Въпрос: Къде е връзката между природното равновесие и обединението на хората?

Отговор: Объединението между хората е най-високата форма на равновесие в природата.

Всъщност, природното равновесие е интеграция на всички сили. В крайна сметка, всички те се проявяват в човека на човешкото стъпало. Истинския проблем не е в заобикалящата ни среда, не във вълните цунами, не в земетресенията, не в изригването на вулкани или изригванията на Слънцето, не в проблемите в растителната и животинската природа и даже не в болестите на тялото ни.

Проблемът е в човешкото ниво: неговият дисбаланс или равновесие покрива всички останали сили, действащи по-долу. Уравновесявайки себе си, ние уравновесяваме цялата останала природа, от неживата до животинската.

Човек трябва да направи това не инстинктивно, не по принуда, а осъзнато, осмислено, по желание, въпреки собствения си нрав, собствената си природа, въпреки изключително мощните сили на ненавистта, страстта, суетата и властолюбието. По този начин той изгражда себе си, уравновесявайки не силите на заобикалящата го природа, а своите вътрешни сили, своята същност.

Защото, всъщност аз ненавиждам, аз искам да лъжа, крада, убивам и т.н. В крайна сметка, аз искам да властвам над другите в една или друга степен. И тогава аз формирам себе си отново, балансиран с този порив. Изграждам в себе си модел на равновесно състояние на две противоположни сили – казано по друг начин, своята „душа”.

В призмата на това равновесие аз гледам на света вече по друг начин, придобивам нов поглед. Сега аз не искам да използвам света в своите интереси, а напротив, изхождайки от своето равновесие търся равновесие в него. И тогава виждам, че той целият е балансиран. Оказва се, че целия свят – отвътре и отвън- представлява равновесно обличане на две сили.

Така аз постигам покой, умиротворение. Състоянието, което чувствам, е душата, нъпълнена с облечената висша светлина. Усещането на равновесието между двете сили ми дава нова реалност.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 28.03.2011

[39323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се пробудим към обединение с приятелите ни чрез страха от предстоящите удари?

Отговор: Ударите не влияят на точката в сърцето! Страданията действат на егоистичното ми желание, на „магарето” ми! А за човека в мен, за точката в сърцето ми те не са ефективни. Човек трябва да напредва в духовното за сметка на това, че сам върви напред.

Затова, ако вътре в себе си не развивам стремежа да вървя напред, тоест с помощта на групата не строя вместилище за Висшата светлина, – това означава, че се развивам като животно, чрез „тоягата”, посредством удари. Но тези удари ме карат да се замисля защо се сипят те върху мен. И тогава, може би ще започна да присъединявам точката в сърцето ми към останалите.

Въпрос: А как да изплаша човека в себе си, за да го накарам да напредва?

Отговор: Ако ти изведнъж чуеш по радиото, че в нашата посока се движи радиоактивен облак, „животното” ти  би потреперило от такова трагично известие.

Ето, примерно такова въздействие можеш да получиш от групата. Само че ние не говорим за това какво ще се случи с нас, ние не се развиваме за сметка на страха. Ние искаме да вървим напред, осъзнавайки важността на духовната цел.

Важността на целта е нещо много виртуално, неосезаемо и зависи от това, как ще си я нарисуваме. Ако всеки път си я представяме все по-висока, съответствено ще напредваме.

С други думи, аз съм като заек, тичащ след моркова, който държат пред него на въженце. При това, човекът в мен държи и въженцето и моркова, а моето „животно” тича след него.

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[39117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как кабала се отнася към това, което усещаме по време на сън?

Отговор: Цялото време, когато човек не е зает с вътрешна работа и не полага усилия, опитвайки се да се съедини с групата, за да разкрие Твореца в нея  е зачертано от живота му.

Но доколкото ефективно използваме за достигане на правилно намерение времето, когато сме будни, дотолкова ще можем да присъединим към него и нощните часове, когато спим.

Да допуснем, че един час през деня, тоест 10% от цялото си време, докато бодърствувам мисля за намерението и прилагам усилия – тогава същите тези 10% от нощта ще ми се зачетат като усилия.

А сънищата са просто следствие от мислите ни през деня. През нощта трябва да въведем ред, да ги „подредим по рафтовете” в архива на нашия мозък. Затова мозъка работи и през нощта в съня, но обработва тези данни, които е получил през деня. В следствие на това ние сънуваме разни сънища, частично отразяващи преживяванията и събитията през деня, като част от тях са абсолютно абстрактни като плод на нашата фантазия.

Но в сънищата ни няма нищо духовно – всичките животни също сънуват, а не само ние.

