И няма съмнение, че този процес в най-близките години ще набира ход.

Понякога ни се струва, че времето е спряло за няколко месеца и тогава недоумяваме: какво става със света? Т.е. в нас вече е заложена основата на измененията, ние сме готови за бързо развитие.

И то не заставя себе си да чака дълго: вчера – финансова криза, днес – революции, които още не са завършили. При това, независимо от нашата вътрешна готовност, всичко се случва неочаквано.

В бъдещото развитие, събитията ще се развиват по-бързо, но с прекъсвания. И всеки скок ще ни изненадва. Защото всъщност, сегашния етап е вече по-близък до духовното, а в духовното винаги трябва да се обръщаме към развитието на основата на желанията по отдаване: „Каквото и да се случва, всичко е за по-добро. Пред мен е подем на ново стъпало, за което се готвя според нивото на силата си, във взаимовръзка с ближния, с групата.”

Но ако не се подготвим също така и в глобалната, интегрална връзка с цялото човечество, то всяка една промяна, стоварвайки се върху нас съвсем неочаквано, ще се окаже много трагична и драматична.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз не мога да се стремя към отдаване, защото изобщо не си представям какво е това. Какво е отдаване?

Отговор: Всяко духовно свойство: отдаване, любов – се разкрива от противоположното му състояние. Защото ние не знаем, какво е това. Тъй като, ако знаех какво е отдаване, аз щях вече да притежавам това свойство.

Но аз го нямам… Тогава как ще мога да го разкрия? Само чрез механическите действия: аз въздействам на групата, а групата – на мен. И всички тези действия изобщо не са свързани с духовното, затова и ние усещаме, че се намираме сега в този свят.

Това е въображаема от мен реалност, в която има някакви желания и дори физически тела, тоест не желания, а нещо, което не проявява собствена воля. Тъй като в духовния свят действат желания, стремежи, сили: любов, ненавист, страст – прояви на желанията на творението. А без тази проява на желанието – няма духовен свят, той не съществува.

Това е като някаква лазерна картина – аз включвам лазера, и тя се появява във въздуха. А ако не го включа – няма да я има. Така е и духовният свят в нашето възприятие.

Но материалният свят съществува даже без моето желание. И в тази действителност аз преминавам жизнените кръгообороти (преражданията), и тя ме изменя, практически неволно, не изисквайки моето участие. Затова тази действителност ми се вижда „материална“, тъй като всички изменения в нея стават без моето осъзнато участие, без моя стремеж към отдаване. А просто се развиват по естествен път, под управлението на висшата сила, която тласка всички към развитие.

Но когато в материалния свят аз достигна до такова състояние, че вече сам искам да взема участие в своето развитие, то се пробужда в мен във вид на въпрос за смисъла на живота. И от този момент аз започвам да търся.

Но всичко това е, за да започна сам да задействам тази реалност. В мига, когато бъда готов за това, ще ми се разкрие частта, която съм задействал. Тя представлява моето първо духовно стъпало. 

Затова всички наши действия трябва да започнат от материалното – с това, че аз се заставям да въздействам на обкръжението, а обкръжението – на мен, във всевозможни форми, използвайки всички сили и възможности, с които разполагам. Както е написано: „Направи всичко, което е по силите ти!“ – улавяй всяка възможност, независимо каква е тя.

Защото, ако изпълняваш всички тези действия в материална форма, тоест, без правилно съзнателно участие, ти все пак пробуждаш тази реалност. Така е устроена тя.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да измери точно, също като в научен експеримент “чудотворната сила“ на висшата светлина, или и за него това е ”аксиома”, също както и за нас?

Отговор: Не, ние никога не знаем, как се издигаме на следващото стъпало. Както в примера с Раби Шимон, който преди да постигне най-високото стъпало на окончателното поправяне, паднал толкова ниско, че се превърнал в най-обикновен човек, просто Шимон – търговецът от пазара.