От урока по статията на Рабаш, 25.03.2011

[39046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В интернет постоянно се сблъскват два подхода към еволюцията на растителния и животинския свят: дарвинисткия и креационисткия. Какво казва кабала за това?

Отговор: Честно казано, Дарвин е прав почти във всичко. Може би, това даже е излишна уговорка, защото него просто не са го разбрали правилно. Та той е бил дълбоко религиозен човек.

Еволюцията действително върви по последователен път, на който едното произтича от другото. Поетапното развитие е заложено в природата и ние не можем да го отречем.

Обаче това не се случва случайно. Защото егоистичното желание непрекъснато търси възможност максимално да се реализира. То живее в настоящия момент и не е способно да гледа в бъдещето. На него не му е известно какво ще се породи след няколко етапа. Получаващото желание има изключително егоистичен подход: „Как да сграбча желаемото? Как да напълня себе си?”

Ако действа само това желание и разумът го обслужва – абсолютно не е възможно каквото и да е напредване или последователно развитие. Защото ти непрестанно угаждаш на егоизма си. При такива условия еволюцията не би се помръднала от мястото си, от първата частица на мирозданието.

А науката кабала говори за решимот – информационни данни, заложени в първоначалната искра, от която е произлязла цялата материя. Тези решимот се проявяват едно след друго, верижно, а общото желание ги реализира, изграждайки материала. Именно това се явява фактор на поетапното развитие. В теорията на Дарвин ние виждаме неговата външна проява, но същността е във вътрешния двигател, в първопричината на еволюционните сили. Те произтичат от решимот.

Какво е съдържала тази изконна точка, от която е избухнал Големият взрив? Нима там е била заложена цялата материя на бъдещата Вселена? Логически подобно утвърждение няма никакъв смисъл. В тази искра има само две неща: енергия и информация. Те включвали в себе си цялото творение и от тях започнало развитието. Енергията /светлината/ оказала въздействие на информацията /решимо/ – и процесът тръгнал.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 24.03.2011

[38994]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят „играта” се възприема като нещо нечисто и човек бива упрекван:”Защо си толкова неестествен, а играеш, фалшив си?”

Но в нашия случай – това е игра в най-естествените и неподправени действия, защото аз се издигам над материалния свят. Аз си представям, играя си на духовни състояния и се издигам към тях.

Аз не просто искам да позабавлявам другите, предавайки им радостта си. Радостта – това не е смях, а напълнение от увереността в правилността на пътя, целта, в която вярвам. И такава радост придава сили.

Това е напълнението, което трябва да се възцари във всички нас благодарение на нашето съединение – тоест в неподправено, поправено състояние в Света на Безкрайността. И играейки си на нея, аз полагам усилия, за да запълня общото ни желание /духовния съсъд, кли/, като в състоянието на Света на Безкрайността.

Това е много възвишена и достойна игра, която с нещо напомня играта на Твореца с Левиатан/митичен кит/. Творецът, желанието да отдаваш, играе със създаденото от него творение, желанието да се насладиш, върти го във всички посоки и го напълва със светлината Хохма.

По същия начин аз искам да напълня със светлината Хохма общото ни желание за наслаждение на цялата ни група, намиращо се между нас. Тоест аз играя с много възвишени неща, макар на пръв поглед това да изглежда много просто действие, което е по силите на всеки.

Трябва да се разбере, че от страната на човек, тази игра е необичайно сериозно действие. И нашето его не ни позволява да преклоним гордостта си, за да се включим в тази игра и да започнем да изпълняваме такива действия по отношение на групата.

Разбира се, има хора, на които във външната форма им се отдава лесно да го правят. А има такива, по-естествено се изразяват вътрешно. Но вътрешната работа е задължение на всеки и следствие от нея е, че в групата трябва да се съхранява приповдигната настроение.

А отвън може да е различно. Има такива случаи, когато и външно си задължен през цялото време да играеш на въодушевление, защото ако си заобиколен от „малки деца”, не можеш да им покажеш истинското състояние.

Ако, обаче, това е група от напреднали ученици, там може да се направи обратното – да не се играе външно, а да се запази сериозността и даже да се показва печал, за да се създаде противостояние на вътрешното с външното. По такъв начин са се държали великите кабалисти в миналото. Но ние сме още малки и трябва да играем външно, изобразявайки радост.

И, разбира се, цялото разпространение трябва да се състои от такива програми, които ще носят радост и ще оставят след себе си добро настроение. По-малко тъжни и печални песни – повече радост! Трябва да почувстваш сърцето на приятеля или на широката публика и да се погрижиш да не я вкарваш в дълбока печал, а да и дадеш да усети радост и обединение. В това е цялата мъдрост.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ние живеем в такова време, когато целия свят навлиза в етап на духовно развитие. И тази група, която изграждаме, като „ноевия ковчег”, е нашата обща майка, в която ние всички можем да се включим и да отгледаме себе си.

Тоест тя ще бъде майчина утроба за цялото човечество – това е Шхина, която строим помежду си.

Същото място ще ни приеме, когато бъдем „изгонени” от майчината утроба и се родим. И в степента, в която ще и носим нови „одеяния” на светлината Хасадим и поправяния, ние ще я издигаме все по-високо, до самия край на поправянето, докато не се превърне в годеница, готова да влезе под свадбения балдахин /хупа/ с Твореца.

Затова, групата съотнесена към всеки човек, а също така към цялото човечество – това е мястото, намиращо се винаги на едно стъпало над нас. Това е Висшия ни духовен обект, във връзка с който ние през цялото време разкриваме следващите си, все по-високи стъпала – в такава степен, в която можем да се издигнем над егото си.

А егоизмът винаги остава като разделяща ни и затова помагаща ни сила. Защото именно, когато го преодоляваме можем да установим по-тясна връзка с обкръжението си – или като зародиш с матката, или като хранещо се бебе, или като възрастен, който получава за да отдаде.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 23.03.2011

[38909]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо в обществото съществува пренебрежително отношение към жената? Защо мъжете смятат, че тя е на по-ниско ниво от тях?

Отговор: Това отношение произтича от факта, че жената не може сама да постигне духовното – в това отношение тя зависи от мъжа.

Нашата обща душа се състои от мъжка и женска част. Женската част – нуква – е желанието за напълване.

В нашия свят то намира израз в това, че на жената е необходим дом, тя трябва да ражда деца и да се грижи за тях. Нейните деца поглъщат целия й живот. И затова тя в по-голяма степен от мъжа е зависима от обществото. Необходима й е стабилност, сигурност в утрешния ден.

С други думи, жената усеща себе си по-неудовлетворена, което се явява предпоставка за духовното й развитие, но в нашия егоистичен свят това се възприема като слабост.

В духовното движение всичко е обратно. Защото колкото по-голямо е желанието, толкова повече човек напредва. Ние, творенията, зависим само от желанието. И ако то е ориентирано правилно, в това е ключът към успеха.

Затова, ако мъжете не вземат в себе си желанието на жените, няма да могат да напреднат към духовното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[39110]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да разкажете за Вашето намерение по време на четене на книгата „Зоар”?

Отговор: Кабалистите ни обучават какво трябва да е намерението. Всеки трябва да реализира онова, което е прочел в степента на своето разбиране.

Не е възможно да се разкаже за намерението, защото е невъзможно да се обясни на друг, тъй като намерението произтича от вътрешното състояние на човека, което той разкрива.

Намирам се в неизвестно за мен състояние. Разкривам го в степента, в която то се проявява в мен. От разкриващото ми се състояние, създавам намерението.

Всъщност, не е възможно това намерение да се облече в думи. За него няма думи. Защото, то включва в себе си вътрешното желание/хисарон на човека, степента на връзката му с висшата реалност в опитите му да намери средства, които да го доведат до най-голяма близост с Хазяина/Твореца – до сливане (зивуг де-акаа) с Него.

Какви са тези средства? Книгите, Учителят, Групата. Човекът включва в себе си всичко, което разбира и усеща от цялата им съвкупност и чрез тях стига до сливането с Твореца.

Всички тези средства трябва задължително да присъстват. Ако изпуснеш едно от тях –няма да има правилен контакт. При това, всяко едно от тях, трябва да се намира в правилен баланс с другите.

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

На творението са му необходими две страни, две свойства, без които не може да направи разлика между себе си и Твореца. То усеща само онова, което се намира в него – и затова няма Творец извън творението.

Само първото действие – създаването на „съществуващо от нищото”, е било един вид външно, изхождащо от вечната, съвършена същност. Кабалистите разкриват това по следния начин: свойството отдаване създало черната точка на творението – нещо извън себе си.

Всички останали действия се извършват вече в творението – в същата тази точка. В нея започва да се разпространява светлината, започва да се проявява свойството отдаване, и спрямо него, тя познава себе си, разбира разликата между получаване и отдаване.

Постигайки своята природа, творението изпитва много силен порив за поправяне, за постигане на максимално равенство, за подобие с изначалното свойство отдаване.