Относно следващата степен, ние винаги действаме с вяра над знанието и не знаем какво ще стане там. Аз вече имам опит и затова мога да кажа, че мен ме чака там голямото отдаване, голямата любов и съединението. Но тъй като, засега не усещам това реално, нямам никаква възможност да предскажа дори 1% какво ме чака там.

Това е винаги нещо съвършено неочаквано и ново – пълен „подем“, пълна промяна на всички мои съставни, усъвършенстване на всичките 10 сфирот. И нормално, това се усеща като такова силно обновление, чепросто поразява – толкова всичко се преобръща в сравнение с това, което е било.

Променя се цялото възприемане на действителността, всяко усещане и разбиране. И така става на всяко едно стъпало, не е важно къде се намира човек. Всеки път това е ново творение.

От урок на темата „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37433]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Жената иска мъжът да я разбира, слуша, цени. Защо е нужно на нея това?

Отговор: На жената е нужна съпричастност. Тя иска мъжът да се вслушва в нея, да разговаря с нея, да обсъжда проблемите на техните взаимоотношения. На мъжът всичко му е ясно, на него му е нужна чаша кафе, вестник и телевизор, а нищо не е ясно на жената.

Това е вследствие на потребността от присъединяване: Малхут е длъжна да се присъединява към Зеир Анпин. Той сам по себе си е цялостен, а всичките потребности носи в себе си именно Малхут. Мъжът трябва да разбира това.

Но, трябва да се помни, че което и да е обсъждане трябва да е устремено към целта – в такъв случай то може да премине много бързо. А без посока към целта мъжът няма какво да даде на жената. Защото нейното желание е много по-голямо от неговите възможности. Ние сме устроени по такъв начин, че докато мъжът не предаде на жената духовно напълване, тя ще продължава да е неудовлетворена.

Малхут на света Ацилут заставя Зеир Анпин да расте. Така и в нашия свят всички претенции на жената към мъжа се свеждат до това, той да обезпечи нейната дълбока същност и душа. А това е възможно само, ако той се възползва от кабалистичната методика.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37461]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда правилното в духовен смисъл семейство?

Отговор: Казано е: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Ако ние живеем заради духовното постижение, ако ние поначало сме заложили това в основите на своето единение, ако такава е нашата цел на всеки етап, ако и на двамата ни е ясно, че именно за това ние и съществуваме в света, че това е „венецът” на семейството, че заради това ние раждаме деца и работим, ако чувстваме, че нишката, която ни свързва един с друг и с децата ни, минава през Твореца, ако искаме Той да царства между нас, в цялото семейство да се усеща Неговото присъствие, – такъв подход поправя всички наши взаимоотношения. И тогава ще имаме успешно семейство.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37313]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В групата мъжът скланя глава пред другарите си. Но може ли да напредва духовно, ако вкъщи се държи като мачо?

Отговор: Аз мисля, че в крайна сметка едното ще поправи другото. Защото, обединявайки се с групата, човек привлича светлината, връщаща към Източника. А това все пак създава в него някакво усещане за това какви искания предявява природата. Като следствие, ще се измени неговото отношение към семейството – по необходимост.

Въобще, човечеството няма да успее да се поправи в нищо: нито във възпитанието, нито в културата, нито във взаимоотношенията в дома, на улицата и на работа – докато не започне да се съединява все повече и повече с висшия Източник. Тогава висшата светлина ще дойде към всеки и ще му даде правилното чувство и разбиране, за да се разбере с близките си, с домочадието, с колегите си в работата и т.н.

Възпитанието не може да бъде принудително. Списъкът на задълженията, закачен на стената, тук няма да помогне. Правилното възпитание се заключава в това, че ние привличаме светлината посредством обкръжението, – и тя ни възпитава. Истинският възпитател е Твореца. А в нашата материална плоскост Министерството на просветата може само да мечтае за промени към по-добро.

От беседата за жената, 07.03.2010

[37316]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→