Част от този процес се осъществява принудително. Двете противоположни свойства, въздействащи си едно на друго, предизвикват слизането на световете, докато техните взаимоотношения не породят нещо особено – средното свойство, което е неутрално и не се отнася нито към получаването, нито към отдаването – нито към свойството на Твореца, нито към свойството на творението.

Вътре в творението, между лошото и светостта, възниква клипáт нóга – неутралната част. Тази нова реалност дава независимост на творението, способност да изразява себе си. Нещо повече – сега творението не само е способно, но и длъжно да реши какво представлява само по себе си, към какво отнася себе си.

Това изисква особена работа. Защото творението трябва да приема наравно двете противоположни сили. Но как тогава да реши кое е добро и кое лошо?

Тази дилема оказва влияние и върху нас – проявява се като светлина и тъмнина, като помътняване на чувствата, като вяра над знанието, като нещо възникващо и изплъзващо се. Това средно свойство намира израз в нашите мисли и желания, докато накрая не придобием независима позиция, за да разкрием в нея своята самостоятелност според собственото си решение.

Това не е никак лесно – природата ни подготвя, за да станем самостоятелни извън нея, извън творението. Тогава и Творецът, и творението, и цялото мироздание ще наблюдаваме отвън. Ето за какво ни подготвят двете противоположни сили.

Използвайки като основа средното свойство, ние включваме в себе си и светостта, намираща се над него, и лошото, намиращо се под него – за да изградим пълноценен духовен парцуф. В него Творецът и творението се сливат в едно – благодарение на това, че правилно използваме тези две сили и поемаме в себе си цялото мироздание.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какви действия можем да се избавим от мислите за самия себе си?

Отговор: Единственото действие, което ще ми помогне да се отделя от мислите за самия себе си – това е включването в група. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, докато не разкрия вътрешната сила на обкръжението, към която да се прилепя – а дотогава, нищо няма да ми помогне.

Отначало аз възприемам обкръжението, точно като зърното, попаднало в сух пясък. Но след това аз започвам да виждам, че това е почва, в която има някакви минерали и влага, която може да бъде полезна за моя растеж. Тази „влага” може да размекне моя егоизъм, за да поискам свойството отдаване. А „минералите” – това е вече светлината Хохма, която може да ми даде храна за моя растеж. Така аз започвам да получавам от обкръжението светлините Хасадим и Хохма и да раста, в тази степен – доколко  се отменям пред тях.

И тогава аз вече разбирам, че отмяната ми, на себе си, пред обкръжението – това е егоистически полезно и правилно решение. За сега това следва от моя егоизъм, и аз не възнамерявам да им отдавам безкористно. Аз искам да се отменя пред тях, аз да се храня от тяхното обкръжение и да раста. Ако да се расте може само от отдаването, то аз съм готов да мисля за него – но засега това е разчет за своите собствени интереси.

Аз искам да получа свойството отдаване и да стана отдаващ – това е такъв особен вид егоизъм, но вече по пътя към духовния свят. На нас още много пъти ще ни се наложи да изменяме тези облекла, докато не достигнем до истинското отдаване без разчет за самия себе си. А засега ние не знаем какво е това – само светлината, възвръщаща към източника, може да ни придаде такава форма. А по пътя ние ще сменим още множество форми, обратни на окончателната форма, все повече и повече хитри, и егоистични.

Отначало на нас ни се струва, че ние добре напредваме, съвсем сме се приближили към отдаването и почти влизаме в духовния свят. А след това изведнъж се разкрива, че всичко това е още скрито получаване – и така ние се развиваме. Главното е през цялото време да получаваме поддръжка от обкръжението, отменяйки се пред него, и да не се боим от никакви състояния – защото ти се намираш на пътя.

Необходима е обществена молитва – тоест, моите мисли и желания да станат такива, като вътрешните желания и мисли на групата, когато аз навлизам все по-дълбоко вътре в групата и искам да плувам заедно с останалите по едно течение. До такава степен, че където са те, там и аз, без всякаква критика от моя страна. Това се нарича обществена молитва – което искат всички, това и аз.

Защото за мен обществото – това е вътрешното желание на групата, а не нещо отвън. Макар че, после аз ще разкрия, че и във външните хора действа тази сила.

В крайна сметка: ако аз искам правилно да напредвам, аз трябва да направя всичко възможно, за да се включа в група. И да гледам не на външните лица – а на вътрешните мисли и желания, да се стремя да се обединя с тях. Това означава обществената молитва: каквото иска това общество, към каквото се стреми – аз се присъединявам към него и се стремя към същото!

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 27.03.2011

[39190]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→